Сърджа Попович, консултант за революции: Ако искате успешни протести, мобилизирайте хората около нещо позитивно

Сърджа Попович, консултант за революции: Ако искате успешни протести, мобилизирайте хората около нещо позитивно

© Владимир Петков



Сърджа Попович e социален активист и експерт по революциите, или както беше представен на конференцията TEDxBG - консултант за революции. Той е изпълнителен директор на базирания в Белград Център за мирни действия и стратегии Canvas, който работи по кампании и инициативи в 46 страни в целия свят. През 1998 г. Попович е част от студентите в университета в Белград, които основават мирното политическо движение "Отпор", за да свалят тогавашния президент Милошевич. "Мирно", т.е. без речи и шествия, а чрез уличен театър и сатира. След две години "Отпор" вече има над 70 000 членове и Милошевич пада.

Тогава Попович решава да превърне революцията в своя професия. Сега той обикаля света и учи други активисти на принципите на успешния протест. През 2012 г. сп. Wired го класира сред 50-е човека, които ще променят света.


В основата на философията му е т.нар. laughtivism (от английската дума за смях и наставката за подход/отношение). Това най-общо е умението чрез хумор да изразяваш гражданската си позиция, да мобилизираш хората и да обезсилваш властта. Лекцията му на последното издание на TEDxBG преди десет дни беше една от най-харесаните от аудиторията -  може да я прочетете тук


Г-н Попович, как открихте концепцията за "лафтивизма" и защо е толкова важна за вас?




- Стигнахме до нея, като комбинирахме две неща, които правим. Едното е работата на Центъра за мирни действия и стратегии Canvas с активисти и бунтари от 46 демократични и недемократични държави. За да дам пример за някои от успешните инициативи, ще ви кажа, че сме работили с украинци, грузинци, египтяни, ливанци. Примери за неуспешните (засега) пък са Южна Африка, Венецуела, Беларус...


Другото е да изследваме начините, които активистите използват, за да изпратят послание, и сме особено заинтригувани от този, който разчита на хумора. Това, което наричаме лафтивизъм, е целенасочената употреба на хумор срещу политическите нередности. Не е просто измисляне на шеги за правителството, а начинът, по който те се вписват в рамката на голямата картина и особено как се комбинират с "действията, породени от дилема" (dilemma action). Например, когато се заемеш с проблем, който е широко осъзнат в обществото, и опиташ да го обезсилиш, като направиш нещо наистина провокативно. Pussy Riot е много актуален пример за това. Следващата стъпка е да покажеш и разкажеш за действията си, защото ако хората не ги видят, от тях няма голям ефект.


Открихме много интересни неща, като изследвахме тази тема - трите фактора, за които говорих на сцената: смехът като лек за страха и апатията; ролята му за привличане на съмишленици и уязвяването на властта. 


Кой и как започва такава революция? Как се измислят средствата?


- Все по-често наблюдаваме същата тенденция, каквато имаше в Сърбия през 90-те - инициативата да е в ръцете на аутсайдерите. Ако се вгледате в Арабската пролет или движението "Окупирай Уолстрийт", ще видите, че главните актьори в тях не са фигури от политическия живот или неправителствени организации, или изобщо от т.нар. традиционни играчи. Това са обикновени хора, на които им е втръснало усилията на традиционните играчи да не дават резултат.


Тези малки групи започват от нищото – активистите четат и научават за нещата оттук оттам, канят ни да им помогнем и при този процес те разбират какво е значението на количеството (броя на поддръжниците), научават какви са основите на тази специфична организация и комуникация, също и как да привличат и управляват тълпа и как се планират събития. Това е като цяло нашата работа. Canvas се опитва да направи това познание за мощта на обществото удобна за ползване (user friendly). Публикувахме няколко книги по темата, превеждаме материали, които открием, заснемаме видеоматериали, които споделяме със света. 


Каква е ролята на интернет за революцията в момента?


- Интернет и новите медии наистина промениха облика на мирните форми на протест в последните две години по много различни начини, също както и модерните технологии. Наблюдаваме три големи полета, които влияят най-силно на промяната.


Първо, интернет прави всичко много по-бързо и по-евтино. През 90-те, за да организираш политическо шествие, се налагаше да разлепиш постери да вървиш от врата на врата, за да набираш участници, и то с риск да те арестуват и т.н. Сега просто правиш група във "Фейсбук" и всеки знае.


Второ, интернет определено поставя действията на правителството под огромна лупа, защото накъдето и да погледнеш в една тълпа, ще видиш хора да пишат на мобилните си устройства и смартфони. Така че ако нещо се случи на улицата, можеш да бъдеш сигурен, че няма да остане незабелязано, а напротив – ще се отрази широко. Концепцията за модерната гражданска журналистика изключително много допринася за ненасилствената форма на протест.


Третата и най-значима тенденция според мен е това, че новата медия дава възможност на хората да се учат по-бързо един от друг. Аз например трябваше да прочета всички тези скучни книги за Ганди, Джийн Шарп и т.н. през 90-е. Но сега е съвсем различно. Нашата книга например е свалена над 17 000 пъти от сайта ни на фарси - в Иран, през юни 2009 г., по време на протестите, за да съм съвсем точен. Можете ли да си представите усилието, ресурсите и риска, които биха били необходими, за да се разпространят 17 хиляди забранени книги на място като Иран и в такъв момент? Така че от тази гледна точка интернет определено е плюс.


Но има и минуси. На първо време трябва да осъзнаем, че интернет е инструмент, а не средата за осъществяване на мирните протести. Ако се вгледате в протестите, замислени в мрежата, ще видите, че организаторите са много добри в това да съберат на едно място стотици хиляди хора, но не и в това да управляват движението, да изградят стратегия и да фиксират целите и визията му. Те се провалят, защото прекарват твърде много време във виртуалната среда и не разбират, че ако искаш да ръководиш движение, това трябва да се случва в истинския свят. Така че интернет е средството, но само толкова.


Второто нещо и истинският проблем с тази медия е, че правителството също може да я използва, и то като я обърне срещу протеста, така че е нож с две остриета. Много е полезна, но не се предоверявайте.


В България сме имали няколко опита да се организират протести във "Фейсбук" и социалните мрежи, които да получат одобрението на стотици виртуални ентусиасти, но в деня на събитието, съвсем малко хора се появяват на мястото.


- О, да! Това е редовна практика на много места. Но промяната трябва да е истинска и това е причината, заради която съм толкова запален по идеята за "лафтивизма". Слушаме твърде много за "-измите", като "кликтивизма", който идва от грешната представа, че като кликнеш "Харесва ми", ще спасиш полярните мечки например. Но всъщност с един клик няма как да го направиш - нищо няма да се промени и горките полярни мечки ще останат застрашен вид. Добър пример за това е кампанията "Кони 2012", която беше уж голяма работа, поне милиони хора "кликнаха". Но какво от това... Кони е още някъде там в джунглата на свобода.


Въпросът е можеш ли да промениш истинския свят, като направиш нещо във виртуалния. И отговорът е не – не и ако действията спират дотам. Бъркането на инструмента със средата е базова грешка.


Сърджа Попович, консултант за революции: Ако искате успешни протести, мобилизирайте хората около нещо позитивно

© Владимир Петков


Как можем да променим това? Всичко ли опира до реални реакции на гражданското общество?


- Да. Мирните протести са много странен феномен, който става все по-интересен за хората, като започнем от Арабската пролет, през протестите, свързани с икономическата криза и социалните дисбаланси. Когато говорим за демокрация или автокрация, силата на гражданското общество е най-добрият начин, по който можем да наречем включването на обикновените хора в инициативите, за разлика от случаите, когато промяната е диктувана от тесни кръгове на елита, политиците или военните.


Мисля, че тези граждански движения стават все по-привлекателни за хората, защото те започват да виждат начините, по които сами могат да променят ситуацията си, без политическият елит да им диктува следващите ходове.


Лафтивизмът достатъчен ли е за това?


- Не, съвсем не. За успешното движение си има рецепта. На първо място трябва да имате цел и визия, т.е. да знаете защо го правите. Не е достатъчно да протестирате срещу нещо-си и после да се приберете вкъщи.


Второ, трябва да следвате принципите на успешните мирни действия – единство, добро планиране и дисциплина на ненасилственост. Ако нямате визия и базови принципи, заложени в инициативата си, колкото и хумор да влагате, ще успявате само на тактическо ниво, но няма да постигате реална разлика. Истинската промяна идва само след като си отговорите какво, по дяволите, искате да промените и как държавата, градът, кварталът ви ще изглеждат, след като приключите.


Може да бъде нещо съвсем частно – например да убедите ужасните си съседи да почистват след кучето си. Всъщност това може да бъде също толкова значима и голяма тема като тази да свалите корумпираното си правителство. Малка или голяма, работата е съвсем сходна – започва с мечтата ви за чист квартал. Ако не можете да си го представите, не се захващайте, защото накрая ще се окажете на средата на протест срещу нещо, което не знаете с какво е най-добре да замените.


Като говорим за визионерство и целенасоченост... как ще коментирате движението "Окупирай Уолстриийт"?


- Точно за това говоря. По това време бях в Ню Йорк – преподавах в "Колумбия" и в Нюйоркския университет и там се запознах с някои от организаторите, с които съм разговарял за това. Мисля, че това беше много важно движение, защото се появи в страна, която по това време беше толкова изтощена и отегчена от прибирането вкъщи с големите торби от "Уолмарт", че успя да удари право в десетката на социалната неправда.


Намирам самото движение обаче за доста разхвърляно. Мисля, че за организаторите му беше много трудно да дефинират това, което искат, даже сами бяха против изясняването на целите си, и в крайна сметка се оказаха доста ограничени в действията си. Освен всичко друго нарекоха движението си с тактически термин, което е изключително странно. Все едно да си кръстиш движението "Бойкот" или "Шествие по улиците".


Така те създадоха впечатление, че окупирането на символичното публично пространство е нещо с огромно значение. За съжаление обаче окупирането на такова място, въпреки че наистина може да бъде символично, е едва едно от още 200 неща, които можеха да направят, и някои от тях – далеч по-ефикасни.


Ок! Капитализмът е скапан, банките са алчни, хората не могат да намерят работа, сметките им са изпразнени и всичко това се контролира от 1% от населението...Съгласен съм, но каква е алтернативата? Без да дефинирате алтернативата и без да начертаете карта как да стигнете до нея, нищо няма смисъл. Това е най-ясният признак, че в идеята имаше потенциал, но не се достигна до правилния начин за реализирането й.


Вземете за пример движението "Окупирай Санди", което се появи, след като ураганът удари силно източното крайбрежие на САЩ. Тогава група активисти решиха да помагат на пострадалите, защото мислеха, че правителството не прави достатъчно. Те бяха невероятно ефективни. Мобилизираха хиляди хора, събраха купища пари, помогнаха на по-голяма част от пострадалите. Бях в района след "Санди" и знам какво постигнаха тези хора.


Ето в това е смисълът – ако искаш да успееш трябва да избереш битките, които наистина можеш да спечелиш, да отидеш на място, да спечелиш и да си тръгнеш. Освен всичко друго така печелиш и уважение, което един ден, когато отново се захванеш с промяна, ще ти помогне лесно и бързо да събереш последователи. А ако окупираш, да речем, един парк и прокламираш, че с този акт ще свалиш световната финансова система, хората вероятно ще те слушат и ще се забавляват с теб за около седмица, а накрая ще се приберат вкъщи и повече няма да се сетят за това.


Как ви изглежда нашият регион в този контекст?


- Мисля, че страните на Балканите имат сходни предизвикателства – все вариации на икономическата криза и корупцията. Мисля, че всички народи тук имаме проблем с обединяването ни около значими и смислени неща, и подозирам, че е същото за България.


Сърбите много лесно се мобилизират за протести срещу нещо, но не и за нещо като протест да се ремонтира някоя болница. "А, не - това е скучно!" 


Това е първото предизвикателство на Балканите – да мобилизираш хората около нещо позитивно.


Второто произлиза от прехода. Понеже бяхме в социалистическа система толкова дълго време, а след това преминахме сравнително бързо в многопартийна система и демокрация, все още се борим със старите пороци. На първо място – с корупцията, на второ – с партокрацията. Мога да говоря със сигурност за Сърбия, но там определено това са двата рака на обществото.


Фактът, че хората са убедени, че абсолютно всяко ниво на правителството е престъпно, и въпреки това хора на 18-19 години стават депутати, защото вярват, че това е единственият начин да имат успех в живота... Така посланието, което всички постоянно получават, е, че независимо колко упорито работиш, колко можеш да постигнеш, това никак не е важно. Единствено важно е дали си част от политическия елит, и ако не си – колко близо до не го си.


Това е най-големият проблем, защото спира хората да покажат най-доброто от себе си, или дори по-лошо – кара ги да вдигат ръце и да напускат страната. Така най-добрите хора си тръгват, а най-лошите остават. По този начин и елитите се изчерпват – социалните, политическите, в бизнеса. Накрая цялата нация се ръководи от обикновени хора, да не кажем идиоти. Въпреки че е възможно да бъркам, съм абсолютно сигурен, че целият регион на Балканите споделя тези проблеми. И трябва да мислим еднакво усърдно за начини да мобилизираме хората около позитивните възможности за промяна и също да извадим на показ злоупотребите.


Това ли е лекът за обществения рак? Всъщност има ли лек?


- Това не е абсолютният лек, не, но определено е част от всичко. Да осветлиш, т.е. да помогнеш на хората да видят истината, която стои зад действията на корумпирания гад, който ги управлява, защото леля му е министър на нещо си, и той краде ли краде и е напълно недосегаем... Ако той бъде уязвен чрез единството на хората, тогава ще видим истински резултат.


Разбрах всичко това, когато демокрацията дойде в Сърбия. Имахме министър на образованието – много строга и праволинейна жена, която веднъж реши, че ще махне Дарвин от програмата за изучаване. Само за 15 дни синдикати, студентски и университетски организации, преподаватели, ректори, медии... всички я разкъсаха. И още преди опозицията да вкара предложение за отмяна на решението й, министър-председателят я отстрани, защото общественият натиск беше твърде голям.


Това е типичен пример за нещата, които можеш да постигнеш със силата на гражданското общество. Никога не можеш да постигнеш нещо съвсем сам. Трябва да работиш заедно с другите и да действате единно.


И това също е предизвикателство, особено на Балканите, където хората обикновено имат усещането, че са по-добри и по-талантливи и знаят повече от всички останали. Но след известно време на блъскане в стената осъзнаваш, че става дума за бройки, а начинът, по който намираш повече хора, е като говориш с тях.


Накрая – колкото по-голяма е промяната, в която се целиш, толкова повече хора ти трябват. И колкото и да се забавлявам на шегите на руските "гипстъри" по адрес на Путин, знам, че те никога няма да победят, докато не направят контакт със Сибир, защото там е критичната маса. Но докато се мислят за по-велики от сибирците, това не може да стане. 


Аз бях в същата ситуация през 1992 г., а след това и през 19961997 г. Бяхме ние - готините и добре образовани рокаджии, срещу тях – останалата част от света. И колкото и страхотни идеи да имахме, обхватът ни беше минимален. Тогава целенасочено изтрихме чертата, която ни отделяше от света, и промяната се случи. 

Коментари (39)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Професия - консултант по революции Това дали е трета категория труд, или втора?... Но пък има смисъл в някои от нещата, които казва!
    П.П.
    Вярно ли сръбкинята е искала да маха Дарвин от учебниците? Голям купон съм изпуснал...
    П.П.П.
    Брате Сърджа, внимавай за онова с руските "гипстъри" и контактите със Сибир! Току-виж Путин решил да ги прати там за постоянно

  2. 2 Профил на cup_of_tea
    cup_of_tea
    Рейтинг: 605 Неутрално

    "Това е първото предизвикателство на Блаканите – да мобилизираш хората около нещо позитивно."

    Огромно предизвикателство и за настоящото българско правителство. Четири години облъчват хората с оправдания как предишните, по-предишните и по-по-предишните били лоши и как сегашните не могат да свършат нищо, понеже са като ракетата, на която й пречи космоса.

  3. 3 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1764 Неутрално

    Сръбите, особено интелигенцията, са от друго тесто.
    Тая леля дето щяла да трие Дарвин я разкъсали, а тука наш Рангел с кухата планета земя още влиза при студенти в НБУ, че и порциите раздава в науката.

  4. 4 Профил на Милен
    Милен
    Рейтинг: 1404 Неутрално

    Трудно можем да се обединим около нещо позитивно! По тези ширини сме си песимисти по природа и може би трябва да се сменят поколения, за да започнат хората въобще да гледат по-позитивно на нещата, какво остава за революции. Друг е въпроса, че и новите поколения не са особено позитивни.

    "Колкото по-малко е умът, толкова по-трудно е да бъде скрит."
  5. 5 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 751 Неутрално

    Има богат опит човека,споделя го.Дано повече привърженици на пряката демокрация в България прочетат и разберат за какво им се говори.У нас е пълен хаос,а в това интервю има доста полезни и смислени неща за преодоляването му.

  6. 6 Профил на Apolon ot Tiana
    Apolon ot Tiana
    Рейтинг: 815 Неутрално

    Много навременно четиво.
    Не давайте да ни изпреварят в действията.
    Досега се смеем с тъжен смях, но реалният свят е друг!

    apoloniy
  7. 7 Профил на cucing
    cucing
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Консултат за революции - нещо като другаря Ленин?????
    Тоя свят съвсем е изперкал, щом създава и харни (вероятно не лошо) такива типове.
    Не искам революции, искав една добра еволюция в правилната посока!

    ура и да живей!!!
  8. 8 Профил на cucing
    cucing
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Апропо, едва ли пиеските и скечовете махнаха другаря Милошевич.
    Ако не бяхя "братята" американци и тея около тях, не е ясно какво щеше да стане!

    ура и да живей!!!
  9. 9 Профил на Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Рейтинг: 1042 Любопитно

    С огромно неудоволствие ще наруша самозабраната да коментирам в нещото, наричащо се "Дневник". Интервюто създава наивно идеализирана представа за героя и характера на революционните занимания. За американската и изобщо западната финансова, организационна и ноу-хау подкрепа за "Отпор":

    Roger Cohen, "Who Really Brought Down Milosevic?", New York Times, November 26, 2000

    [...]

    American assistance to Otpor and the 18 parties that ultimately ousted Milosevic is still a highly sensitive subject. But Paul B. McCarthy, an official with the Washington-based National Endowment for Democracy, is ready to divulge some details. McCarthy sits in Belgrade's central Moskva Hotel, enjoying the satisfaction of being in a country that had long been off limits to him under Milosevic. When he and his colleagues first heard of Otpor, he says, "the Fascistic look of that flag with the fist scared some of us." But these feelings quickly changed.

    For those Americans intent on bringing democracy to Serbia, the student movement offered several attractions. Its flat organization would frustrate the regime's attempts to pick a target to hit or compromise; its commitment to enduring arrests and even police violence tended to shame the long-squabbling Serbian opposition parties into uniting; it looked more effective in breaking fear than any other group; it had a clear agenda of ousting Milosevic and making Serbia a "normal" European state; and it had the means to sway parents while getting out the critical vote of young people.

    "And so," McCarthy says, "from August 1999 the dollars started to flow to Otpor pretty significantly." Of the almost $3 million spent by his group in Serbia since September 1998, he says, "Otpor was certainly the largest recipient." The money went into Otpor accounts outside Serbia. At the same time, McCarthy held a series of meetings with the movement's leaders in Podgorica, the capital of Montenegro, and in Szeged and Budapest in Hungary. Homen, at 28 one of Otpor's senior members, was one of McCarthy's interlocutors. "We had a lot of financial help from Western nongovernmental organizations," Homen says. "And also some Western governmental organizations."

    At a June meeting in Berlin, Homen heard Albright say, "We want to see Milosevic out of power, out of Serbia and in The Hague," the site of the international war crimes tribunal. The Otpor leader would also meet with William D. Montgomery, the former American ambassador to Croatia, in the American Embassy in Budapest. (Washington had by then severed diplomatic relations with Belgrade.) "Milosevic was personal for Madeleine Albright, a very high priority," says Montgomery, who was yanked out of Croatia in June to head a group of officials monitoring Serbia. "She wanted him gone, and Otpor was ready to stand up to the regime with a vigor and in a way that others were not. Seldom has so much fire, energy, enthusiasm, money -- everything -- gone into anything as into Serbia in the months before Milosevic went."

    Just how much money backed this objective is not clear. The United States Agency for International Development says that $25 million was appropriated just this year. Several hundred thousand dollars were given directly to Otpor for "demonstration-support material, like T-shirts and stickers," says Donald L. Pressley, the assistant administrator. Otpor leaders intimate they also received a lot of covert aid -- a subject on which there is no comment in Washington.

    At the International Republican Institute, another nongovernmental Washington group financed partly by A.I.D., an official named Daniel Calingaert says he met Otpor leaders "7 to 10 times" in Hungary and Montenegro, beginning in October 1999. Some of the $1.8 million the institute spent in Serbia in the last year was "provided direct to Otpor," he says. By this fall, Otpor was no ramshackle students' group; it was a well-oiled movement backed by several million dollars from the United States.

    But other American help was as important as money. Calingaert's organization arranged for a seminar at the luxurious Budapest Hilton from March 31 to April 3. There a retired United States Army colonel, Robert Helvey, instructed more than 20 Otpor leaders in techniques of nonviolent resistance. This session appears to have been significant. It also suggests a link between the American-influenced opposition base in Budapest and the events in Vladicin Han.

    It was Aca Radic, one of the students tortured in Vladicin Han, who founded the Otpor branch there. His motives were similar to Davorin Popovic's. "I just felt, enough of tolerance," he says. "Enough of patience." So this good-looking young man -- like Davorin, a student of physical education -- made his way up to Belgrade in December 1999. At the Otpor office there, he was closely questioned and then given flyers, leaflets, sprays, posters, Otpor T-shirts and $130 and a cell phone. "I was happy," Radic said, "I felt like a revolutionary going home to spread the word."

    The man who gave him this insurrectionary material was Srdja Popovic. Lean and trenchant, Srdja calls himself -- half jokingly -- the "ideological commissar" of Otpor. He combines a Leninist intensity with the skills of a Washington lobbyist. (His favorite word is "networking." It was he who coordinated the training of Otpor's 70,000 members in 130 branches, including the one that opened in Vladicin Han.

    These training methods were heavily influenced by Helvey. Gathered in a conference room of the Budapest Hilton ("We thought it was stupid to organize a revolution in a luxury hotel," Srdja says, "but the Americans chose that place", the Otpor activists listened as Helvey dissected what he called the "pillars of support" of the regime. These naturally included the police, the army and the news media, but also the more intangible force of Milosevic's "authority." That is, his capacity to give orders and be obeyed.

    Find nonviolent ways to undermine authority, Helvey suggested. Look at Myanmar. There, the opposition National League for Democracy took a farmer's hat as its symbol; so everyone started to wear farmer's hats. The regime tried to make the hats illegal, but such repression merely provoked outrage.

    The same thing would happen in Serbia with Otpor's T-shirts adorned with the fist symbol. "We focused on breaking Milosevic's authority, on ways to communicate to dissatisfied people that they are the majority and that the regime could only dig itself into a deeper hole through repression," Srdja recalls. "We learned that fear is a powerful but vulnerable weapon because it disappears far faster than you can recreate it."

    Helvey stressed the sources of momentum in a nonviolent movement. "There is an enormous price -- domestic and international -- paid today for using force against a nonviolent movement," he says. "The battle is asymmetrical. The dictator still may hold the externalities of power, but he is steadily undermined." This process has been dubbed "political ju-jitsu" by Gene Sharp, an American writer who is close to Helvey and who emerged as a sort of guru to Otpor leaders. His book "From Dictatorship to Democracy: A Conceptual Framework for Liberation," became a samizdat passed around Otpor branches in the last months of Milosevic's rule. In it, Sharp writes, "The stark brutality of the regime against the clearly nonviolent actionists politically rebounds against the dictators' position, causing dissension in their own ranks as well as fomenting support for the resisters among the general population, the regime's usual supporters and third parties."

    Srdja is often to be found in Belgrade with heavily underlined copies of Sharp's work, parts of which were translated into Serbian as the "Otpor User Manual." Not for nothing were Otpor's activities drawn from Sharp's list of 198 "methods of nonviolent action." In an interview, Sharp says: "My key principle is not ethical. It has nothing to do with pacifism. It is based on an analysis of power in a dictatorship and how to break it by withdrawing the obedience of citizens and the key institutions of society."

    According to Srdja, Otpor simply represents the "ideology of nonviolent individual resistance." It was developed, he says, "because we finally understood that nobody from Mars was going to come and remove Milosevic." Organization was intense. Throughout Serbia, activists were trained in how to play hide-and-seek with the police, how to respond to interrogation, how to develop a message in posters and pamphleteering, how to transfer fear from the population into the regime itself and how to identify and begin to infiltrate Helvey's "pillars of support" in the police and elsewhere.

    Just how effective that infiltration was became clear to Srdja 12 days before Milosevic's July 27 call for a presidential election. Otpor received advance word of Milosevic's intentions in secret e-mailed messages from anonymous dissenters within the regime. As a result, Otpor already had more than 60 tons of electoral propaganda ready on July 27. Some of it went to Vladicin Han, where Aca Radic and his friends went out every night to plaster slogans. When he was arrested and beaten seven weeks later, Radic had a last message to communicate to the police: "I was silent as they beat me, determined not to react, trying to look Stojimenovic in the eye to show him I was not afraid and convey one thing: You can hit us and beat us, but our time will come as well."

    [...]

    http://www.nytimes.com/library/magazine/home/20001126mag-serbia.html

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  10. 10 Профил на Stanqo
    Stanqo
    Рейтинг: 390 Неутрално

    Концентрирайте се около опазването на Черноморската природа докато все още я има!

    Нашата позиция е пълната защита на Черноморското крайбрежие от своеволията на властта! Подпишете петицията за да ударите олигарсите през ръцете! Всеки ден, метър по метър те заграбват нашата природа! А ние не сме аборигени!

    http://www.avaaz.org/en/petition/Obyavyavane_za_priroden_park_na_400_metrovata_kraybrezhna_zona_v_blgarskiya_sektor_na_Cherno_more/

  11. 11 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 1956 Любопитно

    До коментар [#2] от "cup_of_tea":

    А Вие изобщо не правите същото, пишейки това, нали?

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
  12. 12 Профил на assign
    assign
    Рейтинг: 8 Неутрално

    С тези общи приказки и наивизъм, в съчетание с псевдоактьорски напъни и типично балканско възприемане на думи като "свобода", "революция", "промяна" и "позитивизъм", единственото, което ще направи тоя "юнак" е да си попълни банковите сметки - своята и на приближения му екип.
    Оттам нататък нищо ново, нищо различно и най-важното: почти никакъв ефект. Казано с други думи, може да има минимален ефект, който така или иначе се постига и без нелепите му "консултантски услуги"...

    П.С. Алюзиите, които подхвърля на тема т.нар. "Арабска пролет" са направо смехотворни и напълно отговорят на карикатурното му определение за някакво ново течение не знам си къде.

  13. 13 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1799 Неутрално

    Що ми се струва, че тоя е "двоен агент".... Ей тъй - за изпускане на парата, докато мандатите се текат и наш'те годинки също...

  14. 14 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 941 Любопитно

    Свидетел съм а и участник в София и свидетел в Белград протестите в България през 1997 бяха в пъти по- големи от тези на "Отпор".
    Сърбите винаги са умеели да се рекламират...

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  17. 17 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1812 Любопитно

    Консултант по революции?! А къде се правят тези революции? В кръчмата?

    Предразсъдъците са за ограничените.
  18. 18 Профил на Славена:Цензурe, пак ли бият Паниковски/Прокопиев?
    Славена:Цензурe, пак ли бият Паниковски/Прокопиев?
    Рейтинг: 877 Неутрално

    Сърджа Попович е професионален обществен тарикат. Нещо като нашия Кошлуков, но за разлика от него си е дал сметка, че в родината му вече никой не го възприема насериозно и няма как да пробутва на сърбите каквото и да било. Затова много хитро е успял да убеди спонсорите си да го развяват по света като някакъв професионален обучител по революции. Първоначално ми се стори странно, че е намерил достатъчно наивни хора у нас да му се вържат, но всъщност, къде другаде, ако не тук един обществен тарикат би намерил толкова благодатна почва?!

    "Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано." Габриел Гарсия Маркес
  19. 19 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Ща е србин, све е Юнак!

    А на този му личи и по тарикатската кръчмарска физиономия.

    'Let light surround you' Dream Theater
  20. 20 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3190 Неутрално

    "когато се заемеш с проблем, който е широко осъзнат в обществото, и опиташ да го обезсилиш, като направиш нещо наистина провокативно.
    Pussy Riot е много актуален пример за това."
    После нека пак ми разправят за невинните
    девойчета,дето ги опандизили заради една песничка.

  21. 21 Профил на zmii4e
    zmii4e
    Рейтинг: 660 Весело

    До коментар [#1] от "Twinston Myth":


    [quote#1:"Twinston Myth"]Вярно ли сръбкинята е искала да маха Дарвин от учебниците? Голям купон съм изпуснал... [/quote]
    Явно си изпуснал и купона с научното отричане на тази не актуална теория .

    “Кучето гледа пръчката, а лъвът — онзи, който я хвърля” аз гледам и тримата ...
  22. 22 Профил на Нощен ястреб
    Нощен ястреб
    Рейтинг: 497 Любопитно

    Е как пък ще обедини балканците с позитивна кауза? Нещо много греши!

  23. 23 Профил на daria_vip
    daria_vip
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#19] от "ariel28":
    Ща е србин, све е Юнак!
    ++++
    Ама мъжът, и магнетофонът имат по две глави – едната за запис, другата за възпроизвеждане ,но този е по тъп и от на слона петата.

  24. 24 Профил на DirtyBastard
    DirtyBastard
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Много се надявам хората от Орлов мост да прочетат тази статия... Страхотна мироглед демонстрира този сърбин, поздравления!

  25. 25 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#23] от "Seola":
    Хахахаха +++++

    'Let light surround you' Dream Theater
  26. 26 Профил на me, myself and I
    me, myself and I
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Нечовек! Евала на сърбите!

  27. 27 Профил на block
    block
    Рейтинг: 841 Неутрално

    Ако в революцията има лесковачка скара - аз се записвам.

  28. 28 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 1717 Неутрално

    Разбират ги србите тия работи.

  29. 29 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 581 Весело

    Съветът на "консултанта" от заглавието е изпитан многократно в "революционната" практика. Той трябва да бъде яко нахлузен и в главите на либерал-параноиците днес, думата Революция има живота си, не само в "двойка" с Бастилия, Зимен дворец или нови начини за съхраняване на витамините в зимнината...

  30. 30 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    Социално инженерство - това не е клише или просто словосъчетание, а истинска наука, мултидисциплинарна при това. Лично съм виждал учебник по саботаж например, при това за обучение на БГ офицери от времето на социализма. Но гледам много хора се плъзгат по повърхността и си мислят че най-важно е USAID да ти даде малко пари. Не става, дават но това не е най-важното. Важното е да правиш разликата между това да си субект на тази наука и демиург на целите и похватите ѝ. Кой разбрал - разбрал. Само ще допълня, че рекламистите са на същия фронт, само че в комерса. Интересното е че руснаците също се пообучиха и правят доста успешна контраатака. Засега де.

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  31. 31 Профил на miss_psykes
    miss_psykes
    Рейтинг: 241 Неутрално

    До коментар [#9] от "Югозомби":

    ии, какво от това, което си цитирал? да не твърди, че са я карали на въздух, а плакатите ги е рисувал ръчно? ама са си скъсали задниците от работа. много хора получават купища пари за разни каузи и пак не успяват да постигнат нищо. вие имате наивна представа за промени
    да спасим иракли, и аз съм съгласна.

  32. 32 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Ок! Капитализмът е скапан, банките са алчни, ---но каква е алтернативата? ----Всичко това се дължи на една прогнила система и Алтернативата е проста Сменете Системата НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ФИНАНСОВИЯТ КАПИТАЛ и Контрол на БАНКИТЕ--и живота ще стане песен

  33. 33 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    До коментар [#32] от "ivanbaraban":

    [quote#32:"ivanbaraban"]НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ФИНАНСОВИЯТ КАПИТАЛ и Контрол на БАНКИТЕ--и живота ще стане песен[/quote]

    Доста по-добър ефект ще има, ако някак си накараме хора като теб, ако не да си пият препаратите редовно, то поне да се ограничат с четене, вместо да залягат над писането.
    Задавал ли си си въпроса, когато пледираш за контрол, кой точно ще контролира? Я да си представим за миг, че Булбанк, ще бъде контролирана вместо от Хампарцунян, от Миро мръвката или Цецо апартаментУ? Наистина ли мислиш че ще постигнем рая? Резонен е въпроса кое в мотивите ти е водещо - наивността, заболяването или недобронамереността към обществото? Демек - тъп лиси, луд ли си или лобираш за някакви крадльовци?

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  34. 34 Профил на Владимир
    Владимир
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Идва революция! Усещате ли?

  35. 35 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#33] от "misho73":

    ХА ха --добра провокация--но аз не отвръщам с тези ласкави думи които ги имах по мои адрес ---Само ще кажа с умиление че на този г-н му липса не само домашно но и образувание като цяло-любезно ще го посъветвам да намери определението на думите- "СИСТЕМА" "и на "ДЪРЖАВА"

  36. 36 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    До коментар [#35] от "ivanbaraban":

    [quote#35:"ivanbaraban"]намери определението на думите- "СИСТЕМА" "и на "ДЪРЖАВА"[/quote]

    Система е понятие от математическото моделиране. За държава са се изказали доста мислители - от Платон, през Макиавели та до Мусолини и Ленин. Ти кажи какво ти тежи на душата, да не е комплекса не деспотичния баща и оттам двояките чувства към "висши" авторитети? Я помисли, върни лентата назад и кажи защо искаш някой да контролира живота ти?

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  37. 37 Профил на mrvip
    mrvip
    Рейтинг: 497 Неутрално

    [quote#35:"ivanbaraban"]образувание[/quote]

    Ко речи?!

    "Защото много се оплакват от външен вид, ама никой, никога, не се е оплаквал от малко акъл."
  38. 38 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#36] от "misho73":
    Система е понятие от математическото моделиране.--- СЪВКУПНОСТ ОТ ЕЛЕМЕНТИ (предмети обекти хора)И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ТЯХ---ivanbaraban--кажи какво ти тежи на душата, да не е комплекса не деспотичния баща---Сирак съм ха ..чувства към "висши" авторитети? ----ПО ВИСШ ОТ МЕНЕ НЯМА---- върни лентата назад и кажи защо искаш някой да контролира живота ти?---Живот личен и Банка --бъркате пониятията --но са свързани в определението СИСТЕМА

  39. 39 Профил на wvo15352421
    wvo15352421
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Той забравя да спомене само, че за да имат ефект т.нар. "цветни революции" е необходимо да си обезпечен с подкрепата на военновъздъшните сили на САЩ - иначе Бахрейн. "Дневник", защо не го попитахте за споделянето на информация за активисти с трети лица. Препращането на коренспонденция без уведомяване на другия е най-малкото проява на лош вкус.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK