Мария Нооке: В архивите е само гледната точка на службите, важно е хората да разкажат своите истории за режима

Мария Нооке

© Мария Дерменджиева

Мария Нооке



Преди седмица в София се проведе конференция под наслов "Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото минало. Опитът на България и Германия". Историци, богослови, философи и политици от двете държави обсъждаха проблемите на християнството в европейски контекст от периода след Втората световна война до наши дни. Повечето германци бяха известни дисиденти от ГДР, съвместили през различни периоди от живота си научната кариера, църковното служение и политиката. Предлагаме интервю с д-р Мария Нооке, заместник-директор на Фондация "Берлинска стена" и председател на музея в бившия бежански лагер "Мариенфелде". Родена е в източногерманското градче Форст (Лаузиц), Бранденбург, в близост до полската граница, където се занимава с църковна дейност сред деца и младежи. От 1985 г. взима активно участие в свързана с църквата група за мир, която същевременно си поставя за цел формирането на екологично съзнание в ГДР. Редактор е на опозиционното списание "Пробуждане". След промените учи социология, психология и педагогика. От 1999 г. работи в Мемориала на Берлинската стена. През 2007 защитава докторат по философия.


Д-р Нооке, бих искала в нашия разговор да съчетаем личните ви преживявания като участник в дисидентското движение в ГДР и оценките ви за събитията въз основа на изследователската ви работа. Затова нека тръгнем от книгата ви за дейността на вашата опозиционна група в родния ви град. Каква роля играят такива провинциални групи за падането на Берлинската стена?


- Важен въпрос. Ако искаме да разберем процесите от края на 80-те години на миналия век и преди всичко от есента на 1989 г., трябва да включим различни гледни точки към събитията. Разбира се, значение имат политическите условия, влиянието на съветската "гласност и перестройка", отварянето на унгарската граница, икономическите проблеми, бежанските вълни…




Но смятам, че задължително трябва да се обърне внимание на събитията в ГДР и особено на оформилите се по това време малки групи от хора, които не желаеха повече да живеят при тези обществено-политически условия и си казваха: "Не може всички да си тръгнем, трябва нещо да направим." Досега основният акцент винаги бе върху случилото се в Берлин, Лайпциг, може би и Йена, но това не е достатъчно, за да се обясни защо през октомври 1989 г. изведнъж толкова много хора излязоха на улицата. Затова в моето изследване съвсем съзнателно си бях поставила задачата да представя какво се е случвало в регионите чрез конкретния пример на нашата опозиционна група във Форст.


Когато през 2003 г. отбелязахме 50-ата годишнина от народното въстание срещу комунистическия режим от 17 юни 1953 г., за първи път бе оповестено, че демонстрации тогава е имало не само в Берлин и още няколко града, а в над 700 населени места. Това за мен беше изходната точка да разкажа, че и през 1989 г. беше същото. Навсякъде имаше обособени малки групи, които се занимаваха основно с местните проблеми, но също така често и с глобални въпроси като човешките права, справедливостта, околната среда. Тези групи в много от случаите получаваха солидна подкрепа от Църквата. Дейността им се изразяваше в най-разнообразни акции и инициативи в рамките на отделните енории, като те постепенно влизаха в контакт помежду си и създаваха своя мрежа. Като се сетя за нашата група, ние си организирахме акции и така привличахме вниманието на хора, които бяха критично настроени, но все още не смееха публично да се проявяват.


Издавахме и малко нелегално списание, в което представяхме и дискутирахме проблемите, които в официалната преса не намираха своето място. Това ни даде предимството през 1989 г. от една страна да сме вече подготвени с идеи и предложения за промени, а от друга – да имаме зад гърба си солиден брой последователи, които подкрепяха позициите ни. В крайна сметка създаването на гражданските движение и новите партии мина именно по пътя на доверието към местните лидери и активисти. В едни населени места обществеността се обединяваше около движението "Демократично пробуждане", като например в нашия град, другаде по-активни бяха от "Нов форум", от "Демокрация днес" или от Социалдемократическата партия. Това бяха четирите основни организации.


Преди да ви попитам повече за тях, искам само да уточним ролята на Църквата в тези процеси. От редица изказвания на конференцията стана ясно, че в ГДР Църквата е била нещо като пристан за несъгласните…


- Функциите на Църквата са разнообразни. Действително много християни и представители на Църквата участваха в опозиционните групи, защото смятаха, че трябва нещо да се направи именно изхождайки от християнската си ценностна система. От друга страна, доста хора, които не бяха вярващи, попаднаха в Църквата точно защото тя предоставяше онова защитено пространство, онова убежище, в което може да се говори открито.


Църквата беше единствената независима и демократично организирана институция в ГДР и това позволяваше свободна обмяна на мнения и дискусии. Само като си спомня колко много време прекарвахме в разговори – просто се чудя кога сме работили… И така, имаше енории, които отвориха вратите си за дисидентите, но имаше и такива, които се поддадоха на натиска на Щази и Германската единна социалистическа партия, опитващи се в края на 80-те години да обуздаят бунтовническите настроения в Църквата чрез нейни деятели.


Като ги вербуват?


- Не, и това беше безумното – не бяха вербувани от Щази, сред тях имаше дори и критично настроени хора, които обаче същевременно се чувстваха отговорни да съхранят свободата на действие на Църквата, а може би и в някакъв смисъл бяха поласкани, че държавното ръководство им обръща внимание, или просто не споделяха политическите ни позиции. Така че беше различно.


Нашата група специално получи много голяма подкрепа от местната църковна общност и от нейната управа, чиито представители поеха сериозни рискове и проявиха граждански кураж. Разбира се, имаше и изключения сред енориашите – най-често по-възрастните хора, от поколението на родителите ни, които бяха преживели сталинистката ера и много повече се страхуваха и затова бяха доста по-предпазливи. Често те не споделяха и политическите ни оценки, но това се дължеше основно на поколенческите различия. Факт беше обаче, че мнозинството от източногерманските граждани все по-малко се притесняваше да критикува властта.


Вие се занимавате напоследък изключително с проучване на биографии и свидетелства на съвременници на събитията. Какво значение има т.нар. орална история за изучаването на миналото и за преодоляването на наследството от комунизма?


- Мисля, че е много важно да се установи индивидуалната гледна точка към събитията, да се разбере какво точно означава историята за отделния човек. Важно е да се чуят гласовете на жертвите на режима, но също така и на онези, които са го подкрепяли. Всеки личен разказ допълва общата картина на всекидневието в онзи период, представя преживяванията на хората, техните реакции, потребности, оценки. Това обогатява научните изследвания, чиито фокус пада върху колективната история и памет, върху обществото и политиката, с индивидуалните възприятия на тогавашната действителност. За мен тези занимания са много интересни и полезни.


Смятате ли, че хората вече по-лесно разказват за живота си по време на тоталитарния режим?


- Удивително е по мое мнение, след като ГДР не съществува от 25 години, че все още има хора, които не искат да говорят, че има психологически бариери те да се запознаят със собствената ни история. От интервютата, които съм правила със съвременници на събитията, установявам, че функционират различни механизми, отключващи желанието за разговор. Просто изведнъж човек усеща, че иска да разкаже. В началото на 90-те години това бяха малцина, но в един момент се получи ефектът на снежната топка. Един ми водеше свой познат, той – трети и така накрая започнаха сами да търсят контакт с мен, за да споделят историите си. И до днес се случва.


Разкажете нещо, което ви е впечатлило...


- Преди две-три седмици се сблъсках с поредния интересен и противоречив случай. Получих имейл от един господин, който ни заплаши със съд, ако не отстраним от изложбата на мемориала всички данни, свързани с него. Беше изпратил само една дата, а името му нищо не ми говореше. Като проверих датата, установих, че това е денят на смъртта на Винфрид Фройденберг, последната жертва на Берлинската стена, който умира при опит за бягство с въздушен балон на 8 март 1989 г. Взех наличните документи от архива и си припомних историята му.


Заедно с жена си решили да избягат в Западен Берлин и се нанесли в жилище в района на "Бернауер Шрасе", където била стената. Направили си сами балон от полиетилен за парник – 13 метра висок и с диаметър 11 метра. Винфрид започнал работа в местния клон на "Газоснабдяване". През февруари приключили с работата по балона и зачакали подходящ вятър. Едва на 7 март вечерта задухал умерен североизточен вятър. Отишли в газостанция, до която Винфрид имал достъп, и започнали да пълнят балона с газ. Случайно ги забелязал обаче някакъв човек, който се обадил в милицията. Около 2 ч. след полунощ патрулна кола спряла в района на газостанцията, но тъй като балонът все още не бил пълен, в него се качил само Винфрид. Балонът бързо излетял и набрал височина. Милиционерите не стреляли, защото се бояли, че ще предизвикат взрив. Няколко часа Винфрид прекарал в ледения въздух на височина над 2000 метра. Прелетял над границата, но по неизяснени причини паднал около 7,30 сутринта в двора на една къща в западноберлинския квартал "Целендорф". В съдебно-медицинската експертиза е записано, че всичките му кости са били потрошени и е починал на място. След като прегледах документите и протоколите от последвалите разпити на свидетели, си казах, че подателят на мейла не може да бъде друг освен човекът, който го е издал. В протокола от втория му разпит той потвърждава първоначалните си показания, че като видял балона, се сетил, че е чувал за случаи на бягство с балон и затова решил да съобщи в милицията.


Видяхте ли се с него?


- Да, отговорих му на писмото, че никъде в публично оповестените от нас документи не фигурира неговото име, но го помолих за среща. Преди десетина дни се видяхме и за пореден път се убедих колко е важно да се разговаря с хората, а не само да се четат архивите. Той разказа, че два месеца преди случката бил останал без работа и се намирал в тежка ситуация. Бил помислил, че на газостанцията е станала авария, бил видял газов мехур и затова се обадил на спешния номер, като съобщил за авария. Не знам как може да се види газов мехур…


Но понеже ме попитахте защо са важни устните свидетелства – винаги след това те трябва да се съпоставят с документите, за да се установи достоверността им. По думите му бил разпитван няколко пъти в Щази, принудили го да подпише декларация за сътрудничество, след което от 1 май отново бил назначен на работа, което доказа с някакви свои документи. Разказа ми, че през лятото се опитал да избяга през Унгария, но бил заловен във влака и върнат в заключено купе. Успял обаче в Прага да се измъкне през прозореца на купето и през германското посолство там отишъл на Запад. Представи документ, че е бил в бежански лагер, така че вероятно и това отговаря на истината. Обясних му, че е добре да поиска достъп до документите на Щази за себе си и ако от тях стане ясно, че те са му "сложили в устата" съобщението за балона, въпреки че всъщност бил съобщил за авария, ние можем да променим този детайл в публичната информация, която фигурира в мемориала за случая с Фройденберг.


Защо разказах всичко това – защото в архивите стои само гледната точка на Щази, а е важно да се чуе и другата страна и всичко по възможност внимателно да се провери, за да се установи истината. Оказа се, че този човек е бил подтикнат да проговори, вероятно защото двама журналисти са разкрили самоличността му и са го потърсили във връзка с 25-годишнината от смъртта на Фройденберг през март.


Да, това е един много добър, макар и тъжен пример… Смятате ли, че жертвите на режима са подобаващо обезщетени, включително и в морален смисъл?


- Жертвите много често изобщо не са в състояние да се изкажат или да се борят за правата си. А за обществеността е важно да чуе гласовете им, затова трябва да има институции, които да се грижат за тях, да записват и правят публично достояние историите им, за да се разбере какви поражения е нанесла системата на отделния човек.


Мисля, че в Германия това вече добре функционира. Освен това у нас има много мемориали, места за възпоменание, не всички са непременно инициирани от държавата, но впоследствие са институционализирани. Разбирам, че не всички жертви се чувстват достатъчно почитани на лично ниво. Когато са ти разбили живота, забранили са ти достъпа до образование, вкарали са те в затвора, където си загубил здравето си, не можеш да получиш подходяща работа и трябва да живееш със социална пенсия или помощи, докато палачите ти – в буквален и преносен смисъл, си живеят живота и получават тлъсти пенсии, налице е несправедливост, която трудно се понася. Искам да кажа, че от една страна в Германия много сме направили, но от друга страна виждам, че дори и в една правова държава трудно се постига справедливост.


Църквата правила ли е опити след 1989 г. да посредничи в прекия диалог между жертви и палачи?


- Не, Църквата като институция не е поемала такива функции, но на много места в началото на 90-те години свещеници, църковни деятели или енориаши са се опитвали да събират извършители на репресии и жертви в групи за разговори. Беше много трудно, само в отделни случаи тези срещи са имали успех, след това подходящият момент за тях отмина. Но това бяха само опити на микрониво.


Църквата като цяло имаше сложна роля, защото се опитваше да разкрие и оцени фактите за висшия клир. Неговите представители също преминаха през проверката за принадлежност към "Щази" и се получиха големи разочарования, достатъчно е да спомена само за Манфред Щолпер – бившия дългогодишен министър-председател на федерална провинция Бранденбург и преди това консисториален председател на Евангелистката църква там, за който стана ясно, че е работил като секретен сътрудник с псевдонима "Секретар" и дори е удостоен с орден за заслуги от Ерих Милке. Той лично много помагаше на опозиционните ни групи преди падането на Берлинската стена и това беше тежък удар за нас. Въпреки документалните доказателства специалната комисия не излезе с еднозначно решение и това му позволи да си издейства по съдебен ред забрана да бъде наричан агент на "Щази". Но тъй като съпартийците му бяха отвратени, правителствената коалиция на провинцията се разпадна…


В този труден момент Евангелистката църква така и не намери сили да заеме ясна позиция по въпроса, независимо че със сигурност Щолпе многократно беше престъпвал правилото, че всеки трябва да съобщава за контактите с "Щази" на висшестоящите си ръководители, за да прекъсне конспиративността.


Не сте за първи път в България. Какви са ви впечатленията?


- България за мен има и сантиментално значение. Само веднъж по времето на комунизма съм идвала тук, но това беше най-важната ми отпуска – първата заедно с мъжа ми и последната преди да се родят децата ни. Бяхме млади и се чувствахме толкова свободни и щастливи. Обиколихме цялата страна – бяхме в Пловдив, на морето, в Рила. Посетихме Мелник. Тогава изобщо не сме си давали сметка за много неща. Объркахме пътя, стана тъмно и опънахме палатката си направо на една поляна край пътя. През нощта – мъжът ми вече спеше дълбоко, чух тежки стъпки, които се приближиха до палатката. Много се уплаших, но след известно време стъпките се отдалечиха отново. Кой знае какво можеше да се случи…


Когато миналата година бяхме тук една голяма група от колеги на изследователско пътуване, бях силно впечатлена от протестите и от разказите за ситуацията в България, които чухме от много хора. След това продължих да следя в интернет и чрез приятели какво се случва. Когато дойде поканата за тази конференция, с мъжа ми решихме да го съчетаем и с малко отпуска и посетихме някои от местата, на които бяхме през 80-те години тук. Опитахме се да се потопим в страната ви, в културата и традициите ви – на Великден бяхме в Рилския манастир и беше великолепно.


А конференцията за пореден път ми показа ясно колко различно са се развили нещата в двете държави. В рамките на Църквата ние в ГДР имахме много повече свободи от вас. Усетих, че тук има невероятна необходимост да се изяснят нещата в Църквата ви, че има християни, които страдат от състоянието й. У нас бързото отваряне на архивите на "Щази", възможността за проверка на принадлежността към службите и правилата за отстраняване на тези хора от политическия и обществения живот изиграха много положителна роля. Докато вашата ситуация е много тежка. Как се справяте с това, че Църквата ви е била изцяло под контрола на ДС, че политиката ви продължава да се определя от бивши функционери на БКП и ДС и техните деца, че те всъщност са във всички обществени слоеве? Трябва да търсите и да намерите пътища за промяна.


Как ще отбележите кръглата годишнина от падането на Берлинската стена?


- За мен най-важното четвърт век по-късно е да прокараме мост между Лайпциг и Берлин, за да се разбере, че стената не падна току-тъй, а е резултат от събитията, случили се през есента на 1989 г. в ГДР, и че решаващият ден за нас всъщност е 9 октомври, когато 70 хиляди души излязоха на мирен протест в Лайпциг въпреки силите за сигурност, които бяха в пълна бойна екипировка, с палки, кучета и щитове, и танковете, които бяха потеглили към града. Никога няма да забравя този ден! Защото тогава разбрахме, че връщане назад няма. Затова тази година идеята е да започнем отбелязването на годишнината още от 9 октомври и да продължим до 9 ноември, когато реално се отваря границата. Смятам също така, че е много важно за нас наред с изследването на нашата история да обърнем поглед и към останалите посткомунистически държави от Централна и Източна Европа, за да разберем какво се е случвало там, какви са разликите и приликите в развитието ни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на koiot
    koiot
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Комунизма е най голямото зло съществувало на земята.Хора като Ленин,Сталин,Г.Димитров са избили милиони за да им заграбят имотите.

    писнало ми е от левичари
  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3142 Неутрално

    Филмът "Изпепеляване" на Станимир Трифонов е добра илюстрация на този период (БНТ го излъчи тази неделя). Като контрапункт на драматичния репортаж ден по-рано за "Пакард"-а на Георги Димитров в Щатите.

    Все още плахо се говори по медиите за този период. Дори в изкуството. Ако антикомунизмът е архаичен (както твърдят много коментатори), то не би следвало да има опасения и от диалог по темата.

  3. 3 Профил на dissident
    dissident
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Мина МНОООГО време. Забравете и вървете напред.

  4. 4 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 647 Неутрално

    До коментар [#3] от "dissident":

    Вървете напред, но не забравяйте. Помни се, за да не се повтаря.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  5. 5 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 2118 Неутрално

    До коментар [#1] от "koiot":

    Чумата на 20-ти век.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  6. 6 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 901 Весело

    До коментар [#1] от "koiot":

    Що бе? Такава изключителност, хора като Кенеди, Донсън, Нексън, Форд избиха без голяма небоходимост 3 200 000 виетнамци, камбоджанци и лаосци..... 1962-1973
    И то както се оказа, без голяма необходимост, трябваше да драпат от балкона на хосолството в Сайгон с хеликоптери......

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  7. 7 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1102 Весело

    "От друга страна, доста хора, които не бяха вярващи, попаднаха в Църквата точно защото тя предоставяше онова защитено пространство, онова убежище, в което може да се говори открито."

    В България църквата беше тотално превзета от комунистите и дори сега ВСИЧКИ митрополити са доносници на ДС, а дядо Николай е нещо по-страшно! Баща му, Методи Стоименов, е милиционер, който по-късно оглавява взвод в Специалното поделение за борба с тероризма при Шесто управление на Държавна сигурност.

  8. 8 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1102 Весело

    [quote#7:"BlueWater"] дядо Николай е нещо по-страшно! [/quote]Ето малка част от "подвизите" му:

    "През 2002 г., по време на тържествена служба в „Света Неделя“ за имения ден на патриарха, (Максим — 21 януари) на която е поканен и тогавашният папски нунций архиепископ Антонио Менини, свещеникът от храма поднася на архиепископ Менини стол встрани от царския трон като на височайш гост. Епископ Николай измъква предназначения за монсеньора стол и го принуждава да стои прав по време на литургията.

    На 8 май 2006 г. епископ Николай, тогава викарий на Софийския митрополит, подава молба до Светия Синод за освобождаването си от този пост. Оставката му е в отговор на решение на Светия Синод, с което от епископите на БПЦ се изисква да предоставят писмени доклади за своята дейност. Оставката е отхвърлена.

    На 14 февруари 2007 г. митрополит Николай в интервю на живо за предаването „Тази сутрин“ на bTV нарича папа Йоан Павел II и неговите кардинали еретици. Владиката заяви: "Това, което направих, е да вляза в Светия олтар на „Свети Александър Невски“ заедно с няколко свещеника, за да не позволя да бъде нарушен свещеният канон, а именно еретик да влезе в Светая светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава.". Посочва и точното основание за тази си квалификация: „…за вас папата е еретик …?“ „Ами, щом като изповядва друг символ на вярата, църквата го е определила, не аз го наричам така, аз го наричам, защото каноните го определят като такъв.“

    През 2007 г., по повод на обявената кандидатура на о. Боян Саръев за кметското място в Кърджали, митрополит Николай отказва да даде благословение за явяване на кметски избори на свещеника. По този повод екип на телевизия СКАТ влиза в сградата на Пловдивска митрополия и демонстративно връчва на митрополита турски фес. Събитието е заснето и излъчено в предаване на телевизията. По този повод пловдивски свещеници написват писмо до медиите, с което подкрепят владиката.

    През декември 2008 г., в края на третата сесия на Шестия църковно-народен събор, митрополит Николай демонстративно напуска сесията след пререкания с юристи по повод дискутиран член от проекто-устава на БПЦ. Поведението му е порицано от останалите архиереи, които дори включват забележка към него в официалните решения на Събора. Митрополит Николай реагира с Отворено писмо до Патриарх Максим“, в което настоява да бъде отменено решението за забележката като неканонично.

    В края на 2008 г., митрополит Николай по време на литургия в храм „Св. Георги Победоносец“ в Кърджали, критикува присъединяването на България към Европейският съюз, заявявайки „За какво ни беше интеграцията в Европа — за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?“. Митрополитът се обявява и против правната регулация на съвместното съжителство, коментирайки проекта за нов Семеен кодекс, така - „Въвежда нова форма на съвместното съжителство – с други думи, блудството и прелюбодеянието се узаконява от българската държава и от закона“.

  9. 9 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1102 Весело

    Цитирам:
    "Усетих, че тук има невероятна необходимост да се изяснят нещата в Църквата ви, че има християни, които страдат от състоянието й. У нас бързото отваряне на архивите на "Щази", възможността за проверка на принадлежността към службите и правилата за отстраняване на тези хора от политическия и обществения живот изиграха много положителна роля. Докато вашата ситуация е много тежка. Как се справяте с това, че Църквата ви е била изцяло под контрола на ДС, че политиката ви продължава да се определя от бивши функционери на БКП и ДС и техните деца, че те всъщност са във всички обществени слоеве? Трябва да търсите и да намерите пътища за промяна."

    Много точно и вярно!

  10. 10 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1102 Весело

    [quote#3:"dissident"]Мина МНОООГО време. Забравете и вървете напред.[/quote]Който не знае историята си е обречен да я повтаря!

  11. 11 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2578 Неутрално

    [quote#6:"boby1945"] ...избиха без голяма небоходимост 3 200 000 виетнамци[/quote]
    Като ще броим, Пол Пот колко изби в Камбоджа? А Мао, Сталин,
    Кимовците... Те са комунисти, помниш нали? Избиват СОБСТВЕНИЯ си народ. Твоите партайгеносе са по-скромни, има-няма двеста хиляди.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  12. 12 Профил на v_vendeta
    v_vendeta
    Рейтинг: 753 Неутрално

    "...У нас бързото отваряне на архивите на "Щази", възможността за проверка на принадлежността към службите и правилата за отстраняване на тези хора от политическия и обществения живот изиграха много положителна роля. Докато вашата ситуация е много тежка."

    Най-важното!

    the more we learn, the more we die...
  13. 13 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2863 Разстроено

    ЛУСТРАЦИЯ ! ! !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  14. 14 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    [quote#3:"dissident"]Мина МНОООГО време. Забравете и вървете напред. [/quote]
    Мина малко време, само двадесетина години.
    Разказвайте, говорете за това време, предавайте спомените си на по-младите.
    Само така ще вървите /вървим напред

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  15. 15 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 901 Весело

    До коментар [#11] от "Николай Колев":

    Както и да ги броиш, както и да подскачаш, споменатите хамерикански президенти лично организираха убиването на около 3.2. млн. виетнамци, камбоджанци, лаосци няма и за 10 години ....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  16. 16 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2578 Неутрално

    До коментар [#15] от "boby1945":
    Е, както и да подскачаш, Пол Пот изби два милиона от своя народ за три години. Пет за три, нали така беше...

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  17. 17 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 901 Весело

    До коментар [#16] от "Николай Колев":

    Пол Пот не е демократ, борец за ... допиши каквото се сетиш....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  18. 18 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2578 Неутрално

    До коментар [#17] от "boby1945":

    Не е демократ, бе! Комунист е. Това няма какво да му дописваш.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  19. 19 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1677 Неутрално

    Много интересно и стойностно интервю.
    Дано го прочетат повече хора.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  20. 20 Профил на dessitok
    dessitok
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До редакторите и журналистите (и то не само на този вестник): за "oral history" си има технически термин в историографията - "устна история." (Базирана предимно на интервюта и спомени на индивидуални участици в исторически събития, за разлика от традиционните исторически изследвания, чиито източници са по-често архивите, точно както интервюираната жена подчетава.) Стига с тези буквални преводи!

  21. 21 Профил на dessitok
    dessitok
    Рейтинг: 237 Весело

    Съжалявам за печатните грешки, но от възмущение толкова бързах, че не прегледах предния коментар, преди да натисна "изпращане".

    До редакторите и журналистите (и то не само на този вестник): за "oral history" си има технически термин в историографията - "устна история." (Базирана предимно на интервюта и спомени на индивидуални участници в исторически събития, за разлика от традиционните исторически изследвания, чиито източници са по-често архивите, точно както интервюираната жена подчертава.) Стига с тези буквални преводи!

  22. 22 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    [quote#13:"Чардо"]ЛУСТРАЦИЯ ! ! ![/quote]

    +++++++++++ Подкрепям.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  23. 23 Профил на raytcho
    raytcho
    Рейтинг: 690 Неутрално

    До коментар [#6] от "boby1945":
    а колко камборджанци убиха червените кхмери ?


  24. 24 Профил на errata
    errata
    Рейтинг: 1119 Неутрално

    [quote#1:"koiot"]Комунизма е най голямото зло съществувало на земята.Хора като Ленин,Сталин,Г.Димитров са избили милиони за да им заграбят имотите. [/quote]

    O sancta simplicitas

    "Да, България"
  25. 25 Профил на John
    John
    Рейтинг: 409 Неутрално
  26. 26 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 901 Весело

    До коментар [#18] от "Николай Колев":

    Какъв е Пол Пот няма значение, той се оттече в канала, аз ти говоря за хамерикански президенти лично организирали убиването на около 3.2. млн. виетнамци, камбоджанци, лаосци няма и за 10 години .... щото политиката на САЩ не се е променила и на йота ....
    За 68 години организираха 68 военни конфликта ..... последния Украйна.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  27. 27 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 901 Весело

    До коментар [#23] от "raytcho":

    Това не отменя факта че четирима хамерикански президенти лично организираха убиването на около 3.2. млн. виетнамци, камбоджанци, лаосци няма и за 10 години ....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  28. 28 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2578 Неутрално

    [quote#26:"boby1945"]Какъв е Пол Пот няма значение,[/quote]
    Тъй де, Пол Пот няма значение...
    ..........................................................
    Внуче тича към дядо си:
    -Дядо, дядо, вярно ли е, че слоновете могат да летят?
    -Кой ти каза тази глупост, дядовото?
    -Не бе дядо, пише го в "Дума"
    -Е, пет-шест метра...

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  29. 29 Профил на errata
    errata
    Рейтинг: 1119 Неутрално

    До коментар [#27] от "boby1945":

    В интерес на истината комунистическата виетнамска армия натири в джунглите Полпот и главорезите му.

    "Да, България"
  30. 30 Профил на Търпана
    Търпана
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Дневник, защо не пишете повече за ГОРЯНИТЕ, като се интересувате от борбата срещу комунизма? Защо не казахте за тов а на немската госпожа, та белким един западняк да разбере че ние българите не сме били послушни овце?

    Помнете ГОРЯНИТЕ! Въоръжената борба на стотици хиляди българи срещу комунизма, 1945 - 1954!
  31. 31 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2004 Неутрално

    Най-съществената разлика м/у ГДР и България след 1989 г. е, че там Щази беше поставена на място, а у нас ДС продължи да вилнее под различни лица и форми. Резултатите днес са налице.

  32. 32 Профил на Oggie Petkov
    Oggie Petkov
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Боби, няма по-голям лъжец от теб. Разчиташ на неосведомеността и мързела на масите да провери лъжите ти. Червената зараза трябва да се унищожава. Жалко е че американците се оказаха неподготвени за това.

  33. 33 Профил на Венко Пройков
    Венко Пройков
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#2] от "Читател":

    Станимир Трифонов е режисьор псевдодисидент, женен за грозноватата дъщеря на известния комунистически поетоадминистратор и литературен деец (активист) Петър Караангов.

    Пушач (пуша лула и пури, никога цигари)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK