Ирина Джунева, съдия: Съдебната власт боледува от синдрома "наши момчета и момичета"

 

© Личен архив

 



Поради огромното значение на темата за реформата на съдебната власт "Дневник" публикува и мнения на магистрати от окръжни и районни нива.


Ирина Джунева е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". Съдия е от Наказателната колегия на Окръжния съд В Пазадржик. Наскоро съдия Джунева постанови задържането под стража на осмината обвинени в разпространяване на радикален ислям.


Как смятате - здравословно или пречещо на съдебната система да работи нормално е заостреното обществено внимание към нея?
 

- От 22 години съм съдия. За всичките тези години нямаше правителство което да не "реформира" съдебната система, опитвайки се всъщност да я овладее и да постави верни за себе си ръководители на високите нива. Създадоха се нови съдилища, все с идеята да се подобри съдебната система. Сега на тези нови съдилища ще им "повишаваме капацитета", защото определено не са така ефективни както се очакваше. Ето защо смятам, че заостреното внимание към проблемите на съдeбната система е здравословно. 




Какви според вас са основните пороци, които пречат на съдебната власт да бъде ефективна и рушат доверието на гражданите?


- Съдебната система е в това състояние, тъй като всеки се опитва да я реформира без цялостна визия, на парче и, ако може, "с нашите момчета и момичета". За тази 22 години  като съдия виждам, че се постигна  това -  честните съдии и прокурори да ги е срам да кажат какво работят. 


Пак подчертавам - разумно е, че се заговори за проблемите.


И пак в тази насока ми се струва, че медиите са длъжници на усилията срещу негативите. Трябва да се говори, да се показват недостатъците, за да опознае обществото действителните проблеми на съдебната система и да се постигне обществена нетърпимост към тях. Ако само ние, работещите в съдебната система, си говорим за нейните проблеми, нищо не би могло да се постигне. Промяната не зависи само от нас. 


Във вашия съд има ли проблем със случайното разпределение на делата, който всъщност стана повод за поисканите проверки в Софийския градски съд, а впоследствие и за отворените писма на съдии до ВСС?


- В нашия съд този проблем не съществува, нито при сегашното, нито при предишното ръководство.


Но проблемът със случайното разпределение на делата не е само в програмния продукт, а преди всичко в хората, които ръководят. Мисля, че ВСС няма да намери решението, ако само  купи нов програмен продукт. ВСС трябва да реши проблема с хората на ръководни позиции. 


Въпреки че не съм съдия в СГС, позволявам си да изразя мнение: според мен цялостното поведение на ръководството в този съд е неадекватно. След като се установява, че не само в софтуерната система  е причината, а хората са допуснали грешки, то върху ръководството на съответното звено пада задължението да поеме отговорност. Приветствам колегите съдии от СГС, които са се осмелили да поискат оставката на ръководителите си, и ги подкрепям.


Председателят на един съд, както и ръководителят на една прокуратура не са свещени крави, не са на почетни длъжности. Не приемам тезата, че ако СГС остане без сегашното си ръководство, ще настъпи хаос. Окръжният съд - гр. Пазарджик бе година и половина без председател и не настъпи хаос. Окръжната прокуратура е вече две години без ръководител и работи. 


Пак в тази връзка мисля, че и ако ВСС подаде оставка, пак няма да е толкова страшно. Като наблюдаваме темповете, с които се работи в този орган, и най-вече ефективността от тази работа, изводът е повече в полза като да го няма.


За пример - вече в три конкурса ВСС не може да избере ръководител на Окръжната прокуратура - гр.Пазарджик, въпреки че има кандидати. Колегите прокурори започват да си мислят, че се търси "правилният човек" за поста (може и от друг район). Това се дължи, според мен, и на факта, че хората във ВСС не познават колегите магистрати, които кандидатстват за административни ръководители.


Все още не прави впечатление и на журналистите, че малките районни съдилища са без кандидати за председатели, без достатъчно кадрова обезпеченост. Дори градове като нашия се превръщат в "гара разпределителна" за съдиите, които идват спечелили конкурсите при нас и заминават след това за София и Пловдив.


Ако се реализира стратегията за съдебна реформа, кои проблеми биха се решили?


- Актуализираният проект на стратегията за реформа има много добри акценти, но моето мнение е, че трябваше да се отиде по-далече:  Да се изземе от функциите на ВСС възможността да избира административните ръководители и да се премине към преки избори от съответните съдилища и прокуратури. Това е единственият начин да се спре домогването на политиците и всякакви недопустими фактори  до управлението на съдебната система.


Разделянето на ВСС на две колегии е натоварено с очаквания да стане гаранция за независимост на съда?


- Разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия е радикална мярка, но дали е достатъчна? Наложително е драстично намаляване на парламентарната квота в съвета. Наред с това - създаване на дисциплинарен съд извън ВСС и разширяване обхвата на отговорността на колегите магистрати и ръководителите. Ако искаме да се повиши доверието на обществото в съдебната система, тя трябва да се изчисти от онези "наши момчета и момичета", които години наред политиците насаждаха в нея. Единственият начин това да стане - пак ще повторя - е да се даде властта на редовите магистрати да избират.


Изпробваха се различни модели на ВСС - работещ на сесии и постоянно действащ. Кой модел е по-ефективен?


- Настоящият ВСС се държи дори по-зле от предишния. Липса на адекватни и бързи решения, празно говорене при кадровите обсъждания, оставящо чувство за предрешеност на избора. В конкретни моменти поведението на ВСС дори граничи с тоталитаризъм. Не може един демократично избран орган да отказва да чуе колегите си, които ръководи. И да счита, че само той /ВСС/ е непогрешим.


Поради това приветствам идеята ВСС да не е постоянно действащ орган. Така контролът на редовите магистрати ще е пряк и по-градивен. Членовете на ВСС няма тъй лесно да придобиват усещането за непоклатима номенклатура или богоизбрана каста, тъй като ще продължат да работят наред с колегите си, както са работили и преди да станат членове на ВСС.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK