Христо Явашев-Кристо: Изкуството съществува в името на свободата

Христо Явашев - Кристо

© Associated Press

Христо Явашев - Кристо



Дневник" препечатва разговора от портала "Култура"
 
Признавам, малко срещи за интервюта ме карат да се вълнувам предварително. Многото зададени въпроси и много предвидими отговори наслагват пластовете на рутината. Никога не е така с Кристо (Претенциозното според някои "Кристо" добива популярност заради начина, по който в чужбина произнасят името на големия художник. До ден днешен близките му го наричат Христо. Неговата компания носи инициалите на името Христо Владимиров Явашев). Той заразително ми придава нервната тръпка, която съпътства общуването със силните индивидуалности, привилегия на големите артисти, на хората, които за малко те допускат в един друг свят, по-различен. Това е поредната ни среща. Виждали сме се два пъти в Ню Йорк, веднъж в Германия в Оберхаузен. Зная, че вече ме разпознава като човек, който искрено се интересува от изкуството му, единственото нещо, което обсебващо го интересува. Няколко дни преди интервюто разменихме реплики след лекцията му в Музея за изкуство "Катона". Близо два часа Кристо разказваше ентусиазирано за проектите си пред публика от колекционери, критици, студенти и още по-ентусиазирано отговаряше на въпросите им, дори след като предвиденото време изтече. Извикваше от паметта си без усилие десетки точни данни – дати, параметри на проектите, изреждаше примери, подплатени с километри плат, тонове въжета… Десетки хора го обградиха на финала и той продължи да разговаря и да се снима с всеки. Забелязах, че най-приятно му е общуването с младите. За интервюто този път отивам с истински млада компания. С мен е 7-годишната ми дъщеря, която в този момент нямам на кого да оставя. Освен това за първи път сама ще снимам видео с професионална цел на камерата си. Вълненията стават твърде много. Познатата тясна сграда с ръждиво червена врата на Howard street е непроменена. Изчакваме го в приемната, където Кристо посреща гости. Картините по стените са нови, ярко присъстват последните два проекта, "Над реката" и "Мастабата". Пакетирани обекти напомнят за ранното му творчество. Във въздуха силно присъства Angel на Tierry Mugler, парфюмът, който Жан-Клод постоянно използваше. На масата са подредени албуми. Нейният лик е видимо поставен отгоре. Внимателно нагласям камерата, без да го закрия. Ден преди да навърши 79 години, Кристо влиза бодър и усмихнат и разбира се първо се запознава с малката. Разменят думи и й прави комплимент, че английският й е по-добър, отколкото неговия, когато се установява в Ню Йорк на 29 годишна възраст. Отново е с британска риза на тънко синьо-червено каре като при предишната ни среща. Само по снимките разпознавам, че е различна. Крачолите на дънките носят белези от многократно изтриване на ръцете на работещ художник. По тийнейджърски разбридана голяма дупка оставя цялото му коляно отвън, когато сядаме да говорим. Той е ентусиазиран когато говори за работата и някак разсеяно унесен, когато потъва в миналото и личния живот. Не хаби думите. Използва ги целенасочено и категорично. Дълбоко запечатани, интимните "мама и тати", "леля Пена" сами излизат на български.       


Кога за първи път усетихте желанието да рисувате?


Спомням си, че бях малко момче и живеех със семейството си в Габрово. Майка ми Цвета, преди да се омъжи, през 30-те години е била секретар в Националната Художествената Академия. Тя обичаше изкуството и имаше много приятели художници, скулптури, писатели, артисти. Когато избухна войната и започнаха бомбардировките над София, те трябваше да напуснат града и майка ми покани мнозина от тях при нас в Габрово. Такава беше средата, в която израснах, това бяха хората, близки до семейството ни. Когато станах на 6-7 годинки, около 1942 г.  мама реши, че трябва да взимам частни уроци по рисуване, живопис, скулптура.


Какво обичахте да рисувате тогава?


Всичко. Рисувах непрекъснато. Обичах да разглеждам старите книги с големите майстори, които имахме в къщи. Ренесансът ми беше особено интересен. В средата на 40-те, през 1944-45 г., вече бях на 10 години и все още ходех на уроци по рисуване в Габрово. Излизахме много да рисуваме извън училище, но рисувахме и скулптурни фигури, голи модели, всички класически неща. Интересувах се и от другите изкуства, най-вече от театър, защото мама беше свързана с театъра. По това време моите родители  имаха домашна помощничка – "леля Пена" от малко село до Габрово – и ние прекарвахме цели седмици извън града в нейната къща.  След като свърши войната винаги се връщах на това място при "леля Пена", в  малкото село с малки къщи, и рисувах всичко – дървета, сгради, портрети на хора, фермери, децата им, жените им, стотици рисунки. През цялото време правех това, постоянно карах хората да ми позират. В училището не намирах нищо друго интересно.




Знаете, баща ми като собственик на фабрика беше няколко години в затвора след 1945 г. по нелепи обвинения. Когато излезе през 1949 г. се преместихме в Пловдив. Там завърших гимназията, но през цялото време продължи да ме занимава основно рисуването.


В началото на 50-те бях приет да уча в Националната художествена академия. Живеех при приятели на "мама и тати", при професора етнолог Надя Кацарова. В Академията учехме най-различни неща, дори медицина. Един професор ни водеше в болница, учехме дисекция на човешко тяло. Като цяло обаче всичко беше много старомодно, носеше белезите на учебно заведение от XIX век.


През лятото на 1955 г. приятели на майка ми ме срещнаха с френския консул в София г-н Бонавита. Той беше видял и харесал мои рисунки. Направих много портрети на неговите деца и на жена му, на семейството му. Бонавита беше голям почитател на изкуството. В неговия дом видях първите репродукции на модерните художници, имаше и много книги за модерно изкуство, статии на тази тема, които ми разкриха нов свят. Това беше поредно нещо, което оформи моето желание за пътуване. По бащина линия имам баба чехкиня и братовчеди, които живееха в Прага. Знаех, че е трудно да се получи разрешение, но бях настоятелен в намерението да пътувам. Мотивът за посещение на роднините ми даваше известно основание пред властите.  Никога не бях излизал от България, тогава всяко пътуване беше трудно, на границата на невъзможното. Все пак в края на лятото на 1956 г. с помощта на професор Ненко Балкански купих  билет и се качих на самолета за Прага. Мама ме изпрати на летището. Беше дъждовен ден, следобеден полет към 17-18 ч., когато пристигнах в Прага беше почти вечер. Нямах никакъв багаж, не носех нищо с мен, не притежавах нищо в България. Взех с мен само студентската си карта от Академията в София.


Дълбоко в себе си знаех, че няма да се върна повече. Макар че Прага беше също комунистически град, беше много по-западен. Ходех на театър, на музеи, културни институти, рисувах. Срещнах се с много обществени фигури. Рисувах портрети, за да печеля пари, но политическите събития ставаха все по-неприятни и в късната есен на 1956 година това се усети дори в Прага. Хората се страхуваха, че ще започне война. Нещата станаха неприятни. Визата, която имах изтече, веднъж я удължих, имах официално разрешение за престоя си само до края на годината. Вече бях сигурен, че няма да се върна, че ще избягам още по на запад.


Бяхте ли споделил с някого, че нямате намерение да се върнете в България?


Не, с  никого. Може би все пак съм намекнал на чичо ми Иван в Прага Той ми помагаше да се срещам с различни хора. Знаете, че правех портрети на богати чехи, за да се издържам и да мога да премина границата през януари 1957 г.


Цените ли тези портрети, картините, които са ви били за преживяване?


Разбира се, нарисувал съм толкова много неща. Дали ги ценя? Да, те са част от мен, от това което съм бил по това време. Не може да се каже твърдо да или не, но аз бях на 21 години. В продължение на няколко години това беше част от нещата, които правя.


Между този период и днес имате зад гърба си много творби, много реализирани мащабни проекти, но отново се борите за разрешение по двата последни – "Над реката" и "Мастабата". Работите едновременно върху два проекта.  И по двата ли рисувате?


Ние с Жан-Клод винаги работим по 2-3 проекта. Това не е нещо уникално. Просто никога не разчитаме, че ще получим разрешение точно за един конкретен проект. В края на 70-те, в началото на 80-те дори работихме по 4 проекта едновременно. Това беше много ангажиращо. По настоящите два работим от много години. Единият е "Над реката" – за река Арканзас. Започнахме го още през  1996 г. През 1992 г. разработихме идеята за хоризонтално инсталиране на плат над река, но проектът конкретно за Арканзас е от 1996 г. Той се развива, ще ви кажа как. Другият е "Мастабата" в Абу Даби в Обединените Арабски Емирства, който е започнат през 1979 г. През 1977 г. достигнахме до идеята, но започнахме работа по нея през 1979 г. Тези два проекта са в процес. Все още нямаме разрешения за тях. Формално получихме разрешение за "Над реката", но няма решение за "Мастабата". Проектите изискват толкова време не защото са много трудни, а защото всеки пък, когато получим разрешение за някой от тях, ние се концентрираме върху него и оставаме другите настрана. Затова и "Над реката", и "Мастабата" са били в изчакване трийсетина години заради други проекти, които е трябвало да бъдат завършени. Започнах работа по "Мастабата" веднага след "Покритите пътеки", но беше прекъсната заради "Обградените острови", "Чадърите", "Пон Ньоф". След това започнахме "Над реката", която пък беше прекъсната заради "Райхстага" и "Портите". Така става.


Колко далеч, или по-добре да кажем колко близко са двата проекта, по които работите в момента?


Не мога да ви кажа. Толкова е сложно. Те не са просто творби, те са уникални, правят се за първи път. Няма как да ги сравня с нещо друго, например с "Портите" или с "Бягащата ограда"… За проекта "Над реката", ние технически сме получили разрешение. Обаче както всеки проект и този има противници. Той е разположен в продължение на 62 км в планините на Колорадо. Минава през градове и села, мостове, железопътни линии… В равнината има селца. Някои хора са за проекта, някои са срещу проекта. Несъгласните с него съдят правителството на Обама, Федералното правителство на САЩ, че са дали разрешение за реализацията му. Това е, защото почти всички 62 км са собственост на Федералното правителство на САЩ. Делото е във Федералния съд, а той е нещо много сложно, много скъпо и решенията се взимат много бавно. Рядко  Федералното правителство губи дела, надяваме се, че това няма да стане, но още нищо не се знае.


По другия проект – "Мастабата" е въпрос на правителствено решение. Знаете, в случая става въпрос за Обединените арабски емирства. Работим с кралското семейство. Решението е бавно и е въпрос на обмисляне.


Вие се състезавате и с правителствата, и с времето.


Вижте, аз съм на 79 години. Това от една страна е фрустриращо, но от друга страна времето е част от същността на проектите. Това е една от причините ние да не приемаме поръчки. Процесът на получаване на разрешително е част от идентичността на проекта. През 1996 г. ние не знаехме каква ще е историята на "Над реката". Научаваме я всеки ден чрез процеса на достигането до разрешение. Тя е уникална за проекта. Ние правим всичко само по веднаж. Няма да има повече "Опакован Райхстаг" или "Обградени острови", "Чадъри" или "Бягаща ограда". Те визуално и технически са уникални проекти и затова ние приемаме това предизвикателство да изследваме начините, да извървим пътя, да минем през трудности, през динамични процеси, дори през драми до реализацията на всеки проект.


През всички тези години променихте ли някои свои възгледи и концепции за изкуството, за живота?


Не, винаги е едно и също. Аз рисувам сам в студиото, нямам асистент. Владимир и Джон, които ни помагат, са наши племенници. Владимир е моят племенник, Джон е на Жан-Клод. Те двамата работят в офиса повече от 20 години. Разбира се, всеки проект има своя система – инженер на проекта, директор на проекта, съветници. Всеки проект става отделно предприятие, той обединява хора от много професии и с различни функции. Те функционират като бизнес корпорации, общуват с банки, администрация, продават нашите произведения. Това работи като един механизъм, който е част от реализацията на проекта. Винаги съм казвал, че съм роден марксист, но експлоатирам капиталистическата система до край. Проектът се движи от холдинг, носещ моите инициали – Христо Владимиров Явашев, той не е с идеална цел, а е комерсиален и създаден да движи нашия начинанието, да продава нашите оригинални произведения на изкуството и да купува нашите произведения. Ние сме най-големите колекционери на нашето изкуство. Нашият най-голям склад за произведения е в Базел, Швейцария, имаме собствена консервация. Като нормални бизнесмени работим с банки, с колекционери, това е бизнес начинание. Всеки проект се субсидира от своята корпорация. Сега съществуват такива за "Над реката" и "Мастабата".


Свободата ли е най-висшата ви ценност?


Изкуството съществува в името на свободата. Аз нямам галерия, аз работя с много галерии, нямам галерист, който специално да ме представлява, работя с много галеристи, частни дилъри, корпорации, но нямам ексклузивни отношения за продажба на изкуството ни. Ние не продаваме само подготвителните работи, рисунките, но също и ранните ми произведения. Всеки наш реализиран проект завършва със специална изложба. След демонтажа правим огромна експозиция с между 3000-5000 експоната. Сред тях е събрана историята на проекта, работните умалени модели, рисунки, фотографии, реалните веществени части от проекта – кабели, платове, а също и счетоводни материали, филми. Това е невероятно количество. Ние притежаваме тези изложби. Знаете, не съм много млад,  затова се опитваме да намерим постоянен дом за тези изложби. Преди да почине, Жан-Клод положи усилия да продаде документацията на "Бягащата ограда" на музеите Смитсониън във Вашингтон. Сега правим същото с материалите на "Опакования Райхстаг" за една от големите културни и музейни институции в Берлин.


Усещаме много изразен аромат тук?


Да, това е парфюмът на Жан-Клод, "Ейнджъл".


Спомняте ли си други миризми, например от детството?


Не, не се сещам за някакви специални миризми, но все още много обичам миризмата на чесън, лук и домати. Спомням си и миризмата на огньове в полетата на Япония през есенните дни, докато работихме да инсталираме "Чадърите".


Обичате природни миризми?


Не, не непременно природни, просто мириса на тези зеленчуци наистина ми харесва.


***


Благодаря на Христо, а той веднага се обръща първо към дъщеря ми с извинение към "младата дама", че вероятно сме я отегчили. Тя свенливо му поднася за предстоящия рожден ден цвете, направено от найлонови торбички. Обясняваме му, че го е направила сестра ми Невена, която е художник. Христо опипва с пръсти как е направено, отбелязва, че е много хубаво и е екологично, рециклирано изкуство. Наглася го в приемната и бодро тръгва към ателието, за да продължи рисуването.


Пожелавам си нова среща. На нов реализиран проект.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на optimu_s
    optimu_s
    Рейтинг: 470 Неутрално

    "...Като цяло обаче всичко беше много старомодно, носеше белезите на учебно заведение от XIX век."
    Какво да кажем и сега е така в НХА!

  2. 2 Профил на optimu_s
    optimu_s
    Рейтинг: 470 Неутрално

    " Винаги съм казвал, че съм роден марксист, но експлоатирам капиталистическата система до край."
    Само тук се долавят някакви преплитания с някои наши съвременни художници, но много иронични...преплитания.
    Невероятен художник! Добре, че е успял да емигрира да съхрани и развие таланта си.

  3. 3 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Баща му - репресиран от комунистите фабрикант, а той - "марксист, експлоатиращ капитализма", срамуващ се от името и езика си - затова не го уважавам този човек.

    'Let light surround you' Dream Theater
  4. 4 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    мъдър автор ,не изглупи да се върне и за ден в България ( в името на свободата )

  5. 5 Профил на accidental
    accidental
    Рейтинг: 436 Неутрално

    До коментар [#3] от "ariel28":
    Та какво добро е видял от България?
    Баща му бил в затвора, вуйчо му Иван Багрянов е убит от народният съд, фабриката на баща му национализирана. Почти всеки който е живял в Ню Йорк рано или късно става марксист. Никога не е казвал че се срамува от името и езика си, това ти го внушават журналисти по телевизията... преди години се засякохме на едно събитие, американка ме запозна с него, поговорихме си 10 мин на Български, който му е много приятно старовремски, език който вече никой не говори в България.

  6. 6 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#3] от "ariel28":

    Странно, моята логика винаги е била наобратно, щом човек като Кристо се срамува, както ти казваш, сигурно има защо

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  7. 7 Профил на kamenpavlov
    kamenpavlov
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Съвремието е уникално с това, че вече хората на изкуството не са поставяни в граници. В крайна сметка човек е способен да прави, каквото усеща, а публиката да прецени как и дали въобще да го възприеме. Да кажем не съм заинтересован толкова от неговото изкуство, макар че определено проектът за "опаковането" на реката ми харесва. Това обаче не би ме накарало да кажа: това не е изкуство или че няма място под слънцето за това. За отчуждението му от България: това, ако е вярно, е негово решение. Доколкото знам не иска нищо нито от държавата...А че не е забравил българския си личи от начина, по който говори английски Юлия Кръстева, която не знам дали говори френски с някакъв акцент (тъй като не разбирам), веднага щом неуверено започне да изнася лекции на английски, мога на секундата да позная, че е българка - което признава и тя. И въпросите с идентичността са интересни, когато се поставят от хора, които искат да ползват шаблони и калъпи, а не да бъдат просто свободни. Но и това сигурно някой ден ще бъде загърбено.

  8. 8 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    [quote#6:"Stavrogin"]човек като Кристо[/quote]

    Не робувам на измислени кумири. Човек, който се срамува от езика, родината и името си, за мене не е читав. Намерил една ниша в изкуството - добре, има си ценители на всичко, и на завеси, и на чадъри.

    [quote#5:"accidental"]Та какво добро е видял от България? [/quote]
    Не България, а комунизмът. А и: "Не питай какво родината ти е дала, а какво ти можеш да й дадеш".

    'Let light surround you' Dream Theater
  9. 9 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    [quote#5:"accidental"]Почти всеки който е живял в Ню Йорк рано или късно става марксист. [/quote]

    Хахахаха... Добре, особено ако роднините му са репресирани от комунистите. То и в Мадрид сигурно има нещо марксистко, та Сакскобургът забрави чичо си и се прегърна с комунистите.

    'Let light surround you' Dream Theater
  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4282 Неутрално

    До коментар [#8] от "ariel28":

    Честно казано мисля че всичко идва от жена му.Имам чуството че се намира под една много тежка и властна опека.Може и да не съм прав ?!

    klimentm
  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4282 Неутрално

    [quote#5:"accidental"]Почти всеки който е живял в Ню Йорк рано или късно става марксист. [/quote]
    Или републиканец!

    klimentm
  12. 12 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    [quote#10:"klimentm"]Честно казано мисля че всичко идва от жена му.[/quote]
    Тя почина, но може и да сте прав, защото от това, което съм чела, е имала огромно влияние.

    [quote#11:"klimentm"]Или републиканец![/quote]

    Ако е умен

    'Let light surround you' Dream Theater
  13. 13 Профил на Много Съм Лоша!
    Много Съм Лоша!
    Рейтинг: 624 Весело

    А опаковането съществува за точно обратното...

    Виолетовите боклуци са по-големи боклуци от червените боклуци , на които служат!!!
  14. 14 Профил на Много Съм Лоша!
    Много Съм Лоша!
    Рейтинг: 624 Неутрално

    [quote#10:"klimentm"]мисля че всичко идва от жена му[/quote]

    Всичко идва от жена му. За това откакто я няма само дава интервюта. Повече нищо няма да опакова.

    Виолетовите боклуци са по-големи боклуци от червените боклуци , на които служат!!!
  15. 15 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    [quote#3:"ariel28"]срамуващ се от името и езика си [/quote]

    Аз не прочетох никъде да казва, че се срамува от името и езика си.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  16. 16 Профил на Много Съм Лоша!
    Много Съм Лоша!
    Рейтинг: 624 Неутрално

    [quote#15:"biss Mark"]Аз не прочетох никъде да казва, че се срамува от името и езика си[/quote]

    Е , това не му е единственото интервю. В това не го казва , прав си , в друго го е казал.

    п.п. Казал го е наистина де , не е майтап.

    Виолетовите боклуци са по-големи боклуци от червените боклуци , на които служат!!!
  17. 17 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1240 Неутрално

    До коментар [#8] от "ariel28":

    НЕ Е ВЪПРОСЪТ дали се срамува, а от начина му на ползване, от хора унищожили България като национално самочуствие.

    Нещата се наслагват с североазиатските сатрапи от СССРОССИЯ ликвидирали много по-голямо количество желали да бъдат свободни употребяващи българските букви.

    Езиците и символите на словото са носители , както на едни и същи човешки цености, но така и биха могли да са символи на мракобесието и деспотизма, лъжата и антисвободата, което бе прието за нормално в държави като България и СССРоссия, почти до преди 20-сетина години.

    Има хора, които смятат, че и днес е редно да се страхуват от нещо с което не са съгласни, но го премълчават.
    В този смисъл езика става носител на несвободата, а над нейното издевателство.
    За този смислов еквивалент на езика и свързаностите с него негативи е говорил някога Кристо, но изглежда никога не е бил разбран, ако ли не от некомпетентност, то поне от нежелание.

  18. 18 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До коментар [#17] от "convince":

    Толкова приказки, за да се оправдае нещо укорително и достойно за презрение. Човекът просто не уважава баща си и всичко родно. Явно цял живот се стреми да избяга от себе си, защото всъшност се срамува и мрази себе си. Затова се опакова

    'Let light surround you' Dream Theater
  19. 19 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Комунягите никога няма да простят на Кристо, че е ЗНАЧИМ! Отношението му към България, която вероятно свързва единствено с комунизма, е разбираемо...

  20. 20 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 521 Неутрално

    [quote#19:"Коки"]Отношението му към България, която вероятно свързва единствено с комунизма, е разбираемо...[/quote]

    Не, не е разбираемо. Срамно е.

    'Let light surround you' Dream Theater
  21. 21 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#8] от "ariel28":

    Първо, това за срама е няква журналистическа интерпретация, къде и кога е казвал че се срамува от България, от интервюто оставам със съвсем друго впечатление. За какви кумири говориш, защо Кристо да е кумир, аз считам че той е един талантлив художник и нищо повече

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  22. 22 Профил на galaf
    galaf
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#20] от "ariel28":

    Айде спри да се упражняваш над Кристо! Бил си намерил ниша(!??) - Ми намири си и ти!
    Предполагам, че всяка посредственост се напъва така да дава акъл и да поставя етикети. Много му пука на Кристо, че някой му се обиждал, че не бил идвал в България. Като не му разбираш изкуството кво се зориш да го плюеш толкова?

  23. 23 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1240 Неутрално

    До коментар [#20] от "ariel28":

    НЕМОЖЕ да ти е Родина, "родината" на престъпници. Тя не подлежи на хората решили да не са близко свързани с това име.

    България половин век се управляваше от анормални криминално проявени безродници, а името и служеше за параван на античовешката им дейност. Те сринаха нормалноста и държавноста, както и се подиграха с милиони човешки съдби отвръщайки ги от името България, която се превърна в чуждоземна подлога на девианнтни социални зависимости от страна на СССР.
    Няма начин такова място да ти е Родина, макар и случайно да си се родил имено в нейната територия!

  24. 24 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    Това с родения марксист не го разбирам, не разбирам и изкуството му, но беше интересно да се прочете интервюто.

  25. 25 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1240 Неутрално

    До коментар [#24] от "Мондиана":

    Много е лесно. Просто Кристо "рисува" върху планетата, понеобичаен начин, като я приема за равностоен съавтор.

    Малко са способните на такава изобразителна, триизмерна и мащабна хармония!

  26. 26 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1240 Неутрално

    До коментар [#24] от "Мондиана":

    ТРУДНО е да се предположи, че България е дала такъв творец, който е над пределите на съвремието си.

    Но е ФАКТ!

  27. 27 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    [quote#25:"convince"]Много е лесно. Просто Кристо "рисува" върху планетата[/quote]

    Не го отричам, просто не го разбирам. Пристрастена съм към изобразителното изкуство, но има приети за велики творци, които се опитвам поне да разбера, ако не да харесам, но не мога. Примерно Пикасо.

  28. 28 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1240 Неутрално

    До коментар [#27] от "Мондиана":

    Разбирайки защо, тези хора рисуват така, не е с цел да не ги разбират, а да се направят известни усилия да бъдат разбрани, поради факта от изменчивоста на човешките възприятия към заобикалящия го триизмерен свят.
    Не е лошо всеки да си има любим период от историята на развитието на човечеството, което е и намира своята синтезираност и концентрат в историята на изображението.

    Всеки човешки идивид още с раждането си преживява всички
    етапи в своето развитие, съответни на изобразителната му възприемчивост към "илюзиите" на триизмерното, пресъздавани двуизмерно, чрез изображение. Тези етапи на това развитие продължават и днес, като се наслагват като генетика върху поколенията.

    Хубаво е да си представим като начало как първите изобразители на свои впечатления са ги оставили в пещерите, като сигнал и препратка до нас от времето на праисторията ни.

    След, което е редно да помислим за усета на великата култура на изображението оставена ни от древните елини, като знаем, че всичко, което се намира в музеите от това време изработено от камък е било допълнително оцветявано и е изглеждало доста шарено, а не такова, каквото го приемаме днес.

    Както и това, че да не си само набеден за художник с диплома, а да си обществено признат и удостоен от хората с тази титла, е много важно да изобразяваш възприятията и тенденциите, които ще вълнуват хората и в бъдеще, а не да се ограничиш само в рисуване на нещо, което би ти донесло средства за препитание.

    Надмогвайки занаята по причини някога независещи от самия художник, днес единствено е възможно , а и винаги е било така да може този, който има дарбата за това да осъществи разбиранията си за изобразяване не само на това какво вижда, но и на това какво и как би искал, то да бъде видяно и от другите, не само от него.

    Има много голяма разлика от това, какво е било това схващане, до преди Пикасо, на самият Пикасо, вече разглеждан като след военен синдром, като символ на вложение в изобразително изкуство. Изкуството на Кристо и връзката на новите електронни възможности за триизмерно отразяване на заобикалящото ни пространство и идеологемност, чрез компютърни триизмерни цветови и обемни илюзии.

    Но нещата носят общите корени на пресъздаването на отражения, чрез изобразяване още от древните, та чак до днес. И в това е смисъла, да се изобрази нещо, по начин показващ как си представяме заобикалящият ни любопитен човешки свят и да го осъществим това възприятие колективно, правейки го феномен на социално преживяване.

  29. 29 Профил на Tony
    Tony
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Преди 2 години в галерията за модерно изкуство в Берлин неочаквано видях нещо много красиво и някак познато - картина, изобразяваща прозорец на стара българска къща, с истинска рамка и завеска и красивата гледка навън, беше толкова вълнуващо и неочаквано, че с приятеля ми се просълзихме. Под картина пишеше Христо Явашев - Кристо, Габрово, България. Това ми е много скъп спомен





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK