Кнут Одегард, поет: Бях по-стар, отколкото съм в момента

Кнут Одегард

© http://www.cappelendamm.no

Кнут Одегард



По-рано тази седмица по покана на "Жанет 45" гостува норвежкият поет Кнут Одегард, автор на 35 книги, превеждани на над 30 езика. Поводът за посещението му е стихосбирката "Прозорец, широко отворен", която е вече на българския книжен пазар с превод от Валентин Кръстев, който Кнут Одегард го определя като съавтор заради труда по превеждането на поемите.


Роден е на 6 ноември 1945 г. в град Молде, Норвегия, където живее и в момента, въпреки че прекарва голяма част от времето си в Рейкявик, Исландия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си "Мечтателят, скитникът и кладенецът".


Носител е на няколко високи национални и международни награди, сред които наградата за култура "Андерс Яре" (най-високата норвежка награда за литература), наградата "Доблуг" на Шведската академия и международната награда за поезия "Ян Смрек".




Посветен е в рицарско звание от краля на Норвегия и е награден с Големия рицарски кръст от президента на Исландия. Одергард е също така критик и преводач, както и учредител на Норвежкия международен литературен фестивал (1992). През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена пожизнена държавна стипендия като поет.


Пред "Дневник" Кнут Одегард разказва повече около поезията си и литературата днес, а преди интервюто споделя, че е запознат с българските поети, макар че му е трудно да произнася имената на авторите. Сред тях е Любомир Левчев, с когото се е срещал няколко пъти.


В предговора на книгата се казва, че поетът от Исландия и Норвегия е като ясновидец и маг. Има ли нещо много отличително и индивидуално в поезията на Северна Европа, и по-специално Скандинавия?


- Едновременно има и няма. Влиянията на норвежката литература датират от VI век, а поезията й се развива през XIII век с творби, посветени на божества, великани, лидери като Атила. По не един начин тя е модерна, особено при описанията, картините. Природата означава много за нас, тъй като сме на една така трудна за използване земя. В моето детство Норвегия беше една от най-бедните страни в Европа. Всичко се промени след откритите залежи на петрол и вече никой освен нас не си спомня за това. Но ние сме нация на фермери и рибари и това е повлияло на литературата на страната и погледа ни към света. Ние нямаме особена философска традиция, няма нито един голям норвежки философ, но имаме трима Нобелови лауреати. Отличителна черта е и ролята на семейството, силните връзки, които се изграждат в него, сблъсъците между поколенията.


През 1967 г. правите първите си публикации като поет. Дълго ли преди това пишехте, или тази година донякъде съвпада и с периода, когато сте развили интереса си към поезията?


- Това е интересен случай и като че ли отговорът клони към втората част от въпроса. От много малък знаех, че ще се занимавам с изкуство, но мина известно време, докато разбера с какво точно. Първо се занимавах с рисуване, а по-късно свирех на флейта и получих музикално образование. Но вътрешно знаех, че това не е областта, в която искам да се реализирам. Но със сигурност за това, за което пиша, голям принос има изобразителното изкуството, тъй като чрез него поезията ми стана много визуална.


Не знам дали впечатлението ми е правилно, но ми се струва, че голяма част от стихотворенията в "Прозорец, широко отворен" са много апокалиптични. Свързано ли е това с общото ви впечатление за света днес?


- Това усещане в поезията ми сякаш се засили през 90-те, но може би има нещо общо с 60-те, когато бях много отегчен от случващото се в Норвегия. Тогава голяма част от пишещите се присъединиха към социалистическите партии и кръгове, а те са нещо, което ми е безкрайно чуждо като политическа ориентация. Започнах да уча теология, за да намеря отговори, но покрай тях се изправих пред още въпроси за живота и смъртта. Много от тях бяха отправени директно към Бог. Имам дъщеря, която е душевно болна, така че за мен беше основен въпрос защо тя се мъчи с това, а не аз. В литургиите намирах част от отговорите и мисля, че те повлияха на това, което пиша. Поезията ми стана много директна. Но при всичко това се надявам да не съм теолог, който пише поеми, а поет, който е вярващ. Малко като Т. С. Елиът, с когото имаме някои прилики...


Всъщност действително поезията ви има нещо общо с неговата. Бил ли е той нещо като вдъхновение за вас?


- До известна степен да. Много критици са го отбелязвали. Т. С. Елиът по интересен начин ни напомня, особено в "Четири квартета", че каквото и да се случи по света, то има своите моментални проявления в някоя друга точка. Като ехо. Това е усещане, което го има и при мен.


Кнут Одегард, поет: Бях по-стар, отколкото съм в момента

© Жанет 45


При положение че за вас поезията и религията са свързани, смятате ли, че двете са по-раздалечени в днешно време?


- Мисля, че поетите и особено младите поети винаги търсят отговори на дълбоките въпроси, нови начини за изразяване на чувствата си и опитите да видят какво има зад стената. Това само по себе си е някаква проява на духовност, която е присъща на поетите.


Това означава ли, че когато един поет спре да задава въпроси, той спира да бъде поет?


- Да, абсолютно! Да задаваш въпроси е роля на младите и в този ред на мисли, когато издадох първата си книга, бях по-стар, отколкото съм в момента. Вече съм много по-отворен към живота, тъй като във времето, когато бях на 20 и нещо, бях зает с това да се опитам да вляза в някакъв канон, някаква група от хора, да си сложа етикет. Сега имам необходимото знание за живота, а това ме прави свободен.


Преведен сте на много езици, а вие също така сте и работили като преводач. Колко се губи в превода от вашите книги?


Поезията не може да бъде преведена. Има ритмика, логика и т.н., които много трудно се предават. Винаги ще изгубиш нещо от оригинала, неизбежно е. Но мисля, че в крайна сметка би се получило, ако се запази сърцето, "нервът" на историята. Ако те докосва и провокира по същия начин, по който е докосвала и читателите на оригиналния език.


По какъв начин интернет променя поезията? Прави ли я по-независима от традициите?


- Мисля, че да, макар и да не съм кой знае колко запознат с това, което се случва в интернет. Намирам за интересни експериментите, в които можеш да напишеш стихотворения като есемеси. Нямам Facebook профил, но не защото съм против нещо подобно, а просто защото то е за младите. На тях им отива да комуникират чрез социалните мрежи, би било глупаво да се опитвам да се впиша в тяхното време. Харесва ми да говоря и да се вдъхновявам от младите, но като човек, който е започнал да пише с перо и мастило в дом без телевизор, а по-късно пишеща машина, определени неща просто не са за мен.


Възможно ли е едно SMS стихотворение да има същата емоционална тежест, каквато има някое на хартия?


- (Хвърля поглед към собствената си книга на масата.) Да. Защо не?


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 909 Неутрално

    Ей ... Голяма реклама

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  2. 2 Профил на MC Hammer
    MC Hammer
    Рейтинг: 233 Весело

    "Кнут Одегард, поет: Бях по-стар, отколкото съм в момента"
    Това "ПОЕТ" ми звучи като диагноза !

    ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА, ПРОДАЖНИ, ЖАЛКИ ГЪЗОБЛИЗЦИ !!!
  3. 3 Профил на ТHE HORSE
    ТHE HORSE
    Рейтинг: 458 Весело

    До коментар [#2] от "LIEXA":
    Имаш в предвид, че поетите поемат рани работи или кво ... ?

    ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА, ПРОДАЖНИ, ЖАЛКИ ГЪЗОБЛИЗЦИ !!!
  4. 4 Профил на Салмонела
    Салмонела
    Рейтинг: 1360 Любопитно

    Норвегия била най-бедната преди да започнат да добиват нефт.
    И литературата им е от 6-ти век, но първите им поетични произведения са от 13-ти век за богове и титани като Атила (Авитохол)...
    Интересно.

    УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!!!
  5. 5 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2397 Неутрално

    "Сега имам необходимото знание за живота, а това ме прави свободен."

    Открит, мъдър, човечен. Напълно съм съгласна за преводите на поезия. Особено от и на екзотични езици.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK