Борис Велчев: Има много неща, за които не бива да се говори

Главният прокурор Борис Велчев, който от следващата седмица ще е член на Конституционния съд

© Анелия Николова

Главният прокурор Борис Велчев, който от следващата седмица ще е член на Конституционния съд



Избори 2022

"Дошъл съм днес за няколко часа, имам да върна няколко книги в библиотеката и да си оправя трудовата книжка. Буквално след нашия разговор напускам палатата". Денят е понеделник, пети ноември. Това са думи на вече бившия главен прокурор Борис Велчев преди последното му интервю като такъв за "Дневник". Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на Велчев като член на конституционния съд миналата седмица. С него разговаряме за постигнато, грешките и проблемите на прокуратурата през мандата му.


Ако можете да направите сравнение между първия път, когато влязохте в този кабинет и сега...
- Не помня първия път, когато влязох, защото беше преди почти седем години. Оттогава почти живеех в него. Не си спомням отделните посещения. Но естествено, различно е. Тотава започнах и имах усещането, че ми предстои нещо безкрайно трудно, много важно даже. В една друга медия дори казах, че имах малко романтична предства как и колко бързо ще се решат проблемите. Сега съм доста по – голям реалист.


Ще ви липсва ли?
-Това е предизвестена раздяла.Още преди 7 години, когато приех позицията знаех, че рано или късно ще стигна до тук. Вероятно ще ми липсват доста колеги. И със сигурност ще ми липсва интензитетът на работата. Човек привиква да бъде в течение на всичко, да бъде постоянно информиран. Но от друга страна вероятно животът ще стане по – лесен.




Какво очаквате от новата ви работа?
- Предстои да встъпя в длъжност. Аз съм много отговорен към това, което правя и със сигурност ще положа огромни усилия да се запозная с делата, които вече са образувани в Конституционния съд и по които предстои произнасяне, за да си формирам собствена позиция по тях.


Това, което се случва с един от кандидатите по някакъв начин, ще повлияе ли на авторитета на Конституционния съд?
- Надявам се да разберете правилно позицията ми. Не бих могъл да коментирам скандали. Първо – защото никога не съм го правил. Второ – защото се надявам скандалите бързо да престанат и КС, където ми предстои да започна работа, да започне да работи стабилно, убедително.


В прокуратурата има към 1800 прокурори. С колко души успяхте да се сближите?
- Реално са към хиляда четиристотин и няколко...С всички ми е било възможно, с повечето съм се виждал и лично. Една част познавам заради коренспонденцията, която сме водили, с други сме говорили много пъти по телефона. Но работих най – много с колегите от Върховната касационнна прокуратура (ВКП), с голяма част от прокурорите от Софийска градска прокуратура (СГП) и с една голяма част от СРП. По обясними причини – географската близост. Разбира се, мисля, че съм достатъчно близък с всички окръжни и апелативни прокурори.


Какво не успяхте да направите през тези седем години?
- Много неща. Това е въпросът, на който най–трудно отговарям. Ето нещо, което не съм казвал. Имаше моменти, в които подцених качествата на отделни колеги. Не успях да ги оценя правилно. Имаше хора, които биха се справили с работата по–добре от други хора, които са натоварени с такава работа. Но това е един от пропуските, които винаги съм си признавал. Не познавах голяма част от колегите преди седем години. И сега се чувствам в положението на длъжник на част от хората, които незаслужено е подценил.


Има ли нещо, с което най–много се гордеете?
- Нека да проявя скромност и чак да не се гордея, но опитвал съм се да работя почтено, по начина, по който съм го разбирал. Опитвах се да си гледам работата по най–тихия начин. Без да давам шумна гласност на всичко онова, което правя. Смятам, че така трябва. Гордея се с това, че структурата на организираната престъпност в България е по–различна, отколкото преди години. Големите организирани престъпни групи на прехода, които бяха най–активни в заниманията си с наркотици и рекет, с трафик на хора, с контрабанда, вече ги няма. Техните лидери отдавна не са фактор, защото някои от тях избягаха, други са обвиняеми, трети са осъдени, четвърти са подсъдими. Но този тип структурна организирана престъпност на прехода, който познавахме навремето, сега вече го няма.


При последните ви няколко изказвания, критикувахте точно ефективността, че можело да се направи повече...
- Това е едно от нещата, за които съжалявам. Положихме огромни усилия, но ми се искаше те да бяха малко по–целенасочени, за да могат някои процеси да свършват по–бързо, да имаме повече осъдителни присъди. В крайна сметка не е важно, кога ще се случи, а да се случи. И тези хора, знаковите фигури на прехода вече да разбират, че вече нямат място в съвременното общество като някакви фактори.


Организираната престъпност беше областта, която в която и Европейската комисия отчита успехи. Делата са факт, голяма част са в съдебна зала. Там, където сте критикувани най – много е борбата с корупцията. Искам да ви задам въпрос за корупцията в съдебната система. Имаше един съдия, който наскоро беше оправдан, който се оказа, че е посредничил в предаването на подкуп, не в качеството си на съдия, а по – скоро като посредник. Защо не видяхме дела срещу съдии, които продават работата си, също прокурори, които продават работата си?
- Мисля, че не сте справедливи. Дела имаше, има и осъдени лица. Вие сега казвате, че един съдия, който беше обвинен – беше оправдан. Първо, да не избързваме - това е първоинстанционния съд. Нека видим как ще завърши делото. Но пропускате, че само месец преди това имаше прокурор, който беше осъден за подкуп – от Районна прокуратура Шумен. Мога да дам и още примери. Но не се гордея с това. Те не са добър атестат за една система. Всеки път, когато сме имали данни и е било възможно да съберем доказателства, сме го правили.


Борис Велчев: Има много неща, за които не бива да се говори

© Анелия Николова


Въпросът ми по – скоро беше насочен към вечните имена, които се коментират и в адвокатските среди, свързани повече с търговското, административното правораздаване, които са толкова във фокуса на вниманието.
- Съвсем честно ще кажа. Ако сме имали достатъчно данни за съдия, винаги сме образували дело. Но по слухове ние не работим.


В интервю вчера (бел.ред - неделя) казахте, че вашият наследник трябва да бъде прокурор. Преди време премиерът каза, че може би е добре да е съдия. Какво е вашето мнение?
- Ще ви върна към едно по–старо свое изказване, че изборът на следващия главен прокурор ще зависи до онази степен, до която моят избор зависеше от господин Филчев.
Аз нямам самочувствието на човек, който може да предопределя подобни избори. А и вече знаете, че не съм част от ВСС, където бих могъл да кажа мнението си и да се опитвам да "лобирам" за някого от кандидатите. Ако ви интересува позицията ми за това, кой е добрият кандидат, аз ще го направя публичо (стига все още да проявявате интерес) в момента, в който станат официални кандидатурите. До тогава не искам да направя лоша услуга на никого. Дано да ме разберете.


По въпроса за процедурата за избор. Видяхме сериозна стъпка напред при делегатските събрания, това на съдиите и парламента включително – имаше публичност. Може би стъпка назад беше при избора на директор на Националната следствена службна (НСлС). Какво е важно да видим в процедурата по избор на главен прокурор?
- Ще отговоря. Но процецурата по избор на директор на следствието беше безпрецедентна. Такъв тип не си спомням в нито един избор – за 7 години като член на ВСС...


Не за самото обсъждане, а самата процедура, че беше минимизирана...
- Е, да, вероятно изборът на следващия главен прокурор ще се подчинява на малко по – строги критерии. Но това е разбираемо. Той все пак заема абсолютния връх в системата на прокуратурата и за него сигурно критериите ще бъдат по – строги.


Надявам се тази процедура да протече по–коректно. Но ще кажа нещо еретично сега: има едно такова виждане, че на всяка цена в тази процедура трябва да има поне двама, защо не и трима кандидати. Че ако няма поне двама кандидати, то тази процедура е някак си нелегитимна.


Аз предлагам да оставим нещата на фактите – ако има само един кандидат – какво, няма да проведем гласуване? Или трябва изкуствено да мотивираме някого да се съгласи да бъде издигнат "ей тъй, на – само и само, за да има конкуренция"? Аз мисля, че трябва да се отнасяме с по–голямо уважение към институциите. Ако има двама – трима кандидати, чудесно, защото ще има спор между тях. Ако има един кандидат, това няма да направи неговия избор по–малко легитимен.


Вие сте с опитвали през командироването да вдигате във Върховната касационна прокуратура (ВКП) хора, които не отговаряха точно на профила ви. Успяхте ли да наложите активните прокурори? Допреди година в градска прокуратура се толерираха една група бивши следователи и резултатът от работата им не беше много впечатляващ. Мислите ли, че това беше грешка?
- Командироването разбира се, не е истински, не е същински способ за кадрово израстване. То е един способ да се запълнят временни празноти в една институция – каквато е ВКП. Старал съм се командироването не само да поправя забавянето в работата на ВСС и да има пълноценно назначени колеги, но и да даде повод да се докажат потенциалните бъдещи кандидати за работа във ВКП. Аз се гордея, че голяма част от колегите, които през годините съм командировал във ВКП успяха убедително да спечелят и конкурси след това и доказаха, че изборът ми е бил правилен.


А какво мислите за този способ?
- Най–добре е да няма командироване. Най–добре е конкурсите да се правят толкова своевремнно и да се провеждат толкова бързо, че хората да бъдат титуляри по местата и да не се налага да сменят работата си след това.


Преди време един кандидат за член на ВСС от квотата на прокурорите беше казал, че нещата малко са се обърнали и МВР диктува какво да бъде разследването, а не обратното. Какви са вашите впечатления?
- Основанието да бъдеш оригинален за сметка на полицията не е добре. Знаете, че България има модерно отношение към полицията – постоянна и много висока критичност. Аз винаги съм се отнасял с огромно уважение към работата на колегите полицаи. Смятам, че държавническото отношение изисква, когато има какво да им кажеш, да го им го кажеш лично. Аз съм го правил много пъти.


Имах привилегия да работя с трима министри на вътрешните работи. Не винаги отношенията ни са били блестящи. Но благодарение на тяхното разбиране за държавност, пък и на моето, никога не направихме споровете си публични. И мисля, че така трябва да продължава.
Отношенията между прокуратура и полиция са ясно описани в закона. Нека да не се поддаваме на обществените представи, че МВР командва прокуратурата. Нищо вярно няма в това.


Борис Велчев: Има много неща, за които не бива да се говори

© Анелия Николова


Смятате ли, че има отделни прокурори, които са повдигали обвинения в отговор на някакви обществени очаквания?
- Не изключвам да има и такива прокурори. Тук добре знаете, не става въпрос за полицията. Понякога има обществени очаквания. Упражнява се натиск върху прокурорите, във връзка с тях медиите ни натискат, неправителственият сектор ни натиска, очакват да бъдем радикални, да действаме бързо. Това сигурно оказва влияние. Но надявам се системни пропуски в тази посока прокуратурата да не е допускала.


В книгата, с която станахте професор, има един цитат: "За съжаление познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност. Въпреки увереността ми, че това не може да става системно, в отделни случаи може да стане и поръчково. Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост". Какво направихте, за да преодолеете това?
- Няма как да се намесиш във вътрешното убеждение на 1500 души. Просто не е възможно. Няма как да създадеш механизми, които да осуетят възможностите за произвол. Но, че трябва да бъдат създадени механизми, които да ограничават тези възможности, е факт.
Аз не изключвам, че в прокуратурата сега може да стане всичко, но никой няма усещането, че има системна злоупотреба с властта. Или поне така се надявам. А, че съм виждал примери на лековати обвинения, виждал съм. Всеки път, когато това се е случвлао, съм реагирал съгласно възможностите си.


Искам да ви върна назад във времето, за да направите коментар на няколко събития, които се случиха в съдебната система през годините. Не конкретни дела, по – скоро отделни случаи. Преди няколко години конфликтът между Ангел Александров и Румен Овчаров. Прокуратурата тогава отказа да образува досъдебно производство.
- Доста добро досъдебно производство бяха образували. Обаче, дано правилно да ме разберете – не, че бягам от отговорност. Но специално за този случай в медиите имаше много по–голяма решителност и конкретност от страна на замесените в скандала лица, отколкото в протоколите за техните разпити.
Пред телевизора много от участниците в скандалите през годините доста щедро раздаваха мнения, даваха "доказателства", но когато бъдат призовани на разпит и трябва вече да поемат отговорност за думите си, бяха изключително по–лаконични.


Мишо Бирата, скандалът със СРС-тата...?
- Никога не съм коментирал конкретни дела. Няма причина да започна точно сега.


Добре. Тогава Красимир Георгиев - Красьо – Черния. Бившият председател на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев като член на ВСС каза, че скандалът е показател за липсата на доверие на редовите магистрати към ВСС.
- Тук мога да си позволя да бъда откровен, господин Пенчев беше прав. Много редови магистрати не вярваха, че нормалното кадрово развитие може да става просто по законовия ред.


Хората имаха недоверие, макар и сигурно в различна степен на ангажираност, са се опитвали да осигурят благоприятното решение на ВСС в своята област чрез някакви втори начини. А защо сериозни и отговорни хора с една безупречна професионална биография са се доверявали на някакъв неособено убедителен посредник. Това е все още нещо, на което все още нямам никакъв отговор.


Смятате ли, че това усещане все още го има?
- Надявам се скандалът да е имал своята полза и от тази гледна точка – да внуши на колегите, че подобни неща са безумни и ненужни. Че разни хора биха могли да дават различни обещания, но стойността на обещаното е незначителна, да не кажа, че в конкретния случай напълно отсъства. Надявам се да са си взели поука, но сигурно ще мине много време, докато забравим този скандал.


Направи ли ВСС, на който вие бяхте член, всичко възможно, за да стигне до истината около историята с отстъпените права на строеж в Приморско?
- Нека направя уговорката – този скандал не беше наш - от гледна точка на правомощията на прокуратурата. Вие знаете, там има произнасяне на Върховния административен съд. Аз освен, че през всичките тези години не си позволих неуважително да коментирам която и да било институция, бях особено категоричен в желанието си да не допусна коментар по отношение на съда. Ако ВАС се е произнесъл за мен въпросът е приключил.


Трудно ми е да се върна към детайлите. Но самият факт, че ми задавате тези въпроси и днес, показва че те не са забравени, че хората не са останали с впечатление, че те са били решени по един убедителен начин. И показва, че сигурно е имало още много какво да се направи.


Преди време, по повод скандалите със СРС, бяхте казали, че има много неща можете да кажете, но не веднага. Сега има ли нещо, което можете да кажете?
- Може би не сте ме разбрала правилно. Има неща, които просто не бива да се говорят. Когато си бил 7 години главен прокурор, по необходимост се сблъскваш със страшно много информация за много хора. Една част от тях за информация става публична чрез делата. Друга част си остава тайна.


Характерно за вашия изказ е честата употреба на "пълно безумие". Има ли някакви пълни безумия, които сте премълчали?
- За да кажа за нещо, че е безумие трябва наистина прагът на нетърпимост да е прескочен много категорично. Аз наистина съм се старал да бъда внимателен в изказа си, защото си давам сметка, че когато си главен прокурор нямаш право са се поддаваш на никакви емоционални реакции. Защото не говориш от свое име, а като представител на една много овластена институция и всяка една твоя дума се гледа под лупа. Това е една от причините да бъда новобранец и никога да не си позволявам емоционални реакции. За да го направя сигурно съм имал много, много сериозен повод и ни съм успял да се овладея.


По отношение на прокурорите от оперативните прокуратури, като Вие ги наричате, мислите ли, че има нещо с което сте длъжен, нещо, което не успяхте да направите?
- Сигурно. Стараел съм се през тези години да не откажа среща на нито прокурор и мисля, че не съм отказвал. Сигурно съм могъл повече. След като гледам развитието по отделни дела по години, си мисля, че съм могъл да бъда и значително по – полезен. Но не в своя защита, а като израз на някаква справедливост, има стотици хиляди наказателни производства от страната на прокуратурата. Дори и тези, които традиционно наричаме "знакови дела" също са десетки, да не кажа стотици, няма как някой да ги познава всичките.


По отношение на предпазването на тези прокурори от външен натиск...
- Имало е случаи, когато прокурори са се оплаквали. В тези случаи съм реагирал различно, според вида на получения сигнал, имало е и заплашени прокурори и прокурори, които са усещали натиск от по – висшестоящи прокурори... Взимал съм мерки веднага. Ако някой има оплакване към мен, да дойде да го каже. Но не мисля, че ще има много такива.


При две дела, по които имаше решение в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) се коментираше структурата на прокуратурата."Колеви срещу България" и "Калайджиева срещу България". Мислите ли, че те показват структурен проблем на прокуратурата? Имате ли някакъв отговор на това, как да бъде решен?
- Опитал съм се през годините да дам едно свое виждане. Не съм в състояние да категоризирам в детайли сега, но мога да дам просто един - два примера, какво може да се промени и би направило работата по–добра. Прокуратурата е свръхцентрализирана. Тази нейна централизираност не само създава привидното впечатление, че това е една полувоенна, леко феодализирана организация, където всичко следва от волята на един човек на върха на пирамидата. Това и фактически не е така.


По – лошото е, че това за съжаление премества и фокуса на отговорността. Става лесно да се прехвърли отговорност. Аз заради това винаги съм застъпвал разбирането, че при прокуратурата е нужна известна децентрализация. Да стане ясно, кой наистина носи отговорност за провала на едно дело. Не прокуратурата изобщо, не главният прокурор, а конкретният прокурор и неговият административен ръководител – ако не е упражнявал контрол. Аз се давам сметка, че в законодателството е записано, че главният прокурор упражнява надзор за законност върху дейността на всички прокурори. Нека да бъдем честни. Това не е нещо, което е физически изпълняемо. Истинската отговорност е за административните ръководители. При една децентрализация тази отговорност би станала по–ясна.


Още една подробност – защо е нужен седем годишен мандат за главния прокурор? Аз не мисля, че можете да бъдете реформаторски настроен 7 години. По дефиниция един толкова дълъг мандат те кара да свикнеш със статуквото. Според мен този мандот трябва да се намали.


Във връзка с това, че трябва да стане ясно това, кой носи отговорността, какви са причините според вас някои от т.нар. "обществени дела" - обвинението да се провали на втора инстанция, наскоро имаше такива дела...
- Нямам практиката да коментирам конкретни дела и тук няма да направя изключение, но две неща ще си позволя да кажа: Първо – най–добре е да се съди тогава, когато има влязъл в сила съдебен акт. Вие знаете, че е имало изненади и в едната и в другата посока през годините по много знакови дела. Стабилността изисква да има влязъл в сила съдебен акт, за да знаем вече, какво да коментираме. Второ – не бива да си мислите, че промяната на позицията на съда, на второинстанционния съд, например по едно дело, непременно се дължи на пропуск на прокуратурата.


Нямам предвид конкретните дела. Имам предвид съвсем принципното положение, че е възможно да настъпят промени във фактите. Възможно е да се открият обстоятелства, които не са били известни по–рано. Възможно е свидетели да променят показанията си по причини, които можем само да гадаем. Възможно е и самият прокурор да не поддържа обвинението. Ако се разкрият такива нови обстоятелства. Елементарно е непременно всяка една оправдателна присъда да се представя като гаф. Често пъти е и гаф, разбира се, но е възможно да бъде стечение на обективни обстоятелства. Точно наличието на оправдателни присъди е гаранция за демократичността на едно общество.


Имате ли коментар върху факта например, че в Пловдив оправдателните присъди са под половин процент...?
- Не. Не съм и правил такава регионална статистика. В системата на прокуратурата на Република България оправдателните присъди се движат между 3% и 4%.


Защо в София са повече?
- София е феномен. Тук са повече, защото и делата са различни - най–тежките дела. В София са и  сигурно 80% от т.нар. "знакови дела". Тук са и едни от най–натоварените прокурори в страната.
С цялото ми уважение към колегите от провинцията, но този тип натовареност, която има в много големите прокуратури и особено в София, понякога е свръхпредела на човешките възможности.


Няма какво да се лъжем. В София сигурно е събрана 1/3 от активното население на страната. Тук има опасно от гледна точка на естеството си престъпност. С нея прокуратурата се бори вероятно чрез 15% от своята цялост. Очевидно е, че политиката на пренасочване на щатни бройки в прокуратурата, когато те се освободят по някакви причини в София, трябва да продължи. За такъв феномен като София, трябва и много специална политика, включително и кадровата.


Връщам ви на репликата ви от преди малко, че "прокуратурата е свръхцентрализирана"... Как може  да се постигне децентрализация на прокуратурата?
- Мисля, че в някаква степен тя може да се постигне и сега. Имах повод преди време да кажа, че за съжаление едно от нещата, за които признавам, че не можах да намеря добро решение, това е пълноценното използване на капацитета на апелативните прокурори.


Едно тяхно оптимизиране, за което не са нужни особени законодателни промени, може да ги направи генератори на политика. Имаме много добри апелативни прокурори. Изключителни професионалсти и за съжаление аз не им създадох условията да поемат лидерски роли. Това може да бъде поправено. Това е един от примерите. А иначе децентрализация в собствения смисъл на думата без сериозни законодателни и конституционни изменения не може да се постигне.


Когато говорим за апелативните прокурори... Изборът на апелативен прокурор на София през лятото, което се случи в контекста на уволневието на съдия Мирослава Тодорова, остави усещането че се случи задкулисно. Три пъти имаше процедура и накрая беше избран човекът, който се включи в последния момент и който беше нетолкова разпознаваем...
- Това беше един от любопитните избори. Мисля, че колегата Ангел Илиев е един добър избор. Впечатленията ми от неговата работа от момента на избирането му, до края на моя мандат са отлични и искрено му желая успех.


Във връзка с това, което казахте преди малко, искате ли да видите на мястото на апелативния прокурор някой човек, който да бъде проактивен и да го виждаме?
- Ето тук сте прав. Аз поемам дозата си отговорност, че не съм създал нужните условия да мотивирам апелативните прокурори да бъдат проактивни и да бъдат лидери. Да се опитват да провеждат една осъзната и целенасочена политика, съобразена с особеностите на съответния съдебен район. Но в този процес и двете страни трябва да бъдат.


А такъв тип избор, при който в крайна сметка избраният кандидат, който "изведнъж" се появява за и го избират веднага не действа ли демотивиращо на хората, които искат да израстат, които имат качества?
- Това е труден въпрос. Защото не мога някак си да говоря от името на всички. Но тъй като отново давате конкретен пример съм длъжен да кажа: независимо, че това не е била кандидатурата, подкрепяна от мен, кариерното израстване на Ангел Илиев не е случайно. Той беше заместник – градски прокурор, беше добър и е нормално заместник – градски прокурор да получи кариерно развитие. Така, че нека да не бъдем твърде сурови.


Разследванията за корупция остават с впечатление, че сякаш всеки път, когато имаше промяна в изпълнителната власт – имаше посока на развитие и то в посока на предишното правилтелство. Как си го обяснявате?
- Абсолютно вярно е това. Аз лично предпочитам да мисля, че за това има често техническа причина. Съвсем нормално е всяко ново правителство, което прави ревизия на завареното да констатира и правонорушения, включително и престъпления. Никога не сме отказвали да разследваме каквото и да било.


Ако си спомняте, през годините имало е случаи, когато сме започвали проверки и наказателни производства, които впоследствие са били прекратявани. Това е защото нямахме никакво предварително отношение към тези неща, никаква предубеденост в системно ниво на прокуратурата. Аз съм дълбоко убеден, че ако се случи промяна на следващите избори и следващото правителство ще бъде твърде активно. И това ми се струва съвсем естествен процес. В него няма нищо необичайно.


Оказва ли изпълнителната власт натиск на прокуратурата в посока определени нейни представители да не бъдат преследвани?
- Не. Пак ще повторя. Работил съм с двама премиери. И господин Станишев, и господин Борисов се отнасяха с огромно уважение към прокуратурата. Никога натиск в този смисъл да се прикрие някого или пък целенасочено да се преследва накого – не е имало. Това е в духа на взаимната коректност, която винаги е имало между нас. Ще бъде несправедливо да го премълча.


А, че има натиск върху прокуратурата – разбира се, че е имало натиск. Спомняте си опашки от политици пред тоя кабинет. И всяка една политическа сила, която внася сигнал, публично декларираше на излизане, че ще съди за ефективността на прокуратурата не изобщо, а по начина, по който прокуратурата подходи към техния сигнал.


Не си спомням много случаи, в които политиците да поискат прокуратурата да провери или да обвини техен съпартиец. Винаги, кой знае защо, критичността е насочена към политическия опонент. Това е защото е толкова лесно вместо опонентът да се мъчиш да го победиш с политически средства, се опитваш да го победиш служебно, като ангажираш институциите. На този процес съм се старал да се противопоставям с всичко, което мога.


Когато един сигнал дойде в прокуратурата, ние не можем да го скрием, длъжни сме да го проверим. И понякога самият процес на проверката се представя като някакъв финален резултат. За съжаление българските политически нрави позволяват с огромна лекота да бъде криминализиран политическият опонент. Нещо, с което не мога да се съглася.


Това обяснява ли по някакъв начин интересът на политиците към поста на главния прокурор?
- Сигурно. Трябва да призная,че в последните една – две години, опашките пред кабинета на главния прокурор намаляха. Може би все пак сме успели да излъчим онзи сигнал, че поне съзнателно няма да участваме в опитите институцията да бъде използвана за чисто партийни цели. Надявам се следващият главен проокурор да бъде в по–благоприятно положение.


Имаше ли договорка за номинацията ви в Конституционния съд?
- Аз няколко пъти отричах възможността за подобна номинация, защото тя се появи в медиите може би два месеца, преди господин Плевнелиев да води разговор с мен. А разговорът беше един. На него той ми предложи да ме назначи за съдия в КС и ако не се лъжа на същия ден или на следващия ден, направи позицията си публична. И вие вече се питате дали е имало някаква тежка политическа конспирация. Аз съм категоричен, че не само, че не е имало, а и не ми изглежда чак толкова странен изборът на един професор по право за съдия в Конституционния съд.


Често коментирате желанието на законодателната власт да криминализира всичко, което изглежда обществено неприемливо и нетърпимо. Мислите ли, че успяхте да дадете свобода на прокурорите, те да имат рефлекс да се разтоварват от неща, които дори формално не представляват престъпление?
- Това е много опасен рефлекс. Рефлекс за съдействие по целесъобразност в прокуратурата не бива да се допуска. Не бива прокурорите да имат свободата да се правят на Господ. Но също така законът сега дава не малка свобода на преценката на един прокурор.


Едно деяние може да бъде формално престъпление, някой може да открадне един кламер от бюрото ви, което само по себе си сигурно е кражба. Но степента на обществена опасност едва ли би оправдало истинско наказателно преследване. По – добре би било законите да бъдат написани така, че да не остават много поле за тълкуване. Едно такова поле създава изкусителни предпоставки за произвол, за злоупотреба. 

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK