Огнян Стоичков: Родителите ще имат по-голяма роля в управлението на училищата

Огнян Стоичков, председател на Комисията по образование на парламента

© Дневник

Огнян Стоичков, председател на Комисията по образование на парламента



Парламентарната образователна комисия продължава да разглежда Закона за предучилищното и училищното образование, който предизвика множество спорове и дискусии. На второ четене комисията е одобрила 176 члена или приблизително половината от текстовете. "Дневник" разговаря с председателя й Огнян Стоичков ("Атака") за някои от най-важните промени и спорни страни в проектодокумента. Според депутата законът трябва да бъде приет окончателно от парламента до края на годината.


Кои са най-важните промени, приети на второ четене от образователната комисия в Закона за предучилищното и училищното образование?
-Труден въпрос, тъй като законът е приет до 176 член. Действително ми е трудно да кажа от тези 176 члена кои са най-важните, които са подкрепени. Като един от вносителите на предложения между първо и второ четене, мога да отбележа, че се приеха една част от моите предложения, които са насочени към по-голяма роля и отговорност на родителите при управление на училището, тъй като те имат право да участват като членове на Обществения съвет.


Предложих Общественият съвет да се произнася и по въпроса с учебниците, който e изключително важен и не може да не засяга родителите, тъй като техните деца учат по одобрените от министъра и от учителите учебници. Беше подкрепено моето предложение да бъде взето предвид тяхното мнение и само след съгласуване с Обществения съвет, в който те участват, да се одобри учебникът като годен за преподаване в съответните училища.




Останаха дискусионни въпроси по отношение на съдбата на професионалните училища. Не разгледахме текстовете за тях, тъй като там има различни виждания и сред самите управляващи дали да си останат държавни, или да преминат към общините, а само тези от национално значение по решение на Министерски съвет да си останат държавни професионални училища. Но следва законът да бъде разгледан в неговата цялост, защото много текстове са взаимно свързани.


Тъй като се запазват училищните настоятелства и се създават допълнително тези обществени съвети, няма ли много предпоставки за намеса на лични интереси на самите родители и например на представителите на бизнеса, които влизат в тях?
- Логичното място на представителите на бизнеса е в настоятелството. Както винаги, от времето на Възраждането, има традиция настоятелите да бъдат хора от бизнеса, от икономиката, като дарители, спомоществователи. Акцентът на настоятелството е финансирането и подпомагането на стопанската политика на училището. В Обществения съвет, в който участва както финансиращият орган, дали е община или държава, участва и член на настоятелството. Там ми се иска, и до момента се приемат моите предложения, акцентът да бъдат родителите, защото по първоначалния текст бяха трима родители, аз предлагам поне петима. Защото аз също съм родител на ученик и когато имам два пъти в годината родителска среща, на която само се събират допълнителни пари за ремонт на училището, усещам, че се къса връзката между учители и родители и родителите след това роптаят, че някой някъде е избирал учебниците, учебното съдържание, методиката, програмата за техните деца и тях никой не ги пита. Затова искам родителите да бъдат питани повече. Родител, който се занимава със своето дете, който му отделя време за самоподготовка, знае на базата на предходни години с кой учебник, на кое издателство неговото дете се е справяло и е нормално да избере за следващата година това издателство. Един родител, който работи със своето дете, би могъл да бъде компетентен до това ниво, до което го питаме: "Ти, уважаеми родителю, какво мислиш за тези учебници по математика, по литература... ? Кажи своето становище, да чуем твоята дума." И тази възможност родителят да бъде съпричастен ми се струва, че е добро законодателно решение и родителите трябва да се възползват от него.


Не се ли открива възможност родителите да се намесват твърде много в управлението на училището?
-Не, не бих казал, защото тяхното мнение е съгласувателно. Тяхното мнение не е на последна инстанция, те нямат отлагателно вето по примера на президентската институция. Но едно отрицателно становище на Обществения съвет все пак е предупредителна лампа и за директора, и за педагогическия съвет, че тяхното решение не се подкрепя от родителите. Нека те да са наясно, че взимат решение, неподкрепено от родителите в съответното училище и оттам нататък всеки да си носи отговорността за своите решения.


Има ли приети текстове, които Ви притесняват?
-Притеснява ме, че не беше достатъчна дискусията "за" и "против" религията в светския й вариант в българското училище. Тя някак си приключи, преди да бъде започната. И българското общество, и парламентът, и народните представители имаха нуждата от една по-дълга, по-задълбочена дискусия, но тя беше обречена поради категоричната позиция на управляващите да не подкрепят светски учебен предмет "Религия" като задължителен.


Притесняват ме недостатъчните мотиви за финансиране на частните училища в условия на криза, защото винаги, като говорим за бюджет, за финансиране, за субсидии, не за Закона за държавния бюджет, винаги пришиваме фразата "в условия на криза". Би следвало да си спомняме за тази фраза и когато говорим за финансиране на частни училища. Аз не съм против тяхното финансиране, защото те също осигуряват задължителното образование до 16 г. по конституция. Трябва просто да се прецизира с какви задължения и с какво качество се ангажират и какви права имат като държавносубсидирани.


Има и други въпроси. Затова е първо и второ четене, затова ще предстоят и дебати в Народното събрание. Не бих казал, че по много от спорните текстове вратата е затворена.


Какво се случва с промяната на статута на математическите гимназии?
-Подкрепих колегите от БСП да се запази статутът, да се запази приемът след 5 клас, да бъдат специални училища, както бяха и до момента, но това не се подкрепи и всъщност математическите гимназии загубиха този уникален статут, който им даваше досега Законът за народната просвета. В никакъв случай не се забраняват, не трябва да се изпада в другата крайност. Ще има математически гимназии и след този закон, но техният специален статут не е уреден в него.


Кога смятате, че законопроектът ще стигне до парламентарната зала за окончателно приемане?
- Искам да вярвам, че до края на ноември ще го разгледаме в комисията и се надявам до средата на декември Народното събрание да разгледа и приеме окончателно законопроекта.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK