Даниел Томов, Eleven: София е сред най-добрите пет места за стартиращ бизнес в Европа

Даниел Томов, Eleven: София е сред най-добрите пет места за стартиращ бизнес в Европа

© Надежда Чипева, Капитал



Избори 2022

Мечтателят. Така е определена ролята на Даниел Томов в инвестиционния фонд за стартиращи бизнеси Eleven. Оптимистът - бихме добавили след разговора с него.


Както сам се представя, през последните 14 години е бил от двете страни на масата - и като инвеститор, и като предприемач. През 2000 г. с партньори създават "Булвенчърс", който сега определя като малък прототип на Eleven. Инвестират в няколко технологични компании, които порастват и сега са обединени в една - "Мелън технолъджис", сред големите софтуерни фирми в България. През "Глобал файнънс" е инвестирал в друг тип бизнеси - ОМК, "Онда", "Колпойнт", "Телетек". А в промеждутъците, както казва, е работил и върху собствени проекти. Последният от тях е бил в сферата на възобновяемата енергия - сеща се за трудностите на този сектор в момента и споделя, "а аз го започнах с уникална мечта за малък принос дъщеря ми да живее в по-добро време - не може през XXI век постоянно да копаеш земята, за да изкараш електроенергия" и дава за пример ефекта от ВЕИ в Германия. 


Разговорът с Даниел Томов е част от първата серия на "Дневник" от интервюта, фокусирани върху определена сфера, в която в момента се случват интересни проекти, промени. Тя е за стартъп бизнеса, обществото, което създава в България и позитивните ефекти. 




Досега Eleven са инвестирали в 70 компании с 200 основатели и над 300 ментори общо 4.5 млн. евро, а допълнително привлеченият капитал от бизнес ангели е достигнал 2 млн. евро.


Как стигнахте до Еleven?

- Винаги съм искал да се занимавам с подобни инициативи. След "Глобал файнънс" исках да направим нещо такова, но беше трудно - дали заради финансовата криза, дали екипът не беше правилен или времето, не се получи.


След това Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) започна да премаркетира този инструмент (парите за двата фонда - Eleven и LAUNCHub, са по програмата JEREMIE - бел. ред.) и казаха, че ако имаме желание, може участваме. Говорихме си с Ивайло Симов (един от партньорите във фонда), защото отдавна имахме инспирации, и така стъпка по стъпка започнахме да работим по този проект.


Дори и името на фонда е свързано с нашата визия за нещата - проблемът, който съм виждал в последните 14 години, е, че в България има талант - технологичен, инженеринг. И затова тук идват много международни компании, които отварят техните R&D (research & development) офиси, но в същото време виждаш много малко компании да направят собствен продукт и да го изнесат. "Телерик", "Смартком" са сред изключенията.


През годините ми изкристализира, че има синдром на изолацията го наричам - всички талантливи инженери работят в някакъв силоз, т.е. те нямат достъп до хора, които могат да бъдат техни ментори, съветници, инвеститори, няма хора, които да им помогнат да излязат навън, защото българският пазар реално не съществува за технологичните компании.


И ние си казахме можем ли да помогнем на тези хора да преодолеят изолационния синдром и така се роди Eleven, а името е метафора за втора космическа скорост - 11,2 км/сек. 


Нашата визия е Eleven да е тип среда, която помага на талантливи предприемачи - да ги свързваме с ментори, инвеститори, с други екосистеми, с други пазари, да събереш всички тези ресурси, които са необходими, за да създадеш страхотен продукт, който хората да ползват и да можеш да го продадеш и на други пазари.


Идват ли идеи от инженери всъщност? 


- Повечето хора са инженери, така наричам и програмистите, защото те реално са. 


Най-добрите екипи са обикновено от трима души - 1 софтуерен инженер, 1 човек, който се занимава с продукта (на жаргона на стартъпите го наричат product guy и той е между дизайнер и софтуерен инженер - бел. ред.) и 1 бизнeс човек.  


Само към ИТ ли са насочени проектите, в които избирате да инвестирате? 


- Фокусът ни винаги е бил към това какъв проблем решават проектите. Когато дойде някой екип с идея, ние търсим това. От тази гледна точка те са в различни сфери на икономиката, но реално инструментите, с които решават проблемите, са интернет, софтуерни решения, облачни решения. 


Имаме близо 20% хардуерни компании. Имаме например и компания, която разработи органична енергийна напитка. Отне им повече време да стабилизират рецептата и производство, но вече имат поръчки от Франция.


Какво очаквате от стартиращите фирми, които идват при вас?


- Ние се включваме в изключително начална фаза на една компания - т.нар. при-продъкт (pre-product). В повечето случаи те нямат продукт, който можеш да наречеш търговски, който да пуснеш на пазара. Идват с идея, понякога с някакъв прототип, понякога няма и такъв, но после той се видоизменя през трите месеца благодарение на работни срещи, разговори с ментори и към края имат по-ясна представа какъв ще бъде точно продуктът, кой е проблемът, който решава, и кое е най-доброто решение за него, защото всеки проблем има различно решение - някои са по-прости, други - по-сложни.


Искаме да създават продукти, които хората да ползват хората и да правят живота им по-лесен, по-удобен.


Какви са най-големите грешки на стартиращите компании ?


- Грешки прави всеки прави и това е хубаво, защото няма как да се научиш без тях. Аз бих ги нарекъл предизвикателства. В една нова компания трябва да мислиш за много неща - как се управлява административно, за твоите инвеститори, за правни изисквания, да правиш продукта, да се занимаваш с технологията, с предварителен маркетинг, със стратегия как да стигнеш до клиентите... хиляди неща. 


Едно от най-големите предизвикателства е фокусът. И често тъй като имаш да правиш адски много неща, залиташ да правиш това, което е най-лесно. На тях - да програмират. Затова е важно да ги накараш да спрат да програмират и да говорят с клиенти как решават проблема, колко е голям, скъп, какви са алтернативите... Защото в края на деня правиш нещо и ако нямаш някой отсреща, който да го използва, е безполезно.


Те са като жонгльори с много неща, но е важно да се фокусират върху едно конкретно нещо и да го направят супердобро. 


С всякакви идеи ли могат да дойдат при вас и да получат финансиране?


- Искаме да инвестираме и в други компании, но в повечето случаи инвестираме в технологични. И това е заради стъпката на инвестиции, с която започваме - 25 000 евро. Много бизнеси просто са по-капиталоемки и не можеш да им бъдеш полезен с тези пари.


Така се случи през годините, че в момента е лесно да стартираш технологичен бизнес. Само нашите стартъпи могат да ползват сумарно продукти безплатно за около 900 000 долара - облачни услуги и т.н. Можеш лесно да започнеш да експериментираш и да видиш докъде ще стигнеш. Докато, ако кажеш дай да направим фабрика - не може така, ще трябва да потрошиш доста пари, за да видиш какво ще стане…


Това, което разглеждаме при идеите, е да са за бизнес за по-широка аудитория, по-голям - за регион или за Европа, САЩ, глобален. Българският пазар е изключително малък, не можеш да разчиташ на него. От тази гледна точка подкрепяме компании, които имат поне аспирациите да създадат продукт за по-широка аудитория. Докъде ще стигнат вече зависи от много неща по пътя.


И технологичните компании отново са много лесен кандидат за такива инвестиции.


Откъде идват компаниите, които развивате ?


-  50 на 50 от България и региона. Имаме екипи от Хърватия, Сърбия, Черна гора, Латвия, Турция, Италия. Имаме и смесени - от Южна Африка и българи, швед и българин. 


И това е най-ценното. Хората обичат да са заедно и да са в по-международна среда, защото това помага - говорят си, имат различни контакти, създават страхотни взаимоотношения, помагат си, защото има много опитни в определени сфери... 


Когато събереш на едно място 30 - 40 умни хора - страхотни неща се случват.


Какви са пречките пред българските стартиращи компании?


- Не бих казал, че има пречки. Трябва да имаш желание и много упоритост и си готов. Изисква се много време, трудно е и фрустриращо е в първите месеци. 


А предимствата да решиш да започнеш бизнес точно сега в България? 


- София се оказа страхотно място, чуждите екипи се местят със семействата си и искат да живеят тук. Други екипи казват - ние се връщаме и нашата централа ще бъде в София.


Колкото и странно може да звучи, София е уникално хубаво място за живеене - събран град, удобен, страхотни ресторанти, жив град.


Второ - чисто административно. Ние често се оплакваме, защото се сравняваме с по-високото ниво в други държави, но когато държави от региона се сравнят с нас, за тях е по-удобно. 


Тук се създаде страхотна среда от хора, които помагат - ментори. Има вече и среда от инвеститори - инвестират реално. Много от технологичните гиганти, които са тук, също помагат на тези стартъпи. S&P например сега са подготвили специален продукт за стартиращите компании в България. Това е страхотно. Преди 2 години го нямаше. 


"Майкрософт" предложиха на нас и на LAUNCHub да станем първите независими акселератори от цял свят, които са афиилирани към "Майкрософт венчърс" - те имат 12 техни и искат още независими по света и първите са в София.


Средата става много добра - София се превръща в едно от топ 5-те места за стартиращ бизнес в Европа за технологичен бизнес. 


Звучите много оптимистично на фона на общото обществено настроение, измервано и през социологическите проучвания?


- Не, това е така. Много хора не си дават сметка, но България е скрита технологична дестинация, за която не се говори. Защото тук има R&D центрове на страхотни компании - SoudCloud, Accenture, VMware, и по-малки. 


Има събрано много ноу-хау. Не знам дали трябваше да има фондове, за да раздвижат нещата. Много хора участват в създаването на това нещо и в крайна сметка с общи усилия 2-3 години след като започна да се говори за цялата тази стъртъп вълна - нещата се случват. Все повече хора от други интересни екосистеми идват в България.


Има ли нещо, което може да попречи/обърка или нещо, което да се направи още? 


- Сигурно има. Една екосистема не се развива една или две години. Има една много интересна книга за стартъп екосистемите на Брад Фелд. Той казва, че "Всеки следващ ден ти трябва да имаш визията за 20 години напред". 


Това е един процес, който никога не свършва. Ще се раждат нови предприемачи, които ще стават по-добри, ще поемат щафетата. Това не трябва да бъде ексклузивен клуб, а инклузивен - всеки, който иска, да влиза, да участва, да има роля и в един момент ще се случват още повече добри проекти. 


Всичко е в хората - това аз го наричам the human fabric - нишките, тъканта, която е невидима - хората. Това прави екосистемата.


Но трябва да ги развиваш, да ги поставиш в среда. Те са като семена, които могат да покълнат, но трябва да се грижиш.  


Често някой казва "Дай да направим Силициева долина" тук - не става.  Важно е да имаш мостове и връзки към тях, да е лесно да отидеш там, да направиш нещо, да се връщаш тук. 


Може ли да говорим в момента за тренд в някакъв смисъл, че е модерно да направиш стартъп, и това ще са добрите модели за следващите поколения ? 


- Далече сме от модна тенденция. Като четеш специализирани медии - виждаш тази мода и усещането за рок-стар, технологичен, и колкото повече хора се включват и успеят и това е другото нещо - каква дефиницията на успеха.


Имаше хора, които пробваха - не се получи. Но всъщност те не отпаднаха - някой да ги натисне и да каже ти си един неудачник - чао. Напротив, системата ги поема и те се включват в други стартъпи. И това е хубавото. Много от хората, които са пробвали и нещо не се е получило, а има хиляди причини да не се получи - влизат обратно в нов стартъп или друга роля. 


А дори да решиш да правиш корпоративна кариера - ще имаш предприемчив дух. Това е един от най-големите проблеми, с които се борят в момента корпорациите - липсата на предприемчивост у техните служители. 


Искам да показваме повече примери. Защото един инженер - за мен инженерите са това, което са били творците по време на Ренесанса. Те са създавали неща. Но съвременните инженери не са точно математици, много по-комплексни са…


През вашия опит има ли нужда от промени в образованието и какви ? 


- Няма страна, която да е доволна от образователната си система. Ние се опитваме да интегрираме повече преподаватели и студенти в това, което правим. Засега успяваме с Американския университет, може би защото съм го завършил и е по-лесно.


Имаме обмен на стажанти от АУБГ и НБУ в стартъпите. Искам лабораториите им да се развиват, да се правят проекти, не е лесно. Но стъпка по стъпка ще се случи. 


Каква е прогнозата ви за ИТ сектора? 


- Ще се развива добре, ще продължава да расте.


Може ли тук да се роди нещо като "Фейсбук" например? 


- За какво ви е новият "Фейсбук". Не трябва да е самоцел - да се целиш в следващия "Фейсбук" - той ще се роди. Но за да се случи - представете си една пирамида, отдолу са милиони, които са пробвали, селекция и постепенно някои израстват и накрая идват "Гугъл", "Фейсбук" и т.н. 


Няма нужда да имаме това, въпросът е да имаме много по-малки компании. Да има критична маса от компании от България и региона. 


Отдавате голяма роля на менторската програма. Защо? 


- Това са хора, ментори по призвание. Аз смятам, че и да си преподавател е житейско призвание. Това е моментът, в който искаш да помогнеш на хората със своите знания, контакти, пари. По начин, по който и на теб са ти помогнали. На всеки един от нас някой му е помагал. Дали със съвет, напътствал в живота…


Менторите не търсят нещо конкретно в замяна - те искат да помогнат, включително и от интелектуално любопитство, а и енергията, която е наоколо, много ги зарежда.


Както наскоро каза една позната и ме впечатли: "Това, което правите, е като от всяка връзка да вземете само влюбването без останалата част."  Защото тук наистина са надежди, мечти, представете си каква атмосфера е. Те се зареждат.


Другото е искат да видят накъде се движи светът, искат да са сред такива хора. Да им се разбута малко мисленето.


Каква е разликата между менторите и  бизнес ангел и между тях и стъртъп фондовете? 


- Менторите не инвестират пари. Някои ментори могат да станат и бизнес ангели, но невинаги. В повечето случаи обаче ангелите са и ментори. Помагат с каквото могат - опит в индустрия, предпазване от грешки или мрежа от контакти. Ангелите и фондовете в момента вървят ръка за ръка. Тук има малка ангелска мрежа, активна.


В САЩ ангели и акселератори се бият помежду си, тук работим в симбиоза.


Имате партньорство с "Гугъл"? 


- Накратко историята е, че искахме да създадем доверие за външния свят. Мислихме коя да е компанията -  "Гугъл"? Невъзможно. Но аз обичам трудните задачи. В един момент успяхме да се свържем с Анастейша Ленг, която работеше там. Преминаха 5-6 месеца в разговори, преди да решат да ни подкрепят. 


Но ако имаш желание и мислиш позитивно, почти всичко е възможно. Казваме го на всички.


Eleven е партньор на на един от най-големите технологични форуми в Югоизточна Европа - DigitalK, организиран от "Капитал" тази година на 29-30 май. 

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK