Тони Томпсън, представител на Световната банка: Готвим диагноза за българското здравеопазване

Тони Томпсън

© Георги Кожухаров

Тони Томпсън



Новият постоянен представител на Световната банка за България Тони Томпсън е от месец в страната. Роден и израсъл в Белфаст, досега не е идвал в тази част на Европа. Казва, че от доброволческите си мисии преди години в Индия и Ливан, както и от работата с в болница в Танзания, преди да започне работа за Световната банка се е научил да намира решения на всякакви проблеми. Още със самото му идване стана известно, че България ще поиска експертна помощ за новосъздадения Енергиен борд. В кои други сфери предстоят нови проекти на банката, как върви изпълнението на вече започнатите, какви предизвикателства вижда пред страната - по тези и други въпроси разговаряме с Тони Томпсън.


На фона на предишната ви работа какво предизвикателство е постът в България?


- Когато започнах работа в банката - преди 22 години, бях назначен в представителството в една държава. Там се научих да работя в тясно сътрудничество с хората на място. Работил съм в различни отрасли, бил съм в различни роли – занимавал съм се с въпроси на данъчната администрация, на икономическото развитие, с финансирането на проекти. Научил съм се как работи банката, за да подпомогне най-добре клиентите си. Много се радвам, че съм в България. Назначението ми тук дойде след конкурс - както всяка позиция в банката. Аз наистина безкрайно се зарадвах, че съм получил това назначение, и идването на този пост е много вълнуващо.




Специално за България какво наследство заварвате в изпълнението на програмите на Световната банка и взаимоотношението й с управляващите?


- Тук заварих страхотен екип и славата им се носи далеч извън границите на България. Огромно впечатление ми направи искреното и силно желание на всички от администрацията да постигнат нещо положително за България. Много окуражаващо е това, че много бързо реагират, обръщат се към нас и с комплименти за направеното от Световната банка досега. В момента водим разговори в областта на енергетиката и заедно с други международни финансови институции да помогнем с консултации на новосъздадения енергиен борд.


Когато се срещнахме с вицепремиера Екатерина Захариева, тя конкретно се позова на изготвения преди година доклад от екипа на банката за ситуацията в енергетиката и каза, че и сега го ползват непрекъснато. Това за нас е много важно, защото банката може да предостави много качествена техническа помощ. Вече сме доказали, че работим с високо качество, и е много приятно, когато можем да откликнем на молбата за помощ от страна на българското правителство.


Освен това работим с Министерството на здравеопазването по проблемите на финансирането на тази сфера. Трябва да поставим диагноза на ситуацията и да дадем препоръки за решаването на тези въпроси. 


Вече 22 години Световната банка присъства в България. И за този период взаимоотношенията й с България са преминали през, да ги наречем, различни сезони.


Има ли изоставащи проекти или програми, по които трябва да се ускори работата? Какво е състоянието на изпълняваните в момента съвместни проекти?


- В момента имаме два действащи проекта. За единия от тях се наложи преструктуриране заради натрупано забавяне. Става въпрос за проекта за развитие на общинската инфраструктура. Преструктурирането ще даде възможност екипът да изпълни целите си.


Редовно се срещаме с представители на Министерството на финансите, правим преглед на портфейлите, на резултатите, които се постигат, и така се определят областите, в които има проблеми.


След демократичните промени в България неколкократно Световната банка оказваше помощ на България в сферата на здравеопазването, но всъщност и до днес там няма направена значима реформа. При този безспорно обезкуражителен резултат за банката ще продължи ли тя с тази подкрепа и под каква форма?


- В сферата на здравеопазването предизвикателствата са големи навсякъде по света. Дори тези дни видях, че в моя роден град Белфаст прекалено дълго се чака Бърза помощ. Така че за България предизвикателствата са същите както и за много други страни. Развитието в това отношение е изключително трудно. Затова важното е човек да е заел позиция, така че когато възникне възможност, да използва тези свои позиции, за да върви напред.


Както вече споменах за енергетиката – това, с което се занимавахме преди година като че ли не даде резултат, но ето че сега постигнатото тогава се използва като изходна позиция.


Така че се надявам подобно нещо да се случи и в здравеопазването. В момента има екип, който се занимава с проучване на предизвикателствата при финансирането на здравната система. Работата на екипа ще е на два етапа – да се постави диагнозата на база на данни, събрани от НСИ, Министерството на здравеопазването и след това тя ще се използва, за да се разбере положението. Обобщението ще бъде предоставено на всички заинтересувани страни, за да могат те да постигнат консенсус. Той показва, че всички разбират ситуацията по един и същ начин.


Важно е да се знае, че решаването на тези въпроси в една държава става бързо, в други отнема повече време. Така че трябва да се види колко време за такова решение е приемливо за България и да се направят политически препоръки по политиките. Надяваме се, че диалогът в здравеопазването ще върви по този начин.


Същата констатация важи и за водния сектор, в който през годините бяха направени някои неща, но като цяло вероятно резултатът е разочароващ за банката. Там какво предстои?


- Както знаете, в Министерството на регионалното развитие беше разработена стратегия за периода 2014 - 2023 г. Това е първата стратегия в отрасъла, тя е прекрасно начало. Оттам нататък трябва да се изработи план за действие. Усилието е огромно, ангажирани са редица ведомства – Министерството на финансите, Министерството на околната среда и всички заинтересувани страни. Това действително е голяма крачка напред, защото доскоро такава стратегия нямаше. За да се изпълни всичко заложено по стандартите на ЕС, страната трябва да направи много. Инвестициите би трябвало да са огромни от данните, които виждам. Така че предизвикателството ще бъде голямо. Но аз съм оптимист. Когато се изпълнят няколко пилотни проекта, те ще дадат добър ориентир как да се върви напред.


С вашия мандат да се очакват ли промени в акцентите от работата на банката в България, нови програми или нов подход в прилагането им тук?


- Както вероятно знаете, в банката има вътрешни промени. Ние изменяме малко центъра на вниманието. Съответно това ще се отрази и на дейността ни в България. Основната ни цел е да се сложи край на дълбоката бедност и да се върви към просперитет, който обаче да се споделя от цялото общество. Ние не подкрепяме модела, при който отделни хора създават богатство, а останалите са бедни. Подкрепяме развитие, което включва всички. Затова е важно всички членове на обществото да се развиват и да имат достъп до образование, до здравеопазване. Затова се разработва стратегия за определяне състоянието на отделните държави и възможностите за преодоляване на пречките пред това така наречено споделено развитие. Така че искаме да проведем разговор по този въпрос с партньорите ни от България и след това да разработим стратегията така, че всички българи да могат да вървят напред. 


От това, което знаете за страната към момента, до какви изводи стигнахте за основните предизвикателства пред нея?


- Откакто съм тук гледам и уча, но от опита ми – 22 години в системата на банката, знам, че предизвикателствата са много и разнообразни. Това, което може би най-много ме изненада, е, че вниманието е изцяло насочено към проблемите. Разбира се, проблеми има, но има и хубави неща. В България има толкова хубави места, толкова история, храната е хубава, хората са много предприемчиви и изобретателни. Така че пътят напред съвсем не е толкова мрачен. А като следя публикациите, виждам, че има много предизвикателства пред управляващите. Зная, че нашата задача тук е да помагаме с какво можем.

С дъщеря си Грейс и кучето Сидър в офиса.

© Личен архив

С дъщеря си Грейс и кучето Сидър в офиса.


България е член на ЕС и това е основополагащо за нейната идентичност. През 2000 г. брутният й вътрешен продукт е 25% от средния за общността, сега е вече 45 процента. Очевидно за кратко време е постигнато много. В същото време 45% са много далеч от 100 процента. Така че предизвикателствата са България да върви напред и да изравни максимално бързо показателите си с тези на ЕС. Световната банка полага усилия да подпомага с каквото може правителството.


Няколко пъти споменахте енергийния сектор. В края на миналата година в свой преглед на енергийния сектор Световната банка констатира редица проблеми. Сега й първите ви срещи с представители на правителството са по този въпрос. По какъв начин виждате помощта на банката?


- Все още е рано конкретно да се определи, но съм съгласен с вицепремиера Захариева, че трябва да подкрепим създадения Енергиен борд и да надграждаме над анализа, който вече сме направили и над това, което вече е свършено от миналата година насам. Засега планът е, ако Енергийният борд се съгласи, да се разработи стратегия за отрасъла и за всички заинтересувани страни, за да се разбере по-добре какво е положението и да се окаже подкрепа на тази нова структура.


В момента има съвместен проект на Световната банка и Агенция "Пътна инфраструктура", обвързан с финансиране от ЕС, който предвижда да се изработи Стратегия за развитието на пътната инфраструктура в България. Какво може да се очаква от нея, доколкото България е доказала многократно, че се приемат тонове стратегии, които просто остават на хартия?


- Зная, че и двете са важни. Управление без стратегия води до хаос. Обратното е нещо безполезно. Така че по отношение на пътищата в стратегията посочихме различни нива – с ниски, средни и високи инвестиции. Разходите нарастват, като се върви нагоре по тази скала. В момента се правят средните инвестиции и очевидно има напредък. Виждам, че има някои пътища, които се нуждаят от ремонти, други са съвсем нови. Ако трябва да обобщим – ясно е, че стратегиите не са, за да стоят само по рафтовете, но има има нужда от ускоряване на изпълнението. Възниква и въпросът за усвояване на средствата – дали ще върви и сценарият за средни инвестиции, или ще се търсят големи вложения. Това правителството трябва да реши.


България навлезе във втори програмен период, в който ще разполага със значителни средства от европейските фондове. Това ще доведе ли до промени работата на Световната банка?


- Членството в ЕС е фантастична възможност за България. Това е начин да се оптимизира финансовият цикъл, нещо, което е много важно за страната. Така че аз не виждам конфликт, че България е член на ЕС, а от друга страна, се изпълняват целите на Световната банка като тази за намаляване на бедността. Всъщност идеята е различните възможности да се обединят, за да се постигнат тези цели. Подходът на българското правителство спрямо международните финансови институции е много добър – опита се да ангажира всички, така че те да се допълват в дейностите и на преден план да се извадят силните страни на всяка от тях. Като цяло съм оптимист. Ето например в приоритетите на ЕС е изграждането на първостепенни пътища, които са част от европейската транспортна мрежа. Докато при нас акцентът е върху онези пътища, които водят до 40-те процента от населението, които са най-ниско платежоспособни, така че да се постигне просперитет за всички. Ние бихме подкрепили работа по второкласните и третокласните пътища, защото така ще се създадат възможности за всички.



Програмата на Световна банка в България до момента обхваща 45 операции на Международната банка за възстановяване и развитие (IBRD) на обща първоначална стойност от около 3 млрд. долара еквивалент, в това число 15 заема за преструктуриране (1.73 млрд. долара.), 23 инвестиционни проекта (1.12 млрд. долара), един заем за намаляване на дълга (125 млн. долара), четири проекта, финансирани безвъзмездно от Глобалния екологичен фонд на банката (GEF) и две операции на Прототипния въглероден фонд на банката (PCF) и два проекта, финансирани безвъзмездно от Фонда за институционално развитие  (IDF). Към септември 2014 г. активното портфолио на финансираните от Световна банка проекти включва две операции с първоначално договорен размер от общо 165 млн. долара еквивалент. Наред с това е предоставена и безвъзмездна помощ в размер на 0.2 млн. долара от Фонда за институционално развитие  (IDF) към Световна банка.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK