Рене Бустен, консултант: Парите непременно ще дойдат, щом има ясни приоритети

Рене Бустен

© Юлия Лазарова

Рене Бустен



Рене Бустен е холандски консултант по околна среда, който работи и в България от 1998 г. Той има значителен опит в участието на обществеността в правенето на политики в Холандия, България и още няколко държави. 


Бил е член на Съвета по околна среда в Утрехт от 1997 до 2004 г., съветвайки общинската управа. Работил е по редица проекти, в които важен елемент са били участието на обществеността и повишаването на екологичната осведоменост. 


В момента Бустен е консултант по проекта "Правото на добро управление и добра администрация – гарантирано право на гражданите в област Кърджали", изпълняван от Областна администрация - Кърджали. Той предвижда съвсем скоро в областта да бъдат създадени и да заработят обществено-консултативни платформи в туризма, земеделието и околната среда. Това ще са първи по рода си обществено-консултативни платформи в България. За създаването на тези граждански съвети е използван опитът на Холандия - страна с дълги традиции в тази област, и по-конкретно добри практики на регион Хага.




Г-н Бустен, защо е важно с администрацията да работят граждански съвети?


- Нашата цел е да опитаме да представим различен начин на планиране – като започнем с дефинирането на целта, а не на проблемите. Не може да се гледа на държавата единствено като на средство за решаване на проблемите. Държавната администрация трябва да определя насоките на развитие. А много от тези въпроси зависят от предварителен избор, който трябва да бъде направен с помощта на онези, които ще вършат работата.


В България обичайната практика до момента е плановете за развитието на регионите да се правят, без да се има предвид как точно ще се прилагат. И това именно заради начина, по който стратегиите обикновено се пишат.


В Холандия стратегията за действие е резултат на дълъг процес, докато тук стратегиите се създават още в началото. Разликата е, че в Холандия започваме, като си поставяме някаква крайна цел. И затова се канят всички ключови институции и партньори на среща, за да се дефинира конкретната цел. И не е нужно да се правят проучвания и анализи.


След като веднъж целта е набелязана, институцията, която е започнала този процес, трябва да започне работа върху намирането на начините за постигане на тази цел.


Докато в България нещата стават обратно. Първата стъпка е да се направи анализ на проблема или да се посочат множество проблеми, после се определят приоритетите, тогава идват заключенията и решенията как да се справим с проблема. Едва накрая се дискутира с хората, които са засегнати от този процес.


А не е ли естествено първо да сме наясно с проблемите си?


- Отговорете си например на въпроса къде искате да отидете на почивка догодина. Едва след като определите мястото, можете да направите план как да съберете пари и да стигнете дотам. Нали не започвате с мисълта, че имате само 200 лева, но искате да идете на море, и започвате да обмисляте как да се справите? Същото е и когато определяме в кой университет искаме да учим или какво искаме да работим.


Но моите наблюдения са, че няма приоритети и всеки работи според това къде са парите, а не според приоритетите си. А този принцип не работи. Ако имате деца, давате ли им пари, когато те ви поискат? Нали първо ги питате за какво са им тези пари? Затова искаме да опитаме да представим различен начин на планиране.


Имате ли обяснение защо в България нещата се случват наобратно?


- Защото процесът не е лесен. Ако сте представител на институция, трябва да говорите с много хора, да им обясните какво искате да постигнете. Това е предизвикателство, защото хората обикновено са склонни да прехвърлят на вас отговорността да решите проблемите им. И това понякога е плашещо. Трябва да бъдете много открити и отворени и към критики.


Друга причина, заради която според мен подходът в България е различен, е, че има много силно централизирано мислене. Много често общините не се задвижват, въпреки че имат правомощия, защото няма национален план по дадена сфера. Просто работи принципът, че всичко трябва да се решава на държавно ниво.


Има и нещо друго, което наблюдавам не само в администрацията, но и в частни компании - йерархичното мислене. Шефът решава всичко, той движи всичко, той разрешава всяко конкретно действие. Това също е много различно в сравнение с Холандия. Когато имаме да свършим дадена работа, ние наемаме експерти за нея.


Просто работят различни стилове на управление. Аз не бих искал да казвам кой от двата стила е по-добър, но когато се опитваме да приложим опита на Холандия, трябва да се имат предвид и тези различия, този различен начин на мислене при хората. Не бих могъл да каня различни експерти, представители на администрацията или неправителствени организации и да ги призовавам да мислят креативно и в същото време да пренебрегна факта, че тези хора имат йерархично мислене. Няма смисъл да търся мнението на която и да било асоциация по туризъм например, ако знам, че хората от този бранш очакват държавата да осигури всички условия за развитието му.


Защо е толкова важно хората да участват в процеса на определяне на целите?


- Всяка цел и стратегия на действие трябва да бъде направена заедно с хората, които ще я прилагат и изпълняват. Ако това не стане, те ще се обърнат срещу решенията. Просто ще кажат, че не искат участват в прилагането на този план. Няма да го чувстват като свой, а като спуснат отгоре. Важно е хората да станат собственици на идеята и плана за действие и тогава той ще се осъществи по-лесно.


Ако говорим за цели за развитие на отделни региони, често това е въпрос на избор, не на пари. Най-първо стои изборът.


В Кърджали всички са на мнение, че искат да развиват туризъм. Но какъв вид туризъм - алтернативен екотуризъм, масов туризъм, исторически? Всичко е възможно. И това няма нищо общо с проблемите или наличните пари и инфраструктура. Но първо трябва да се направи този избор. И ако го направите, то трябва да е с хората, които ще участват в реализирането на целта.


Затова започваме не с проблемите, а с целите, и ги обсъждаме с всички. Освен това количеството на хората, които се включват, също може да подобри крайния резултат. Може да наемете топ експерти за даден проблем. Те ще направят прекрасни стратегии, но в същото време да получите напълно нестандартна идея от случаен човек.


Хората имат ли доверие в този процес?


- Когато започнахме разговорите в региона, много от хората реагираха негативно: "Консултативни съвети?! Отново?!" И обясняваха колко много пъти са били канени от областната управа или от общината, или от някое министерство да обсъждат различни проблеми, но никога не са имали обратна връзка. Други пък казваха, че идеята им допада, но нямало пари, и приключваха с въпроса.


Заради тази липса на доверие ние сме създали няколко правила за това кой може да участва в дискусиите на обществените съвети, кой може да определя темите и кои да са темите, подлежащи на обществено обсъждане, както и за какво конкретно да се използват резултатите от дискусиите. В случая това е инициатива на областната управа в Кърджали и затова областната управа е задължена да даде мотивиран отговор на участниците в гражданските съвети. Областната управа не може да бъде задължена да прилага решения, взети по време на тези обсъждания, но поне трябва да даде мотивиран отговор по тях.  


Съзнавам, че голяма част от недоверието на хората се базира на лошия им опит, но аз намирам и друг аспект – сблъсквам се с огромно количество извинения защо нещо не може да се случи.


Смятате, че хората не са достатъчно активни?


- Не, те просто използват извинения и обяснения, че щом съседът не прави нещо, и аз няма да го направя. Обясняват, че българите не били креативни, защото мозъкът им бил деформиран от 45 години комунизъм. Е, възможно е. Със сигурност това е перфектно извинение.


Но аз предпочитам, когато се сблъскам с такива хора, да не ги включвам в процеса на обсъждане на обществените въпроси. Целите трябва да се определят с хора, които са заинтересовани и мотивирани. А тези, които стоят зад извиненията си, добре, нека останат там. Хората, които се крият зад комунизма и търсят извинения, или просто завиждат на съседа си, не допринасят за качественото решаване на проблема. За тях е по-добре да останат в кръчмата и да хапнат с приятели.


Смятате ли, че това е въпрос на образование или пък на възрастови особености?


- Не мога да кажа, че е въпрос на образование. Но определено не зависи от възрастта. Виждал съм изобретателни хора на всякаква възраст. И намирам за доста странно 22-годишни младежи да казват, че умовете им са деформирани от комунизма. Те дори не са били родени тогава. В същото време има хора по на 60 години, които са изключително креативни.


И все пак какво да се прави, ако хората нямат доверие в институциите?


- Достатъчно е да се огледате и ще се сетите за много български фирми, които са успешни, печелят добре и очевидно хората в тях не са деформирани от комунизма. Не е нужно да се търсят извинения с миналото.


Наясно съм, че за много хора всичко, което се случва в страната, е резултат на задкулисни решения, даване на пликове под масата. Но нямам илюзиите, че и в Холандия всичко се решава прозрачно. Много неща по света се решават в нечии кабинети и в коридорите на властта. Навсякъде е така. Но ние не работим, за да постигнем прозрачност. Нашата идея е да привлечем хората, за да постигнат максималното според възможностите си.


Хората, с които работя в областната администрация в Кърджали, също разбират потенциала на тази идея. Разбира се, и те имат трудности. Главният проблем за тях е, че работят на пожар от проблем на проблем. И в областните управи, и в общините. Под непрекъснато напрежение са. Непрекъснато им идват нови задачи, които трябва да бъдат решени бързо.


Просто трябва да бъде сменен подходът – да се работи според приоритетите, вместо да се тича след парите, както се прави в момента. Парите непременно ще дойдат, щом има ясни приоритети. Пари за добрите идеи винаги се намират. 

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Angelina
    Angelina
    Рейтинг: 511 Любопитно

    "В България обичайната практика до момента е плановете за развитието на регионите да се правят, без да се има предвид как точно ще се прилагат. И това именно заради начина, по който стратегиите обикновено се пишат."
    .............................................................
    Много е прав!!!

  2. 2 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 522 Неутрално

    като искаш да ходиш на почивка, първо преценяваш какви пари можеш да отделиш и колко време и тогава планираш. щото много хора искат да ходят на мачу пикчу, но като си поставят таз цел стигат основно до царевичака.

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  3. 3 Профил на 111
    111
    Рейтинг: 511 Любопитно

    Парите непременно ще дойдат, щом има ясни печалби и правила за Компаниите??????????????
    Другото е дрън -дрън!

  4. 4 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 679 Неутрално

    Никой не пълни каца със решето! Ние сме решето! Всеки инвеститор иска да си напълни кацата! До като упорито отказваме да заменим решетото с черпак / най - малкото/, за кофа да не говорим, ще има отлив на инвестиции! Вече свиването на цената на труда не върши работа!

    goblenka




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK