Любен Белов, LAUNCHub: Има начин да правиш пари и да живееш нормално без да си бандит

© Георги Кожухаров

Завършил е право, но никога не е занимавал в тази сфера. Не е работил във фирма или оранизация, само в свои проекти. През 1998 г. с негов приятел (Виктор Пенев) създава Нетинфо. Минават през всички вълни на дотком балона. През 2008 г. продават Нетинфо на Sanoma International за 29 млн. евро, което е един от най-големите екзити (продажба на компания, която си започнал). След това сяда от другата страна на масата като инвеститор. Има инвестиции в близо 15 стартъпа (наложилото се вече и на български наименование за стартиращи фирми) , една част от тях са в България. През 2012 г.с партньори създават инвестиционния фонд за стартиращ бизнес LAUNCHub (единият от двата в България по евроинициатива JEREMIE). До момента са инвестирали в 35 компании, скоро ще са над 40. Около 2.2 млн. евро са вложените пари досега, като има привлечени други инвестиции за още 3.3 млн. евро.

С разговора с Любен Белов "Дневник" започва първата си серия от интервюта, фокусирани върху определена сфера, в която в момента се случват интересни проекти, промени. Тя е за стартъп бизнеса, обществото, което създава в България и позитивните ефекти. 

Какви са разликите между стартъп и предприемач?

- Стартъп е различно от предприемач. Предприемач може да бъде и един магазинер. Той прилага много ясен модел - купува стоки, продава, плаща заплати. Той е предприемач, но не е стартъп. Стартъп е човек или компания, която се опитва да направи промяна в съществуващ бизнес модел, например Uber. Поръчването на такси е ясно. Обаждаш се по телефона. Uber обаче казват "Ние ще ти пратим най-близката кола, можеш да избереш маршурт, можеш да оцениш шофьора и ще имаш възможност да предложиш цена и да получиш оферта".

Оптимизация на съществуващ бизнес модел. Стартъпите оперират в условия на неизвестност и прилагат или нови съществени изменения в съществуващите бизнес процеси, или измислят нови бизнес процеси като цяло. Flipps например показаха, че можеш да гледаш интернет видео не само на компютъра, а от друго устройство и ще го прехвърляш на телевизора.

Имате ли интерес към компании извън IT сектора?

- Ние сме насочени само към IT. Иновациите могат да се случват навсякъде, ние обаче сме се фокусирали върху дигиталните технологии, защото там ни е експертизата. Вътре в тази огромна дигитална сфера сме се опитали да се специализираме в няколко конкретни вертикали. Първата причина затова е, че искаме да развием експертиза и наистина да можем да помагаме на компаниите. Второ, искаме нашите инвестиции вътрешно да могат да си помагат в конкретната сфера. Трето, гледаме къде пазарът има потенциал за растеж. Четвърто следим какви са възможностите на регионалния пазар.

Имаме интерес в шест посоки. Една от тях е пресечната точка между развлекателната индустрия и технологията, каквито са компаниите като Flipps.

Съвременото образование е счупено, съвременното. То е на ниво индустриална революция, а всъщност вече сме в технологичната, така че образованието като цяло се нуждае от промяна. Насочени сме и към този сектор.

Третатата посока - регионът ни е бил дълги години "силициева долина" на Източния блок. Най-вече България. Има много добри умения и технологии на т.нар. ниско ниво, т.е. софтуерът, който работи в близост до хардуера. От този сектор излизат много разработки в т.нар. developers tools или инструменти за програмисти, които им позволяват да пишат по-добре. Telerik е пример за такава компания и ние също инвестираме значително в тази посока.

Четвъртият сегмент е пресечна точка между здравето и технологиите. Нещата, които предотвратяват ходенето на лекар и повишават качеството на живота.

Имаме и още две сфери, в които искаме да навлезем. Едната е т.нар. интернет на нещата. Това са комуникации между хардуера и да има добавена стойност на тази база. Инвестирали сме в codebender.

Шестият сектор, който искаме да развиваме, е свързан с финанси и технологии. Може би Bitcoin. Ние вярваме, че Bitcoin е нещо много голямо и искаме рано да влезем там.

Кои страни включвате в регионалния си пазар, коя е най-активна?

- Домашният ни пазар е от Словения до България и от Румъния до Гърция или Югоизточна Европа. По-широкият ни пазар включва Унгария, Словакия, Чехия, Украйна. Имаме предложение за инвестиция и в Италия. В Скопие имаме инвестиция в гейминг компания. 

Flipps се преместиха и централата им вече е в Силициевата долина. Тук останаха разработчиците. Бизнес екипът отиде там. Това е нормалният път. Регионът ни има много добри разработчици, но има малко големи компании, които се състезават за тях. Ние нямаме Amazon, Google. Имаме Telerik и няколко други. Но като цяло състезанието за технологичен талант е в пъти по-малко. Това, което ни липсва, са умения за маркетинг и продажби. За да можеш да направиш истински голям бизнес, ти трябват и двата компонента. Този за маркетинг и продажби можеш да вземеш, когато си близо до клиентите, а повечето от тях са в Силициевата долина, Лондон, Берлин.

Наскоро си говорих с жена ми й и казах, че цял живот съм си мислил, че държавата ни е много зле и няма как да ти помогне. Единственото, което може да направи, е да ти пречи. Сега обаче оцених, каква огромна разлика има за година и половина само с 21 млн. евро, които дойдоха по JEREMIE. На фона на всички пари, които са откраднати в тази държава, които са неефективно инестирани и т.н. Само 21 млн., а доведоха до много динамика, работни места, признание извън България. Има хора от чуждестранни фондове и компании, които гледат първо България и Полша. И това е постигнато с частичка от частичката на част от парите, които държавата е наблъскала в глупави проекти.

Накратко, изпъкваме в региона. Смятам, че сме по-добре от Румъния, която е три пъти по-голяма от нас. Смятам, че сме по-добре от Гърция, която също има доста повече средства. Единствено в Словения може би излизат повече неща, но тя е била в Югославия  технологичния хъб и те имаха ранен успех на няколко компании. Общо взето България се налага като регионален хъб, което е чудесно. Сега всички се опитват да ни копират.

Тези на "Дондуков" 1 сега искали да затрият този инструмент (JEREMIE - бел.ред.). Ние искаме да направим нещо по-голямо и ново и няма да ни е проблем, ако го няма. Но ако това, което сме направили до момента, не се продължи, ще е много глупаво.

Защо се случва това?

- Защото през нас не могат да приберат парите. Няма как да стане и явно има други начини, по които могат да го направят. Така си мисля. А може просто да са си тъпи.

Не могат да натискат този сектор. Едно време в интернет с Нетинфо така им се изплъзнахме. Те не знаеха какво е и в един момент станахме достатъчно големи, за да не могат да те натискат. Сега това се повтаря.

© Георги Кожухаров

Какви са разликите между инвестиционния фонд и бизнес ангел? С какво трябва да се съобрази една компания, която избира каква инвестиция да потърси?

- Ако трябва да говорим за етапите, обикновено нещата стоят така: Първо започваш да правиш нещо с твой собствени пари. Не взимаш заплата, развиваш сам, разчиташ на мама и татко. После отиваш при някой заможен човек, който ще ти даде двадесет или тридесет хиляди и ще вземе дял. Третият етап са фондовете като нас, т.нар. сийд (от seed - семе - бел.ред.) инвеститори.

Разликата между нас и бизснес ангелът е, че вторите като цяло не са толкова навътре в нещата. Дават парите, но не налагат процеси. Ние се опитваме да посочваме на компаниите грешки, които правят, да им помогнем с контакти и т.н.

Бизнес ангелите често инвестират заедно с нас. Имаме компании, в които сме правили рундове по 400-500 хил. долара, в които ние даваме 250-300 хил., останалите ги допълват ангели. Има и много българи, които инвестират.

Вие предпочитате при вас да идват хора, които вече имат нещо работещо.

- Категорично. Във фонда Eleven инвестират и в идеи. При тях можеш да отидеш и да кажеш какво искаш да направиш и ако им хареса, ти дават пари. Ние искаме да виждаме прогрес. Може да е в екипа, в продукта, в потребители, приходи. Искаме да видим нещо направено.

Повече в български или повече в чуждестранни компании инвестирате?

- Като цяло съотношението е 50 на 50.

В каква сфера досега сте инвестирали най-много?

- Най-много в dev tools, платформи и технологии, които решават сериозни технологични проблеми най-вече за програмисти. Много повече сме B2B, отколко сме B2C. Cinexio е наша инвестиция, която от септември до март, от 0% в сегмента за резервация на билети за кино в България, вече държат 10% от боксофиса в страната. Те са близо 40-50% от онлайн резервациите и над 90% от мобилния.

Каква е средната възраст на хората, които идват при вас?

- Най-успешните ни екипи са хора с технически бекграунд и добри бизнес умения. Повечето от тях са на възраст около 25-35 г. например. Финансираме и по-млади екипи, но те не винаги са успешни. Следващият Марк Зукърбърг не е тук, все още.

Може ли да се появи и у нас?

- Това, което знам със сигурност, е че от този регион ще излезе нещо голямо. Сто процента съм убеден и това е моята цел. Това е, което ме мотивира. Аз съм направил нещо в добър мащаб, но у нас. Искам от този пазар да излезе нещо наистина голямо, от което да сме част.

Ще е по-трудно, заради липсата на умения в маркетинг и продажби. Заради липсата на амалгамата в Силициевата долина, където винаги има помощ, има университети, има хора, които вече са минали по този път и казват как да постъпиш и ти спестяват месеци усилия. Има капитал, има много неща.

Нашите хора тук имат достъп до много инженерен талант и липса на конкуренция. В долината, ако си много умен, голяма е вероятността да отидеш в Google и да изпълняваш тяхната стратегия. Тук тази алтернатива не е чак толкова на дневен ред. Това дава шанс добрите кадри да не са вързани.

Хубавотото е, че тук не се сблъскваш с думите "не може". В долината винаги можеш да стигнеш до един човек от индустрията, който да ти каже, че това не може да се случи. Тук, поради факта, че ги няма тези огромни мултинационални бизнеси, няма да те спрат на толкова ранен етап или да те обезсърчат.

Какво трябва да се направи, за да се подобри ситуацията и нещо тук да се случи наистина? Казахте, че в образованието трябват промени.

- То е основното. Другото е, че трябва да свързваме България с хъбовете, където има тези умения в маркетинга и продажбите. Това е много важно. Нашите хора трябва тук да направят нещо малко, да се поучат от другите и след това забравят за българския пазар. Тук остава разработката, бизнесът отива в Берлин, Лондон, Дъблин, Ню Йорк, Силициевата долина. Това е начинът. Telerik са изключение и дори и техните големи екипи в продажбата са придобити в такива хъбове.

Чрез практиката или промяна в образованието, няма ли начин и тези умения да се придобият тук?

- Отнема време. Докато не направиш Skype например, няма как някой да ти го предаде. Ще трябва да го направиш със собствените си ръце и ще трябва да си го развил от 100 хил. на 100 млн. потребители. Няма как да направиш това тук в момента.

Когато вече имаме компании, които са постигнали нещо такова, те биха могли да обучават по някакъв начин хора, които да излизат от тях и да се завъртят в сектора. Това е процес. Ще отнеме няколко години. Най-лесният начин е да го свържеш с хъбовете по света.

А в образованието какво трябва да се промени?

-  Държавата не образова, дезертира. Компаниите влизат и започват да правят нещата, които държавата не прави. Започват те да обучават хората. Академията на "Телерик", академията на Imperia Online.

Друго, което според мен трябва да се случи, но не знам как. Нашите най-добри предприемачи са хора с технически бекграунд и бизнес умения. Трябва да има хубави програми за предприемачество в техническите училища. Да има такива в Медицинския университет, в специализираните училища, в Техническия. Всичко, което се случва, е пресечна точка между няколко неща. Вече не трябва да си достатъчно добър само в една област.

Във финансовите училища пък не се учат технологични знания. Вътре в рамките на конкретната индустрия трябва да се въртят знания по предприемачество и умения. Другото е, че тези неща трябва колкото се може по-рано да се вкарат и в училищата.

Искате в образованието да им се показват успешни модели и да има примери на хора, които са добри и постигнали нещо.

- Да, точно така. Трябва да се види, че има начин да правиш пари и да живееш нормален живот, без да е нужно да си бандит или кретен. Не е така.

© Георги Кожухаров

Има ли предприемаческа нагласа и мислене у нас?

- Според мен има. Много се радвам. Аз съм на 44 години и обикновено хората след нас казват "ох, тези след нас не стават". Напротив. Аз смятам, че те са много по-умни от нас. Когато стартирахме през '98-ма година ние бяхме на по 29 години и бяхме първото поколение на интернет тук. От тогава колко неща се промениха. Тогава се изискваха много капитали, за да започнеш бизнес, да купуваш машини, софтуери... Сега всичко е готово. Софтуерът се плаща като услуга, машините ти ги дават евтино, плащаш на месечна база, имаш готови модули за каквото поискаш.

Ние бяхме първото ниво, което гледаше само в България. След нас дойде второто ниво, тогава бяха на по 17-18 г. Сребрин Ватралов от Grabbo например. Те видяха регионалния пазар и започнаха да мислят и правят неща и за извън България.

Сега тези, в които инвестираме, нямат никаква идея да правят нещо в България. Никаква. Нула. Те гледат само и единствено навън. Което е много хубаво. Много различно и хубаво. Много са умни и отвореният свят им дава много. Аз искам да видя някой, който е много отдаден на бизнеса и едновременно с това е толкова отворен. Тогава ще се случи магия.

Като основа младите са две нива над нас. Има я предприемаческата култура. Мисля, че до някаква степен са се преборили и със стигмата за неуспеха. В обществото ни тя е доста сериозна и ако си се проваил е голяма трагедия. Това е тъпо. Мисля, че ще се преодолее.

Да не забравяме, че и законодателството те наказва. Ако си изпълнителен директор на компания, която е фалирала, три години не можеш да работиш на такъв пост. Това е безсмислица. В Америка е обратното. Провалил си се, значи си се научил на нещо. Следващо и следващо, докато не достигнеш до успех. От първия опит рядко се получава.

Има ли нужда от още фондове за финансиране у нас?

- Да. След нас трябва да има някой, който да поеме нещата и да инвестира на следващи нива. Искаме да покриваме сийд и Series A, т.е. инвестиции между 150-200 хил. до 1.5-2 млн. Сега след нас практически няма инвеститори.

Освен с финасиране, с какво друго помага фондът?

- Категорично не само с пари. Най-глупавото е да вземеш само парите, но доста хора го правят. Най-важното е да видиш дали можеш да получиш допълнителни ползи. Парите са лесни, те могат да се вземат от различни места. Въпросът е кой какво ще ти даде след това.

Ние се опитваме да помагаме. Партньорите имат различни умения. Например аз им давам предизвикателства от гледна точка на крайния клиент. Какво мисли той, как да стигнат до него. Метрики. Как да взимат решения.

Имаме партньори от мобилния сектор, от продажбите. Всеки добавя нещо в дискусията. Основното, което се опитваме да направим, е да дадем основни бизнес умения. Да предизвикаме стратегията им и евентуално да им дадем насоки и съвети. И разбира се контакти, както в България, така и навън. Както с бизнес партньори, така и с потенциални клиенти, фондове за допълнителни инвестиции.

Кои проекти са ви най-интересни?

- Аз съм голям почитател на "разбиването" на развлекателната индустрия. Според мен тя е счупена и работи зле. Искам да видя промяна. От тази гледна точка Flipps са ми много интересни, участвам в техния борд на директорите.Развлекателната и кабелната индустрия са създадени преди много години и са супер нахални и не искат да се променят, а потребителят иска друго.

Друго, което много ме вдъхновява, е Bitcoin. Промяната на финансовата и банковата индустрия. Банките са прекалено нахални, изкарват прекалено много пари за неща, които не заслужават. Не предоставят услугите, които са необходими на хората. Затова трябва да има промяна и смятам, че Bitcoin може да е от нещата, които да я донесат.

Bitcoin не като валута, а като инфраструктура, като протокол. Колегите в офиса например, вместо да се разправяме с банкомати и преводи, ползваме Bitcoin. Много е лесно.

В Bitcoin обаче има и много притеснения за сигурността.

- Знаете ли колко е близко това до ' 98-ма година, когато се занимавах с интернет и когато модемите писукаха. Същото е. Тогава ходих и се борих с реклманите агенции и те ме гледаха като извънземен. Bitcoin ми напомня точно на това нещо.

Не твърдя, че криптовалутата ще стане валута. Твърдя, че ще стане алтернативен метод за обмяна на стойност. Вместо да отида в банката, за да преведа 10 лв. и да ми вземат комисионна, аз ще мога да го напиша на компютъра и те да пристигнат до получателя безплатно. Няма да е свързано с такси и такива неща. Това ще се случи и ще има безброй много услуги.

Могат ли българските стартъпи да хванат тази вълна?

- Те вече я хващат. България и Словения са сред малкото държави, в които има много "копачи" тези, които генерират валутата. В тези две страни има и много борси. Говори се, че една от трите най-големи борси е българска.

Има ли начин да се преодолее зависимостта от големите играчи в дигиталната сфера?

- Няма начин. Винаги работиш в колаборация с тях. Това е неприятно. Когато зависиш много от такива платформи, те винаги могат да ти повлияят. Например Apple може да се свали от магазина и си до тук. Няма как да го преодолееш.

Така е и с Google. В момента те държат онлайн търсенето и са супер. Само, че търсенето в мобилния свят не работи. Да намериш дадено приложение например, не работи. Трябва да си го чул от някъде. Това е възможност за някой да направи търсачка за приложения, която да не е зле.

Любен Белов ще може да слушате и на един от най-големите технологични форуми в Югоизточна Европа DigitalK, организиран от Капитал. Тази година на 29-30 май.