Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода

Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода

© Личен архив



Известният драматург от румънски произход Матей Вишниек е сред участниците в тазгодишното издание на Софийския панаир на Книгата (9-14 декември), на което Румъния е почетен гост. Обсебен ли е съвременният човек от идеята отново и отново да започва всичко отначало? Как историята на комунизма, може да бъде разказана за душевно болни? Необходима ли е "културна съпротива" и защо трябва да вярваме повече в Европа? На всички тези и на доста други въпроси отговаря Вишниек в интервю за "Дневник".


Не разполагаме с достатъчно животи, за да поглъщаме всичко, което ни предлага интернет, затова е жизненоважно да разполагаме с компас, когато навлизаме в тази виртуална вселена, заявява писателят. "Като журналист вярвам, че интернет е изключително силно оръжие за разрушаване на тоталитарните прегради, които все още съществуват в много страни по света", допълва той. 


Вишниек (р. 1956) е най-поставяният в родината си и извън нея съвременен румънски или френско-румънски драматург, поет от поколението, дебютирало през 80-те, а в последно време и успешен автор на романи. През 1987 г. емигрира във Франция, където получава политическо убежище. Започва да изучава френски, а през 1992 г. написва първата си пиеса на този език. Оттогава пише на френски, след което да "пренаписва" произведенията си на румънски език, за да стане през 90-те вторият, след Йожен Йонеско, драматург от румънски произход, който успява да се наложи на френската сцена. Освен като писател, Матей Вишниек работи и като журналист в румънската секция на РФИ-Париж.




Една от най-известните Ви пиеси се наричана "Историята на комунизма, разказана за душевноболни". Смятате ли, че по този начин би могла да бъде разказана и историята на 25-те години, които ни делят от рухването на Берлинската стена?


Моята пиеса "Историята на комунизма, разказана за душевноболни" кани читателя или зрителя да прекара два часа в лабораторията на тоталитарния ужас. В реалистичен, но и в маркиран от абсурд и гротеска стил, пиесата се занимава с феномена на промиването на мозъци, практикуван от комунистическата идеология, както и със злокобния чар на Сталин... Мнението ми е, че всяка историческа епоха предполага различна трактовка. 25-те години след падането на комунизма, поне в Румъния и България, са години на прогрес, в смисъл че и двете страни се насочиха необратимо към Запада, Европейския съюз, демокрацията и правовата държава. В същото време, и това си заслужава една пиеса, промените се случваха изключително бавно, много по-бавно от очакванията на хората, преживели падането на комунизма. Свободата е неоценима, но трябва да бъде превърната в цивилизованост. На това ниво мисля, че съществува фрустрация както сред румънците, така и сред българите. Политическият маскарад, цинизмът, корупцията и некомпетентността заеха много по-голямо място в тези 25 години. Но все пак, този период не е сравним с годините на сталинизма, разобличени в "Историята на комунизма, разказана за душевноболни".


В романа "Господин К. е свободен", в който отдавате почит на Кафка, една сутрин героят Козеф Й. се оказва освободен от затвора, но така е свикнал със затворническия живот, в който всичко е съвсем ясно, че свободата се оказва голям шок за него. Доколко личен е този опит и доколко е валиден за посткомунистическите общества?


Признавам, че написах този роман на един дъх, след като през есента на 1987 г. пристигнах в Париж и поисках политическо убежище. Беше нещо като терапевтичен роман, написах го, за да разбера самият аз какво означава свободата. Защото понякога свободата наистина може да шокира, тя идва внезапно (както се случи две години по-късно в източна Европа), но хората не знаят как "функционира" и тя се превръща във хаос. Понякога настъпва незабавно разочарование от свободата, тъй като след като са получили свобода и демокрация, хората очакват автоматично благоденствие и сигурност. Обаче нищо не се случва автоматично, свободата на личността и обществото не се превръща от само себе си в къщи с басейн и автомобил пред портата и не създава автоматично добре платени работни места за всички. Това е и причината за много разочарования в източна Европа. Бих добавил и още нещо – свръхконкурентното и свръхконсуматорското общество, установило се след падането на комунизма, фалшифицира свободата, както фалшифицира и демокрацията. Личното ми усещане е, че ултракапитализмът не е съвместим с демокрацията, нещо болезнено и тежко се случва в момента, когато конкуренцията стане нечовешка. Комунизмът искаше да създаде "новия човек", т.е. да превърне гражданина в послушен робот, който се подчинява напълно на идеологията и властта. А ето че свръхконсуматорското общество иска да превърне гражданина в послушен потребител, напълно подчинен на силата на парите, модата, рекламната машина, телевизора, развлекателната индустрия, липсата на задълбоченост...


Да се върна обаче на "Господин К е свободен". Написах го през 1988 г., но го държах в чекмеджето в продължение на 20 години. Знаех, че е там – роман с ненаписана последна глава, но не смятах, че публикуването му е спешно. Когато обаче избухна последната криза и никой вече не знаеше в каква посока отива планетата, си казах, че терапията, която си приложих, за да разбера начина на употреба на свободата, си струва да бъде направена публично достояние. Цяла Европа в момента има нужда от определена терапия, за да излезе от неврозата и цивилизационната задънена улица, в която се е озовала. Много добре си спомням времената, когато пишех "Господин К. е свободен". Живеех в квартал Монпарнас и всеки ден редувах откриването на Париж с дълги часове работа по романа. Париж за мен бе продължително състояние на левитация, имах чувството, че бях влязъл в книга, че крача не по улиците, а сред рафтовете на библиотеки. В Париж всичко бе култура – от кафенетата до просяците, от автобусите до книжарниците, от паметниците до метачите на улиците. Редувайки тези моменти на екстаз, пишех за невъзможната свобода от света на господин К. за неспособността му да се изгради в хармония със свободата... Все по-често си мисля сега, че всъщност не хората, а страните са свободни... Съществуват свободни страни и всеки, стъпил на тяхна територия, веднага се чувства свободен. А свободните хора, които отидат в страни без свобода, веднага се чувстват застрашени, започват да се страхуват. На тази планета съществуват зони, които, които не стават истински свободни дори когато обявяват независимост и започнат да изграждат демокрация... Да изграждаш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода.


Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода

© Личен архив


Напуснали сте Румъния през 1987 г. Бяхте ли изкушен да се завърнете след Революцията от 1989?


Не, исках да изживея друг опит и по-точно – да успея да пиша на френски език. Исках да пиша драматургия на френски, тъй като чувствах, че тази нужда – да прибегна към език с международно разпространение, за да изразя идеите си. Бяха ми нужни няколко години, за да успея, но усилието си заслужаваше... Пиесите ми получиха по-добро разпространение по света благодарение на френския език. Например, от няколко години един бразилски издател издава всички пиеси, които пиша. Преводите се правят от френски. Мои пиеси са преведени на турски, арабски, фарси и японски. За мен френският език отвори огромни възможности, даде ми достъп до световното театрално пространство...


Кой беше по-дългият път в живота Ви – от Румъния през Великобритания до Франция или този от поезията през драматургията до романите? 


Мисля, че в живота на писателя съществуват различни възрасти – поетична възраст, драматургична възраст, възраст на романа... Във всеки случай, аз изживях тези възрасти. Започнах с поезия, после посветих тридесет години на драматургията, а от десет години най-много се интересувам от романа. Е, случва ми се да работя едновременно върху пиеса и роман... Трите жанра обаче са като скачени съдове. Поезията ми, например, бе вдъхновена от драматургията... Романите ми имат и поетическо измерение, а понякога и театрално. Всъщност жонглирах с литературните жанрове. Автор съм на пет тома с поезия, на над 50 пиеси и на пет романа... В момента работя над нов роман на тема... театралното ми приключение в последните 40 години, най-вече във Франция и на Фестивала в Авиньон.


Последният Ви роман се нарича "Търговецът на начала на романи". Какво е значението на романовите начала в свят, в който хората имат все по-малко време да четат романи със стотици страници?


Денят се познава от сутринта, твърди една поговорка, която е израз на обсесията, която имаме ние хората към началата. В живота по принцип е важно да започнеш с десния крак... А първият съвет, който получава едно дете в първия учебен ден, е опитай се да направиш добро впечатление още в началото. Началото има магична аура, а понякога трябва да бъде отбелязано с тържествена церемония.


Преди няколко години написах една пиеса за френска компания, която щеше да представя спектакъл на театралния фестивал в Авиньон. С известно притеснение, но в същото време с напълно сериозен тон, режисьорът ме помоли заглавието, което ще избера за пиесата, да започва в буквата А. "Защо?"- попитах. Ето и отговора: "Тъй като в програмата на секция OFF на фестивала, сред стотиците спектакли нашият ще фигурира с буквата А, т.е. в началото и ще има шанс по-бързо да привлече вниманието...".


През есента на тази година в книжарниците във Франция са влезли 600 нови книги. При тези условия е невъзможно да препоръчаш на читателя най-успешните романи, но агенция Франс прес, цитира в едно комюнике първите изречения от няколко романа с идеята, че могат да бъдат все пак някакъв репер. Ако ви харесва първото изречение, е възможно да ви хареса и целият роман, каза всъщност Франс прес на потенциалните читатели.


Феноменът на грижата, с която започваш винаги ме е занимавал. Това е една от върховните ни илюзии, около която подреждаме живота си. Всяка сутрин е едно начало, но и всеки понеделник и всяко първо число от месеца, да не говорим за делириума, с който отбелязваме началото на годината.


Съвременният човек, превърнал се в генномодифициран мутант на комерсиалното общество, е повече от пристрастèн към началата, той е гладен за начала. Няма нищо онтологично или метафизично в неговото преследване на начала, то е единствено бягство от отговорност, избягване на задълбочаването, удоволствие да сърфира по повърхността на живота. А изобретяването на дистанционното не е ли точно начин да бъде хранен с безкрайни начала превърнатият в потребител човек? Натискайки бутоните пред телевизора, скачаме от едно начало на друго, подхранваме илюзията, че ни се откриват нови серии от живота (или от развлеченията). Би могло да се каже, че обществото е забравило да живее с търпение, след сблъсъка с трудностите на постепенното израстване. Създаваме деца, но нямаме време да ги възпитаме. Купуваме си неща, които веднага ни омръзват. Правим революции, но вече нямаме енергия да изградим справедливи и устойчиви общества върху руините на началните емоции...


Какво ли ни липсва в този свят, че сме така предразположени да започваме всичко отначало, отново и отново, с вечната надежда, че следващата серия ще бъде по-добра, евентуално по-развлекателна, по-вълнуваща? Холивуд отдавна разбра това и в неговите филми на всеки 45 секунди получаваме нова доза адреналин, цялото повествование е последователност от нервни начала...


Това е изходната точка на романа ми, в който се опитвам да анализирам развитието на нова социална дрога: зависимостта от илюзията за начало. И защо в този свят, в който само началата са привлекателни, да не напиша роман, съставен изцяло от начала?


Мислите ли, че литературата има своето запазено място или писателят трябва да се бори с представители на шоубизнеса за вниманието на читателя? В какво намира изражение "културната съпротива" , за която ви чух да говорите по време на Международния фестивал за литература и превод в град Яш?


Отношенията между автори и общество се променят доста бързо и са белязани от чертите на консуматорското отношение и от търсенето на сензация, което ръководи и изгражда образа и посланията, идващи от средствата за масова информация. Ето например, големите вълнения около литературните награди във Франция. В началото на ноември започват да се обявяват носители на около двайсет важни литературни награди (Гонкур, Фемина, Ренодо, Голямата награда на Френската академия и т.н.). И в периода, който следва веднага след това, на мен ми се струва, че във Франция никой не чете и не си купува книги, освен онези, които са маркирани с лентичка, че са отличени с някоя от наградите. А книгата, която спечели Гонкур става стандартният културен коледен подарък. Наградите са нещо добро, когато не се превръщат в инструмент за задоволяване на консуматорското общество. Франция е страната с най-много литературни награди, на практика, те са стотици... Но понякога те изграждат бент, отвъд който читателите не могат да потърсят нищо друго. И все по-често големите издателства публикуват автори с мисълта, че могат да кандидастват за някоя литературна награда. А пък издателства, които не получава така бленуваните награди, навлизат в цикъла на финансови затруднения и са заплашени от фалит. Нямаме много място тук, за да направим цялостна дисекция на това явление, но съществува цяла търговска машина, маркетингова стратегия, която понякога успява да наложи посредствени книги и пренебрегва интересни автори. По отношение на "съпротивата" аз вярвам, че и днес творците трябва да продължават да се борят за културната идея. Живеем в епоха, в която забавната индустрия се опитва да замени културата. Ето достатъчен мотив да проявиш "съпротива" и да заявиш, че не телевизорът, а книгите ще научат децата ни да мислят.


Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода

© Личен архив


Освен писател сте и журналист, смятате ли, че днес, когато вече я няма комунистическата цензура, хората са по-добре информирани, или се загубват в океана от информация и не могат да достигнат до наистина важните неща?


Без никакво съмнение, ние сме обкръжени от всевъзможни вести и информация, а пък социалните мрежи (фейсбук и т.н.) създадоха феномена планетарен нарцисизъм. Всеки жител на планетата скоро ще има свой блог и ще излага на показ дейността си в интернет, секунда по секунда. Всеки човек едновременно е производител и консуматор на безполезна информация. И въпреки това новите инструменти за комуникация са важни и могат да предложат алтернативни пътища за достъп до информация, която остава пренебрегната от официалните или комерсиално насочените медии. Мисля, че в училище трябва да се преподава как да се работи в интернет, за да не загубват младите хора от самото начало в тази джунгла. Аз лично ползвам много интернет, но си изградих и системи за самозащита, за да не ме погълне ненужната информация или тази насочена към празното забавление. Не разполагаме с достатъчно животи, за да поглъщаме всичко, което ни предлага интернет, затова е жизненоважно да разполагаме с компас, когато навлизаме в тази виртуална вселена. Като журналист вярвам, че интернет е изключително силно оръжие за разрушаване на тоталитарните прегради, които все още съществуват в много страни по света.


Днес Европа е разделена повече от всякога през последните 25 години, а в Украйна хора загиват във военен конфликт. Мислите ли, че не сме си научили урока от Студената война? Смятате ли, че литературата и писателите могат да играят важна роля в тези процеси, или сте на мнение, че писателският глас не достига до онези равнища, на които се вземат решения?


Да, Европа е разделена и същевременно не разполагаме с друг социален проект за нашия континент. След смъртта на комунистическата утопия, европейската общност остана единствената заслужаваща доверие "утопия". Би трябвало да вярваме повече в Европа и в нейния смисъл, във всичко, което този съюз означава. Европа днес показва, че е единна пред обезпокоителните тенденции, идващи откъм Кремъл. Европа успя да се противопостави на икономическата криза именно защото разполагаше със своите солидни основи. Европа понася множество обвинения, но хората винаги са били такива, имат нужда да обвиняват някого... А пък Европейският съюз е най-лесният за посочване "виновник".Но въпреки всичко, Европа не бива да бъде възприемана като източник на проблеми, а като източник на решения. Нека вземем например стипендията Еразмус, която помага на младите да пътуват и да учат на различни места... Да си припомним как беше преди 1989 година, когато да отидеш на екскурзия в Западна Европа беше непосилна за изпълнение мечта. Хората лесно забравят чудовищата на миналото. И със сигурност тук е ролята на писателите и творците като цяло, в изграждането на европейската общност, защото те са сред най-мобилните и най-пътуващите хора от континента. Аз често пътувам, аз да участвам в театрални фестивали и имам наблюдения за начина, по който това явление се мултиплицира през годините след падането на комунистическите режими. Един от най-важните театрални фестивали понастоящем се провежда в Румъния, в град Сибиу – културна столица на Европа през 2007 година. Всяка година посещавам този фестивал и водя там свои френски приятели. Тези културни пътувания и срещи са изключително важни и мога да кажа, че Европа все още е континент, който съхранява важната роля на културата. Културата все още е начин на живот в Европа. Тук се смята, че достъпът до културни събития е нужната съставка, която прави живота пълноценен. Да, животът без книги, без театър, без концерти, изложби би бил възможен... но кажете ми – бихме ли могли тогава да наричаме себе си хора?


Какви са шансовете на малките литератури, писани на националните езици, които не са в международно обращение, в глобализирания свят, в който живеем?


Вярвам в децентрализирането на културата в Европа. Нещо, което би дало по-големи шансове на "малките култури". Ние на Балканите или в Югоизточна Европа нямаме никакви поводи да се чувстваме "комплексирани" в културно отношение. Трябва да инвестираме в културата и в творческите процеси и събития и да направим така, че хората от другите части на света да идват на културен туризъм в нашите градове и села. Не бива да си правим илюзии – за Европа Балканите си остават непонятно място, което често събужда недоверие, поражда резервирано отношение... Ако искаш да намериш някой балкански автор в големите парижки книжарници, то трябва да потърсиш рафта, на който пише Източна Европа. И след като попаднеш на този рафт, виждаш, че там няма много книги. Това, разбира се, не означава, че като цяло няма интересни инициативи, предприети от Запада, за откриване и показване на източноевропейската литература. Например, наскоро участвах в Салон на книгата в град Коняк (където се произвежда прочутата напитка) и цялото събитие беше посветено на балканските литератури. В Париж има издателство, което се нарича Espace d’un Instant, което публикува само театрални пиеси от Балканите, Източна Европа и Кавказ. Шансовете на" малките" литератури ще са по-големи, ако те самите се борят упорито и неуморно в рамките на добра стратегия и убеденост, за да бъдат признати на "международния пазар" на културата.


Въпреки че през последните години на български език бяха публикувани множество румънски книги, румънската литература все още остава слабо позната. Кои са авторите, които вие бихте препоръчали на българските читатели, които за първи път се срещат с тази литература?


Първият ми съвет към българския читател (който е в сила и за румънския читател) е да не се оставят да бъдат пасивни възприематели, хипнотизирани от всичко, което идва от англосасконския литературен свят. За съжаление, като че ли във всички европейски страни е много силна тенденция всеки роман, чието действие се развива в Аризона, автоматично да бъде схващан като нещо по-интересно и по-вълнуващо от роман, чието повествование ни отнася от дясната или от лявата страна на Дунава – в Гюргево в Румъния или в Русе в България. Всички ние от Източна Европа гледаме с очаровани очи към Запада и вече нямаме доверие в собствената си стойност, вече не се четем взаимно, сърбите не четат български автори, българите не четат румънските, румънците не четат полските и така нататък. Накратко казано, нашето подсъзнание е колонизирано от една определена литература и една определена "консуматорска култура", продавана добре в международен план от огромна тип холивудска машина. Аз обаче мога да уверя българския читател, че ще изпита огромно удоволствие от срещата си с романите на Мирча Картареску, Дан Лунгу и Лучиан Дан Теодорович. А също, че поезията на Мирча Динеску, Йоан Ес. Поп или Анка Мизумски ще го развълнува и че есеистичните книги на Габриел Личану, Хория-Роман Патапиевич и Андрей Плешу, ще го очароват.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1799 Неутрално

    Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода."Съгласен съм.

  2. 2 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Да се внушава : " Демокрацията е лошо нещо"!

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  3. 3 Профил на Дръж се Землю шваба те мачка!
    Дръж се Землю шваба те мачка!
    Рейтинг: 349 Неутрално

    [quote#1:"chicago514"]Матей Вишниек, писател: Да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода."Съгласен съм. [/quote]

    Да, съгласен съм, но той визира доста страни в света!

    САЩ е с такава фасадна демокрация, двупартийна система, 2-те партии се финансират от големия бизнес, затова всяко правитеклство там представлява не сюзерена, а големите концерни от военно-промишления комплекс!

    Демократите не признават двойните стандарти! https://www.youtube.com/watch?v=I7X3mmYcjxo
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1507 Неутрално

    Тема за философи. Може да се разглежда от различни гледни точки. Живееш в демокрация, но не си свободен. Или обратното. Самият автор е избрал вариант за себе си. А той е, да остане във Франция, а не да се върне в Румъния. Ще споделя цитат от една реклама, който ми допада: "Колкото повече неща започваме, толкова повече ще имаме." Един богаташ обичал да повтаря, че е свободен и богат. Слугата му веднъж казал: Не е така, Ваша Светлост, вие зависите от готвача си, който ви манипулира с менюто, от шивача си, който ви лъже кое е най-модно, да не говорим за шофьора ви, съпругата и пр.

  5. 5 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1218 Неутрално

    Фасадата дава само илюзии.

  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3211 Неутрално

    „Съвременният човек е пристрастен към началата...“Това у нас е най-видимо .Нямаме търпение за едно продължително усилие. Всеки започва отначало и нищо няма довършено.

  7. 7 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1496 Неутрално

    Този човек ми харесва, наистина повечето хора си мислят, че свободата автоматично означава благоденствие и сигурност и остават неприятно изненадани, че барабар със свободата се налага да поемеш и отговорността за себе си. Пък тя, отговорността, хич не е лека.

  8. 8 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3731 Неутрално

    +++
    Хемингуей ни предупреждава да не бъркаме движението с действието... така и да построиш фасадна демокрация не означава да изграждаш свобода.
    Вярвам, че ние, българите, ще се оттласнем от дъното, когато голямата част от нас осъзнаят своите задължения, а не само търсят изгодата за себе си.

    До коментар [#7] от "luda_krava":

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  9. 9 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 814 Любопитно

    [quote#3:"takovanka"]затова всяко правитеклство там представлява не сюзерена, а големите концерни от военно-промишления комплекс! [/quote]
    Посочи ЕДНА различна страна!?

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  10. 10 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 814 Неутрално

    [quote#7:"luda_krava"]Този човек ми харесва, наистина повечето хора си мислят, че свободата автоматично означава благоденствие и сигурност и остават неприятно изненадани[/quote]
    Свободата и Демокрацията не са Резултат, та са ИНСТРУМЕНТ в ръцете на Гражданите за постигане на (добър или лош)Резултат!

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  11. 11 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 950 Неутрално

    Благодаря за прекрасното интервю! Получават се чудесни интервюта, когато задаващият въпросите има достатъчно умствен багаж и е е добре подготвен ,и отсреща също така, има вълнуващ събеседник, с много истории за разказване!

  12. 12 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1541 Неутрално

    "Културата все още е начин на живот в Европа. Тук се смята, че достъпът до културни събития е нужната съставка, която прави живота пълноценен. Да, животът без книги, без театър, без концерти, изложби би бил възможен... но кажете ми – бихме ли могли тогава да наричаме себе си хора?"

    За мен това е есенцията на това интервю.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  13. 13 Профил на Божидар Здравков
    Божидар Здравков
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Прекрасно. Огромно удоволствие да четеш. Умен, образован човек осмисляш богат житейски опит





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK