Тонислав Христов, кинорежисьор: Формулата от "Любов и инженерство" работи, сега готвим "Математика на развода"

Тонислав Христов, режисьор на документално кино

© Анелия Николова

Тонислав Христов, режисьор на документално кино



Тонислав Христов е от Враца, но е завършил документално кино във Финландия, където живее в последните 12 години. Пълнометражният му дебют - "Правилата на ергенския живот", печели наградата в документалния конкурс на "София филм фест" през 2011 г., присъдена от публиката, а "История за храната и душата" от 2013 г. попада в селекцията на престижния Международен фестивал за документално кино в Амстердам (IDFA).


Третият му пълнометражен филм "Любов и инженерство" (Love & Engineering) направи световната си премиера на фестивала "Трайбека" през април и премина успешно през "Хотдокс" Торонто, фестивала в Хелзинки, Visions du Reel в Нион, "Карлови Вари", а в момента е в документалната конкурсна програма в Сараево. В него петима инженери изпробват има ли "научна" формула за аналоговата любов в ерата на дигиталната комуникация.


Пред "Дневник" Тонислав Христов разказва за "Любов и инженерство", за красотата на документалното кино и какъв би бил пътя да го виждаме по-често по българските екрани.




"Любов и инженерство"

© Agitprop

"Любов и инженерство"



"Любов и инженерство", 2014 г.
Режисьор: Тонислав Христов
Сценаристи: Тонислав Христов, Каарле Ахо
Making Movies в копродукция с Filmtank GmbH и "Агитпроп"


Във Финландия, четирима компютърни инженери със затруднения в аналоговото общуване се съгласяват да станат опитни зайчета на колегата си Атанас, който смята, че е открил научна формула за любовта.

Определяте се като "български гражданин, но финландски режисьор". Защо и как започнахте да се занимавате с кино?


- Започнах да уча кино във Финландия, Хелзинки. Заминах преди вече колко станаха, 12 години. И... може би това беше всичко. (смее се) Като студенти започнахме да правим практики в националната телевизия. Във финландския Канал 1 има слот за емигранти и беше сравнително лесно за мен, след като така и така съм емигрант - или бях, защото от една година живея повече в България, да не кажа, че живея само тук. Започнах да работя във финландския Канал 1 и така постепенно - първо 3-минутни, после 5-минутни, 7-минутни, 15-минутни филмчета.


Първият ми 15-минутен филм тръгна по разни фестивали, казваше се "Херкулес", а след дипломната ми работа - "Семейно щастие", 52-минутен филм, който беше подкрепен освен от университета от филмовата фондация, от Националната телевизия, както и от българския национален филмов център - в един момент много хора започнаха да се интересуват от това, което правя. Първият ми пълнометражен филм беше "Правилата на ергенския живот". Вторият е "Истории за храната и душата" и сега - инженерния.


Защо избрахте да учите кино именно във Финландия?


- Имах връзка с жена актриса. Заминах заради нея и останах заради киното. Точно когато ме приеха да уча кино, се разделихме. Интересното е, че дори след като ме приеха, може би във втората година, аз си бях казал, че ако не се намери финансиране за първия ми филм - на който Мартичка Божилова (продуцентската компания "Агитпроп" – бел. Ред.) също беше копродуцент, дипломната ми работа "Семейно щастие" - няма да се върна изобщо във Финландия.


Защото е почти невъзможно да намериш нормално финансиране за студентски филм, а бюджетът беше сериозен. Мартичка намери финансиране от България, после финландският ми продуцент Карле Ахо звънна, че сме на ръба - още 20 000 евро и ще има филм. И... беше доста смешно, защото в един момент той ми се обади в България и каза, от Църковния фонд ни дадоха 20 000 евро. Нещо лудо, оказа се, че във Финландия има такъв фонд, който подпомага... не знам точно какво подпомага, защото това е единствения ми филм, който е финансиран от тях.


За какво е филмът?


- За семейството ми във Враца. Той свършва с влизането на България в Европейския съюз и с всички малки бизнеси и хора, които се опитват да оцеляват - например баща ми го уволниха 3 години, преди да се пенсионира, брат ми пък имаше нов бизнес на всеки два месеца. Така че филмът е за западащите предприятия в провинцията и големите мечти, свързани с идването на Европейския съюз. Завършва на Нова година 2007 г. с чупенето на една питка. Хубав е (смее се), това е един от любимите ми филми.


Когато започнахте да учите кино, каква беше - или стана - мечтата ви в тази сфера?


- В интерес на истината аз също съм завършил инженерство в Русе. На третата година от следването заминах във Финландия. Започнах първо като монтажист на една режисьорка - беше обикновена работа. Тогава се сблъсках за пръв път с програми за монтаж. И ми стана адски интересно, понеже тя монтираше документален филм, който пък взе награда във Венеция, казва се "Три стаи на меланхолия" (Three Rooms of Melancholia).


Имахме споразумение - аз й помагах с материала, а тя започна да ми дава камерата си, касетки, гледаше после какво съм снимал. И е много яко, когато човек, който е имал филм в Кан - или въобще е някакво светило във Финландия - се занимава с твоите глупости и ти обяснява разни неща. Това беше преди да започна да уча.


Тя и един друг господин ми дадоха една камера, с която се върнах в България и снимах късометражния "Херкулес", който всъщност имаше някакъв фестивален успех. Оказах се в една среда от хора ужасно мили и много креативни и ми стана интересно. Никога не съм имал желание да правя игрално кино, само документално.


Защо?


- Това, което те правят във Финландия, е изключително впечатляващо. Намерете "Три стаи на меланхолия", ако можете, и го гледайте. Той е за Чечня. Но не говоря за филм с малки камери, а за филм на 35-милиметрова лента, красив, с осветление... Нещо от друга планета.


Когато учех, правехме, разбира се, разни късометражни игрални филми, но... в документалния филм имаш толкова повече неща от това, което е написано. Игралното кино за мен е някак ограничено от сценария. А документалното е като айсберг - виждаш нещо, което блести над земята, а под него има още много, много повече, винаги. Както беше и с "История за храната и душата" в Сатовча. Запознаваш се с разни хора и от тях изскачат хиляди истории.


Тонислав Христов, кинорежисьор: Формулата от "Любов и инженерство" работи, сега готвим "Математика на развода"

© Анелия Николова


"История за храната и душата", 2013 г.
Режисьор и сценарист: Тонислав Христов
"Артхаус блокбъстърс"


"Всичко лошо идва от София и от телевизията. Тя учи жените ни да не ни слушат."Така смята един от човек на село Сатовча, където българомохамедани, етнически българи, роми и едно финландско семейство съжителстват мирно и вярват, че всички конфликти могат да се разрешат с хубавата храна.

Каква е историята на създаването на този филм?


- Той е направен по поръчка. От финландската телевизия ми казаха, Тони, искаме да направиш филм за нас. Окей, но за какво? "Ами... за алергии? Нещо за храна и за алергии например..." За алергии нямаше шанс, но реших да видя какво може да се направи с храната. Тя веднага ми навява асоциации на моите баба и дядо, на баница, ритуали и колко е важно яденето. Говорих с Андрей Паунов, който е прекарвал много време в Сатовча като малък, селото, където е сниман и той ме запозна с главните герои на филма - много мили хора, за които основните движещи сили са религия и храна. Снимахме го за едно лято.


Как се прие филмът във Финландия?


- Много добре. Той беше направен със сравнително малък бюджет, а като успеваемост и фестивален живот далеч надхвърли очакванията. Например той има номинация в IDFA (Международния фестивал за документално кино в Амстердам - бел. ред.), който е черешката на тортата, за нас, документалистите - като Кан. Имаш ли в CV-то си състезанието в IDFA, това е.


Как намирате пари за проектите си и доколко това зависи от вас и доколко - от продуцентите?


- Естествено, че зависи от продуцентите, но зависи и от това колко добре си вършиш работата. Същата режисьорка Пирьо Хонкасало беше казала, че ти си толкова добър, колкото последния си филм. Мога да кажа, че съм имал големия късмет до момента последните ми филми да са успешни. Във Финландия и Скандинавия и въобще в нормалните страни в Европа - но не и в България, за съжаление - за това колко е успешен един филм има два критерия: фестивалите и публиката в кината. Няма друг.


Дори и за най-успешните финландски режисьори като Аки Каурисмаки водещото нещо са фестивалите или хората в киното. И понеже техните филми не са особено комерсиални, важен е фестивалният живот. А в България аз като документалист като кажа, че съм имал филм в тройката на IDFA, това не означава нищо.


"Правилата на ергенския живот", 2011 г.
(романтичен документален филм)
Режисьор: Тонислав Христов
Сценаристи: Тонислав Христов и Каарле Ахо
Making Movies Oy в копродукция с "Агитпроп" и Българска национална телевизия, с подкрепата на НФЦ


В Хелзинки, главните герои на филма - режисьорът и трима негови приятели от Балканите, преживели любовни разочарования, тестват модерни съвети за намиране на половинка: танци, спийд дейтинг, кола маска.

Кое има по-голямо значение според вас - фестивалът или това дали филмът намира публиката си? Защото за хората понякога селекцията в даден фестивал няма толкова голямо значение..


- Не, няма никакво значение, но пък има значение за европейското финансиране на киното в дадена държава. Например във Финландия казват - трябват ни толкова и толкова успешни по фестивалите филми, за да можем да продължим да ползваме Скандинавския фонд. И разбира се, изключително важното - в Скандинавия всеки документален филм е подкрепен и от телевизията. Което означава, че автоматично твоят филм се излъчва по Канал 1 в прайм-слота, който е във вторник вечер. И се гледа. А тук се забелязва едно разделение между БНТ и Националния филмов център. За да може документалното кино да достига до повече хора, е важно НФЦ да се интересува къде ще бъде показан даден филм. Нещата са свързани.


Имате ли мнение за това, което се случва в момента със сесията за финансиране на игрално кино?


- Смятам, че има закони и те трябва да се спазват. И ако тези закони са по някакъв начин нарушени, ако някой не спазил закона, той трябва да подаде оставка. Това не е нормално в Европа и в която и да е нормална страна.


Това с оставките в България е малко трудно.


- Да, аз следя политическите процеси. На съседната улица например живее Христо Бисеров - от една седмица го срещам всеки ден с торбичката, както си пазарува. Човекът, който изчезна преди три месеца с огромен скандал - и в момента това няма никакво значение! При такова правителство какво поведение можем да очакваме от някакви по-малки комисии? Но понеже следя какво се случва с онова момиче Росица - разбира се, тя е непрофесионалист без опит и и така нататък, кандидатствал на редовна сесия - но в края на краищата, щом си взел на човек документите и ти се плаща, трябва да ги прочетеш и да го му напишеш оценка. Обратното е обидно.


Говорихме си наскоро с един колега, че в България се получава едно разделение между млади и стари режисьори, което наистина е ненужно. Един от проблемите е, че парите са наистина малко. И хората са донякъде прави, когато казват - защо да ви даваме повече пари, когато тези филми никой не ги гледа? Трябва да има едно нормално количество от 15 филма годишно, от които 5 или 7 да са комерсиален успех и да компенсират за два или три по-слаби. Защото всеки може да направи и не толкова добър филм, виждали сме го от успешни режисьори. Малкото средства настройват поколенията, които и без това имат различни ценности, едни срещу други.


Мислили ли сте как това може да се реши?


- Първото, най-лесното, е кинаджиите - млади, стари, всички - да се вдигнат заедно и да поискат по-голямо финансиране. Защото с 2 или 3 филма годишно няма как да стане. Другият вариант, който обсъждаме с млади колеги, е по-малки по размер субсидии да се разпределят между повече филми. Защото младите режисьори с по-сериозни международни успехи могат дори и с малко българско участие да търсят международно финансиране.


В "Любов и инженерство" например "Агитпроп"участва с малък процент от тоталния бюджет, но е много важно да има българско участие. В принципа на копродукциите не може ти, като български режисьор, да поискаш външно финансиране, без да имаш подкрепа от собствената си страна. Оттам идва и шегата ми с "български гражданин, но финландски режисьор" - защото Финландия винаги дава първоначалната субсидия за моите филми.


Тонислав Христов, кинорежисьор: Формулата от "Любов и инженерство" работи, сега готвим "Математика на развода"

© Анелия Николова


Има ли много други чужденци режисьори във Финландия?


- Класът, в който учех аз беше финландски проект само от емигранти. Те правят такъв клас веднъж на 10 години и всичките трима или четирима режисьори от моя випуск имаме работа. Колегата ми Мохамед Ел Абуди например спечели във фестивала в Локарно с предишния си филм.


Склонен ли е обаче един режисьор да направи проекта си с по-малко пари?


- В интерес на истината всички млади режисьори с първи или втори филм са готови да правят компромиси. В България има ужасно много професионалисти. Всички дейни по-млади хора, които познавам, са готови да работят с много малко пари, само за идеята. А както казах, и с малко пари можеш да търсиш средства от чужбина, което според мен е най-правилният път. 85% от филмите във Финландия са направени така, а продуцентът ми е по питчинг сесии през цялото време.


"Любов и инжинерство" е с един изключително нормален бюджет, но ние сме представяли проекта година и половина на сесии за финансиране. От място на място постепенно намираш група от 3 държави-копродуценти, 7 човека, които купуват предварително филма - това е много важно, защото ти позволява да кандидатстваш за европейски пари по различни програми. Затова всички професионалисти знаят, че в момента, в който започнеш продукция по един филм, тръгваш да търсиш пари за следващия си проект.


Доколко липсата на пари може да бъде оправдание за лошо кино?


- Ако искаш да имаш ефекти, бюджетът е много движещ. В същото време сме свидетели на филми с ниски бюджети, като "Източни пиеси" на Камен Калев например, които работят. "Храна..."-та, както казах, е със съвсем различен бюджет от "Правилата на ергенския живот" и "Любов и инженерство", но е с номинация в IDFA. Но да кажем, с документалното кино е по-лесно, отколкото с игралното. Ако искаш игралният ти филм да изглежда добре, с 15 000 евро е почти невъзможно. Трябва всички в екипа ти да са ти приятели. Но ако имаш епоха, локации, свързани с пътуване, няма начин.


Някои хора смятат, че има недостиг и на сценарно ниво.


- Не съм много запознат с игралното кино, но съм си говорил с колеги и мога да си представя, че има такъв проблем. Сега искам да работя по доку-фикшън проект - "Правилата на ергенския живот" и "Любов и инженерство" са на границата на този жанр - и търсех сценарист в България, с който да работя, но всъщност се оказа, че не познавам такъв.


Всъщност имам поглед само върху това, което се случва по фестивалите и по телевизията.Би ми се искало да попадна в комисията - не за игрално, но за документално кино. Много бих искал да прочета проектите и да видя какво се случва тук. Аз няма да кандидатствам. Освен това си мисля, че в комисията трябва да има хора, чиито актуални филми в последната една година са имали някакъв международен успех.


Понякога си говорим с колеги, че като че ли липсва уважение от по-възрастното поколение към нас, по-младите в киното. Сега например "Любов и инженерство" беше на фестивала в "Карлови Вари" заедно с "Виктория" на Майя Виткова. И чета статия във вестник "Култура" - огромна, с по един абзац за всички филми, които, да, значат много за критиците и индустрията. И накрая в последния ред пише нещо от рода на: "Българското участие тази година беше само този и този филм, точка. Има върху какво да се замислим."


Аз проверих - за последните десет години е имало по един филм, и то не всяка година. При положение, че си бил там и има два филма, които са безспорен успех, дори и да не си ги харесал, можеш да напишеш по един параграф. Същото се случи и с фестивала в Солун тази година, където "Храната" беше единствения български филм. Писа се за много, много документални филми, които, разбира се няма как да гледаме в България, никъде и никога - защото тук документално кино можеш да видиш само покрай "София филм фест".


Ще видим ли "Истории за храната и душата" по телевизията тук?


- БНТ имаше интерес към него, но за момента правата са купени от Al Jazeera Balkans, така че вероятно няма скоро да се случи.


Необходимо е зрителят да свикне с документалното кино. Във Финландия има три слота за документални филми - във вторник са, да кажем, по-актуални въпроси, в четвъртък - по-артистичните и в събота - така нареченото "ново кино", което е на границата между жанровете. Тук няма къде да гледаш нищо и това е причината то да не е толкова силно.


Не е ли българското документално кино по-силно от игралното?


- Не бих казал. Аз и Борис Десподов правим селекцията на документалните филми за "София Филм Фест" и разбирате ли, два или три филма годишно не правят силно документално кино. Но да кажа, че говоря на базата на международните фестивали - с филмите, които се правят тук, но ги няма по телевизията и въобще няма къде да се гледат, не съм запознат. На международните фестивали през изминалата година видях "Живот почти прекрасен" на Светльо Драганов, "Последните черноморски пирати" на Светослав Стоянов, "Храната..." и "Любов и инженерство" ако включим, и "Чичо Тони, тримата глупаци и ДС". Не съм го гледал, но е селектиран в Сараево, което значи нещо. А от игралното кино има доста силни неща в последните години.


Разкажете нещо повече за "Любов и инженерство". Кога ще можем да го видим в България?


- Предполагам, че на "София Филм Фест". Иначе е фестивален успех - в "Трайбека", "Карлови Вари", "Хот Докс Торонто"... Изненада ни, че в Нион беше откриващ филм, понеже той е фестивал за артистично кино, а "Любов и инженерство" е в известен смисъл комерсиален за жанра си.


Тонислав Христов, кинорежисьор: Формулата от "Любов и инженерство" работи, сега готвим "Математика на развода"

© Анелия Николова


Откъде тръгва филма - от вашето инженерно образование ли?


- И да, и не. Тръгна от едно пътуване от Хелзинки до София в самолета, когато до мен седна един семеен приятел, инженер. И каза: гледах "Правилата на ергенския живот", ставаше, ама като цяло не помогна на ергените по никакъв начин. Ами какво да кажа, извиних се, че за толкова са ми стигнали силите. И той започна историята си - това е Атанас, главно действащо лице във филма - как се разделил с приятелката си и две-три години изобщо не се занимавал с жени. И в един момент, когато станал на 33-34 години, си рекъл - окей, ако не направя нещо, всички тези брилянтни гени ще бъдат загубени за човечеството!


И почнал да създава своята теория, която е базирана на химия, на технология, на физика, на философия на свалките... В крайна сметка с нея, развивана около година и половина, си намерил мигновено жена, с която три седмици по-късно бил женен и вече имаше бебе... Уау, казах си, това трябва да се види! И той ми отвърна да му намеря пет опитни зайчета и ще ми покаже как се случва. Така тръгна идеята. Намерихме няколко общи приятели, които имаха проблеми - нали, инженери... Те се съгласиха да вземат участие в този "уъркшоп" в продължение на две години. Оттам всичко беше много лесно, защото те са луди и гениални по свой начин.


И всички тези гени няма да бъдат изгубени.


- Да. Отначало имахме безумната идея да съберем инженери от много, много страни и да направим истински уъркшоп като във филма, но на по-глобално ниво - инжинери да си помагат онлайн през някаква плаформа. Понеже те говорят на един безумен език - как например жената имала Firewall и други гениални неща. Имахме проблем, че с многото техническа информация филмът започна да изглежда като нещо за "Нешънъл джиографик" и трябваше да махнем много от нея... И сега една от критиките е, къде е формулата?


Ние казваме, ще я видите в следващата част. Сега подготвяме, между другото, "Математика на развода". Който е безумен, защото има професор в Америка, който смята, че до 97-98% може да предвиди дали една връзка ще свърши с развод. Забавно би било, ако в гражданското ти предлагат едно тестче - червеното или синьото хапче, искате ли да знаете струва ли си да теглите общ заем и такива неща. Финландия, между другото, е една от първите страни по разводи в Европа.


Как хората приемат филма?


- Много добре, във фестивала на Хелзинки получи награда на публиката. Мина по кината в Германия, тръгва и в Швеция, подготвяме договор с много сериозен кино дистрибутор в САЩ, където обсъждаме и интернет разпространение. Често ме питат дали няма да направя филм за жени, но няма как, нямам опита. Всъщност след "Правилата на ергенския живот" по финландската телевизия приложиха идеята му в доку-реалити слот за жени, които си търсят мъже.


Какво още искате да постигнете в киното?


- Мечтая си да се занимавам с това, което ми харесва и да мога да си плащам наема с него. Да кажем, че в момента го правя. Иска ми се да се занимавам с доку-фикшън, защото например в Дания има много силно такова течение.


Дайте един пример за този жанр?


- Exit Through The Gift Shop за Банкси е нещо, което е познато на всички. "Борат" също донякъде, в правилата си. Това е игрален филм, който е написан като документален. Имаш игрален герой, поставен в документална среда и следиш какво се случва около него. Разликата за мен е - знаете ли правилото за това кога един клоун е клоун? Когато сложи червения нос. Харесва ми идеята е да имаш нормална документална среда с червен нос в ръката си - да го подаваш, когато ти искаш, и героят да се превръща в измислен, за да следиш реакциите на другите хора, а когато решиш да го махнеш, да става обратно себе си.


Препоръчайте няколко документални филма на читателите. Както стана дума, правите и селекцията за "София филм фест" заедно с Борис Десподов.


- Препоръчвам селекцията на "София филм фест". Наистина се стараем да вземем най-доброто от световните фестивали. Сараевският също е много добър. Амстердам също, но той изисква много премиери, затова много филми не попадат там.


Документалното кино много се е променило, това е изключително важно и трябва да се знае от младите хора. Това не е онова кино с говорещи глави и близки планове на книги. Документалният филм в момента използва същата драматургия като игралния и нашите филми участват във фестивали заедно с игралните. Това, според мен, е бъдещето.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    "- Да, аз следя политическите процеси. На съседната улица например живее Христо Бисеров - от една седмица го срещам всеки ден с торбичката, както си пазарува. Човекът, който изчезна преди три месеца с огромен скандал"

    Аз също следя политическите процеси. И също срещам из магазините на махалата Христо Бисеров!
    Приемам като лична обида - спокойният му вид, изгладената ризка, мрежичката в ръката и поуките, които в същото време безсрамно ръси по ТВ неговият съратник Йордан Цонев, известен още като Данчо Ментата. Той ми казва в какво да вярвам и в какво да не вярвам.
    А на очите си да вярвам ли?! Или по-добре да не вярвам.

    The best way out is always through Robert Frost
  2. 2 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Неутрално

    Допада ми подходът и разсъжденията на Тонислав, желая му успех!

    Недопустимо е, че по българските телевизии се лее порой от чужди сапунки, а не могат да се видят родните документални филми!

    П.С. Аз имам идея за доку-фикшън с роля за жена.

  3. 3 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    [quote#2:"princess_x"]Допада ми подходът и разсъжденията на Тонислав, желая му успех! [/quote]
    ...доживях и този феномен - на теб да ти допадне нещо!!...
    [quote#2:"princess_x"]Аз имам идея за доку-фикшън с роля за жена. [/quote]
    ...сигурно себе си имаш предвид в главната роля, крадеш ми идеите - аз първи се сетих за този концептуален арт-проект!!...

  4. 4 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Весело

    До коментар [#3] от "puhcho7":

    Вече ти казах, че грешката не е в телевизора, а в програмата - когато Дневник предлага интересна 'програма', я харесвам.

    Не съм ти крала никаква идея, защото идея си нямаш от моята идея.

  5. 5 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    До коментар [#4] от "princess_x":
    ...не става въпрос нито за телевизора, нито за програмата, а че си мрънкалник №1 - нищо не е достойно за твоят "извисен" и "изтънчен" вкус!!...и от там и идеята за арт-проект: да направя доку-видео, на което ти в главната роля мрънкаш и плювкаш по характерния за теб "извисено-изтънчен" начин!!...

  6. 6 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Весело

    До коментар [#5] от "puhcho7":

    Не съм 'мрънкалник', а трън в петата на посредствеността, която напоследък е свикнала да стъпва само по вакуумните хвалебствия на също толкова посредствени писачи.

    А идеята ми за доку-измислица се обогати с ново измерение - може да се превърне в docu-sci-fi. Не остава нищо друго, освен да се захвана със сценария.

    П.С. А когато филмът започне да жъне международен успех, ще наложа пълна забрана върху експонирането му в българските медии, особено в Дневник.

  7. 7 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    [quote#6:"princess_x"]Не съм 'мрънкалник', а трън в петата на посредствеността, която напоследък е свикнала да стъпва само по вакуумните хвалебствия на също толкова посредствени писачи.
    [/quote]
    ...бря-бря-бряяях!!!.....само така те искам!!!

    [quote#6:"princess_x"] А когато филмът започне да жъне международен успех, ще наложа пълна забрана върху експонирането му в българските медии, особено в Дневник.[/quote]
    ...а върху експонирането на коментарите си няма ли да наложиш вето?!?....самата ти не се ли самопреекспонираш вече прекалено?!?....междупланетарен успех ще жъне филма, не международен!!!....

  8. 8 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1441 Весело

    До коментар [#6] от "princess_x":
    [quote#6:"princess_x"] А когато филмът започне да жъне международен успех, ще наложа пълна забрана върху експонирането му в българските медии, особено в Дневник.[/quote]
    Пухчо, Пухчо...
    нещата стават сериозни! Виждаш ли как се обръщат нещата ?!
    Нашият край е близък - всички ще измрем от завист! Този "международен успех" на колежката ще ни накара да се обесим!
    Отивам да търся въже!

    The best way out is always through Robert Frost
  9. 9 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    До коментар [#8] от "Realistka":
    ...ами да, така е като е дефицит чувството за реалност!!...

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Весело

    До коментар [#8] от "Realistka":


    До коментар [#9] от "puhcho7":

    Не се кахърете, ще ви позволя да гледате филма и дори да го оплюете

  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Весело

    [quote#9:"puhcho7"]..ами да, така е като е дефицит чувството за реалност!!...
    [/quote]

    Затова пък Realistka прелива от него.

  12. 12 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    До коментар [#11] от "princess_x":
    ...не се кахърим, "филма" ще бъде качен в Ю-туб, така че нЕма нужда да ни разрешаваш и забраняваш!!...по-късно ще ти пусна клипче със твоя колежка, която като теб се изживява!!...
    "най-умната жена в БГ" се нарича....

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Весело

    До коментар [#12] от "puhcho7":

    Едно е да го гледаш в тубата, друго е да получиш покана за премиерата му в Кан. . .

  14. 14 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    До коментар [#13] от "princess_x":
    ...само в Кан ли, за Оскар няма ли да се пробваш?!?...
    ...ти категорично отказваш да вденеш какъв ти е проблема!?!...

  15. 15 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Весело

    До коментар [#14] от "puhcho7":

    Оскарите не ги броя за нищо. (Без намигване, защото наистина се обезцениха)

    А проблеми имам всякакви, но не този, за който намекваш 'нежно'.

    А уж беше виртуоз на тема 'ирония'. . .

  16. 16 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    До коментар [#15] от "princess_x":
    ...не съм "виртуоз", просто няма кой да вдене от ирония в тоя форум...ти нали иронията и самоиронията "с пълни шепи" я загребваше, сякаш е насипна...затова почвам да "натвърдвам" нежно - за гьонсуратлука иде реч!!....

  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1555 Неутрално

    До коментар [#16] от "puhcho7":

    Изглежда и ти си също толкова обтузен като Реалистката, щом не можеш да вденеш, че се майтапя, а ми говориш за 'гьонсуралък'.

  18. 18 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Неутрално

    [quote#17:"princess_x"]обтузен[/quote]???...и какво значи "обтузен"???...ама мнооо голем майтап това - да мрънкаш за щяло и нещяло и да се праиш на велика....мноооо забавно!!...и за "извисения вкус и претенции" - и това сигурно е майтап?!....

  19. 19 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1441 Весело

    До коментар [#18] от "puhcho7":

    Аз също си зададох този въпрос, но не го написах, защото тя (той) ще го приеме за заяждане, така, че се въздържах!
    Не я знам тази дума - "обтузен", ама нищо...

    The best way out is always through Robert Frost
  20. 20 Профил на puhcho7
    puhcho7
    Рейтинг: 584 Весело

    До коментар [#19] от "Realistka":
    ...да не би да е нещо от сорта, че се правим на тузове?!...друго не се сещам аз...

  21. 21 Профил на portocala
    portocala
    Рейтинг: 409 Неутрално

    ...сега готвим "Математика на развода"...

    За съжаление математиката на развода стана много силна дисциплина в съвременното общество





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK