Сьоун, писател: Културата е билетът на малките народи към света

Сьоун, писател: Културата е билетът на малките народи към света

© Дагур Гунардсон, Организаторите



Сьоун (Сигурьон Биргир Сигурдсон) е един от най-известните писатели на родната си Исландия. Дебютирал като поет на 16 години, през 80-те той става част от ново поколение авангардни артисти, които променят исландската културна сцена и дават на света музиканти като Бьорк.


Сьоун е автор на няколко известни текста към нейни песни (Joga, Isobel и I've Seen it All към саундтрака на "Танцьорка в мрака" в съавторство с Ларс фон Триер), а с романа си "Сказание за лисицата" (издаден на български от Intense, 2011) е носител на Наградата за литература на Скандинавския съвет, както и много други. Автор е на още десетки книги с поезия и проза, пише текстове за музика, съвременни опери и за деца.


Сьоун гостува на Софийския международен литературен фестивал в НДК, където от 18.30 днес е ще бъде представен от модератора Андрей Захариев, а от 15.30 ч. исландеца ще  вземе участие и в дискусията "Не става дума само за пари" за подкрепата на литературата в Исландия и България.




В романа ви "Сказание за лисицата" има елементи на сюрреализъм,  фолклор, поезия и дори музикални влияния. Всъщност традицията, от която той произлиза, е почти непозната у нас - какви са влиянията в исландската литература?


Имаме доста стара епическа традиция, исландските саги. Може да се каже, че от 13 век насам в Исландия литература се практикува като сериозна форма на изкуството. Но разбира се, сме съвременна страна и едно от нещата, които са били важни за развитието на културата - въпреки че сме малък остров на средата на Атлантика - е че винаги сме били отворени към новите форми и идеи. В случая с "Лисицата" разказвам една история от XIX век с фолклорни елементи, но използвам похвати, които познавам от модернизма и постмодернизма. Обичам да привнасям външни влияния към неща като исландската традиция, която е много стара.


През 80-те сте в епицентъра на авангардните движения, които променят исландския културен пейзаж - от нео-сюрреастичната  група за поезия и пърформанс "Медуза" и визуалните й експерименти до пънк сцената, от която тръгва и певицата Бьорк. Каква е пресечната точка между тях и защо сюрреализъм по това време?


Много неща се промениха в Исландия през  80-те - появи се новото рок течение, повлияно от пънка и уейва, силни визуални изкуства под влиянието на континенталния нео-експресионизъм... Мисля че появата на пънка приобщи исландските тийнейджъри, които бяха доста отегчени по това време, към техните връстници от англоговорящите страни и ни вдъхнови да посритаме малко заспалата система.


В поезията сюрреализмът, с неговата игривост и подривен характер, способността да обнови езика и да създаде откачени образи с думи, ни се струваше най-адекватния избор на закостенялото исландско общество по това време. А и даваше възможност да говориш за неща, които може и да не са били табу, но не бяха толкова коментирани дотогава - като еротичното.


Същевременно знаехме, че сюрреализмът е близък до нашата традиция  - в края на краищата тя е пълна с абсурдни животни, срещи с чудовища и странни сънища, които се сбъдват. Така че взехме сюрреализма и пънка, забъркахме ги с малко исландски фолклор и... бяхме доста щастливи и ненормални. 


Четох, че вашият интерес към литературата е провокиран от Дейвид Бауи.


Това е идеален пример за начина, по който процесите понякога се стичат на сравнително малък остров. Бях вманиачен по Бауи - с него открих трансформиращата сила на изкуството. И когато попаднах на исландската модернистка поезия, която също е повлияна от сюрреализма, тя силно ми напомни за него. Казах си, това, което тези хора правят с езика, е просто ненормално.


До появата на исландските модернисти през 40-те и 50-те години на XX век поезията ни е доста традиционна - римувана, с алитерации и доста стриктни стъпки. Когато попаднах на тях, направо не можах да повярвам какво правят с езика.


Има ли нещо в исландския, което го прави особено подходящ за сюрреализъм?


В исландския е много лесно да срещнеш две съвсем различни понятия, защото е присъщо на езика да създаваш неологизми от вече съществуващи думи. Когато светът ти доскучее, можеш изцяло да го преименуваш.


Как се запознахте с Бьорк?


С Бьорк сме стари, стари приятели още откак онази група артистични хора се появи на сцената през 80-те.  Често работехме заедно в "Медуза", защото приятелят й, който по-късно стана първият й съпруг, беше член на групата. Аз бях на 19, а тя на 16...  Съвместната ни работа обикновено представлява среща на чаша чай, която постепенно прераства в различни сюрреалистични игри.


С Бьорк човек обикновено възприема музиката, текста и визията като цяло, което се е появило едновременно. Какъв беше случаят с песента Joga, вашият текст и видеоклипа на Мишел Гондри?


Мишел Гондри работеше върху вече готовия запис и взе за отправна точка фразите "емоционални пейзажи" и state of emergency  и разбира се, вулканичната природа на Исландия. Тук постоянно има изригвания - в момента едно продължава вече два месеца и е на път да се превърне в най-дългото в нашата история. (Самата песен и албумът Homogenic са посветени на исландската природа и писани с "вулканичен бийт" предвид и според Бьорк - бел. ред.)


Мишел искаше да илюстрира това нагледно и го направи красиво според мен - човекът е в пейзажа, но после се оказва, че пейзажът е в човека.



А какво представляваше съвместната ви работа с Ларс фон Триер в текста на номинираната за "Оскар" и "Златен глобус" песен от "Танцьорка в мрака"?


Ларс фон Триер е изумителен режисьор. Той имаше трудни взаимоотношения с Бьорк, но между нас двамата работата потръгна гладко, защото още с първите разговори открихме, че имаме много общо. Сътрудничеството ни беше много тясно, но и равнопоставено - всъщност беше ми много приятно да работа с него. 


Впрочем това да творя заедно с някого е още едно ценно нещо, което научих през 80-те. В момента например пиша две либрета за опери на съвременни композитори. Да работя за опера също е нещо, което много харесвам и дава много възможности.


Освен митове, в книгите ви често има герои, базирани на конкретни исторически факти и личности отпреди XX век. Какво могат да ни кажат те днес?


Обичам да влизам в диалог с миналото. Особено ме влече периодът преди Просвещението и научната революция - свят толкова различен, красив и същевременно жесток, защото в него никой не се е съмнява, че отпечатъците на бог са по всичко наоколо, че всичко е свързано. Това е свят на роднинство и близост. Харесва ми да мисля и да фантазирам през подобни непознати за нас гледни точки.


Казвали сте другаде, че Исландия е имала много да наваксва в културно отношение след независимостта от 1944 г. Смятате ли, че се е справила и ако да,  каква е рецептата за "наваксване"?


И да съм го казвал, със сигурност не съм имал предвид, че трябва да възпроизведем всичко онова, което вече се е случило другаде. Мисля, че една култура с език, който се говори от малък брой хора, може да оцелее само ако се отвори към чуждите влияния. Но тя трябва да ги избира по абсолютно индивидуален начин. Можеш да "наваксаш" само ако се занимаваш с нещата, които наистина те вълнуват - по този начин винаги създаваш нещо ново. В никакъв случай не трябва да  изпитваш провинциални комплекси спрямо собствената си култура.


Какво се случва в момента в Исландия? Тя има доста почитатели заради историите, които се носят за реакцията й след икономическата криза.


О да, има доста истории по широкия свят за начина, по който сме реагирали след икономическата криза, но ще ви кажа, че положението не е толкова розово, колкото много от тях го описват. Истината е, че повечето от големите финансови бандити все още си стоят върху купите с пари, които изнесоха в далечни точки на данъчния рай. 


Все още чакаме справедливост, но смятам, че правителството направи едно много добро и същевременно смело нещо - въпреки най-различните бюджетни съкращения, пред които бяхме изправени, пощади културата. Може би то осъзна, че едно от много малкото неща, с които можем да претендираме за място сред световните нации, е именно тя. Защото очевидно финансите не са една от нашите сили. Културата е единствения ни билет за цивилизования свят.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    Рейтинг: 783 Неутрално

    Бьорк имаше едно готино парче, дет хранеше некъв камион с диаманти.

    Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява. /Ото фон Бисмарк/
  2. 2 Профил на КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    Рейтинг: 783 Неутрално

    Намерих го:
    https://www.youtube.com/watch?v=6KxtgS2lU94

    Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява. /Ото фон Бисмарк/
  3. 3 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 636 Любопитно

    Прав е пича. Липсата на самобитна "културна вълна", естествено, с неизбежни влияния от външните течения, дава облика на една страна.
    Тъжно ми е, когато гледам/слушам съвременната ни културна действителност. С малки изключения, всичко е копи/пейст на стари и не толкова стари традиции, хаотично лутане из историята на световното изкуство и жалки опити да бъде пригодено според почти нулевите познания и умения на българските "творци"
    Напълни се със самозванци, нямащи една собствена идея, но умело замазващи явните си кражби с витиевати думи, в повечето случаи неразбираеми за самите тях.
    Конкретно за музиката, имаме само няколко оригинални банди и солови изпълнители: Оратница, Кайно Йесно Слонце, Войвода, Ирфан,Котарашки, Миленита, Теодоси Спасов, Дринкен Октопус Парти/добре де- те само живеят в България /Смолман....пропускам още няколко имена, не мога да "зацепя" толкова рано
    Останалото е твърде копи/пейст за да е запомнящо се и претендиращо за оригиналност. Да не говорим за твърде ниското ниво на публиката-израстнала и познаваща основно МТВ-дъвките и масово налаганите музикални продукти. Изумявам се на младото ни поколение, честно. Всичко им е на един клик разстояние, а нямат никакъв интерес извън полуфабрикатите на масовият формат.

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  4. 4 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#2] от "КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ":

    Яко парче и клип!

    Happy face says, adios !
  5. 5 Профил на henry_miller
    henry_miller
    Рейтинг: 217 Неутрално

    В Исландия, от 300 000 човека, поне половината пишат - я стихове, я песни, я новели, а най-често - всичко заедно.И затова съм малко скептик към исландската литература, макар че определено има чар и е различна.Но на място, където слънцето повече свети, отколкото грее и то 5-6 месеца в годината, за по няколко часа на ден, какво ли да очакваш.
    Няма да пропусна и този панаир на книгата, но ще отдам повече внимание на румънската литература.

  6. 6 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1914 Неутрално




    [quote#0:""]Мисля, че една култура с език, който се говори от малък брой хора, може да оцелее само ако се отвори към чуждите влияния. Но тя трябва да ги избира по абсолютно индивидуален начин. Можеш да "наваксаш" само ако се занимаваш с нещата, които наистина те вълнуват - по този начин винаги създаваш щоне ново. [/quote]

    Вярно е, ... отваряне. Само в такива условия може да бъде създадено нещо ценно, което да бъде оценено от масите и да остане. Само така ще се запазим и ние, не с фашизъм, но и не с копирачество.



  7. 7 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1914 Неутрално
  8. 8 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    Сьоун, писател: "...Културата е билетът на малките народи към света..."
    Правилно. Големите пътуват гратис.

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4380 Неутрално

    До коментар [#3] от "clutch":

    Цветан Тодоров на едно място говори за "провинциалността " на нашата интелигенция , за нейната затвореност и самодостатъчност. Културната идентичност е белег за Възраждане и Просвещение, такова няма и едва ли скоро ще има у нас.

    klimentm
  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1761 Неутрално

    До коментар [#3] от "clutch":

    Много точно казано.

  11. 11 Профил на sbk
    sbk
    Рейтинг: 690 Неутрално

    Последният абзац дава отговор на много въпроси - у нас съкращенията започват именно от Културата! Резултатът е на лице: чалгаризация и маргинализация на обществото.

  12. 12 Профил на Скандинавец
    Скандинавец
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Сьоун говори първо за творчеството си, след това за "правене на култура" и най-накрая за пари.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK