Милка Рускова: "Калуня-каля" е кулата, която цял живот строиш

Милка Рускова: "Калуня-каля" е кулата, която цял живот строиш

© ИК "Хермес"



Милка Рускова е дъщеря на Георги Божинов - авторът на "Калуня-каля", "забравения роман шедьовър за Априлското въстание, сякаш излязъл от перото на Иво Андрич или Исмаил Кадаре", както го определи писателят Деян Енев. Излязъл през 1988 г. и преоткрит от Енев в кашон за стари книги по-рано през годината, "Калуня-каля" е плод на години труд в изолация и нищета.


През 1975 г. Георги Божинов успява да вмъкне в последния момент в свой пътепис за списание "Септември" няколко страници, описващи изпитанията на българи, лежали в сталинските лагери в Сибир. Това води до уволнението на цялата редакция и коства препитанието на семейството на Божинов и полето му за изява през следващите 4-5 години.


През това време се появява "Калуня-каля" - роман, който според Деян Енев разказва за българомохамеданите от Източните Родопи около Априлското въстание на техния жизнен език. Милка Рускова си спомня за баща си, роден преди 90 и починал преди 10 години, на 24 май 2004 г.




Знаете ли къде намери баща ви тази история? И как проникна толкова надълбоко в нея? Как правеше проучванията си - четене, пътуване, разговори?


Не мисля, че става дума за конкретна "история". Той пътуваше много, беше наистина скиталец – пеша, с мотор, с каквото позволява терена. Обикаляше като журналист и кореспондент кажи-речи цялата страна. Имах чувството, че познава всеки камък, всяка река и всяка махаличка по чукарите. Беше обсебен, слят с българската земя по един наистина първичен, страстен начин. Бродеше по незнайни краища, като се върнеше от командировка, винтягата му  странно миришеше на дим и безсъние… Тефтерите му бяха пълни с всичко, което е срещал по пътя си – думи, лица, случки, имена на хора и на местности. Мисля, че героят на "Калуня-каля", Калуньо, е своеобразен автопортрет на баща ми – той е описал своето бродене по белия свят, своите бели и черни дни, своята светлина и своята сянка, извикал е своите огромни въпроси към Бога, ако щете. И към тази основна тъкан са се преплели много други истории.


- Казвал ли е и как си обяснявате, че е избрал такава гледна точка към Априлското въстание? 


Не бих казала, че в романа изобщо става дума за Априлското въстание. Историческата рамка е доста условна, просто фон, върху който тече един човешки живот, но тече не в линейно време, а "по вертикала". Основният проблем всъщност е далеч по-фундаментален – баща ми обичаше да цитира любимия си Кант: "Няма нищо по-дълбоко от звездното небе над мен и от човешката душа в мен".


Та това е истинската тема на романа: човекът, съотнесен към света. Не историческите събития – много по-дълбоко поставен е въпросът за смисъла на човешкия живот, за мястото му, за принадлежността му към доброто или злото, за изборите, за стойностите, за корените и дълбината на човешката природа.


Много по-вярно би било да се каже, че това е един философски роман, в най-чистия смисъл на думата екзистенциален роман, в който, както се казва, "приликата с действителни исторически събития е случайна". Ако все пак е избран определен исторически момент, то е заради изключително драматичния му потенциал да постави човека пред съдбовни  въпроси. Но това е моят прочит.


-Какво означава заглавието и как избираше заглавия?


Калуня-каля означава "кулата на Калуньаа" (Калунь ага) – кулата, която човек цял живот се стреми да съгради. Мечтаната бяла кула, "бели сарае".


- Ето какво питат хората онлайн:  Толкова много въпроси поражда (дори недочетен) романът – за автора (какъв е бил по образование, откъде тези познания за природата, за езика), за сюжета – има ли достоверна история в основата или е изцяло фикция?


Баща ми бе завършил философия в Софийския университет. За да се издържа, работел е на Сточна гара като хамалин – намерихме тефтерчето му, в което всяка вечер описва деня: "Вторник. Труден ден. Три вагона кюмюр. Два вагона ламарина. Сряда. Още по-труден ден."… Докато е работел, от джоб в джоб прехвърлял листчета с немски думи.


Когато завършил университета, владеел пет езика. Интересуваше се от социология, етика, естетика, история на изкуството, литература, краезнание… Огромната му библиотека съдържаше книги на руски, английски и френски език (чрез Народната библиотека си изписваше книги от Париж), а също и на италиански и на испански. Не мога да ви опиша колекцията му от речници!


В края на живота си започна да учи турски език. Беше се задълбал в турската история и култура и често казваше с възхищение, че турчинът като нрав има в себе си изключителна мекота и благородство. Бродеше по родопския край (казваше: "Тръгвам из помаклъка"), губеше се със седмици, беше по някаква причина, не знам  каква, особено привързан към този район. Сега си мисля, че може би го е вълнувал дълбокият трагизъм на помашката душа, това верско и етническо раздвоение, тази генетично унаследена историческа рана. Но не съм сигурна…


Колкото до невероятния му език – едва ли мога да дам определение на нещо, което е от рода на необяснимото, мистичното. Дар. Талант. Мисия на писател. Научил се е да чете и да пише още преди да тръгне на училище. Съвсем малък, в отделенията, си е водил дневник – това са няколко сиво-зелени тетрадчици – които след четвърто отеление подарил на учителката си по литература. Жест на писател – да предоставиш творбата си! Години по-късно тази много възрастна вече жена, пазила ги през всичкото това време, обратно ги подари на семейството ни.


- Сега Деян Енев сравни романа с "Железният светилник". Баща Ви харесваше ли Талев? Каква литература харесваше?


Не сме говорили у дома за Талев. Нямам представа дали го е харесвал. Но за Йовков, за Вазов говорехме.  Говорехме много за Иво Андрич. За Иван Бунин, изумителния руския писател-емигрант.


- Какви са спомените Ви от баща Ви преди случката със сп. "Септември"?


Беше журналист с много остър език, който често му навличаше неприятности. Безкомпромисен във всяко едно отношение – никакви реверанси, по никакъв повод, никаква отстъпка от собствено зададените му стандарти. Без каквото и да било чувство за самосъхранение и "оцеляване". Режеше като бръснач – никой не можеше да му наложи нито тема, върху която да пише, нито пък да пипне и ред от вече написаното.


Като млад журналист му поръчали да напише рецензия за един писател от плеядата на социалистическите величия (не знам дали днес някой помни името му). Написал смазваща рецензия! Е, след много години именно този другар, като прочел очерка му в "Септември" за българите, хвърлени  в съветските концлагери, пръв се обадил на съветския посланик в София – и машината задействала.


- Разказвал ли е как се е решил да го публикува. Очаквал ли е друга съдба на пътеписа, надявал ли се е да не бъде иззет тиражът на списанието?


Мисля, че не е имал никаква представа, че е нагазил в абсолютно забранена зона. Мисля също, че и до края в него остана някакво недоумение за целия шум, който последва. Това беше един много добър очерк, той просто си беше свършил работата на писател. Политическият взрив му бе чужд и неразбираем.


- Какви бяха убежденията му, как гледаше на социалистическата действителност?   


Социалистическата действителност? Не съм сигурна, че изобщо е знаел в какъв свят се налага да живее. Такова нещо не съществуваше. Той бе изследовател, разказвач, "списовател", по собственото му определение. Обитаваше свят, в който се чувстваше напълно свободен. Не познавам по-свободен човек от него, живееше по свои правила, сам задаваше стандартите си и те бяха единствената мярка, с която се съобразяваше. Високата норма на едно "голямо перо", сам обичаше да дава това определение, когато срещнеше нещо изключително талантливо. Нищо по-малко от това, нищо.


- По какво първо вие, като деца усетихте сътресението през 1975 г.? Как се промени той и как протече животът на семейството ви след това?


Уволниха баща ми като кореспондент на в. "Труд", уволниха майка ми, един прекрасен и предан учител от апостолски тип… Сестра ми, ученичка в Английската гимназия бе пред изключване. Аз бях студентка във Философския факултет. За семейството настанаха много, много трудни времена. Дълги години баща ми не можеше да публикува нито ред. Пълна изолация.


Портиерът на Съюза на  журналистите не го пускаше да влезе в Клуба – веднъж го избута навън пред очите ми, докато той се канеше да свали палтото си. Беше прокуден отвсякъде – някои не смееха да се ръкуват с него, политически "прокажения", не го забелязваха, заобикаляха по другия тротоар. Предполагам, че да си свидетел на такова деформирано, агонизиращо човечество е сред най-трудните преживявания… По това време е започнал работата си над "Калуня-каля", така се е справял. 


- Говореше ли баща ви за това -  и какво ви казваше? А след години?


Веднъж спомена, че май по случайност сме останали живи – не за друго, а за да не се превърне неговия "казус" в дисидентски  прецедент и покрай него да "загноят" неконтролируеми обществени процеси…Често казваше с лека усмивка: "Не бойте се, деца! Не бойте се!". И той наистина не се боеше, нямам представа какво го е държало, във време, когато е абсолютно, съдбовно страшно да бъдеш личност. След време нещата още повече се влошиха, защото препечатаха пътеписа от сп. "Септември" в западногерманското списание "Континент". Щемпелът на политическата неблагонадеждност окончателно отмести съдбата му на публицист и писател.


- Каква според вас щеше да е съдбата на "Калуня-каля", ако не беше пътеписът от "Септември"?


Не бих могла да кажа. Във всеки случай, през 1988 година, когато излезе книгата, хората четяха друг вид литература – съветската "перестройка" задаваше съвсем различен тон на времето. Сега ерудирани литературни критици и искрени ценители не спират да се чудят: как така не са забелязали тази книга? Как е минала покрай вниманието им? Около баща ми имаше един своеобразен ореол на безспорен талант и непристъпен човек – дори и тогава появата на романа не би изненадала онези, които познаваха перото му. Познавам мнозина, които се прекланяха пред него.


- Как прие Георги Божинов 1989 г.? А "Златен век" след толкова години изолация? Имаше ли негови колеги, които внезапно промениха отношението си след тази "реабилитацията", хора, които не поддържаха контакт с него след 1975 г.?


За чудо и приказ – след 89-та стана учредител и първият председател на СДС в Благоевград! Но, честно казано, ролята на политически трибун не му беше присъща –  и той го знаеше. Не политиката го интересуваше, макар че обществените възбуди и вълнения съвсем не му бяха чужди. Но сякаш ги гледаше с погледа на литературен анатом.


Колкото до "Златен век" – това отличие дойте ден преди да почине. Нямам представа дали е имал и минутка време да разсъждава върху това обстоятелство. Беше обгърнат със спомени от своето детство, родно място, картини много по-важни за него от вся сует. За семейството ни бе доста закъснял и леко нагарчащ знак за признание – но пък в известен смисъл някакво наместване на нормалността.


- И по какво работеше в последните 15 години от живота си? 


Не е спирал да пише. До последния си ден драскаше по тефтерите си, водеше някакви бележки, четеше по четири книги едновременно, с подчертаване и ремарки, когато му купихме турски речник, потъна да учи езика. През тези 8 или 10 години е събирал материал за "Калуня-каля". Няма как да знаем какви алхимични процеси са протичали в творческото му съзнание, но по-късно сподели: "Писах Калунята като луд".


- Има ли неиздадени негови произведения? 


Навярно ще открием в огромния му архив от тефтери, ръкописи и тетрадки доста непознати неща. Предстои да ги прегледаме и подредим, знам, че сред тях ще има отхвърлени ръкописи, непригодни за, както казвате, онази  "социалистическа действителност".


Сега, след като романът му се изчерпа светкавично, издателите от "Хермес" подготвят нов, по-голям тираж. Предстои преиздаването и на друга книга на Георги Божинов –  "Караджата". Вероятно отново ще видят свят и събраните му разкази и пътеписи. Заговори се дори да бъде включен в образователните програми на литературните и журналистически факултети.


Огромна е заслугата на писателя Деян Енев, който вдигна тръбата и оповести не само възторга от откритието си на едно изключително литературно явление, но и страха си от онова, което е могло да се случи – тоталната забрава, изтриването на едно име, на едно творческо дело от интелектуалната памет на нацията…


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на otg46594191
    otg46594191
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Само за да видят бял свят творбите на Георги Божинов, си е струвало социализмът в България да бъде пометен. И обърнете внимание до кого е пратен доноса за пътеписа в списание "Септември", до съветския посланик!

  2. 2 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 515 Неутрално

    книгата е най-доброто от български автор от последните 20 години и няма нищо общо със железния светилник или с която и да е друга книга.

  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Да си призная честно досега не съм я чела,но ще си я взема от Хеликон.

    Tony
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 530 Неутрално

    От поробените от Турция България последна се освобождава. 1827г. при Наварин обединена флота на Русия, Англия и Франция освобождават Гърция заради позиции в Средиземно море. По-късно май сърбите заради Адриатика. Ние, уж стратегическа точка, последни. Калуня каля-бялата кула. Това ми напомня книгата "Златният храм"на У.Голдмън, където, особено в младите си години се стремиш към свой собствен връх. Помня финала, по памет, където момчето споделя на гроба на приятеля си,че..."няма златен храм..." или е недостижим. Ще я търся и ще я прочета.

  5. 5 Профил на Рада Госпожина
    Рада Госпожина
    Рейтинг: 515 Любопитно

    Романът наистина е по-скоро житейско-философски, но историческият и географския контекст могат да бъдат локализирани с пределна точност - става въпрос за Западните (Дневник, а не Източните!!!) Родопи, по-точно ридът Дъбраш (Дубраш, в романа), още по-точно помашките села между Сатовча и Доспат (на някои от тях - Жежла, Църън - само леко са изменени имената, вж. Google Maps), "Рата" е другото име на Доспатската река, а "метежът" - метежът не е нищо друго освен Баташкото клане от май 1876 г. до последния детайл...

  6. 6 Профил на manu_chao
    manu_chao
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Предстои ми да си я купя и прочета с интерес.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  7. 7 Профил на Васил Богданов
    Васил Богданов
    Рейтинг: 907 Неутрално

    Предлагам на наследниците на писателя да изпратят по една бройка от книгата на:
    1. Съветския посланик, който е задействал машината срещу тях
    2. На онзи неназован соц писател (или наследниците му), който го е наклепал пред посланика, с посвещение и с едро изписано числото на тиража+допечатката

    Васил Богданов
  8. 8 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Весело

    Браво на Деян Енев!
    Постъпка на джентълмен.
    А добрите творби никога не изчезват завинаги, просто чакат своя Колумб.

    "Winter is Coming"
  9. 9 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#5] от "Dumont d'Urville":

    в книгата нямаше пояснение, което е още едно от достойнствата и,
    благодаря,

  10. 10 Профил на Рада Госпожина
    Рада Госпожина
    Рейтинг: 515 Весело

    До коментар [#9] от "ana_ni":

    В живота рядко има пояснения "под линия", но винаги е приятно да разпознаеш "действителни лица и събития"... ))

  11. 11 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7545 Неутрално

    Ето,така се убиваше българската интелигенция.Несредствено след 9.09. физически,по-късно психически.А сега се чудим,защо Слави Бинев оглавява Комисията по култура.

  12. 12 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#11] от "rosiraycheva50._":

    Не се чудим - защото никой не възрази да стане евродепутат, архонт, с какво е по-достоен за тези длъжности? Народът знае: "Подай му пръст, ръката ти ще налапа."

    "Winter is Coming"
  13. 13 Профил на blame
    blame
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Романът е толкова добър, че нищо по-малко от "класика" не му приляга. Спокойно може да влезе и в програмите по литература на средните училища. Тогава на никой няма да му скимне да го сравнява с което и да било друго произведение.
    Виж за сравняване на автора - да! Имали сме писател от ранга на Исмаил Кадаре.

  14. 14 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Прочетох я за три дни. Рекорд ми е. Изключително описателна до най- малката подробност, както на материята, така и на човешката душевност, от честа, достойнството, правотата, та чак до почти животинските инстинкти срещани у всеки, описани с умерена еротика на изказа, последният богат и на епитети, определения и една очароваща, вкл. и за мен, архаичност на словото.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  15. 15 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Десетки фондации са получили грантове да клеймят комунизма по всички линии... То не беше кофти - храна, не бяха забравени писатели - дисиденти, не бяха оди за Филип Димитров... Доста пара е отишла за тая част на медийната ни среда - трябва да се създаде явно негативизъм на всяка цена. Пък после и да се употреби за нещо - тепърва ще видим за какво...

  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4186 Неутрално

    Много човешко и топло интервю. Искрено и неподправено.

    klimentm
  17. 17 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4186 Неутрално

    До коментар [#15] от "polux":

    Не забравяй че не си единственият живял по онова време.
    Колкото и пари да похарчат, пак няма да стигнат за да опишат цялата лъжа и мерзост на онези години.

    klimentm
  18. 18 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 830 Любопитно

    До коментар [#5] от "Dumont d'Urville":

    Благодаря за поясненията!
    Тъкмо се чудих, дали през 1876-та в Източните Родопи някой въобще е разбрал, че нещо става на другия край на планината, но сега вече всичко си пасва.

    Ще се чете, то е ясно...

  19. 19 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1303 Неутрално

    Някак си историята и съдбата на Георги Божинов ми напомня за тази на Джорджо (и той Георги ) Перласка, който спасява живота на хиляди евреи в Будапеща, но този му подвиг става известен едва малко преди смъртта му на 80 години.

  20. 20 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Любопитно

    До коментар [#15] от "polux":

    Тази фондация доста е изпреварила събитията, първото издание е през 1988 г., сигурно използват пророци.

    "Winter is Coming"
  21. 21 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#20] от "Arya Stark": Фактът, че първото издание е от тогава само показва, че авторът не е бил чак толкова забранен и репресиран, колкото се опитваме да го изкараме. А пък тенденцията е видна - доста пари се наливат, за да бъдем убедени, че примерно Вапцаров е разстрелян от комунистите, или че храната през онзи период, за разлика от сега е била пълен шит.... Малко прекалено, мерси!

  22. 22 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#21] от "polux":

    По-интересно е от кого е бил предаден Вапцаров, но темата не е тази.

    "Winter is Coming"
  23. 23 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#22] от "Arya Stark": Ами почетете по темата. Ще научите доста. Предаден... хубава пропагандна теза, която се мъчи да отвлече вниманието. На кого е бил предаден и кой и по какво законодателство го е разстрелял? Нали тогава сме били демократично царство, защитаващо човешките права.... Такъв напън за пренаписване на историята не бях виждат отдавна. Само четенето ни прави свободни - иначе оставаме вярвананията си на пиар мъглата, щедро създавана от Америка за България и другите подобни....

  24. 24 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#23] от "polux":

    Ами прочетох "Дело 585/1942 - Никола Йонков Вапцаров" и затова не мога да приема намеците Ви. Ако някой е ограничавал свободите ни, това по никакъв начин не е Джордж Сорос или фондация Америка за България, говоря за периода 1944 -1989 г.

    "Winter is Coming"
  25. 25 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#24] от "Arya Stark":

    Смятате ли, че Вапцаров е справедливо осъден по законодателство на демократична държава?

    Не познавам Сорос. Но виждам как куп уж български фондации плащат с грантове от САЩ за определено обществено мнение у нас. Това ме обижда и унижава. Вас не ли?

  26. 26 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#25] от "polux":

    Не твърдя, че разстрелът на Вапцаров е следствие от справедлива присъда, още по-малко, че България е била демократична държава през 1942 г. Твърдя, че не е станала такава и след 1944 г., нито дори след 1989 г., за голямо съжаление. Днес имаме някои демократични свободи, но не достатъчно. Моето мнение не е платено от никаква фондация - руска или американска и ако някой използва името си за евтина или скъпа пропаганда, това не обижда мен. Унизително за мен е родината ми да бъде управлявана от недостойни, зле образовани, лошо възпитани и непочтени управници. Унизително е най-способните да търсят осъществяване на таланта си на хиляди километри, а децата и внуците на червената номенклатура да харчат заграбеното от дедите им със самочувствието и наглостта на вечни победители, да разтягат историята, както им е удобно, да изопачават дори факти от най-близкото минало, да употребяват медиите за реклама на отвратителните си мутри, цинична идеология и безмерно самодоволство. И никога да не бъдат наказани, дори морално. И не, не познавам Джордж Сорос, никога не съм се облагодетелствала дори с една стотинка заради своята принципна позиция!

    "Winter is Coming"
  27. 27 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#26] от "Arya Stark":

    Съгласен съм с Вас! Безусловно. Не бих твърдял, че някой Ви плаща, извинете ме, ако съм създал двусмислие по отношение на Вас!

    Но неприятно впечатление ми прави тенденцията за заплащане на пропаганда у нас - а се вижда често, особено в този вестник. Вижда се и контрапропагандата... И сравнително лесно се установяват авторите и източниците на финансиране на тяхната дейност. Това ме обижда. Обижда ме и сляпото вярване в тезите на пропагандата и контрапропагандата - мнозина предпочитат да вярват, вместо да помислят и още повече - да прочетат не само един източник.

    А иначе мненията ни съвпадат в голяма степен. Споделям Вашето по-горе.

  28. 28 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#27] от "polux":

    това удовлетворение от споделена позиция по важна тема е непостижимо за тях, с Вас спечелихме точка!

    "Winter is Coming"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK