© Култура
Украйна е изправена пред две основни предизвикателства – да запази териториалната си цялост и да направи реформи във всички сфери на обществения и стопанския си живот, казва украинският журналист Васил Жукивски пред портала "Култура". Жукивски живее в България, главен редактор е на електронното издание "Украински вести".
Опишете ситуацията в Украйна – в момента има някакво правителство, макар и временно, насрочени са избори, как ще изглежда украинската власт оттук нататък?
- Преди няколко дни премиерът Арсений Яценюк подписа политическата част от споразумение за асоцииране на Украйна в Европейския съюз. Икономическата част на това споразумение обаче ще бъде подписана в най-добрия случай след 25 май – след президентските избори – или в края на годината. Франция е против подписването на икономическата част на тази спогодба. Германия, Полша и Литва са за. Така че в това отношение в ЕС няма единомислие.
Но и Украйна като че ли още не е готова да подпише икономическата част, особено що се отнася до тези проблемни райони в югоизточната част на страната, т.е. нейната промишлена зона. Тамошният елит е неспокоен, защото отварянето на украинския пазар към ЕС може да повлияе доста зле върху украинската икономика, която е изостанала и енергоемка. Освен това именно в тези региони има сепаратистки настроения, макар и не толкова силни, колкото в Крим. Те обаче съществуват, а едно ускоряване на подписването на икономическата част може да повлияе върху социалното положение на украинците там, което ще бъде добре дошло за руския империализъм. Все пак украинското правителство като че успя да неутрализира мощното развитие на сепаратистките настроения в Югоизточна Украйна. Трябва да кажа, че по времето на Янукович украинските служби за сигурност бяха като разграден двор. Начело на службите за сигурност стоеше проруска фигура, във всички служби имаше руснаци, а личната охрана на Янукович беше оглавявана от руски гражданин. Затова смятам, че на този етап правителството успя да стабилизира ситуацията. Освен това то помоли украинските кабелни оператори да блокират излъчването на руските канали.
Доколкото е известно, повечето граждани на Югоизточна Украйна се информират предимно от руските медии. Тоест в момента те нямат достъп до тях?
- Имат достъп единствено чрез интернет, което означава, че достъпът е възможен само за по-младото и образовано поколение. За по-възрастните, които все още изпитват носталгия по СССР, интернет е terra incognita и те получават информация предимно от телевизията. По времето на Янукович руското влияние върху украинските медии беше огромно. Всички украински телевизии, освен един информационен канал, който излъчва икономически и политически новини, бяха под влияние на руските медии – руски водещи, руски предавания, руски филми.
А сега?
- Сега имаме този неприятен инцидент, който бе използван в Съвета за сигурност, когато депутати на дясната партия "Свобода" проникнаха в държавната телевизия и принудиха с бой нейния шеф да си подпише оставката, тъй като каналът предавал на живо от Москва речта на Владимир Путин и подписването на договора за присъединяване на Крим към Русия. От една страна за украинците тази картина е много неприятна, от друга страна това е факт, става дума за информационно събитие. Вярно, след това депутатите се извиниха и казаха, че били афектирани, но това даде повод на представителите на Русия в ООН да твърдят, че в Украйна на власт са дошли крайни националисти, макар това да не е така.
Всъщност кой е на власт в момента в Украйна и каква е идеята за развитието на страната, какво можем да очакваме?
- Още при Юшченко започна провеждането на мощна украинизация, което срещна съпротива в югоизточните региони. От друга страна няма как да живееш в една страна и да не знаеш нейния официален език. Младото поколение го знае, тъй като Украйна е независима вече от 23 години, но възрастното поколение, което е русифицирано или направо руско, дошло в страната, за да учи във висши учебни заведения или като работна ръка, живее още в оня свят и не говори украински, макар че го разбира. Освен това имаме такъв мощен фактор като Русия, която подклажда тези негативни отношения.
При Янукович се тръгна в обратна посока и започна русификация, като се стигна до това, че през юли 2012 г. Върховната рада прие един закон за езиците, според който руският и още 12 езика стават регионални в местата, където етническото население, което говори съответния език, надхвърля 30 %. Целта на този закон бе да закрепи статуквото на руския език, а не на българския, еврейския, полския или кримскотатарския език. Според този закон етикетите на продуктите, които се продават например в Болград, трябва да бъдат написани на български език. Но кой производител – да кажем в Киев – ще инвестира допълнително средства, за да произвежда сок специално за Болградски регион? Всъщност целта на всичко това бе налагането на руския език.
А какви ще са параметрите на новия закон за езиковата политика, след като бе направен опит да бъде отменен досегашният?
- Това е една от грешките на новата Върховна рада. Както знаете, след бягството на Янукович, в нашия парламент започнаха отлюспвания и метаморфози и бе сформирано ново управляващо мнозинство. Една от първите бойни задачи на това мнозинство бе отмяната на закона за езиците, приет по времето на Янукович. Отмяната на закона обаче предизвика вълна от недоволство в югоизточните региони, върху което наблегнаха и руските медии. Това принуди председателят на Върховната рада да блокира отмяната и той не я подписа, така че тя не влезе в сила и все още е действащ законът, който беше приет през 2012 г. Вижте, в България тази тема малко се преекспонира. Знаете ли какъв български език се говори в Украйна – там не се говори книжовен български език, а някаква смесица от български и руски. Според този закон можете да отидете в общината в Болград и да поискате акт за раждане на български език. Тоест общината трябва да разполага с формуляри на български език и със специалисти по български език. Освен това на какъв български език ще бъде издаден този акт – на онази смесица от руско-български или на книжовен български? За да се познава добре книжовния български език, трябва тези бесарабски или украински българи, които следват в България – всяка година тук идват по около 100 души – да се връщат в Украйна. Но те не се връщат и реално този език не може да функционира в неговия книжовен вариант. Така че този закон е предназначен единствено и само за укрепване на руското влияние и руския език за сметка на украинския.
На какъв език функционират институциите в Източна Украйна?
- Реално те функционират на украински език, цялото деловодство се води на украински език. В бита, на пазара, в училищните междучасия там се говори предимно руски език. Но в училищата се изучава украински език и в деловодството всичко се води на украински език. Ако например вземеш акт за раждане в Донецк и трябва да го представиш, да кажем в Лвов, където се говори украински, няма как да се явиш с документ, издаден на руски, кримскотатарски или български език. С този закон се стигна до такъв нонсенс – да кажем в Болград, където българският език е приет като регионален език, съдопроизводството може да се провежда на български език, но за целта трябва да има преводач, защото съдията може да не знае български и т.н. Държавата няма ресурс да поддържа тези 13 регионални езика. Когато този закон беше отменен, се вдигна много врява, но без да се вниква в същността на случващото се. Нека вземем например град Измаил – там българското население е над 30 %, но местният съвет прие решение регионален език да бъде руският. Тогава българската общност поиска и българският език да бъде приет за регионален, но това й беше отказано. Без обяснение, просто така. Така че този закон е спекулативен и единствената му цел е да подкопава основите на украинската държавност, нищо повече. Слава Богу, отмяната му не влезе в сила, той функционира и очевидно ще функционира още известно време, докато не се съберат и не решат да го променят, така че да бъде приложим.
Настоящият политически пейзаж в Украйна е доста неясен и тревожен. Споменахте отлюспванията и метаморфозите в парламента след бягството на Янукович.
- Когато през номеври 2013 във Вилнюс Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране на Украйна в ЕС, в Киев пламна Майданът. Тогава излязоха студентите, а Янукович каза, че ги подкрепя, че младите хора имат право да протестират и пр. Това продължи до 30 ноември. В нощта срещу 1 декември известните вече в цял свят специални части "Беркут" разтуриха Майдана и през деня там се събраха на протест един милион души. Едва тогава Майданът се радикализира. Тогава на преден план излезе партия "Свобода", чийто лидер е Олег Тягнибок. Не бих сравнил тази партия с "Атака", а по-скоро с ВМРО. Тя е създадена през 1992 г. като Социалнационална партия на Украйна, но през 2008 г. се преименува на Общоукраинско движение "Свобода". Тогава – на един митинг – Тягнибок използва неприемливи думи по отношение на руснаците и евреите. Разбира се, това веднага влезе в хрониките и във всички световни медии и постави партия "Свобода" в първата десетка на враговете на Израел. След това обаче тази партия малко се поочовечи. Тя има своя електорат най-вече в Западна Украйна, където печели тотална подкрепа. В тези региони с нея може да се конкурира единствено "Баткивщина" на Юлия Тимошенко, но партията на Янукович няма почти никакво влияние там.
Каква е идеологията на тази партия?
- Бандера е един от кумирите на привържениците на тази партия и изобщо в този регион. Бандера е символ на националните борби за освобождение на Украйна по времето, когато този регион е в пределите на Полша, както и по време на съветската власт. Бандеровското движение е изцяло неутрализирано в края на 50-те години, когато през 1959 г. Бандера е убит от КГБ в Мюнхен. Вярно, сега твърдят, че този радикален сектор на украинския Майдан е фашистки, бандеровски и т.н. Какво значи бандеровци? Това са обикновени националисти, а не фашисти или нацисти. Когато един руснак говори за любовта си към Русия, се твърди, че той е патриот, а когато един украинец говори за любов към Украйна – той е националист. Това е патриотично движение, което е против членството на Украйна в ЕС. Но в тяхната идеология няма нищо фашистко, тя е изцяло насочена към възраждане на украинската нация, към възраждане на украински език, култура, самобитност… Вярно е, това влиза в конфликт с културата и манталитета в Югоизточна Украйна, но поне на този етап няма как да е другояче. Може би ще трябва да минат 20 години, за да се преодолеят тези разлики в манталитетите. Трябва да кажа още, че "Свобода" участва активно в протестите на Майдана и даде много жертви – около 50-60% от жертвите на Майдана са активисти на "Свобода", предимно от Лвовска област.
Другата политическа сила е "Десен сектор", чийто лидер е Дмитро Ярош. Той също е против членството на Украйна в ЕС и НАТО и подкрепя извънблоковия статут на Украйна. За разлика от Олег Тягнибок обаче Ярош е от Югоизточна Украйна, от Днепропетровска област, но е украински патриот. Обявен е от Русия за международно издирване заради призиви към чеченците да помогнат на Украйна. Активистите на "Десен сектор" все още се разхождат в Киев с маски, а отношението им към журналистите е негативно. Витае слухът – вероятно това е теория на конспирацията, – че "Десен сектор" е проект на КГБ, на ФСБ. За разлика от "Свобода" "Десен сектор" няма свои представители в изпълнителната власт. Дори генералният прокурор е от "Свобода", но засега няма никакви основания той да бъде критикуван или обвиняван, че работи в полза на своята партия. Ярош обещава да се кандидатира за президент, а "Десен сектор" да се превърне в политическа партия. Той смята, че ще спечели гласове не само в Западна и Централна Украйна, но и в Югоизточна Украйна.
От изключително значение за укрепването на украинската независимост е европейската подкрепа, как ще се отрази обаче на тези процеси широкото влияние сред самите украинци на две антиевропейски политически сили? Та нали всичко тръгна от протест срещу отказа да бъде подписано споразумението за асоцииране на страната в ЕС? Тук има някакъв парадокс.
- Вижте, "Атака" също е против членството на България в ЕС, но както виждате се ползва от всички преференции, които й дава европейското членство. Кучето си лае, а керванът си върви. Предполагам, че така ще стане и там. Надали "Десен сектор" ще получи кой знае колко мощна подкрепа на тези президентски избори. Вярно е, че без радикалите, без "Десен сектор" украинската революция нямаше да бъде факт, Янукович нямаше да избяга и нямаше да се стигне до тази промяна. Да се надяваме, че тя е за добро, с изключение на това, че Украйна се сбогува с Крим. Но сегашното правителство се старае и дори Ярош твърди, че никой няма да насажда украинския език в Югоизточна Украйна, че няма да се провежда насилствена украинизация. Към хората, които живеят в тези региони, се отправят послания, че не бива да се плашат и не бива да вярват на руската пропаганда. Усилено се говори за федерализацията на Украйна – това бе едно от условията на Лавров, за да започне преговорите с Киев. Но Украйна не е Русия, вярно е, че тези региони са различни по манталитет, по етнически състав и по социално-икономическо развитие, но това не е предпоставка Украйна да бъде федерализирана.
А какво е влиянието на партията на Кличко – УДАР?
- Кликчо играе в полето център-дясно. Ако Юлия Тимошенко не беше излязла от затвора, а Янукович все още беше на власт, Кличко щеше да има всички шансове да стане президент. Сега Янукович го няма, но се завърна Юлия Тимошенко. Тя се появи в парламента и се видя с парламентарната си група. Коментарите са, че депутатите й не били много очаровани от този факт, така че е напълно възможен някакъв конфликт в самата група. Яценюк вля своята партия "Фронт за промени" в "Баткивщина" и имаше желание да се кандидатира за президент, но сега се появи Тимошенко, която е вече здрава и ще е кандидатурата на "Баткивщина" за президент. По време на военната операция в Крим самият Путин заяви, че няма с кого да преговаря в Украйна и намекна, че единственият човек, с когото може да се преговаря, е Юлия Тимошенко. Путин имаше топли отношения с нея още по времето на Юшченко. През 2009 г. тя подписа с него известния газов договор, заради което бе осъдена по-късно. Тимошенко се кандидатира, макар че според мен украинците не са много доволни от нейното завръщане в политиката. Между нея и Янукович няма никаква разлика – и двамата са популисти.
Какви са политическите нагласи и предпочитания в Източна Украйна? Все още ли Партията на регионите на Янукович е най-влиятелна там?
- Партията на регионите се отрече и от Янукович, и от бившия премиер Микола Азаров, за когото не е известно къде е. Тоест тази партия няма ръководно тяло. Сега тя трябва да се позиционира, да издигне свой кандидат за президент, да обяви каква политика ще провежда, какво отношение има към случващото се в Украйна, към анексирането на Крим… Тази партия ще трябва да даде тези отговори на електората си, а нейният електорат е точно в Югоизточна Украйна. В Централна и Западна Украйна тя няма почти никакво влияние. На президентските избори през 2010 г. Янукович изпревари Тимошенко само с 3 %, тази преднина беше постигната с тотална мобилизация на електората – и куцо, и сакато беше докарано с автомобили до избирателните урни, за да гласува. Какво ще правят сега тези хора? Те са тотално разочаровани от Партията на регионите, защото тя бе обещала подобряване на жизнения стандарт, но това не се случи.
Между другото Партията на регионите е член на Партията на европейските социалисти и има подписана спогодба за сътрудничество с БСП. Начело на тази партия стоят милиардери и милионери в долари. Тоест тя не може да брани левия електорат или пролетариата, който е концентриран предимно в Югоизточна Украйна. Това е парадокс – Партията на регионите се позиционира като лява партия, а е бъкана с богаташи. В правителството на Микола Азаров почти всички министри бяха милионери. В "Баткивщина" също има милионери и олигарси. Що се отнася до УДАР – не знам, самият Виталий Кличко е богат човек. Струва ми се, че в Югоизточна Украйна УДАР ще успее да избута Партията на регионите. Мисля, че Кличко има шансове да се пребори за гласовете на избирателите в Източна и Централна Украйна.
Има още един кандидат, когото можем да определим като олигарх – Петро Порошенко. Според мен той би могъл да стане президент на Украйна. Порошенко произвежда шоколадови бонбони, наричат го шоколадовия крал на Украйна. Руското правителство започна да национализира неговите фабрики в Русия. Порошенко бе едно от лицата на Майдана, той се ползва с популярност сред хората в Централна, Югоизападна и дори Югоизточна Украйна. Притежава известния Пети канал, който по време на протестите изигра ролята на българското радио Дарик през 1997 г. Порошенко е завършил международни отношения в Киевския университет, говори чудесно английски, както и Яценюк, и Кличко. В правителството на Юлия Тимошенко той беше министър на външните работи. Петро Прошенко – запомнете това име.
И може би накрая да очертаем възможните сценарии, пред които би се изправила Украйна след изборите. Всъщност кой е основният проблем в момента – анексирането на Крим и сепаратистките настроения или корупцията?
- Корупцията е много сериозен проблем. След падането на режима на Янукович видяхме какви къщи и какви палати са притежавали някои високопоставени лица. В момента е обявен за международно издирване Сергей Курченко, млад бизнесмен – едва ли не дете-чудо – който е близък до клана "Янукович". Той е едва на 29 години, а го търсят за присвояване на един милиард долара от държавния бюджет на Украйна. Корупцията в Украйна е много сериозен проблем – има корупция от най-високото до най-ниското ниво.
Що се отнася до Крим – това вече не е проблем на Украйна, тя изгуби Крим безвъзвратно, макар според Върховна рада това да е украинска територия, която е временно окупирана. Едва ли Украйна някога ще се пребори отново за Крим. Сега предизвикателство номер едно е да бъде запазена териториалната цялост на страната. Някои анализатори твърдят, че империалистическият напън на Русия може да насочи към Приднестровието, Одеска област, Херсонска област, Николаевскса област, Запорожка област, след това Харков, Донецк и Луганска област. Т.е. да се отреже останалата част на Украйна покрай Черно море и по този начин да си създаде силно руско влияние в Черноморския басейн.
Макар Путин да заяви, че няма повече териториални претенции?
- Да, но Жириновски каза, че Русия не трябва да спира до Крим, а трябва да продължи и по-нататък. А Жириновски казва това, което мисли Путин. Така че основната задача пред Украйна сега е да намали и озапти сепаратистките настроения и да не прави никакви резки движения, с които да "ядоса" Югоизточна Украйна. Важно е президентските избори да се проведат спокойно. Има спогодба с Международния валутен фонд за 14 милиарда долара. Можем да получим един милиард евро от ЕС, един милиард долара от САЩ, Япония е готова да ни предостави 10 милиарда долара. Т.е. Украйна ще има пари, но срещу всички тези пари тя трябва да направи реформи, реформи навсякъде – в енергоспестяването, здравеопазването, образованието, навсякъде, защото навсякъде е забатачено.
Правителството на Янукович не искаше да прави реформи и затова скъса връзките с МВФ. То водеше преговори с Путин за 15 милиарда долара, които обаче ще се дават за политическа лоялност, а не за реформи. А Западът иска реформи. Нужна е консолидация на цялата украинска нация. Предстои почти двойно повишаване на цените на природния газ за битовия сектор, иначе пари от Запада няма да има. Така че Украйна ще трябва да се справи с тези две основни предизвикателства – да запази териториалната си цялост и да направи реформи във всички сфери на обществения и стопанския си живот.
