Яра Бубнова, член на комисията за концепция на "Българския Лувър": Реалистично е музеят да отвори напролет

Яра Бубнова, член на комисията за концепция на "Българския Лувър": Реалистично е музеят да отвори напролет

© Юлия Лазарова, Капитал



ЯИзкуствоведът Яра Бубнова е директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, където работи повече от 20 години. Тя е член на комисията, която от няколко месеца отговаря за изложбената концепция на бъдещия Национален музеен комплекс, по-известен като "Българския Лувър", заедно с директорката на Националната художествена галерия Бисера Йосифова и съветника на министър Стоянович Борис Данаилов под председателството на академик Светлин Русев.


Яра Бубнова е член на съвета на международното биенале за съвременно изкуство "Манифеста" и има богат опит като куратор на престижни международни форуми и в България. Директор е на Института за съвременно изкуство в София.


Необходим ли беше изобщо такъв музей?




- Сега, когато музеят е построен, единственото, което мога да кажа, е, че досега такъв музей нямахме. Условно казано, последният музей, строен преди това, беше чуждестранната галерия. Все пак това е било през осемдесетте години, по съвсем друга технология на музейното дело.


Много е хубаво, че България също се включи в музейния бум на последните две десетилетия, тъй като той се оправдава икономически и от гледна точка на туристическите индустрии, и от гледна точка на това, че в света се появи съвсем друга конкуренция за представяне на изкуство. 
 


На заключителна пресконференция вчера министър Стоянович каза, че решението за Националния музеен комплекс, което слива НХГ и НГЧИ в една структура, трябва да влезе в Министерския съвет тази седмица, а когато бъде готова, музейната концепция ще бъде предмет на обществено обсъждане "както винаги е казвал".


Според неговите думи все още се очаква най-големият музеен проект в България да посрещне посетителите си наесен. 

Отговаря ли архитектурният проект на нуждите на такъв музей?


- Имаме високотехнологична сграда, която може да бъде идеален домакин за всякакви изложби, но и за произведенията в държавните колекции.


За мен спорният момент беше колко е изгодно да се прави нова институция при съществуващи два музея (Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство - бел. ред.). Ако говорим за маркетингова стратегия и какви туристически потоци очакваме, може би две е по печелившо от едно. Но това, което имаме сега, в никакъв случай не може да бъде отмахнато с лека ръка, защото проектът е реализиран, чудесен и пространствата са много повече, отколкото притежават двете галерии. Оттук нататък естествено съдържателната страна е най-съществената.


Важно е, че сградата е тук - всички бяхме много скептични, когато започна конкурсът, архитектурният проект и строителството, първо защото ние по принцип сме скептични и рядко очакваме нещо, което се планира да бъде довършено. Може би донякъде и този обществен скептицизъм ни постави в ситуацията сградата да е готова, а концепцията не. Но сега хубаво би било да надделяват по-позитивни настроения, защото да си представим друго такова голямо музейно строителство в бъдеще е трудно. Хубаво е да инвестираме очакванията, уменията и възможностите си в този музей.


Националният музеен комплекс, който си търси по-адекнватно име

© Анелия Николова

Националният музеен комплекс, който си търси по-адекнватно име


Разкажете за новата музейна логика и залегнала ли е тя в концепцията, върху която вие работите.


- Новата музейна логика е много по-динамичен и комуникативен музей, отколкото сме си представяли. Във всичките ни правилници и документи пише, че основната функция на музеите е да съхраняват и чак след това да представят изкуство. Докато световната музейна практика е изкристализирала в логиката, че представянето и комуникацията между художествени колекции е начинът да се чете историята на изкуството и историята изобщо. 


В традиционната представа за музея важното е да се опазят културните ценности, точка. В момента важно е и да се комуникира - музеят като много по-отворена и будна система на взаимоотношения, която включва в себе си и много сериозна представа за образователните програми. Съвсем не онази, в която идват малки деца и им се разказва на достъпен език за някои неща.


Музеите винаги са били политически единици, в цялата история от създаването им до днес. Винаги е било планирано какво представят, защо и по какъв начин това отговаря на идеологията на държавите, които са ги създали. В повечето случаи - говоря за държавните музеи, защото сме все още в такъв контекст. Днес все пак ние разглеждаме себе си вече и като част от Европейския съюз и европейското културно пространство и музейният комплекс не може да бъде само нещо национално, където се набляга на историята на дадена територия и нейните постижения. 


Това е сегмент от много по-мащабно историческо развитие с всичките му грешки и недостатъци, с гигантско количество нерешени исторически проблеми. И ето, би трябвало сега този музей, който се казва малко тромаво - Национален музеен комплекс (на мен думата комплекс ми е много притеснителна, защото естествено навежда на всякакви други конотации), да отговори на това предизвикателство и да намери начин да ги представи.


Какво е вашето предложение за името на музея?  


- На мен много ми харесва "Квадрат 500", първо, защото това е неутрално название, което не носи в себе си идеология или връзки с политически решения. Освен всичко названията на музеите придобиват смисъл в хода на тяхната работа - и хората или ги запомнят, или не. Ние сега трябва да провеждаме стратегическа битка с това унизително и подигравателно название - "Българския Лувър", което, както се оказа, е изникнало още преди поне 15 години. И, разбира се, хубаво би било някак си да престанем да привиждаме този музей като някакво копие или еманация на нещо, което се е случило другаде и в друг исторически контекст, и да се опитаме да намерим собствен език на новия музей, собствен начин, по който той ще съществува.


И тук е това обединяване на Националната галерия и галерията за чуждестранно изкуство, които в историческа перспектива съвсем отскоро са разделени - обслужвайки представата от осемдесетте години, когато е било важно да се покаже, че в България освен местни неща има и световни колекции. Тогава според мен е постигнато много със събирането на произведения от различни континенти и географии. Но ако по времето на социализма те са правени предимно за местния потребител, който не е имал възможност да пътува кой знае колко, днес част от хората пътуват за изложби така, както други ходят на рок концерти. 


Така че това обединяване на колекциите трябва да покаже какво можем да направим тук, което хем ни връзва за тази територия, хем говори на език, достъпен не само за българското население. И как ние въобще дефинираме тази публика - тя се промени, подмлади, смени интересите си - между другото не мога да кажа, че е по-добра, защото такава терминология по отношение на публиките няма. Ние трябва да измислим стратегия, в която човек влиза в музея за да провери, да научи нещо, да зададе въпрос, да постави нещо под съмнение.


Яра Бубнова, член на комисията за концепция на "Българския Лувър": Реалистично е музеят да отвори напролет

© Анелия Николова


Придобива ли вече тази стратегия по-конкретни очертания?


- Тъй като това е доста голям музей - практически мисля, че три пъти експозиционните площи на двете колекции, взети заедно се увеличават - това е доста колективно дело. Първо защото нито един музей не притежава специалисти по всичките периоди и художествени индивидуалности от сбирката. Има специалисти и извън музея и според мен консултацията с тях е задължителна. А и на мен ми се струва, че за разлика от стария музей, където се привижда, че експозицията се прави веднъж и завинаги, това, което аз наричам музейна динамика днес позволява основната колекция да се променя в части или изцяло, да се адаптира към конкретни събития като годишнини и т.н.


Затова тези дискусии как да функционира и какво съдържание ще напълни залите са доста бурни и в тях са привлечени най-различни хора с много различни позиции. Така че да кажа, че има някаква очевидна стратегия, някакъв вектор, който да се следва, би било предварително. 


Предполагам, че е разумно днес да виждаме националната художествена история в контекста на глобалната, защото всички влияния, колкото и да не са очевидни, са оставили своя белег върху нея. Постоянно разискваме какво и как може да се покаже в рамките на един по-широк контекст - за взаимодействието между център и периферия, за динамиката на по-маргиналните художествени пространства и тяхната роля.


Вероятно не е възможно да се определим като музей на абсолютни и очевидни шедьоври в традиционното виждане за "музей на шедьоврите", но именно това е работата, която ни предстои - да намерим нещата в колекциите, които имат потенциал да станат шедьоври и да ги обслужим музейно с надеждата един ден да се превърнат в такива.


За целта има знания, стратегия и експерти, които ние смятаме да въвлечем в процеса. Изложби от постоянните колекции на музеите по света се правят не само от куратори, а и например от реставратори. Опитът е показал, че процесът на реставрацията е едно от най-интересните неща за посетителите. 


Фотогалерия: "Българският Лувър" отвътре >


На пресконференцията по случай откриването на сградата Борис Данаилов в общи линии очерта два варианта: чуждестранните произведения в едната част, българските в другата, или експозиция, която хронологично и пространствено ги смесва, чертаейки паралелите между тях. На такъв етап вече се планира музейната експозиция?


- Работата в комисията е напреднала доста, но ние някак не я афишираме и не я разказваме - защото се опитваме във вътрешните си дискусии да предприемем нещо по-новаторско и неочаквано,но и защото създаването на музейна експозиция е доста по-сложно, отколкото изглежда на обикновения посетител.


Надявам се музеят да не загуби човешкия мащаб, който според мен е важен. На света има музеи, които е абсолютно невъзможно да разгледаш за един ден. В много музеи освен централната колекция съществуват и такива тенденции като т.нар. бавно посещение, с което ние сме слабо запознати тук - експозиция, която се фокусира само върху няколко произведения и ги разглежда в дълбочина - защо тези конкретни произведения са избрани и важни точно в този момент, за това място, в разнообразни и любопитни детайли.


Има ли новият музей бизнес план?


- Изготвяме бизнес план, започнахме с колегите от НХГ да обсъждаме и маркетингова стратегия. Все още ни липсват някои основни решения за структурата, които трябва да дойдат от Министерство на културата. Обсъждаме потенциалните си посетители и как можем да насочим колекциите си към тях и това, което те знаят. 


Съвременният музей по света, разбира се, е много зависим от своите приходи, поради което в музеите има цели отдели за развитие. Ние нямаме такава практика и тепърва напипваме как може да се направи, отчитайки световния опит. 


Трябва да направим така, че публиката не само да дойде веднъж, но и да се връща - особено при този занижен интерес към културата, изкуството и още по-драматично - историята - в последните години, трябва да сме инструмент за връщането на този интерес. Ако въобще някога можем да обсъждаме стотици хиляди посетители в град с размера на София, това вероятно зависи от степента, до която ще успеем да си вършим работата си.


Яра Бубнова, член на комисията за концепция на "Българския Лувър": Реалистично е музеят да отвори напролет

© Анелия Николова


Това щях да попитам - има ли посетители за такава голяма институция и няма ли риск Националният музеен комплекс да остане сам като САМСИ - Музеят за съвременно изкуство "Софийски арсенал", който засега все още е най-известен със скандалите около създаването му?


- О, боже, този риск е много голям и кошмарен за всеки, който работи в музей, особено в последните години на много орязани средства за различни дейности. Например екскурзоводи, каквито имахме много през 80-те. Днес те вече не са и достатъчни, а само част от комуникационната програма на музея, каквато ние трябва да развием. Така че се надявам, че ще можем да си позволим тази динамика, в която постоянната експозиция да не е една и съща, да се променя на 2-3 години.


А ще има ли бюджет за тази динамика?


- Ето на този въпрос се опасявам, че не мога да отговоря, за съжаление, макар че би било хубаво толкова близко, колкото и да сме до отварянето му, да имаме някаква ориентация в бюджетната перспектива. 


Музеят по принцип разполага със средствата на двете галерии, които ще обедини, но динамиката е по-скъпа от статиката. Този комплекс трябва да стане повод за революция в музейното бюджетиране. В никакъв случай не трябва да бъде само бюджет за сграда и заплати, а много по-мотивиращо финансиране за различни дейности, смесено - бюджетно и извънбюджетно. При построяването на тази голяма сграда, бих смело казала огромна за нашата ситуация, и финансирането трябва да се промени. 


Тоест съществува сериозен риск всичко това, което звучи прекрасно, въобще да не стане реалност.


- Естествено, това е мрачен, кошмарен риск, който задължително съществува.


Задължително или заради българските обстоятелства?


- Готино би било да кажа, че са само български, за да хленчим в рамките на дадена политическа география, но не не са - от 2009 г. наблюдаваме намаляване на тези бюджети дори в страни със стабилно бюджетиране в културната сфера като Холандия. Целият министерски съвет трябва да се заеме с този музей като приоритет сега, когато сградата вече е факт. Колкото и наивно да звучи да очакваме стотици хиляди посетители, трябва да си го поставим за цел.


Какво ще стане със сегашната експозиция на галерията за чуждестранно изкуство?


- Ето това е едно друго уточнение, което искам да направя - галерията за чуждестранно изкуство повече от година си няма постоянна експозиция, защото строителството на този комплекс, използвам думата в строителния й смисъл, включва обединяването на сградата й с новите крила. То даже не е завършено, защото очакваме южното крило, а именно там ще бъде по-голямата част от динамичната структура, за която говоря - залите за временни изложби, архивните и библиотечни помещения, достъпни за всички.


Реалистично ли е да се справите с амбициозната задача за концепцията до планираното откриване през есента?


- Честно казано, не съм убедена, че трябва да правим откриване през септември, защото в него са вложени много очаквания, а доста неща още трябва да се свършат. Доста незавършено е и финансирането на музея. Както знаем, ние сме в бюджетна икономика на годишен принцип. Така че за мен есента изглежда твърде оптимистично.


Яра Бубнова, член на комисията за концепция на "Българския Лувър": Реалистично е музеят да отвори напролет

© Юлия Лазарова, Капитал


А какъв е реалистичният срок за завършването на изложбената концепция поне за тази полупостоянна колекция?


- Мисля, че изложбената концепция може да е готова в края на тази година и да я реализираме с участието на дизайнери и архитекти. За мен идеален момент за отговорно отваряне на вратите на музея е началото на пролетта.


Трябва ли да има и ще направите ли обществени дебати за музейната концепция? Министър Стоянович като че ли чу тази идея от публиката на пресконференцията по случай откриването на сградата и каза, че е в пълномощията на вашата комисия?


- Въпросът, зададен на министъра, има много сериозно популистко измерение, към което изпитвам резерви. От моя гледна точка качественият професионалист в отдела за развитие на даден музей би трябвало много добре да знае какво искат посетителите, за които работи. И пряката и непряка комуникация с него би допринесла за повече за разясняването на тези интереси, отколкото нещо като микро референдум. Това не ми се вижда много ползотворно. 


В какъв състав е сегашната работна група и каква концепция заварихте ?


- Основното ядро на тази комисия, оглавявана от акад. Светлин Русев, сме Борис Данаилов, Бисера Йосифова и аз, което някак отговаря на структурното функциониране на бъдещия музей. Разбира се, нашата комисия абсолютно задължително трябва да задава стотици някакви въпроси към всички останали участници. Първоначално бях поканена в една много голяма и отворена група, сформирана още при предишното правителство и министър Рашидов, която сканираше различни мнения. В нея бяха и представители на образователни институции, и хората от Националния исторически музей.


Според мен е невъзможно един музей да обедини всички изкуства. Музеят, представящ изкуство, има различна специфика от онзи, който представя историята чрез артефакти. Ние представяме езици на изкуството, чрез които историята приема различни образи. А и наличието на повече и различни културни центрове в един град, е по-добрият вариант вместо само един. 


Яра Бубнова, член на комисията за концепция на "Българския Лувър": Реалистично е музеят да отвори напролет

© Анелия Николова


Ще има ли музеят отношение към българското и чуждестранното съвременно изкуство?


- Музеят не може да няма такова отношение, макар че на мен често ми се налага да обяснявам, че говоря не за съвременно изкуство, а за съвременно функциониране на музея. То не привижда историята на изкуството като започнала там и свършила тук - даже ако трябва да сме съвсем честни, вече не знаем кога точно е почнала тя. Смятам, че всеки професионалист трябва да намери сам отговора какво е изкуството и кога е започнало и да знае, че историята му никога не приключва.


Не само защото художниците произвеждат нови артефакти и смисли, но и защото съвременната култура поставя миналото постоянно под въпрос. Историята на изкуството се преработва от история на победителите - на идеологията, надделяла при съчиняването й - в такава, която би ни удовлетворила днес. Феминизма и пост-колониалните изследвания са един пример за това.


Впрочем най-прогресивните музеи днес съвсем не са в Париж, Лондон и Ню Йорк, а някъде сред новосъздадените в Китай и Индия, Русия и бившите страни от социалистическия блок. Има опит и в много малки държави с много скромни бюджети, където местните музеи се оказват в челната ако не десетка, то поне петдесетка като обект на световен интерес - например Модерна галерия Любляна. Така че и ние имаме сериозен шанс.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 649 Неутрално
  2. 2 Профил на Maradona
    Maradona
    Рейтинг: 448 Весело

    - Основното ядро на тази комисия, оглавявана от акад. Светлин Русев, сме Борис Данаилов, Бисера Йосифова и аз, което някак отговаря на структурното функциониране на бъдещия музей.


    Това казва всичко за бъдещето на Лувъра.

  3. 3 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 668 Неутрално

    Има ли новият музей бизнес план?

    - Изготвяме бизнес план, започнахме с колегите от НХГ да обсъждаме и маркетингова стратегия. Все още ни липсват някои основни решения за структурата, които трябва да дойдат от Министерство на културата
    -----------------------------------------
    аз съ дотук!

  4. 4 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 726 Неутрално

    Българският Лувър ми се струва измишльотина, от която доста "интелектуалци" ще направят добри пари и после като Вежди Рашидов ще ги вложат на най-неподходящото място. Виж "Българска Бастилия" би била една много добра идея.

  5. 5 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    това си беше една от най странните измишльотини, естествено че единствената идея е да се изкарат някакви пари

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"
  6. 6 Профил на remove
    remove
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Яра Бубнова - егати партизанското име.

    И не само има още: Светлин Русев, Борис Данаилов, Бисера Йосифова ... ясен ми е тоя "лувър".

  7. 7 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 763 Неутрално

    Направиха първо сградата музей (както разбирам чудесно се е получил), сега започват да се чудят с какво ще го напълнят и с какви пари ще се издържа.
    В същото време Политехническият музей е натъпкан в една къща (къщата-музей "Георги Димитров" !) която почти никой няма представа къде е и хората няма къде да си покажат експонатите, да не говорим за организиране на работилници, семинари и други събития за привличане на интереса на учениците към науката и техниката - които все пак генерират парите от които се издържа изкуството.
    Сградата на Паметника беше най-подходящата за такъв музей - бивша Държавна печатница, после Държавна политехника, после ВМЕИ, от там е излъчен първият телевизионен сигнал в България, в лабораториите беше монтиран първият генератор в България ("царският генератор", високоволтова лаборатория, лаборатория по хидравлика, в двора имаше даже малък учебен ТЕЦ.
    Всичко това беше унищожено, защото в България е по-важно да се говори колко е важно изкуството вместо да се подкрепят хората които създават реалната икономика. Още от времето на Людмила Живкова е така, и сега така си продължава. Когато се каже интелектуалец от това някак автоматично се изключват инженерите, а се имат предвид хора които дори се гордеят с неспособността си да сменят дори един бушон.
    Преди година бях в Политехническия музей в Лондон и съм направо възхитен не само от експозициите, колкото от блясъка в очите на децата които ги разглеждаха.

  8. 8 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 470 Любопитно

    "Ако говорим за маркетингова стратегия и какви туристически потоци очакваме, може би две е по печелившо от едно."

    Нещо не може да ме убеди, че предвид "очакваните туристически потоци", три е по-печелившо от две.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  9. 9 Профил на Thermobee
    Thermobee
    Рейтинг: 1291 Любопитно

    Яра кога имен ден?

    Не на ислямската инвазия в Европа!
  10. 10 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#7] от "nigel":

    Ти пък , политехнически музей. Важното е децата да гледат портрети на Ванга от Светлин Русев, копчета от военни съветски униформи от личната колекция на Станишев и бухалка от творческия период на Борисов и тук там някой танц на самодивите на Нешка Робева. Преди време имаше някакъв руски артист в широк смисъл на думата, чиито коронен номер бе да се завърже на кучешка каишка пред входа на някоя галерия и да лае по посетителите. Ето, опит от който може да се поучат изкуствоведите. Ние сме нация дълбоко духовна и православна и сме над материалните неща. Дай ни агни йога и виене срещу луната в пълнолуние. Това с техниката го оставяме на по назадничавите елементи.

  11. 11 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#9] от "Thermobee":

    На Гергьовден. Яра би следвало да идва от "яре" ( малко агънце). Освен ако не е някакъв акроним. Рем Вяхирев примерно бе съкращение от Революция, Енгелс, Маркс.

  12. 12 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    [quote#9:"Thermobee"]Яра кога имен ден? [/quote]
    на гергьовден

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"
  13. 13 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    [quote#11:"drake"]идва от "яре" ( малко агънце)[/quote]
    ти пък яре е много млада коза не агне

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"
  14. 14 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#13] от "stg":

    Въпрос на терминология. Като виден интелектуалец аз прекарвах ваканциите на село при баба и дядо. И там всички интелектуалци наричаха малките агнета ярета. А младите кокошки , ярки. А аз вярвам на селските мъдреци

  15. 15 Профил на 6u6umigo
    6u6umigo
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#7] от "nigel":

    типичен проект Вежди-Борисов. Първо евтина пропаганда за масите - Бг Лувър (не случйно Яра споменава проблема с името), страхотна инвестиция, София - новият Париж и подобни дъра-бъра
    - Далаверки с парите за строене (спомням си, че времето за конкурса за строителството беше около 40 дни само)
    - Резултат - нова сграда без ясно предназначение, работеща на тотална загуба (което е нормално за музей) с 50 посетителя днвено (от тях 30 заблудени чужденци попаднали някак си в София)

  16. 16 Профил на Iron Maiden
    Iron Maiden
    Рейтинг: 719 Весело

    Кръщавайте го "Квадрат 500", или както щете, но на Партийния дом и до днес му казваме Партиен дом, на Осмоъгълния петохуйник - Осмоъгълен петохуйник, та и българският лувер ще си наричаме Българския Лувер.

    а също така и вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
  17. 17 Профил на 6u6umigo
    6u6umigo
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#16] от "Iron Maiden":

    а как викаме на Булевард "Ленин" тия дни?

  18. 18 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    КУЛТУРОЛОГИЧНИТЕ КОМУНОЛЕГЕНДИ никога несменени, никога несменяеми...

    Бубнова, Йосифова, Солаков, Рашидов в комбинации и преструктоиране приспособили се към едно нищо неозначавало статукво, както преди и тогава, така днес и сега.
    Може би завинаги...!

  19. 19 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    До коментар [#9] от "Thermobee":

    Съветско-руските имена са, нещо малко по-различно от нормалните...
    5-то колониците са нещо подобно на кърлежа, той се впива и дълбае, смуче, вегетира, докато гостоприемника издържи...

  20. 20 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    До коментар [#16] от "Iron Maiden":

    Както и да го кръстят ще си остане "българският лувър" - какво падение и подигравка, която България с нищо незаслужи...

  21. 21 Профил на Радиолокатор
    Радиолокатор
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Ако беше направен подходящ музей през 1878 още, сега нямаше да се подиграваме сами на себе си.
    Следователно - нека го пуснат, изкуство предполагам ще се създава и в бъдеще. Като има паница, все ще се напълни.

  22. 22 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    До коментар [#21] от "Радио Марс":

    Как така? Любителката на чуждестрано изкуство и радетелката за световно признание на абсрактното понятие: "що е чуждестрано изкуство" компенсира с изваден многомилионен от боджета кеш този пропуск.
    Не през 1878, а само след некви си стотина години., но и тя имаше проблеми. Не само с намирането на име и място, а къде, къде с по-сериозни неща от лично естество, завършили фатално.
    Рашидов-Борисов проекта просто довършвайки нещата отново усвоиха бюджетни цифри.
    Сега ще им се възстановят на единия от тях, някои дивиденти вложени безогледно и погрешно в банка имаща афинитет към бюджетни тразалции към съвсем частни инициативи, безоглед кой депозира.
    Колкото до пълненето, то може да бъде преустановено за дълго, като нещата бъдат оставени само на вегетация.

  23. 23 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1246 Неутрално

    Народът го е казал:
    - Дрън-дрън-Ярина!...

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  24. 24 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1246 Неутрално

    [quote#14:"drake"]И там всички интелектуалци наричаха малките агнета ярета. [/quote]
    ...
    Ярето е малкото на козата и нищо друго.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  25. 25 Профил на alicekapital
    alicekapital
    Рейтинг: 365 Неутрално

    Цитат, без коментар:

    "Впрочем най-прогресивните музеи днес съвсем не са в Париж, Лондон и Ню Йорк, а някъде сред новосъздадените в Китай и Индия, Русия и бившите страни от социалистическия блок. ........ Така че и ние имаме сериозен шанс."

  26. 26 Профил на Starec
    Starec
    Рейтинг: 720 Весело

    майко мила - под статия за култура 25 негативни и подигравателни поста. И то статия общо взето позитивна - как да се появи в София един голям музей. При положение, че е известно, че НХГ излага само 1/10 от огромния си фонд, че всъщност в центъра на София няма един голям истински музей (без природо-научния), че във всяка цивилизована столица има поне 2-5 и повече музея.
    Бе - мили мрънчовци по-лош или по-хубав ли щеше да е комплекса ако беше строен не от Борисов/Рашидов, а от Станишев/Манолова - да кажем? Или - от Доган/Местан/Цоневоглу или от Лудия ни В., а?
    Имаме си комплекс, има и с какво да го запълним - с неща от наши и от чужди таланти, ще има място и за бъдещи. Ще каним и изложби както е по света. А е въпрос на умна политика е част от милионите посетители на София годишно (наши и чужди) да се закарат там. А и да закараме и децата си - в лондонската Нац. Галерия винаги е пълно с цели класове дечица с учителките си. Или - с умни родители, които освен за ярета мислят и за културата на изчадията си.
    По въпроса - на мене ми харесва името "Квадрат 500" - има закачка, неутрално е, технологично - даже, далечно напомня дори за виенския "Квадрат на музеите". Естествено, всеки инатчия (имаме си такава стока много) може да си го нарича както иска, но официалното название лесно ще се наложи - поне в по-културната част от народонаселението ни.
    А другата няма да стъпи там - едно - щото там не сервират ракия и мезета, а картини някакви, и по-важното - щото е строено от Вежди дето е турчин и мюсюлманин, разбирате ли, а пък той открадна парите за райберите по дограмата и ги внесе в КТБ за висока лихва - представете си. И даде и на Бойко та да си купел кутия пури...

    Поздрави
  27. 27 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    До коментар [#26] от "Starec":

    БЪЛГАРИЯ не е чиста от комуноопиатите поглъщани ежедневно цели 70 години с нищожни прекъсвания. И трудно да заслужи дори и музей с подигравателно име инспирирано от някакъв недоносен комуномозъчен агрегат.

    Всичко винаги е много положително, защото се оказваме в положение и изложение ежедневно, ежечасно и ежеминутно дори и с артефакти работени, ръчно или на конвеир.
    Което в края на краищата, няма особено голямо значение.

  28. 28 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    До коментар [#26] от "Starec":

    Тарикатски изказвания дори и квадратни, никога няма да убедят някой да назове по друг начин тази разбира се нормална задача да направиш музей, освен "Българският Лувър", който за кратко ще се нарича може би "Лувър #2", както и да води децата си в него, не за друго, а защото сигурно не е #1...
    Образованието не ни го позволява другото!
    Морала също!

    Да не споменаваме характеровите изменения!

  29. 29 Профил на epoc
    epoc
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    [quote#26:"Starec"]майко мила - под статия за култура 25 негативни и подигравателни поста. И то статия общо взето позитивна - как да се появи в София един голям музей.[/quote]

    Появява се какво?

    Вземи се разходи до истинския Лувър, на мен ми трябваха 2 дни и половина да го претичам от край до край без да разглеждам сериозно, а само някои неща. И като имаш предвид, че парижкия Лувър всъщност е една сбирщина, само че събирана няколкостотин години, а в тематичните музеи е пълно с още по-невероятни неща.

    А това, че НХГ излага само 1/10 от фонда си е неин проблем - ходил съм там, залите са наполовина празни, което значи че или няма някой, който да ги подреди като хората, или нарочно се държат празни с цел крънкане на още средства я за реставрации, я за ремонти.

    И по мое мнение българските музеи в провинцията са в пъти над софийските като класа, най-вече защото там уредниците са хора, на които им пука за родния край, а не кой е поредния шеф в министерството.

    Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....
  30. 30 Профил на epoc
    epoc
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#7] от "nigel":

    О, я стига - на кой му трябват инженери, още повече за 300-400 лева заплата с 4 езика и умение да ръководят проекти, че да има политехнически музей?

    Къде по-престижно е да се направи поредната арт простотия с държавна субсидия и да се пишат километрични статии за нея във всички вестници....

    Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....
  31. 31 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 763 Неутрално

    ерос, ако познаваш инженер с 4 езика способен да ръководи проекти и да е готов да работи за 300-400 лв. прати ми го - веднага го назначавам на 600-800. Няма такива, току-що завършилите магистри търсят поне 1000. С квалификация каквато пишеш - 1800-2000 (не се отнася за IT-тата разбира се).
    Иначе за арт-простотията съм съгласен. Още по социалистическо съм чувал артисти гордо да изтъкват че не могат да си сменят самостоятелно бушоните. В същото време обаче инженерът минава за прост ако не е чел Кафка примерно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK