Ясен Атанасов, "София: Поетики": Голямата част от статусите във Facebook са поезия

Ясен Атанасов

© Цветелина Белутова, Капитал

Ясен Атанасов



Поредното международно издание на литературния фестивал "София: Поетики" ще се състои  на 15 и 16 юни, като на първия ден на сцената на Борисовата градина наред с българските поети ще се изявят автори от шест страни, включително Юрий Андрухович от Украйна и Дейвид Ланю от САЩ.


Движещата сила на събитието от първото му провеждане през 2000 г. е поетът, писател и издател Ясен Атанасов, който пред "Дневник" разказва за трудностите на новите "Поетики", тази година обявени като кризисни. Причината са "ударите под кръста", които по думи на Атанасов фестивалът е поел, а вследствие на отдръпването на спонсорите и по-малкия бюджет, даден от Столичната община, паричната награда тази година ще бъде събрана от дарения.


Юрий Андрухович от Украйна, Тереза Рийдълбаухова (Чехия), Игор Исаковски (Македония), Яцек Денел (Полша), Милан Добричич (Сърбия), Дейвид Ланю (САЩ) - как се спряхте върху точно тези чуждестранни автори за изданието на фестивала тази година?




(Поетът) Иван Христов уговори международната селекция. След като нямаме финансиране, действаме с Чешкия и Полския културен център, а тъй като съм един от създателите на издателство "Парадокс", успяхме да привлечем Андрухович, който е разпространяван от него на български. За нас е много важно да представяме автори, които не са широкопопулярни в България, но в Европа и света са наистина реалната литература. Така се случи, когато преди време поканихме Мирча Картареску, който по-късно всяка година е сред споменаваните за Нобелова награда. Иначе до момента македонец и сърбин не са участвали на фестивала.


Избирани ли са за участие на фестивала и според евентуалната връзка на творбите с българския читател?


- Не, търсим основно разнообразие. Някои поети са по-атрактивни, истински пърформъри като Питър Уо, който прави невероятни експерименти, но целта е да покажем колко разнообразна може да бъде поезията и как изгражда връзки с други изкуства. Сега за съжаление поради липса на средства ни липсва цялата театрална част от предишните години. Ще видим как ще стоят нещата догодина, въпреки че не виждам как спонсорите изведнъж ще се затичат към нас.


Голяма част от българските поети, които ще участват, са имена, които са познати и от предишни издания. Има ли дефицит на нови и талантливи творци?


- Напротив! По принцип всеки може да кандидатства, а тримата, които са направили най-голямо впечатление, отиват директно на "Поетики". Тази година ще участват дебютантите Румен Янев и Силвия Чернева, която за съжаление ще бъде извън страната, както и една група, която свири доста твърд метъл – малко странно ще седят. Картината можеше да е много по-разнообразна, ако го имаше и тематичното издание. Иначе бяхме партньори и на "Малки поетики", които са насочени към ученици. Така че продължава да седи идеята постоянно да откриваме нови имена.


Наскоро се появи наблюдението, че докато някои западни издателства спират да издават стихосбирки, литературните събития, сайтове и публикации в периодичния печат всъщност се увеличават. Губи ли се поезията, или просто тя променя формата си?


- Ужасно различно е в различните страни. В началото на 90-те имаше тиражи и по 3000 бройки. След това интересът някак логично намаляха. Но тогава, през 1994 г., специализирах във Франция и говорих с един от работещите в "Галимар", едно от най-влиятелните издателства за живи класици в страната. И тогава ми казаха, че те издават за Франция по 200-300 бройки, а пък колежка от Полша отвърна, че в нейната страна е нормално да има по 7-8 хиляди.


Има си някакви нагласи в различните страни по отношение на поезията. През 90-те беше актуален въпросът дали интернет ще попречи на четенето и още тогава казвах, че интернет ще върне хората в четенето. Няма как да съществуваш в тази среда, без да можеш да четеш и да пишеш. Оказах се прав в прогнозата си. Поезията за разлика от прозата е по-внезапно и спонтанно изживяване, както от страната на този, който е създава, така и този, който я чете.


Социалните мрежи превърнаха поезията в свой каноничен жанр. Голямата част от статусите във Facebook са поезия, тъй като тя се сродява със социалните мрежи, също както те си взаимодействат с новината, свиват максимално време и пространство. Много мои приятели и колеги пускат свои стихотворения като статуси и така де факто се изконсумира поезията, преди да е полегнала в книжното тяло. Така че само много запленени и уверени хора ще пожелаят да я имат на физически носител.


Това означава ли, че стихосбирката губи смисълът си?


- Аз не обичам думата стихосбирка, тъй като времето на събраните стихове отмина. Поетичната книга трябва да бъде концептуална, както всяка една друга. Трябва да текат много повече връзки, отколкото обикновено се случва. Всяка книга има подредба, но най-ценни са тези, в които връзките са по-дълбоки, които са собствено поетически книги, а не просто стихосбирки.


При положение че фестивалът има традиции и здрава аудитория, защо толкова трудно се намират спонсори за него?


- Фестивалите в България се финансират с публични средства, дарителски организации и няма какво да го крием – лични средства. Имаме финансиране от Столичната община, защото успяхме да влезем в културния календар преди две години, но тъй като съществува схващането, че литературата е някакво последно по важност изкуство, се решава, че тя не се нуждае от същия обем пари, какъвто примерно има танцовият театър.


Нашето финансиране е много малко и не може да покрие един фестивал с международно измерение – става въпрос за гости, озвучаване, реклама, хиляди пера. Сумата, която ние получаваме, е в пъти по-малка от тази, която би трябвало да получава един адекватен фестивал. Точно тази година се получи особено неприятно, тъй като бяхме неочаквано зарязани от единствения ни спонсор освен общината, тъй като ни беше обяснено, че концепцията се променя и вече не сме приоритет. И това в момент, в който се канехме да групираме събитията на "София: Поетики" в общо 20-дневна програма. Кандидатствахме за 160 хил. лева, от които получихме 10 хиляди, така че трябваше да направим фестивала в един много събран вид. Всичко планирано беше ликвидирано с един удар. ("Дневник" ще провери принципа на разпределяне на средства тази година - бел. ред.) 


Във Facebook пишете, че имате и отказан проект от Столичната община за сметка на дебютиращ с името "Пръски поезия"...


- Става въпрос за друга идея, с която кандидатствахме по програма "Европа", а сега я предлагаме и по програма "Култура". Странно е, че напълно фантомни организации печелят проекти. Когато проверих въпросните "пръски", ми излезе, че фирмата се е занимавала с ноктопластика. А в процеса на кандидатстване трябва да покажеш предистория и доказване на капацитет в областта.


А доколко може "София: Поетики" да разчита на даренията? Има ли активност?


- За съжаление не. До момента има четирима дарители, едно семейство, които са ни приятели и две лица, които не познавам. Общо 450 лв. са набрани и те ще отидат за наградата на фестивала.

Ясен Атанасов

© Цветелина Белутова

Ясен Атанасов


А защо при положение че обикновено има голям интерес към събитието, толкова малко са склонни да дарят каквато и да било сума за него?


- Ще отговаря на въпроса с друг пример. В момента съм главен редактор на списание ЛИК, което мина в електронен вариант. БТА като държавна организация не би трябвало да осъществява дейност, която е на загуба и с премахването на печатното издание се ликвидират разходите за него. Но така се ликвидират и приходите от него. Заради това сме направили система за дарения, чрез която редовните ни читатели да отделят 5 лв., 10 лв. Вчера излезе четвъртият дигитален брой и до момента даренията са нулеви. Под нулеви имам предвид много много малки.


Въпрос на народопсихология ли е това, че публиката няма навика да подкрепя инициативите, които иначе ги интересуват?


- Става въпрос за едно мислене от типа "Те все някак ще се оправят" или "Оня нахаканият винаги ще оправи нещата". Само че ние сме единственият фестивал, който няма екип освен 2-3 приятели. Нямаме един служител, няма нито един човек на заплата, което е безумие на фона на това, че се правят множество неща в България, които са много по-малки по обем с по екипи 10-15 човека.


Целият този доброволен труд и лични средства започват да носят умора. Много ми е приятно да го правя, искам да продължа да го правя, но има нужда от преосмисляне. Чувам от общината, че "литературата ни е дефицит, така че за нас сте много важни". Но когато трябва да се коригира сумата, която получаваме, разговорът изчезва. Така беше и при предишния ни спонсор, при който получавахме средства, колкото един училищен оркестър.
]
Какво пречи на литературата да излезе на преден план в очите на спонсорите?


- Битува едно старо разбиране, че литературата е некомуникативно и неатрактивно изкуство. Но точно фестивалът "София: Поетики" доказва, че това не е така. Заради това най-много спонсорства има в изкуствата, които са по-атрактивни и могат да привлекат известни лица. Примерно театърът дръпна много напред, тъй като лицата му станаха популярни от телевизията. И се получи феноменът, че покрай халтурите в телевизията се напълниха театрите. Докато при литературата просто се оставят едни книжки и вече ако някой евентуално се заинтересува...


Ясен Атанасов

© Цветелина Белутова, Капитал

Ясен Атанасов


А ако възприятията за литературата и фестивала са толкова теоретични, означава ли това, че спонсорите не са го посещавали всъщност?


- Да! От бившия ни спонсор се появиха веднъж хора, но не и отговорното лице. От общината тогавашната председателка на програма "Култура" дойде преди две години, но иначе не съм видял други. Иначе всеки може да влезе в мрежата и да прочете за какво става въпрос, но ако не си бил там и не си го изживял, не е същото. Аз съм много против тази неравнопоставеност в бюджета. За сравнение – трите фестивала на "Едно" (Sofia Design Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week), иначе много професионално направени, получават по 130 хиляди лева, а от Америка за България 200 хиляди евро. Суми, които са необходими и за събитие като "София: Поетики". Иначе тяхната разпра със Столичната община е съвсем логична, тъй като трябва да се видят лицата на тези екипи и тяхната компетентност. При някои това липсва. Факт. При предишните сесии участвах с три проекта, които бяха с традиции, но не последва нищо.


А дори и да няма финансова подкрепа, ще продължи ли "София: Поетики" да съществува?

- Принципно да и спрямо средствата, които ще отдели Столичната община. Едно от най-важните неща, за които настоявах пред нея, е авторите да получават хонорари за участията си. Те винаги четат напълно за без пари, а това някак не върви. Съвсем простички неща, които трябва да се случат.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    Бих добавил - голяма част от статусите са copy-paste

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  2. 2 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Кураж, Ясене, ще ти е нужен!

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  3. 3 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Весело

    То добре, ама както изглежда, българският литературен живот, в това число поетическият, още си я кара (съвсем типично както и в българската политика, и всичко в България), на "групи", "групички" и групировки...

    Едните се карат и враждуват с първите, вторите с теретите. четвъртите - с петите. а петите с първите, и така в един неспирен вихър от вражда и скандалджийство.

    Аз не разбирам кога ще се появи един пишещ, който ще получи внимание само за това, че пише добре, че се чете и че епросто харесван.

    Все всички тярбва да са в някакъв къг, група, групировка. Все всички трябва някъде да принадлежат, някого да познават, някой да ги подкрепя, но само и вимето на верността да са срещу някой друг. дрга група, друга групировка.

    Мнго махленска е май българакста поетическа гилдия.

    Тя кога ли е и спирала да е такава... Допреди беше политиески обосновано, днес е просто така - групо-групиращо обосновано.

    Тоест пак - ако не си като мен, или жаба от моя гьол - не ставаш...

    И това делене на "стари" и "нови", на модерни и немодерни, на човек на някой си, и човек на никой си...


    Кога ще се появи един поет, който ще получи внимание само ьзардаи доброто писане и няма да бъде излъчван или причисляван от никоя и към никава група, групичка и групировка.

    А пък и българските издатели май си падат малко страхопъзльовци. Не ескпериментират, не търсят нови, интересни имена, не влагат в нови имена, не излизат на улицата, не чуват гласа на хората, не намират оня който заключва в думи гласа на хората, на улицата, на България...



  4. 4 Профил на victor troska
    victor troska
    Рейтинг: 696 Неутрално

    мрън-мрън, дайте пари, мрън-мрън.
    като му кажеш, че не можеш да прочетеш какво е написал - мрън-мрън, вие от простолюдието нищо не разбирате, мрън-мрън.
    дай боже да спре окончателно финансирането на подобни душевни мастурбаториуми, тогава вече може и да се появят поети.

    Ако имате 5 лева, Костов може да открадне от вас 6 лева.Костов е откраднал целия свят 5 пъти, като два от тях от самия себе си.
  5. 5 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Весело

    До коментар [#1] от "Count Grishnackh":


    [quote#1:"Count Grishnackh"]Бих добавил - голяма част от статусите са copy-paste
    [/quote]


    Вероятно...

    Предвид факта, че куцо, кьораво и сакато намира утеха във Фейсбук, не поддържа лични, живи контакти, лъже за персоналността си, каквто веротно и няма. Бичи лъжи за самия(самата) себе си, и се прави на велик...

    То ако вярваме на Фейсбук, скоро свестен поет няма да прочетем...

    Истерията е стигнала дотам, че полуграмотни кретени могат направо да те зашеметят с последен крясък на "Ай фон", непрочели и една книга в живота си, но зкачили снимка и стихче, които даже не знаят откъде са, камо ли да разберат какво текста казва...

    И поне 90 процента от снимките закачени на профилите във Фейсбук са на полуголи мъже и жени...

    Нямам нищо против голотата - даже напротив! Приемам охотно голота в леглото си ив всичко останало, но не виждам защо трябва да се виси в интернет разголен като мъжка или женска курва.

    (Понеже има и от двата типа...)

    Тоатлна комплексарщина...

    То ако се надяваме на Фейсбук за култура - живи ще си умрем...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK