Евгения Иванова: Освобождението не е политическо събитие, а състояние на духа

Евгения Иванова

© Антон Попов

Евгения Иванова



Евгения Иванова е от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството преди смяната на тоталитарния режим. На няколко пъти е задържана от Държавна сигурност. Сега е доктор на науките и професор в Нов български университет. Нейни изследвания, като например за нагласите на мюсюлманите в България, са предизвиквали бурни реакции и самата тя е била дамгосвана като "заплаха за националната сигурност". Автор е на монографии, сред които "Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност", "Отхвърлените "приобщени" или процеса, наречен "възродителен" и "Българското дисидентство". Най-новата й книга излезе през ноември - "Ислямизирани Балкани. Динамика на разказите".
Освен етнолог и балканист тя е и белетрист. Автор е на романите "Фото Стоянович", "Оглушително бяло" и "Планът Константинопол".


Какво е за Вас 10 ноември? Коя е най-важната дата от последния четвърт век?


- В началото беше, разбира се, еуфория. Но тя започна преди 10 ноември. Може би на 3-ти – на онзи митинг на "Екогласност", когато за първи път хората гласно поискаха "Демокрация!". Беше опияняващо. После изтрезняхме, но Вие не ме питате за после…




Какво е най-ценното за Вас от дисидентските времена?


- Усещането, че вече не живея в лъжа. И усещането за щастлива общност, което твърде бързо се изпари.


Вие сте от учредителите на Клуба за гласност и преустройство, но като че участието Ви в политиката свърши с дисиденството и опозицията. Защо? Никога ли не сте се изкушавали да имате власт - бихте могли да я използвате за доста смислени неща?


- Не ставам за политика. И участието си в Клуба не възприемам като политика, а като невъзможност повече да се живее по "оня" начин – с изшушукано недоволство и самоналожена цензура.


Колкото до изкушението от властта – твърде бързо видях как тя променя хората от "щастливата общност", как ги превръща в зависими. Все още мисля, че най-умното решение в живота ми беше да не участвам във властта. Не съм сигурна в какво би ме превърнала…


Изследвали сте турците и помаците, сигурно имате впечатления от първите турски организации, както и от ДПС. Какво е ДПС - гарант за етническия мир, за евроатлантическата ориентация, или партия с обръчи от фирми, на ченгета и сделки на тъмно?


- Вероятно ДПС е всичко това. В началото изглеждаше (или се представяше?) като гарант за етническия мир. После все повече се чувстваше като владетел на етническия мир, по чиято заповед той ще бъде запазен или ще се срине. Така самият етнически мир се обезсмисли като ценност. Затова ДПС отдавна не е етническа, а най-обикновена олигархическа партия.


Какъв е във Вашите очи Ахмед Доган - проклятието на България, най-умният и прозорлив политик, човекът с най-много власт, амбицициозното момче от село, отмъщаващо на всички, които са се опитали да му дърпат конците?


- Българското общество като че ли проявява силна склонност към сатанизация: посочва се някакъв сатана и той е виновен за всичко. Така беше с Алексей Петров, така е сега с Цветан Василев. За съжаление, сатанизирането на Доган (и на ДПС) рефлектира върху турците и мюсюлманите изобщо. Може би е време да се проумее, че Доган е просто политик – малко по-циничен (поради което откровен) и по-умен от останалите. Вярно е, че зад философските му еквилибристики се подава "момчето от село", но колцина са българските политици (и предишни, и сегашни), на които това не се случва?


Има ли държавник от последните 25 години, който заслужава паметник?


- Ако има такъв, той би трябвало да се срамува от самата мисъл да се превъплъти в паметник. Иначе най-сполучливия паметник съм виждала в Радомир – на безименния бозаджия…


 Освободихме ли се?


- Освобождението не е политическо събитие, а състояние на духа.


Срещу какво се борите днес?


- Би трябвало вече да съм се уморила от борби. Но все още не мога да понасям предразсъдъците, клишетата и простотията. И нагласата "от мене нищо не зависи". Изглежда, не съм се уморила за съжаление…


Най-новата книга на Евгения Иванова "Ислямизираните Балкани" е поредното доказателство, че не търпи предразсъдъците и клишетата

Най-новата книга на Евгения Иванова "Ислямизираните Балкани" е поредното доказателство, че не търпи предразсъдъците и клишетата


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "Освобождението е състояние на духа"
    Това е.

    Happy face says, adios !
  2. 2 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Какво е най-ценното за Вас от дисидентските времена?
    ========================================
    Клубът за подкрепа на гласноста и перестройката започва своята дейност с изпращане на възхваляваща телеграма до комунитическия лидер на СССР товарисч Горбачов за годишнината от Великата Октомврийска Социалистическа революция. Какви са тези дЕсиденти по комунизма дето хвалят главния си (уж) душманин?
    http://www.omda.bg/public/arhiv/klubat/Telegrama_do_Gorbachov.htm

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2108 Неутрално

    Освобождението не е политическо събитие, а състояние на духа. И е така и не е така.Сигурен съм,че свободни по дух хора има дори в КНДР,обаче като го затворят този дух в затвора заедно с физическото тяло и след няколко години,духа на свободата отлита.Със сигурност трябва да има политически акт който да защитава и духа и физическото тяло от посегателство на властта.

  4. 4 Профил на sweeper
    sweeper
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Достойна за уважение е гражданската позиция на проф.Иванова. Нека повече от нас да съзнават и последователно отстояват ценностите на свободата и почтеността. Защото точно от там минава личния ни Път на Любовта и смирението ...

  5. 5 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    - Усещането, че вече не живея в лъжа."

    -Ех,поне това усещане да имах,щях да съм донякъде удовлетворен.

  6. 6 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 690 Неутрално

    Под "освобождението" хората обикновенно разбират премахването на някаква тежест, някакъв товар. В повечето случаи това е верно.

    Но в случая с политическата свобода отдавна се знае, че "товарът на свободата е много по-тежък от товара на робството". За съжаление не помня автора на тези умни и верни думи.

    Та в нашият български случай се оказа, че този товар за много от нас все още е твърде голям. И множество хора просто не искат да го носят.

  7. 7 Профил на timtim
    timtim
    Рейтинг: 567 Неутрално

    "Освобождението не е политическо събитие, а състояние на духа."
    Г-жа Иванова, защо тогава преди 10-ти, не бяхте в състояние на духа - "свобода", а отидохте на митинг?
    Разбира се, че е политическо явление. Милион пъти!!!

  8. 8 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 926 Весело

    Вярно казва, Доган е по умен политик от останалите....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK