Валентин Гладких, съветник в украинския парламент: Украйна ще избухне, ако няма предсрочни избори

© Юлия Лазарова

В контекста на продължаващите вече три седмици протести в Украйна, започнали с неочаквания отказ на президента Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз, се срещаме с Валентин Гладких, главен съветник на секретариата на украинската Върховна рада. Той е на частно посещение в България по покана на Центъра за либерални стратегии и разказа пред "Дневник" за участието си в демонстрациите, за ситуацията в родината си и какви са перспективите пред Украйна.

Какъв е изходът от настоящата патова ситуация в Украйна?
- Според мен най-приемливият, най-демократичният, най-мирният и най-легалният изход са предсрочни избори. Разбира се, това не е единственият изход. Например между поддръжниците и противниците на президента Виктор Янукович може да започне гражданска война. Или пък да се организира държавен преврат. Има много пътища. Но смятам, че вече има достатъчно примери в новата европейска история, при които президент или премиер, попаднали в ситуация, каквато имаме в момента в Украйна, подават оставка и насрочват извънредни избори. Ако президентът вярва, че има достатъчно подкрепа сред избирателите, нека да им позволи да я заявят. Това е съвсем нормална демократична практика. Но ако не последват избори, сблъсъците са неизбежни.

А ако Янукович отново промени позицията си и каже, че ще подпише споразумението за асоцииране с ЕС, хората ще се успокоят ли и ще се приберат ли по домовете си?
- Теоретически е възможно. Но в действителност предполагам, че няма да стане. Защото евроинтеграцията беше единственото искане на първия протест – гражданският неполитически протест, който избухна в началото и прие името "Евромайдан". Сега ситуацията се промени. Днес хората, които продължават да стоят по киевските площади, имат ясни и конкретни политически искания – оставка на президента, оставка на кабинета, нови избори, разследване и наказание за всички, които са използвали сила срещу мирни протестиращи, както и за организаторите на провокациите и освобождаване на задържаните демонстранти. Така че евроинтеграцията вече не е основното и не е единственото искане на протеста. Освен това мнозинството от украинците са наясно, че споразумението с ЕС не може да бъде подписано от настоящите управляващи. Вече имаме и ясни сигнали от Брюксел, че вратата пред Украйна остава отворена и че споразумението ще бъде подписано, но може би при друго ръководство. Това е много дипломатичен начин да се предаде основното послание.

Янукович има много какво да губи, ако подаде оставка.
- Така е. Присъдата срещу експремиера Юлия Тимошенко и съдебното преследване срещу мнозина други, близки до предишните управляващи, са знак за Янукович, че кутията на Пандора е отворена. Сега всички много добре разбират, че ако паднат от власт, могат да бъдат обвинени и осъдени или в най-добрия случай да им се конфискува имущество. Това, разбира се, не е приемливо нито за Янукович, нито за синовете му – единият от които, Александър, се нареди сред най-богатите хора в Украйна, нито за свързаните с тях олигарси. От една страна, олигарсите се страхуват от смяна на режима, но от друга, някои от тях могат без проблем просто да предадат Янукович и да се приспособят към новата ситуация – както се е случвало много пъти досега. Разбира се, това не важи за т.нар. нови олигарси, които са изцяло зависими от настоящите управляващи и които могат да изгубят всичко при смяна на режима. Другите, които също ще защитават Янукович докрай, и то заради собствения си интерес, са шефовете на службите, на полицията, на прокуратурата, магистрати и други подобни фигури, свързани с неговото управление.

Каква е легитимността на опозиционните лидери? Един уличен протест едва ли е достатъчен, за да им я даде...
- Опозицията, също както и управляващите, не се радва на много голямо доверие сред обществото. А когато има недостиг на доверие, тогава има и недостатъчна легитимност. Ако украинците вярваха достатъчно на Арсений Яценюк, Олег Тягнибог и Виталий Кличко, те щяха да спечелят предишните избори.

Настоящите протести обаче не са протести на опозицията. Лидерите на опозиционните партии са просто временен и случаен съюзник на демонстрантите и имат доста ограничено влияние върху процесите. Тяхната роля в момента е да разберат посланията, исканията и нуждите на обикновените хора – искания за промяна на системата, за една нова Украйна – и да ги предадат на правителството, на дипломатите, на международната общност. Което не означава, че утре Яценюк, Тягнибог и Кличко нямат да предадат очакванията на гражданите и да сключат някакво споразумение с Янукович. Ако го направят, съдбата им е ясна – ще изгубят и следващите избори.

Вие самият участвате в протестите. Като държавен служител имали ли сте проблеми заради това?
- Като държавен служител, разбира се, имам определени ограничения, които следвам. Но аз, на първо място, съм човешко същество, на второ, съм гражданин на Украйна, и чак след това всичко останало. Освен това аз съм държавен служител от 9 до 18 ч., професионалист съм и си изпълнявам задълженията. Но никой не може да ми се меси в това, което правя след работа. Да, вероятно, ако сегашните демонстрации не успеят, ще си изгубя поста, но към момента никой не ми е забранявал да протестирам и имам страшно много колеги, които също го правят.

Наистина ли е силно разделено украинското общество?
- Разделението между Източна и Западна Украйна, което се представя по медиите, е изключително преувеличено. Да, преди Оранжевата революция от 2004 г. имаше такова нещо. Сега обаче разделението вече не е географско. Става дума за различни нива на образованост, на културно развитие, на перспективи за бъдещето. Разбира се, че има различна концентрация на образовани хора в различните части на страната. Дори беше направено изследване, според което връзката между броя библиотеки на глава от населението в определен регион и гласувалите за Янукович там е обратно пропорционална. Но вече не става дума за искане за сближаване с ЕС, за борба между опозиция и управляващи. Говорим за борба между модерния свободен свят и света на миналото, в който продължава да витае образът на Съветския съюз, сегашната борба е в името на различна перспектива, на по-добър живот. И мнозина от руски говорещото малцинство също не подкрепят Янукович, тъй като са разочаровани от това, че не си изпълнява обещанията. А сред протестиращите има най-различни хора. Някои са там заради Юлия Тимошенко, други – заради евроинтеграцията, трети искат просто смяна на сегашния режим.

Защо се стигна до това съдбата на Украйна да се решава не от нея самата, а в голяма игра между Русия, Европа, САЩ...
- В Украйна често смятаме, че съдбата ни се решава не от нас самите, а от чужди сили. В същото време имаме редица примери и на други народи и държави – България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Полша и много други, в чиято история дейно са вземали участие великите сили. В днешния контекст ние, украинците, се надяваме да използваме външните сили, за да решим вътрешните си проблеми. Имаме нужда от подкрепата и влиянието на ЕС и САЩ, които могат да дадат на Янукович ясен сигнал, че ако не иска да намери мирно решение на конфликта, ще трябва да понесе икономически санкции. Евентуално замразяване на банковите сметки и на неговите активи би било голям удар както за него, така и за неговите олигарси. А налагане на ограничения върху украинските продукти на металургията или на химическата промишленост би имало изключително тежки последствия за нашата икономика, която е изцяло зависима от износа и международните пазари.

Засега обаче ЕС не обмисля санкции срещу Украйна.
- За налагане на санкции е необходима някаква сериозна причина. Ако Янукович продължи да използва сила срещу мирните демонстрации, това би могло да се превърне в такъв повод. Т.е. хората, които са по площадите, имат интерес от ескалация на протеста, която да принуди полицията да се намеси силово. Янукович обаче също знае, че ако го направи, ще си има проблеми. Така че е ясно, че най-добрият подход са преговорите. Проблемът е, че дори и да преговарят, никоя страна няма да е удовлетворена накрая. А на Янукович ще му бъде трудно да накара хората да си тръгнат доброволно от улиците, следователно, според мен, рано или късно той отново ще прибегне до силите на реда.

Колко дълго смятате, че ще продължи това противопоставяне?
- Зависи от много фактори. Най-вече зависи от готовността на опозицията да води този процес докрай. Ако управляващите продължават със сегашното си говорене, че всичко е наред и нищо не се случва, предполагам, че опозиционните лидери могат да прибегнат до по-радикални решения. Но радикални не в смисъл да нападат някого, но биха могли например да започнат да преговарят поотделно с местните власти и да ги убедят да оттеглят подкрепата си за правителството. Вече имаме примери за това – няколко града заявиха, че вече няма да са лоялни на централната власт. И изобщо на локално ниво хората в управлението като че ли са по-склонни да "обръщат палачинката". Разбира се, те не казват, че не подкрепят Янукович или неговата политика, а че не са съгласни с използването на сила срещу мирни демонстрации и затова напускат мнозинството на Партията на регионите.

Мисълта ми е, че окупирането на "Майдан" не е единственият начин. Ако спре плащането на данъци към централния бюджет, ако заповедите на Киев спрат да се изпълняват по регионите, какво може да направи правителството? Дори и да няма вече хора на площада, това не означава, че борбата ще спре. Украинският народ е готов да я продължи, проблемът е, че като че ли опозицията още не е.

Могат ли парите да са това, което ще реши дилемата на Украйна между Изтока и Запада? Преди броени дни Янукович поиска от ЕС 20 милиарда евро.
- Подобно нещо би било сравнимо с това да платиш на рекетьор. Ние наистина имаме нужда от тези пари, защото в момента в Украйна просто не можеш да създадеш достатъчно печеливш бизнес, така че да успяваш да си плащаш кредитите. Но просто настоящите управляващи ще си разпределят тези пари между себе си, между своите олигарси. Разбира се, е съвсем ясно, че Янукович не е основната причина за всички проблеми на Украйна. Той е просто знак, символ на това, което се е натрупвало, което е резултат от управлението през последните десетилетия. И не таим никакви илюзии, че ако махнем сегашния президент, всичко ще се оправи като с магическа пръчка.

Не беше ли решението за отказ от подписване на споразумението с ЕС политическа грешка за Янукович?
- Не смятам, че Янукович е толкова глупав или че поне няма достатъчно умни съветници, които да му обяснят всички възможни последици от това. Според мен решението е било обмисляно много дълго време. Но той наистина понася огромен натиск от страна на Русия, а плюс това не усеща и много сигурна подкрепа от Европа в това свое противопоставяне срещу Русия. Тъй че изборът му е бил като между Сцила и Харибда, т.е. общо взето е бил предопределен. Има и нещо друго, естествено е да предпочетеш тази страна, с която имате по-близки възгледи за света. За Янукович е много трудно да намери общ език с Ангела Меркел, например. Путин и Лукашенко са му много по-удобни партньори, той разбира тяхното поведение и те разбират неговото.

От друга страна, много голяма грешка е от страна на Москва да се намесва в политиката на Украйна. Защото за по-голямата част от украинците руснаците не са враждебен народ, обикновено ние казваме, че имаме много общи неща, че те са наши братя. Но на ниво правителство – когато Кремъл започне да се намесва в нашите вътрешни работи, както стана например по време на Оранжевата революция, както е и сега, това е недопустимо – ние сме суверенна държава, можем да решаваме сами по кой път да поемем.