Диана Иванова и филмът й за "Свободна Европа" и ДС: Свободният човек може да говори с всички

Диана Иванова и филмът й за "Свободна Европа" и ДС: Свободният човек може да говори с всички

© Мартин Дитрих, Личен архив



От 19 ч. в столичното кино "Люмиер" тази вечер изследователят на близкото минало и журналист в радио "Свободна Европа" между 1994 и 2003 г. Диана Иванова ще представи документалния си филм "Чуй" за радиостанцията, смятана за един от най-големите врагове на комунистическа България. Той разглежда историята на "Свободна Европа" от създаването му до 1989 г. през разказите на негови журналисти като Владимир Костов, американски директори, слушатели и за пръв път - на служители на Държавна сигурност, работили срещу радиото. Те са допълнени от кадри от филмите от архивите на ДС, намерени от Диана Иванова и Весела Ножарова в Комисията по досиетата миналата година.


Като бивш журналист от редакцията на радио "Свободна Европа" сте писали многократно по тази, а и много други теми за близкото минало. Защо и кога решихте, че тази ще се развие във филм?


Категорично ми се правеше филм, а не статия. Струваше ми се, че темата е многопластова и исках да създам преживяване - през архив, музика и много други неща зрителят да придобие усещане и за радиото и за онова време. 




Това е история, която няма как да разкажеш сам, както когато пишеш. В случая аз я разказвам с помощта на много хора - на слушатели, на хора, които са се борили срещу радиото, на хора които са работили с него. 


Казвала съм многократно, че идеята се роди от четенето в архива. А то се появи след един шок - когато всички ние разбрахме, че нашият колега Георги Коритаров е работил за Държавна сигурност (преди да работи в радиото, а не по времето, когато е бил там). 


Дотогава темата за ДС не ме беше занимавала сериозно. Тя беше като далечна планина, незасенчила по никакъв начин моя живот. Но когато това се случи, изникна същественият въпрос какво означава това за моята биография и за биографията на всички колеги от радио "Свободна Европа".


Диана Иванова и филмът й за "Свободна Европа" и ДС: Свободният човек може да говори с всички

© Диана Иванова

За нас то беше наистина радио на свободата, едно ново усещане за журналистиката. Чувствахме се малко като герои на нашето време и тази история, разбира се, хвърли много голяма сянка върху това. Тя не е единствената подобна, но тъй като с  Георги Коритаров съм се чувствала най-близка, тя ме засегна най-много. Това е историята на филма.


Далечна планина ли е Държавна сигурност за хората, които не са имали такива преживявания? И трябва ли те да се интересуват?


Интересен въпрос, защото колкото повече време минава, толкова повече виждаме, че тази планина е все още тук и хвърля сянка върху живота на всички ни. 


Дългото незанимаване с темата, от една страна, а от друга - начинът, по който фигурираше в публичното пространство, по който ние не успяхме да я свържем със собствения си живот, създаде това отдалечаване - да смятаме, че ДС са някакви хора извън обществото, извън социализма, извън преживяванията на всички ни. А сега откриваме много връзки с миналото.


Тъй като разбирането е прекъснато - дълго време ги нямаше фактите, а сега те започват да излизат, но още ги няма тълкувателите - ние все още не можем да разберем каква точно сянка хвърля тази планина и дали наистина е далечна и за едно по-младо поколение. Но мисля, че това е процес, който се случва в момента. Едно ново поколение си задава въпроса съвсем категорично: дори аз да не знам какво е ДС, дали моите родители, баби, дядовци знаят и какво общо имат те с това? 


Това ми дава надежда, че в тези процеси има една естествена логика. Вече не съм в хора на оплаквачките,  че не сме разбрали и досега какво се е случило с ДС. Смятам, че трябва време, за да се появи естествен и спонтанен интерес, както у мен. Аз не започнах да се интересувам от чувство на дълг, а от чист човешки шок, от това, че биографията ми беше поставена под въпрос. 


Когато повече емоционални фактори се натрупат, тогава може да се случи един истински разговор - или разговори, по-скоро. Защото когато казваме, че "разговорът за близкото минало го няма", отново го свеждаме до един. Това са много разговори на много нива и смея да кажа, че вече са започнали.


Как избрахте разговорите, които трябва да се чуят в "Чуй"?


Това не беше лесно и се роди в процес на работа. И тук искам да кажа нещо много важно - много благодаря на всички, които работиха по този филм, на продуцентката Албена Ковачева, композиторът Петър Дундаков, операторката и монажистка Светла Нейкова, на Иван Андреев. 


Те бяха хора от едно друго поколение, което знаеше, но не се беше срещало лично с жертва на режима или с човек от системата на Държавна сигурност. Това предизвика много разговори между нас и през техните очи аз наблюдавах именно как това се превръща в урок по история за всички. Беше ужасно интересно, когато успяхме да намерим хора от самата ДС и да ги убедим да говорят. 


Това ни даде усещането, че филмът ще стане - защото смятам, че имаме нужда от всички гледни точки, независимо от личната ни позиция. Само така можем да получим цялата картина.


Така че във филма присъстват слушателите, които носят емоционалния заряд, хора, работили в радиото, които имат много интересни съдби и служители на Държавна сигурност с конкретно описание на това какво точно са правели срещу него - разказ, който се появява за първи път. Досега той липсваше и независимо как ще се приеме "Чуй", аз имам чувството за свършена работа, че успях да намеря хора, които да говорят.


Това е един от най-интересните въпроси - как успяхте да ги намерите и спечелите на страната на филма? 


Както знаете в последните години излязоха доста мемоари на хора, работили в Държавна сигурност. Аз не ги следях, но покрай филма започнах да се интересувам и да чета. Така попаднах първо на няколко книги на Бончо Асенов. Срещнахме се няколко пъти, в които аз му обясних, че в този филм ме интересуват различните перспективи. 


Той ме насочи към друг свой колега - Атанас Кременлиев, който също току що беше публикувал книга. Тя ми се стори изключително интересна, първо защото имаше неща, които чувах за пръв път и второ, защото има едно много интересно описание на себе си отвътре в системата. 


Така започнаха нашите разговори, които не бяха лесни, защото едно от опасенията на Атанас Кременлиев беше каква е целта на филма и дали няма да го окарикатуря. За мен беше много важно усещането за респект към човека и към неговото лично преживяване. 


Впрочем, говорейки за това сега, си давам сметка, че аз самата съм пораснала. Аз такъв филм преди 15 години нямаше да мога да направя. Преди 15 години нямаше да говоря с тези хора. 


Сега, от позицията на времето и защото се усещам свободен човек - а мисля, че свободният човек може да говори със всички - успях да изградя отношения на доверие с тези хора на базата на уважителното отношение. Когато "Чуй" беше готов, им предложих да го видят преди първата прожекция, за да разсея опасенията им.


Гледаха ли го? И как го приеха?


Единият - да. Каза "Приемам го. Това е история и трябва да се знае."


Но да обобщя, мисля, че тези преживявания са следващият етап. Нашето общество още не е готово за него, все още имаме нужда да говорим помежду си, за да се окуражим, да чуем гласа на пострадалите. А за тях е все още трудно да говорят открито. Все още не сме в етапа, в който можем да проведем наречените разговори "жертви-извършители". Надявам се "Чуй" поне да е покаже колко важно е гледните точки да се съберат в един филм.


Знам, защото в момента водя групи за личен опит с хора, които са имали преживявания с ДС. Без да съм психолог или терапевт, тези групи възникнаха спонтанно от публиката на миналогодишните прожекции на филмите, които с Весела Ножарова намерихме в архивите на ДС, например за разпита на Петър Манолов.


Архивът от този разпит предизвика огромен фурор по много причини, разбира се и политически, защото разпитващият от ДС беше разпознат като действащ в момента човек от съдебната система (бившият директор на Националната следствена служба, Ангел Александров, назначил Делян Пеевски за следовател и следовател по делото на Ахмед Доган - бел. авт.) 


Но аз съм много щастлива, че ние разбрахме, че Петър Манолов е все още сред нас - защото повечето хора въобще го бяха забравили. А той пристигна на прожекцията, синът му също. После казаха "Това беше най-щастливият ден за нашето семейство."


Впрочем и Петър Манолов, и Румяна Узунова посмъртно получиха ордени за доблест от президента преди три дни и някой може да си помисли, че показването на филма е някакво следствие от това, но няма нищо подобно - още през лятото решихме, че премиерата ще бъде на "Киномания". Тези съвпадения са готини - показват, че има някакво раздвижване на много неща. Обществото трепти с нова енергия.


Как се промени идеята за филма в четирите години, в които е правен?


Първоначалната идея беше да говорят хора от всички поколения на "Свободна Европа", защото има един много интересен кръг от първи български емигранти, които започват да работят в "Свободна Европа" със създаването му през 1950 г. в Западна Германия. Не успях обаче да намеря много хора от началните периоди - много са починали, а други изпитват дълбоко разочарование от България затова, че никой не ги е потърсил.


Същевременно, говорейки с приятели за филма, осъзнах, че много от тях имат силна лична история с радиото като слушатели, още като деца и тийнейджъри.Това много ме впечатли и реших, че по-интересен е разказът за смисъла на радиото, а не просто за борбата между тайните служби на Америка и България.


Защото много интересен факт е, че радио "Свободна Европа" е финансирано от ЦРУ в първите си 20 години. Това и досега хвърля сянка върху наследството му. За това също става дума във филма - не ми се искаше да избегна нито една истина.


Хвърля се светлина и върху няколко истории, които досега не бяха напълно ясни - например как връщането на Павел Главусанов през 1989 г. (журналист от радио "Свободна Европа", който се завръща в България "разочарован" от Запада - бел. авт.) представлява активно мероприятие на Държавна сигурност, насочено срещу влиянието на радио "Свободна Европа" и особено на интервютата на Румяна Узунова по онова време.


В случая не ме интересуваше толкова изобличаването на конкретни личности, колкото самата технология, която вече може да бъде проследена чрез това, което намираме в архивите на Националната телевизия, която тогава също е служела по някакъв начин на службите, трябва да го кажем открито. Или е била използвана в отделни нейни предавания.


Защото и до ден днешен някои от колегите на Главусанов в "Свободна Европа" не знаят защо е напуснал. Мисля, че този разказ би бил много интересен за хората извън България, които не знаят какво е станало тук. По план имахме повече снимки в Мюнхен, но сега центърът на филма е предимно в България.


Мисля, че много от зрителите ще бъдат изумени и от приповдигнатите клипове за художествената самодейност на МВР, които то прави за собствена вътрешна пропаганда. Един от зрителите на журналистическата прожекция каза, че трябва да се направи опера или мюзикъл за ДС. Тези филми сами по себе си говорят, без да има нужда от коментар.


Да. Има четири типа архиви във филма. Едните са на самата МВР и Държавна сигурност, които са в архива на Комисията по досиетата - такъв е разпитът на Петър Манолов. Други са учебни филми на МВР като този за художествената самодейност, правени за вътрешна употреба. Филмовата академия към школата в Симеоново, която е произвеждала огромно количество от тях.


Диана Иванова и филмът й за "Свободна Европа" и ДС: Свободният човек може да говори с всички

© Киномания


Другите два типа са от архива на БНТ - самите й предавания, както и редакция "Лъч". Изглежда, че голяма част от нейния архив е изчезнал, макар че не е потвърдено. Например един от хората от Държавна сигурност, които интервюирахме за филма, ни разказа, че е имало цели два филма за връщането на разузнавача Хрисан Христов от Австрия. Един от тях, с огромна пресконференция, водена от тогавашния директор на БНТ Иван Славков, изобщо го няма.


След усилена кореспонденция между мен БНТ, МВР и Комисия по досиетата се оказа, че тъй като "Лъч" е била на заплата в МВР, голяма част от техният архив е преместен, но никой не може да каже къде. Тези институции са били дълбоко свързани. 


Американските видеоматериали и част от радиоинтервютата са от института "Хувър"в Щатите, който пази целия архив на радио "Свободна Европа".


Като човек, който дълго време се занимава с паметта и паметта за близкото минало, как анализираш резултатите от представителното проучване на "Алфа Рисърч", според което 55% от хората оценяват позитивно Тодор Живков (спрямо 16% през 1991 г.), а 94% от най-младите не знаят почти нищо за този период, половината дори кой е той?


Аз като журналист през 1989 г. нямах никакъв интерес към историята - смятах, че сега е моето време да пътувам, да работя. Бъдещето беше станало настояще и исках да го живея. Мисля, че моето поколение трябваше да навакса някакаква историческа памет за себе си. А за пренаписването на историята, добрите изследвания, имаше нужда от време - днес вече има великолепни изследвания.


Този филм за "Свободна Европа" е моята благодарност към хората, работели до 1989 г. в радиото и претърпели целият тормоз, които аз почти не познавах. Исках например да кажа някакъв вид благодаря на Румяна Узунова - за нейното невероятно чувство за емпатия, което тотално липсва в нашата журналистика и в нас самите. 


Много бих се радвала, ако възкресим тези хора в историята на нашата журналистика и младите разберат, че именно това прави добрата журналистика. 


У нас някак остана впечатлението, че ако говориш истината, трябва непременно да го правиш с гняв и омерзение. Дълго време търсих как истината може да се съчетае с някакво положително отношение към света и това наистина не е лесно. Но е част от хигиената, от която всеки има нужда. 


В аудиозаписите от нейните интервюта във филма, хората често се обаждат в ефир от България и казват - аз съм еди-кой си от този и този град, живущ на тази и тази улица - защо?


Има един термин, който се появява тогава - телефонната журналистика. Дълго време "Свободна Европа" няма пряка връзка с България. Това става в средата на 80-те, когато вече могат да се водят разговори между Мюнхен и тук и има телефон, на който хората могат да се обадят в Свободна Европа. Има документи в Комисията по досиетата с указания как да се смущават и спират тези телефони.


Но е страшно интересно, че тези хора се обаждат и си казват местонахождението, за да кажат: ние сме реални. Защото много често пропагандата казва, тези хора са измислени, те не съществуват. Този човешки отговор ми се струва много силен - не, аз съм еди-кой си, изселен съм еди-къде си. 


Мен ме побиваха тръпки, когато прослушвах записите за филма. Защото открих колко хора са се обадили от родния ми Михайловград. Никога не съм знаела, че там има такива хора. Въпросът е важен, защото ние сме забравили, че такива гласове изобщо не бяха допускани, тях ги нямаше. Или ако ги имаше, бяха представяни за болни и луди. Така че тези хора казват и на подслушващите, мен ме има.


Наистина слушайки, можеш да направиш карта с реалните координати на тези места. Ние даже ги снимахме за филма, но не бяхме доволни чисто визуално от резултата.


Прожекциите на "Чуй" са днес, 14 ноември 2014 от 19 ч. в "Люмиер", понеделник,17 ноември, 19 ч. Дом на киното и в сряда,26 ноември от 20 ч. във Френския културен институт - зала Славейков. На премиерата тази вечер филмът ще бъде представен от екипа и участниците.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 442 Весело

    ДС "плаща" хляба на N factorial "творци".......

    в т.ч писатели,драматурзи,сценаристи , режисьори.......

    и обикновени приказвач / производители на Зрелища
    ...............................
    а за Консуматорите на зрелища.....

    "елегантност" и поднормено тегло..

    гладният няма високо кръвно , съотв.

    никакви инфаркти , инсулти,диабети...

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  2. 2 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1569 Неутрално

    Непременно ще го гледам този филм.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  3. 3 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1319 Весело

    До коментар [#2] от "Jessika":

    Всеки трябва да го гледа...

  4. 4 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2034 Неутрално

    За мене филмът няма да бъде нещо ново и непознато. Аз това време съм го ж и в я л. Аз съм един от тези хора, които слушаха предаванията на ББС, ДВ, СЕ, ГА.
    Ще е добре да го видят по-млади хора.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  5. 5 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2644 Неутрално

    [quote#4:"Николай Колев"]че е имало цели два филма за връщането на разузнавача Хрисан Христов от Австрия [/quote]
    Този образ си го спомням как разправяше за подвизите си в Свободна Европа в началото на 70-те години на миналия век. После се оказа охрана на Карамански по време на престрелката в Белите брези. Сигурно е още жив.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  6. 6 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 823 Неутрално

    Дело 3011 от снимката, озаглавено Латерна най вероятно е точна разработка за самата режисьорка, свободно говорещия (в смисъл без никакво ограничение нито във времето, нито в пространството) безкомпромисен борец срещу ДС (която вече не съществува ама да не издребняваме) и заплаха за всеки тоталитаризъм Диана Иванова.

  7. 7 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Дано повече от по-младите гледат този филм. Аз ще го направя непременно. В семейството слушахме / рано сутрин с баща ми / Гласът на Америка,на обед преди или след училище Deutцche Welle, а вечер Свободна Европа...Масово го правеха и други,само че не бе прието да се споделя много извън семейство и най-близки роднини и приятели заради доносниците и страха от репресии. Само че през 80-те учениците не го разбираха и доста свободно обсъждаха чутото помежду си. Явно репресиите вече не работеха толкова възпиращо,а и режимът бе "поомекнал",повече заплашваха .......

  8. 8 Профил на Mickey
    Mickey
    Рейтинг: 714 Неутрално

    До коментар [#5] от "Julian Mall":
    Точно така.
    А преди това се влачеше с Иван Славков по баровете като негов пудел.

    Изгони КомуноЧенгесарския ГЕРБ - спаси България !!! (Ама, не ни натрисай другарите им от БСП пак ! )
  9. 9 Профил на berillo
    berillo
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Браво на авторите!
    Това не бива да се забрави.
    Дано го гледат колкото се може повече млади хора между 20-30 годишни.

    Be3Al2(Si6O18)
  10. 10 Профил на v_vendeta
    v_vendeta
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Успех на филма!
    Дано някоя телевизия се бръкне в определен момент и да го направят още по-достъпен.

    п.п.-Диана Иванова пише добра поезия също

    the more we learn, the more we die...
  11. 11 Профил на madison
    madison
    Рейтинг: 8 Любопитно

    Кога и къде ще го прожектират и в други по-големи градове? Надявам се, че няма да остане само за София.

  12. 12 Профил на divan
    divan
    Рейтинг: 497 Неутрално

    В рамките на "Киномания" филмът ще има една прожекция в Пловдив - Лъки Синема, на 27 ноември, четвъртък, от 18.30 и една прожекция във Варна - на 29 ноември, събота, от 16.00. Филмът участва и във фестивала "Златен Ритон" в Пловдив между 1 и 6 декември. Желанието на екипа е да покаже филма в колкото може повече градове и киносалони. На страницата на филма ще има информация за всички следващи прожекции: https://www.facebook.com/pages/Чуй-Listen/585109204948110?fref=nf

    divanova




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK