Александър Кьосев: България има шанс за движение, обратно на социалния цинизъм

Проф. Кьосев на демонстрацията на преподавателите, подкрепящи "Ранобудните студенти", в Деня на будителите - 1 ноември 2013 г.

© Надежда Чипева, Капитал

Проф. Кьосев на демонстрацията на преподавателите, подкрепящи "Ранобудните студенти", в Деня на будителите - 1 ноември 2013 г.



Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура в СУ "Св. Климент Охридски". Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор на статии и книги  върху история на културата и литературата, сред които: "Лелята от Гьотинген", "Индигото на Гьоте", "Караниците около четенето". Директор е на Културния център на СУ "Св. Климент Охридски". Оригиналното заглавие на интервюто, публикувано в портала "Култура", е "Рискова ситуация".


Проф. Кьосев е от университетските преподаватели, подкрепили "Ранобудните студенти", той е в инициативния комитет, който събира подписи, за да се проведе референдум за задължително, мажоритарно и електронно гласуване. 


Какво се случва в България? Ако се съди по новините, напоследък сме по-скоро "украинци", в смисъл, че съпреживяваме революцията в Украйна, а някак занемарихме собствената си политическа участ? 




- Във всяка култура и всяка публичност има един разпространен етикет на говорене, неща, които е редно да се кажат. В България е редно да се псува България. Много се говори за национализъм в България, а малко се говори за друга форма на национализма, която е доста по-разпространена и в някакъв смисъл дори определяща. Аз го наричам "негативен национализъм". Ситуация, в която ти задължително по силата на националния етикет трябва да мразиш България и да казваш, че в тази страна нищо не може да се случи, да псуваш този, да псуваш онзи, да намекваш, че всинца са маскари и косвено да казваш, че ти не си оттук. Това се случва непрекъснато. Разнообразни хора влизат в тази роля и тя е изключително удобна, защото ти можеш да изкажеш крайни мнения в нея и едновременно с това да си останеш абсолютно недосегаем. Тази национална роля не трябва обаче да се обърква с реалното състояние на нещата. Реалното състояние на нещата в никакъв случай не е розово. Има какви ли не сили, които допринасят то да не е розово, но все пак в тази страна има страшно много умни и разумни хора, както в София, така и в провинцията, както образовани, така и необразовани, както бедни, така и богати. На огромната маса от подобни хора им е отнет социалния глас, това е същинският проблем. Ще дам един пример. Аз чета от известно време изказванията на социолога Иво Христов, добър социолог и умен човек, който през цялото време обяснява как в България има разпад на националната тъкан. Той казва с изключително категоричен тон неща, които не са съвсем неверни, те са верни. Само че социалните факти могат да се обобщават по различни начини, зависи какво избираш за представително. Ако избираш за представителни корумпираните хора, мрежите, циничния алкохолик, който е деградирал в някакво село, и правиш изводите си на тази база, ситуацията излиза черна и безнадеждна, като в някакъв смисъл тя започва да обслужва онези, които искат да внушат, че тя е черна и безнадеждна. Ако избереш други хора, ще излязат други обобщения. На такова микрониво дори и най-добрата социология не е правила истински научни изследвания. Социолозите имат огромна отговорност в момента. Те създават картина на обществото. И ако тази картина на обществото е напълно черна, тя демотивира всеки да участва в каквото и да е, да прави каквото и да е. Тогава възниква въпросът: когато обобщаваш тези неща, ти в каква позиция си? Кой ти дава тази метапозиция, привилегирована и благословена, от която да можеш да сипеш хули по всички? Аз съм враг на подобен тип обобщения. Те са не просто черногледи, те са "сбъдващи се предсказания", които успяват да демотивират огромен брой хора. Във фейсбук например много хора, мои приятели, умни и интелигентни, се възхищават на публикациите на Иво Христов, защото той, по някакъв начин, гъделичка нихилистичното и песимистично усещане за това, че по-лошо не може да бъде.


Има два вида нарцисизъм. Единият е оптимистичен и тогава наблюдаваш себе си с огромно самочувствие – ти си най-идеалния и прекрасния човек, а твоята нация е най-добрата. В другия случай ти наблюдаваш себе си с тотален песимизъм и изпитваш перверзно удоволствие от собствената си демонизация. Ние сме в такава една фаза, в която социалният етикет, а вече и научните изследвания започват да подпомагат тази демонизация на българина. Не съм привърженик на подобни гледни точки.


Трябва ли тогава да се сравнява ситуацията в Украйна с тази в България, което в момента се извършва на всякакви равнища?


- Разбира се, че трябва да се сравнява. Въпросът е това сравнение да не се използва компенсаторно, за собствена терапия. В Украйна стават много важни неща. Определени пластове от украинското общество воюват за своето самоопределение, което е базова демократична ценност. Всички хора, които подкрепят демокрацията, трябва да подкрепят процесите на самоопределение. И, разбира се, всички знаят, че в Украйна има и сложна етническа ситуация, сложна политика на липсващите идентичности, там самоопределението се сблъсква с проблеми, които също трябва да се имат предвид. И двете неща трябва да се обсъждат, и за двете неща хората трябва да имат мнение. Онова, срещу което аз съм, е да се използва украинската ситуация за оплюване на българското, за поредното оплюване на българското. От юни месец насам, България има шанс за мобилизация и шанс за движение, обратно на социалния цинизъм, обратно на омерзението и на потъването в блатото на тоталната пасивност. И който действа против тоя шанс, не действа в добра посока, той не е добър гражданин. Естествено в това има риск, ние сме в "рискова ситуация". Всеки трябва да поеме този риск и отговорността за това, да знае къде се намира. Хората, които се борят за нещо, например ние сега се борим за провеждането на референдум, могат да загубят. Това е риск и е отговорност. А онези, които не правят нищо, си мислят, че нямат рискове и отговорности. Те имат рискове и огромни отговорности. А онези, които твърдят, че нищо по-лошо не може да се случи, се натоварват с огромна и за съжаление престъпна отговорност.


След всички протести през 2013 г. промени ли се с нещо българската ситуация, стигна ли се до формирането на един вид морална солидарност?


- Такава морална солидарност се създаде временно, когато хората излязоха на площада. Много се говори за това как хората излезли да се възмущават, а на площада били радостни, весели, пеели, имало артистични пърформанси. Това много се критикуваше, и аз съм го критикувал, имаше защо да бъде критикувано. От друга страна, трябва да се обясни защо хората бяха радостни. Защото те видяха, че не са сами. Аз самият отидох на площада с голяма умора. И изведнъж видях, че има страшно много хора като мен. Това създаде усещане за ведрост, заедност и солидарност, може би временно. Протестите следваха целта си да свалят това правителство, но не я постигнаха. И започна да се говори: ето за пореден път се провалихме, вижте Украйна, вижте България, вижте къде е Украйна, ние сме "украинци", ние не сме оттук, ние сме от Киев и т.н. Умората е нормална. Измяната спрямо собственото усещане за морална солидарност не е нормална. И ако човек от онова състояние на ентусиазъм – че не е сам, че има такава солидарност – изпадне обратно в другото – всинца са маскари – той сам си е виновен, никой не му е виновен. Той трябва да помни, че е видял тези хора, че те са много. Той трябва да помни, че в тази страна има много подобни хора и че всички са в полуотчаяние. И че от него зависи да избере в каква посока да тласне това отчаяние – дали към дълбоко, черно и безнадеждно състояние или към някакъв вид надежда. Изключително умният и уважаван от мен д-р Николай Михайлов, който напоследък казва някои работи, с които не съм съгласен, има една много важна мисъл, която трябва да бъде тиражирана и повтаряна – надеждата е дълг.  Надеждата е морално задължение. Онези, които създават безнадеждност, действат срещу този дълг, и в този смисъл те са неморални.


Как изглежда един такъв надежден български политически проект на фона на тези европейски избори, в които няма много Европа, а по-скоро има затъване в процедурни правила и краткосрочни сметки? 


- Аз не съм политик, не желая да ставам такъв, нито ще ставам такъв. Но като гражданин, а не като политик, смятам, че задачата на хора като мен е заниманието с тези базови граждански ценности. Имал съм възможността за момент да се почувствам заедно със суверена и се опитвам да формулирам неща, които дори са елементарни, но същевременно са много важни. Протестите нямаха интелектуално съдържание. Един млад човек, Георги Медаров написа в "Обзървър", че протестите са загубили своето първоначално интелектуално съдържание, своите леви идеи и борба срещу неолиберализма. Аз отговорих на този текст в един свой постинг във фейсбук, че според мен протестите нямат интелектуално съдържание. Тяхната същност е в това да припомнят базови за демокрацията неща – че властта е в народа, че властта се връща при народа, че народът трябва да участва, че правото в някакъв смисъл е и задължение. И че спазването на принципите на демокрацията е задача на всички, задача на всеки един гражданин. Мъча се да припомням тези базови неща, защото това е основното съдържание на думата анамнезис – припомняне на базовите ценности на демокрацията. В това има нещо досадно. И нещо назидателно. Голям риск от досада и назидателност има, когато се говорят едни и същи работи. На хората им писва, появяват се разни естети, разни тънки теоретици на лайфстайла, които казват: стига с тия неща, писна ни, омръзна ни, що е морал, вие говорите празни приказки, абстрактни неща… Да, и аз смятам, че те са абстрактни. Основанията на демокрацията са абстрактни ценности. И припомнянето на тези абстрактни ценности може да звучи учителски и назидателно , когато човек не иска да ги чуе, защото ако ги чуе, това означава, че трябва да осмисли нещо в собственото си гражданско поведение. Поел съм риска от тази назидателност и гледам да я удържам в рамките на поносимото. Имам дар слово, надявам се, смятам, че тези неща могат да бъдат казани по много и различни начини. Така че тази назидателност не е най-голямата опасност, докато забраната на базовите демократически ценности е голяма опасност. Затова разни псевдоестети с различни политически окраски, които се занимават с това да обясняват колко скучни са тези базови неща, говорят глупости. Те режат клона, на който седят.


Каква надежда тогава има в провеждането на един референдум? Вие сте в гражданския комитет, който събира подписи за едно конкретно допитване до народа?


- Проблемът с референдума трябва да се раздели на две части. Едната е референдумът като базов политически акт на пряка демокрация, а другата – конкретните въпроси. Аз подкрепям първата, но за конкретните въпроси, зададени от президента, имам диференцирано мнение, впрочем такова мнение имат и моите приятели и колеги от инициативния комитет. Ние не сме единни по отговора на тези въпроси. Но смятаме, че след като съберем достатъчно подписи, за да предизвикаме такъв референдум, ще има втора фаза, в която конкретните въпроси ще бъдат подложени на дискусия и ще се чуят различни мнения, експертни мнения. Тогава въпросите ще могат да бъдат формулирани по-добре. При всички положения това вероятно не са най-добрите възможни въпроси, сигурно може да има и референдум с по-добри въпроси. На една среща, която проведохме с КНСБ, казах, че президентът, такъв, какъвто е, не е перфектната политическа фигура, но това не пречи. Президентът е създал мобилизиращо събитие. Това събитие е важно, то получи подкрепа отдолу, от граждански комитети, организации, от различни индивиди и структури. Не защото е спуснато от елитите или защото е инициатива на президента, а защото то създава условия за мобилизация, за изразяване на тази солидарност, за която говорим. Ето защо лично аз подкрепям референдума. Оттук нататък по неговите конкретни въпроси, такива, каквито са, ще има дискусии. Ако самият референдум стане факт, хората ще могат да гласуват с "да" и с "не". Ако чакаме перфектния референдум, нищо няма да дочакаме. Има нови събития, в които трябва да се включим, има ситуация – времето дойде. Формулирано на възрожденски език – "дойде време". И ако "дойде време", то не пита. Времето не задава перфектните форми на участие. Човек трябва да прави и компромиси, да се съюзява и с най-неочаквани съюзници, това е положението. В нашия граждански комитет влиза проф. Георги Близнашки, който е от БСП, проф. Калин Янакиев е бивш член  на ръководството на ДСБ, той е човек със силно консервативни религиозни възгледи, аз пък съм десен либерал. Има най-различни хора, обединили сме се заради тази кауза. Следователно мобилизацията е възможна. И този комитет е пример за подобна мобилизация. Разбира се, че от това произтичат опасности, рискове и отговорности.


А какво ще стане, ако референдумът се провали? Лошо ще стане, ще страдаме, ще си понесем отговорностите. Но се надяваме да не се провали. Надяваме се това да е шанс за участие на гражданите във властта. Оттук нататък има и отговорности на експертите, които трябва да изяснят различните вълчи ями пред, около, и под конкретните въпроси. Това предстои.


Как смятате, когато искахме повече морал, всъщност не беше ли по-добре да настояваме за повече законност? 


- Точно това се опитвам да обясня – всички писани правила се основават на неписани правила. Всички закони се основават на базови морални очевидности. Думата морал е многозначна, тя вкарва много неща в един кюп и това обърква. Например въпросите "що е добро?", "що е истина?" са в сферата на високите морални философски доктрини. Никой не повдига такива абстрактни философски въпроси. Занимаваме се с неща от типа на това, че в публичния живот, в политическия живот не бива да се лъже по най-елементарен начин. Не бива да се използват техниките на измамата и манипулацията, има очевидни престъпвания, които законът просто не е предвидил. На законодателя, както се казва, му е била бедна фантазията за това. И в тази сфера на морални очевидности е добре да се говори за морал. Например, ако аз вървя по улицата и срещу мен има човек, като вървим един срещу друг, нормално е всеки от нас да се поизвърне, за да можем да се разминем. Ако той е мутра, която ме помете и ме блъсне, в това има нещо ужасно. То не е предвидено от закона. Аз какво да направя – да го дам под съд ли? За такива елементарни човешки очевидности става дума, защото те са нарушени в България. Нека да го кажем ясно: това се нарича морал! А не толкова етическите доктрини, по които може има дискусии, които траят векове и които никога няма да имат разрешение. Никой не се занимава с тези етически доктрини в момента. Те са професионално занимание на философите. Така че не съм на мнение, че само законът ще реши нещата. На дискусията в КНСБ казах: юристите говорят за хаос, за ентропия в нормативните уредби, в Конституцията, в законите, но те забравят, че има една по-важна ентропия и това е ентропията на социалността, в която подобни елементарни неписани правила започват да се нарушават, и то се нарушават систематично. В случая говорим за елементарен базов фундаментален морал, дори не е нужно да го наричаме морал, защото моралът е избор, а това е морален навик. Става дума за първична сфера на моралното, в която няма избор: ти просто го правиш, защото всички правят това нормалното човешко действие. Всички са свикнали така да постъпват и когато този морален навик бива нарушен, това става проблем на обществото. Тук пак се връщаме към онова, което пишат черногледите социолози – дали нещо много, много дълбоко в България не е нарушено? Аз твърдя, че не е, защото има хора, които не мислят така. Има тенденции, има групи, има индивиди, които не мислят и не постъпват така, което е достатъчно основание, за да се каже, че има надежда.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на logifeel
    logifeel
    Рейтинг: 470 Неутрално

    България няма никакъв шанш докато подкупни политици обслужват анти-български интереси. Пълен одит на милионерите, официални или не. Никаква давност на продажните сделки. Парите от офшьорките обратно в бюджета. Конфискация на имотите на всички продобили богатствата си незаконно, т.е. почти всички. Съд и затвор.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2553 Неутрално
  3. 3 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 1278 Неутрално

    Голяма мъка, но я доизчетох статията. От така честото споменаване на демокрация и морал, май ще си взема душ...
    Някой хора просто обичат да експериментират с думите. Някои го наричат популизъм...в крайни случаи-местене на въздух.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  4. 4 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 616 Неутрално

    По-скоро не сме украинци, защото у нас рядко се случва да бъдат ядени хора. Но в известен смисъл и сме. Приличаме си главно по малоумието.
    Това, че страната ни е бедна и неефективна подкрепя тезата ми.

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  5. 5 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 801 Неутрално

    Професоре, имаш дар слово. Прав си, но защо не кажеш истината в прав текст: българи, пазете се от комунизма!

  6. 6 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 668 Неутрално

    До коментар [#5] от "yorddj":

    как да се"пази" от комунизъма,като той е пропил всичко у него,като мухала в мазето му.той е свикнал да го обгрижват,като майка му до пълнолетие,после жена му и успоредно с тях -държавата.тази държава дето я имат като социален фонд/ако може/до гроб пък, който си иска демокрация да си ходи на митинги и да марширува пред празни сгради и да му викат,че е платен.аз-човекът пропит от комунизъм, искам това да работя т.е.безработен на помощи до края на живота си -малко съм балама,а ?!

  7. 7 Профил на stivbelov
    stivbelov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    много благодаря на професор Кьосев за казаното от него. Този текст ми върна надеждите.

  8. 8 Профил на beroe
    beroe
    Рейтинг: 387 Неутрално

    "Аз чета от известно време изказванията на социолога Иво Христов, добър социолог и умен човек, който през цялото време обяснява как в България има разпад на националната тъкан."

    Иво Христов - добър социолог и умен човек? Не, по-скоро изпълнява ролята на "социален циник" № 1 на България. Изводите, които той прави за безизходната ситуация може да каже всяка бабичка на село или да се чуят във всяка кръчма. Не съм срещнал от него нито задълбочен анализ на причините, нито какво е необходимо да правим. Нямам друго обяснение затова, освен, че е част от система, обслужваща чужда, антибългарска кауза.

  9. 9 Профил на Веселин Николов
    Веселин Николов
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Истината е, че цялата енергия на протестите спихна и такива вече няма. Темата "Украйна" тотално измести нашенските драмички и е настъпило пълно спокойствие в българския политически живот. Даже и темата "Пеевски" не може да развълнува никой извън кръжеца Мин. Добромирова, Асан Генов, Кака Цонка и още две-три соросоидчета. Колкото и да се слюнчите това е положението другари!

  10. 10 Профил на kos
    kos
    Рейтинг: 367 Весело

    Професоре,напълно си заслужаваш титлата.Можеш да изнесеш цяла лекция без да кажеш нищо.

  11. 11 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 418 Неутрално

    [quote#3:"Кремена"]Голяма мъка, но я доизчетох статията[/quote]
    Като за полуграмотен човечец / Някой хора/ - истинско постижение, поздравления!
    А не Ви ли мина през главата, че просто наистина / пардон, "найстина", за да ме разберете/ сте имали нужда от душ и че не статията е отговорна за второто огромно усилие, което се е наложило да положите днес?

  12. 12 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Прекрасен текст, чудесна позиция на автора!
    Реакцията на няколкото илитерати тук само доказват нуждата от подобни изяви

  13. 13 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Не унивай, Професоре...
    Трябва да сменим с бидон, кошницата, в която наливаме водата ...
    Иначе, все тъй ще я леем по пътя...
    Системата на общият ни живот в модерно Общество, се нуждае само и единствено, от дълбоко Преструктуриране, а за по-ясно, от Реформа на модела на политическото ни общуване...
    Иначе, днешната й Структура бодро ще продължи да работи за обирджийницата, на която сме подложени през всичките години на кънчовия и арайчевия "преход"...

  14. 14 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 418 Неутрално

    [quote#10:"kos"]Професоре,напълно си заслужаваш титлата.Можеш да изнесеш цяла лекция без да кажеш нищо. [/quote]
    Знаете ли, не всяко нещо, което не можете да разберете, е безсмислено. Внимавайте, ако се опитате да вникнете в горното прекалено бързо, рискувате да получите мозъчен оток...

  15. 15 Профил на apolitichna
    apolitichna
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Имаме и умни и разумни хора, но те не принадлежат към "политическия елит".

  16. 16 Профил на apolitichna
    apolitichna
    Рейтинг: 418 Неутрално

    "но все пак в тази страна има страшно много умни и разумни хора, както в София, така и в провинцията, както образовани, така и необразовани, както бедни, така и богати. "
    Имаме и умни и разумни хора, но те не принадлежат към "политическия елит".

  17. 17 Профил на roum
    roum
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Благодаря, професор Кьосев!

  18. 18 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 994 Неутрално

    "...Как смятате, когато искахме повече морал, всъщност не беше ли по-добре да настояваме за повече законност?..."
    Най-сетне истински въпрос. И не са черногледи социолозите. Просто, защото слободията изтърбуши страната.

  19. 19 Профил на janeausten
    janeausten
    Рейтинг: 432 Неутрално

    Крачка напред в сравнение с разказа за Качеството и Количеството
    Не виждам обаче професор КЬосев реално да търси отговор на въпроса защо се провали проестът
    Не е умората Или поне не е само умората
    Ако искащите да са активни граждани не умеят да са самокритични - кой

  20. 20 Профил на Иван55
    Иван55
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Инициативният комитет за референдума да продължи работа като комитет за учредяване на гражданско движение "Пряка Демокрация", това е моето желание.
    Благодаря за добрите думи.

    Към "Власт власт възпира" чрез пряка демокрация.
  21. 21 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 2428 Неутрално

    Сашо Кьосев е бялата лястовица в гнездото на маркосемовския Журналистически факултет на СУ.
    А Марко Семов е един селски тарикат от троянско изпълнил една от най-отвратителните московски поръчки по смачкване на българския дух:

    "...Специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР (1983).
    Специален кореспондент на в. "Работническо дело" в Япония (март-април 1983).
    Публикувана е книгата му "За Япония като за Япония", първият политически пътепис у нас, подразнил Политбюро на ЦК на БКП (април 1984). Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от в. "Работническо дело"..."

    Японския му пътепис е толкова отвратителен, че успява да пищиса и тогавашното Политбюро на БКП в София та пристъпват към изземването на пасквиля му, но Москва се намесва грубо с бутонките - Лилов изхвърчава, а на Марко му е грантирано доживот почести и възможност да прави школа в Журналистическия по национален нихилизъм.

  22. 22 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Комунягите няма да си отидат САМИ!

  23. 23 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2204 Неутрално

    Съгласен съм, че интервюто е доста дълго и на моменти идва в повече, но подкрепям тезите на интервюирания.
    А когато става дума за Иво Христов, мисля че това е по-скоро пример, защото , поне от така наречените медии, плеяда от Иво Христовци ни засипва с песимизъм, с внушение за "българската" работа, за безкрайни сравнения каква е заплатата в Швеция, Дания или Холандия и колко сме нещастни.
    Ако се опитаме малко да сме реалисти и си направим сметка, когато в тези страни е имало научни дружества, учредявали са се премии, като Нобеловата например, ние за последните 136 години сме сменили 3 пъти, но пък в пълен обем (100%) официалната вяра/църква, собствеността и държавното устройство - забележете, всяко едно от тези неща може и е преобръщало доста по-значими държави от нашата.
    И въпреки това, след тези трикратни салто-морталета, не само ни има, но и макар на 28-о място сме в ЕС - мисля че не е най-лошия вариант и при известно желание вдъхва определен оптимизъм.

  24. 24 Профил на evkalipt
    evkalipt
    Рейтинг: 465 Неутрално

    Комплименти за позицията!

    Позициите на десните либерали са близки с тези на Християндемократите в Германия, които се в пъти по-социални от нашите "леви" от БСП.

    Жалко само, че десните либерали в България, както и останалите десни все още не виждат връзка между позиции и факти. Например нещо наистина свършено по отношение на социални и обществено слоеве.

    Да стоиш и да заявяваш намерения, колкото и правилни, но без да имат шанс за реализация тъй като нямаш широка връзка с избирателите, е и причината протестите да не успеят.

  25. 25 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 923 Неутрално

    Изключително точно формулирано, благодаря проф. Кьосев, отдавна не бях чела подобен анализ. Специално за националното ни черногледство, напълно споделям вашата позиция. Това е един от най-големите ни национални недостатъци, включвам и себе си в това число, защото и аз самата се улавям в такива нагласи. За да подкрепя с факти мнението Ви, искам да спомена една холандска традиция, която ме изуми. Тук по пресата сухо се споменават и не се обсъждат никога надълго и широко неща, които биха създали отрицателен имидж. Ако се констатира проблем, създава се силна независима комисия, те правят изследване на причините, предлагат мерки, мерките се изпълняват и толкова. Когато пристигнах тук, това беше едно от нещата, които най-много ме порази. Една статия, в която авторката, живееща в Германия, критикуваше остро една национална особеност, впоследствие самата статия беше остро критикувана, че внушава на хората, че са лоши, и те подсъзнателно започват да се държат като лоши деца. Това го прочетох черно на бяло само веднъж, но то е всекидневна практика на всяко ниво. Бихме могли да се поучим и да започнем да обръщаме внимание повече на силните си страни и на позитивното в нас, за да им дадем възможност да растат и да се развиват.

  26. 26 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 2061 Любопитно

    До коментар [#23] от "tsvetko_51":
    В подкрепа на думите ви, искам да споделя, че напоследък поради работата ми, интервюирам французи. Изненадах се от броя на хората, които са с висше образование, в активна възраст - над 30-40 години, които по някакъв повод са дошли в България, много им харесва някак си и започват да си търсят работа и начин да останат тук. Аз отначало на шега ги питах "луди ли сте?", "Защо?", а те ми казват - "ами защо? вие луди ли сте? не знаете ли че живеете в рая?" Аз поглеждам навън и показвам грозните жилищни блокове и мръсните улици, а те сякаш гледат през тях и ме питат "това ли? Това лесно се оправя и не е най-важното!!!" Е кое е, викам, за вас най-важното, че да се тръснете от Париж в София, че и да се чудите как да останете тук ЗАВИНАГИ??? И те - ами не знам... природата, ама най-вече хората?" Хората??? Продължавам да си "бия мастики" /в случая пастиси/ и да недоумявам. Ние сме най-самомразещата се и нещастна в съществуването си нация, а хората искат да идват съвсем осъзнато да живеят тук, сред нас!? Особено се впечатлявам, защото става въпрос за французи, които никога в нищо не са ни харесвали. Изобщо даже не знаят че съществуваме като държава, народ и нация...

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
  27. 27 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 2061 Неутрално

    До коментар [#25] от "heliana":
    Абсолютно! Аз съм учил и работил в тази държава, преди време.
    Направо са болни от позитивизъм, родолюбие и положителни възгледи върху битието! И си ги отглеждат старателно. Много добър пример за национално подражание!

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
  28. 28 Профил на Арон
    Арон
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    [quote#0:"статия"]Например, ако аз вървя по улицата и срещу мен има човек, като вървим един срещу друг, нормално е всеки от нас да се поизвърне, за да можем да се разминем. Ако той е мутра, която ме помете и ме блъсне, в това има нещо ужасно. То не е предвидено от закона. Аз какво да направя – да го дам под съд ли? [/quote]
    Не, просто го поздрави с "гербер". От това по-голяма обида няма

  29. 29 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 2061 Весело

    До коментар [#28] от "Култура ми Бойко":
    Баце ти ко, а?
    Викаш, да си доем на думата!

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
  30. 30 Профил на Captain Shakespeare
    Captain Shakespeare
    Рейтинг: 570 Любопитно

    +++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

    Правильно говорил Гоголь "В России две беды — дураки и дороги" причём первых ну очень много!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK