Мари-Пиер Поарие, УНИЦЕФ: Трябва да се инвестира в отглеждането на деца в семейства, не в институции

Мари-Пиер Поарие, Регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и Централна Азия.

© УНИЦЕФ

Мари-Пиер Поарие, Регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и Централна Азия.



Няма институция, която може да създаде у най-малките изоставени деца усещането за дом и семейство, колкото и добре да е оборудвана, колкото и здравословна и разнообразна храна да предлага, колкото и подготвени да са служителите й. Затова подобряването на условията в социалните домове трябва да остане на заден план, а на преден да излезе предотвратяването на изоставянето на малките деца като цяло. Това може да се постигне като се осигури ефективна социална защита за най-бедните и уязвими семейства, а също и като се засили ролята на приемните семейства и защитените домове.


Това са част от изводите, които бяха направени по време на двудневната конференция на високо ниво с представители на УНИЦЕФ и на правителствата на 20 държави от региона на Източна Европа и Централна Азия. "Дневник" разговаря по темата с регионалния директор на УНИЦЕФ Мари-Пиер Поарие.


Как изглежда проблемът с изоставените деца в Източна Европа през последните години? Икономическата криза задълбочи ли го?




- През последното десетилетие в региона ни се появиха много предизвикателства и трудности. Увеличи се пропастта в доходите на домакинствата и това остави огромен брой хора около границата на бедността. С началото на кризата пък драстично намаляха възнагражденията и заетостта на хората.


Едни от най-уязвимите групи в тази ситуация са семействата с деца. Много от тях все още са затруднени да покриват разходите си за ток и отопление, а заедно с това е намаляла и консумацията им на храна. Това естествено означава намален капацитет за грижа и защита на децата в тези семейства.


Точно тези хора са нашата цел – трябва да достигнем до тези родители, които са на ръба и да предотвратим тяхното мизерстване, за да не изоставят децата си. Техните проблеми не са само финансови. Свързани са също и с бюрокрацията, през която трябва да преминат, за да се ползват от правото си на помощи, както и с липсата на центрове и специализирани институции, където например родителите на деца с увреждания могат да получат помощ и обучение как да се грижат за него.


Всичко това е сериозен тест за издръжливостта и гъвкавостта на социалните системи в региона, за който не всички бяха готови. Липсата на обществена и държавна подкрепа е най-честата причина за изоставянето на деца и това е явен индикатор, че системата за социална защита, предложена от Конвенцията на ООН за правата на детето, също все още не действа.


Добрата новина е, че в последните години правителствата в региона предприеха голям брой инициативи в подкрепа на рисковите семейства и за деинституционализирането на децата. През юни 2011 г. УНИЦЕФ и Върховния комисариат по човешките права към ООН внесоха призив в Европейския парламент за забрана на изоставянето на най-малките деца в институции. Само 16 месеца по-късно резултатите са впечатляващи.


Нека ви кажа още нещо в контекста на кризата – най-често ни питат как можем да се справим финансово с тези въпроси. Данните показват много ясно, че дете, което израства в нормална семейна среда струва на обществото с 4 до 10 пъти по-малко, отколкото децата в институциите. Така че не трябва да има спор около това – трябва да инвестираме всички ресурси там, където ще имаме най-добри резултати.


Къде се намира България в контекста на проблема за изоставянето на малки деца в домове?


- България все още има много висок брой на децата, които израстват в институции. Но най-важната новина днес е, че за последните две години техният дял е намалял драстично – с 22%.


Ние отдаваме заслуга за това на няколко фактора и играчи. Първо, на политическата воля и лидерство да се заемете с проблема и да започне реформа. Идеята да се осигури семейна среда за всички малки деца в риск от изоставяне е напълно осъзната и възприета като приоритет и присъства здраво в дневния ред на управниците.


Ключовите министерства като здравното и социалното ни дадоха ясно потвърждение за ангажираността и готовността си за сътрудничество по проблема. Има активен диалог с гражданския сектор. Така че активно се обвързват всички заинтересовани страни, които могат да помогнат да се спре институционализирането на деца под три години.


Най-силният акцент е върху превенцията на изоставянето на децата. Правото на детето да расте в грижовно семейство и семейна среда може да се спази само, ако се осигури подкрепа за биологичните или приемните родители. И мисля, че тук в България това е добре осъзнато и то проличава с настоящата конференция, която поставя проблема в центъра на фокуса на Европа.


Друго нещо, за което искам да поздравя България е откровеността. С тази конференция признавате, че не знаете от къде да започнете и как да подобрите условията, затова се нуждаете от ноу-хау и съдействието на съседските страни. А това е в полза на всички ни. Така лесно ще изградим мрежа на сътрудничество и ще ускорим темпото, с което ще прекратим практиката да се изоставят деца.


Мисля, че всички сме наясно какво трябва да се направи, просто трябва да увеличим динамиката.


По време на международната среща "Спиране настаняването на деца до три години в институции: подкрепа на семействата в отглеждането на малки деца".

© УНИЦЕФ

По време на международната среща "Спиране настаняването на деца до три години в институции: подкрепа на семействата в отглеждането на малки деца".


Какво всъщност трябва да се направи и колко скоро можем да очакваме видими резултати?


- Има стъпки, които отнемат повече време – например промените в правната рамка, ориентацията в новите принципи. Има и неща, които можем да направим незабавно. За тях призоваваме всички държави в региона да формират партньорства и да забранят изоставянето на деца до тригодишна възраст в институциите колкото може по-скоро. Това може да случи много бързо, ако правителствата реагират и внесат такова предложение още днес.


Освен това трябва да разработим алтернативи на институциите – приемни семейства, защитени домове. Трябва да развием и програми за обучение и подкрепа на родителите, които имат трудности с отглеждането на децата си. Така че има няколко много конкретни неща, върху които трябва да започне да се работи веднага.


За всичко това могат да помогнат и страните от Западна Европа, които имат добри традиции и практики в овладяването на проблема. Вече няколко западноевропейски държави са изразили подкрепа и готовност за сътрудничество в мисията ни.


Регионът ни може да влезе в средните стойности за Европа само в рамките на три до пет години.


Коя трябва да е движещата сила в тези промени?


- Както демонстрира България – най-ефективно е когато има сътрудничеството между всички заинтересовани страни. Трябва ни и политическото лидерство и парламентът, за да наложат по-ефективни законови мерки.


Трябва ни и Министерството на здравеопазването, за да даде ясни инструкции на медицинските служители, които са в контакт с родителите, когато детето се роди. Те трябва да могат да убедят семействата да положат грижи за новороденото, а ако се колебаят дали да го оставят – да им дадат съвет и насоки за това как да се справят, къде да потърсят помощ и какви права имат. Винаги трябва да се инвестира време в такъв разговор, защото често пъти майките се чувстват самотни и съсипани от решението си, а то обикновено не е в интерес на детето.


Министерството на социалната политика, също е една от задължителните движещи сили по този проблем, трябва да разработи пакет от социални помощи, предназначени специално за уязвимите семейства, които не успяват да осигурят грижа на децата си.


Гражданското общество – неправителствените организации и медиите, също имат съществена роля. Трябва да следите какво се случва и да се уверявате, че има положителна социална динамика и проблемът не се изтласква към периферията от други значими приоритети.


Има ли държави в региона ни, които са напипали правилната посока и вече са провели успешни реформи?


- Всъщност доста държави в Европа вече са постигнали добри резултати в тази насока. В региона има три държави, които приеха пълната забрана да се институционализират деца до тригодишна възраст – Румъния, Сърбия и Хърватия. Има страни, където значително е намалял броят на децата в социалните домове и се развива дейността на приемните семейства – България, впрочем е една от тях. Някои държави наблягат на подобряване на условията в домовете. Така че различните страни, атакуват проблема от различни ъгли.


Задължително трябва да изтъкна усилията на Сърбия, където броят на институционализираните деца спадна наистина драстично в последните години, благодарение на тактиката за сътрудничество между секторите, която използва и България.


Идеята на тази конференция е да поставим на масата всяка добра практика от различни краища на региона, така че вместо поотделно да открива колелото наново, с общи усилия да сглобим целия пъзел и да намерим най-ефективната формула. Няма как обаче директно да пренасяме стратегиите от една държава в друга, защото усилията трябва да се правят в контекста на конкретната националност и култура.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK