Анди Уилшър и Тони Уолискрофт, фотографи: Трябва да уловиш това, което друг не е улавял

Анди Уилшър и Тони Уолискрофт, фотографи: Трябва да уловиш това, което друг не е улавял

© In The Frame



По-рано тази седмица в София се откри изложбата Rock Voyeurs, обединяваща някои от най-запомнящите се снимки на музикални звезди от британските музикални фотографи Андрю Уитън, Пол Харис, Анди Уилшър и Тони Уолискрофт.


И четиримата са сред най-известните в областта си, а Анди Уилшър и Тони Уолискрофт гостуваха в България за откриването на експозицията, която дава един от редките шансове публиката да види всъщност колко много познава от творчеството им без да подозира за това. В сайтовете на четиримата лесно може да намерите снимки, които да сте виждали като обложки, плакати, които сте споделяли из социалните мрежи и блогове, а творчеството им напомня колко публична и анонимно едновременно е музикалната фотография.


Уолискрофт, разбрал, че музиката е най-голямата му страст, когато едва 13-годишен гледа пънк легендите The Clash на живо. Той от дълги години сътрудник на Red Hot Chili Peppers и Foo Fighters. А когато разговаряш с него, по някакъв начин си представяш, че би му отивало да е и член на тези групи. Пред обектива му са заставали от имена в рока като Bush, Blur, My Chemical Romance, Jane's Addiction до поп звездите Лана дел Рей, Джъстин Бийбър и Риана. Скоро заминава на турне с Роби Уилямс.




Кариерата на Анди Уилшър пък е като че ли изцяло потопена в инди и алтернатив рок света. Сред тези, с които е работил са Ейми Уайнхаус, Патрик Улф, Mumford & Sons, Suede, Muse, Aerosmith, Bloc Party, Elbow, Manic Street Preachers, Travis, White Lies, Джейк Бъг, Green Day, Smashing Pumpkins, Alt-J, Иън Браун, Джарвис Кокър, The White Stripes, Garbage, Arctic Monkeys, Interpol, Kasabian, Crystal Castles, New Order, Florence & The Machine, Елиът Смит.


На двамата принадлежат два от най-често срещаните снимки в музикалната история – сесията на Уолискрофт с Red Hot Chili Peppers, "облечени" само с чорапи на пенисите си и вокалистът на Radiohead Том Йорк, сниман от Уилшър как размазва сладолед по лицето си.


Пред "Дневник" двамата разказват повече около кариерите си, мястото на музикалната фотография и какво е всъщност да бъдеш част от този свят, който все още звучи и изглежда като приказка.


Rock Voyeurs ще бъде в Rossini (ул. Славянска 17) до края на август.


Веднъж говорих с един фотограф, който каза, че няма такова нещо като фотогеничен изпълнител и че сякаш всичко зависи от човека зад фотоапарата. Има ли нещо вярно?


Анди Уилшър: Не мисля така.


Тони Уолискрофт: (шокиран) Абсолютно съм несъгласен. Нима има лоша снимка на Кейт Мос?


Анди Уилшър: Има хора, които са невероятни и изглеждат невероятно на снимки, понякога по-добре, отколкото в реалния живот. Не можеш да сложиш който и да е на сцената. Трябва да има нещо у тях, някаква харизма. Други имат сякаш някакъв "класически" външен вид, все едно са от миналото. Лиъм Галахър (бившият вокалист на Oasis) и Том Йорк от Radiohead са от хората, които имат нещо специално. Както и Biffy Clyro, от тях също струи много харизма. И Ейми Уайнхаус, разбира се! Всеки път, когато тя излезеше на сцената, нямаше как да не усетиш магнетизма й. Самата публика винаги изглеждаше като възприемаща всяка една нейна дума.


Ако те са толкова харизматични, тогава какво остава за фотографа?


Анди Уилшър: Той трябва да се опита да хване нещо различно, което друг не е улавял. Да погледне хората от друг ъгъл, може би да се съсредоточи върху тяхна слабост или пък сила. А понякога личността на фотографа се отразява върху тези, които снима, особено като прави портрети. В процеса на редакция няма как да не вкараш и част от себе си. Но в крайна сметка всичко се свежда до това да вложиш нещо оригинално и различно.


Става ли по-трудно да покажеш нещо оригинално и различно с времето?


Анди Уилшър: Не, тъй като все пак работиш с различни хора. Има нови групи, които съответно носят различно излъчване, а това съответно поражда различни ситуации и различни снимки. Понякога снимаш с групата в продължение на десет минути на някоя улица, идва следващата, но се получава различно. Трябва винаги да се стараеш да си креативен и да не страхуваш от новите идеи, но за това спомага и че самите хора са много различни един от друг.


Анди Уилшър

© In The Frame

Анди Уилшър


Трудно ли е да накараш музикантите да се държат естествено, особен тези, които са по-известни?


Анди Уилшър: Много зависи доколко ги познаваш! Ако работиш с някоя група от години, те са много по-спокойни в твое присъствие, а за други това е просто част от работата, идват за пет минути, бум, снимам ги и си заминават. Много зависи от самите артисти, къде са, какъв е екипът. Помага и ако всъщност се разбираш със тях и си допадате, понякога ставаш като част от семейството. Все пак те трябва да са сигурни, че снимките, които правиш, няма да се появят на нежелано място.


Тони Уолискрофт: Винаги съм смятал, че моята работа не е да пия с музикантите в бекстейджа. Моята работа е да стоя тихо в ъгъла, да наблюдавам.


Имало ли е такива, с които се е работило трудно?


Анди Уилшър: Том Йорк може да е доста труден за работа, Марк И. Смит от The Fall също, а Happy Mondays могат да са кошмар. Кошмар е дори да ги събереш в една стая (бел.авт. - групата е известна колкото с музиката си, толкова и с многото си междуличностни конфликти и дългогодишната наркозависимост на вокалиста си Шон Райдър). Но като цяло с повечето се работи добре. Все пак те имат нужда от тези снимки, които завършват по обложките, билетите и плакатите, така че никой няма интерес да бъде конфликтен с хората около себе си.


Тони Уолискрофт: Повечето не са претенциозни. По-скоро досадни са всички прегради, през които трябва да минеш, докато достигнеш до изпълнителите. Първо преминаваш през компанията, после ПР-а, после тур мениджърите, самия мениджър, всичките им асистенти...обикновено, като достигнеш до самите хора, те са си окей.


При положение, че сте станал близък с Red Hot Chili Peppers и Foo Fighters, може ли да се каже, че те са ваши приятели или връзката между фотограф и музикант остава вечно на някаква дистанция?


Тони Уолискрофт: Бих нарекъл някои от членовете на тези групи мои приятели, да. Макар че покрай ангажиментите на всеки един близостта е на приливи и отливи.


Помните ли първият път, когато сте си казали, че не искате да се занимавате с нищо друго?


Анди Уилшър: Преди време имаше една група Five Thirty (инди рок група от Оксфорд, съществувала между 1985-1992, издават един албум Bed през 1991 г.). Бях в гимназията, когато отидох да ги гледам и успях да си уредя акредитация, тъй като по същото време се запалих и по други млади групи, които снимах. И така от концерт на концерт разбрах, че това е, което искам да правя.


Тони Уолискрофт: При мен това се случи докато движех с New Model Army (бел. авт. - една от най-легендарните групи в британския пост-пънк, на два пъти посещавала България). Първият им барабанист ми беше добър приятел, обикалях с тях по турнета, те много харесваха снимките и скоро започнаха да ги използват за обложки на плочите си.


Тони Уолискрофт

© In The Frame

Тони Уолискрофт


Смятате ли, че музикалната фотография е някак си недооценена? За нея не се пише особено, няма известни награди, не се преподава...


Анди Уилшър: Макар и не специфично за музикална фотография, сега има толкова много фотографски курсове. А когато започвах, само няколко колежа в Англия имаха дисциплини за това. Получавам много и-мейли от хора, които учат фотография и искат съвети за начини как да пробият в музиката. Така че макар и да не се промотира и изучава, всъщност интересът към музикалната фотография е голям.


Тони Уолискрофт: Донякъде да, но същевременно има огромен интерес към нея. Има толкова много хлапета, които искат да правят това, което аз правя от 23 години. Но разликата е, че когато започвах, това не беше целенасочено, не знаех, че дори съществува професия като музикален фотограф, просто попаднах в тази сфера. Баща ми ми подари фотоапарат, ходих на някакви начални курсове, стараех се снимките да изглеждат добре до момента, в който имах достатъчно за портфолио, с което можех да кандидатствам за работа. Докато сега можеш за хиляда паунда може да си вземеш фотоапарат, който да е достатъчно добър за концерти и оттам нататък не ти остава нищо друго освен да се упражняваш и упражняваш.


Предполагам също така не всеки фотограф може да работи в музикалната индустрия...


Анди Уилшър: Точно така. Това е доста специфично и много зависи самия човек, дали това му е страст. А и е много трудно точно сега. Честно казано, ако сега започвах, не съм сигурен дали щях да остана в бранша. Има по-малко списания, по-малко музикални компании, по-малко пари, така че е по-трудно да живееш от това. А и преди трябваше да купувам филми, да проявявам, сега всеки може да си вземе дигитална камера или фотоапарат.


Възможно ли е професионалната фотография да бъде все по-малко търсена заради опция всеки да направи сравнително сносни снимки с телефона си?


Анди Уилшър: Възможно е. Покрай масовото закриване на списанията, сега всичко се премести към сайтовете, които имат опцията да правят много добре изглеждащи фотогалерии. Така че интересът към професионално заснетите снимки остава под тази форма. А и все още хората купуват албуми, а те се нуждаят от обложки. От няколко години има голям ръст на продажбите на винили, особено покрай Деня на независимите магазини (Record Store Day), така че в тази област все още има поле за художествено оформление. Тези, които искат албумите им да звучат добре, ще искат и да изглеждат добре. По-скоро актуалният проблем е как да ти бъде платено за това днес.


Тони Уолискрофт: Това е голям проблем. Ако някое хлапе иска да работи това, което и аз работя, то какво може да направи то? Започва да снима за някой уебсайт, но в повечето случаи този уебсайт няма да му плати и това променя цялата ситуация. Ако имаш басейн и дойдат двама водопроводчици да поправят тръбите, един, който ти иска пари и друг, който ще го направи безплатно, то кой ти би предпочел?


Въпросът, който най-често ми задават младите фотографи е "Как мога да направя пари от това, което ти правиш"? Моят отговор е: "Спри да раздаваш труда си безплатно!". Проблемът е, че когато той спре да публикува снимките си безплатно, зад него ще чака друго хлапе, което е готово да предложи труда си без пари. Това е омагьосан кръг и като че ли човек няма друг избор освен да гради репутация и контакти, които да го движат напред. 50 % от работата ми се дължи на доверието, което съм изградил с тур мениджъра Грег Дъфи, а той работи с Gorillaz, Blur, Duran Duran.


Red Hot Chili Peppers - от Тони Уолискрофт

© In The Frame

Red Hot Chili Peppers - от Тони Уолискрофт


По-рано тази година вестник "Ню Йорк таймс" сложи на първа страница снимка с бейзболист, която беше правена с iPhone и обработена с Instagram (приложение за редактиране на снимки)...


Анди Уилшър: Наистина? Но не е чак толкова изненадващо, вече има дори изложби със снимки, правени с Instagram. Не мисля, че ще е нещо, което ще отмине, снимането с телефона ще е все по-актуално.


Бихте ли направили такава?


Анди Уилшър: О, не! Аз съм с Blackberry!


Тони Уолискрофт: Всеки вече има телефон, което прави фотографията изключно достъпна. Всеки има шанса да улови мига. Но това, което различава любителя от професионалиста е, че първият може да направи много добра снимка по време на концерт, но тя ще бъде най-добрата, която някога е правил и ще прави. Докато аз знам, че мога да поддържам нивото. Не че всичко, което съм снимал, е невероятно, но като работя с група на турне, нося материал на същото ниво, на което е бил предишният.


А иначе дигиталната фотография е прекрасна, всичко е толкова по-лесно. Единственият проблем е, че сега всеки се мисли за фотограф. В миналото имаш шанс за един кадър и ако не го направиш добре, ти си разкрит. Няма как да го замажеш, няма как да редактираш направеното. Така че със сигурност дигиталния начин на снимане поевтини фотографията.


А след като е все по-трудно да се живее от музикална фотография, замисля ли сте се да снимате в друга област?


Анди Уилшър: Не, освен, ако не става дума за сватбата на някой приятел! Но не съм се замислял особено за други изяви. Примерно не харесвам видеоклиповете като артистична форма, имам чувството, че нямам търпението да се занимавам с това. Докато снимките обхващат един момент много по-пълноценно – или го улавяш, или не, няма връщане назад. По-интимно и естествено е някак си. Така че оставам в музиката.


Тони Уолискрофт: Бях пет години в сп. Raw, след това десет в Kerrang и по един момент реших, че ми е дошло до гуша от снимане на рок концерти, не исках да съм човек, на който му е лепнат етикета "рок фотограф" и да снимам примерно Cannibal Corpse във вторник вечер. За мен беше важно да разнообразя. Заради това взех решението да променя някои неща и сега правя също толкова пари покрай футбола. Миналата година направих корицата на книгата с легенди на "Ливърпул", както и биографичната на Фабрис Муамба. Интересното е, че със спортните звезди е същото като с музикалните – отново преминаваш през всичките инстанции докато се здрависаш с реалния човек. Снимам и много поп имена, и това ми носи свежест. И когато трябва да снимам отново рок група, като примерно Foo Fighters, не го усещам като нещо, което съм правил хиляди пъти преди това.


Ейми Уайнхаус - от Анди Уилшър

© In The Frame

Ейми Уайнхаус - от Анди Уилшър


Вероятно е невъзможно да се отговори на този въпрос, но имате ли любима снимка, която да е по някакъв начин толкова специална, че всеки път като я погледнате, да си казвате, че не е имало как да стане по-добре?


Анди Уилшър: В изложбата има няколко от снимките, с които най-много се гордея, но може би се отличава най-много тази с Ейми Уайнхаус. Не защото тя почина и сега всички я харесват, аз наистина много я ценя. Както и тази с Лиъм Галахър, както и една ранна с Том Йорк.


Тони Уолискрофт: Ух...да кажем, че има няколко снимки, за които мога да кажа, че съм свършил добра работа. Ако трябва да съм честен, не съм си особен фен. Доста съм самокритичен. Винаги смятам, че съм можел да се справя и по-добре. Но знам, че имам способността да улавям момента. От време на време водя лекции и обичам да започвам с това, че няма как да обясня снимането.


Мога да обясня как един фотоапарат работи, но не мога да взема снимка от името на друг. Не мога да обясня улавянето на момента. Това са неща, които човек научава сам. Миналата година направих няколко снимки, които ми харесаха (изважда iPhone-а си и показва снимки от концерт на Foo Fighters). Това е от последните два концерта от турнето им, по време на фестивалите в Рединг и Лийдс. Дейв Грол накара цялата група да свири в публиката и интересното е, че тази снимка беше много трудно да се вземе, тъй като нямаше светлина, те просто влязоха в първите редици. И някой достатъчно интелигентен човек се сети за секунди да освети публиката и успях да снимам. Но обикновено след турне, колкото и да съм снимал, разглеждам направеното и харесвам много малка част от него.


Кои са тези артисти, които винаги сте искали да снимате, но така и не сте успели?


Тони Уолискрофт: Ако можем да включим и мъртвите, веднага казвам Джими Хендрикс. Бих искал също така да снимам Sex Pistols в златния им период, 1976-1977 година. Работил съм с тях, но предполагам би било напълно различно, ако можех да го направя, докато са били млади. Жалко, че тогава съм бил на 11-12. С радост бих снимал Мадона. Също така и Елвис...


Предполагаме не по време на периода му в Лас Вегас?


Тони Уолискрофт: Не, не като е дебел и в бял костюм, докато е в разцвета си. Може би ще прозвучи клиширано, но също така и Франк Синатра.


Анди Уилшър: Ако можех да се върна в миналото, с радост бих снимал Дейвид Боуи по време на Ziggy Stardust периода му в началото на 70-те. Не мисля, че имам други неизпълнени желания...


Тони Уолискрофт: Очевидно съм много по-амбициозен от Анди!


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 925 Неутрално

    Авторите на хубавата изложба !!!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  2. 2 Профил на =======
    =======
    Рейтинг: 352 Весело

    [quote#0:"Дн"] Анди Уилшър и Тони Уолискрофт, фотографи:

    Трябва да уловиш това, което друг не е улавял[/quote]

    винаги и навсякъде е така.....

    ценното е Дефицит , за това дефицитните стоки са най-скъпи.......

  3. 3 Профил на Курт Деликуртев  662 галерии плюс X
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Много точно казано!

    Добрият фотограф има очи за неща, които на другите се струват тривиални и ги подминават всеки Божи ден!

    http://www.panoramio.com/user/7617575?show=all , 660 ГАЛЕРИИ: 225 ЩУТГАРТ, 205 ПЛОВДИВ, 118 БЪЛГАРИЯ, 58 ЕВРОПА И 54 ГЕРМАНИЯ




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK