Игор Когут: Украинците осъзнаха колко е важен непрекъснатият контрол над властта

Игор Когут

© Дневник

Игор Когут



Много от новините и гледните точки за случващото се в Украйна идват от руски и западни медии. Затова поискахме да чуем мнението на украинец с опит в гражданския сектор. Игор Когут е политолог, директор на Украинската школа за политически изследвания и председател на съвета на Лабораторията за законодателни инициативи в Киев. Той бе в България по покана на Българското училище за политика "Димитър Паница" с помощта на Фондация "Америка за България".


Украйна изглежда като страна, наказана заради това, че опита да избере проевропейски път. Какво бъдеще я очаква?


- В обозримо бъдеще Украйна няма да има право на самостоятелен избор, поне ако се позоваваме на изявленията на руския президент Владимир Путин и администрацията в Москва.




Имаме проблеми на национално равнище - колкото и да ни се иска да изгладим разкола в страната, той съществува и е много изострен. Реалността е представена от един национало по-осъзнат патриотичен Запад и Център на Украйна и мислещ по съветски Изток и Юг. Макар че в действителност някакъв много малък процент от всички тези хора реално иска да се окаже в друга държава. 


Смятам, че дори в Крим критичната маса хора не искаха да се променя статуквото. Съгласен съм, че мнозина се оплакват от недостатъчно внимание. Те вярват, че в Русия ще им бъде по-добре, виждат как заплатите в Черноморския флот са няколко пъти по-високи от тези в украинската армия. Всичко това има значение, но се надявам, че хората са се научили и да ценят свободата си - дори в годините на Виктор Янукович можеше да се изказва мнение и да се влияе на някакви събития. Има надежда, че изборите може нещо да променят въпреки манипулирането им и готовността на мнозина да продадат гласа си. 


За украинците е в сила една особеност в постсъветското пространство - те вярват в изборите. Не знам как е в Русия, но там едва ли някой вече вярва в изборите.


Мисля си, че може да има и някакви сходства с политическите проблеми на България, със слабите институции, неработещата съдебна система, корупцията. Но в Украйна тези процеси са много по-драматични и има една много характерна черта - огромна пропаст между бедни и богати. Шепа хора притежават политическите, икономическите и енергийните ресурси на страната, а огромно количество бедни хора едва оцеляват.


Не бива да се забравя, че вие трябваше да изграждате държава след разпадането на бившия СССР. Колко силен е този фактор?

- Не знам на какво се дължи този внезапен обрат у Владимир Путин, но е очевидно, че определени среди в Москва не приемат факта, че Украйна се сдобива с реална независимост, че може да поеме в друга посока на развитие. Тази болезнена, военизирана реакция демонстрира, че Украйна вече става субект с определени аспекти на нация. 


Няма да крия, че 20 години имаше известна бутафорност - създавахме институции "като в Европа". Парламент, Сметната палата, някакви контролиращи органи... Но ми се струва, че след последните събития ще трябва всичко това да го градим отново. Нямахме онази дългосрочна перспектива, нужна за стабилност на институциите. Всяка власт идва и прави нови стратегии, планове, ориентири.


В толкова критична ситуация особено значение има състоянието на спецслужбите и отбраната. На кого служеха те при Янукович?


- За четирите години управление на Янукович се случиха интересни неща в сектора на сигурността. Ако проследите какво стана не толкова с кадровите промени, колкото с бюджета, ще видите, че намаляваха парите за армията. Вместо за отбрана, образование и здравеопазване, средствата отиваха при правоохранителните органи и в администрацията. Тези диспропорции бяха очевидни, но днес по един трагичен начин се вижда, че армията ни е неподготвена, технически не е оборудвана.


В същото време полицията започна да брани собствените си интереси, интересите на кланове, на кастата, в която се превърна. Същото е и при спецслужбите - внедряване на хора, представляващи интересите на друга страна, а това е недопустимо. На ниво ръководство и агентура работеха хора от съвсем друга държава.


Съществува теза, че кръгът около Путин действа в момента като секретен отдел на разузнаването, който взима решенията си в пълна тайна.


- Да, има такава професионална деформация, когато в политиката идват хора от секретни структури. Когато си вършат професионалната работата, в това има логика, но тя не е особено подходяща в политиката.


Русия прекрасно знаеше какво е положението в Украйна, огромната дупка в бюджета, нестабилността, както и това, че никой не е готов за военен конфликт с руската армия, защото за нас това е някаква пълна дивотия. Но е факт също, че част от тази нестабилност бе инспирирана отвън. 


На Кремъл бе ясно и това, че ако поиска да нахлуе в Украйна, гарантите на сигурността й - САЩ и Великобритания, няма да тръгнат на военна конфронтация, включително защото са ядрени държави. ЕС виждаше, че се задава криза, но не е готов на нищо от този порядък. НАТО също разбира колко огромна заплаха е това за алианса, защото един такъв конфликт не може да остане локален, макар на всички им се иска да остане такъв. 


Но никой не е готов да се сражава за Украйна.


Донякъде и ние сме си виновни за това, защото прекалено се разчиташе на тези гаранции, а днес международният ред вече не съществува в стария си вид. 


Всичко това не е мислене в категориите на на конспирациите, а просто добре направена сметка в Русия. Москва действа със сила в Чечения, но там става дума за вътрешен конфликт, засягаш една от автономните републики. В Грузия конфликтът все пак беше локален. Но когато говорим за Украйна, това е конфликт, въвличащ в различна степен куп държави - от Полша до, може би, България. Засегнати са сигурността в Черно море, Турция, подкрепяща единството на Украйна и кримските татари, мюсюлманския свят, свързващ се с мюсюлманите на Крим, които не одобряват анексирането.


Да поговорим малко повече какво става вътре в Украйна. Имате ли повече информация какво се случи с Янукович в онази драматична нощ на 21 февруари? Уплаши ли се?


- Не мисля, че е проявил някаква слабост и страхливост. През последния месец от властта си той по никакъв начин не демонстрира слабост. Не прие никакъв диалог с Майдана, с хората, излезли на улицата за проевропейска ориентация, за реформа на спецслужбите, за ефективен съд, ограничаване на корупцията... Янукович за пръв път показа готовност за такъв диалог, когато на улица "Грушевски" избухнаха сблъсъци в средата на януари.


Това е голяма загадка - защо избяга така панически... Това дава много храна за конспиративни теории, че всичко е било част от някакъв по-голям план. Не е вярно, че някой е щял да превземе сградата на президентството - там имаше предостатъчно въоръжени хора, готови да отблъснат каквото и да е нападение. Дори Майданът да беше въоръжен, силата щеше да бъде несиметрична.


Загиналите в сблъсъците се криеха зад дървени щитове и безполезни бронирани жилетки, а срещу тях стреляха снайперисти, които се "съревноваваха" със собствен почерк - един стреля в шията, друг в окото, трети в сърцето... 


Затова не мисля, че Янукович избяга от страх, че някой с оръжие ще превземе административните сгради. Целта като че ли е била да се каже, че в Киев има безчинства, въоръжени хора, екстремисти, нацисти. Самият Янукович развива чертите на този сценарий на пресконференциите си, повтаря едни и същи стандартни фрази, които размножава руското Министерството на външните работи на Русия. 


"Премиерът" на Крим действа по същия начин...


... Да, това е много ожесточена информационна война. Насажда се паника, на хората им се иска да вярват в дипломатическо решение, но в същото време очакват някакъв драматичен Ден Х.


Да поговорим за Майдана, който в един момент като че ли се разцепи, появи се нов екстремистки център на "Грушевски", радикалите от "Десен сектор"?


- Майданът никога не е бил нещо единно. Имаше опити да се създаде някаква координация, но тя не работеше. Обществените организации, например, непрекъснато спореха дали да бъдат приети в протеста политиците от опозицията, или да им се опонира. Прието бе да се сътрудничи с тях, но без да им се дават индулгенции и с предупреждение, че няма да получат благосклонно отношение, ако дойдат на власт. "Десен сектор" са т.нар. нови политици, ново политическо движение, което ясно се насочи към формата на партия и участие в президентските избори.


Но имайте предвид, че всичко това се развива в единия лагер. От другия нямаше и сантиметър отстъпки. Ако властта е правила някакви отстъпки, те идваха с 2 месеца закъснение.


Фашисти и антисемити ли са "Десен сектор"?


- На първо място, знаем доста малко за това кои са те. Лично аз чух за тях около сблъсъците на 19 януари. Може да се каже, че донякъде те сами търсеха този сблъсък с "Беркут", но също така е вярно, че този сблъсък създаде възможност за първите преговори с Янукович. 


А да се говори за антисемитизъм е несериозно в момент, когато случващото се на Майдана се подкрепя от равините, еврейските организации, бизнесмени от еврейски произход… Просто тези хора нямат достъп до толкова мощни медии, за да обяснят позицията си. 


А ако говорим за фашизъм, нека да си спомним как митинг в памет на Тарас Шевченко бе нападнат под руски знамена.


В Украйна хората не обичат националистическите партии. Да, те искат да има държава на украинците, в която езикът и културата им да се развиват, понеже такава възможност не е имало никога на тази територия - винаги е имало някакъв чуждестранен фактор, дори днес той съществува под формата на тази агресия и инвазия от Русия. Просто изтокът и западът на страната се обединиха в патриотизма си, макар да изпитват принадлежност към украинската нация по различни причини - едните по кръв, другите по гражданство, но всички се смятат за Украйна.


Москва непрекъснато изкарва на преден план "проблем за легитимността" на новата власт в Киев?


- Никой, дори Путин, не е казвал, че парламентът в Киев е нелегитимен. Правителството е създадено от този парламент - не единодушно, но с конституционно мнозинство. Какъв проблем с легитимността? За какво говорите?


Можем да обсъждаме това, че вероятно е трябвало да включат в управлението повече хора от Източна Украйна. Но това е въпрос на логика. По същия начин спораумението на Янукович от 21 февруари е логично, но е неморално след смъртта на толкова хора на улицата.


Защо тогава Москва толкова настоява на споразумението от 21 февруари?


- Москва не подписа това споразумение, но настоява за него. Що за логика е това? Същото важи и за искането във властта да има хора от Партията на регионите. Това е неморално, не може да управляват хора, които довчера са били част от системата - нищо че сега всичко прехвърлят на Янукович, изключват го от партията. Не виждаме с какво могат да бъдат полезни. За диалог с Изтока и Юга на Украйна? Като някакви посредници с Русия също ги няма никакви, нищо не свършиха и в Крим, където иначе осъждаха неконституционните сепаратистки действия на властите в Симферопол.


Сега усилено се говори за федерализация на Украйна.


- Знаете ли, ние работим по този въпрос от години, само че го наричаме децентрализация. Процес за повече власт по места, повече свобода за използване на ресурси за постигане на местни цели. Но Янукович направи точно обратното и инициативата за федерализация бе подета от Русия, но в съвсем различен контекст.


Говорите също за опасност от "феодализация" на Украйна.


- Всяка област произведе свои олигарси, всяка е с икономически профил и по принцип каквито и да е решения по места ще бъдат мотивирани от това кой е работодателят. Ако дадем на областите повече самостоятелност, логично е там да се гласува за хората на тези олигарси.


Вашата Украинска школа за политически изследвания работи усилено от близо 10 години. Какво се случи с гражданския сектор в страната?


- Той получи нова енергия след Майдана. По принцип нямаме експертиза за някакви стратегически планове, но имаме желание да се помага на правителството. Обществото вече разбира колко е важно да има непрекъснат контрол и мониторинг. 


През 2005г. с Оранжевата революция предадохме властта на президента Виктор Юшченко и всички си мислеха, че сега само ще берат плодовете от новата демокрация. Но не става така. 


Хората вече не искат да са пасивни, а да контролират, за да не се повтори тази ситуация.


Нашата школа възникна след Оранжевата революция от 2004-2005г. Беше много важно да бъдем някакво свързващо звено между изтока и запада на Украйна, между центъра и провинциите, между професионалните сектори. Днес предизвикателството е същото.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK