Проф. Михал Клайбер, Полска академия на науките: Трябва да уважаваме и показваме успелите и да приемаме неуспехите

Проф. Михал Клайбер

© Красимир Юскеселиев

Проф. Михал Клайбер



Проф. Михал Клайбер е председател на Полската академия на науките от 2007 г. Той беше в България за конференцията "Полша и поляците в новата българска история (средата на XIX – средата на ХХ век)". В интервю за "Дневник" проф. Клайбер говори за общото и различното между българите и поляците, за ценностите и бъдещето в ЕС пред България и Полша. Той разказа още как се справя Полската академия на науките с предизвикателствата по време на криза.


Проф. Клайбер, какъв е поводът за посещението ви в България и как си сътрудничите с Българската академия на науките?


- Полската академия на науките много добре си сътрудничи с Българската академия на науките от повече от половин век. Имало е различни периоди, но точно в момента е много важно, като членки на Европейския съюз да засилим връзките, които традиционно имаме.




На първо място имаме взаимен интерес от двустранните сътрудничество. От друга страна трябва да осъзнаем, че сега ни се предлагат много добри възможности от ЕС. Тези неща са свързани – веднъж щом започнем да си сътрудничим още по-добре, тогава ще имаме достъп до по-добро финансиране от ЕС и можем да сме част от по-големи проекти. В този смисъл науката е пример за това как можем да се възползваме от ЕС за благото на повечето страни и включително за самия съюз. Имаме ограничен, но все пак опит в усвояването на евросредства. Ние също имахме трудностите, които имате в момента, но постепенно, година след година се справяхме все по-добре и сега искаме да споделим този си опит с колегите в България.


Това е основната причина да съм тук, а конкретният повод е конференция за общата история на двете страни. Не съм историк, но вярвам, че на този етап, в който е ЕС, е много важно да осъзнаем историческите корени на Европа. Тук съм в качеството си на председател на ПАН, но през последната почти година участвам в работна група към председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и работим по документ със заглавието "Ново повествование за Европа", задавайки си въпросите кои са европейските ценности днес, каква е основата, на която сме се ангажирали да изградим обща Европа. Това са големи въпроси, чиито отговори не са лесни.


Наше задължение, на всички от нас, които вярват в ЕС, е да си зададем въпроса кои са споделените европейски ценности. За да можем да си отговорим, трябва да погледнем назад, да видим историята, да видим ценностите, но в същото време да се опитаме да ги преведем към предизвикателствата на бъдещето. В този смисъл историята и културата са ключов общ знаменател за Европа. Трябва да разберем какво общо имаме помежду си и трябва да се научим да приемаме разликите, а когато го направим, трябва да се научим да ги ползваме като предимство. "Единни в многообразието" не е обикновено мото, а много мъдра фаза и нещо, което трябва да научим. Това не е даденост и затова трябва да се учим да използваме разнообразието си, за да бъде Европа силна. Науката е средство да постигнем това.


Говорихте за разликите, а намирате ли прилики между българите и поляците?


- В миналото съм работил с много българи, макар че ме е срам, че никога не съм бил тук. Не е лесно да се обясни или изрази, но смятам, че трагичната история, която сме имали, както и животът в една и съща политическа система в продължение на години, а сега новият шанс, който ни се предоставя в ЕС – това всичко ме кара да вярвам, че има неща, които можем да правим заедно.


От научна гледна точка – всички български учени, които съм срещал, са били добре образовани и ентусиазирани да работят. И смятам, че сега е цел за вас да използвате този потенциал. Което няма да е лесно, като се има предвид, че науката в България не е добре финансирана.


През 2010 г. сте изпратили писмо до председателя на Българската академия на науките, с което изказвате съпричастност към финансовите проблеми на българските си колеги. Имате ли все още същите проблеми в Полша?


- Справяме се все по-добре всяка година и ситуацията е обещаваща. Започнахме от същото ниво, на което сте сега. Силно вярвам, че науката се нуждае от по-добро финансиране, дори в момент на икономически трудност. Разбирам, че България не е изолирана от проблемите, които имат всички страни, но политиците правят фундаментална грешка с науката. Те казват: "Науката е важна, ще намерим средства за науката, ако се справяме добре икономически". Но това е погрешният път – не можеш да се справяш добре икономически, ако не си инвестирал в наука. Политиците трябва да осъзнаят, че иновативната икономика е ключът към всеки успех по света. Пътувам много по света и където и да говоря, навсякъде се поставя акцент върху иновациите. А това да си иновативен е комбинация от няколко важни елемента.


На първо място стои доброто образование. Образование, което развива креативността на младите хора. Те трябва да се научат да бъдат смели и да изразяват собственото си мнение, а не да следват какво казват другите. Нашата учебна система не приема съвсем този вид свобода на изразяване. Трябва да се научим и как да си сътрудничим. Защото креативността и работата в екип вървят ръка за ръка. Преподавал съм в различни университети по света и това, което ми прави впечатление за образованието в тази част на Европа е, че в училище не се поставя акцент върху важността на груповата работа. Ние сме регион на индивидуалисти, което не е толкова добре, защото трудно работим в групи, а успехът в повечето случаи е успех на група от хора.


Друг проблем е висшето образование. Отново в тази част на Европа сме свикнали да име много университети и смятаме, че всички те трябва да следват една и съща мисия – да бъдат амбициозни изследователски университети. Висшите образователни институти обаче трябва да имат разнообразни мисии – най-добрите трябва да се занимават с изследвания, но трябва да имаме и по-прагматични университети, които отговарят за нуждите на определена сфера. В САЩ например има много университети и не повече от 130 от тях се занимават с изследвания. В Полша почти всеки университет иска да прави изследвания, което е невъзможно, трябва да сме честни за това. Когато се направи такава система, най-добрите университети трябва да получават наистина добро финансиране, защото бъдещето на нацията е да има мъдри хора. А няма друг начин за постигането на това, освен ако не им се предложат подходящите условия за развитие.


Следващата стъпка е икономиката, но и висшето образование да се направят интернационални. Много е важно да се изпращат студенти в други страни, както и да се привличат чужди студенти. Това важи и за академичните екипи и преподавателите. В Испания и Италия, например, чуждестранните студенти са повече от 10%. Във времена на много разнообразни култури, трябва да се научим на всички нива на образованието как да си сътрудничим по-добре, как да се разбираме. Това се учи, това не идва от само себе си.


Най-важният фактор за развитието на модерна и иновативна икономика е културата на уважение към човешката креативност. Това е трудно постижимо, но трябва да се научим да промотираме успелите хора, да даваме примери. Медиите и политиците трябва да са горди с тези, които правят честна кариера. Има такива хора и в България, и в Полша, но сякаш нямаме механизми да показваме тези хора като примери за следваме. Това е сериозен проблем, защото трябва да уважаваме тези, които са успели да постигнат успех, и това културен проблем. Културата, в широкото ѝ значение, което включва и образованието, и науката, е основополагаща. Ако говориш за иновативна икономика и забравиш за културните корени, ще загубиш играта.


Живял съм в много страни и основната разлика между тях и нашия регион е културата на подкрепа за успелите хора. Твърде много завиждаме, ако някой е успял, не го харесваме, подозираме го. Освен това ако млади предприемачи са решили да започнат своя инициатива и не успеят, те са стигматизирани и са приемани за загубеняци. Според статистическите данни в САЩ всеки успех в живота се постига след пет, седем, десет неуспеха. И когато се изправиш пред неуспех хората ти казват: "Браво, че опита, трябва да опиташ отново". Трябва да се променим и също да се научим да приемаме неуспеха.


Разбира се, важни са и регулациите, окуражаващи иновациите. Голяма част от тях идват от Брюксел, но има и много неща, които трябва да бъдат направени на местно ниво, за да се подкрепят младите предприемачи и хората с креативни идеи. Политиците трябва да се погрижат за това, но за съжаление, политиците в младите демокрации, като нашите, са голям проблем. Те обикновено не са хората, които би трябвало да са политици, а тези, които биха могли да вършат тази работа, никога не биха се сетили да се занимават с това.


А как Полската академия на науките подпомага този процес?


- Учим се в движение, но вече значително подобрихме системата на финансирането на изследователските институции. Имаме система, в която всеки се конкурира с другите. Няма значение къде работиш – в университет, изследователски институт, ако искаш финансиране, кандидатстваш, има специален орган, който оценява постиженията ти и плановете за бъдещето, и на тази основа решава дали да отпусне пари или не. Конкуренцията в изследванията, когато е в разумните граници, е положителна и незаменима. Имаме и инвестиционен фонд, който отпуска минимални средства "за оцеляване" - за администрация, за сградата, за консумативите.


От друга страна, голяма част от средствата могат да се получат от кандидатстването по изследователски проекти. В Полша имаме две агенции, които отпускат финансиране – едната е за фундаментални науки, другата е за приложни науки и стратегически дългосрочна наука. Ако си достатъчно добър, имаме и международни наблюдатели, защото въпреки че Полша е сравнително голяма страна, всички в научната общност се познават, а и оценяването на качествата така или иначе по определение не може да бъде много обективно. Така че молбите за проектите се подават на английски, имаме база данни с международни наблюдатели, които оценяват всяко изследователско предложение и на тази основа вземаме решение кой да вземе финансирането. И това работи.


При фундаменталните науки работи добре, при приложните науки е по-трудно. В фундаменталните науки нямаш приоритети, може да има проекти, които са много странни и не изглеждат реалистично, но имат добавена стойност и получават финансиране. В приложните науки е по-сложно, защото проектите трябва да бъдат в съответствие с индустриалната политика на страната. И тогава на първо място се появява проблемът с индустриалната политика, защото политиците обикновено не знаят точно какво искат - примерно в сектора на енергетиката и проблемите, които са огромни, да не говорим за последните развития, които очевидно допринасят за проблема. Трябва да се хармонизира политиката на правителството с потенциала на науката, а в момента това е голям проблем.


Полската агенция за финансиране на приложните науки се състои от членове и от правителството, и от научната общност. От своя страна тази за фундаментални науки се състои само от изследователи. За момента и двете имат опит само от 5-6 години, но изглежда, че вървим по правилния път. Основател съм на Европейския съвет за научни изследвания, която е първата в историята агенция за финансиране за фундаментална наука на европейско ниво. ЕС винаги е подкрепял науката в рамковите си програми. Всъщност в Полша се опитваме да прилагаме нейния модел – агенцията за финансиране на приложните науки е точно копие на европейския съвет, както и да използваме добрите практики от всички държави членки. Моето предложение би било България също да следва този модел – Европейският съвет за научни изследвания е доказал своята ефективност и опитът може да се ползва.


В България има голям проблем с това, че голяма част от младите хора, които са решили да се занимават с наука, предпочитат да заминат в чужбина, където им се предлагат по-добри условия. Имате ли този проблем в Полша и как се справяте с него?


- Като начало привличането на млади хора в науката е огромен проблем. Правенето на наука изисква много специални възможности и трябва да се привличат талантливи хора. Истината е, че повечето талантливи млади хора днес виждат възможности другаде – не в науката. В науката заплатите са ниски, или поне в началото, а възможностите са много по-добри в други сфери на живота. Този проблем съществува почти във всяка страна – всички се оплакват заради липсата на достатъчно млади хора, които искат да се занимават с наука.


Това, което може да направи държавата, е да промени политиката си. В Полша правим няколко неща. Например, значителна част от бюджета на агенцията за фундаментални науки е предвиден за млади изследователи, с уговорката, че в науката възрастта и младостта има други измерения – средствата за млади учени са за изследователи на възраст между 35 и 38 години. В Полската академия на науките направихме и "Младежка академия" - няколко млади учени, избирани с мандат от пет години, които не са членове на ПАН. Те получават привлекателни предложения – не са финансови, но участват в срещите ни, дават мненията си по определени теми. Освен това имаме правило, че ако ПАН публикува становище по определен проблем, първо искаме позицията и на "Младежката академия". Така те се чувстват значими и осъзнават, че също имат роля в процесите.


Много е важно да се стимулират младежите и младите учени, защото академиците остаряват. Друг начин за това е да се изпращат учени за обучения в чужбина, за което вече стана дума. Науката трябва да се направи популярна, а за да стане това, учените в отделните страни трябва да си сътрудничат.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 5315 Любопитно

    Защо професора не е академик?

  2. 2 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1340 Неутрално

    До коментар [#1] от "Доби Велков - без мен след 05 април":

    Не е защото са нямали Дянков, който да даде по 2000 лева на академиците, и едновременно с това да иска да им закрие академията!

  3. 3 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2659 Неутрално

    Това противоречи на принципа "Всекиму според потребностите" (въпреки че, както знаем, последните винаги са безкрайни...)

    ГЕРБ е ДПС-то на етническите българи.
  4. 4 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1695 Неутрално

    Едно стойностно интервю е най-смисленото начало на седмицата!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  5. 5 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1127 Неутрално

    "Така че молбите за проектите се подават на английски, имаме база данни с международни наблюдатели, които оценяват всяко изследователско предложение и на тази основа вземаме решение кой да вземе финансирането. И това работи."

    Т.е. в Полша е възприета системата за оценяване на предложения за проекти, прилагана от Европейската комисия. Както всяко нещо, и тази система има предимства и недостатъци, но вероятно все пак общият ефект е положителен.

  6. 6 Профил на mrtosh
    mrtosh
    Рейтинг: 581 Весело

    До коментар [#1] от "Доби Велков - без мен след 05 април":

    Защото там явно не се робува на титли, а на мениджърски способности. Аз след като прочетох че в България за 2013 са раздадени 1100 професорски титли, умрях от смях, сигурно в 40 милионна Полша са едва 100-150 броя за 2013.

  7. 7 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 2135 Неутрално

    Я, много приятно четиво! Нямах големи очаквания, но ми хареса.

    Никола Йорданов
  8. 8 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 2776 Неутрално

    " В САЩ например има много университети и не повече от 130 от тях се занимават с изследвания. "

    Г-н Професорът е леко в грешка. Т.н. research universities са приблизително 200 (http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_research_universities_in_the_United_States). Но иначе, да, това е една малка част от ВУЗ-овете в САЩ, които общо са над 4000.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  9. 9 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 2776 Неутрално

    Интервюто е много смислено. Но искам да обърна внимание на един детайл - директорът на полската академия на науките има публикации в англоезични издания като първи автор при това цитирани стотици пъти: http://bit.ly/1i8kLk7 - т.е. това е един истински и доказал себе си учен. Кога за последен път българската академия на науките е била ръководена от такъв учен? Само ще посоча за пример сегашния министърът на образованието, която иначе е ректор - тя няма НИТО ЕДНА публикация в англоезично издание като първи автор.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  10. 10 Профил на www
    www
    Рейтинг: 256 Неутрално

    Браво за интервюто. Професора май много добре се е ориентирал за обстановката в БАН. Той многократно повтаря - конкуренция и проекти, креативност, приложна наука, младите учени. Това са все неща които тотално липсват на БАН! Не съм сигурен само че е добре да бъде толкова дипломатичен.

  11. 11 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1573 Неутрално

    "Най-важният фактор за развитието на модерна и иновативна икономика е културата на уважение към човешката креативност."

    Много добро интервю! Браво на проф. Клайбер!

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  12. 12 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1448 Неутрално

    мн приятно четиво. хубаво е, че говори 'ние в източна европа", но истината е, че ние с поляците имаме малко общо. адски дръпнаха.

  13. 13 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1159 Неутрално

    Най смисленото интервю от доста време. Да го чете недоразумението бивш министър серготеп, който се опита да затрие БАН и раздаваше пари за наука на наши хора и на калпак на всичките унита, за да се дореди НБУ до нянкаво финасиране.


    В България наука трябва да се прави в СУ, МУ, ВХТИ, МЕИ и БАН. Всичко друго е учебно-кръжочна дейност и наукообразие.

    За кухите хабилитации е излишно да говорим. Повечето в села и паланки по приятелско пиянска линия.

  14. 14 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1573 Неутрално

    До коментар [#13] от "olimpipanov":


    +++
    Велико недоразумение, което сътвори огромни безобразия.
    Слава Богу, имаше и "добри сили", които не му позволиха да закрие БАН!

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  15. 15 Профил на lustmord
    lustmord
    Рейтинг: 362 Неутрално

    Браво - много точен анализ. Това е формулата за развитие - толкова ли е сложно да се поучим от чуждия опит? А поляците наистина са далеееч напред пред нас и в това отношение.
    И на всеки трябва да е ясно, че позицията "Пари за наука и образование - само в случай, че останат отнякъде" ще ни (или да си го кажем направо - вече ни) сближава с Централна Африка...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK