Вежди Рашидов: Монополът доведе до медийно килърство

Вежди Рашидов

Снимката е от средата на март, когато Рашидов сдаде поста си на служебният министър на културата Владимир Пенев

© Юлия Лазарова

Вежди Рашидов Снимката е от средата на март, когато Рашидов сдаде поста си на служебният министър на културата Владимир Пенев



Вчера неофициален разговор на бившия министър на културата Вежди Рашидов с репортери, публикуван от сайта "Пик", предизвика скандал заради изявленията на Рашидов, че за да си осигурят медиен комфорт бившите управляващи са оставили държавните пари да минават през банката на Доган, а медийната империя свързана с банката така се е разраснала, че сега почти не са останали независими медии. 


По време на този неофициален разговор репортерът на "Дневник" отправи покана за интервю с Вежди Рашидов, в което да бъде питан при включен микрофон за коментар и обяснения за държавните пари, медийния комфорт на ГЕРБ и т.н. Разговорът се състоя малко след като неофициалните реплики бяха оповестени вчера. 


Казвате, че с медиите в България има проблем с монопола. Какво имате предвид?




- Записът днес е поредното доказателство, че медиите в България са средство, за да се концентрира общественото мнение в определени посоки и върху определени хора. Как е възможно след свободен разговор между хора да излизат материали без съгласието на записаните? Нерегламентирани? И да станат обществено достояние?


Ако ние сме борци срещу нерегламентираните подслушвания и нерегламентираните специални разузнавателни средства, каква е разликата с поведението на определени медийни сайтове и с това да бъдеш подслушван и манипулиран? Когато жълти медии излизат с материали, които целенасочено създават конкретен образ на хора, конкретно отношение към хора с единствената цел да бъдат дискредитирани, за мен това е медийно килърство.


И днес вече сме свидетели на едно тежко, много тежко медийно пространство, където медиите от средства за информация, балансьори и филтър на едно общество бавно се превръщат в оръжие в ръцете на определени хора. Когато днес обществото иска да се бори сериозно срещу монополите, които го задушават – в енергетиката, при цигарите и алкохола, мълчим услужливо срещу монопола на медиите. И това ще даде много сериозно отражение в развитието на демократичния процес, когато няма плурализъм в медиите. Това е много страшно – пътят към самоубийството на самите медии. Всичко останало е за сметка на определени кръгове от хора.


Кои кръгове?


- Аз никога не съм крил, че монополите в медиите са в ръцете на Делян Пеевски и те все повече стават. Този кръг.


Кой финансира кръга на Делян Пеевски и защо това беше....


- Обществена тайна е, че финансирането на медиите на Пеевски идва от една българска банка.


Това същата банка ли е, в която са голяма част от парите на държавните предприятия?


- Да, и за съжаление или радост парите на държавата трябва да минават през някаква банка. Ако не е през тази, ще трябва да минат през друга банка. За съжаление аз откровено казвам – ако ГЕРБ остави в тази ситуация тази банка да работи с държавните пари, то е било само за да няма конфликти и за да има евентуално някакъв медиен комфорт. Всички бяхте свидетели, че тези медии бяха най-зловещи и зли срещу ГЕРБ на изборите през 2009 г. и коренно различни и сервилни в момента, в който излязоха изборните резултати. Същият спектакъл се повтори, когато предсрочните избори минаха и още на следващата сутрин медиите се обърнаха пак на 180 градуса.


Да, може би предоверяването невинаги е било полезно. И когато човек има една партия, има много хора зад гърба си, има понякога нужда и от медиен комфорт. Ако днес реакцията ми е много остра към някои, това е, защото в жълтите медии все повече се прокрадват манипулации и лъжи. Като министър аз самият не съм разполгал с пари, които да се раздават на медиите и не съм участвал в подобни манипулации.


Щеше ли да се стигне дотам, ако ГЕРБ не позволяваше в продължение на 4 години банката на Цветан Василев да концентрира парите на държавата?


- Ако трябва да бъдем откровени, тези пари са концентрирани от времето на управлението на царя и на ДПС.


В началото на мандата на ГЕРБ там са малко над 30%...


- ГЕРБ не ги изтегли и ги остави, просто ситуацията остана същата. Това, което направи тройната коалиция и управлението на царя. Така че, ако това е грях, той е, че така или иначе тези пари трябва да стоят някъде и са оставени на спокойствие да работят с тези пари в тази банка. Държавните пари не са безконтролни, те по някакъв начин трябва да работят.


Въпросът е как избира тази банка...


- И тъй като днес всички знаят, че Делян Пеевски е един доста вреден човек за българската държава, това го казвам дословно, защото ясно си давам сметка, че медиите са много важен фактор с огромна обществена роля – медиите създават документацията на времето, в което живеем, и когато всеки ден потъваме в медийните лъжи и интриги - така се деформира процесът на развитие на медийното пространство и на съществуването на медиите.


Така че това трябва да безпокои всеки български гражданин. Тази манипулация, тази лъжа, която се лее. Аз няма да простя на медиите на Делян Пеевски. И аз се обадих и на неговата майка, за да кажа, че не е честно – аз съм дядо на две внучки. Не може децата в училище да питат внучките ми "твоят дядо по леки жени ли ходи". Първо, личният ми живот е само мой. Второ, не съм длъжен да давам отчет на медиите на Делян Пеевски за моя живот. И той няма правото върху личния ми живот. И непростимо е да пишат за леки жени и да слагат снимки на моите внучки.


Това е проблемът с пожълтяването, който е различен от проблема с монопола.


- Този проблем обаче засяга конкретни хора – в случая човекът, който трябва да има един портрет и да бъде обрисуван, единият в областта на културата съм аз. Независимо, че аз винаги мога да кажа, че в областта на културата успях да направя това, което много години никой не е успял. Но това не е беда – нещо се прави и нека то да продължи. То е в полза на тези, които правят култура в България. Не за мен, не за новия министър, не за стария. Това е всичко, което трябва – само за бъдещето на българската нация.


Иначе аз си правя скулптурите прекрасно, на Делян Пеевски не разчитам да купува скулптури. Не се прехранвам от него, прехранвам се от покупките на големи колекционери по света и музеите. Но Делян Пеевски не може непрекъснато да обрисува хора – да клевети и най-лошото е, че законът за печатните медии трябва да се развие. Аз знам, че това ще разбуди много страсти. Но не е почтено медиите да са защитени, а хората да нямат право на своята защита.


И аз днес неслучайно казах – което е изпуснато много внимателно в сайта - че не е възможно да съдя журналист, който е наемен работник за 1000 лева и изпълнява поръчките на своите собственици. И затова не бих искал да съдя един невинен човек. И затова казвам: един съд може да осъди едно такова дете и аз ще взема от него 500 лв., но тези пари са пари за слънчогледови семки в джоба на Делян Пеевски, който притежава дори "Булгартабак", най-богатата, най-печелившата фирма на България! "Техномаркет" – половината държава е изкупена от един млад милионер. Как така става?


Тези неща не са ли собственост на кръга около КТБ? Нали така?


- Все едно. Пред тях седи човек, който носи отговорността и манипулира обществото.


Нали не се лъжа, че за същата банка говорим?


- Да, той е в тази банка, той за нея работи. И този човек трябва да може да носи отговорност! Вие давате ли си сметка, ако Делян Пеевски стане шеф на ДАНС, най-секретната информация днес щеше да пълни всичките му медии?


Защо се обърнаха така срещу вас по време на кампанията? Работехте с тях добре...


- Първо, аз не съм член на ГЕРБ.Това не са мои решения. Аз съм бил експертен министър и съм свършил своята работа за това, което са ми правомощията – честно и почтено. За всичко останало си има институции – прокуратура и съд. Аз спя спокойно, защото честно и почтено си свърших работата. Все някой ще ми каже "благодаря". За съжаление все повече разбирам, че това е невъзможно.


Но някой си позволява и на мен нещата са ми пределно ясни – че Доган е в лостовете на управлението и няма какво да се лъжем, защото прошката на управлението не е нищо друго освен това. Аз за пръв път разбих бастиона на ДПС - Кърджали на изборите, дано не са ме забравили и да нямаме къса памет. И когато тази година отидох и в Пловдив, от 20 години за първи път ДПС нямаше депутати там. Където се появя аз, както моите приятели се шегуват, там ДПС не никне. Не могат да ми го простят.


Добре, защо не се разправиха по време на управлението ви с ГЕРБ и с Вас като човека, който, където се появи, ДПС не никне?


- Да, тогава наистина са правили много големи метани на ГЕРБ, за да може ГЕРБ пък да не бъде вражеската страна и да не търси сметка за банковите сметки, които са там. Успели са да излъжат дори Бойко.


Той се е съгласявал на това през цялото време.


- Не, той нищо против – и преди са минавали тези пари. Пак казвам: не бива да бъде осъждан Бойко за това, че парите на държавата трябва все отнякъде да минат. Ако те не са влезли там, ще бъдат в друга банка. В интерес на истината тези хора, те са неблагосклонни към цялата му партия, към управлението. Добре, да приемем този грях. Това ли е ценното?


Защо след скандала с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС се говори много за Пеевски, а за Цветан Василев и "Корпоративна търговска банка" не се говори?


- Това са политически говорения. Аз нито имам банкови интереси, нито съм човекът, който ще коментира. Това, което е истина, е, че с парите на тази банка, в тази банка има конкретни пари на определени хора, защото тази банка не работи с пари от въздуха. И онова, което казахме за държавните пари – че това така или иначе е започнало от Тройната коалиция, по-скоро от времето на Доган, а не толкова на царя.


Факт е, че при ГЕРБ тези пари се умножиха. Процентът държавни пари нарасна много.


- Не се умножиха, а просто останаха, без да ги закачат. Те са били сложени там, просто ГЕРБ не ги закачи заради някакъв медиен комфорт и тази грешка е казвана, тя не е тайна. Оставили са ги там тези пари, там са ги нагласили, защото те държат всички медии. Няма какво толкова грях да търсим. Защо сме против Делян Пеевски ли? Пеевски предизвика такива вълнения и страсти в държавата. Неговото име разклати държавата. Защо ГЕРБ не ги наказа? Ами откъде да знаем, че Пеевски ще бъде предложен за шеф на ДАНС? Тази тема щеше да отсъства, ако това не беше прецедент на българското общество – и нахалството на едни партии да предлагат медиен магнат, който да получи достъп до всички тайни. Нали си давате сметка за какъв конфликт на интереси става дума? Разбиване на нацията и на държавността.


Кои бяха другите "грехове" на управлението на ГЕРБ?


- Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила, но трябва да бъдат и коректив. Всяка партия, независимо дали се казва ГЕРБ, ДПС, БСП, "Атака" или по друг начин, има нужда от някакъв тип обществена подкрепа. Така че нека да допуснем, че това е било едно предоверяване в името на това хората да имат някакво поле това, което правят, да се види, това, което говорят, да се чуе. Колкото да има къде да се изявят хората, които имат нужда от това.


Но когато в един откровен разговор съм бил добре записван и подслушван, защото за мен това е подслушване без разрешение, без мое желание – да изразя в свободното си отношение, в контакта с хората – това е поредната манипулация. И когато казвам ясно и точно, че аз обичам Тошо Тошев, за мен Тошо Тошев е един прекрасен български журналист, защото години наред прави прекрасни медии и Тошо е един прекрасен български писател. И аз обичам Тошо, защото от години сме стари приятели. Когато Валерия Велева казвам, че я обичам, това е, защото имаме старо приятелство. Това не е тайна за никого. Така и Петьо Блъсков за мен винаги ще си остане като брат, каквато и да се случи. Това, което не приемам днес, е интригата, която ще ни убие всичките, ще ни противопостави един на друг. Затова говорим за медийно килърство.


Дълбоко се извинявам на всички достойни, сериозни медии като "Стандарт", "Преса" и моите приятели, че ако нещо съм ги засегнал днес, ги моля за прошка. Манипулации ще има и целта е хората все повече да се разединяваме и да се караме.


Днес казахте, че те са Ваши приятели и много добри журналисти, но са зависими...


- Аз казах, че цялото медийно пространство е зависимо от монопола на разпространението. Много точно го казах. И искам точно да излезе. И ако това не е така, нека някой да излезе и да ми го каже. Аз знам вестници, на които вече месеци наред не им се плаща от самия Делян Пеевски, като стратегията е да не може вестникът да излезе и да бъде изкупен. И аз не бих желал в тази държава един човек да управлява общественото мнение, защото тогава убиваме държавата – изчезва самата държава. Искат да ме разединят от приятелите ми с тези неща... Един човек по този начин желае да владее ситуацията.


В контекста на това, което казвате за разединението, за държавата – какво е отношението Ви към протестите?


- Протестите за щастие са от едни много млади хора, образовани, симпатични, които имат три искания – двете вече са ги казвали, третото аз им го казвам, те още не го знаят. Едното е оставка на това правителство – ясно и точно искане. Другото е поправки в изборния закон.


Третото е: за първи път въстават млади хора, които искат да носят политическа отговорност. Да участват в политиката. Пасивността беше големият проблем на младите хора. 20 години те казваха: нас не ни интересува, другите да се интересуват. За първи път тези хора са готови да направят живота си такъв, какъвто желаят да си го изживеят, а не друг да им казва как да живеят. И това е красивото на този протест. Тези хора искат да го направят сами. Те искат сами да живеят този живот, своето бъдеще, и това трябва да им се даде.


За съжаление мирните протести не дават резултат. Това е много красиво – прилича на едно интелигентно поведение в стила на какви ли не шоупрограми. Но когато човек тръгва да воюва за идеи, защото това е война на идеи – на война се отива като на война, с оръжие. Няма война с шоу. А тук има война на поколения! И тази война без оръжие – оръжието на характера, на искането – трябва да се победи.


Каква е разликата с февруарските протести?


- Има огромна разлика. Онези протести подадоха някои сигнали. Първо, всички, които протестираха тогава, сега си говорят с БСП - ако добре се загледате във физиономиите.


Има и други.


- Другите се покриха. Те не са на тези митинги. Борисов каза нещо много точно, когато даваше оставката през пролетта - "На мен този народ ми даде властта, днес той ми я иска обратно. От този народ получих властта и на него я връщам". А този народ – червен, зелен, лош – това е българският народ.


Това казваше Борисов тогава. Сега казва, че протестиращите пред февруари са били платени.


- Ако смятате, че Мишо Шамара без пари ходи по протести... Но в момента още не са се набъркали партийните организации – реформаторско мнозинство и други. Правят кръгли маси, това е аматьорщина. Трябва сериозна кръгла маса, на която да се вземат важни решения.


А каква е ролята на ГЕРБ?


- ГЕРБ като млада партия допусна своите грешки. Ние не сме били цял живот нито министри, нито депутати. Наивници сме. Аз дори днес проявих наивност, водих разговор пред недобронамерен човек. Това значи, че в тази държава СРС-то и нерегламентираното подслушване е по-важно от нещата, които имаме да си кажем.


Но скандалите със СРС-тата направо избухнаха по времето на ГЕРБ.


- СРС-та винаги е имало. Ще го кажа така: ние всички сме имали опасения дали не сме подслушвани – това беше психоза в нацията и тя се създаде точно от опозицията. СРС-та винаги е имало, всяка държава ги ползва. В България не текат само мирни протести, но и гадни, мръсни процеси. И държавата затова е държава, за да има власт върху това нещо. И тази психоза притесни всички. Опозицията казваше: министрите нямаха нищо против да бъдат подслушвани. Я си отворете сайтовете и вижте кой какво е говорил! Аз казвах – това е много неприятно нещо. Не исках да бъда подслушван. Не съм извършвал престъпления.


Имаше ли масово подслушване?


- Не мога да кажа, не съм бил шеф на МВР. И аз затова казвам: ако има доказателства, аз съм първият човек, който ще си тръгне отвсякъде!


Аз не съм дошъл да ставам министър в едно правителство, в което не са ми имали доверие, да речем – това би било аргумент. Да, не бих бил доволен. Не искам да живеем по трима в домовете си – искам да живеем по двама. Личният ми живот е мой и не съм длъжен да давам отчет пред никого. Да, не съм стерилен човек. Но това не трябва да става обществена драма.


Но кое е по-различно между СРС-то на един подставен журналист? Защото той е подставен - това беше провокация да говоря против ГЕРБ. Непочтено и недостойно е. Трябва да си имаме доверие.


Ако днес мълча и стоя до Бойко, стоя, защото не съм от типа предател, аз съм го написал в хиляди интервюта. И Бойко винаги ме е подкрепял и е бил диалогичен. Когато му кажа: "Дай да помогнем на артистите, да вземем субсидии, да вдигнем малко заплатите – винаги съм говорил, получавал съм разбиране. И ми е казвал "да, добре, ти ги познаваш, ти разбираш, аз ще ти помагам". Помагал ми е.


Какви грешки допусна той като министър-председател?


- Всички имат грехове, но имат и достойнства. Да, Бойко има грехове, но дава и доверие. Може ли без доверие? И днес това, което излезе – манипулация! Да, аз съм емоционален, така правя и изкуство и не искам никой да ме лиши от емоциите ми. И като министър не съм бил като другите. Нямам никакъв проблем, дори ми тежеше министерският пост, защото е отговорност и я носих честно и почтено. Станах депутат, за да осигуря едно място на ГЕРБ в Пловдив. 4 години работих за Бойко и за ГЕРБ.


Къде е границата между Бойко Борисов и ГЕРБ? Каква е ролята на останалите хора там? Как работи ГЕРБ?


- Това, което се опитва опозицията да внуши – че там има диктатура на Бойко, не е вярно. Това никога няма да го потвърдя. Бойко е много либерален, дори бих казал прекалено. И ако някъде в ГЕРБ има пукнатинки, това е само защото е много либерален с хората, с които работи. И в партия със 100 000 членове може ли да не си малко и толерантен, и вяра да нямаш – това е невъзможно! И ако той носи някакви негативи на партията, те са именно в неговата либералност. Това, че е диктатор, точно пък за него не е вярно.


Какво мислите за новия министър на културата – Петър Стоянович?


- На новия министър пожелавам успех. Доколкото виждам, той не е лишен от интелект човек, не знам доколко му е силна сферата на културата. Дано продължи да прави за българската духовност неща. И ларгото да излезе, и Лувърът да се довърши – български национален музей, не е за мен, не е за него – за българския народ е. За нашата идентичност. Просто да седне и да продължава. Не съм му враг. Реваншизмът не е градивен.


Има много проблеми – стандартите на артистите, киното има нужда от средства... Читалищата имат, писателите имат... Има работа, наистина, но му пожелавам успех. Времето е най-добрият съдник.


Какво мислите за Пламен Орешарски като министър-председател?


-Не познавам някой, който ще каже за Пламен Орешарски, че не е експерт. Прекрасен български финансист. Но той е в друг джаз – в политическия джаз, от който аз бягам. Защото удряйки мен, удрят и ГЕРБ. Удряйки Орешарски, удрят БСП и ДПС. Тежко. Всички сме използвани, изконсумирани от хора, които нямат никакво значение за историята. Идват, отиват си и зад тях остава шумът на казанчето. А способните хора са единици. Не всяка сутрин се раждат.


Отново за Орешарски. Как се отнасяте към хората, които през последните години преминаваха от една партия в друга или пък останаха независими...


- Никога не съм обичал кариеристите. И никога не съм бил член на която и да е партия. Не съм бил и от любимците на прословутата Държавна сигурност, от която някои хора се оядоха. Щях да бъда по-добре, да се оям и аз. Никога през живота си не съм бил друго, освен скулптор и художник. И затова не научих какво значи да си министър. Не съм гонил поста. Бях поканен и това ми беше третата покана. Канен съм и от други хора в правителства.


Винаги съм казвал – да, не съм готов, отговорността е голяма, боравиш със съдбата на хората, това не е твоята съдба.


Как се спря Борисов на Вас за министър на културата?


- Познаваме се много отдавна. Не сте ме чули да се кича с титли и нито един български вестник не е написал какви титли имам – това е страхотна тайна за българското общество.


Аз съм академик на Европейската академия за изкуства във Франция, на Руската академия за изкуства, а от миналата година – и на Имперската академия за изкуства. Член-коресподнент на БАН съм – и доктор хонорис кауза на един български и един чужд университет.


Откъде се познавате с Бойко Борисов?


- В ранния социализъм, когато всички бяха добри граждани на България, на много млади години бях състезател по джудо в "Академик". Бях ученик в Художествената гимназия. Всичките ми колеги знаят. По-късно винаги съм ходел да гледам добрите мачове от този спорт. По времето на социализма карате и джудо не се тренираше по официалните клубове, само самбо. Единствено в школата на МВР имаше курс по карате. И в тази школа бяха Томо Борисов, Борисов, Петьо Василев – с черен колан седми дан, много добър състезател, и преди много години се събрахме ентусиасти и направихме карате клуб "Алфа". И до днес всички ходят, тренират, имаше една програма как да се защитим. Това е малкият ми принос към този тип спорт и оттогава познавам Бойко. Малка е държавата. Познавам много хора.


Как гледате на обвиненията към Борисов за връзки с организираната престъпност?


- Пълни глупости. Неща недоказани. Не бих коментирал. Непрекъснато създаваме чужди образи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK