Министър Николай Милошев: По-добре да инвестираме в студентски практики, отколкото в стипендии

Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство

© Цветелина Белутова, Капитал

Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство



До неотдавна проф. Николай Милошев беше най-търсеният български учен при земетресения в страната и чужбина. Той е физик метеоролог с дългогодишен стаж в науката. Бил е директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН и зам.-председател на Общото събрание на академията, а за кратко по заместване - и председател.


Въпреки успехите му в научната сфера обаче името му ще бъде запомнено и в по-различна светлина - в ролята му на министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство от март 2013 г. Потърсихме проф. Милошев отново с въпроси за сътресения, но този път, свързани с образователната система, необходимостта от мерки и промени, новият програмен период и ролята на учените за развитието на страната ни. 


Проф. Милошев, как се чувствате на министерския пост? Вече мина известно време.




- За един месец посвикнах вече. Знаете, на всяко ново място първите дни е най-страшно, защото много неща не знаеш, но първоначалният уплах премина. Говорихме си в рамките на шегата с други колеги от кабинета, че по законите на Мърфи стигнахме нивото си на некомпетентност, защото ни залива огромно количество информация в последния месец. Но лека-полека се излиза от това. 


За съжаление много е кратък нашият мандат и нямаме време да се огледаме, защото задачите си вървят. Особено в нашето министерство. Сега е най-натоварено от чисто оперативна гледна точка - идват изпитите на децата. В рамките на това кратко време, в което сме служебен кабинет, първата ни задача е просто нещата да си вървят без проблеми. 


В същото време тази година е уникална за всички сфери, не само за образование и наука. Защото сега се записват програмите за периода 2014 - 2020 г. и там не можем да махнем с ръка и да го оставим на следващото правителство. Сега трябва да се направят, за да се спазят сроковете.


На какъв етап е изготвянето на новата Оперативна програма за наука и образование?


- Първият драфт е готов, публикуван е на сайта на министерството. До средата на месеца събираме първи отзиви, като аз лично съм помолил мои колеги и познати във високия ешелон на образователната сфера да дадат мнение, за да можем да я направим по-добра. В края на април ще обработим всички предложения и целта е в началото на май да излезем със следващ драфт. Може би той ще бъде изпратен вече за някакво предварително мнение в съответните дирекции на еврокомисията, за да чуем и тяхното мнение.


Иска ни се да направим нещо, което е добре изпипано. Първи бяхме готови с разписанието на програмата. Ние за първи път ще водим оперативна програма и може би затова меракът и амбицията ни са много по-големи и това е съвсем нормално. 


Ясно ли е вече какъв ще е бюджетът на програмата? Вие си пожелахте 10% от общите средства за България. Дали ще ви ги отпуснат? 


- За бюджета предстои тъй наречената демаркация с различните програми. Това още не е направено, защото все пак трябва и другите програми да се приготвят. 


Реално от общо 14.2 млрд. евро, които живот и здраве ще получи България, около 5 млрд. ще са за селските производители, така че остават, грубо казано, 9 млрд. за всички останали програми. Но мисля, че до 10% от общата сума е разумно да отидат за образование. Иска ми се да вярвам, че ще стане така, тъй като еврокомисията си поставя като основен приоритет образованието и науката в следващия етап. 


Разбира се, във всички случаи ще търсим някакъв разумен компромис. Да кажем, че няма нужда от социална програма, за да върви програма за наука - това не е коректно. Колегите ми министри са разбрани хора, надявам се, че ще намерим балансираното решение. 


А ще имате ли време? 


- Ами поне първа итерация да направим, пък оттам нататък вече следващото правителство да си прецени. Нашата задача, е каквото най-добро можем да направим, да го направим и да го оставим. Защото на мен ми се струва, че много пъти губим от това, че всеки следващ, който идва, смята, че едва ли не започва от нулата. Но не е така.


В оперативната програма има пет приоритета, които са водещи. Сред тях има ли приоритети, или ще бъдат финансирани поравно? 


- Не, няма да е поравно. Това, че са пет не значи, че са равностойни, така както пет еднакви хора няма. Би трябвало половината или малко повече от половината от общия размер на средствата по оперативната програма да отидат за наука и висше образование, защото там са големите проблеми. 


Разбира се, никой не подценява средното образование. Напротив. Не можем да имаме качествено висше, а да нямаме добро средно. Нещата са обвързани - като започнете от началното образование, средното, висшето образование, науката, а оттам вече и технологии и иновации. Просто тази верига за съжаление при нас е скъсана.


По тази тема говорим много сега с министерството на икономиката и енергетиката. Търсим връзката между това, което разбира то под иновации и това, което учените разбират като иновации. Ако не направим това сега, в следващите години ще ни донесе много негативи. Даже мисля, че трябва да поставим гарант за бъдещото разбирателството между двете министерства в тази сфера, например президента. 


Как ще разграничите мерките, които по принцип трябва да финансира държавният бюджет, и тези, които ще са по оперативната програма? 


- Трябва да се допълват нещата. Не върви средствата по оперативната програма да се движат в една посока, а пък държавния бюджет - в друга. Това би било смешно. Трябва нещата да конвергират във всяка една от сферите. Освен това на книга парите, които ще получим по оперативната програма за наука и образование, изглеждат много, но аз с две ръце се подписвам, че нуждите са много повече. 


Но така на места има дублиране. Например е предвидено да се договарят средства за стипендии, каквито вече се договарят и от бюджета на висшите училища, държавния бюджет, както и в училищата отделно чрез делегираните бюджети. По какъв начин ще се намери балансът тук?


- В тези подробности не бих могъл да се разпростра. Това, което сме се старали, е да се отговаря на тези основни приоритети и изисквания, които поставя по начало самата еврокомисията. А вече дребните подробности ще дойдат нататък. 


Ако ме питате за личното ми мнение, аз много повече бих подкрепил студентските практики, отколкото стипендиите. Децата, които са изкарали успех за стипендии, напълно ги заслужават, не оспорвам това, но много по-полезно за тях самите ще бъде, ако ние успеем да вкараме повече средства в студентските практики. Ако тези три, шест месеца или година стаж успеят да ти докарат професионални познания, от една страна, ти ставаш много по-удачен индивид на пазара на труда, а от друга страна, се увеличава самочувствието ти на човек, който знае, че има реални умения. 


Министър Николай Милошев: По-добре да инвестираме в студентски практики, отколкото в стипендии

© Цветелина Белутова, Капитал


А в тази връзка - новият закон за предучилищното и училищното образование може ли да помогне? Какво ви е мнението за текста като цяло? 


- Знаете ли, мисля, че не е срамно да си призная - чак толкова дълбоки познания по новия закон нямам, защото не съм имал време да го прочета. Запознат съм до известна степен с коментарите, които е имало. Несъмнено има добри неща, несъмнено други будят тревога.


Питали са ме например трябва ли на 4 години да се тръгва на предучилищна. Ами и тук въпросът има две страни. Ако имате дете и вкъщи имате свободни баба и дядо или имате финансовата възможност, за да си осигурите човек, който да гледа детето - чудесно. Ами ако нямате? Може би е необходима някаква гъвкава форма - който иска да отиде, който не иска - не. 


Законът е на второ четене вече. Излезе и една версия на стратегията 2020 с някои подобрения, където е записано, че този закон се очаква да бъде приет във втората половина на тази година и дори мерките да започнат да действат от новата учебна година. За вас това реалистично ли е? 


- Малко ми се струва прибързано. Ако законът бъде приет в началото на септември и да влезе в сила от 15 септември... Да, може би, но ако влиза поетапно. Така звучи разумно, но ако се вкара насила и наведнъж за всички, вероятно ще дебалансира системата. 


Според вас от какво се нуждае училището? 


- От много неща. Не се уморявам да повтарям едно и също, защото ми се струва, че оттам трябва да се тръгне... Първото нещо, от което се нуждаем, е да възстановим постепенно обществения имидж на преподавателите, защото те са малко натикани в ъгъла, а не го заслужават. Тук не говоря само за материални стимули, далеч съм от тази мисъл. 


И в същото време трябва да отчетем като плюс, че тези 8% повишаване на заплатите на учителите, които се дават от началото на тази година, въпреки че няма да им решат финансовите въпроси, са признание, защото са само за тях, а не за всички работещи в публичния сектор. Т.е. това е едно признание, че държавата си дава сметка, че това са хора, които са подценявани. Е, толкова са възможностите в момента на държавата да повдигне материалното им благосъстояние, но много повече трябва да работим върху обществения имидж на тези хора. Тогава, когато учител стане една професия, към която всички се отнасят с уважение, тогава ще може да изискваме в пълен размер това, което те дължат на децата и на нас като общество. 


А как се променя общественият имидж? 


- Постепенно и бавно. С повтаряне и с участието и на медиите. Хората невинаги си дават сметка, че учителят е този, който формира качеството на твоето дете до известна степен. И ако ти му помогнеш да го формира по-добре, после бенефициент ще бъдеш и ти. 


По този въпрос спор няма - всеки смята, че най-ценното нещо, което има на този свят, са децата му. Но понякога хората, забързани в ежедневието си, не си дават сметка, че не е въпрос само да го родиш, да го нахраниш и да го облечеш. Въпросът е да го направиш по-качествен човек, защото този по-качествен човек е по-качествен и за себе си. Той самият ще тръгне по по-добър път. Но това е бавен процес, но мисля, че обществото вече осъзнава какво трябва да се направи и каква е ролята на учителите в това.


Да, ще кажете, че има и учители, които не са качествени. Във всяко стадо има мърша. Но една голяма част от тях, дори почти всички, отиват в тази професия, защото харесват децата и обичат да се занимават с тях. Просто трябва да им помогнем да получат този престиж, който заслужават, за да живеят достойно. 


Какво може да направи държавата?


- Държавата на първо място може да инициира целия този дебат в рамките на обществото и аз това се опитвам сега да правя чрез медиите. Другата страна е материално да продължаваме да подпомагаме учителите, изпреварващо пред някои други специалности. Не казвам, че трябва да омаловажаваме лекарите, но учителството е не по-малко хуманна професия. 


Промяната в закона и на административно ниво ще помогне ли за това?


- Мисля, че ще помогне. Законът не е панацея, няма да реши всички въпроси. Със сигурност не е и идеалният. Лошото е, че в такава бавна инерционна система, каквато е образованието, обикновено трябва много да бъде изпипан законът и той да не бъде основно реформиран за по-продължителен период от време. Дребни промени и натъкмявания - да, но основни реформирания - не. 


Ето оказва се, че в учебните програми системата върви стъпково. Тази година се прави промяна в програмата на един клас, следващата година - на следващия клас и т.н. Защото ако се опиташ в три или четири класа едновременно да направиш промяна, това така ще дебалансира системата, че децата няма да могат да се оправят и ще пострадат от това. 


Как вървят нещата с Фонд "Научни изследвания"? 


- С Фонд "Научни изследвания" нещата потръгнаха, но вървят малко по-бавно, отколкото на мен ми се иска. Готов е правилникът. Той не е основно реформиран, но със съответни промени, така че да не допуска повече такива неща. 


Кой направи промените? 


- Промените направиха сборен екип. Един от членовете е юрист на доста високо ниво - той е бивш заместник-министър на правосъдието - Маргарит Ганев. Той е член на изпълнителния съвет към фонда. Към него аташирахме нашата правна дирекция, за да използва капацитета и възможностите й. Те заедно довършват новият вариант на правилника, който цели да запушил поне основните пробойни, за да не може да се допускат злоупотреби. Може би по-нататък ще се мисли за следващи разработки, но това ще е вероятно работа на новото правителство.


Създадена е една административна група, която преглежда всички проекти за тяхната законосъобразност, т.е. дали отговарят на административните изисквания. Като казвам "всички" имам предвид всички проекти - класирани и некласирани, от първия до последния. Създадени са и временните комисии, които да оценят целесъобразността на проекта. Ако премине първата проверка, проектът продължава към комисиите за оценка на идеята. След това вече ще се формират три групи проекти. 


Първо - на проекти, които и при предния конкурс, и сега отговарят на условията. Те са получили вече финансиране и ще си продължат работата. Втората група проекти са тези, които при предния конкурс не са били одобрени, но при този се е оказало, че са ценни и трябва да бъдат одобрени. Предвидили сме финансиране за тях. Е, също и ще им се извиним с учтиво писмо за закъснението, с което започват проекта си, но разбира се, времето им ще тече от момента на одобрението, а не със задна дата. И ще има една трета група, които предният път са били финансирани, но сега се оказва, че всъщност не отговарят на условията. 


Там ще има ли механизъм да се върнат парите?


- Аз за съжаление не смятам, че в кратко време ще стане това. Сигурно част от тях доброволно ще ги върнат. Но друга част няма да го направят, няма защо да се лъжем. За тях просто ще процедираме по съдебен ред. 


За мен много по-важно е да се възстанови доверието във фонда и да се разбере, че станалото-станало и то повече няма да се случи. Това е много по-важно в тази ситуация. 


Как ще се гарантира, че няма да стане отново? 


- Ами именно с правилника, който вече не допуска такива неща. С това, че административната проверка се прави по всички възможни критерии. С това, че проверката по целесъобразността на проекта се прави от ясни комисии с ясни хора, които поемат ясен ангажимент. Ако щете и с това, че за управител на фонда беше избран акад. Владимир Овчаров. Ако го познавате, или само да го видите, мисля, че няма да ви мине през главата, че този човек е възможно да се опита да направи някакви заигравания под масата. Аз когато разбрах, че са сетили да издигнат неговата кандидатура просто си отдъхнах. Има хора в нашата държава, които излъчват достойнство, предизвикват уважение. Академик Овчаров е такъв, гарантирам, а и не е кой да е. 


За съжаление една от причините да вървят нещата бавно е отново в него. Той е много мек човек. Не може по драстичен начин да удари по масата, опитва се с добро. Изпълнителният съвет също са сериозни хора. Кой друг да бъде гарант, ако не живи хора. Ние все търсим да се направи система, която да гарантира за всичко. Обаче в същото време имаме тази поговорка, че законът е врата в полето. И докато разсъждаваме по този начин, трябва поне да се обединим около личности, на които да можем да имаме доверие.


Казахте миналата седмица след съвета на ректорите, че те и учените могат да помагат на държавата. По какъв начин може да се случи това - в официална структура ли? 


- Хората отстрани гледат на този съвет (и с пълно право) като съвет на мъдреците. Ако 52-мата ректори на висшите учебни заведения в България, без да говорим за качеството на заведенията, двамата председатели на БАН и на Селскостопанската академия вътре, и аз като министър - не можем да бъдем наречени съвет на мъдреците, кой може. Затова апелирах към тях още в самото начало, че като излизаме от този съвет след 3-4 часа, нека решенията, които сме взели да отговарят на това име. Обаче като всяко нещо в България и в този съвет на ректорите има къде центробежни сили, къде инерционни сили, така че не всичко е розово. 


Но съм много обнадежден от тази среща, защото такава до сега не е имало. Това е белег, че всички искаме да вървим в една посока. Сигурен съм, че ако имаме възможност да се срещнем два три пъти, да поприказваме по-дълго, да обсъждаме тези по-общи проблеми и да стигнем до общ консенсус ще намерим такъв. 


Едно от нещата, до които трябва да стигнем е да изчистим нещо като национална доктрина, с риск да звучи твърде пресилено. Трябват няколко прости правила, около които да се обедини нацията и да се следват от всички и най-вече от политическите сили, независимо от това коя идва на власт. Едно от тези неща е образованието и съм сигурен, че никой няма да го оспори. 


Този съвет би бил страхотна сила. Защото представете си един министър-председател или президент да се противопостави на едно такова общо решение. Няма да му е лесно - ще трябва да извади аргументи от десет кладенци срещу тези хора, които не са случайни.


Разбира се, те няма как да се произнасят по всички въпроси. Но пък и не само по образователните, а по тези общодуховни въпроси, касаещи нацията. Просто това е начин да бъде вкаран интелектуалният потенциал на нацията в това да решава национални и държавни задачи, от който никой няма да загуби. 


На тази среща на ректорите повдигнахте ли въпроса за Националното представителство на студентските съвети? И въобще доста скандали има около тях през последните седмици. Хората от ръководството на НПСС са на първите места в партийните листи за изборите на Средна европейска класа. Според вас това доколко е съвместимо и има ли желание за реформа на тази структура?


- Личното ми мнение е, че подобно на сферата на армията, на МВР, сферата на образованието не трябва да се политизира. Разбира се, ясно е, че няма как да стигнем до нов парламент без наличието на партии, няма две мнения. Ясно е, че новият министър председател ще бъде политическа фигура, но не бива на по-ниските нива да се търси политизация. Не е хубаво, особено в сферата на образованието. Всъщност трябва да има някаква форма на категорична деполитизация. 


При такива случаи, кандидатите излизат в отпуска и не се занимават с другите си задължения извън изборите. Аз смятам, че и в този случай няма да проявят тази недалновидност да не излязат в отпуска.


За студентските протести... Студентите потърсиха ли ви както вие ги призовахте? 


- Не, не са се обадили до сега. Знам, че значителна част от университетите замразиха таксите. Но оказа се, че там където има по-голямо увеличение на таксите нещата имат две страни. В УНСС например са се вдигнали толкова много, защото миналата година не е имало никакво повишение. Това някак си убягва на студентите, когато говорят за това.


Не са такава трагедия тези нови такси. Мисля, че тези млади хора, които изгубиха тук пет дни да протестират, ако си намерят работа за това време щяха да изкарат разликата. Разбирам, че на родителите им може би не им е лесно, но по този начин и те могат да помогнат. 


Но не може до се говори за отмяна на увеличението? Има ли компромисен вариант? 


- Компромисите ги търсят в университетите. Бъдете сигурни, че ги търсят. А да се конфронтираме университети с министерството – не, грозно е. Убеден съм, че няма ректор, който да е вдигнал таксите по собствена идея. Всичко това се прави на базата на дълги проучвания, сравнявания на цифри и винаги се търси разумно решение. За съжаление от много години живеем на принципа да закърпим положението, и сега пак е така. 


Дали поставят някаква опасност за предстоящите кандидатстудентски изпити новите такси, например за отлив на кандидати?


- Не. По-скоро заплаха е това, че ние обявяваме повече места за кандидат-студенти, отколкото ще бъдат завършилите гимназия. Не може да бъде нормална държава, в която всички могат да влязат да следват и да останат свободни места. Не е реално. За съжаление това тотално дебалансирана система, смело мога да кажа. 


В такъв случай трябва ли ни нова система на висшето образование? 


- Създаде се рейтингова система. Ако тя постепенно в следващите години се приложи умело и към нея се прикачат по-значителни финансови механизми, те ще доведат до съществени промени. Не ми е ролята и мястото в служебен кабинет за няколко месеца да давам такива кардинални решения за следващите години. 


Това на практика означава ли, че пак ще се приема с двойки в някои специалности?


- Е, няма да е с двойки, ще трябва да нямат двойки. Ако решат самите преподаватели да не пишат никакви двойки, тогава ще влязат абсолютно всички. Не е редно. Някакъв естествен отбор все пак трябва да има. От друга страна се получава така, че децата завършват висше образование и какво от това... След това не намират работа. 


Това е защото и между специалностите няма баланс. Голям е напливът към право и икономика, а няма инженери. За тях има доста места, но те остават незаети. Все повече деца се насочват към каквото и да е само заради дипломата. Надявам се, че това ще се промени постепенно, и ако се развива професионалното образование, и с обществената нагласа и с реформи. 

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 3527 Весело

    Излиза, че образованието е разлом с неголяма активност, но не затихва.

  2. 2 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 2183 Неутрално

    Този читав човек да остане и след изборите, викам аз.

    Доброто е заразно
  3. 3 Профил на V.Iliev
    V.Iliev
    Рейтинг: 458 Неутрално

    "По-добре да инвестираме в студентски практики, отколкото в стипендии"

    ДА!

  4. 4 Профил на dnk
    dnk
    Рейтинг: 593 Неутрално

    До коментар [#2] от "dogwoman":

    И аз така, ама май е прекален честен за да го държат дълго министър

    Моралът не е порок!
  5. 5 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1752 Неутрално

    "Ако ме питате за личното ми мнение, аз много повече бих подкрепил студентските практики, отколкото стипендиите."

    Ако питате мен въпросът не е практики ИЛИ стипендии. Нека бъдат и двете. По принцип симпатизирам на г-н Милошев.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  6. 6 Профил на Знам и Мога
    Знам и Мога
    Рейтинг: 796 Весело

    Студентски практики, значи... А как ще мотивирате фирмите да участват? Със 100 лв. на месец за ментор няма да стане, да знаете. По-добре помислете как да улесните фирмите въобще, оправете съществуващите програми за заетост и намалете бумащината в тях, че иначе фирмата ще изгуби цял един администратор да попълва всички глупости, дето БТ изисква.

    Нищо де, човекът си знае, че е за няколко месеца, та си приказва.

  7. 7 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 2276 Неутрално

    Не е ли по-добре ЧАСТНИТЕ фирми да си дават стипендии и да си осигуряват практики на стипендиантите си Дори по време на социализма подписвахме договори и след завършване отивахме 5 години да си ги отработваме. Като ще правим пазарна икономика = нека да е пазарна. Държавни стипендии и практики само по фундаментална наука държавен приоритет на най-добрите

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  8. 8 Профил на omniam
    omniam
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Еее не, вече категорично му станах почитателка на този министър! Разсъждава много правилно и реалистично, гледа проблемите от различни ъгли и е близък до хората в системата - разбира студентите, познава ректорите от години. И ми е толкова мило, като нарече учащите "децата". Много добро впечатление ми прави. Браво! И благодаря за интервюто, накефих се истински.

  9. 9 Профил на plamenhristov5
    plamenhristov5
    Рейтинг: 627 Неутрално

    приказки, приказки и пак приказки...

    plamenhristov5
  10. 10 Профил на Дон Кихот
    Дон Кихот
    Рейтинг: 3030 Неутрално

    Нито един лев, вложен в образованието и науката не е излишен, ако е употребен за придобиване на практически, а не кухи знания и ако се използува за постигане на реални, а не изсмукани от пръстите научни резултати. Всичко това се покрива с един единствен термин- ефективност, както в образованието, така и в науката. Просто, ясно и...ДОСТИЖИМО, ако от тези две сфери бъдат изритани тези, които вегетират там с презумцията да бъдат обслужвани от тях , а не да им служат . Това не е приумица, това е необходимост. Всяка нация, трайно задгърбила тези сфери, е лишена от бъдеще!
    Така, че както е време много хора, които се позадържаха в политиката , да си стегнат куфарите, така е назрял и моментът хората на възлови позиции в образованието и науката, да преценят сами доколко пребиваването им на тези позиции е от полза или от вреда за каузите, на които са служили цял живот. Към тях мога да отправя такъв апел, защото вярвам, че е възможно да срещна разбиране, за разлика от политиците, при които това е безнадеждно.

  11. 11 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1479 Неутрално

    До коментар [#7] от "t'Ankus":

    Не си прав, студентите имат повече файда от практиките отколкото частните фирми. Всъщност това се практикува доста в Дания - общините плащат заплатите на стипендианти за 6 месеца, а фирмите им предоставят работни места и получават за това някакви отстъпки в данъците.
    По този начин всички извличат полза: общините намират работа на някои хора макар и само за 6 месеца, фирмите опознават човека и имат безплатни служители за 6 месеца, а хората (предимно младежи) придобиват опит. Може фирмата и стажантът да се харесат и да се вземат след това Вика му се взаимно изгодно сътрудничество

  12. 12 Профил на En route
    En route
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Бизнеса иска качествени кадри, а какво прави за да получава такива? Само чрез реални, а не фиктивни практики, както и по-отворена комуникация между бизнес и образование може да се постигне положителна промяна.
    Крайно време е знаещите да почнат да управляват държавата.

    Пътуващ
  13. 13 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2116 Неутрално

    Тази каша която създадоха Игнатов и подобните му парите да вървят заедно с ученика/студента и местата за студенти да са повече от абсолвентите още дълго ще я сърбаме.

    Първото абсолютно снижи летвата, всеки се бори да задържи бройката с цената на ниски изисквания и процесът е лавинообразен. Защото един като намали изискванията другите се надпреварват пък техните да са по-ниски и така до безкрай. Още тук се къса веригата защото нивото на завършващите е крайно ниско но за сметка на това живеят със самочувствието и претенциите че са нещо голямо, диплома имат.

    Студенти колкото завършващите е пълен абсурд, както е тръгнало в скоро време и портиерите ще са висшисти. Поне 2/3 от тях нямат качествата за висше образование но и тук се гони бройката заради издръжката. Да не говоря че от всичките 52 университета не повече от 10-12 заслужават да съществуват.

    Всичко това създаде огромна деформация на пазара на труда, много хора с диплома но малко от тях качествени. И повечето с настройката да търсят служба а не работа, затова и инженерните места стоят незапълнени.

    Решението според мен е драстичното намаляване и преструктириране на държавната поръчка. Държавата и бизнесът оценяват какво ще им е необходимо за следващите 5-6 години и му осигуряват необходими средства и условия за обучение и работа. Само за сертифицираните от държавата 10-12 университета не за всички наред и само за местата за които се знае че ще има работа. Жесток конкурс всяка година кой ще се класира за тези места. Останалите да си плащат пълният размер на образованието щом толкова искат диплома и то от университети със съмнителна репутация. Ще си я закачат на къщи на стената да и се радват.

    Същата система и за средното образование. Знае се колко са необходими за занаяти и колко ще са хуманитарно образование. Стипендии и издръжка според тази пропорция, който иска извън нея плаща и то солено. Всичко на конкурсен принцип. Иска да учи за чиновник? Няма проблем, конкурс по диплома и с входни изпити. Като се съберат за едно място по 100 кандидати поне 90 от тях следващият път ще се замислят.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  14. 14 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2116 Неутрално

    Да допълня. Броят на приетите може и е хубаво да е по-голям от заявката. Но всяка година може и семестър класиране за тази заявка. Тези които се класират получават това което е предвидено /стипендии, стажове и т.н./ тези които не успеят си плащат пълната цена на образованието. Така ще има съревнование и динамика. Това което предлагам всъщност отдавна е измислено в спорта. Система на непрекъснато съревнование но накрая победителя е един.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  15. 15 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 831 Неутрално

    Идеята с практиките е много добра, и наистина си струва да се наеме някой студент без специални ангажименти и от двете страни. Ако човекът показва данни практически сигурно е че ще бъде нает след практиката и на постоянна работа. Обаче да давам стипендия на някого само защото ми изглежда симпатичен - е, нямаме толкова излишни пари.
    В момента съществува някакъв подобен на стажовете вариант с назначаване за 6 месеца на новозавършил без трудов стаж по специалността. Финансирането на заплатата и ментора му е от Бюрото по труда, нещо като едновремешните "Фонд подготовка кадри", който се плащаше от съответното министерство. На теория звучи идеално, практическото изпълнение е отвратително. Чакахме почти два месеца докато получим одобрение на човека, който самите ние бяхме завели в Бюрото. Стажът на човека почти изтече, а първото плащане още го няма. Добре че при нас нещата са коректни и му плащаме от фирмата, на друго място много е вероятно момчето досега да не беше получило заплата. Положителното в случая е че имаме взаимна представа кой какъв е и след месец ще можем да решим да остане за постоянно. Ако обаче не бяхме доволни не е някаква драма да не го назначаваме, тъй като такива са условията на договора. Същото се отнася и от негова страна - ако не му харесва при нас няма нужда да дава някакви обяснения или да чака предизвестие, просто си тръгва веднага.

  16. 16 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 853 Неутрално

    с други колеги от кабинета, че по законите на Мърфи стигнахме нивото си на некомпетентност
    ====================================
    Не е законът на Мърфи, а принципът на Питър. При учЕните от БАН като Милошев, нивото на некомпетентност си е вродено, няма какво да достигат.

  17. 17 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1360 Неутрално

    До коментар [#8] от "omniam":

    Така си е, експети трябва да управляват, а не партийно ангажирани, които да обслужват интересите на отделни групи с користни цели.

    На 12 май 2013 българите ще имат възможност да упражнят правото си на глас за хора, които заслужават.

    С болетина #27

  18. 18 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1360 Неутрално

    ОБРАЗОВАНИЕТО в страната дори не е и ограмотяване, защото завършилите и един формуляр за постъпване на работа немогат да попълнят нормално.

    Това се нарича вторична неграмотност. Знаеш азбуката , обаче неможеш да я употребяваш правилно и по преднаначение..

  19. 19 Профил на Dobri
    Dobri
    Рейтинг: 655 Неутрално

    Важното послание на министъра на образованието е свързано с разбирането, че само усилията и желанието за учене могат да извадят младите хора от тежката ситуация в България. Инвестицията в собственото развитие и придобиването на умения за реалния живот доближават всеки един студент до успеха и възможността сам да направлява бъдещето си! Стипендиите са нещо важно, докато учиш и ако си затруднен да се издържаш, но придобиването на практически опит и навици за работа са ключови за бъдещото развитие на човек - учим цял живот, за да сме по-успешни в заниманията си, а работата ни носи възможности да се развиваме.
    Така разбирам нещата.

    Добромир Добрев, http://dobri.eu
  20. 20 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1409 Неутрално

    Искаме да оставим нещо,което е добре изпипано,все пак трябвада има някакъв отбор.Дано ви разберат и прибавите поне плюс към предишната цифра.

  21. 21 Профил на nsu16354744
    nsu16354744
    Рейтинг: 451 Весело

    [quote#2:"dogwoman"]Този читав човек да остане и след изборите, викам аз.[/quote]

    [quote#0:"Dнi"]Министър Николай Милошев: По-добре да инвестираме в студентски практики, отколкото в стипендии[/quote]

    Прав си , прави впечатление ,че опитва да разчупи статуквото!

    Предлага Професията "студент" да се замени със "Стажуващ кандидат за Знания"........

    и предложението му е съвсем на място

    друг е въпроса-дали ще му позволят да работи по същество

  22. 22 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1209 Неутрално

    Идеята за подкрепа на практики е много добра, но не трябва да се противопоставя на стипендиите, нека ги има и двете. Полезно и за фирмите и за студентите, както и за факултетите и и-тутите, в които за застъпени фундаменмални изследвания, ако могат да привличат летни студенти (практиканти).

    ОП ВОиН я погледнах, думата наука са я сложили ей така да не е без хич. Имаше много добре разписана програма с приоритети от Когито, няма да е лошо да се вземе пред вид.

    Законът за акад. степени., който нарои професори без покритие, кухи хабилитации по приятелско-пиянска линия е ясно, че не може да бъде пипнат, но поне да се измени правилника за прилагането му, има начин и да се въведат минимлани национални критерии за съотв. специланост(и).

    серготеп трябва да бъде претрепан с камъни, много поразии направи .

  23. 23 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2326 Неутрално

    До коментар [#18] от "convince":
    Не "вторична", а "функционална" неграмотност. През втората половина на 80-те при соца го наричаха и социална непригодност-малко по-широко понятие, визиращо непрактическата насоченост на образователната система.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  24. 24 Профил на Руританец
    Руританец
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Какво толкова му се кефите на този министър, искрено не разбирам. Прочетете пак интервюто. При почти всички конкретни въпроси, които му задават, веднага става ясно, че изобщо не е запознат с проблема и нищо не може да каже. Този закон не бил чел, онези хора не ги познавал, трябвало може би по-балансирано да се подхожда, да си говорели министрите помежду си. Дрън-дрън-ярина.

  25. 25 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 2183 Разстроено

    Интересно нещо - вярно, че този форум не е специализиран за образование, но все пак... под някоя изцепка на Костов, Мостов, Борисов, Морисов, Цветанов, Метанов и други "светила" на световния прогрес се струпват по над 500 коментара в рамките на два часа... а по този толкова СТРАТЕГИЧЕСКИ важен въпрос - скромните 24 коментара. Съдейки по броя на плюсовете и минусите, май те са слагани само от авторите на 24-те коментара. Тъжно.

    Доброто е заразно
  26. 26 Профил на stoicho2
    stoicho2
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Професор Милошев е завършил специалност, която по мое време хич никой не искаше за учи. Считаше се за несериозна наука, в което има и доста истина. Както във вица "След големия потоп е останал един метеоролог за да отрази събитието". Аз съм завършил физика производствен профил. Имахме един професор по аналитична геометрия, Алипи Матеев, който мразеше метеоролозите защото използвали точната наука за случайни предсказания. Това още повече настройваше състудентите да не специализират метеорология и геофизика. Е, аз съм вече 11 години пенсионер, но моята състудентка Любка Кумчева още дава прогнози по радиото.
    На министъра на образованието бих казал да прегледат възможността за закриване или преструктуиране на ВУЗ. Преди години едни управляващи се заканваха, че ще ликвидират половината ВУЗ-ове, но не го направиха. Днес ВУЗ-овете произвеждат хиляди безработни висшисти, които в най-добрия случай продават кебапчета. Не може да си държавна поръчка, а щом държавата те е поръчала , да не си намериш работа. Синът ми завърши УНСС в една гръмка специалност - Икономика на отбраната и сигурността. Абсолютно куха специалност. Може ли някой да каже къде могат да си намерят работа 200-тата завършили висшисти. Надали и 5% от тях да работят по специалността си. Синът ми дори стана докторант, но УНСС не му осигуриха никаква подкрепа по осигуряване на информация, като се има предвид че 95% от тази информация е класифицирана. Казаха му да се оправя сам. Е, той се оправи. Заряза докторатурата, завърши магистратура в ИФАГ, научи 6 езика и сега работи в Европейската комисия. Още по-вреден е "Университета" по библиотекарство и не знам какво още. Завършват стотици момчета и момичета учили да работят в музеи и в културата. А работа няма. Познато девойче завърши с отличие специалност свързана с горната тема. Вече четири години няма изгледи да си намери работа в София и живее с пенсията на баба си.
    Така че не е важно колко висшисти завършват, а какво е качеството им

  27. 27 Профил на focusnik
    focusnik
    Рейтинг: 684 Неутрално

    По принцип няма крайно универсално решение, но това не значи, че човек не трябва да се опита да намери поне правилния път на развитие, пък каквото стане. Смятам, че открита и спокойна дискусия е задължителна стъпка по този път. Така и възприемам интервюто. Но не трябва да се ограничаваме само до мнението на министъра.

  28. 28 Профил на stoicho2
    stoicho2
    Рейтинг: 627 Неутрално

    При съвременните средства за изследване мисля че не е трудно на една областна дирекция по образованието да прогнозира години напред от какви учители ще се нуждае областта. Лесно се определя, примерно след 5 години колко учители по специалности ще се пенсионират и толкова студенти да си поръчат. По този начин няма да има завършващи за учители да са без работа,.

  29. 29 Профил на vinetu
    vinetu
    Рейтинг: 470 Неутрално

    "Първият драфт е готов" - това наистина ли го е казал министър на образованието?

    https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/
  30. 30 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#24] от "Руританец":

    по-добре е да си признаеш, че не разбираш, отколкото смело да говориш пълни глупости...

  31. 31 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#26] от "stoicho2":

    може и така да е било, но метеоролозите в момента със сигурност имат страхотни шансове за работа, защото освен да дават прогнози за БАН, могат да работят за всяка фирма, която се занимава с търговия за неща, зависещи от времето. Това включва ВСЯКА продукция в енергетиката и почти всяка в земеделието. Изключително прилична професия, особено да осигури добър български стандарт.

  32. 32 Профил на stoicho2
    stoicho2
    Рейтинг: 627 Неутрално

    До коментар [#31] от "ungeheuer":

    Е, днес е по-лесно със спътниците, но доколкото знам няма кандидат-студенти по физика. По мое време не можеше да се вредиш.

  33. 33 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#32] от "stoicho2":

    то аз не разбирам много, но по-лесно е това, което е било трудно преди 20 години. Сега има нови препятствия и нужди, за които не става само със спътници. Аз не опонирам, особено едно време метеорологията е била това, което е дерматологията за медицината и спортната журналистика за журналистиката. Лошо няма, но не си топ про. Въпросът е, че и в тях има хляб, но никой не разправя как.

  34. 34 Профил на absolut_stela
    absolut_stela
    Рейтинг: 908 Неутрално

    Защо, по дяволите, винаги се залага на принципа "да заменим едното за другото", аз пък искам всичко, стига с тези извинения, има пари за всичко, празпределете ги, прочетете някоя книга от потентен икономист/социолог и ще разберете, че от образование не се пести, а само се налива в него, защото след малко търпение се връща петорно вложеното

  35. 35 Профил на sqrt
    sqrt
    Рейтинг: 765 Неутрално

    Безумно е да се даватпари от държавата на студентите, за да учат. Сега се хвърлят едни пари а резултатите са трагични, защото образиванието е безплатно и всеки сульо и пульо пише висше, за какво му е не знае. И после естествено почти никой не работи това каквото е учил. Освен това и унивеситетите не гледт качеството количеството, защото получават пари на калпак от държавата. По рз
    умно е да е платено образование а за тези които не могат да си платят да има заеми. Държвната стипендия да е само за отличниците и то в дефицитните специалности, не в рзни психологии, географии и прочие глупости.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK