Димитър Бечев: Да измерваме свободата си не през сравнение с миналото, а през сегашните нужди на обществото

Димитър Бечев

© Надежда Чипева, Капитал

Димитър Бечев



Димитър Бечев е доктор по международни отношения от Университета в Оксфорд. Негови статии са публикувани в престижни издания като Journal of Common Market Studies, East European Politics and Societies и българското издание на Foreign Policy. До неотдавна беше директор на софийското звено на Европейския съвет по външна политика (ECFR), а в момента преподава в London School of Economics, Лондон. С него там се срещна Николай Николов за интервюто в "Баница". "Дневник" го препечатва, заглавието е на редакцията


Преди време бях чел една статия на Милан Кундера от 1984-та г. – "Трагедията на Централна Европа". В нея се достига до извода, че разликата между Централна и Източна Европа е преди всичко културно опосредена. И точно тази разлика в културите обяснява и различията в тоталитарните режими в тези страни.


- Културата не е нещо фиксирано – тя е динамична, изменя се и еволюира във времето. Важно е да се подчертае, че в страни като Чехословакия, откъдето е Кундера, е имало гражданско общество, наченки на независимо мислене, институции, комуникация със Запада. Това си казва думата в различни дисидентски течения. Да не забравяме, че една част от тези дисиденти всъщност са марксисти – Лешек Колаковски например, който преди да избяга на Запад и да стане един от най-изявените професори в Оксфорд и критик на режима в Полша, а и на комунистическата идеология въобще, е авторитет сред изследователите на Маркс и марксизма.




И все пак може ли да се каже, че българският тоталитарен режим е по-различен, по-тежък от основаните в другите европейски държави?


- До известна степен е така. Но комунизмът не стъпва напразно в България. Този тоталитарен режим донякъде покълва поради наследството на авторитарна държавност. Тук прозират и идеите за централизация, за ролята на държавната институции като единствен и незаменим двигател на общественото развитие, за забраната на политическите партии и управление в ръцете на бюрократичния апарат. България тръгва по подобен път още през 30-те години на миналия век. Впоследствие Комунистическата държава наследява и изпълнява тази програма.


И въпреки това тази всепоглъщаща държавна машина бива проникната от обществотo. Има добри разработки на западни антрополози като Джералд Крийд, които показват как обществото постепенно колонизира тоталитарната държава, защото мрежите на родова и местна свързаност се пренасят в града, където всеки има роднина или приятел в апарата на партията-държава. В един момент, когато икономическото развитие забуксува, този клиентелистски и корупционен механизъм не само се бетонира, но и възпроизвежда и избуява в огромни мащаби. Това е и феноменът на "държавата заложник" – превзета отвътре държава от частни интереси.


Колко е важно дисидентското движение в България – както за отвърждаването на някаква съпротива тогава, така и за възможността днес да узнаем последствията от тоталитарния режим?


- Към днешна дата тези прояви са изключително значими, защото спомагат създаването на историческа памет, употребима в създаването на демократични институции. Дават възможност да се видят моменти на съпротива срещу режима, моменти, които Хавел би нарекал "живот в истината".


Ако погледнем към периода с по-хладноаналитичен поглед обаче, интересно е как комунистическата държава функционира както и колкото благодарение на репресивния си апарат, толкова и заради способността си да приобщава, да кооптира, да интегрира.


В сравнителен план се вижда, че в България интелигенцията, а и обществото като цяло трудно може да се откъсне от властовите структури, тъй като те биват много успешни точно в този втори стадий – след репресивните политики, на постепенна обществена интеграция.


Когато става дума за промяната на държавната политика от преобладаваща репресия към опит за нормализация, символичната година на тази промяна е 1962-та. Тогава всички лагери са обявени за затворени, строи се първият панелен блок в жк "Толстой" в София. Точно тук прозира и създаването на "свободата в клетка", където човек, стига да следва правилата и да не надига глава, постепенно започва да получава дивиденти от режима. Той се самоизолира в новото си лично пространство; неговата жизнена траектория е напълно предначертана.


- Това надделяване на личното над гражданското начало  – важно е на мен и на моето семейство да ми е добре – се вижда и през последните 25 години. То допринася за тази атомизация и за неспособността да се създават мрежи за колективно действие по въпроси от общ, публичен интерес. Затова и протестът #ДАНСwithme е толкова важен. Той показа обратното – как хора се обединиха не от социална или икономическа кауза (например свързана с материални придобивки и искания за отделни социални групи), а са свързани от каузата за утвърждаване на принципи като върховенството на закона и отчетността в управлението.


Протестиращите граждани съхраниха известна степен на сцепление и колективност, независимо че представляват една огрoмна съвкупност от различни гледни точки и мнения. Всеки човек има своята дефиниция за свободата, не можем да я генерализираме. И точно това разнообразие е в основата на консолидиращото се гражданско общество, където плурализмът е ключова ценност.


Коя е твоята свобода?


- Свободата преди всичко е възможността да се себереализираш – да се развиваш в това, което е твое призвание. Свободата има много аспекти, но това, което научихме със сигурност, е, че за да си свободен, трябва да има някакви институционални условия, които да спомагат за осъществяването на тази свобода – да има държава, която да гарантира равенството ни пред закона.


Няма как да си свободен, когато законът не е приложен еднакво. Tова е минималното изискване. Някой с по-леви разбирания би добавил, че реализацията на личната свободата минава през осигуряването на достатъчни материални и институционални условия, предоставящи възможност за равен старт, с помощта на  публичния сектор и държавата – т.е. свободата минава през равенството и солидарността.


Коя философска традиция се допира най-близко до твоето разбиране за свободата?


- Може би либералната традиция в цялата ѝ разноликост и дори противоречивост. Харесвам и идеята на Амартия Сен за подхода, основан на възможностите (capabilities approach), който разглежда свободата като инструмент за постигането на други блага, свързани със социо-икономическото развитие (формулирано широко, а не единствено посредством езика на числата). Този тип мислене отново подчертава нуждата от минимални условия за осъществяването на равен старт, а оттам и как ние като общество помагаме на хора и групи в неравностойно положение заради структурна дискриминация. Но тук винаги се налага един труден баланс между свободата и равенството, класическа дилема в живата политика и мисленето за нея.


Индивудиализацията на свободата води до неравенство и подкопаване на възможностите за свободен избор и в този смисъл стесняване на полето на свободата. От друга страна механичната уравнивиловка в калъпа на общото потиска личната инициатива и възможността за себереализация.


На тези въпроси няма правилен и неправилен отговор – трябва да се намери точният баланс в рамките на политическия процес.


Kакво се случва, когато този баланс не се осъществява? В България демокрацията се спуска отгоре след случилия се вътрешен преврат на комунистическото правителство и същите тези елити основават границите на бъдещия преход.


- Преходът като понятие се корени в 70-те години, но тогава има много по-тесни параметри. В Южна Европа (Гърция, Испания, Португалия) елитите се договарят за изграждане на демократични институции и свободни избори. Когато идва на власт опозицията и впоследствие самата тя предава по мирен път властта на старите управници, може да се каже, че преходът е свършил.


При нас в посткомунистическа Европа институционалните условия бяха много по-различни. Затова още през 90-те години "транзитолози" като Клаус Оффе заговориха за "тройния преход" – политически, икономически и външнополитически. Когато говорим за икономически преход, трудно можем да определим коя е крайната му точка: приватизацията и преразпределението на собствеността, както Кънчо Стойчев и Андрей Райчев твърдяха преди десетина години, или постигане на някакви нива на доходи, жизнени стандарти и ниво на развитие. Ако второто е по-правилно като дефиниция, тогава преходът е безкраен и сме обречени до полуда да водим разговор на тема "кога ще свърши преходът".


Третият аспект, свързан с преориентацията във външно-политически план, е по-безспорен – членството на България в ЕС през 2007 г. може да се приеме като вододел.


Но раздуването на термина "преход" води до това, че той значи всичко и нищо. Вече 25 години говорим за преход, може би след още 25 ще говорим за 50 години преход.


Спомена Андрей Райчев и Кънчо Стоев и тяхната дефиниция за прехода. Не са ли те част от един тесен кръг от хора, овластени да говорят на почти всякакви теми от обществено значение през последните 25 години? Това ограничаване на разговора и непрекъснато пренавиване на лентата до какво води?


- Такива хора има и в лявото, и в дясното в България. Това е свидетелство за дефектите в публичната сфера, на публичността. В България няма качествен обществен разговор и понякога това води до провинциализъм и предъвкване на до болка познати клишета.


Ето така например една част от участниците в иначе интересния разговор за "новото ляво" много напомнят на старото ляво с целия му исторически багаж (авторитаризъм, копнеж по силната ръка, ксенофобия и национализъм). Ситуацията вдясно не е по-обнадеждаваща, тъй като всички тези недъзи присъстват и там. Но в България така и не се появи реформистска, социал-демократическа лява сила. БСП заигра с подобна риторика, но в крайна сметка си остана партия на носталгиците и на олигархичните интереси. Правителството на Орешарски беше доказателството, че много трудно може да се направи завоя и да се промени изцяло идентичността на Партията.


Как си представяш ролята на постсоциалистическото поколение в политическия процес в следващите няколко години?


- Надявам се, че активността, която тези млади хора показаха през изминалата година и половина, ще е правилото, не изключението. Това е пътят – участие в решаването на публичните въпросите, пред които е изправена политическата ни общност. Трябва да продължават да създават тези връзки на доверие, които да правят възможно обединението около кауза.


Алтернативните визии и радикалните идеи за реорганизиране на икономическите отношения не са лошо нещо, колкото и утопични да са те по същество. И понеже ме питаш за окупацията на СУ, една част от участниците бяха движени от по-различни идеологически мотиви от тезите за необходимостта за цялостна ревизия на капитализма. И това е хубавото: имало e плурализъм, намерена е обща кауза въпреки различията.


Доколко е възможно онова време и онзи режим да служат като вдъхновение на това ново поколение?


- Важно е споменът, паметта да бъдат "обработени", критично разгледани, контекстуализирани и обсъждани в открит дебат. При това има добри и не толкова добри начини за рефлексия на миналото и неговата употреба в настоящето. В България има редица отрицателни примери, които се вървят по оста възхвала–отричане. Те са базирани на еднопластови репрезентации на миналото, което води до една груба инструментализация. Липсва по-задълбочена рефлексия върху комунизма, върху всичките му сложни парадокси и противоречия, без, разбира се, това да ни освобождава от задължението да сме критични и да осъждаме жестокостта на режима.


Доскоро отсъстваха задълбочени изследвания за този период. Добър принос за прекъсването на това мълчание имат историци като Александър Везенков, Михаил Груев, Иван Еленков от Института за изследване на близкото минало като цяло. Също Мария Тодорова осъществи няколко интересни проектa.


Сега, 25 години след 1989 г., много от тези хора като че ли ги няма в публичния дебат за комунизма. Струва ми се, че годишнината беше пропусната възможност за по-задълбочен и смислен разговор, който при това да не е апология на режима. Оставаме в черно-бялата парадигма на боравене с паметта: беше прекрасно време или беше отвратителна система. Това значително стеснява полето на дебат и размишление, а също така провинциализира погледа към българското минало.
 
До каква степен може да се погледне над съставеното правителсто като цялостна диагноза на българския постсоциализъм?


- Изборите показват едно фрагментирано и доста пасивно общество. Най-тежката диагноза за настоящия ни хал обаче ще е евентуален отказ на правителството да произведе промяна на политики и институции, вместо да рециклира статуквото. На мен ми се иска да видя това правителство като компромис, но такъв компромис, който дава възможност за реформистски тенденции, сили и хора. Мисля, че има такива фигури – дали тези промени ще се случат, или набраната инерция и корупционните зависимости, обременяващи незакрепналата демокрация у нас, ще надделеят – ще видим.


Това, което на мен ми прави впечатление, е, че назависимо за кого си гласувал, впоследствие се развива една много дълбока култура на разочарование и срам от целия политически процес. 


- Това е така, защото българското общество е белязано от ниски нива на доверие. Всеки пренос на доверие от индивида към институции и елити,  който не е обусловен от директна облага и клиентелизъм, е в разрез с нормата. Проблемът е, че този тип нагласи се възпроизвеждат в един порочен кръг. Когато имаме такова отношение като общество, то задава нормативното (как би трябвало да бъде) и така очакванията се възпроивеждат и влияят върху действието на институциите, което подхранва недоверието.


Като последен въпрос, който вече стана традиция за тази рубрика – харесва ли ти тази свобода?


- Разбира се, че ми харесва. Имам чисто биографичното предимство да съм живял достатъчно време при предишния режим. Спомням си добре – бях почти на 15 години на 10-ти ноември. До болка ми бяха известни фалшът, моралният и материалният банкрут на онова време. Това ми дава възможността наистина да оценя постигнатото впоследствие.


Свободата винаги е отношение към конкретна ситуация, ние не можем да мерим сегашните ни очаквания с фалша на 80-те години. Трябва да измерваме свободата си не през сравнение с миналото, а през сегашните нужди на обществото.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 731 Разстроено

    "Но комунизмът не стъпва напразно в България. Този тоталитарен режим донякъде покълва поради наследството на авторитарна държавност."
    Ауу,колко мило!Направо "плавен преход".Бурни и нестихващи ръкопляскания в лявото крило на БСП!

  2. 2 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 3446 Неутрално

    До коментар [#1] от "vjacho":

    Toчно бях копирал същия абзац и щях да го пусна, но видях, че си ме изпреварил. Не е ли прав Димо? Десните етатисти ги е имало преди 9-ти, ама още повече ги има след 10-ти. Виждаме ги как действат още от първите дни на новото правителство, с партийните назначения в бордовете на затъналите държавни фирми, които отдавна трябваше да бъдат приватизирани. След няма половин година време същите имена ще се завъртят отново, този път в хрониките за източване на входа и изхода, съчетани със сърцераздиралтелни вопли към правителството за държавна помощ за сектора

    ГЕРБ е ДПС-то на етническите българи.
  3. 3 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    "Този тоталитарен режим донякъде покълва поради наследството на авторитарна държавност.... централизация, за ролята на държавната институции като единствен и незаменим двигател на общественото развитие, за забраната на политическите партии и управление в ръцете на бюрократичния апарат. България тръгва по подобен път още през 30-те години на миналия век" - Подобни модели има в почти цяла Европа и света. При нас тоталитарния комунистически режим е изключително див, поради ниските чела на неговите ментори....

  4. 4 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 3446 Неутрално

    Eманация на (псевдо-)десния етатизъм е управлението на град София. 30 хиляди дечица на тотализатор за детски градини и ясли, съчетан с безобразно разхищение, пазене на кухи бройки, черна борса и симулантство, които общината преследва по същия начин, по който Луканов преследваше "спекулантите" на сирене и кашкавал във времето на фиксираните цени. В момента, в който Попов освободи цените, историята се приключи за 1 ден. И така ще стане с детските градини в София, но чак 2018, за когато новият закон за народата просвета предвижда субсидията да следва детето и в частините градини. Но дотогава ще се нагледаме на постиженията на десния етатизъм в действие. По същия тертип столичната община "решава" проблема с паркирането и го е докарала дотам, при всеобщ дефицит на места за паркиране пред всеки блок да събират прах по 5-6 трошки на 4 тухлички, натъпкани с боклуци.

    Но от десен етатист - толкова. Това му е таванът на управленско-идеологическите възможности.

    ГЕРБ е ДПС-то на етническите българи.
  5. 5 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    [quote#3:"dobrich"]Подобни модели има в почти цяла Европа и света.[/quote]

    Имам в пред вид ТОГАВА.

  6. 6 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 731 Неутрално

    [quote#2:"cinik"]Не е ли прав Димо? Десните етатисти ги е имало преди 9-ти, ама още повече ги има след 10-ти. [/quote]
    Той говори явно за периода,когато и десните и левите са били отбити от властта.Но,общо взето е прав.

  7. 7 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1289 Неутрално

    Трябва да измерваме свободата си не през сравнение с миналото, а през сегашните нужди на обществото."

    -Всяко сравнение на тогавашният тоталитарен режим със сегашният авторитарен,няма да донесе дивиденти на сегашния.

  8. 8 Профил на Ivailo Asparouhov
    Ivailo Asparouhov
    Рейтинг: 400 Неутрално

    След продължителния анализ в интервюто липсва най-важното - какво предлага доктора за да излезем от блатото преди нови 25 г. "бонус" преход.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  9. 9 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#4:"cinik"]Eманация на (псевдо-)десния етатизъм е управлението на град София.[/quote]

    Спомням си как преди години Радой Ралин казваше, че сегашната конституция е етатична и при промяна много от регулаторните режими ще станат излишни както и Вие го пишете в поста си за детските градини.
    На брат ми малкия едвам го записа а при нас преди години още в '' развития социализъм '' ги затвориха с цел окрупняване и да има щатове за директор , зам, директор, домакин, готвачи и не знам си какви още и не съм сигурен, че в частна такава ги има тези длъжности само, че на Общински и Държавен бюджет става .

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  12. 12 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1132 Неутрално

    Разбира се, че ми харесва. Имам чисто биографичното предимство да съм живял достатъчно време при предишния режим. Спомням си добре – бях почти на 15 години на 10-ти ноември. До болка ми бяха известни фалшът, моралният и материалният банкрут на онова време. Това ми дава възможността наистина да оценя постигнатото впоследствие.

    Няма шики-мики.
  13. 13 Профил на velbg
    velbg
    Рейтинг: 450 Неутрално

    "Утвърждавам" се пише с "у" отпред.

  14. 14 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 851 Неутрално

    Интелигентно интервю. На мен ми омръзна битката между фанатизирани леви и десни, хора, опитващи се да покажат колко сме били добре тогава и други, които искат да ни убедят колко сме добре сега. Тези битки само правят левите още по-фанатично леви и десните още по-фанатично десни. И това на фона на факта, че не сме били достатъчно добре нито тогава, нито сме сега. Имаме нужда от такъв разумен анализ, а не от тонове клиентелски писания.

  15. 15 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 606 Неутрално

    До коментар [#14] от "Хелиана":

    Не сещам да е толкова интелигентно ...
    По-интересна е новата "наукообразност" на изказа ...
    В Лондон не си хабят времето - сменят чиповете и толкоз ...
    Казано по досещане и без да му пука дори,
    това момче би ни зарило в куха еклектика стил "Станишев" ...
    Влизането в детайли не се налага ...

  16. 16 Профил на Borislav Gueorguiev
    Borislav Gueorguiev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Въпросите са по-интересни от отговорите...И моят коментар: българите са неоманихейци, тоест всякакви видими прояви на държавността и на институционалността по дефиниция са Зло (и проявление на Сатаната, ако някой в България все още вярва в Бог и в Сатаната). Затова Андрешко продължава да е изцяло положителен герой (да, спасява приятеля си, но с цената на това да измами Държавата в лицето на съдебния изпълнител - сложна дилема, наистина); затова и по презумпция у нас държавните чиновници гледат как "да те прекарат", политиците са корумпирани, монасите са гейове и т.н., и т.н. Затова и родствените връзки доминират и обсебват всеки вид държавност: тоталитарна, посттоталитарна, демократична - "колонизация на държавата" (както е цитирано в интервюто) от страна на обществото - не, от страна на родовите връзки и отношения. Вълнуваме се колко били заплатите на депутатите, вместо да се вълнуваме колко са нашите заплати, като не си даваме сметка, че малките заплати на депутатите са в състояние да увеличат неимоверно много корупционните им практики. И още ред неща...

  17. 17 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Добре! Аз имам нуждата, да имам базата за живот, не за оцеляване! За сигурност! За развитие! За здравеопазване! Искам, един ден да се пенсионирам! Искам, да мога да се развивам и изявявам през целия си живот! Нямам нито едно от тия неща! Свободна ли съм?

    goblenka
  18. 18 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 606 Весело

    До коментар [#17] от "goblenka":

    И вие сте свободна, Госпожо - оправяйте се сама, либерално ...

  19. 19 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#18] от "dimko":

    Това много ми напомня на едно друго "само оправяне", ама аз отдавна не съм тинейджър и не си падам по "самооправяне"!

    goblenka
  20. 20 Профил на MeTe
    MeTe
    Рейтинг: 8 Неутрално

    дневник, крайно време е да използвате редакторите си по- упорито. " Отвърждава" е обидно, както и твърдото непознаване на правилата за пълния член- примерно в текстовете, придружаващи снимковия материал по повод новите въведения в МВР за ограничаване на корупцията. Има хора, готови да редактират текстовете ви без заплащане, само, за да си спестят неудобството да бъдат изложени на такава посредствена неграмотност. Препечатването също не е извинение. Може би при кандидатстване за работа залагайте попълване на тест, показващ равнище на владеене на българск език. Или просто се обявете за отмяна на пълния член.

    Mete
  21. 21 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Като стана въпрос за сравнения... Някой говорят за сравнения с Индия, или Сомалия... Други - със Русия, или СССР... Преди, бяхме в лагера на СССР и се сравнявахме с него. Сега имаме западна ориентация и трябва да се сравняваме със страни от там, а не от Евразийския съюз, или страна от Африка! Иначе, защо сме в ЕС и НАТО?

    goblenka
  22. 22 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 672 Неутрално

    За мен най-интересен е следният откъс от интервюто:

    ≪Важно е споменът, паметта да бъдат "обработени", критично разгледани, контекстуализирани и обсъждани в открит дебат. При това има добри и не толкова добри начини за рефлексия на миналото и неговата употреба в настоящето. В България има редица отрицателни примери, които се вървят по оста възхвала–отричане. Те са базирани на еднопластови репрезентации на миналото, което води до една груба инструментализация. Липсва по-задълбочена рефлексия върху комунизма, върху всичките му сложни парадокси и противоречия, без, разбира се, това да ни освобождава от задължението да сме критични и да осъждаме жестокостта на режима.≫

    Стилът е много претенциозен и използва доста купешки термини. Но преведено на чист и ясен български език, така че да го разбере цял свят, интервюираният просто ни съветва да не си спомняме и да не мислим за миналото такова, каквото сме го запомнили и каквото то наистина е било, а да го манипулираме така, че то да ни изглежда толкова лошо, колкото на сегашната ни управляваща класа това е изгодно. Така че да започнем да мислим точно така, както мисли в момента и той. Независимо от това, че моята пенсия е 265 лева, а неговата заплата поне трийсетина или дори петдесет пъти по-голяма.

    Но след като се оправи някъде около двехилядната година от ошашавянето си през предходните десетина години, българинът пак започна да мисли достатъчно адекватно и пет пари не дава, как би трябвало той да мисли според неговите неканени съветници. И затова не вярва нито на своя продажен и корумпиран компрадорски елит, нито на неговите добре платени идеологически хвалители.

    Защото през 1975 – 1989 година обикновените хора от народа в своето мнозинство бяха икономически по-добре, отколкото са сега, а притесненията, ограниченията и глупостите, които тогава се прилагаха от властта по отношение на интелектуалците и на хората на изкуството, не достигаха до народа. Поради това дори и в това отношение обикновените хора от народа тогава бяха по-добре, отколкото при съвременното беззаконие, заляло държавата. А и държавата тогава не беше по-зле, отколкото е сега. Така че на голяма част от тях неманипулираните спомени от тогава са къде-къде по-приятни, отколкото е сегашната им действителност.

    А, за съжаление на сегашните клакьори на сегашното ни положение, държавата може да забрани много неща, но няма как да забрани неизгодните и вредни за нея мисли на обикновените хора от народа. Нито отрицателните за нея оценки и преценки. Така че единственият начин народът да започне да вярва на управленческия си елит и да промени в положителна посока оценките си за сегашната политическа система, този елит трябва да осигури условия, при които този народ ще може отново да заживее поне толкова добре, колкоти и преди 25 или 30 години. Защото и демокрацията, и свободата, и европейските ценности може и да са потенциално наистина нещо прекрасно, но те могат да се реализират като такива само ако са надградени над едно долу-горе материално задоволено общество.

  23. 23 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#18] от "dimko": ≪И вие сте свободна, Госпожо - оправяйте се сама, либерално ...≫

    До коментар [#19] от "goblenka":

    Свобода – друг път! Всъщност тя е напълно подчинена на законите на държавата. И не може, за да се оправи, безнаказано да вземе един автомат, да застреля, примерно казано, някакъв мултимилионер в зелено, и да се оправи. Така че тя е свободна само в рамките на закона, а нашите закони са такива, че бедните хора са направо напълно безправни. И нямат никаква възможност не като личности, а като класа, да излязат от това си мизерно състояние, защото законите толерират само бизнеса, и то не целия, а само едрия.

    Да, разбира се, пред законите всички са равни. Но не са равнопоставени. Защото законите ни са еднакви за всички, но са такива, че дават предимство не на човека като личност, а на човека като класа. Поради което човекът с много пари при равни други условия разполагат с много по-големи възможности от един бедняк със същите качества като неговите. И дори от един безпаричен гений, който е имал глупостта да се роди беден и да е гений в някаква област, която не е особено интересна за бизнеса, дори ако е полезна за народа.

  24. 24 Профил на ДЗВЕР
    ДЗВЕР
    Рейтинг: 630 Неутрално

    ... егаси, нЕма разлика между бардовете на соца и сегашните бардове на демокрациАта... Същия стил: "вие не помните, вие не разбирате, мислите неправилно, АЗ шА ви обЯсна, кое е "правилно" да помните"...

    опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота...
  25. 25 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 606 Весело

    До коментар [#19] от "goblenka":

    Двусмислието ми е съзнателно заложено -
    думичката "колективност", тук е проява на лошо възпитание...
    Иначе, за да не бъда тълкуван и като "сексист" -
    вечер препоръчвам, страница "Писма от земята" на Марк Твен ...

  26. 26 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#25] от "dimko":

    Разбирам. Ще ми позволиш ли тук да похвалщ Двера за прозрението и Глог ? И двамата говорят за двусмислието в тълкуванията на режимите, за догматизъм и опростяване, което пък е удобно за манипулиращ инструментарум. Ако съм получила поволение - благодаря. Възползвах се. Ако не - извинявам се. Направих го.

    goblenka
  27. 27 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 606 Неутрално

    До коментар [#26] от "goblenka":
    Позицията на коментарите ни по всяко "време",
    следва да бъде нацелена към днешния Ден и неговото "утре"...
    Останалото е, разумно боравене с историята...
    Иначе казано, около "10-ти" бяхме в "пункта" за нахъсване ...


  28. 28 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 672 Неутрално

    "Позицията на коментарите ни по всяко "време",
    следва да бъде нацелена към днешния Ден и неговото "утре"... Вярно е!

    "Иначе казано, около "10-ти" бяхме в "пункта" за нахъсване .." Все още сме там! Нахъсване. За жалост.
    До коментар [#27] от "dimko":

    goblenka
  29. 29 Профил на ivanbaraban
    ivanbaraban
    Рейтинг: 450 Любопитно

    харесва ли ти тази свобода?
    Защо господина не прибави --Че прилича на "свободата в джунглата" свободата и правата в това ултра либерално общество е "Винаги на по силният "а интересно ще бъде как ще отговори на въпроса "Харесва ли Ви тази демокрация"

  30. 30 Профил на kornelia_18
    kornelia_18
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#3] от "dobrich":

    Абсолютно съгласна, регионът също е оказал влияние. Друго е съседи да са ти Германия, Италия, Австрия, където културното равнище и сега не можем да стигнем.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK