Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

Никола Михов след атаките със сълзотворен газ в Истанбул.

© Никола Михов

Никола Михов след атаките със сълзотворен газ в Истанбул.



По-рано тази седмица фотографът Никола Михов откри новата си изложба "Усещане за революция", в която той показва снимки от 12-дневния си престой по време на протестите в Истанбул. Пред "Дневник" той разказва повече за импулсивното си решение да се присъедини към демонстрациите още в началото им, атмосферата в парка "Гези" и на площад "Таксим", както и невероятното чувство за общност между протестиращите. 


Експозицията, в която усещането за революция действително личи във всяка една снимка, ще може да се посети до 10 юли. Фотосите са изложени на прозорците на бар "Ракета" (бул. "Янко Сакъзов 17") и на съседната галерия "Васка Емануилова".


Това е втора изложба за родения в София през 1982 г. Никола Михов в рамките на тази година. През март той представи Under Destruction, в която се проследяват промените в китайския град Шънджън, a проектът получава номинация за награда на Салона на фотографията в Париж. През 2012 г. той показа и Forget Your Past, изложба, изследваща съдбата на монументалните паметници от времето на социализма, както и "Хотел Виктория палас", серия от цветни портрети на клиентите на петзвездния хотел в Париж с акцент върху неравенството във френското общество.




Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


Заминали сте за Истанбул на втория ден от протестите, когато светът все още осъзнаваше какво точно се случва. Какво ви накара да помислите, че това е повече от чудо за няколко дни?


- Наистина през първите дни на протестите. и Европейските и турските медии бяха обхванати от една обща летаргия. На 1 юни моя приятелка, която живее в Китай и има приятелка туркиня, ми изпрати видео с полицейското насилие от предишната вечер. Когато ми разказа за какво точно става въпрос, вече се разрових по социалните мрежи и разбрах, че в Истанбул се случва нещо историческо. Не се замислих много и тръгнах натам още същата вечер. Опитах се да се свържа с няколко активисти, с които се бях запознал, когато бях там за протестите срещу Световната банка през 2009 г., но се оказа, че всички са сменили телефоните си. Тогава, приятелката на моята приятелка от Китай се обади на обади Хакан, деен участник в протестите, който веднага се съгласи да ме подслони.


Читателска фотогалерия: Протестът и празникът на "Таксим" >


Пристигнах рано сутринта, на 02 юни. Хакан ме посрещна с чай и топли гевреци, въпреки, че беше стоял на барикадите до 05 ч. и не беше спал от два дни. Поспахме няколко часа и веднага тръгнахме към Таксим. По главната улица "Истиклял", навсякъде имаше следи от безредиците през предишните дни. Първата снимка, която направих, беше на един графит, "I feel revolution", изписан върху потрошен банкомат. Това усещане за революция ме обзе в момента, в който стъпих на площада и не ме напусна до последния ден.


Когато пристигна имаше ли вече чуждестранни фотографи и журналисти?


- Първоначално, като че ли всички изчакваха да видят какво ще се случи, но на третия, четвъртия ден от протестите, всички световни медии вече бяха изпратили свои кореспонденти в Истанбул. При сблъсъците с полицията имаше цели армии от фотографи и оператори, може би и това беше една от причините, размириците в Истанбул временно да утихнат, за сметка на Анкара, където имаше значително по-малко световни медии и много повече полицейско насилие.


Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


Можете ли да сравните преживяването с нещо друго, което сте отразявали като фотограф?


- И друг път съм снимал подобни събития, като демонстрациите срещу закона за първо назначаване във Франция и протестите по-време на срещата Г-8 в Германия, но досега не бях изпитвал подобна емоция. В Гези парк имаше един лозунг "I am you, you are me, we are one", който най-точно, описва солидарността и смелостта на демонстрантите. Въпреки, че неизменно носех огромен фотоапарат, хората не ме приемаха, като журналист, а като техен съмишленик.


Буквално всеки втори човек, с който се запознаех, ме питаше дали имам нужда от нещо, дали съм гладен и дали имам къде да спя. С всеки изминал ден окупирания парк се превръщаше в един паралелен свят, в който всички правила и ограничения остават на заден план. Вечер буквално нямаше къде да стъпиш, отвсякъде, звучеше музика, провеждаха се митинги, концерти и прожекции на революционни филми. Сутрин хората правеха гимнастика и йога, имаше библиотека, детски кът, галерия, ателиета за транспаранти и татуировки с подписа на Ататюрк. Въпреки че протестите са насочени срещу промюсюлманско правителство, много от хората в "Гези" бяха практикуващи мюсюлмани и всеки петък се провеждаше традиционната молитва. Различни организации изпращаха дрехи, медикаменти, завивки каски за демонстрантите, а окупирания парк имаше безплатна храна за всички. Всеки ден доброволци почистваха парка, площада и дори барикадите около него.


Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


Бил сте част от протеста в два различна етапа?


- Бях в Истанбул общо 12 дни. Първият път отидох, без да знам кога ще се върна и останах повече от седмица. През първите три-четири всяка вечер имаше сблъсъци с полицията. Тогава се запознах с Георги Кожухаров, (фоторепортер на "Дневник"), с когото досега се бяхме се засичали само на общата снимка след награждаването на конкурса "БГ Прес Фото". После се оказа, че сме били един до друг на една от барикадите, но не сме се познали, заради бойната дегизировка. Аз бях с каска за сноуборд, шал и скиорски очила, които главно ми пречеха да снимам, вместо да ме предпазват от сълзотворния газ. Въпреки че, току що се бяхме запознали, когато замина, Жоро ми остави своя противогаз.


Снимах по 12-13 часа на ден, непрестанно кръжах между парка, площада и барикадите, а през останалото време качвах снимките във Фейсбук или ги изпращах на хората с които се бях запознал през деня. Не ми оставаха по повече от 4,5 часа за спане, но цялата тази енергия така те завладява, че просто не ти позволява да почувстваш умора.


Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


Стана така, че точно деня в който се прибрах в София (вторник 11 юли), полицията нападна площада, под предлог, че имат заповед да премахнат знамената от паметника на Ататюрк и фасадата на културния център, който също неговото име. Вместо това отново имаше, водни струи и огромно количество сълзотворен газ. Разчистиха барикадите край Таксим и затегнаха обръча около окупирания парк. Аз бях съкрушен, че съм си тръгнал точно в този момент. Постоянно следях новините и когато разбрах, че Ердоган, е дал ултиматум на протестиращите да напуснат парка до 24 ч., веднага взех автобуса и на сутринта, отново бях в Истанбул.


Давиде Мартело свири на пиано заедно с един от протестиращите по време на един от рециталите си насред демонстрациите

© Никола Михов

Давиде Мартело свири на пиано заедно с един от протестиращите по време на един от рециталите си насред демонстрациите


Вместо очакваните батални сцени, заварих притихналия площад, над който се носеше само звукът от рояла на италианския пианист Давиде Мартело, който тъкмо завършваше 13-часовия си рецитал, започнал предишната вечер. Около него имаше стотина демонстранти, които се наслаждаваха на музиката и няколко полицаи, които се подпираха на щитовете си. Паркът беше обкръжен от полицейски части. Някой бяха налягали по страничните улици и спяха върху щитовете си. Денят премина в тягостно очакване, но полицията така и не нападна парка.


Двигателите на камионите с водните оръдия, не изключваха, около тях демонстрантите невъзмутимо играеха футбол и пиеха чай, а случайните минувачи не пропускаха да се снимат за спомен. Вечерта заваля пороен дъжд. Аз се бях скрил в едно от околните заведения, когато видях, че пианистът отново докара рояла в средата на площада и започна да свири под дъжда. Няколко демонстранти извадиха един огромен найлон и го разпънаха над него, а останалите се скриха отдолу, като в дядовата ръкавичка. Вече всички познаваха Давиде, носеха му храна и му тананикаха му разни мелодии, а когато той не успяваше да ги възпроизведе, те сами сядаха зад пианото.


Полицията напада протестиращите в парка Гези

© Никола Михов

Полицията напада протестиращите в парка Гези


Въпреки пороя, демонстрантите останаха в окупирания парк. Дъждът спря към 4ч. сутринта, аз успях да намеря една свободна пейка и да поспя два часа. На другия ден, един огромен багер, разчисти барикадата, която, която преграждаше входа на парка и отвори път за водното оръдие. Няколко часа по-късно без никакво предупреждение започна атаката. Никой не очакваше това да се случи вечерта, когато паркът е пълен с хора, но демонстрантите отново не отстъпиха, а се събраха на входа на парка и започнаха да скандират. Полицията атакува с водни оръдия, огромно количество сълзотворен газ и звукови бомби, пометоха всичко за 15 минути, с палки проверяваха дали някой не се крие в палатките.


В суматохата част от демонстрантите, се скриха в лобито на един луксозен хотел, полицията ги нападна и изстреля вътре няколко гилзи със сълзотворен газ.Представете си какъв е ефектът на сълзотворния газ на затворено пространство. Целият хотел заприлича на полева болница, персоналът се беше скрил, навсякъде лежаха, ранени или обгазени хора, а линейките на смогваха да изнесат пострадалите.


Един от ранените в лобито на хотел "Диван" след атаката на 15 юни.

© Никола Михов

Един от ранените в лобито на хотел "Диван" след атаката на 15 юни.


Останалата част от демонстрантите се организираха по съседните улици, а хиляди хора, като разбраха какво става, също излязоха на улицата и се отправиха към Таксим. Така целият град се превърна в бойно поле. Аз се движех с една огромна група, която се сражаваше с полицията до 5 ч. сутринта.


Кое беше най-изненадващото в народопсихологията и реакциите на хората?


- Хората в Истанбул са изключително изобретателни. Въпреки петимата убити, въпреки насилието, те излизаха на улицата не от омраза, а от солидарност. Дори лозунгите срещу Ердоган, бяха изпълнени с хумор, като демонстрантите най-често използваха второто му име Таип,:"Tаип, отивай на луната", "Таип, ти просто имаш нужда от любов", "No Tayyip, no cry", изобразяваха го като шериф, като изгоряла крушка, в аналогия с логото на неговата партия, имаше всякакви рисунки и карикатури, една от тях го изобразяваше като (част от племето) зулу, придружена с надпис "Primitive minister".


Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


В един първите дни на протестите, докато CNN предаваше на живо от площада, турския клон на телевизията CNN Turk излъчваше документален филм за пингвини. Това веднага влезе във фолклора на протестите. Хората носеха плюшени играчки пингвини, появиха се тениски с пингвини, които държат микрофон.Демонстрантите оставяха плюшени пингвини пред палатките си или върху изгорелите полицейски коли на барикадите.


Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


Първата вечер с Хакан се прибрахме към два часа сутринта след сблъсъците с полицията в квартал Бешикташ, близо до седалището на партията на Ердоган в Истанбул. Когато влязохме в Туитур, видяхме как феновете на Бешикташ от групировката "Чарши" подкараха един багер, от строителната площадка край Гези и подгониха камиона с водното оръдие, под бурните овации на демонстрантите. На другия ден феновете, вече си бяха направили тениски, върху които буквата "А", а надписа "carsi" е заменена с багер.


Никола Михов, фотограф: Хората в Истанбул протестират не от омраза, а от солидарност

© Никола Михов


Солидарността достигна, дори до футболните среди. Феновете на трите враждуващи отбора Бешикташ, Галатасарай и Фенербахче се обединиха и дори основаха нов отбор – Istanbul United, чиято емблема съчетава символите на трите клуба. Същата седмица фоновете организираха три паралелни шествия, които се събраха на Таксим. Лидерите на отделите фракции се качиха на покрива на съседна сграда, запалиха факли и дадоха тон на феновете на трите отбора, които бяха изпълнили целия площад. Имаше много случки, в които те побиват тръпки и солидарността между хората е основното, което ще запазя като спомен.


Феновете на "Фенербахче" на площад Таксим

© Никола Михов

Феновете на "Фенербахче" на площад Таксим


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на muppet show
    muppet show
    Рейтинг: 233 Неутрално

    За разлика от тия в България.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на http://www.vbox7.com/play:84a74fb2e3
    http://www.vbox7.com/play:84a74fb2e3
    Рейтинг: 683 Неутрално

    какво ме касае мен в БГ за и от какво протестират в Истанбул.

  3. 3 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1422 Неутрално

    Много интересен разказ, благодаря за Никола Михов, късмет, че не е пострадал и успех на турците в исканията им.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  4. 4 Профил на Стефка
    Стефка
    Рейтинг: 408 Неутрално

    СОЛИДАРНОСТ, това ни трябва, а тук веднаг едни антибългари започнаха с контра-протести.

    Креативни сме, защото се борим за еволюция, а не толкова за революция.
  5. 5 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1422 Неутрално

    [quote#2:"Дива селянка"]какво ме касае мен в БГ за и от какво протестират в Истанбул. [/quote]

    Тогава що изобщо си направи труд да отвориш статията, а? Като не те касае, просто отминавай и толкова.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  6. 6 Профил на taralezko
    taralezko
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Супер! Само снимките някаси са много "мили"

  7. 7 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2014 Неутрално

    Много живо е описано ставащото.

  8. 8 Профил на Петя Сотирова
    Петя Сотирова
    Рейтинг: 515 Неутрално

    "Вода от извора!" На турския протест свалям шапка, защото част от хората се усетиха, че ще има голяма опасност да заприличат на случая "Хитлерова Германия" - стабилна икономика, свръхнационализъм, религиозна закваска, активен "фюрер" и много доволни турци. А тука май се научихме да мразим. Но не е съвсем така, защото при такава безцеремонна, безпардонна, очебийна и безмилостна несправедливост, която се вихри у нас, нищо друго не ти остава. Тука е същото, което е като в Камбоджа - червените кхмери и до днес управляват в някаква псевдодемокрация, без да има официален протест срещу геноцида на Пол Пот. А, бе, както и да го погледне човек, на лошо върви света...

  9. 9 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2632 Неутрално

    [quote#8:"petrana6"]Тука е същото, което е като в Камбоджа - червените кхмери и до днес управляват в някаква псевдодемокрация, без да има официален протест срещу геноцида[/quote]
    Айде пак с либерастки лозунги и отклоняване на вниманието !
    У нас протестите медиите ги налагат като поляризирани в някакви политически окраски за да се отклонява вниманието от действителното положение а именно ,че сме периферна колония на ЕС в енергийно и финансово робство в която чуждестранните търговски картели и монополи изпомпват по над 30млрд. годишно !
    Половината от тях ги изпращат емигрантите за да хранят майките и бащите си пенсионери които въртят обороти на аптекарската мафия и корумпираната здравна система!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  10. 10 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2632 Неутрално

    [quote#8:"petrana6"]стабилна икономика, свръхнационализъм, религиозна закваска, активен "фюрер" и много доволни турци[/quote]
    За турците си права Петранке въпреки ,че и там нещата са много неясни от към това кой ще спечели от победата на тоталната либерастия в Турция?!
    Залога е твърде голям ...а вредите изглеждат пресметнати с хирургическа точност така ,че местния бизнес понася основните щети а филиалите на немските индустриални концерни отчитат устойчив растеж !


    Libertarianism is just anarchy for rich people
  11. 11 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 402 Весело

    До коментар [#2] от "Дива селянка":

    Мм даа, много точен ник, в случая.

    chavo64
  12. 12 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#8] от "petrana6":

    В сравненията с Пол Пот май доста се увлече ???... Както в Турция така и в България демонстриращите разбират демокрацията така както им е удобно,или когато е по техното... Уж са за свободно изповязване на идеи,религии..., а когато другите спечелят никак не им харесва... Що така бе ???... А , да ... Те били най-образованите,с най-правилното мислене... Другите трябвало да се вслушат в техните слова а словата на другите нямат стойност... В такъв случай се казва: "Хай сектир..."....

  13. 13 Профил на трафоПОСТ
    трафоПОСТ
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#12] от "gorid":

    Ами, излезте и го кажете това "ай, сиктир"! Защо не излезете и да го заявите вашето алено "ай, сиктир".

    „Ако целенасочено се опитате да се провалите и успеете, какво сте постигнали – успех или провал?“ Иво Иванов
  14. 14 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#13] от "ttrafopostt":

    Зверилницата винаги е отделена от хората съз здрави метални огради...

  15. 15 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Зверилницата винаги е отделена от хората със здрави метални огради...

  16. 16 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1550 Неутрално

    [quote#2:"Дива селянка"]какво ме касае мен в БГ за и от какво протестират в Истанбул.[/quote]
    Характерно за селяндура (не селяните, които са достойни за уважение) е че не го интересува нищо, което не е свързано с пълненето на търбуха му. И не разбира защо хората се борят за Свобода и Права, по простата причина че той не изпитва потребност към неща които нито за пиене стават, нито за ядене.
    Поздрави на гн. Михов че е "тръгнал да си търси белята" и може да сподели снимки и преживявания от тези важни събития!

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK