Мирча Картареску, писател: Резултатът от изборите говори за морално възраждане на румънското общество

Мирча Картареску, писател: Резултатът от изборите говори за морално възраждане на румънското общество

© Cosmin Bumbut, Личен архив



Румъния е почетен гост на тазгодишното издание на софийския Панаир на книгата, открито във вторник в НДК. Предвиждам, че в следващите години румънската литература ще изживее разцвет, подобен на този на новото румънско кино, заяви в интервю за "Дневник" Мирча Картареску (роден през1956г.), смятан за най-значимия съвременен румънски писател, с повече от 30 заглавия, преведени на 15 езика.


Пред "Дневник" освен за литература, Катареску, който твърди, че е писал по един и същи начин преди и след 1989 г. говори и за политика. "Нямаше как да остана встрани от политиката в тези дни, когато опасността от отклоняване от демокрацията и от европейския ни път бе по-голям от всякога", казва той във връзка с президентските избори през ноември, когато смятаният за фаворит ляв кандидат Виктор Понта бе победен от етническия германец Клаус Йоханис.


Българската публика може да се срещне с Мирча Картареску на Националния щанд на Румъния на Панаира на книгата в НДК в събота (13.12) от 17.30, когато румънският писател ще разговаря с преводача Иван Радев.




Тези дни бе обявено, че ще получите престижната награда за най-добра книга на Лайпцигския панаир на книгата през 2015 г. за трилогията "Ослепително". В същото време преди няколко месеца обявихте, че отхвърляте "с погнуса" пожеланията на румънския премиер Виктор Понта, който ви пожела успех в надпреварата за Нобел. Какво значение имат наградите за Вас?


Преди да да бъде признание за някой писател, една награда е признание за самата себе си, когато е присъждана честно на писател, който я заслужава. Отличеният писател простира авторитета си върху получената награда и журито, което я е присъдило. Затова и наградите са образ и подобие на авторите, които ги получават – някои са значими, а други са компенсации, които членовете на някой литературен кръг получават един след друг.


Струва ли ви се, че в румънското общество съществува някакво вманиачаване по наградите, и специално по Нобеловата награда за литература?


Да, но това е по-скоро вманиачаване на обществото, отколкото на писателите. Писателите са стоици, знаят, че не трябва да се тревожат за нещо, което е извън контрола им. Добре е да получиш голяма награда, не само за себе си, но и за общността, към която принадлежиш, но няма какво да направиш, освен това, което така или иначе правиш всеки ден, когато пишеш, без да мислиш за някаква отплата.


Представител сте на поколението, дебютирало през 80-те години в най-мрачните времена на режима на Чаушеску. От дистанцията на времето фактът, че сте творили в две исторически епохи ви се струва по-скоро предимство или недостатък?


Литературният ми проект никога не е зависел от историческите обстоятелства и от всекидневния ми живот. Писах по един и същи начин преди и след 1989 година. Публикувах всичко, което написах през комунизма – авангардна и постмодерна поезия, фантастични разкази. Бих могъл да ги пиша и днес.


След период на известно отдръпване от политическия живот се завърнахте в дните между двата тура на президентските избори в страната Ви, когато призовахте "Йоханис или нищо". Показахте и Ваше интервю от 2009г., в което заявявате, че бихте желали Румъния да има за президент човек като кмета на град Сибиу, което ви прави първият видял Йоханис като потенциален държавен глава. Защо бе необходимо да излезете от политическото мълчание?


Нямаше как да остана встрани от политиката в тези дни, когато опасността от отклоняване от демокрацията и от европейския ни път бе по-голям от всякога. Новият президент Клаус Йоханис е убеден демократ и е огромен шанс за днешна Румъния. Беше качен на власт от новите поколения като протест срещу корупцията и политическата класа в Румъния. Вотът бе антисистемен и говори за морално възраждане на нашето общество.


Мирча Картареску, писател: Резултатът от изборите говори за морално възраждане на румънското общество

© Румънско посолство


Защо бе толкова важно да спечели Йоханис? Обнадеждени ли са хората, че нещата най-после ще тръгнат в правилната посока? Не се ли възлагат направо месиански надежди на новия президент и това не създава ли риск от разочарование?


Алтернативата бе продължаване на порочната система, срещу която се бори и настоящият президент Траян Бъсеску, а освен това и ориентация на изток в международен план, което би било равнозначно на национална катастрофа. Йоханис, разбира се, не е Месия, но той ще има силата да насочи Румъния към една европейска нормалност, което предполага правова държава, независимо правосъдие, свобода на изразяване, борба с дискриминацията, фунциониране в рамките на ЕС и НАТО. Ако успее да направи това, за мен е достатъчно. От тук ще дойде и икономическата ефективност и просперитета, който желаем всички.


Трите тома на "Ослепително" надхвърлят 1400 страници. Не се ли страхувате, че в днешно време никой не чете толкова много, при положение, че съобщенията в "Туитър" са ограничени до 140 знака?


Напротив, аз мечтая за 15-те хиляди страници на най-дългия роман на света – "Нереалните кралства" на Хенри Дарджър. Край него "Ослепително" изглежда като бедна карикатура. Дебелите книги са очарователни точно защото не ги чете никой. Нечетивността е качеството, което най-много ценя в една книга. Мечтая за книга, нечетивна като камъните, като облаците, като хората. Ако аз самият разбера части от това, което пиша, съм напълно удовлетворен. На света има достатъчно книги, които всеки може да разбере.


В едно интервю признавате, че са ви били нужни 14 години, за да напишете "Ослепително". Беше ли трудно да се откъснете от романа? Колко голяма беше паузата след завършването му, преди да се захванете за нещо друго?


Подобно на всичките ми творби, "Ослепително" се написа сама, като в сън. Понякога ми се струва, че някой ми я диктува. Нищо не съм трил и нищо не съм добавял към първоначалния й вариант. Тъй като е писан на ръка, ръкописът изглежда като преписан от писар. Така че не си дадох сметка как минаха тези 14 години, нито четирите след завършването на романа, в който не писах нищо голямо. От три години обаче пиша книга, на която възлагам много непремерени надежди. Преминах шестстотната страница, не разбирам почти нищо от нея, значи е добре.


Изминаха 10 години от публикуването на първия превод на ваше произведение на български. Каква е връзката Ви с България, за която пишете в "Лявото крило", първата част от трилогията "Ослепително"?


Връзката ми е символична и онирична в литературен и полуфикционална в биографичен план (майка ми наистина е от български произход, но е второ или трето поколение – дори баща й не знаеше български език). В действителност, връзката ми е емоционална. Посещавал съм многократно България, където са приятелите ми Иван Станков, Нейко Генчев и Емил Андреев. Тази страна ме очарова с красотата си на автентична икона. Страна, в която ти се иска да се връщаш отново и отново.


В последните дни в България много интелектуалци излязоха да протестират срещу неподходящите според тях политици, получили ръководни постове в парламентарната комисия по култура и в съответното министерство. Как стоят нещата в Румъния? Прави ли държавата достатъчно за популяризирането на румънската култура по света?


За съжаление, ситуацията е същата и в Румъния. Преди две години Румънският културен институт бе практически унищожен по политически причини, а останалите институции за културен мениджмънт функционират в най-добрия случай посредствено. Дори не ми се иска да говоря за културните комисии в политиката, за телевизиите и т.н., по-подходящо би било те да се наричат некултурни, като знаем какви са членовете им и как работят.


Какво бихте препоръчали на български читател, на когото предстои първа среща със съвременната румънска литература?


Твърде много бих могъл да се разпростра по тази тема. Съвременната румънска литература е лабиринт, в който можеш да се загубиш с наслада, има десетки интересни поети и прозаици. Всички литературни направления и модели съсъществуват: от пънкарското насилие на кварталните истории, пълни с порнография, дрога и жестокост до свръхрафинираното естетско писане, пропито с интелектуалност. Онова, което ни липсва, не е литературната продукция, а ефективен пазар и професионални платформи за културен мениджмънт във вътрешен и в международен план. Предвиждам, че в следващите години румънската литература ще изживее разцвет, подобен на този на новото румънско кино.


Из "Крaсиви непознати" в превод на Ванина Божикова


Бягам от интервютата и камерите като дявол от тамян. Обикновено всичко започва с обаждане по мобилния телефон, чувствен, неустоим глас на жена, която мечтае за теб от дете: "Ало, господин Мирча Картареску?" "Да...", отговарям с усещането, че говоря с Мерилин Монро. Следва порой от влюбени слова. Предлага ми се тет-а-тет в спокойна атмосфера, "когато и където пожелаете". Гласът звучи така, сякаш интервюто за кой знае коя културна рубрика на някой вестник е само претекст за един прекрасен следобед. "Добре", съгласявам се, изигран за пореден път, "тогава утре вкъщи". В мига, в който приемам, знам какво ще се случи на другия ден, защото винаги така се случва: вместо развълнувана госпожица на вратата ми се оказва космат, смъртно отегчен тип с разкопчана до пъпа риза, който остава само колкото да разпита за това, което интересува него от литературното ми битие: колко са ми платили за "Защо обичаме жените", каква кола карам, дали се страхувам от числото 13 и дали предпочитам италианската кухня пред гръцката. След това изчезва, и то безвъзвратно: не ме уведомяват кога ще излезе интервюто, не ми изпращат копието, за което съм помолил, а когато най-накрая го видя, направо полудявам: заглавие с огромни букви: "Картареску обича пълнени чушки", "На Картареску му е писнало от Румъния", "Нобел за Картареску", а под него глупостите, които съм наговорил, превърнати в десет пъти по-големи глупости... Постоянно си казвам: така ми се пада, като съм такъв идиот, но всеки път повтарям всичко от самото начало, защото в нашата скръбна долина изкушенията са безкрайни...



Когато дойде телевизионен екип, е още по-зле. В миниатюрния ти кабинет нахлуват петима-шестима души с джинси, пуловери, жилетки и бради, влачещи хиляди метални куфари, в които, ако се съди от формата им, не би могло да има друго, освен картечници, но все пак изваждат от тях малко по-миролюбиви неща: кабели, прожектори, микрофони, плюс други части, които не съумявам да идентифицирам. Монтирането им трае горе-долу колкото ти е необходимо да научиш немски. Постоянно им се пречкаш, местят те насам-натам, без да кажат и дума, постепенно горкото ти килимче се покрива с проби от улична кал, пот, но най-вече с ужасяващи, увити като черва кабели. Техниците сякаш се увеличават с всеки изминал миг, появяват се праисторически бетакам камери, чаша с вода се преобръща, една от картините пада от стената... Какво да обяснявам повече, в нещастния ми кабинет настъпва положението "Тоху ва Боху", за което говори Талмудът. Един от брадатите пъха щекер в един контакт, който виси от стената и тогава по правило едно след друго настъпват две електрически явления: или изгърмява крушката на прожектора, или ми гръмва таблото с бушоните. Ако не се случи нито едно от двете, след това получавам огромна сметка за ток. Накрая някоя дама с пищни форми усложнява още повече нещата в кабинета ми, който се превръща в нещо като асансьорна кабина. Посочва ми се мястото, на което трябва да седна, за което така и така бих се досетил и сам, защото е единственото свободно място, останало в стаята. Телевизионните интервюта не са за клаустрофоби. Друг (един) брадат мъж ме опипва неприлично под фланелката под претекст, че ми слага микрофона. После ме кара да се престоря, че пиша нещо на лаптопа, че вадя някоя книга от библиотеката и се зачитам в нея с огромен интерес, че съм вперил поглед през прозореца, обзет от внезапно поетично вдъхновение... Интервюто трае цели векове, макар че първоначално са ти казали, че няма да продължи повече от половин час. Постоянно нещо не е наред с касетите, с осветлението, с пудрата по горната устна на дамата, постоянно ме прекъсват на най-изтънчената фраза (тъй като полагам неимоверни усилия да изглеждам умен, докато шестнайсет души с отегчени физиономии ме гледат в устата) и ме карат да я изрека отново... Въпросите, разбира се, са все едни и същи: защо обичам жените, колко печеля от литературата, каква кола карам. След това отново ги обърквам. Отнема им също толкова време да демонтират инструментите си, колкото им трябваше да ги сглобят. Обръща се още една чаша, пада още една картина като във филм, пуснат наобратно. Дори ми се струва, че всички си тръгват гърбом, докато мърморят обърнати наопаки думи. До вечерта се занимавам да създам отново света след първичния хаос. Естествено, и този път не ми се дава дори най-бегъл ориентир кога ще се излъчи предаването. Аз така и така не гледам телевизия, още по-малко за да гледам самия себе си (ако ми домъчнее за физиономията ми, се поглеждам в огледалото), но родителите ми, милите, винаги се радват.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hchinaski
    hchinaski
    Рейтинг: 409 Неутрално

    А резултатите от изборите тука говорят за дивата селяния на нашето общество.

    Впрочем, Картареску е много голям писател.

  2. 2 Профил на manu_chao
    manu_chao
    Рейтинг: 581 Неутрално

    За съжаление, у нас резултатите от изборите говори за продължаващото морално разложение на обществото ни.
    Браво на румънците!
    А, беше не много отдавна времето, когато управниците ни се хвалеха за "мирния преход", за разлика от румънците, където се "проля кръв".
    Е, днес вече знаем какво означава този "мирен преход" - пълна липса на отговорност, за престъпленията на комунизма.
    Днес, новата мантра е "независимост на институциите", което си го превеждат като "не зависим от законите".

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  3. 3 Профил на Батков-вън
    Батков-вън
    Рейтинг: 540 Неутрално

    Показателно е как е застанал с името си зад Йоханис. Тук ни един от интеректуалците не го направи преди изборите, а след тях бяха първите, които започнаха да леят помия

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  4. 4 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1019 Неутрално

    [quote#2:"Walter_White"]А, беше не много отдавна времето, когато управниците ни се хвалеха за "мирния преход", за разлика от румънците, където се "проля кръв". [/quote]
    Интересно, защо на 09.09.1944г комунистите не направиха мирен преход към комунизъм и избиха десетки хиляди предимно високо образовани и интелигентни хора, а 45 г по-късно бяха най-големите радетели на мирния преход....

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  5. 5 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 810 Неутрално



    [quote#2:"Walter_White"]А, беше не много отдавна времето, когато управниците ни се хвалеха за "мирния преход", за разлика от румънците, където се "проля кръв". [/quote]

    Не забравяй , че тук нашите комуняги се оказаха по хитри или страхливи и се дръпнаха сами по назад като сдадоха властта , а Чаушеску извади танкове и снайперисти, които стреляха на месо.

  6. 6 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#1:"hchinaski"]А резултатите от изборите тука говорят за дивата селяния на нашето общество. [/quote]

    И колко кандидата като Йоханис са се явили тук на изборите, дори и реформаторите изглеждат като комсомолски скретари пред Йоханис, 2001 и ние избрахме немец да ни управлява.

  7. 7 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1999 Неутрално

    Видно е не само моралното ви възраждане,а и в други сфери на обществено политическия ви живот.Ние в България забравихме думичката морал,камо ли да го възраждаме.

  8. 8 Профил на DL
    DL
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#6] от "Harvey Specter/ маркирай 15 номер от бюлетината/":

    Ние си го избрахме да ни оправи, и той си ни оправи.

  9. 9 Профил на yado_san
    yado_san
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "Подобно на всичките ми творби, "Ослепително" се написа сама, като в сън. Понякога ми се струва, че някой ми я диктува. Нищо не съм трил и нищо не съм добавял към първоначалния й вариант. Тъй като е писан на ръка, ръкописът изглежда като преписан от писар."

    Впечатлен съм и от тези думи, и от цялото интервю, и от откъса след интервюто. Ще взема да прочета повече негови неща.

  10. 10 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2179 Неутрално

    Така е, румънците ни показаха, че като искаш може да постигнеш нещо, а не да стоиш настрани и да викаш "всички са маскари" и "зле, по-зле, най-зле".
    И това което ми прави силно впечатление са думите на писателя, че " не може да стои настрани, когато трябва да се решават нещата" и разбира се да направя разликата с отношението на нашите интелектуалци, които се опитват да стоят над и извън нещата, което не им пречи да искат от държавата и се жалят как същата тази държава ги "прецаква".
    Така че и ние, и тези от хората на духа, които не желаят нещата да се оставят в ръцете на явни и тайни кукловоди, трябва да бъдем активни и да се включваме в политическия живот, такъв, какъвто е, за да можем да му въздействаме и насочваме в желаната посока.

  11. 11 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2179 Неутрално

    До коментар [#6] от "Harvey Specter/ маркирай 15 номер от бюлетината/":

    И така е и не съвсем.
    Самия Йоханес си има своите трески за дялане, включително правосъдни спорове ( не знам и не мога да кажа реални или измислени) и ако това беше у нас, колко му е дори от десните среди, като например Антон Тодоров да го "направят на нищо".
    така че не е и не може да е оправдание, как те са си намерили "идеалния" кандидат и вариант, а ние видиш ли няма от какво да избираме.
    Цялото внушение, при това подкрепено и подкрепяно и до ден днешен от нашите хора на духа ( виж един Редута например, но и маса други) е, че " да избираш по-малкото зло е много отвратителна и унизителна разбота", та в резултат си избираме по-голямото зло.
    Логично, не ще и дума.
    А после, като съвсем се оплескат нещата, избираме някакви, също не идеални хора, които кое по напред да правят, да стабилизират нещата ли, да ги реформират ли или и собствените си игри/грешки да заформят и разбира се ни разочароват, следва "айде у лево" ( докато си наберем гъбите) и поредния кризисен период. Та по този цикъл се движим като идиоти 25 години и се чудя, дали все пак ще ни дойде акъла.

  12. 12 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#11:"tsvetko_51"]Самия Йоханес си има своите трески за дялане, включително правосъдни спорове [/quote]

    Мисълта ми е, че на изборите ние нямахме кандидати от калибъра на Йоханис, че да си посипваме главата с пепел, без значение дали има някои черни петна в историята си до тук, което е нормално да има предвид , че толкова години е бил кмет на не малък град.

  13. 13 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#11:"tsvetko_51"]Цялото внушение, при това подкрепено и подкрепяно и до ден днешен от нашите хора на духа ( виж един Редута например, но и маса други) [/quote]

    Тея от Редута са пълна трагедия , те и на Исус и Бог отец ще намерят кусури без дори да се напъват , те живеят в собствен свят. Естествено изключвам от тях Тони Филипов, които също се подвизава там, Дневниците му са страхотно четиво.

  14. 14 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 719 Неутрално

    И аз така, обичам дебелите книги , но и дългите филми, за разлика от сериалите, които предпочитам да са ограничение до 10-12 епизода.

  15. 15 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9179 Неутрално

    "Резултатът от изборите говори за морално възраждане на румънското общество".
    Дали ще имаме повод и ние някога да го каже.

  16. 16 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 3765 Неутрално

    Ключовият момент в Румъния беше самоорганизацията на емиграцията да гласува. Мечтата на кагебистите беше да прокудят колкото се може повече от мислещата част от населението в чужбина, но с глобализацията и бума на социалните мрежи самоорганизацията на тази група за гласуване стана много лесна, единствена пречка се оказаха умишлено поставените технически бариери.

    Същият пример трябва да се следва у нас. Не да се мисли за задължително гласуване, а да се мисли как да гласува емиграцията - електронно или по пощата.

    Защото ако емигрантите гласуват съзнателно, пътуват половин държава и се редят на опашка, то тези, които нямат съзнанието и не са гласували никога, а сега ще ги задължават да го правят, могат голяма каша да надробят.

    ГЕРБ е ДПС-то на етническите българи.
  17. 17 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Писател със свободна "хипербола" ...

  18. 18 Профил на не на безразличието
    не на безразличието
    Рейтинг: 1256 Неутрално

    До коментар [#3] от "Батков-вън":

    ми нашите интелектуалци са партийно ориентирани и са на хранилка при властта винаги,е има и изключения като Радой Ралин
    лека му пръст, голям човек...ама не виждам никой който може да го доближи даже от тия днешните

    'Българите сме малък но много прост народ.' М Вешим
  19. 19 Профил на plf
    plf
    Рейтинг: 446 Неутрално

    Виждам често какво постигнаха румънците. Искренно ги поздравявам! И им пожелавам да не смъкват темпото!
    За друго не ми се говори

  20. 20 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1355 Неутрално

    ..вече искам да съм румънец..

  21. 21 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1355 Неутрално

    ...добре е,че мечката гази червените отпадъци в двора на комшиите...

  22. 22 Профил на Barurumm
    Barurumm
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Преди няколко месеца попитах една румънка дали и при тях е пълно с хора дето да мислят, че по времето на СССР било по-добре. Тя ме погледна все едно съм луд и каза: "Естествено, че не." После добави: "Всъщност има тук-там по някой такъв, но всички му се смеят. В Румъния всички са безкрайно ентусиазирани от ЕС, изравняването със старите държави членки е нещо като национален идеал".
    Нека не се изненадваме от моралния, икономически и институционален прогрес в северната съседка





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK