Еми Барух: Как би звучал упрекът, че коментаторите през тоталитаризма не са търсили Живков

Еми Барух<br /><em>Снимката е архивна</em><br />

© Дневник

Еми Барух
Снимката е архивна



На 12 септември германското държавно радио "Дойче веле" прекрати работата си с журналистите Еми Барух и Иван Бедров, които работиха за българската секция на медията. Причината е, че те не са спазвали журналистическите стандарти и не са търсили всички гледни точки в някои от текстовете си, макар да им е бил представен наръчник с изисквания. От радиото отрекоха отстраняването на известните й коментатори да се дължи на изпратено от Корпоративна търговска банка (КТБ) писмо, с което финансовата институция изразява несъгласие с факти в някои текстове на двамата журналисти. "Дневник" потърси и Барух за коментар на решението на "Дойче веле", където тя работи от 24 години. Тя отговори писмено на въпросите ни. Все още очакваме отговори на въпроси и от "Дойче веле".


Как ще коментирате двете реакции на "Дойче веле" за причините за вашето освобождаване като автор?
- Реакцията на независимото държавно радио на Германия - на голямото "Дойче веле"! - за мен е непонятна. Двете съобщения са противоречиви, нелогични и в този смисъл непрофесионални. В "циркулярното писмо", изпратено до хората, които са реагирали след нашето отстраняване, се казва, че "това решение е взето независимо от писмото от банката". На всички е ясно, че това не е вярно. За какви стандарти следователно става дума, след като официалната позиция на независимото държавно радио на Германия се опира на една лъжа?


"Дойче веле" беше запазена марка за почтеност. Как е станало така, че някакви хора от една банка са вдигнали телефоните на някакви чиновници в една институция и са говорили неизвестно какви неща, които да доведат до този резултат, за мен е напълно непонятно. По-важното в случая, е че българската журналистическа общност - която е силно чувствителна към аномалиите, при които е принудена да работи, възприема този факт, случил се в независимото държавно радио на Германия, като сигнал, като опит за сплашване, като предупреждение. Ако това е целта на банкера Василев, той е намерил подходящ инструмент.  




От кога работите за "Дойче веле"? Познавате ли журналистическия им наръчник?
- От 24 години. Бях поканена от тогавашния главен редактор Румяна Таслакова. Никога не сме говорили за "стандарти", говорили сме за ценности. Deutsche Welle, BBC, "Свободна Европа" бяха "западните радиостанции", ефирът на истината, гарантите на демократичния дискурс. Бяха свободното слово.


След приемането на България в ЕС този ефир постепенно заглъхна. Беше логично. Презумпцията е, че в ЕС не приемат държави с недоразвита демокрация, не приемат държави, в която няма свобода на словото. Значи няма нужда от "западни радиостанции", които да коментират онова, което българските медии избягват. Така е на теория. Истината обаче е друга. 


Тук стигаме до разминаването между "опаковката" и съдържанието. България е страна с недоразвита демокрация. С частична свобода на словото. Във всички международни класации това е показано с драматична яснота. Българската журналистика стремглаво върви надолу. Струва ми се, че този срив на качеството на журналистиката у нас допринесе и за запазване на Българската редакция (макар и само като електронен сайт), след закриването на няколко други редакции в голямото многоезично семейство на ДВ, които излъчваха предавания за бившите социалистически страни.


Смятате ли, че сте нарушили журналистически стандарти в текстовете си? Какви? В кои текстове?
- Има един единствен стандарт в журналистиката. Това е истината. Тя може да бъде защитавана по много начини. Според буквата на закона или според духа на закона. Думата "наръчници" е част от чиновническата лексика. Тя звучи нелепо в нашата професия. Особено, що се отнася до жанра "коментар", различен от жанра "информация", "дописка" или "кореспоноденция". Патосът на полемичните коментари и на публицистичните текстове е в силата на думите, които са нарочно непремерени, за да влияят. Когато искаме да обясним клетъчния състав на едно болно общество и неговите метастази, търсим хиперболи, метафори и не ползваме нивелир, нито везни.


Представяте ли си в тоталитарните години, когато слушахме "тайно" западните радиостанции, как би звучал упрекът, че коментаторите не са спазили стандартите, понеже не са изложили и гледната точка на Тодор Живков...


В това се състои цялото лицемерие на твърдението за нарушаване на журналистическите стандарти.


Досега получавали ли сте обратна връзка за материали? Каква?


- Получавала съм отзиви - и от колеги, и от слушатели. Мои текстове са били многократно препечатвани в различни медии. Възприемам това като оценка. И много я ценя. Показателни са и отзивите на читателите, които реагират на коментарите ми в сайта на "Дойче веле". Тези реакции са силен допинг, мотивация да продължаваш, те са смисълът на онова, с което се занимаваме.


Струва ми се, че българската редакция на "Дойче веле" се ласкаеше от факта, че текстовете на нейните автори са така популярни. Впрочем в многоезичното семейство на цялото голямо "Дойче веле" българската редакция се радваше на невероятно висок рейтинг, включително или именно заради популярността и отзивите, които получаваше от своята аудитория.


Какви нива на одобрение преминават текстовете и темите?


- Практика е да съгласуваме темите, за да има разнообразие в проблематиката и да не пишем едновременно за един и същ проблем. Не мога да говоря от името на останалите колеги, що се отнася до мен, повече от удоволствие е била съвместната ми работа с дежурните редактори.


Ще искате ли среща с "Дойче веле", както се предлага във вчерашното им писмо?


- Когато едно партньорство е продължавало 24 години, колегиалните стандарти предполагат диалог. С Иван Бедров получихме мейл, подписан от Верица Спасовска, с който ни бе съобщено, че не сме желани . Същия ден отговорихме и поискахме аргументация по същество. До ден днешен не сме получили отговор от г-жа Спасовска, която отговаря за редакциите в Централна и Югоизточна Европа. Струва ми се, че това е в противоречие на професионалните стандарти между медията и нейните автори.   Аз няма да искам среща с "Дойче веле", защото "Дойче веле" не иска среща с мен. Ако все пак се срещнем някъде, бих им задала два въпроса: "Кой?" и "Защо?"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK