Стоян Радев, режисьор: На протест като на протест

Стоян Радев, уловен от Вера Гоцева в галерията "Лица и емоции от протестите"

© Вера Гоцева

Стоян Радев, уловен от Вера Гоцева в галерията "Лица и емоции от протестите"



Стоян Радев е театрален и филмов режисьор, снима и музикални, и рекламни клипове. През последните дни е "обикновен протестиращ", а след шествията активно дискутира и споделя позиции (статуси) във Фейсбук (вижте част от тях в карето в края на текста). Те бяха причина да му зададем няколко въпроса за рубриката "Идеи за изход". Разговорът с него е проведен по Facebook Messenger след 11-ата вечер на протести (24 срещу 25 юни):

Какви са според вас шансове за успех на протеста такъв, какъвто се случва досега?


- Първо започвам с непременната уговорка, че съм обикновен протестиращ - един от хилядите, който, в случая, просто е превключил на аналитичен режим. В този смисъл всяка менторска нотка трябва да се брои за грешка на езика, тъй като тя не отговаря на действителната ми позиция.


Към въпроса: Поведението на протестиращите в този му вид върши работа колкото визитна картичка, връчена на този, когото смяташ след време, ако e възможно, да дадеш под съд. Разбира се, тази картичка, отпечатана в различни шрифтове и цветове, не може да бъде оръжие в борбата с добре работеща машина за убиване във всякакъв смисъл, каквато мафията без съмнение е.




Неорганизираното свободно волеизразяване, макар и оставящо своите разпознавателни белези в ефира, няма как да победи организираната престъпност по обясними причини. Образът на маргаритка в дулото на пушка може да каже много за пацифистката нагласа на човечеството по повод ужаса на войната, но, да речем, втората световна беше спечелена с трудно постигнато координирано действие на милиони, воюващи с пушки без маргаритки в дулата поне на два паралелни фронта.


Ако това сравнение изглежда абсурдно, най-малкото от гледна точка на мащаба, то има и друго, съвсем нашенско и камерно. В българския филм от 1986 г. "Да обичаш на инат" едно дете установи, че баща му краде на работното си място и спря да му говори. Бащата първо не разбра какво става, после се сети и престана да краде, извини се на сина си и отказа да участва в компанията на крадците. Детето обаче продължи да мълчи – като че ли не беше достатъчно, че баща му е спрял, щом масовото крадене продължаваше. Бащата се опита да се разграничи съвсем от неговите хора, те го заподозряха в предателство и го пребиха. Той от своя страна ги подгони със служебния си камион и накрая дълго блъска муцуната му във фасадата на соцпредприятието, където работеше. Филмът завърши с това как синът прегърна окървавения, изпаднал почти в безсъзнание, баща и му прошепна, че го обича. Отчаяната бащина крайност доведе до прошката на детето.


А какво стана с краденето ли? Ами, краденето продължи, после системата уж се промени, но, бидейки в ръцете на същото зло, порокът остана непокътнат – и на микро, и на макрониво, различна е само табелата. Или, с други думи, ресурсът на символичните жестове – многозначителното мълчание или шумната разходка – може би стига за провокиране на дълбоки, но все пак индивидуални сътресения. Аз не ги подценявам, в персонално екзистенциален план те са безценни, но трябва да внимаваме.


Изкореняването на посткомунистическата поквара може да се сравни само с преследването на нацизма и прочистването от неговите рецидиви. Като, разбира се, антинацистката акция беше улеснена от някой знакови самоубийства в края на войната и последвалата недвусмислена историческа оценка на събитията. Борбата срещу най-страшния апарат за репресии и неговите производни е дори по-тежка, ако ще само заради липсващите улеснения, споменати по-горе.


Тази борба не може да бъде символична. Тя няма как да намери утеха в отделни, малки, макар и възвишени истории. На война като на война, т.е. на протест като на протест.


Затова нека се опитаме да разкажем този протест като успешна коордирана акция с подходящ инструментариум, която с общи усилия e направила още една крачка по пътя към постигане на общите демократични искания.


Фактът, че толкова много хора се събират всяка вечер все пак не е за подценяване и има своите ефекти. Но, да все повече от тях се чудят  - какво трябва да се направи, ако тези действия са неефективни?


- Важно е да се разбере, че моята аргументация за промяна на средствата не подстрекава към насилие, а към адекватност. Ако протестиращите твърдят, че държавата не функционира правилно, трябва да заявят тази истина по категоричен начин. В момента налице е в известен смисъл обратното. Защото, щом се събират след работно време, демонстрантите очевидно са доволни от добрата си работа, която пък им позволява да издигнат други искания, а не просто битово-икономическите.


Излиза, че май всичко с тях е ок, с изключение на деликатесния морално-естетически потрес от грозната физиономия на несправедливостта там някъде. Но тази грозота също не ще да е голям проблем, защото в плана на естетическото може да бъде разгромена с блестящи афоризми, разгласени публично на събранието, което започва да се превръща в панаир на блестящите афоризми.


Имате нещо против да го наречем остроумието на протеста ли?


- В годините на соца, потиснатият конформистки живот възроди езоповия език – една тъжна компенсация на премълчаните истини и главно на липсващите радикални преки действия срещу терора. Сега се докарахме до там да бъдем свободни в директните хули, но, изправени пред тяхната безрезултатност, по-скоро отново да търсим и, което е по-лошо, да намираме утеха в копирайтърската изобреталност, която, ако не друго, "жили като оса" управляващите.


Само че по-резултатно ще е копирайтърите да замълчат, защото и най-остроумните им фрази в добрия случай представляват единствено забавление за онези с пачките, дебеловратите охрани и пистолетите, чието мислене и без това е в доживотен плен на анекдота. Нали никой не си прави илюзия, че протестираме срещу някакви други?


Защото, ако ние отстраняваме подобни типове от нашите редици, то точно тези мутри са скритото истинското лице на политиците с европейска визия и реторика като Станишев, Местан и пр. Това уродливо лице е тяхната срамна семейна тайна, която те в самозабравата си решиха да разбулят с Пеевски и малко сбъркаха.


Защо според вас управляващите допуснаха тази грешка?


- Може би си мислеха, че щом хората застанаха зад Борисов, значи вече всичко може да озъбят насреща им. Но забравиха, че все пак Борисов игра с архетипните козове на Крали Марко, Гойко Митич, Чък Норис, а за по-изтънчените - Марлон Брандо, и така спечели няколко раздавания. Освен това му се наложи да свърши и доста работа, която може да се види и да се пипне, и народът я видя и пипна.


Въобще Борисов все още си остава най-добре синтезираният и маркетиран продукт на посткомунистическия "рекламен" апарат, наследник на недостижимите експерти КПСС и БКП, които с репресии, но и с много добро продуктово позициониране продаваха една измислица десетилетия наред. Борисов собствено също употреби освен харизма и силов ресурс. Може би по тази причина загуби голяма част от избирателите, които сега ще се опита да си върне, но така или иначе неговият образ е по-сложен и не бива да бъде подценяван нито от протестиращите, нито от сегашните управляващи.


Въпросът е, че БКП/БСП специално инвестира в селекцията на един патологично алчен човекоподобен вид, който от своя страна после стъпи на врата на създателя си и вече раздяла с изроденото потомство не може да има. Партията родител стана доживотен заложник и понася загуби в собствените си редици.


Ще повторя, дори да искат, нейните ръководители не могат да напуснат постовете, които обслужват мракобесието. Затова се нуждаят от решителна подкрепа. Твърдостта на протестиращите е единственото алиби на похитените пред похитителя. А на свой ред, останал без закрилата на семейната юрисдикция след насила предизвиканата оставка, похитителят може да бъде по-успешно неутрализиран.


Да се върнем на конкретните действия, които биха направили протеста ефективен според вас?


- Като казвам, че трябват адекватни действия, аз не говоря за стрелба, хвърляне на камъни или, пази боже, самозапалвания. Аз говоря за преустановяване на нещо, което и без това твърдим, че не функционира, както трябва.


Нека опустеят офисите и домовете, нека останем на улицата, защото офисите и домовете не са наши, те са превзети от мафията. Нека медиите, ако тяхното тяло и душа са телата и душите на журналистите и екипите, а не на офшорните им собственици, да отразяват само случващото се на същата тази улица – и този път не в преследване на сензация и рейтинг, а в името на собствената си репутация. Така играта ще спре, а "различните" протестиращи ще станат едно с "безличните" протестиращи. Това обединение е много важно, защото делбата е не просто безнравствена, а и дълбоко невярна. Не може продуцентите на риалити формати да се делят от своята публика, когато се повдигат универсални морални въпроси, нали така?


А, ако това, което казвам, звучи патетично или просто утопично, то значи, че проблемът не е толкова голям колкото го правят думите, скандирани от групата протестиращи пред МС, и тогава разходките най-добре да приключат.


Ако пък буквалното спиране на "нормалното" протичане на живота е неминуемо следствие от корумпираното управление, то нека протестът продължи в такава посока. Тя не е радикална, тя е естествена. Иначе шизофренията да протестираш срещу това, в което сам участваш, е плашеща. Хайде да я оставим на управляващите и техния психичноВолен събирателен образ.


Другата голяма дискусия сред протестиращите е какво следва, след правителството подаде оставка когато и да е?


- Колкото до това какво ни чака, ако протестът в първата си фаза – оставката – най-накрая победи… Аз не искам да усложнявам повече нещата от това да дадем мандат на тези, които не са парламентарно представени в момента и всячески да им помагаме да внедрят в управленската си практика, наученото през годините. Струва ми се, че раждането на качествено нов политически субект е невъзможно или най-малкото проверката доколко той наистина е качествено нов би се оказала много по-сложна и би отнела повече време от тази, на която бихме подложили нашите кандидат-избраници от съществуващите организации, известни с традиции и легитимация в българския политически живот.


Въобще, смятам че призивът за нещо съвсем друго е много лоша последица от локалното унищожение на политическото в утвърдената му дефиниция. По най-безочлив начин народът беше накаран да повярва, че грубото популистко бръщолевене "Тодор Живков style" и бързото групиране по интереси са достатъчни за успешна политическа кариера. И още, че традициите и принципите са само параван на маскарите и в този смисъл – направо пречка пред действителното сбъдване на справедливостта. Мафията направи така, че хората да объркат своята действителна политическа роля с играта на политика.


Сигурен съм, че активното участие на гражданите, които нямат специфична експертиза, се състои в това да назначават и уволняват в режим на избори тези, които са поели управленски ангажимент, като мотивите за едното или другото решение се диктуват от спазването на предизборните обещания и видимите резултати. Извън режим на избори гражданството може да коригира с протестни действия управляващите и да предизвиква избори, ако размерът на грешките не предполага друго. На новите избори електоратът логично следва да даде по-значителна подкрепа на досегашната опозиция, която, с поуките по пътя, да се опита да реализира в по-голяма степен обществените очаквания. Толкова.


Задачата на гражданството с разнообразен професионален и етически профил не се състои в авантюристичното търсене на политическия философския камък, извън всичко познато, защото това е само капан, поставен от корумпираната власт, която се възползва от опияненото невежество на тълпата. Точно тази тълпа е герой в оня виц, в който до казана на българите в ада нямало пазачи - те сами непрекъснато се дърпали един друг надолу.


Някой веднага би казал, че, ако наличните властимащи и опозиция са едно и също, е наложително да се намери нещо трето. Там е работата, че генезисът на това трето изисква време и специфични условия, които така или иначе са свързани отново с известен стаж в същата политическа конюнктура. Затова, както разделението на властите е възприета гаранция за отстояване на справедливостта, гаранция, от която не се отказваме, въпреки съпътстващите несполуки, така и трудно можем да предложим друг демократичен механизъм, различен от този на утвърдените световни демокрации. В тях ограничен брой политически субекти с традиции поемат ролята на управляващи и опозиция в един безкраен процес. Неговото действително прекъсване може да се случи само чрез Октомврийска революция или, в личен план, чрез своеобразна аскеза, която те изключва от политическия социум като цяло.


Обречени на старото?


- Не. Това, за което говоря, не означава веднъж завинаги фиксирани структури, които никога не слизат от сцената, а по-скоро разбиране за тяхното органично обогатяване и променяне в рамките на един дълъг процес, в който представени и представители се учат един от друг. И новите лица не се раждат от неволята, а от изстраданата добра традиция.


В този смисъл сега при нас е ред на политическото дясно. Казвам политическото, за да го различа ясно от НЕполитическото дясно, имитирано по външни белези в близкото минало. Ред е на онова маргинализираното дясно. И аз като гражданин без специфична експертиза бих му дал този мандат, сочейки отново към изброените по-горе причини. Това е, което мога да направя, и то не е малко. Обосновах тази позиция и ще добавя само, че за отслабването на демократичните сили от началото на прехода специално се погрижиха мафиотските структури, базирани на ДС, срещу които се борим и сега.


Не подминавам и личната вероятна вина на познатите сини лица, но все пак смятам, че този незавършен проект има своя шанс, защото иначе трябва да приемем пълната капитулация на новото, родено след падането на режима, т.е. собствената си капитулация, и да прегърнем само новото от последната година, месец или седмица - ГОРД, партията на Илиана Раева или Движението "Близки срещи от трети вид" (измислено току-що от мен).


Какъв е смисълът според вас от спонтанно възникващите подписки и събития в мрежата?


- Всички подписки, харти и т.н. са добре дошли като възможност за фокусиране на целите, временно представителство, консултативни органи или такива, генериращи ползотворни законодателни и обществени инициативи, но, според мен, те не бива да отменят естествения демократичен ред, в който загубилите отстъпват място на традиционните претенденти. Пак казвам, в случая традицията трябва да се съди не по временните резултати, а в светлината на собствената си ценност.


Какво ще се случи, ако дясното (каквато и да е новата му форма) пак не успее?


- Най-вероятно реформираната опозиция ще опита отново. Разбира се, добре e междувременно работещата независима съдебна система да е отстранила доказано виновните. А гражданското общество да овладяло средствата за превенция в по-голяма степен.


Но някой казва: Ужас! Да се върнат на власт пак левите и техните клонинги!? Този възглас не може да е сериозен, защото в световния демократичен контекст различията съжителстват в голяма степен плодотворно, стига движението да се извършва в законови рамки. Не можем да се превръщаме в мъж, който разочарован от една жена, иска да зачеркне жените като цяло и завинаги, с надеждата да създаде нов организъм, който генетично да съдържа само доброто от старите два типа плюс още нещо, за да може да се заживее хармонично най-накрая. Дясното и лявото с цялата си овехтяла история, дефинитивна условност и пр. все пак гарантират напрежение между полюси, което ражда енергия.


Собствено моята симпатия вдясно е свързана с онази основополагаща разлика, според която десните приемат т. нар. социално неравенство. Привлечен съм именно от този "скандал", защото смятам, че в откритото му заявяване се крие една от най-достойните и вдъхновяващи човешки констатации в социален план. Нейното правилно осъзнаване може да роди само скромно усилие за по-добър живот и изравняване с образците, които все сам избира да следва, заедно със загриженост към несъвършените себеподобни.


Обратно, спестяването на "скандала" на наш терен по-често ражда лъжи и амбиции за "справедливо преразпределение на благата", чрез които "борците" за равенство чисто и просто се облагодетелстват на гърба на електората си. Освен това те го лишават от всякаква възможност да използва мотивиращата сила на "несправедливата участ" и развързват ръцете му за безобразни кражби на дребно и едро, като му вменяват чувство за безнаказаност и незачитане на ничий авторитет. Аз соча към доблестния социален план на продуктивното разбиране за неравенството, а това разбиране естествено не свършва дотук, то продължава нагоре към съзнанието за неотменното равенството на всички пред закона и Бога.



Някои от статусите - позиции от "Фейсбук" профила на Стоян Радев. Селекцията е на "Дневник", без претенция за изчерпателност.


19 юни
Разходките се развиват постарому, същата бройка, същите скандирания, същия маршрут. Новото са назначенията, които се случват междувременно. Само аз ли се притеснявам от тази ситуация и смятам, че тя трябва да се промени - по отношение на формата на протеста и неговото представителство, което пък би довело и до по-реалистична промяна във властта . Ако наистина само аз съм смутен, ще повторя една модерна фраза, която видимо върши работа: Извинявайте.  
***
21 юни
Резюме от дневник на протестиращия интернет лумпен:
Седмица 1
Брой публикации - 90
от 1 до 42 - обща агитация (средства: завладяващи образи, осъдителни квалификации, морални призиви)
от 43 до 77 - по-конкретна агитация (средства: осъдителни квалификации - в това число към самите протестиращи, референции, преразкази с елементи на разсъждение, подканяща самоирония)
от 78 до 90 - още по-конкретна агитация (средства: като по-горе плюс конкретно обозначаване на желаното политическо представителство, нарочни текстове по ръба на политическата коректност и добрия вкус, целящи реакция out of the box)
Брой отменени назначения - 2
Брой изказани извинения - май че станаха 9
Брой оставки на правителството - 0
Ама, дали да си водим някаква статистика или просто да се отдадем на емоцията - от днес е лято!
***
Волен Сидеров доказа, че не може да носи на пари
***
А иначе, когато романтиката на просветения протест отмине, ще дойдат списъците с разнопосочни искания (те вече започват да пълнят страницата на#ДАНСwithme) и ситуацията ще заприлича до голяма степен на февруарската, която предизвика избори, спечелени от... знаете кого. Липсата на йерархия е чудесна, когато става въпрос за скандиране, но при взимането на специфични решения се изисква доказана експертиза и зачитането на присъщия й авторитет.


"Фейсбук" свърши чудесна работа в началото, но смятам, че в момента започва да играе обратната роля - енергията се изгубва някъде измежду хилядите писания, повторенията стават досадни, оплакванията, че официалните медии боксуват в отразяване на събитията - също (да, една циклична разходка не е новина). Протестът трябва да получи рестарт на живо от политически субект, който ще фокусира и реализира исканията, подкрепен от гражданите и неправителствените организации, които осъдиха действията на корумпираното правителство и парламентарно представените партии.
***
Аз не съм ПР на десните партии. От това, че съм ги подкрепял, само съм страдал (както и повечето им симпатизанти)...Но дясното е витална идея, чиито български шанс не е пропуснат. Напротив.
***
Разликата между нас и тези, които искат да опорочат протеста (мутри, лумпени, etc.) е, че ние можем да си тръгнем и да намерим реализация навсякъде по света. Нека се съберем на булевард "Брюксел" (към летището) и ясно да покажем, че България не е географска територия, а идея, която всеки от нас може да носи в сърцето си, където и да е. Ако политиците и техните похитители не се страхуват от загубата на хора като нас, нека останат да властват на това парче земя, заобиколени от човекоподобната си орда. Само че тази страна вече няма да се нарича България, а Мафия.



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK