Арх. Пламен Братков, "Група град": Центърът на София стана най-провинциалното нещо на света

Арх. Пламен Братков

© Анелия Николова

Арх. Пламен Братков



Арх. Пламен Братков е част от организацията "Група град", която съществува от около година и обединява архитекти с активна позиция по важните архитектурни и градоустройствени проекти в София. "Дневник" разговаря с него за Женския пазар, бул. "Витоша", Ларгото, площад "Св. Неделя" и като цяло за града.


Разкажете за "Група град"?
- Преди година се събрахме колеги от едно и също поколение. Професионалният опит на всеки от нас е в различна посока, но имаме самочувствието, че нещата, които правим, стават по правилния начин.


Започнахме след конкурса за метростанция 20, който беше първият добре организиран конкурс от общината. Имаше международно жури и участие, но нямаше желание да се променят вече утвърдени лоши практики. Факт е, че една метростанция насред полето предизвиква огромен интерес и имаше над 130 проекта, но накрая всичко беше умишлено провалено. Процедурите трябва да се спазват не само формално, за да е защитен общественият интерес. Конкурсът беше поводът да се съберем.




Тогава набелязахме 15-20 проблематични за града теми, чието решаване е на дневен ред. Освен общината отговорни за тях са министерства, общински предприятия, други институции.


Докъде стигна случаят с метростанция 20?
- За метростанция 20 нищо не се случи. Мисля, че българският победител съди "Метрополитен" за това, че не му възложиха проектиране. Лондонският проект също няма да се изпълни. И двата колектива останаха излъгани.


Всъщност темата за метрото е много по-голяма. Става така, че един човек с тясна професионална компетенция като шефа на общинското предприятие "Метрополитен" инж. Стоян Братоев взима решения вместо урбанисти, архитекти, дизайнери, строители, археолози и специалисти по визуална комуникация. Същият този специалист, за когото архитектурата се дели на строителна и представителна, преди две седмици обяви, че проектите за четвъртия метродиаметър са готови. Въпреки обещанието на главния архитект Петър Диков тези проекти отново са без конкурс и информацията за тях е оскъдна. Голяма част от 130-те предложения за метростанция 20 са несравнимо по-добри от реализираните. Лицемерно е проекти, възложени и изпълнени по съмнителен начин и с това качество, да печелят "Сграда на годината".


Кои са най-големите проблеми в градоустройството и архитектурата на София?
- Градоустройството е много широка тема, която засяга общата визия на града за години напред. Кой аспект как да се развива – култура, технологии, археология, туризъм и др. В София за жалост липсва цялостна стратегия и се работи на парче.


Да вземем за пример конкурса за "Св. Неделя". Според главния архитект трябва да се бърза с проекта, за да се кандидатства за европейски средства, но няма предварително изготвена комуникационна схема, както и яснота по отношение на археологията отдолу. Такива пропуски в заданието не предполагат качествен визионерски резултат.


Друг пример е бул. "Витоша". Тъй като реконструкцията в горната част е направена безплатно от изпълнителя на метростанцията, качествата на проекта и изпълнението не се коментират. Следващият етап трябва да продължи направеното дотук. И пак липсва предварителна концепция – да вземем премахването на трамвайните релси, които можеха да останат като атракция, или липсата на места за кафенета.


Новата спортна зала има проблем както с паркирането, така и с извеждането на хората, защото покрай нея има един много тесен тротоар. Един приятел се пошегува, че трябвало да си купи билет и за излизане.


Нелепо е и местенето на съда в безличната сграда на т.нар. Военно НДК. Безценната археология под Ларгото беше разглеждана като пречка за проекта, а не като негова основна предпоставка. Всяко решение на парче води до неправилно функциониране на града.


Въпросът не опира само до пари. Португалия например не е богата страна, но има изключително добра архитектура. В момента архитектите у нас са обслужващ персонал на инвеститори и строители. Архитектът е човекът с визията, той защитава интересите на обществото, а строителят изпълнява неговите идеи. При нас в обществените поръчки архитектът е изцяло функция на строителя.


Неотдавна проведохте дискусия за Женския пазар. Какво показа тя?
- Преди 15 години пазарът беше реконструиран в долната си чат по проект на арх. Росица Никифорова. След това е решено да се реконструира целият пазар. Преди седем години се организира конкурс за градоустройствено решение. В него участват само два екипа и отново печели проф. арх. Росица Никифорова. Нейният проект обаче се оказва неизпълним – не може да има подземен паркинг, защото отдолу минава река. Остава въпросът защо конкурсът с двама участници не е бил анулиран.


След още четири години се обявява архитектурен конкурс, в който се включват седем колектива. Печели проф. Никифорова.


Целият обществен дебат, проведен до момента, е с хората, които живеят там. Нас ни потърсиха търговци от пазара, защото искаха да разберат какво става. Оказа се, че окончателният проект в цялата му пълнота не е достъпен за гражданите. Ние можахме да го разгледаме на среща с проектантите, след която направихме дебата.


Всички са съгласни, че ремонт трябва да има, но се оказва, че никой не е направил анализ как точно функционира пазарът. Колко хора го посещават, какво се купува и продава, за колко време може да се изплати кредитът за ремонта. Коментира се единствено визията – дърво, стъкло, метал, но не и как функционира, какъв му е съставът. Редно беше да се направи отпечатък на пазара и той да бъде деликатно коригиран, а не да бъде зачеркнат. Да има календар на събитията – фестивал на меда, на динята, колко ще са те и за какво време.


Един пазар е преди всичко регулация – охрана, осветление, поддръжка, добра организация. Никой не казва защо ремонтираната част вече е мръсна и зле осветена.


Ние твърдим, че в проекта не е отчетен характерът на пазара. Нямаме нищо против визията, но има безумни неща. Какъв е този парк в средата, през който някой ще минава с торбите до следващата сергия. А какъв ще е броят на сергиите и какво мислят търговците по въпроса. На второ ниво е предвиден външен ескалатор, поискан от живеещите в квартала, за да прилича на Халите. Предвиден е и стъклен панорамен асансьор.


Същевременно никой не успя да отговори колко тоалетни трябва да има там. На обществени места с около 40 000 души трябва да са около 300 , а в проекта са 10 под земята. Продуктите се съхраняват в съседните дворове, а проектът не предвижда допълнителни складове.


Основните проблеми на Женския пазар са свързани с контрабандата, поддръжката, охраната, видоенаблюдението.


В момента там се мести Класическата гимназия. В такъв случай вероятно ще има нужда от книжарница, библиотека и прочие. Нещата пак опират до цялостната визия за развитие, а не до случайно взети отделни решения.


Имаше ли вариант, при който пазарът да остане такъв, какъвто е, но да се чисти и да се поправят платната и тротоарите?
- Факт е, че пазарът не е ремонтиран отдавна. Има лоша настилка, лоша инфраструктура и инсталации, сградите са неподдържани. Реконструкцията е належаща, но и този като почти всички обществени проекти се прави с идеята, че не всичко ще се изпълни докрай. Това е един скъпоструващ проект с добър дизайн, но не достатъчно подробен анализ. Нашето притеснение е, че точно добрият му дизайн няма да се реализира, защото не всичко е предвидено в цената. Не е ясно какви ще са сергиите, на каква площ, как ще изглеждат, ще се разглобяват ли. Трябва да има и сценарий за работа след ремонта, план за управление. В момента ще се ремонтира една малка част от пазара, а останалата прилича на метростанция. Въпросът е на по-дългосрочна стратегия, но и чисто проектантски – конкретни решение на конкретни проблеми.


Имаше международен конкурс за площад "Св. Неделя"...
- Голям срам. В един момент метростанция "Младост 3" стана центърът на света с един международен конкурс, в който имаше над 500 обявени проекта, 370 предадени, над 200 чуждестранни. Центърът на София обаче стана най-провинциалното нещо на света. Проблемът с целия конкурс е такъв. Никой не каза каква е стратегията на общината за трамвая, за комуникационната стратегия. Как се пълни един празен площад? Ако си затворил от всички страни, няма как да стане.


Бул. "Витоша", площад "Св. Неделя" и Ларгото са една зона - тези участъци преливат естествено в една зона. Ще си наредим черджета по "Витоша", ще направим високо строителство до "Св. Неделя", а Ларгото - каквото ни е подарило метрото. Заради бързане да се режат лентички археологията се унищожава.


Има безкрайно много примери по света за музеи под земята, в които се влиза от две-три места. В момента в София сме в състояние да си разровим целия град, да направим кръпки, но не знаем как да я изложим, да си вземем това богатство, да носи пари. Според мен конкурсът за "Св. Неделя" трябва да се направи наново с ясно задание и намерение за изпълнение и да се обезщетят участвалите екипи.


Ремонтът на бул. "Витоша" почти приключи. Как ще коментирате новия му вид?
- Най-много съм против комбинацията от използваните материали. Когато централната софийска улица придобие характер на алея във ваканционно селище, няма как да си доволен. Целият колорит на есенна палитра просто убива околните сгради. Настилката е в пъти по-активна от фасадите. Абсурдни са и чешмичките в средата на улицата.


На Ларгото също са използвани неподходящи материали. Сградите там са с характерно оцветяване и рустика, улицата е с емблематичните жълти павета, а тротоарите - с жълти плочки менте. На кого му хрумна да се сложат жълти павета до жълти павета?


Имате ли идеи за старите градски ансамбли?
- Най-естествено за тези комплекси е да се следва строителната технология от тяхното изграждане или да се използват най-съвременни високо технологични строителни практики, които контрастират между старото и новото. Не бива да се подменя характерът, както това се случва при санирането на сградите. Старата градска архитектура има основни елементи, които изчезват под пъстроцветната изолация. Трябва да се съхранява стилистиката от времето на строителството им.


Как трябва да изглеждат панелните комплекси?
- Преди четири години проведохме уърк шоп в един немски университет за панелките. В рамките на една седмица те направиха блестящ анализ къде са проблемите в тези места за живеене. Като цяло всички твърдяха, че и най-елементарната поддръжка би подобрила нещата значително.


Основен проблем е липсата на инфраструктура и паркинги. В много от панелните блокове няма неща, които са били проектирани. Например в "Люлин" е трябвало да има спортна зала, театър, а в "Младост" - парк. Нито едно от тези неща не са станали. Решението за санирането е в два пътя. Единият е с частно финансиране да се пристроят или надстроят блоковете срещу ремонт на съществуващата част. Другият е общината да изкупи цели блокове за фонд социални жилища. И в двата случая и най-вече за подобряването на цялостната инфраструктура е необходима целенасочена дългосрочна общинска и държавна политика.


В момента обаче много хора живеят там и например цели блокове са санирани в цялата гама цветове. Как може да се реши този проблем?
- Много прости са тези неща. Въпрос на регулация е - за поставяне на климатик, за цветове при саниране и т.н. Вече има всякакви технически решения да подобряване на естетическия вид на панелните блокове, които се практикуват по света.


Неотдавна се разбра, че се подготвя строителството на 18-етажна сграда на мястото на хотел "Рила". Не е ли много щедро раздаването на разрешителни?
- Щедро е. Преди 15 години се повдигна въпросът за общия устройствен план, след което имаше специален конкурс само за западното направление. Когато урбанистите и строителите си свършат работата, нормално е общият устройствен план да стане закон. Всички преработки, които се случват след това, са лобизъм.


Ако в плана се вземат решения конкретен район да е със сгради до 8 етажа и ще има нисък силует, така да е - закон е и темата приключва. В крайна сметка вдигането на една такава сграда, както и цялостното комуникационно решение води до проблем след проблем. Една такава сграда означава още коли, които влизат в центъра...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK