Жун Джан и Джон Халидей, писатели: Носталгията по жестокостта е странно нещо

Жун Джан

© http://www.jungchang.net

Жун Джан



Mao Дзедун, който десетилетия наред държи в ръцете си живота на една четвърт от световното население, е причинил смъртта на 70 милион души в мирно време, повече от всеки друг лидер на ХХ век", гласи първото изречение на книгата "Мао: Непознатата история". То задава критичния тон на следващите 717 страници. Автори на биографичния труд, за първи път публикуван през 2005 г., са семейната двойка писатели и преподаватели Жун Джан и Джон Халидей, които гостуват в България за представянето на българския превод на книгата. Тя се разпространява от "41Т Галери", а преводачи са Емилия Ничева и Надежда Розова.


За Жун Джан написването на тази книга е лична мисия. Тя е родена в провинция Съчуан през 1952 г., а родителите ѝ са измъчвани и унижавани заради несъгласието си с управлението на Мао Цзедун. В края на 70-те години, след като завършва английска филология и преподава в местния университет, тя заминава за Лондон - място, към което се адаптира едва след като се отървава от страха, че азиатците по улиците може да са потенциални шпиони. Тя не само става първата китайка, която защитава докторска степен в британски университет, но също така по време на пристигането си е единствената от своята 90-милионна провинция в Западна Европа. Китайската реалност от младостта си тя описва в автобиографичната книга Wild Swans (1991), а продажбите й надхвърлят 10 милиона копия.


За "Мао: Непознатата история" тя преглежда всички налични китайски източници, а за данните от Русия се грижи Джон Халидей, преди това автор на книги за политическите конфликти в Корея, пристрастеността към хазарта, японския империализъм и комунистическия лидер на Албания Енвер Ходжа. Книгата за Мао е очаквано забранена в Китай, но става хит на черния пазар.




Когато започват разследванията си, Жун Джан е убедена, че проектът надали ще отнеме чак толкова време, тъй като все пак тя добре знае кой е Мао Цзедун (живял между 1893 и 1976, управлявал между 1943 и 1976). Впоследствие се оказва, че дори тя е виждала съвсем малка част от общата картина, и пишат в продължение на 12 години.


Пред "Дневник" двамата разказват повече за книгата си и разкриването на тайните на Мао Цзедун.


Фрагмент от корицата на книгата.

© colibri.bg

Фрагмент от корицата на книгата.


Кое беше първото, което ви шокира по време на проучванията ви около Мао Цзедун, имаше ли факт, който ви накара да мислите, че истината е скрита още по-дълбоко?


Джон Халидей: Още в началото имаше немалко неща, които ни шокираха. Но поне за мен изненада беше, че досега се смяташе, че той се е оттеглил по собствено желание и без натиска на Русия, което е напълно невярно. Има документи в Русия още от 1932 г., които показват, че в Китай е имало голямо недоволство към него и другите политици са се опитвали да привлекат вниманието на Русия, с което са се надявали те да го отстранят от сцената. Жена ми направи всички основни проучвания в Китай, така че тя със сигурност също има какво да каже...


Жун Джан: През първите годините на създаването на книгата имаше толкова много изненади, че ми е трудно да отговоря. За мен най-големият шок може би е, че гладът в Китай между 1958 и 1961 г. не се дължи на сбъркана икономическа политика на Мао. Той е знаел какво прави, било е умишлено. Той е изнасял храната към Русия, за да може след това да купи оръжия, екипировка, да изгради атомни централи. Или казано най-конкретно – той е искал да направи от Китай най-мощната военна сила в света. Това е неговата най-голяма амбиция. Бях шокирана, че той е обрекъл собствения си народ да гладува до смърт съвсем умишлено. Изненада бяха и амбициите му в международен план, тъй като бях с останала с впечатлението, че той няма особена представа какво се случва извън Китай, че е изолиран в собствения си свят. А това въобще не е било така. Неговата мечта е била да управлява света.


Джон Халидей: Забележително е, че Мао е бил възприеман и в Китай, и по света като човек на народа, като човека от селото, който ще защитава селяните. А всъщност той е бил изключително негативно настроен към селяните, той ги е мразил, въпреки че отрасва в такава среда. Неговата политика винаги е била да взима от селото и да дава на града. Една от легендите е, че той е повел селските бунтове през 1927, които преминават под името Въстанието на есенната реколта, въпреки че всъщност има малко общо със селяните. Той не само не го е повел, той не е участвал в него и дори го е саботирал. Действително е имало някакъв бунт, но доста по-скромен. Участието му като герой в това въстание е един от най-устойчивите митове за него в китайската история.


Жун Джан: Нямаше как да включим всичко, което открихме, книгата и без това си е доста дебела, но мисля, че успяхте да предадем факта, че Мао е бил толкова лош, колкото са били Хитлер и Сталин. Все пак той е отговорен за смъртта на над 70 милиона души по време на мирен период. И трите личности са зли и имат много общи черти.


Излизането на книгата предизвика разнородни реакции, но беше ли ви оказван натиск през тези 12 години? Съветвали ли са ви да не се ровите толкова надълбоко в миналото...


Джон Халидей: (разсмива се след въпроса) О, да, имаше. В Русия разглеждах няколко архива, включително на Министерството на външните работи. Тъй като се подписваш за всичко, което разглеждаш, работещите там можеха да видят, че се интересувам конкретно от темата за Мао и връзките му с Русия. Управителят на архива веднъж ме повика, като аз бях довел със себе си преводач, а той преводач и двама души, които записваха всичко, което казвам. Той ми каза, че като ме допускат, изключително много ми помагат, но да внимавам, тъй като определени неща могат да развалят отношенията на Русия с Китай.


Архивите показваха някои много интересни неща, като например как през 1940 г. Мао казва, че Германия трябва да превземе Великобритания, а Япония да нападне Сингапур, но достигаш до момент, в който има откъснати страници и т.н. Интересно е, че сред самата руска интелигенция е имало големи разлики в отношението към Мао, неговата личност е спорна там и до днес. Имаше някои неприятни спънки в работата, тъй като се ровех в неща, които не искаха да чета, като например дневника на Георги Димитров, но не мога да кажа, че съм бил ограничаван чак толкова много.


Жун Джан: Когато пристигнах в Китай за проучванията, определен кръг от хора, с които смятах да разговарям, бяха предупредени да не се срещат с мен. Така че някои отказаха, но други бяха всъщност мотивирани от предупрежденията и имаха голямо желание да разкажат личната си трагедия. А и щом правителството ги притиска, те разбират, че мисията на тази книга е наистина важна. Много от тези, чиито твърдения сме включили в книгата, говорят за пръв път на тази тема. Става въпрос за любовници, бивши колеги на Мао или техните вдовици, прислуга, доктори. Намерихме ги, тъй като тогава архивите на Китай и Русия бяха отворени, докато в момента тази възможност вече не съществува.


А защо никой преди не е правил толкова обемно изследване за личността на Мао? Дали заради неяснотата на твърденията около живота му, или има и друга причина?


Жун Джан: Донякъде заради това, но и малко хора са имали нашата възможност да проучат твърденията едновременно в Китай и извън Китай. Също така близо 200 души са били интервюирани за тази книга. Това е гигантски проект, който вече трудно може да се повтори, тъй като архивите са отново недостъпни. Но стигнахме до края, вече "разбираме" Мао и го представям по един различен, но според мен по-истински начин.


Джон Халидей: Трябва да имаш определена степен на владеене на руски и китайски, както и да имаш съответните вътрешни контакти, за да пробиеш информационна стена. Така че няма как просто някой човек от Запада да пристигне в Китай и просто да започне да проучва. Мисля, че успяхме да представим живота му като права линия, преди данните за него бяха изключително хаотични и нелогични. Постоянно виждаш дупки и абсолютни несъотстветствия. Може да се каже, че досега биографията му беше константна в неконстантността си. Едно от малкото места, на което можеш да получиш достоверна информация, се оказа Русия, където има секретна история на Мао, която описва събитията до 1941 г. и е над хиляда страници. Успях да намеря единственото ѝ копие, предназначено само за властите, тя обяснява много от фактите.


Също така е много интересно, че на Запад темата е неизследвана в академичните среди, бих казал, че журналистите са по-запознати с живота на Мао. Така че обяснявам липсата на подобна книга с мързела, който проявява Западът. Оказа се, че твърде много хора никога не са разисквали официалната версия, която просто няма никакъв смисъл.


Жун Джан: А китайските историци са обикновено отраснали по време на управлението на Мао и макар че вече някои не се страхуват, те някак си не искат да го приемат за чудовище. А и самите материали и исторически извори са написани по вторични и третични източници. Предполагам роля в това има и трудността на китайския език.


Джон Халидей: А и в Русия не би било възможно да направиш каквито и да било проучвания преди 1990-1991 г. Така че времето беше благоприятно за създаването на книгата.


Книгата е забранена в Китай, но все пак имате ли информация каква е реакцията към книгата ви там?


Жун Джан: Макар и да имаше критика, основно от почитателите на класическата версия, но всъщност нито един китайски академик не се е осмелявал публично да я заклейми. Но същевременно малко са се осмелявали и да я похвалят, тъй като могат да си навлекат проблеми. Иначе имаше критика от агентите на правителството в мрежата, така наречените 50-центовите. Това са хора, които са наети да атакуват неудобните в интернет и за всяка публикация те получават по 50 цента. Някои от тях не знаят английски, така че просто примерно оценяват книгата в Amazon с 1 от 5 звезди примерно или харесват негативния коментар, за да излезе по-нагоре сред другите. Мисля, че сега им дава повече от 50 цента между другото.


А иначе книгата вече не може да се намери дори на черния пазар в Китай, тъй като властите много бързо се усетиха. След това за няколко години се разпространяваше в сканирана версия, но това също отмина, тъй като Китай има много организирана интернет полиция. Става въпрос за хиляди и хиляди хора, които просто стоят пред компютъра и трият неудобните твърдения по сайтове и блогове. Иначе тя се разпространява и чрез хората, които посещават Хонгконг, където тя е официално издадена.


Имаше фантастични коментари от читатели. Стоях с часове пред компютъра си в Лондон и четях реакциите им. Веднъж една публикация беше цензурирана пред очите ми. Просто изведнъж текстът се изтри и се показа прозорец, на който пишеше, че коментарът е цензуриран. Но тези, до които е достигнала, са много ентусиазирани. Отношението към книгата разграничава по-модерно мислещите и тези, които още подкрепят Мао. Но една индикация за реакция в Китай е, че докато преди имаше лека резервираност към желанието ми да прочета определени книги в архивите, сега всички са изключително ентусиазирани да ми помогнат в проучванията.


А има ли сблъсък между поколенията в Китай по тази тема? Младите наясно ли са поне отчасти с твърденията, които са изложени в "Мао: Непознатата история"?


Жун Джан: Трудно е да се каже, тъй като става въпрос за огромна страна, а е трудно да се добие представа от така цензурирания интернет. Преди мислех, че тези, които са живели по време на управлението на Мао, мразят Мао заради всичките трагедии, които им е причинил, а младите не са съвсем наясно какво се е случило. Но всъщност те са много наясно кой е Мао покрай информацията в мрежата. Младите в Китай имат много интелигентен поглед и за тях не е трудно да поставят Мао до Хитлер и Сталин.


Джон Халидей: Това, което затруднява отговора на този въпрос, е, че няма точен начин да се изчисли какви са настроенията в Китай. Мао е част от конституцията, могат да ти се случат какви ли не неща, ако го критикуваш. Никога не е правена анкета или подробно изследване по темата. Може би единствено през 1994 г., когато се събират мненията на преподавателите и политическия елит на страната за управлението на Мао и резултатите показват изключителна негативност към неговия режим. Но това е само частица от цялата картина. Населението живее с исторически факти, които са напълно неверни и няма съзнанието, че те дори могат да бъдат оспорени. А ако бъдат оспорени, това може да донесе проблеми.


Жун Джан: Ако се проведе една много свободна анкета, може би 20% са още на страната на Мао, а 80% против. Част от тези 20% просто са се самоцензурирали. Наскоро един мой приятел, който не е китаец, се завърна от страната след бизнес среща и ми разказа за една случка. Вечерял заедно със своите бизнес партньори, всичко било много забавно и всички били в настроение, но когато попитал какво мислят те за Мао, всички придобили сериозни физиономии и настъпила смъртна тишина. Това означава, че те са искали да кажат нещо, което не са си позволили да изрекат.


Джон Халидей: Също така носталгията на хората по жестокостта на тези времена е нещо много странно. Малко искат политиката му наистина да се завърне, но има някакво странно необяснимо чувство на носталгия по неговото управление в Китай. Но се надявам, че няма реална опасност то да се завърне.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на αлферац
    αлферац
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Веднага си купувам книгата!

  2. 2 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 654 Весело

    Тези двамата от Герп няма да ги наемат никога.

    Джон Халидей: Също така носталгията на хората по жестокостта на тези времена е нещо много странно. Малко искат политиката му наистина да се завърне, но има някакво странно необяснимо чувство на носталгия по неговото управление в Китай. Но се надявам, че няма реална опасност то да се завърне.

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  3. 3 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 591 Неутрално

    Страхотен материал! Тази книга трябва да се купи. А темата си важи и за нас, за съжаление!

  4. 4 Профил на mmarto
    mmarto
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Аз пък не смятам, че ще е много обективна.

  5. 5 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 612 Весело

    трябва да питат и нашите комуняги по каква причина ги влече миналото

  6. 6 Профил на Петя Сотирова
    Петя Сотирова
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Само тези три същества ли са злите исторически личности!? Зъл, по-зъл, най-зъл ... Няма дъно човешкото падение.

  7. 7 Профил на opt_02
    opt_02
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Бих казал не "странно", а СТРАШНО нещо. Ама... разни хора - разни възгледи!

  8. 8 Профил на stile libero
    stile libero
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Вчера ги слушах по радиото - изключително интересно. И за огромно съжаление - изключително актуално по отношение на България.

  9. 9 Профил на stile libero
    stile libero
    Рейтинг: 572 Неутрално

    [quote#5:"Стан"]трябва да питат и нашите комуняги по каква причина ги влече миналото[/quote]

    включително и близкото минало - отпреди 2 месеца

  10. 10 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1978 Неутрално

    "носталгията на хората по жестокостта на тези времена е нещо много странно"

    Странно е, ако си в Лондон, дори извратено. Но е доста реално, ако си в Пекин. Ще прочета книгата, много съм заинтригувана от темата, от авторите и благодаря за тази статия!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  11. 11 Профил на Трезвен
    Трезвен
    Рейтинг: 1291 Весело

    "така наречените 50-центовите. Това са хора, които са наети да атакуват неудобните в интернет и за всяка публикация те получават по 50 цента.''

    Хаха, ето с какво си приличаме с братски Китай! Само, тука в Дневник, да са живи и здрави, направо с банкноти им плащат, ама все рубли!

  12. 12 Профил на mitkaloto_
    mitkaloto_
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Аз също смятам, че интервюто е много интересно. На всяка цена ще си купя книгата.

    Pather Panchali (Satyadjit Ray)
  13. 13 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3315 Неутрално

    [quote#5:"Стан"]... трябва да питат и нашите комуняги по каква причина ги влече миналото... [/quote]


    Едва ли влече онези, които са били сред битите - по-скоро такива, които са държали сопата.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  14. 14 Профил на soldierism
    soldierism
    Рейтинг: 539 Неутрално

    Трябва да се чете историята на всички култури, защото може да се извлечат много ценни поуки.

  15. 15 Профил на Станислав Генов
    Станислав Генов
    Рейтинг: 612 Неутрално

    До коментар [#13] от "Norman Granz": абе най-интересното е че има хора които по някакъв идиотски мазохистичен извратен начин искат да си живеят в миналото. И то те не са били от върхушката. Това е някакъв вид Стокхолмски синдром или пък отказ да поемеш отговорност за собствените си решения. Или пък са пристрастени към болката

  16. 16 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    За човека отрасъл на село-стремежа винаги ще е да докара селото в градаОбратният процес според мен е невъзможен въпреки, че филисофията на Руссо това защитава.Спиралата на прогреса е напред

  17. 17 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    Философията на Руссо,грешка на печата.

  18. 18 Профил на Станишко
    Станишко
    Рейтинг: 418 Неутрално

    при нас по форумите са 50-копейковите

  19. 19 Профил на Хипчо
    Хипчо
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    "Носталгията по жестокостта е странно нещо" - жестокостта е генетично заложена в човешкия род. Нека например Франция остане без полиция, армия и правителство и със затворени граници - за 1 месец ще се върнат към дивачеството.

    ВОДА, ПОВЕЧЕ ВОДА!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK