Йохана Синисало, писател: Любимата ми дума е тази, която пада точно където й е мястото в изречението

Наричат Йохана Синисало "пробивът на финландската литература". Истината обаче е, че това е клише, което няма как да я обгърне и трудно може да ни я покаже.

Самата тя е по-скоро мечтателка. Разказва ни как финландците са луди по хубавото време – и когато слънцето е на небосклона, смятат за грях да се затварят в своите домове. Обработват земята, разхождат се, строят... а докато правят всичко това, тя пише. Според нея вечер в десет и половина през лятото е идеално време да се вдъхновиш. Слънцето грее в нейното Тампере, примамва те да си изнесеш лаптопа в задния двор, а с него и приключенията започват.

Типично за Синисало е, че създава нови светове. Една от най-сериозните дискусии, които се водят покрай нея, е дали пише фантастика или фентъзи, но тя лично има друг отговор на този въпрос. Още при излизането на "Никога преди залез" критиката е във възторг и когато романът получава престижната награда "Финландия", всички признават, че това е първата фантастична книга с този приз. После Синисало е номинирана и за "Небюла" – още едно отличие за фантастика или фентъзи.

Но на Синисало се удава да създава нови порядки. Нарича дебютната си книга – именно "Никога преди залез", социофантастика. Казва, че жанровете служат на писателя и никога обратното. Запраща в миналото термини като "научна фантастика" – и оповестява раждането на "финския уиърд" (от англ., weird – "странно" – бел. ред.). Даже дълго се чуди в София, когато на литературния фестивал й се налага да отговори на въпроса дали малките езици – като финският и българският, могат да създават големи книги. Премахвайки жанровете, тя вече ги е написала. В "уиърд" света на Синисало всичко е възможно. Например да си моден фотограф с хаотичен сексуален живот и да срещнеш трол.

За жанровете, митологията и фантастиката разговаряхме с една от най-известните съвременни финландски писателки по време на гостуването й на Софийския литературен фестивал.

- Кога разбрахте, че ще пишете? И че това е нещото, което умеете най-добре?

- Бях едва на пет. Можех да чета още на две и половина... Но на пет осъзнах, че книгите имат автори... А вече бях изчела удивително много заглавия! Но щом ми хрумна, че някой се занимава с това да ги създава, вече бях решила за себе си: един ден искам да напиша също книга.

- Помните ли първия си опит? Какво се получи?

- Да, опитах да напиша поема за пролетта. Съдържаше всички клишета, които може да си представите – разцъфнали цветя, клокочещи поточета... Опитах се да имитирам нещо, което бях прочела.

- Твърдите, че жанровете изчезват в наши дни. И че днес е по-важно дали книгата е добра, отколкото принадлежността й към една или друга жанрова област. В този смисъл кой е романът на новия век, какво представлява?

- Жанрът не бива да е цел в съвременната литература, днес той е инструмент и средство. Затова и модерният роман е палитра от средства, които авторът използва, за да го напише, за да постигне целта си. Може да използва хорър елементи, фантастика или фентъзи, също реализъм – всички те са инструменти за постигане на определена цел.

- Но когато читателят вземе книгата ви ("Никога преди залез" – б. а.), съзира още на корицата рецензия от Нийл Геймън, той си казва: "Това е фентъзи!"

- Нямам предубеждение какво представлява фентъзито, но това не важи за повечето хора. Когато чуят за фентъзи или фантастика, в тях оживява определено схващане. Например, фантастиката – космически кораби или роботи; фентъзито – задължителните дракони, феи и еднорози, примерите са много. Всичко това създава погрешно впечатление за една книга, което определено не ми харесва. Затова и предпочитам книгите ми да не се свързват с тези жанрове – фентъзи, фантастика или който и да е друг; повече ми харесва дори това да ги наричат просто странни. Когато "Никога преди залез" излезе за първи път във Финландия, чух много хора да казват, че няма да я прочетат, защото не харесват фентъзи, просто не обичат този жанр. Но когато под натиск на близки или приятели все пак я изчетоха, реакцията се смени. Тогава казваха: "О, аз не очаквах, че може да се пише така фентъзи." Или пък: "Не знаех, че може да се напише така книга, толкова интересно и странно..."

- А дали все пак многото митологични елементи в "Никога преди залез" не се превърнаха в коз повече хора – поне във Финландия, да прочетат тази книга?

- Книгата беше номинирана за една финландска награда и избрана сред шест други. Беше странна и уникална, нямаше друга такава – именно комбинацията на тези елементи, а не толкова митологията я направи популярна. Във Финландия много хора си мислят, че тези жанрове – фентъзи и фантастика, не са сериозни. Ако присъства такъв елемент в една книга, значи няма как да говорим за сериозна литература. Няма как и критиците да я оценят и да я изберат. Но "Никога преди залез" ги накара да променят мнението си – да, в нея има фантастични елементи, но книгата служи на една по-висша цел. В нея има сериозни идеи и смисъл и може да се счита за висока литература.

- Каква е Йохана Синисало като творец отвъд "Никога преди залез"?

- След феноменалния й успех във Финландия много хора ме питаха за продължение или поне за подобна книга. Но писането е толкова забавно и приятно, че предпочитам да пиша различни неща – това, което ме влече, а не това, което хората очакват от мен. Затова другите ми романи са доста различни. Като се замисля сега, има общи теми, които излизат на повърхността – например, вътрешноструктурни борби, бюрократични конфликти, неща, които явно ме вълнуват и се проявяват по различен начин в книгите ми.

- Да, освен това "Никога преди залез" осветява и пространства в обществото, в които има табута. Специално ние, в България, вече 25 години разкриваме табута след падането на комунизма. Но Скандинавието в очите ни е свободна зона – ние дори не предполагаме, че и там съществуват такива тъмни пространства. Какви са вашите табута?

- Във Финландия, както навсякъде, има консервативни хора, които смятат, че много неща трябва да бъдат забранени, да бъде наложено табу. Точно сега финландският парламент прие закон за еднополовите бракове, но въпреки това има страхотна опозиция от страна на консервативните. Друго табу са твърде близките отношения между Финландия и Съветския съюз едно време. Много хора все още не искат да говорят за това, не искат да го обсъждат и да осветляват тази тема.

- А как да разпознаваме финландците? За нас Скандинавието твърде много се слива – знаем, че Дядо Коледа идва някъде от там, също така, че има и северно сияние, фиорди, пък и че ядете елени.
- Основната разлика е езикът – финският се различава от всички други. Има нещо славянско в скандинавците, защото сме по-странни. Пострадали сме и повече през Втората световна война – поне на фона на датчани и норвежци. Другите народи от Скандинавието са твърде различни от нас. Да вземем например шведите с техния прекомерен оптимизъм и либералност. Нас ни възприемат като особняците на полуострова – мрачни сме, живеем изолирано. Изкуството ни е самобитно. Все неща, които ни правят различни. Бях например в Шотландия и сервитьорът позна по акцента, че съм от Финландия. Поназнайваше история и обясни, че сме били част и от Швеция, и от Русия. И попита дали се чувстваме повече шведи или руснаци. Отвърнах, че ги мразим еднакво.

- На представянето си в рамките на Литературния фестивал в София казахте, че думите са истински, когато идват от сърцето. Имате ли си любима дума? Дума, която най-често използвате, когато пишете...

- Любимата ми дума е тази, която пада точно където й е мястото в изречението и така го прави съвършено.

В "Никога преди залез" (издадена на български от "Персей")младият фотограф Микаел открива в двора на жилищния блок, в който живее, малко човекоподобно създание, пребито от агресивни тийнейджъри. Оказва се именно рядък екземпляр на интелигентния и ловък митологичен звяр с човешки черти, който в света на "Никога преди залез" съществува, но е застрашен от изчезване. Изпълнен със съчувствие, Микаел го взима в апартамента си и прави всевъзможни проучвания, за да разбере как да се грижи за него. Това, което книгите не му разкриват обаче е, че троловете излъчват феромони, мощни афродициаци, които провокират най-тъмните и забранени импулси на човека.

Всичко, което трябва да знаете за: