Мариана Тодорова, футуролог: Човекът е готов да се превърне в Бог

Марияна Тодорова

© Личен архив

Марияна Тодорова



Футурологията (от латински futurum - бъдеще и гръцки "логос" - учение) е изследване на вероятните, възможните и предпочитани събития в бъдещето, както и на гледните точки, и дори митове, които стоят в основата на подобни очаквания. Дефинира се като понятие през 1943 г. от немския социолог Флетхайм и обозначава нов дял от познанието, който включва различен ракурс към теорията за вероятността, отправена към бъдещето.


За тази научна дисциплина "Дневник" разговаря с д-р Мариана Тодорова, футуролог, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието, БАН.  


Откога футурологията се развива в България?




- Футурологията анализира източниците, моделите и причините за стабилността (предвидимостта) и промяната (очаквана и неочаквана) като с това приоритетно цели да развива и усъвършенства средствата за прогнозиране и картографиране на алтернативните ходове на бъдещето. Тя борави с научно обосновани твърдения за очакваните възможни, вероятни, желани и нежелани вариации и трансформации на настоящето в бъдеще, било то социално или природно. 


Възходът на футурологията в световен мащаб е след Втората световна война, но още през 70-те години в нея възникват кризисни процеси, защото голяма част от нейните прогнози не се реализират. В България през 70-те и 80-те години също започват да се правят различни прогнози, много от тях за развитието на България до 2000 година – Икономическият институт на БАН прави прогноза за икономическото развитие на страната до 2000 година; Институтът по култура изготвя прогноза за развитие на културата до 2000 година и т.н.. Има дори прогнози от рода на "Развитие на Благоевградски окръг до 2000 година". Тогава това се е превърнало в своеобразна научна мода. Но всички подобни прогнози се сриват главоломно след 1989 г., защото са били мислени само през парадигмата на плановата икономика и комунизма.


Връщате се от конференция на футуролозите в САЩ, на която сте представила своя "контрафактичен" метод, който показва как несбъднали се неща (слухове и хипотези) влияят на хората, колкото и случилите се. Разкажете повече за това.


- Контрафактичният анализ е познат в изследване предимно на миналото. Обикновено се задава въпросът: "Какво би се случило, ако…?" и се предпоставя някаква хипотеза: например - ако Хитлер беше победил във Втората Световна Война или ако Кенеди не беше застрелян. След това се описва ретро сценарий как би се развила историята, ако това събитие се беше случило и какви биха били последствията.


Аз се опитвам да превърна контрафактичния анализ в прогностичен инструмент. Търся факти от миналото, които днес се интерпретират по друг начин, изобретяват се наново и се превръщат в контрафакти – обратни на факта условни твърдения. Това най-често се случва с пропагандна и идеологическа цел - например за пресъздаване на национализма. Всички знаем как БЮРМ (Македония) ползва факти от историята на България и Гърция, променени така, че да й помогнат да конструира собствена национална идея. Много често те са неистинни и необективни, но са приемани точно за такива и така променят реалността, защото за македонския народ те са легитимни. В САЩ използвах този метод, за да обясня отношенията между Русия и Украйна. Считам, че ако потърсим такива нови интерпретации на фактите, можем да правим и прогнози какво ще се случи в бъдеще. Заслужава си да се замислим например върху това доколко казусът с Крим прилича на историята на Приднестровието, Молдова и да направим прогноза, би ли се повторила случката с Крим.


Другият аспект, в който разглеждам контрафактите, е как слухове, клюки и хипотези се приемат за действителни и влияят върху реалността дори по-силно от истинските факти. Случаят с КТБ е емблематичен за това. А СМС и имейл атаките за ПИБ бяха напълно в състояние да я доведат до фалит, без да има обективни причини за това. За това в такива ситуации, най-ефективният инструмент е отговорните институции бързо и навременно да опровергаят слуха.


Правителството във Великобритания, вероятно, за да не разгневи поддръжниците си, дълго време плахо опровергаваше тезите на Найджъл Фараж за това, че като паднат ограниченията на пазара на труда, българи и румънци ще залеят страната и ще унищожат социалната й система (напълно конструиран факт). Това превърна партията на Фараж във водеща, а членството на Великобритания в ЕС е разколебано поради проповядването на подобни неевропейски принципи.


По какви методи, начини се гледа в бъдещето? До кои науки се допира футурологията, за да прогнозира в различните сфери?


- Футурологията е интердисциплинарна наука. За да се обхване сложността на реалността се ползват методи от икономиката, математиката, логиката, физиката (специален интерес има към квантовата физика), политологията, социологията, статистиката и др. Прогнозите се правят и с логико-интуитивни (качествени), и със статистически (количествени) инструменти. Ако прогнозата е да речем за медицина или фармацевтика е необходимо и това специфично познание.


Какви са геополитическите прогнози според футурологията в световен мащаб?


- На конференцията в Орландо имаше няколко доклада по темата. Китай и Югоизточна Азия ще продължават да бъдат във възход, макар че Китай вече среща множество проблеми. За Евросъюза като цяло прогнозите не са особено оптимистични - добре ще бъдат само страните в Еврозоната. САЩ ще продължава да се справя добре, но това не е достатъчно условие да бъдат водещата суперсила. Позитивни изненади се очакват от някои страни в Африка и Латинска Америка, ако предприемат мерки за преодоляване на бедността, корупцията и др.


Повечето геополитически фуруролози в Орландо очертаха по-мрачни перспективи за Япония, Русия и Близкия Изток. Разбира се, по различни причини - за Япония, защото въпреки огромните инвестирани средства изостава в науката и иновациите; за Русия, защото ще загуби привилегированата си позиция на енергиен доставчик за Европа (паралелно се разработват нови технологии за добив на енергия, предвижда се и краткосрочно бъдеще на шистовия газ в някои от Европейските страни; за Близкия Изток - поради военните конфликти. Като потенциално най-опасно място се счита Южна Азия. Бъдещето на света се определя като полицентрично - съвместното съществуване на няколко суперсили, а не доминирането на една.


Предвижда се отслабване на ролята на националната държава и обособяването на огромни мегаполиси и мощни мегарегиони. По-слабата държава предполага възникването на хаотични процеси, които компрометират схващането на демокрацията като най-добрата обществената организация. Паралелно с това в световен мащаб ще нараства неравенството. Проучвания в над 100 страни по света показват, че над 70% от хората в тях смятат системата за несправедлива и неработеща. Това частично обяснява, защо през последното десетилетие по света е имало повече протести от всички случили се протести в историята на човечеството.


Всички тези явления ни казват, че можем да очакваме нарастването на популизма, национализма (като реакция на отслабването на националната държава) и ксенофобията (заради глобализацията, миграцията, която ще се засили и от климатичната миграция).


А какво следва за България - енергетика, геополитика, околна среда, климат?...


- Ако трябва да направя дългия прогностичен разказ къс, бих казала, че да оставиш съществуващите системи (социални, политически и икономически) без контрол и развитие по инерция е много по-опасно от това да не създаваш и развиваш системи. В момента се намираме в порочен омагьосан кръг, в който самите системи взаимно се блокират. Липсата на доверие в институциите прави техните решения нелегитимни за обществото. Същевременно отлагането на реформи в образование, здравеопазване, социална система заради ниското доверие води до затлачване и деградация.


Трябва да има национални цели, които да не зависят от конкретната политическа принадлежност на управляващото правителство, което ще доведе до устойчивост. Трябва и да има надскачане на дребнавото политиканство, чиято единствена цел е не доброто управление, а задържането на власт. Не вярвам толкова в промяната на политическия елит, колкото в израстването на гражданското общество като силен коректив.


На конференцията са присъствали писатели фантасти. До каква степен си сътрудничите с тях?


- Фантастите са много важни за футурологията. Те могат да си позволят свобода на съзнание, която е недопустима за науката. Именно тази свобода и неограниченост прави често пъти фантастите по-успешни прогностици от самите футуролози. Контактът с фантастите може да помогне на футуролзите да се освободят от излишните научни догми.


Научната фантастика от близкото минало вече се е превърнала в реалност. Възможно ли е съвременната научна фантастика да се превърне в реалност? Готов ли е човекът да се превърне в Бог (киборги, аватари, свръхчовеци, суперинтелекти, постчовеци, безсмъртни...) и да приеме/поеме последиците и негативите от това?


- Готов е. Любопитството и жаждата за прогрес винаги са изпреварвали етичния кодекс. На конференцията в Орландо имаше няколко доклада за "рушащото знание". За научни разработки, направени с ясното съзнание, че са вредни. Беше даден пример с учен, който е създал нова нелечима форма на H5N1 (птичи грип), сравним с Испанския грип, унищожил милиони в Европа в началото на 20 век. Не може да се спре насила развитието на науката. Дори вирусът да е заключен при най-строги мерки за сигурност в лабораторията, мозъкът на неговия изобретател е свободен. Може обаче да се повишава моралната отговорност чрез образование, публични дебати и дискусии.


След колко време според вас ще се превърнем в киборги и след колко време ще видим извънземни?


- Прогнозите са в няколко посоки – подобряване и разширяване на възможностите на човешкото тяло и интелект, обобщено в концепцията за "posthumanist" (стадият отвъд хуманоидното) и достигане на безсмъртието - "transhumanist". От множеството дискусии по темата, мога да направя извода, че няма да има само една същност и един вид "постчовеци", както и единствен път за достигане на безсмъртието.


Вече съществува практиката в различни части от човешкото тяло да се имплантират чипове с различни цели. Има успешни от медицинска гледна точка решения за борба с болестта на Паркиносн, именно чрез вграждане на чип в мозъка. Както е известно той е и информационен носител. На него може да се зарежда - "upload", информация, но може и да се изтегля - "download" информация. Това може да бъде една от възможностите за разширяване на капацитета на човешкото съзнание чрез директно "наливане на информация". Процесът хипотетично може да се развива и в другата посока, тоест цялото съзнание да бъде "свалено" във виртуална среда и да "заживее" вечно в нея. Това е вид постигане на безсмъртие.


Някои хора вече са киборги. Британският учен Кевин Уоруик, с когото се запознах през 2009 г. в Лондон, е направил следния експеримент със себе си и съпругата си: двамата имплантирали чипове в ръцете си, с които да осъществяват комуникация от далечно разстояние. Експериментът завършил с извода, че и двамата усещат, когато другият поиска да "предаде" информация. Тоест, човешкият мозък и физика като цяло имат по-голям капацитет от този, който използваме сега и могат да доразвият нов тип сетива. Някои сърдечно болни хора в САЩ имат пейсмейкъри с wireless устройство, което позволява на лекарите оналайн да регулират дейността му. Наскоро чухме, че състоянието на Шумахер също ще бъде подобрено чрез чип в мозъка.


Други коментирани начини за постигане на безсмъртието са чрез усъвършенстване на биологичните тела или чрез създаване на роботи или аватари (наша изцяло аналогична 3D виртуална същност), в които да бъде "заредено и прехвърлено" съзнанието ни. Хоризонтът за това беше даден в рамките на 20-50 години.


Контактът с извънземни е предвиден дори за по-скоро - 10-20 години. Подозирам, че НАСА и други институции имат повече информация, но още търсят формата, под която да я поднесат. Но не бих искала да приближавам границата с конспиративните теории.


Според футурологията какво е бъдещето на образованието?


- Това са огромни дискусии. Тук мога само накратко да щрихирам основните тенденции. Образованието се променя в посока на работа с индивидуалния талант и личните способности. Ще се отделя повече време за научването на търсенето на необходимата информация с правилното интерпретиране и анализиране. Ще се ограничи изучаването на фундаментално знание, което сега е достъпно с едно кликване, за да се "освободи място" за креативността. Ще се акцентира върху придобиването на знание от социалните медии и интернет чрез дистанционни форми на обучение. Чрез този тип образование се счита, че би могло да се намали и неравенството, защото всеки би могъл сравнително евтино да се самообразова. Това ще бъде форма на индивидуализирано (самообучително) знание, което от своя страна ще повиши значението на неформалното знание (придобито извън традиционните институции). В учебните заведения ще се въвеждат виртуалните форми (пример: виртуални химически и физични лаборатории) и игровизацията (пример: научаване на уроци по история чрез стратегическа игра).


Според футурологията какво е бъдещето на религиите?


Бъдещето на религията може да открием в един сложен сбор от най-добрите практики на всички сега съществуващите религии. Глобализира се човечеството и е логично да се приеме, че ще се глобализират и религиите. Вече виждаме например източноправославни християни, които практикуват будистка медитация, а в целия свят се празнува Свети Валентин. 


В личния си живот използвате ли футурологията, за да предвиждате своите ходове напред?


Може би само, когато касае кариерното ми развитие. Извън това смятам, че красотата на живота е бедата на футурологията - хората са ирационални, а не малка част от събитията са непервдими. И това е есенцията на сегашния живот. Пълната предвидимост би инструментарилизира живота и същността на хората би се променила. В този смисъл, аз също съм спонтанна и не калкулирам отношенията към хората.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK