Деяна Костадинова, вицепремиер: Мерките за субсидирана заетост ограничават ръста на безработицата, но не могат да я намалят

© Цветелина Белутова, Капитал

В период на сътресения и нарастваща бедност и безработица в страната ни съвсем естествено социалното министерство е едно от най-натоварените. От него зависи да се окаже спешна помощ на най-бедните и уязвими групи, да се ограничи безработицата и да се усвоят огромна част от евросредствата, отпуснати за България, които иначе ще загубим.

По тези въпроси, както и за социалния диалог и за грешката на социалните служби със случая на петгодишния Цецко от Враца, "Дневник" разговаря с Деяна Костадинова, вицепремиер  и министър на труда и социалната политика в служебното правителство.  

Успяхте да преодолеете забавянето на някои изплащания по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Какво става с нея?

- Наваксахме, да. Имаше закъснение по някои схеми, например по "Аз мога" и "Аз мога повече". Те не бяха тайна и бяха публично оповестени. Поехме ангажимент да наваксаме закъснелите изплащания до средата на април и спазихме това обещание. Вече сме в процес на обработка на новопостъпилите искания. По младежката схема отнема малко повече време, но в рамките на обещанието, което направихме – до края на месец май – ще успеем така да канализираме процеса, че да преодолеем всички закъснения и по нея.

А каква е причината младежката програма да върви по-бавно?

- Просто забавянето беше доста по-голямо. Това е нова схема, която изисква да се организира процесът по правилния начин, което отнема повече време. Имаме опит и както успяхме с едното, се надявам да успеем и с другото.

Подготовката за новия програмен период върви ли?

- О, да. България като цяло е сред първите страни, всъщност е първата, която си представи партньорското споразумение вече за първоначално обсъждане в Европейската комисия, но и сме доста напреднали със структурирането на самите оперативни програми в частност и на "Развитие на човешките ресурси".

В нея внесохме няколко нови акцента, които аз поех като ангажименти в самото начало. За нас е изключително важно да осигурим връзката между потребностите на бизнеса и обученията, които се провеждат, за да може все пак квалифицираните да намерят след това място в бизнеса. Затова заложихме това условие на няколко места в оперативната програма.

И другият важен акцент, който поставяме, е преместването на фокуса от маргинализираните групи, които също остават приоритет, върху по-висококвалифицираните кадри. Те могат да допринесат за икономическия растеж по-конкретно в ИТ сектора, белите работни места и зелените работни места. Как ще стане това - дали чрез повече средства за заетост за квалифицирани или за преквалификация - това ще се реши в рамките на самите схеми, които сега се уточняват. 

А как ще се установяват нуждите на бизнеса? Досега липсваше ли такава координация?

- Липсваше дотолкова, доколкото в момента обучителните центрове структурират курсовете си съобразно потребностите на желаещите, а не спрямо това, от което има нужда бизнеса. Затова сега много активно работим и върху системата за средносрочно прогнозиране на потребностите от работна сила с определени квалификации. Пилотният й проект приключи. Сформираме и аналитичното звено, така че ще обвържем задължително тези прогнози със създаването на обученията.

В петък беше първото заседание на Обществения съвет към социалното министерство. Как оценявате ролята на този орган?

- Малко се забавихме с първото заседание, тъй като за голяма моя изненада, нямаше голямо желание за участие. Дори се наложи да удължа с 10 дни срока. Но почти всички от целевите групи излъчиха свои представители, с изключение на пет от шестте региона на протестиращите. Няма представители все още и от КНСБ и от БТПП.

Как си обяснявате тази липса на интерес?

- Липсата на интерес може да има редица обяснения. От една страна, в сферата на социалното подпомагане този обществен съвет е надграждане на една практика, която съществува от много години. Диалогът с целевите групи е много добре разработен в нашата сфера и съществуват съвети, които поотделно дискутират различни теми. Но идеята на този обществен съвет е да съберем различните групи на едно място, за да можем да дискутираме цялостната концепция за социалната политика и за пазара на труда. Надявам се, че социалните партньори ще проявят желание да се включат и всъщност по-голямата част вече го направиха, очакваме и групата на протестиращите. Срокът за подаване на документи отново изтече, но ние даваме възможност да се кандидатства още две седмици, независимо че съветът започна работа. Новият краен срок е до 30 април.

И все пак в рамките на първия срок гражданските организации също не успяха да излъчат кандидати. Дали има проблем в комуникацията между тях?

- Не, просто отне малко повече време да се организират. Част от тези организации имат изграждан с години капацитет за участие в преговори с правителството и те доста по-бързо се ориентираха, но на други, които не са толкова институционализирани, им отне повече време. Сега сме в момента, в който трябва да преминем от етапа на протестите към етапа на преговорите и на консултациите с правителството. Т.е. това е етапът, в който трябва да седнем и да вършим работа.

Как протече самото заседание. Получи ли се диалог?

- Предвид факта, че все още не всички са представени, определихме първото заседание да бъде с организационен характер. То имаше изключително важната задача да набележи темите за следващите заседания, които ще бъдат на 26 април и на 10 май. Първо ще се разглежда темата за заетостта, в това число и заетостта на хората с увреждания. За целта министерството ще представи базов анализ, който ще е основа за дискусия. От участниците ще очакваме да чуем как оценяват услугите в бюрата по труда, доколко ефективни са програмите за заетост и дали виждат проблеми в обученията, които се предоставят по програмите. 

Много се надявам в тази дискусия да се формулират конструктивни предложения. Естествено това е само консултативен орган, но ние го правим, защото имаме потребност от тази обратна връзка.

За вас самата кои са най-важните въпроси, които стоят без решение в социалната политика?

- Най-сериозното предизвикателство, пред което сме изправени, е младежката заетост и изобщо заетостта. Но ако мога да използвам една метафора – министърът на труда е като джипи, което предписва на тежко болен обезболяващо лекарство. Т.е. мерките, които се предприемат и се предоставят за субсидирана заетост, са един много добър инструмент, но той е само подкрепящ. А механизмите, които използваме в основната си част ограничават нарастването на безработицата, но не могат да обърнат тенденцията.

Т.е. нямат дългосрочен ефект. Това важи ли и за 30-те милиона, които бяха отпуснати за заетост с пакета със спешни мерки?

- Този пакет показва разбирането ми, че подкрепата на най-уязвимите групи трябва да става основно през заетост, а не само и единствено през социално подпомагане. Всеки човек, който е в трудоспособна възраст и в трудоспособно състояние трябва да бъде подкрепен, като му се даде възможност да работи. И само за тези, за които това не е приложимо, трябва да бъдат насочени социални плащания.

Механизмите, към които насочихме тези 30 млн. за заетост, бяха работещи и функциониращи към този момент, за да могат максимално бързо през тях тези пари да стигнат до хората. Но това са мерки в сферата на субсидираната заетост и в този смисъл не бихме могли да говорим за дългосрочно решение на въпроса със заетостта.

А съществува ли такова решение?

- Да, единствено при работеща икономика може да има повишаване на равнището на заетост.

Има ли шанс за нов финансов пакет за социални мерки, както настояха синдикатите? Те бяха направили сметки за двойно повече резерви в бюджета. 

- В рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество обсъдихме възможностите и мисля, че постигнахме консенсус, че този първи пакет към настоящия момент е единственият възможен.

Когато преразглеждахме бюджета, в рамките на един кризисен мениджмънт, за да отделим този финансов пакет, ние използвахме всички възможни ресурси към настоящия момент. За да има нов, трябва да има допълнителни приходи, които сега не са налице.

Мислите ли, че оттеглянето на работодателите от тристранния съвет ще разклати отново социалния диалог, за който казвате, че е изключително важен?

- За мен наистина беше изключително важно да възстановя тристранния диалог, за да можем съвместно да търсим кои са работещите решения в настоящата ситуация. И двете заседания, които се излъчваха на живо в интернет, бяха доказателство, че съвместно могат да се търсят решения.

Работодателите наистина напуснаха последното заседание, но бяха достатъчно коректни да обяснят, че нямат претенции нито към диалога със синдикатите, нито с държавата. Надявам се, че в най-скоро време ще успеем да възстановим този тристранен диалог, макар че работата в работните групи към НСТС не е спряла. Ние продължаваме да разглеждаме документи, с участието на работодателите, за да могат те да са в готовност и в момента, в който имаме работещата структура, да бъдат разгледани и приети и в нея.

Разгледахме наредбата за достъпа до енергийни помощи и промяната, която предложихме така че увеличението на пенсиите, което влезе в сила от 1 април, да не се отрази върху достъпа на пенсионери до помощи за следващия отоплителен сезон. 

© Цветелина Белутова, Капитал

- За мен беше изненадващо, че на първото заседание на този съвет, което беше свикано от служебното правителство, 12 организации напуснаха, при положение че на последното заседание през декември същите тези организации са приели доклада за дейността на съвета от предходната година. Явно има съгласие за извършеното, но след като има претенции към работата на съвета, сме готови да обсъдим този въпрос. Затова и дадохме възможност всички предложения за оптимизиране на работата на съвета да бъдат предоставяни в секретариата. Наложи се с няколко дена да удължа срока, тъй като в рамките му пристигнаха само три предложения, при това едното беше от Министерството на външните работи. Сформирах работна група, която да разгледа предложенията и да ги реализира, така както поискаха напусналите организации.

Премиерът призова интеграцията на ромите да се изпълни със съдържание. Какво може да се направи?

- Аз съм съгласна с част от повдигнатите въпроси за това, че е необходим граждански контрол при изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите. Това е една посока, в която бихме могли да мислим - как, от една страна, да има достатъчно добър механизъм за мониторинг при изпълнението на стратегията, и от друга страна - граждански контрол върху нейното изпълнение.

България е единствената страна, която прие в Народното си събрание Национална стратегия за интеграция на ромите, като надграждане над усилията, които са полагани през последните години. 

Обявихте, че Агенцията за закрила на детето вече работи по случая на Цецко от Враца. Докъде е стигнала проверката и как възприемате случая? Изобщо какъв е проблемът със социалните услуги?

- И петте деца са изведени от семейството и в момента се търси възможност къде биха могли да бъдат настанени заедно, за да не се разделят, което е доста трудно. Прокуратурата е сезирана за отнемане на родителски права. В случая процедурата не би трябвало да е сложна. Това е един апел, който социалната система отправя от известно време - прокуратурата да заеме активна роля в процесите за отнемане на родителски права. Определено от това има нужда, защото трябва да приемем, че има родители, които нямат капацитет и е по-добре да се премине към трайно уреждане на въпроса за тези деца.  

Този случай е доказателство за това колко е важна индивидуалната преценка, индивидуалният подход в социалната работа. За миналата година има 2127 случая на деца, преживели насилие, като 73% от тях са били в семейството. Но това не означава, че всички тези деца трябва да бъдат изведени от семейството си. Напротив. Първоначално трябва да се прецени възможността тези родители да бъдат подкрепени, за да могат да отглеждат детето си. Пак по статистика - 70% от случаите са завършили с подкрепа на семейството, а не с извеждане на детето и настаняване в институции или в приемно семейство. 

Но деликатният момент е много внимателно да се прецени дали родителите изобщо имат капацитет да се справят с това. В този конкретен случай, за съжаление, оценката е била погрешна и самият факт, че детето два пъти е било реинтегрирано в семейството, а накрая се стигна до тази развръзка - означава точно това.

Трябва да кажа, че социалните работници през последните години са изключително пренатоварени с много случаи и с много неспецифични задачи. И това е един цялостен проблем на социалната система - все повече задължения се възлагат по различни закони и наредби на социалните работници, например раздаването на декодери. А в същото време това не е съпътствано от допълнително финансиране за укрепване на тази система. В Агенцията за социално подпомагане възнаграждението е изключително ниско и това неминуемо се отразява на работата. Но това не би могло да бъде оправдание за грешките, които се допускат, защото тук се работи с човешки животи. Определено има нужда от цялостна подкрепа на тази система, за да може тя да функционира.

Продължава ли активната работа по деинституционализацията?

- Предстои да възстановим работата на работната група на високо политическо ниво, която да координира цялостния процес, естествено с няколко подобрения. Изпратили сме покана и до Националното сдружение на общините да се включи в тази група, тъй като дейностите на местно ниво са особено важни. Освен това предлагаме в заседанията на тази работна група да присъстват и представители на неправителствените организации, които са доставчици на услуги, или са правозащитни.

Вие самата имате опит в закрилата на деца и като юрист и като директор на дирекция "Контрол" в Държавната агенция за закрила на детето. В случая на Цецко вече се мисли как да се осъди системата заради допуснатата грешка. Има ли такъв прецедент?

- Нямам конкретна информация за това да е осъден социален работник за такова решение, но например заповедите за извеждане на дете от семейството са обжалваеми административни актове. Иначе съществува възможност за търсене на правата му, чисто юридически, по закона за вреди нанесени от държавата.

Има ли начин да се засили контролът върху рисковите семейства с история на насилие, за да се предотвратяват случаи като този?

- И сега, в момента, в който има констатиран случай на насилие над дете и то е оставено в семейството по преценка на социалния работник, то е поставено под постоянното наблюдение на службата. Особено пък, когато се реинтегрира дете, което веднъж е било изведено поради случаи на насилие. Има строга процедура за това колко време да продължи наблюдението, така че това е задължително да се прави.

А спазват ли се тези правила?

- В конкретния случай очевидно наблюдението не е било достатъчно интензивно.

В кои сфери сте най-ангажирана като вицепремиер в момента?

- Като вицепремиер една от основните ми задачи е съвместно с министрите да гарантираме изпълнението на тези ангажименти, които пое служебният кабинет и които популяризира като своя задача за този кратък период. Един от най-важните е в сферата на образованието - въвеждането на дуалната система през закона за професионалното образование. Не бихме могли да финализираме процеса предвид липсата на парламент, но до края на мандата ще подготвим цялостен пакет за изменения, свързани със закона за професионалното образование, така че той да е готов за внасяне в момента, в който се сформира ново правителство и Народно събрание. Всъщност това е най-важният механизъм за бързо преминаване от образование към заетост.

В сферата на здравеопазването най-важната задача е да започне работата по стратегията за здравеопазване, защото това е едно от предварителните условия, които Европейската комисия поставя на България за отпускане на финансови средства в тази сфера за следващия програмен период. Затова и много бързо трябва да сме готови с тази стратегия.

Законът за предучилищното и училищното образование - необходим ли е и добре ли е написан?

- Този закон е изключително необходим, защото на практика той задава рамката на една цялостна реформа в сферата на образованието. Мисля, че в България трудно ще намерим човек, който ще заяви, че образованието ни няма нужда от реформиране. Действително имаше много дебати при разглеждането на този закон, но мисля, че те не бяха върху най-съществените части от него, т.е. тези, които действително очертават параметрите на реформата. Колегите от министерството на образованието в момента внасят малки корекции по проекта – там където бяха най-спорните текстове, за да бъде готов и той отново за внасяне.

Това е една абсолютна основа, за да може да започне сериозна реформа в образованието. И всъщност той е задължително условие, за да може след това да мине и законът за професионалното образование, защото там има текстове, които предопределят следващите промени.