Георги Ганев, икономист: Не съществува приятно решение на проблема с пенсионната система

Георги Ганев

© Цветелина Белутова, Капитал

Георги Ганев



В началото на октомври Реформаторският блок представи пакет от икономически мерки и даде заявка, че ще работи за изпълнението им, независимо дали участва във властта. В интервю за "Дневник" в две части икономистът Георги Ганев, член на гражданския съвет към блока и на работната група, разработвала мерките, представя основните идеи, залегнали в пакета, прикачен като текстов файл към разговора.


В първата част той обяснява как блокът ще работи за прилагането на мерките. Представя идеите за облекчен старт и по-евтин фалит при малкия и среден бизнес, необходимите промени в Закона за обществените поръчки, разказва защо е необходим нов, по-гъвкав кодекс на труда.


В настоящата втора част, Ганев представя идеите на блока за пенсионна реформа, за необходимите промени, които да гарантират прозрачност в работата на регулаторните органи, за енергетиката, очакванията за икономически растеж и за бюджета за 2014 г.





Казахте, че осигурителните прагове трябва да бъдат диференцирани или въобще да изчезнат. Обмисляли ли сте конкретен размер на осигурителните ставки? И какви са предложенията ви за пенсионната система въобще?


- Не сме обсъждали ставката. Това е голям проблем. Това колко голяма пенсия ще получават пенсионерите е функция на три неща по първия стълб: на ставката, т.е. колко пари всеки месец им се удържат, на коефициента на зависимост, т.е колко души плащат тази ставка, и на коефициента на заместване, т.е колко души плащат тази ставка и колко души трябва да бъдат изхранени с нея.


Коефициентът на заместване е отношението между средната пенсия и средната заплата. Ако искаме да имаме висок коефициент, което означава високи пенсии спрямо средните заплати, то тогава трябва или много хора да работят, а малко да получават пенсии, или ставката да е огромна, или някаква комбинация от двете. И понеже работещите са малко и стават все по-малко, а пенсионерите са много и стават все повече, за да може системата да се управлява само от ставки, тя трябва да стане безумно голяма. Разходната и покривната част на българската система няма как да са добри.


Едно от нещата, които настояваме, е да се обясни на българския гражданин, че в пенсионната система просто няма приятно решение.


Опитваме се да направим първия, разходопокривния стълб зависим в много по-голяма степен от реално постъпилите вноски. Т.е.работникът да има осъзнат личен интерес работодателят да преведе парите и да го натиска за това. Освен това настояваме да се извади изцяло решението за това колко големи да са пенсиите на настоящите пенсионери от ръцете на политиците, защото с това се злоупотребява. В Швеция се знае колко са заетите, колко са пенсионерите, колко са осигурените. Това е въпрос на данни, а не на политическа воля. И се създава формула, при която обществото може да решава въз основа на закона какъв да е коефициентът на заместване, при което автоматично започва да се променя пенсионната възраст, за да има достатъчно работещи спрямо пенсионери.


Мерките са много. Ние искаме със сигурност да има натрупан осигурителен стаж, като по дефиниция той е от реално постъпили 240 вноски. Това прави 20 години. След това всеки да може да се пенсионира тогава, когато пожелае - така нареченото "пенсиониране по желание". Това, разбира се, ще важи за тези, които тепърва излизат в пенсия. Заварените пенсионери винаги ще останат политически зависими. За съжаление не можем да измислим вълшебна формула и да решим този проблем.


Вие казвате, че на сегашните пенсионери не може да се обещае нищо.


- Не нищо, но няма да е някакво бляскаво и приятно за всички решение. Такова няма. Каквато и да е демографската система на едно общество, в крайна сметка нещата опират до това колко деца хранят колко старци, освен в случаите, в които старецът е натрупал достатъчно пари, за да не дава никое дете да го храни. Това представлява вторият стълб. Но досега в историята старецът живее толкова добре, колкото деца е отгледал, за да го изхранват. Затова този проблем ще възникне и в Китай с политиката семействата да имат само по едно дете.


Мерките ни засягат предимно бъдещите пенсионери - от родените през 50-те години насам. Мислили сме и по детайлите, свързани с привилегиите на групите, които се пенсионират по-рано - как да се запушат дупките там и да се увеличат приходите в НОИ.


Не страдаме обаче от фетиша НОИ да се самоиздържа. За мен това е ненужно. В крайна сметка НОИ се издържа от облагане на трудовите доходи на хората. Това е тясна база, при положение, че в България трудови договори имат 2.5 - 3 млн. души. Много по-широка, разрешаваща по-ниски ставки база е общото потребление, както при ДДС и акцизите. Според мен няма никакъв проблем официално да се каже, че 5 пункта от 20-те процента ДДС отиват за пенсионната система, и да се сложи край на проблема с дефицита в НОИ.


Настоявате за граждански контрол върху регулаторните органи. Как може той да работи ефективно?


- Граждански надзор означава няколко неща. Първо, изискване в закона за много повече информация, която регулаторите да предоставят - за своята дейност, за своите решения и за резултатите от тях. В момента някои от регулаторните органи изобщо не си задават въпроса за последствията от своите решения. Това е важна информация за обществото и с оглед задължението на органите те да я предават на граждани и на техни организации те първо трябва да бъдат задължени да я генерират - да правят анализ, предварителна оценка на въздействието, точен запис на аргументацията при вземането на решения и последващ анализ на съответната регулация.


Така ще може да се иска на основата на периодични обществени поръчки граждански организации да извършват анализ на резултатите от дейността на регулаторния орган. Не министерството, не държавата, а граждански организации, които да се състезават и по методология, и по цена. И те да извършват оценки на резултата от регулаторната дейност на съответния орган, да дават препоръки. Освен това заседанията трябва да са публични, а въпросът трябва ли да участват граждани по квота, все още не сме сигурни, но сме отворени към такива предложения. Това би било форма на предварителен контрол.


Много повече искаме да наблегнем на последващия надзор - прозрачност и отчетност. Това, между другото, е голям въпрос и за правната група на Гражданския съвет. Тя има идеи за гражданска квота във Висшия съдебен съвет, но тя трябва да е експертна - с представители на нотариалната камара, на Съюза на адвокатите и т.н. След това обаче е необходим и последващ контрол от страна на специализирана неправителствена организация с поръчка в условия на конкуренция.


Сега в момента положението е съвсем различно - не можеш да проследиш дали едно решение има добър, или лош резултат. Ето, намалиха цената на тока, знаем, че това става за сметка на способността на системата да се регенерира и изобщо да се поддържа. Но освен всичко останало, ако октомври е студен, сметките пак ще са високи, включително на местата с парно, и хората отново ще се почувстват излъгани и ще се изправят срещу ЧЕЗ, която не е виновна с нищо в случая, въпреки че отсега се оправдават, че октомври е по-хладен от обикновено.


Сред идеите, разбира се, е и заседанията на регулаторните органи да са по-прозрачни. Но си даваме сметка, че ако станат прекалено прозрачни, реалните преговори просто ще се водят някъде другаде. Както знаем, от момента, в който стенограмите на Министерския съвет станаха публични, заседанията му станаха скучни. Нищо важно не се чува оттам, важните решения се взимат другаде. В крайна сметка, когато управляващите искат да лъжат, няма как да се предпазиш от това.


Прозрачността работи тогава, когато управляващите не искат да те лъжат.


До каква степен изборът на ръководители на регулаторните органи от Народното събрание може да гарантира независимост? Видяхме как се избира председател на ДАНС.


- Разбирам опасението. Цветозар Томов, който е член на гражданския съвет, спомена веднъж, че не може да се сети за добро кадрово решение на Народното събрание в последните 20 години. Аз обаче се сещам - в Българската народна банка има някои добри решения, особено от въвеждането на валутния борд насам.


Опитваме се да концентрираме нещата в Народното събрание, защото, при всичките си недостатъци, то е най-публичната от всички публични институции и смятаме там да въведем механизми на прозрачност, сходни на процедурите по изслушване. Всички хора, които искат да бъдат в регулаторни органи, да могат да се самокандидатират съгласно законовите изисквания, но всеки един от кандидатите трябва да бъде изслушван от парламентарна комисия и граждани. След като всеки участник представи концепцията си и му бъдат задавани въпрос, може например граждански комитет да ги свежда до съкратен списък, от който Народното събрание да избере. Това е процедура, през която Делян Пеевски да не може да стигне до Народното събрание. Той ще бъде отсят много по-рано.


Този вид публичност най-добре може да се осъществи в парламента. Но докато ние като общество не започнем да изискваме строг подбор на хора, да очакваме, че по закон с вълшебна пръчка това ще прави институция, е наивно. Затова позитивният подбор е основен акцент както в предложенията ни за регулаторните органи, така и за съдебната система, където подборът също очевидно не е на ниво.


Не сте предложили мерки за справяне с проблема с големите държавни предприятия.


- Не. Но там според мен решението е ясно и наскоро един екскурзовод в Турция ми го описа така - това, което държавата трябва да се научи да прави, е да изкарва собствеността на нула, без загуба, и да я продава. Това важи и за "БДЖ Товарни превози", и за "ВМЗ Сопот".


Една от най-слабо застъпените точки сякаш е енергетиката.


- Там са маркирани доста неща. Ето например ежегодният одит на дейността на ДКЕВР. Това е идеята за правене на оценка и по целесъобразност. В България се подценява капацитетът на Сметната палата да оценява целесъобразността на политики - не само дали парите са похарчени според закона, а и дали има постигнат желан ефект. В този смисъл ежегодният одит от ДКЕВР не е слаб инструмент за контрол на дейността на комисията. Основната ни идея е, че прозрачността в ДКЕВР ще затрудни силно различни олигархични практики. Знаем, че в енергетиката има много сериозни олигарси.


Каква трябва да е съдбата на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй"?


- "Зелените" искат референдум за това дали държавата да започне стъпки по удължаването на живота на пети и шести блок. Не успяха да убедят икономическата група, че референдумът е най-доброто решение, и засега оставихме въпроса.


"Зелените" обаче имат напълно легитимни екологични съображения, особено от гледна точка на сигурността, защото тя зависи от човешки грешки, а знаем какво означава това в България. Твърдят, че има сериозно количество аварии в АЕЦ "Козлодуй", засега маловажни. Освен това имат аргумента, че около ядрените централи няма как да не се формират силни интереси на олигарси. Така или иначе, в този момент нямаме консенсус за това. И може би това е една от слабостите на документа.


Алтернативният аргумент е, че разумното поведение е да се започнат незабавни стъпки за удължаване на срока, така че атомните реактори да работят поне 10, ако не и 20 години над първоначалния си проектен живот, т.е., до към 2040 г.


Друга точка от предложенията ни е предоговаряне на дългосрочните договори с производителите на електроенергия, за да може държавата да има по-голяма гъвкавост. Това със сигурност е възможно.


Не би ли било това лош сигнал към бъдещите инвеститори?


- Със сигурност би било лош сигнал към големи инвеститори, които искат да строят мощности с 20-годишни договори. От друга страна, ние не смятаме, че България има нужда от такива мощности с дългосрочни договори и че е по-важно държавата да има гъвкавост, т.е., да може да предоговаря по-често с доставчиците, като едновременно с това се работи по алтернативите, особено възобновяемите източници, базирани ресурсно вътре в страната.


Това е на първо място слънцето, което е свързано със санирането, защото от обществена гледна точка най-евтината повърхност за добиване на енергия от слънцето са покривите. Защото големите соларни паркове унищожават доста природа. Перките пък са голям проблем със свързването, особено на по-неблагоприятни места. Освен това са скъпи, въпреки че цената им пада. Преразглеждането на договорите включва и такива паркове, там, където условията са били скандални.


На въпроса доколко това е възможно - една държава, дори леко с лакти и натиск винаги може да успее да предоговаря. Да, с проблеми, но в крайна сметка отсрещната страна не може да си позволи да се конфронтира сериозно с държавата, освен ако не е друга държава, както в случая на Русия и АЕЦ "Белене".


Друга важна точка е създаването на функционираща енергийна борса, така че и бизнесите, и домакинствата да имат свободен избор на доставчик на енергия. Това е ключово. Идеята ни не е добрата държава все по-добре да регулира този монополен пазар, а да няма монопол. Да остане един единствен монопол, който при това е на технологично изживяване - този върху електропреносната мрежа. Така само таксите за пренос да подлежат на регулация, а оттам нататък крайният клиент да избира измежду много доставчици. Така 7-8 дружества ще се конкурират, като ухажват клиентите не само с ниски цени, но и с гарантирана стабилност на напрежението, без спирания на тока, т.е., с по-високо качество на услугата. Освен това е споменато, че ние не се страхуваме и България да внася електроенергия, ако това е по-евтино за крайния потребител. В този смисъл не е някакъв фетиш, че България трябва да се самозадоволява енергийно. Или поне не е фетиш на всички, а ние се целим в електората, който може да направи тази разлика.


Това ще прецизира сериозно мощностите, защото те ще започнат да се създават на пазарен принцип, а едно от важните неща за българската електроенергийна система е, че тя няма нужда от големи мощности. Те я дестабилизират, тъй като всяка голяма мощност трябва да има балансираща мощност - когато бъде изведена за планов или друг ремонт, трябва да има готов заместител. Така че идеята е да имаме голям брой малки мощности, които да създадат много по-стабилна система.


Един силно подценяван и неизползван поради лоша регулация и заиграване с разнообразни интереси е водният ресурс. Живеем с убеждението, че България няма голям воден ресурс, но това не е така. Може да се произвежда доста електроенергия от вода. Има достатъчно тесни места по реките, за да се правят малки по мощност централи - 10, 20, 50, 100 мегавата. Дунав също може да се използва.


Други алтернативи са газификацията, разнообразяването на газовите трасета с реверсивни връзки, LNG терминали, към които България да се включи.


Сферата на енергетиката концентрира малко, но големи интереси. Същевременно решението за малко, но много на брой мощности предизвиква силна социална съпротива.


- Зелената енергетика за съжаление си заслужи критиките. Много калпазани влязоха в тази сфера, водени изцяло от желанието да злоупотребяват. В България, но и в останалия свят, това беше направено със силната подкрепа на държавата. В Америка също има много злонамерени инвеститори в този сектор, които сега фалират един след друг. В Германия са по-малко, но има отлив от инвестиции в зелена енергия.


А шистовият газ?


- Тук засега нямаме единна позиция в рамките на блока.


Как според Вас ще приключи сагата с АЕЦ "Белене"?


- Мисля, че централа в крайна сметка няма да има. До момента икономически не съществува убедителна защита на нуждата от такава централа и колкото повече детайли научаваме, толкова по-зле изглежда този проект финансово.


Политически ревизията на решението за спиране ще бъде посрещнато с огромна вълна от протест. Да, има много хора "за" Белене, но и много хора "против" това правителство и това би било дразнител за тях. Освен това с минаването на времето този проект ще изглежда все по-зле и по-зле. Единственият проблем е арбитражният иск. Все повече гласове се чуват и от ГЕРБ, и от Реформаторския блок, че държавата се бави и не работи по делото. Това може и да е нарочно, за да има обезщетение, да се вдигне цената и в крайна сметка правителството да каже, че колкото и скъп да е искът, строенето на централа ще е по-скъпо и така да се откажат, обяснявайки, че някой друг е виновен за провала.


Освен това според мен дългосрочно проектът не беше за електроцентрала, а за крадене. За безкрайно строяща се централа, около която винаги ще има по нещо за взимане. Вижте колко време след спирането на проекта плащанията продължават. За мен той беше заложен като пробито буре, от което да може да се смуче и ми се струва, че цената за участващите в това смукане вече се вдигна, така че те ще се насочат към нещо друго, а проектът ще погине. Ще отидат например към седми блок на Козлодуй или някъде другаде.


Смятате ли, че някои от мерките са популистки? Например тези, свързани с банките и потребителите. Те звучат най-ясно и разбираемо, но доколко те са възможни? Няма ли да срещнат съпротивата на банките?


- Със сигурност банките няма да бъдат много щастливи. В момента те имат голямо усмотрение върху управляване на взаимоотношенията си с кредитополучателите, което им дава възможност по евтин, лесен начин да управляват рискове. Искаме да променим това.


При приемането на тези мерки аз се опитвах да убеждавам групата, че при въвеждането на такъв пакет ще се вдигнат лихвените проценти. Отговорът на Любомир Христов, Евгени Кънев и Бисер Манолов беше, че е по-добре, вместо да те разиграват, да можеш да плащаш по-висок лихвен процент. Защото така на практика става дума за по-точна пазарна цена. Сегашният лихвен процент не е такава цена, защото съществува възможността банката да разиграва потребителя, както пожелае.


Може би това ще оптимизира някои кредити и хора, за които не е съвсем сигурно дали трябва да получат кредити и които сега ги получават при ниски лихвени проценти, няма да кандидатстват. Вместо това кредитите ще отидат при онези с по-добри проекти, при по-конкурентоспособните. Важно е обаче да се знае, че намаляването на възможностите на банките едностранно да променят отношенията си с кредитополучателите ще бъде на цената на по-високи лихви.


От една страна, това не е фатално, доколкото българският кредитен пазар не е бил в криза. Не е имало дори един месец, в който кредитите на годишна база в бизнеса да са намалели. Това обаче не е така при домакинствата, а защитата, която предлагаме, засяга основно тях.


Повечето от мерките за банковия сектор звучат напълно логично и разумно. Вече говорихме за несъстоятелността на физическите лица. Освен това по-лесното предрочно погасяване на кредити едва ли може да срещне сериозни възражения. Същото важи и за идеята длъжникът да има право да обжалва цената на служебно продаван имот. Така се преодоляват потенциални схеми, при които купувачът и продавачът се договарят за много ниска цена за сделката за сметка на длъжника, чийто имот се продава заради нередовни плащания.


Споменали сме регулаторен орган извън БНБ, което вероятно няма да се хареса на банката. Става дума обаче не за орган, който да определя лихвени проценти или резервите на банките. Този орган трябва само да регулира банките да се отнасят почтено към своите клиенти, т.е., това ще е орган от типа на комисия за защита на потребителите много повече, отколкото орган, който да се застъпи с БНБ.


Спорове имаше за въвеждането на пазарния референтен лихвен процент, което означава лихвите да бъдат определяни като процент плюс стандартен индекс от типа на EURIBOR. Идеята е същата - банките да не могат безконтролно да изменят лихвите.  В крайна сметка се наложи мнението на Любомир Христов, че пакетът мерки трябва да е цялостен.


Изискването за забрана на таксуването за предсрочно погасяване пък има за цел да повиши конкуренцията сред банките, които да се стремят да предлагат по-добри условия за привличане на добрите кредитополучатели и съответно лихвите за тях да намалеят. В този смисъл това според мен е по-важната разпоредба. Ако това стане, банките ще предлагат по-богата палитра от променливи и фиксирани лихви. А много хора ще се замислят дали не предпочитат фиксирани лихви дори за дългосрочни заеми. Те ще са по-високи, но пък знаеш колко плащаш в следващите години.


Коментирахте, че правителството няма как да прави реформи. Правят ли управляващите все пак някакви стъпки в икономиката? Те най-много концентрират работата си в социалната сфера, но много хората стана ясно от проучване не разбират и не оценяват дори това.


- За пореден път българите няма да оценят социални мерки, приети от правителство. Досега в България не съм виждал правителство, което да приеме социални мерки и хората да ги оценят. Твърдяха, че са се разплатили с бизнеса и това се било усетило. Няма такова нещо. Това, което финансовият министър на служебното правителство предаде на Петър Чобанов, бяха едни неразплатени задължения по ДДС от около 300 млн. лв. и всякакви анализи сочат, че това е един неснижаем остатък от задължения, защото държавата непрекъснато задържа ДДС, което трябва да върне. Има процедурно време, след това го връща. И под това не може да падне. А и бизнесът въобще не беше пропищял за ДДС. Когато Дянков му го спря, пропищя до болка и всички го чухме. Съответно изобщо не се възхищава, че нещо е върнато сега. Според мен това е прах в очите, димка. Иначе социалните плащания от актуализацията се оказаха около 50-60 млн. Какво са тези пари за България?


Аз с огромно нетърпение чакам проектобюджета, който закъснява, обикновено първите версии се появяват около края на септември. Нека видим какво се предвижда там.


Едно е сигурно - в момента по отношение на събираемостта на приходите правителството върви към тотален провал.


Преди актуализацията от ГЕРБ твърдяха, че приходите се събират с добри темпове.


- Така беше. С изключение на януари. След това до юни приходите се събираха с много добри темпове, близки до оригиналния бюджет на Дянков. Изведнъж коалиция от партии, дошли с предизборното послание, че ще запушат всички контрабандни канали и ще вкарат в държавата 2-3 млрд. лв. повече приходи, изостана.


Нашето подозрение в Реформаторския блок е, че пари текат през най-добре разработените контрабандни канали, близки до мафията и олигархията и до обръчите на БСП и ДПС.


Имаше ли заложени бомби в предишния бюджет, както се твърдеше?


- Не. Колкото бомби е оставил Орешарски на Симеон Дянков, толкова е оставил и Дянков на Орешарски. Това е несериозно.


Какъв икономически ръст можем да очакваме догодина?


- Нямам никакви основания да се съмнявам в прогнозите на Петър Чобанов за ръст от 1.8 на сто. На него това му е особено тясна специалност. Не ми се струва нито твърде много, нито твърде малко.


При какви условия е възможен прогнозираният от Иван Стамболов (ДБГ) растеж от 3.5%, ако предложените от вас мерки влязат в сила? За цял мандат ли става дума?


- Ако е за цял мандат, не е кой знае колко радостно. По-добре би било да е средно за 4-те години - около два пункта над очаквания европейски. Българската икономика е малка и би трябвало да се очаква по-бързо да ускорява, но в този момент това е невъзможно. Конюнктурата действително се подобрява и по вътрешни, и по външни причини, но не по вътрешно политически, а по вътрешно бизнес причини. Т.е., бизнесите след много години преструктуриране и рязане са стъпили на дъното и сега постепенно се раздвижват. Ситуацията и в Европа се подобрява. Дори само по тази причина би трябвало да има растеж от 1.8 на сто.


Но ако се правят правилните неща във вътрешната политика, 1.8 би било далеч в дъното на възможното.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK