Калин Христов, министър на финансите: Размерът на фискалния резерв не е закован

Калин Христов, министър на финансите: Размерът на фискалния резерв не е закован

© Надежда Чипева, Капитал



Публикуваме интервюто на Калин Христов, министър на финансите, в "Неделя 150" на БНР с незначителни съкращения


Вие сте един от министрите, които влязоха в служебното правителство с най-високо доверие, оказахте се и доста диалогичен. Как ви се отразява светлината на прожекторите?


- По-различно е от предишната ми роля, където по принцип имахме по-рядко на брой появявания в медии и по-концентрирани. Тук работата в министерството изисква много по-честа комуникация, което е по-различно, но не е по-трудно, просто е въпрос на нагласа.


Добре, тъй като преди малко завършихме разговора с двама наши евродепутати със ситуацията в Кипър, да започнем нашия разговор оттам. Според вас урокът, който ни дава Кипър, какъв е?


- Уроците се много. На първо място, това, което, тъй като е важно и за нашето общество, това, което трябва да знаем, е природата на това, което... какво, природата на кризата в Кипър, т.е. какви фактори доведоха до кризата в Кипър. Те са много по-различни, не много, но са по-различно от например кризата в Гърция. Кипър е основно, проблемите идват от големия мащаб на банковата система, тя е 8 пъти по-голяма от икономиката на страната. И при една такава голяма банкова система ресурсът, който се акумулира в нея, значителна част от него привлечен от нерезидент, т.е. от фирми и граждани, които не са кипърски граждани, този голям ресурс трябва да бъде инвестиран някъде. Значителна част от него беше инвестирана в гръцки държавни ценни книжа, друга значителна част, кипърските банки имаха клонове в Гърция, т.е. кредитираха гръцката икономика, и трета част е в самата икономика на Кипър, но в сектори, които, които бяха неефективни. Имам предвид ваканционни селища, в самата кипърска икономика, които се продаваха на чужденци, и оттам тръгна проблемът с това, че те първо понесоха загуби при преструктуриране на гръцкия дълг, впоследствие те, кипърските банки, понесоха загуби и от влошаване на портфейлите в гръцката икономика, тъй като гръцката икономика 5 години подред се свива, и същевременно със спада на цените на недвижимостите в Кипър понесоха загуби всъщност и от експозициите, т.е. от кредитите в кипърската икономика. Така че това е криза, която започва от финансовия сектор на Кипър, но големият извод е, че малки икономики, когато имат банкови системи, в пъти по-големи от икономиката си, загуби, които се генерират, дори и като процент малки загуби, които се генерират от тези портфейли, могат сериозно да навредят на цялата икономика, тъй като, когато банковата система е много по-голяма от икономиката, тя, икономиката, не може да понася сътресения в банковата система. Ирландия беше в подобно положение, Исландия е в подобно положение, това са страни, които са най-близки като характеристики на кризата. И не случайно и голяма част от мерките и решенията, които се вземат в Кипър, много приличат на това, което беше взето в Исландия като решения. Второто е, все пак трябва да знаем, че Кипър не беше фискално дисциплинирана страна...


За разлика от нас ли?




- За разлика от нас и други страни в Европа, като Германия например, като Финландия. Тоест в допълнение на проблемите с банковата система Кипър имаше и фискални проблеми, и продължава да има фискални проблеми. Трябва да знаем, че все пак Кипър започна кризата с 80 процента дълг от брутния вътрешен продукт, много над минималните, над максималния размер от 60 процента към брутния вътрешен продукт. Кипър влезе с над 60 процента дълг към брутния продукт в еврозоната и никога не успя да доведе до по-ниско ниво на този дълг. Така че основният проблем е от банковия сектор, но Кипър не беше и фискално дисциплиниран, така че тези два проблема се усилват взаимно и поради това и кризата е изключително, изключително голяма от гледна точка на самия Кипър, не от гледна точка на цялата еврозона, където Кипър е много малък като икономика, той е едва 0.2 процента от...


Интересна ли е темата за това какви пари, какви капитали са там и всъщност за спасяването на чии пари става дума?


- В общи линии данните са известни. В смисъл аз казах, банкова система, която е в пъти над като размер на икономиката всъщност означава, че този ресурс е привлечен от чужбина. Нали данните самите показват, че има значителен ресурс, привлечен от руски резиденти, което означава руски граждани и фирми, и украински. Това, което Германия изтъква като аргумент, че вероятно има проблем с режима за пране на пари, което е един от аргументите на Германия да изисква кредиторите да понесат... кредиторите на тези банки да понесат, над 100 хиляди евро, да понесат загубите от преструктурирането на банките, е адекватен аргумент. В смисъл тези пари са привлечени в Кипър като финансов и офшорен център и тези, които са направили тези транзакции в Кипър, носят риска на страната, в която са решили да инвестират. Така че това е адекватен аргумент, който има Германия и повечето страни от еврозоната.


Добре, да влезем в България, защото всъщност това е нещото, което най-много интересува и нашите слушатели. Аз си харесах едно изречение от анализ, който прочетох тези дни, и то звучи така: качеството на финансовия министър се познава по количеството на парите, които той успява да осигури в ден на нужда. Всъщност това е нещото, с което се захванахте и в първите си дни - да осигурите или да поемете ангажимент за осигуряване на пари към социално уязвими групи. След Националния съвет за тристранно сътрудничество в петък имаме ли вече яснота кои групи ще попаднат в този списък на подпомагани, за какви пари може да се говори, че ще бъдат осигурени, откъде. Харесва ли ви?


- Не, работата на финансовия министър е много по-сложна от... На първо място каква е ролята на едно финансово министерство и в частност на финансовия министър? Всяка страна има бюджет. Когато един финансов министър има перспектива, ти работиш с парламент, той има възможността да състави бюджет, в рамките на който бюджет да бъдат вградени определени политики, т.е. данъчна политика, т.е. какъв тип данъци събираш, по какъв начин ги събираш, и определена разходна политика, т.е. за какво изразходваш тези събрани от обществото пари, как ги изразходваш, дали това е по най-ефективния начин. В случая с нашето правителство ние нямаме тази привилегия да съставим собствен бюджет с вградени в него приходна политика и разходна политика. Ние в хоризонта, в който работим, трябва да изпълняваме приетия бюджет с параметрите, с които той е приет, което означава, от страна на приходната част ние трябва да направим максимално възможно да съберем приходите, които са определени в бюджета, които естествено зависят от развитието на икономиката, дали икономиката се развива със... ще расте с процента, който е заложен в общата рамка, и от разходната част да насочим тези приходи по съответните сектори, така както е написан бюджетът. Когато се счита, че трябва в кратък период да се направи определена политика, която се различава от написаното в бюджета, какъвто случай вие...реферирате, т.е. казвате нека се направят по-големи разходи за най-уязвимите, и ние имаме това съгласие в рамките на правителството. Трябва да се реши кои разходи трябва да бъдат приоритизирани, т.е. кои разходи трябва да бъдат намалени, и оттам вече ролята също на целия кабинет, но и на финансовия министър, да преценим. Намаляването на разходите е свързано отново с определени тежести за обществото, тъй като нереализацията на определени разходи води до нереализацията на определена икономическа активност. Тоест трябва да преценим, да намалим разходите, които са най, считаме, че се използват най-неефективно, и те да бъдат пренасочени, за да се направи това подпомагане на най-уязвимите групи. Но не трябва... цитатът всъщност механично казва, и затова аз мисля, че е грешен и непълен, и далече от реалността какво един финансов... от сложността на това какво един финансов министър, какъв баланс трябва да намери, е дайте просто да вземем някакви пари и да ги раздадем. Така не работят правителствата и държавите, особено отговорните правителства и държави, а ролята е да определим кои са тези разходи, които считаме за по-неефективни, и тях да ги пренасочим при ясни изчисления, към най-уязвимите групи, като търсим максималния ефект от тези разходи. Тоест да се постигне максималният ефект при изразходване на тези разходи.


Синдикатите ви дадоха няколко конкретни идеи за това откъде могат да се намерят пари. Какво мислите за това? Да кажем, да се спести от администрация, да се вземат от капиталови разходи...


- Аз ги знам наизуст... Ние имахме дискусия в петък, аз там имах конкретни бележки, но имах една принципна бележка, с която всички мълчаливо се съгласиха, т.е. никой не искаше да отхвърли този аргумент, е, че когато партньорите в тристранния съвет предлагат мерки, те винаги предлагат мерките така, сякаш те носят само ползи за обществото и няма никакъв разход от тях. За съжаление ние, светът е по-сложен от това. Например давам пример с това орязване на инвестиции. Когато има планирани инвестиции и една инвестиция се извърши, това означава, че има фирми, които извършват определена работа, тези фирми са наели хора, които получават заплати и плащат осигуровки. Механичното отказване от инвестиция, това е чисто директният ефект, означава, че тези фирми няма да имат работа за своите работници, няма да плащат осигуровки. Тези работници тогава трябва да загубят работата си. Тоест това търсене в икономиката, което би било генерирано от тази инвестиция, ако просто механично се отреже инвестицията, няма да съществува. Тоест и тези разходи могат да бъдат пренасочени за друго... Но като общ ефект, общият ефект за цялата икономика не е задължително да е положителен. Другият аргумент, който ние имахме и аз ясно обясних в рамките на тристранния съвет, е, че инвестициите по принцип създават и дългосрочен потенциал за растеж на една икономика. Когато изградиш нещо с инвестиционна цел, то в бъдещ период действа и генерира допълнителен растеж. Така че, и затова ние имахме ясно това разбиране, че по принцип механично орязване на инвестиции не е задължително да има положителен ефект за икономиката, а в повечето случаи има отрицателен ефект...


Оставяте вратичка, а не казвате категорично не да се взимат пари от тези за инвестиции?


- Аз ви казвам начина на мислене. Вижте, въпросът не е просто да решиш нещо механично от днес за утре, въпросът е да премислиш ефектите, които, и това беше моят апел към всички в тристранния съвет, когато предлагаме нещо, ние трябва да премислим целия ефект от него, не просто да вземем положителната му страна и кажем отрязваме тук и даваме на тези, и всички са по-добре, и цялата икономика е по-добре. Не е задължително, трябва да премислим целия ефект и да претеглим всички за и против, преди да го направим, иначе става едно механично вземане на решения, които в повечето случаи могат да имат и негативен ефект.


Но се връщам на инвестициите. Не случайно, ако гледате програми на всички страни с Европейския съюз за помощ или с Международния валутен фонд, разходите им за инвестиции са едни от последните, които са в списъка за съкращаване именно по тази причина, че инвестициите имат както директен ефект, така и динамичен, за бъдещето. Ние, аз казах ясно в петък, че групите са, групите от разходи, които може да се търси оптимизация, са разходите за инвестиции, с тази, с това уточнение, че там има и много негативни ефекти от механичното съкращаване на инвестициите и разходите за издръжка, при които намирането на разходи за издръжка, които не във всички случаи са най-ефективните, те могат да бъдат пренасочени като ресурс за подпомагане на най-уязвимите групи. Това е логиката и е въпрос на решение във, следващата седмица да се вземе решение за точния размер на преструктуриране на тези разходи.


Точният размер е много важен въпрос. Аз не очаквам сега да ми кажете сума, която ще може да се отдели, но все пак в какъв порядък е възможно да се търси резерв?


- Правилно не очаквате и няма да ви кажа точна сума, преди да имаме дискусия между всички министри на Министерски съвет и като имаме точно решение, ще бъде обявено във, точната сума. Водеща: Все пак синдикатите също имаха конкретни показатели и по този въпрос, реалистични ли ви се струват? К. Христов: Ами, аз казах на място защо не са реалистични, специално предложенията на КНСБ, тъй като там основно предложенията са за механично съкращаване на инвестиции, без да има този анализ за оценка на това какви негативи води след себе си върху заетостта и икономическата активност механичното съкращаване на инвестиции.


Все пак, когато се тръгва към такива спешни плащания, е добре и сумата да бъде някаква смислена, нали, ако се направят просто някакви дребни плащания заради идеята, че са подпомогнати някакви групи, това не би имало ефект.


- Е, то ще има ефект в размера, на който са подпомогнати... вижте, сумата трябва да е и тя ще трябва да бъде определена така, че ако например се тръгне в посока за оптимизация на разходи за издръжка, така че разходите за издръжка да, съкращенията в разходите за издръжка да не водят до дестабилизация на съответните министерства и цялото правителство, т.е. има разумен лимит, в който разходите за издръжка могат да бъдат намалени, тъй като те в една или друга степен са оптимизирани в последните няколко години. Така че ние не можем да търсим механично съкращаване на разходи... за издръжка с целите негативи, които следват след това, просто за да постигнем някакъв размер, който някой е изчислил, без да погледне цялата картина.


Разбира се, че анализът ще бъде изчакан, за да се стигне до окончателния резултат. Все пак в какъв срок планирате да бъде завършен този анализ?


- Аз ви казах, следващата седмица ще има решение.


И дотогава ще може да се каже всичко това. Добре, фирмите, работодателите гледат от друга позиция на същата тази тема. Техните искания как ви звучат и срещу това, което те поставят на масата, вашият анализ какъв е?


- Тук отново стои този аргумент и аз ви го казах, и се надявам занапред, когато дискутираме в тристранния съвет, исканията да не са така едностранчиви и асиметрични, т.е. всеки да погледне от неговия ъгъл, да види само ефекта, който има върху неговата част от икономиката, и да поиска, без да отчете негативните последствия за цялата икономика. И това е нашата роля всъщност, ние да обобщим цялата картина и да преценим кое има смисъл за цялата икономика, а не за конкретен сектор, както е за конкретен работодател или пък както някой представител на синдикат може да си представи или може да има като искане. Работодателите всъщност нямаха някакви конкретни... значителни като искания. От това, което си спомням като аргументи, е аргументът за плащането навреме на разходите на държавата. Така или иначе такава политика в момента не съществува, да не се плащат навреме разходите на държавата или възстановяване на ДДС. Ако погледнем в 5-годишен исторически план възстановяването на ДДС, т.е. ДДС-то, което в момента не е възстановено, е на най-ниското си ниво от 2008 г. насам.


Точно ДДС-то беше споменато заедно с другите задължения на държавата...


- Не, аз ви казвам конкретните данни. От 2008 г. досега в момента, в края на февруари, невъзстановеното ДДС е най-ниското от 2008 г. насам, всеки месец от 2008 г. насам. Което означава, че такъв... спрямо средното за последните 5 години, такъв проблем в момента не съществува.


Състоянието на държавата какво е, финансовото здраве, как го формулирате? Тъй като опасенията са големи, че бюджетът е в затруднение, числата са неясни. Един борави с по-стари данни, друг с по-нови. Това, което хората очакват от вас, е да кажете точно и ясно какво е състоянието на бюджета в момента.


- Значи, числата не могат да бъдат неясни, тъй като Министерство на финансите публикува ясен... могат да се ползват само едни числа и това са на Министерство на финансите, тъй като Министерство на финансите отговаря за изпълнението на бюджета и за събирането на данни по бюджета. И това е също нещо, което трябва от гледна точка на колегиалност и наистина на разбиране какво става в икономиката, да не си измисляме данни и да почваме да си дискутираме данни, които някой е измислил и някой частично е съставил по собствена методология или по... Има обща методология, която е обект на контрол и от Евростат, която ясно казва, че Министерство на финансите публикува данни за бюджета. Данните за януари са известни. Данните за февруари, има предварителни данни, те ще бъдат публикувани, както е нормално, какъвто е календарът, 30 дни след изтичане на месеца, т.е. в края на месеца. Аз в петък вече казах, че има предварителни данни за бюджета към края на февруари за дефицит, кумулативен за първите два месеца в размер на 730 милиона лева. Казах, че като историческо сравнение това не е дефицит, който трябва да ни притеснява от гледна точка на това, че дефицитът по принцип в първите месеци на годината е по-висок поради сезонния характер и на данъчните приходи, и сезонния характер на развитие на икономиката. Така че текущото развитие ни показва, че ние можем да изпълним дефицита, който е заложен в бюджета, от 1.3 процента от GDP, тоест 1.1 милиарда лева.


Факторите, които определят, в допълнение на стандартно сезонните фактори, в по-слабата икономика винаги първото тримесечие и постъпването на данъци след първото тримесечие, има и еднократни фактори, които влияят на дефицита през първите 2 месеца. Това са промяна в някои данъчни закони, които са направени миналата година, които изместват малко по-напред във времето някои данъчни приходи като данъка върху осигуровките и данък върху корпоративните печалби. Имахме и това плащане през януари на облигация, на лихви по облигацията, която падежира, да е в средата на януари, еврооблигацията, която падежира в средата на януари, имахме малко по-високи лихвени плащания спрямо историческите плащания. Имахме и плащане на земеделски субсидии, които ще бъдат възстановени до средата на месец април. Така че няма някакви развития, драматични развития, т.е. развитията са очаквани и бюджетът може да бъде изпълнен, така както е заложен.


Друга дискусия, която е по-скоро политическа и не е техническа, но вреди на икономиката, тъй като създава несигурност и шум, това е така наречена дискусия за нивото на фискалния резерв. Фискалният резерв е на ниво от около 4 милиарда. Това, което е записано в бюджета за 4.5 милиарда, е в края на годината. Аз сигурно вече десет пъти съм обяснил, но отново трябва да кажа, фискалният резерв, на първо място, неговата роля е правителството винаги да има определено ниво на ликвидност, така че да може да поддържа плащанията си. Но това не значи, че той трябва да е закован и да не се променя. Напротив, това е ролята на фискалния резерв - той да флуктуира в зависимост от сезонното развитие на икономиката, т.е. с по-големи плащания през първото тримесечие на годината, фискалният резерв се използва за това. След това имаме по-добри данъчни приходи във второто тримесечие, тъй като данъчните приходи имат този сезонен характер. След което той ще бъде попълнен...


Нека да ви кажа ясно за фискалния резерв. Тоест той вече се възстановява, но с април и май, с развитието на данъчните приходи и възстановяване на част от европейските фондове той ще бъде дори над нивото от 4.5 милиарда. Така че по никакъв начин не трябва да се използва аргументът, че флуктуацията в нивото на фискалния резерв създава някакъв риск за икономиката. Това не е вярно и единственото, което постигаме, говорейки непрофесионално и по този начин, е да създаваме несигурност в икономиката, което да кара фирмите да не инвестират и домакинствата да не потребяват, и да вредим на икономиката си по този начин.


Аз разбирам логиката ви, но в тази дискусия по-голямото опасение беше дали се харчат пари от целевите фондове - Сребърния фонд, двата ядрени...


- Не, не.


Не, категорично.


- Да.


По какъв начин приехте призива бизнесът да бъде солидарен с бедните?


- Вижте, това, което министър-председателят каза, е в много по-широк контекст и аз не разбирам защо веднага то бе интерпретирано като нека бизнесът да поеме някаква тежест. Това вече, така или иначе всяка фирма, корпоративна фирма, има така наречения бюджет за социална отговорност. Това е стандарт, който всеки го прави. Това, което министър-председателят имаше предвид, е именно в рамките на тези бюджети за социална отговорност, които поне всички фирми, които аз познавам, или хора, които ръководят фирми, всяка една такава има бюджет за социална отговорност. Някъде виждате, например като се разхождате из парковете, виждате градинки, които са построени от определена компания, което е част от тази политика за социална отговорност.


Това, което беше призив на министър-председателя, е по-скоро да има пак този процес на пренасочване на тези средства за подпомагане на най-уязвимите групи. Тоест, ако може, фирмите да организират, и това е традиция и в други страни, и да използват този ресурс за подпомагане на хората, които имат най-голяма нужда - да кажем, пенсионери или хора в затруднено положение, като просто има механизъм и в рамките на... това може да стане и в рамките на социалното министерство. Така че тези усилия да се обединят и в период, в който считаме, че трябва да бъде помагано най-вече на най-уязвимите, този ресурс не е задължително да бъде събран от правителството, той може просто да бъде координиран, така че, провеждайки тази политика, тя да е насочена към подпомагане. Това съм сигурен, че министър-председателят имаше предвид, а не някакви различни концепции, които някои медии измислиха като интерпретация. Това е простата логика, процес, който съществува в цял свят, може да бъде приложен и тук, нищо повече.


Ориентирахте ли се вече каква е ситуацията в Министерството на финансите? Казахте, че в основните агенции няма да правите промени по върховете. Но като цяло как оценявате работата им и състоянието на звената, които са под ваш контрол?


- На първо място, без, нали... това е естествен отговор, който бих дал, но аз съм убеден в това. Министерство на финансите е едно, бих казал, най-добре организираното министерство, с много високо ниво на професионализъм на хората, които работят. И това не го казвам просто защото съм 10 дни в Министерство на финансите, а в работата ми в банката, голяма част от работата ми беше свързана, също в рамките на ЕКОФИН, на координация на международните въпроси, беше свързана и винаги е била свързана с работа с Министерство на финансите, така че повечето хора аз познавам от много отдавна. И познавам добре работата и в частта, която сме работили заедно, така че нивото на компетентност и на организация е много добра в самото министерство и на много високо професионално ниво.


От гледна точка на агенциите това, което казах и пак ще кажа, това, което е най-важно на този етап, е хората да чувстват стабилност, да чувстват подкрепа в работата си. Ние нямаме нужда от нестабилност във, особено в приходните агенции, но хората трябва да се чувстват стабилни и да вършат работата си с максимална мобилизация. И хората ще бъдат оценявани по резултатите, т.е. в зависимост от резултатите могат да бъдат винаги правени промени, ако резултатите, които постигат отделните хора, отделните агенции, се отклоняват от очакванията и от това, което е заложено като планове. Но това е естествен извод, нали, да оставиш хората да работят спокойно, с максимална мобилизация и да ги оценяваш по това, което постигат, а не по това, което някой някъде е написал с неговия личен интерес зад това, което пише. Това е много проста логика и аз мисля, че така трябва да се ръководят институции.


Какви са вашите лични амбиции в рамките на този служебен мандат? Чувствате ли се като някакъв спешен екип за спасяване?


- Не, вижте, това е също нещо, което нашето общество някак си излишно драматизира. Предсрочните избори са част от демократичния процес, правителството подаде оставка, парламентът беше изчерпал възможността в рамките на този парламент да се състави правителство и естествено това, което съществува в конституцията като възможност за решаване на този времеви недостиг на управление, е съставяне на служебно правителство. Така че ние не трябва да считаме това като някакво изключително или като събитие, или като някакъв тест. Така работят демокрациите.


Нашата роля е да гарантираме стабилността на страната и в частност моята роля е стабилността, финансовата стабилност на страната, изпълнението на бюджета. Нашата роля е да проведем честни избори, така че да има нов парламент, който може да... с формиране на мнозинство да избере ново правителство, което да решава, с мандата на цялото общество да решава проблемите пред страната. Но не трябва тези неща да се разглеждат като някаква трагедия... в повечето случаи точно така се получава, нали, и аз ви казвам пак - такова драматизиране не помага нито на икономика, нито на развитието на икономиката, нито на обществото като цяло. Ние трябва да сме по-реалистични, конкретно да оценяваме конкретните проблеми и да търсим тяхното решение. Така че ние сме просто служебно правителство, което трябва да изпълни задачите, които са му зададени по конституция.


Споменахте изборите. Парите за изборите бяха гласувани, обаче вече започнаха искания да се увеличават в различни сектори. Има ли възможност да се реагира? Тук поне не става дума за някакви грандиозни суми.


- Парите за избори има решение на Министерски съвет. Те са разпределени, 22 милиона за избори. На този етап аз лично не съм видял достоверни или подплатени с аргументи анализи, които да показват, че трябва да има допълнително разпределение на ресурс за избори. Така че на този етап ние работим с решението на Министерски съвет, което вече е взето, за размера на разходите за избори.


Тъй като бяха коментирани нуждите да се дадат допълнителни пари за изборите в чужбина, ако не се лъжа, въпросът е, ако получите такива официални искания, ще имате възможност...


- Ще се вземе решение, да. Това е правилният начин - да се прецени основателността на това, да се прецени в рамките на съществуващите 22 милиона какви резерви има, какво точно... какви разходи покриват тези 22 милиона и да се вземе решение. Но във всички случаи е ясно, че българските граждани в чужбина ще имат възможността да упражнят правото си на гласуване, т.е. това е приоритет, по който така или иначе не може да бъде правен компромис.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK