Живко Желев, съдия: Ако след случая "Красьо" имаше прагматичен подход, част от проблемите вече щяха да са решени

Живко Желев, съдия: Ако след случая "Красьо" имаше прагматичен подход, част от проблемите вече щяха да са решени

© Личен архив



"Дневник" продължава поредицата разговори със съдии от страната по темите, свързани със съдебната реформа.


Живко Желев е съдия от Стара Загора. Завършил е  право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1999 г. От 2001 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От февруари 2004 г. е  съдия в Гражданската колегия на Районен съд - Стара Загора. Членува в Съюза на съдиите в България от 2001г., член е на Контролния съвет на ССБ.


На обсъжданията в парламентарните комисии актуализираният вариант на стратегията за съдебна реформа беше оценяван от едни депутати и магистрати като недостатъчно конкретен, от други - че съдържа оспорима конкретика?

- Мисля, че стратегията е добър документ, който дава възможност за извършване на промени.  Предвидените мерки за достатъчно всеобхватни и засягат дори сфери, които пряко не принадлежат към съдебната власт, но от които тя зависи. Такива са качеството на обучението по право и начинът, по който се придобива юридическа правоспособност.




Успехът на една промяна зависи от няколко неща. На първо място – от убедеността ни, че тя е необходима. Напоследък има все повече индикации, че както в професионалната общност, така и в обществото като цяло съществува съгласие, че реформа трябва да има. Това само по себе си е добре, защото отваря вратата към следващи стъпки. Необходима е воля, за да бъдат те направени. Воля както от страна на хората, пряко заети с правораздаването, така и от страна на политиците, защото трябва да се промени Законът за съдебната власт, а според някои и конституцията.


Какви според вас са шансовете и какви рисковете пред реформата в съдебната власт?


- Шансовете - ще повторя, са в наличието на воля промените да бъдат направени. А един от рисковете съзирам в това -  да се приеме, че сега не е времето да променяме конституцията в частта относно съдебната власт, тъй като няма възможност да се формира нужното мнозинство. Затова ми се струва, че разумният подход изисква да се работи за постигане на съгласие, което да осигури възможно най-широка подкрепа за промените. Тоест да се търси конституционно мнозинство още в рамките на настоящото Народно събрание. Давам си сметка, че това е по-трудният вариант, но иначе е възможно промените в закона да бъдат атакувани пред Конституционния съд и прилагането им да бъде отложено във времето.


Съществува и друга възможност - да се поиска от Конституционния съд ново тълкуване на онези разпоредби, които засягат устройството на съдебната власт, като въпросите се формулират така, че без да предпоставят непременно промяна на предходната му практика, да отразяват изменената обществена ситуация.


При всички положения обаче обстоятелствата са такива, че не бива да завещаваме тези проблеми на наследниците си. Необходимо е да се отърсим от разбирането, че реформите се налагат от "нашите евроатлантически патрьори", от "международното положение" или пък от друг външен фактор. Нуждата да станеш по-ефективен е присъща на всеки жив организъм – тя е в основата на еволюцията. Още по-присъща би трябвало да е тя за хората, след като са склонни да се приемат за венец на творението.


Във вашия съд имало ли е проблеми със случайното разпределение на делата или други знаци за зависимости?

- Старозагорският районен съд, в който аз работя, е един от големите и сравнително натоварените в страната. Проблеми с разпределението на делата, по начина по който бяха оповестени и описани в Софийския градски съд, при нас не са възниквали. Мисля, че ръководството си изпълнява задълженията с необходимото внимание към темата. Съществува и продължителна традиция на повече от три ръководства да се използва общото събрание на съдиите за обсъждане на повечето от проблемите, свързани с управлението на съда -  дори тогава, когато крайното решение е предоставено на председателя.


Тук е мястото да благодаря на колегите си за това, че в некраткото време, през което сме заедно /за мен това са вече повече от десет години/, успяваме да спазим необходимата мярка между професионални и лични отношения така, че да се създава добра атмосфера.


Работата на съдията предполага вглъбяване, поради което спокойствието при изпълнението й е от голямо значение за крайния резултат.


Вие имате ли впечатления за предрешеност на някои решения на ВСС за административни ръководители  и конкретно за предстоящия избор на председател на ВКС?

- За такова усещане са необходими ясни индиции. Предварителното изказване на конкретни предпочитания към определен кандидат би могло да бъде подобен признак, но дори да имат такива нагласи, членовете на съвета не ги оповестяват публично, а така и трябва. В едно обаче няма съмнение и то е, че през последните два мандата на ВСС изборите за административни ръководители често произвеждат публични скандали, което означава, че нещо в процеса куца, че системата за подбор на хората, които ще представляват отделните звена в съдебната власт, се нуждае от усъвършенстване.


Мисля, че доста време беше изгубено, защото ако още след печално известния случай "Красьо" беше приложен прагматичен подход, част от проблемите вече щяха да са решени.


Въпреки предприетите от тогавашния състав на ВСС и прокуратурата действия останаха без отговор основни въпроси. Като например кого представляваше определяния като лобист Красимир Георгиев и кой "подсказа" на част от кандидатите за административни ръководители да се свържат с него.


Но защо, след като съдебната власт е конституционно уредена като независима и самоуправляваща се, непрекъснато изборите за ръководители в нея са свързани с подозрения, че на кандидатите, особено на тези за високи позиции, е необходима предварителна политическа подкрепа?


- Моят отговор е, че проблемът се крие в начина, по който се формира съставът на ВСС. Съотношението на магистратската и парламентарната квота е такова, че дава възможност за твърде силно политическо влияние. Така тази квота не изпълнява основното си предназначение – да бъде гарант за обществен контрол върху управлението на съдебната власт, като лесно може да бъде превърната в механизъм за влияние. Затова мисля, че относителният дял на парламентарната квота следва да бъде редуциран за сметка на разширяване на професионалната. Дори това да е като цел, която не може да се постигне в най-близко бъдеще, нейното сериозно обсъждане трябва да започне още сега, при това не само в професионалните, но и в политическите среди.


Добре би било инициативата за такова обсъждане да дойде от тези, които упражняват властта, защото когато са в опозиция, всички партии /без изключение/ са много по склонни да симпатизират на тезата за независимост на съдебната власт, отколкото когато управляват.


 Какво да очакваме от разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска колегия?

- Повече спокойствие за избираните и избиращите и повече доверие от страна на избираните към избиращите.


Поне така разбирам аз идеята за разделяне на съвета на колегии, на които да се възложи решаването на кариерните и дисциплинарните въпроси. Когато се иска повишаване или пък се търси дисциплинарна отговорност от съдия, прокурор или следовател, да могат това да правят негови колеги, които добре познават спецификите на съответната длъжност. Мисля, че за момента около въпроса за разделянето има постигната висока степен на съгласие. Тоест стратегическата цел е ясна и ако има спорове, те са свързани по-скоро с начина, по който следва да се подходи за постигането й.


Има проблеми, които са засегнати в стратегията, но върху които не се акцентира толкова при коментирането й. Това са управлението на финансите на системата – тоест бюджетът, разпределението на съдилищата по райони –така наречената съдебна карта. И двата проблема не са от вчера, но и по двата досега не се предприети никакви ефективни мерки. Ако съотнесем броя на съдилищата и на съдиите /а и останалите магистрати/, става ясно, че България е сред държавите, членки на ЕС с най-голям относителен брой съдилища и магистрати. Това състояние обаче очевидно не се отразява на функционалността, което означава, че да се направи така, че с по-малко ресурс, включително и човешки, да се постигнат по-качествени резултати.


Доброто управление не се изчерпва само с това да назначиш много хора, но и да им осигуриш оптимална натовареност. Сегашното положение не е такова и това се дължи на обективни причини. Нуждата от правосъдие не е въпрос на лична приумица, нито пък може да е резултат от желанието на съдиите. Ако има съд в малко населено място, чието население постоянно намалява, то неговото съществуване не може да се оправдае само с осигуряване на достъп до правосъдие. Преди години, а и понастоящем сме свидетели, че в доста от местата, където понастоящем има районни съдилища, няма дори болнични заведения или те са пред преструктуриране или закриване. Нерешаването на въпросите, свързани с натовареността и т.нар.  съдебна, карта води до вътрешно напрежение и излишно противопоставяне между колегите, които работят в малки съдилища, и тези, които са в големите. Ето защо действията на ВСС, свързани с определяне на норма на натовареност, следва да се подкрепят и самата общност да съдействува ускоряването им.


Идеята за промяна на модела на ВСС от постоянно действащ към работещ на сесии орган събра несъгласия на обсъждането в парламентарните комисии - вашето мнение?


- Превръщането на ВСС в постоянно действащ орган, вероятно беше прието с цел да се повиши неговия капацитет предвид атестирането и въвеждането на конкурсното начало. Доколкото си спомням, такива бяха препоръките на нашите, а и на чуждите експерти.


Тази мярка обаче доведе до промяна в статута на онези измежду членовете на съвета, които до избирането си са били магистрати. При непостоянно действащия модел те продължаваха да правораздават в съответния орган на съдебната власт и в този смисъл запазваха по-непосредствена връзка с колегите си, а това значи и по-преки впечатления относно възникващите проблеми. Сегашният модел ги отдалечи от битието на магистрати, като ги превърна в администратори, заговори се дори за "правителство на съдебната власт".


Това обаче не отговаря на идеята на конституционния законодател. Според мен идеята на конституцията е  да гарантира независимостта на съдебната власт, като решенията във връзка с избирането, повишаването и освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите се предоставят на орган, чиито членове са  магистрати – тоест не са чужди на системата и имат вътрешен поглед за проблемите й.
Трябва да се отчита и това, че необходимостта да се откъснат от пряката си работа за срок от пет години се превърна в една от причините все по-малко колеги да имат желание да се кандидатират за подобна позиция. Затова ми се струва, че би било добре това положение да се преосмисли, независимо че мнозина биха възразили, че е връщане назад. Ако нещо е било грешно и не постига търсения резултат, по-добре е да се поправи колкото се може по-скоро.


Имате ли впечатления как работят етичните комисии - по какви критерии оценяват нравствените качества, каквито по закон трябва да притежават съдии, прокурори и следователи?


- Липсва обективно базиран начин, по който да се оценяват нравствените и етични качества на съдията. Това създава трудност пред работата на съществуващите етични комисии, защото те могат да се базират само на професионалните и личните си контакти с хората, за които дават становище, но не и на възприятията на ползвалите правосъдие хора. Точно тези възприятия обаче са съществени, защото могат да дадат информация за това как се възприема цялостният облик на конкретен съдия в обществото – достатъчно ли е учтив в съдебни заседания, демонстрира ли безпристрастност и т.н. До възприемането на подобна методика оценките на етичните комисии ще имат повече формален характер.


Има още една тема, за която не е прието да се говори много. Това е начинът, по който се определят възнагражденията на съдиите, а и на останалите магистрати. Сега съществуващата система не гарантира в пълна степен, че в първоинстанционните съдилища, където всъщност се извършва по-големият обем от работата по което и да е дело, правораздаването ще се осъществява от достатъчно опитни хора. Пред мен колеги са споделяли, че харесват работата си в районна инстанция, но им трябва по-добро материално обезпечаване. Всъщност въпросът засяга и качеството на правосъдието, защото всеки гражданин има право да получи правилното решение на своя казус. Нуждата от кариерно развитие не следва в никакъв случай да е обвързана с въпроса за възнаграждението, защото не в това е смисълът на повишаването.


Защо е толкова важна именно реформата на съдебната система?

- Правосъдието осигурява здравето на обществените отношения. То е имунната система на обществото. За хората е присъщо да живеят в общност. Това е не само исторически, но и биологически обусловено. Не е случайно, че в праисторическата епоха, едно от най-тежките наказания е било изгонването от племето. За отделния човек е било невъзможно да оцелее сам.


В днешните времена нещата не са се променили особено, само са станали по- усложнени. Азбучна истина е, че като предписва правилното поведение, правото регулира отношенията в общността. Всеки отделен човек обаче има собствена представа за неговите права и за задълженията на другите. Тази индивидуална представа, често се сблъсква с представата на друг човек и тогава възникват споровете, които правосъдието е призвано да разреши. Така правораздаването възстановява накърнените обществени отношения, по същия начин по който, чрез съответната терапия, лекарят възстановява нормалното състояние на организма.


Тази аналогия не е моя, тя е позната на всеки колега юрист,  с нея проф. Живко Сталев, започва курса си по Гражданско процесуално право.


Тази функция не може да бъде нормално изпълнявана, ако съдиите не са знаещи, независими и високо нравствени. Що се отнася до нравствеността – ясно е, че не можеш да осъждаш поведението на другите, ако твоето собствено не съответства на общоприетата представа за благоприличие. Ето защо е важно как се подбират хората, на които ще се възложи властта да съдят. Ако се направи компромис с който и да е от горните критерии, резултатът ще е натрапващо се чувство за липса на справедливост, както в обществото като цяло, така и сред съдиите.  Затова политиките на ВСС във връзка с подбора, назначаването, атестирането и повишаването на съдиите, следва да бъдат много последователни, обективни и прозрачни.


Много хора ще Ви възразят, че справедливостта е субективна категория...


- Но такава оценка няма да е точна. Справедливостта е общоприетият еталон за нормалност на човешките отношения. Затова ми се струва, че не везните са неин символ, а теглилката, която поставяме в едното от блюдата, за да оценим колко тежи определена човешка постъпка.


И именно защото нормите са писани от хора за хора, при тълкуването им не бива да се забравя, че намирането на духа на закона е процес, в който личният интерес се съвместява с обществения. И всичко това би следвало да бъде вършено от всички съдии в ежедневната им работа, без да позволяват същността на този толкова важен за обществото процес да се превърне в рутина. Тоест съществените въпроси на съдебната реформа се свеждат до това, как да бъде осигурен начин в съдебната власт да попадат хора, които да могат да приемат това предизвикателство.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2919 Неутрално

    Досега е само една голяма говорилня без никаква конкретика като как ще се случи тази реформа.

  2. 2 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1466 Разстроено

    Т.н. "политическа класа" и "бизнесмени" НЯМАТ интерес да се реформира съдебната система у нас, защото в "мътни води" по-лесно се лови риба! Затова вместо престъпниците да са зад решетките, стана така, че гражданите си орешетиха прозорците, блиндираха вратите и се барикадираха в собствените си домове!!!

  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 720 Неутрално

    Съдия Желев,това е претекст за оправдание:ако не беше Красьо,ако не беше Филип,ако.....Ако съдиите всички бяха некорумпирани.....Има ли едно АКО,то втората част на изречението се обезсмисля!

    Tony
  4. 4 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 720 Неутрално

    Съдия Желев,това е претекст за оправдание:ако не беше Красьо,ако не беше Филип,ако.....Ако съдиите всички бяха некорумпирани.....Има ли едно АКО,то втората част на изречението се обезсмисля!

    Tony
  5. 5 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 5023 Неутрално

    И преди Красьо Черния и след него корупцията и шубаджанащината в съда са си същите.Защото след 1989-та всички съдии и прокурори от задължително партийни станаха задължително "безпартийни".
    И несменяеми по сега действащата конституция.
    Докога?

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  6. 6 Профил на Майндърбайндър
    Майндърбайндър
    Рейтинг: 1646 Любопитно

    Ако не може да се събере конституционно мнозинство,поне ще се разбере,кой иска реформи и кой е обикновено плямпало.

    ЛУСТРАЦИЯ НА ШАЙКАТА
  7. 7 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1510 Неутрално

    Съдиите, особено стоящите на високи постове в йерархията са си добре, от тях не очаквайте идеи за промяна. Те само ще усукват, ще мотаят за да не станат промени, които биха ги извадили от бизнеса.

  8. 8 Профил на zakkwylde
    zakkwylde
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Идеята за Bar Exam е много добра, особено след като се напълнихме със съдии от ченгеджийницата, югозападни, североизточни и крайбрежни испициалисти по правото.

  9. 9 Профил на Непукистка
    Непукистка
    Рейтинг: 2286 Неутрално

    Поредицата интервюта на никому неизвестни съдии, които говорят за системата отвътре, е безспорно журналистическо попадение и изключително интересно четиво. Браво, Петя Владимирова!

  10. 10 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1719 Весело

    Прагматичен нЕмало, а практически и фактически пак нЕма да има, за сметка на юридически обаче!

    Коментиране на анализираното, вече...
  11. 11 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3779 Неутрално

    Пак поредните красиви общи приказки от представител на сидийската каста...! Все въртят и сучат и все проблема не бил в тях! Политиците и те трябвало да направят нещо си... Обществото и то трябвало да се подготви за реформата...
    Абе, едва ли не, те съдиите много искали реформа - ама на, все нещо пречело и все нещо момента не бил точно сега и само още еди какво си трябвало да се предложи и приеме...! И ако можело реформите да станат, ама без персонални промени - щото видиш ли те били много подготвени и незаменими!
    На всички вече им стана ясно, че проблемите в правосъдието са най-вече субективни...! Само съдиите се правят на неразбрали и че не се отнася за тях! Ами как ще се отнася за тях, като са на практика несменяеми и некотролируеми! Те така, реформата ще я карат още дълги години!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  12. 12 Профил на heatseeker
    heatseeker
    Рейтинг: 1379 Неутрално

    Имаше тъкмо прагматичен подход. Просто целите, дето трябваше да бъдат преследвани чрез прагматиката, бяха нечисти.

    Свобода за Надежда Савченко!
  13. 13 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1303 Неутрално

    Изтъркахме се да говорим за реформи.
    Още мъъъничко ще поговорим, па ще се запрем.

  14. 14 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 1015 Неутрално

    [quote#1:"chicago514"]Досега е само една голяма говорилня без никаква конкретика като как ще се случи тази реформа. [/quote]
    Нормално. Дворна тоалетна за да ремонтираш, първо се започва с много приказки и мнения на семейството.

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  15. 15 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 786 Неутрално

    Прекалено много приказки и малко конкретика. Специално пък за етичните комисии могат да се изработят точни еталони с конкретни указания какво например е конфликт на интереси,какво точно означава уронване престижа на длъжността,какво може или не може да си позволи даден съдия,прокурор и т.н. За какви субективни виждания говори г-н съдията......

  16. 16 Профил на oanes
    oanes
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Всички сме свидетели и знаем, КОЙ диктува решенията на съда. Бостан е всемогъщ, защото служи на онзи зъл и алчен дух с рогата.

  17. 17 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 693 Неутрално

    Да, след подобен невиждан и недупостим скандал, какъвто бе случая с доказаните не регламентирани връзки на ''магистратите'' с Черния, по белия свят щяха да завалят оставки и дори присъди. У нас нищо! Вместо Черния мафията си е назначил някой Бял. Хората в тоги се подсмихнаха високомерно и продължиха да продават скъпата си стока - правосъдието. Днес пак същите, щели да се реформират. Глупости и басни за наивници.

  18. 18 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2122 Неутрално

    До коментар [#5] от "Депутат 241 - Майдан в Москве'2015":

    Не съм съгласен с втората част от " и след Красьо ..нещата са същите.
    В смисъл че те са, но е недопустомо да стоят в това положение и докато нещата не излезнат от тази мъртва точка, наистина само ще си говорим.
    Но всичко което е казал Желев е вярно и въпроса е..да се направи.

  19. 19 Профил на oex13531876
    oex13531876
    Рейтинг: 445 Неутрално

    Всичко в съдебната система е едно голямо АКО !

  20. 20 Профил на oanes
    oanes
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Борисов, върнете спестяванията на всички почтенни вложители в КТБ. Не търсете паравани, защото е невъзможно да ви скрият. Позволихте си да промените съдбите на хората дадени им от висше същества. Това е пътят за облекчаване на събралата се тежка карма, която неизбежно води човека да там където заслужава.

  21. 21 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8524 Неутрално

    Ето,като този съдия трябва да се намерят и други,които да заемат ръководните постове в съдебната система.Да видим какво могат младите и необременените.

  22. 22 Профил на zlatediki
    zlatediki
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Интервюто засяга най-наболелите въпроси за съдебната система и е полезно да се прочете без предубеждения, каквито очевидно имат някои от коментиралите по-горе. Споделям напълно идеята, че парламентарната квота във ВСС трябва да бъде намалена, както и че по-малко натоварените съдилища следва да бъдат закрити, като бройките следва да се прехвърлят към по-натоварените съдилища.

  23. 23 Профил на damianrm1
    damianrm1
    Рейтинг: 225 Весело

    Тоя съдия - може да стане политик, прочетох статията И НЕ РАЗБРАХ КАКВО КАЗВА ...

    Много е просто - трябва и съдиите да ги избираме-тогаз ще видим ще имаме ли председател на СГС с "леката диагноза" биполярно разстройство от по-лек тип, или съдия против когото повечето посланници директно казват че не знае закона или е корумпиран ..ще имаме - ма до 1-2 год. НАЙ-МНОГО!

  24. 24 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 588 Неутрално

    До коментар [#23] от "damianrm1":

    Не ти е "стигнало" да разбереш ...
    Пожелавам на Негова Чест да препрочита интервюто, което е дал и заформи стабилна лична позиция за необходимата Реформа ...
    Слабост на юристите у нас е, че не познават Управление-то...
    Трябва им по-умело да отличават множеството от ключови понятия в неговата теория - "промяна", "реорганизация", "реформа", през ... мястото на правото в тях ...
    Така по-пълно ще им просветват и "границите на правото" в системата на общия ни живот- къде свършва икономиката и къде започва политиката в самата ... Съдебна система ...
    Нека не забравяме, че битката е за нейната Независимост ...
    Имаме умни хора в гилдията - дефицита ни е при "точните"...
    Причината е в Политика-та ...

  25. 25 Профил на Сотир Методиев Пеевски
    Сотир Методиев Пеевски
    Рейтинг: 498 Неутрално

    Съдебна реформа няма да има. Не и в мандата на 43-тото НС. Настоящата политическа класа няма интерес да я проведе, а както е добре известно - "интереса клати феса". А най-потискащото е, че десетилетия наред милата родна политическа картинка е все една и съща. Направо се отчайвам, като чета следното:

    "Аз всеки ден все по-дълбоко се убеждавам, че парламентът е една жалка комедия, че повечето от хората, които е избрал един измамен или насилен народ, далеч не представляват разума и морала му, че те, плащани пребогато, не вършат нищо друго, освен да се карат и позорят един други като цигани и да измислят средства за незаконно обогатяване, най-често ограбвайки, или косвено ощетявайки държава и общини.
    То е една непоносима атмосфера на тъпост и безсрамие. Най-чудното е, че всичките тези добитъци, щом влязат в "свещената сграда", почват да се смятат не само за хора, но дори за същества от особена висша порода, за избраници. А желал бих да зная, с какво се отличават такива "избраници" от най-лошите българи, освен това, че са и безпределно нахални? На тях се плащат луди пари не само нищо да не вършат, не само да се карат като цигани, да се псуват и клеветят и по такъв начин да бъдат за другите българи, за простия народ заразителен пример за невъзможни отношения, изсипват им се торби със злато, за да уреждат по всички най-безсрамни начини спекули за сметка на държава, на общини, за да грабят народа под покровителството и със съдействието на самите власти ...
    Но понеже все трябва да си намерят поне привидно някаква работа, те унищожават периодически законите, които по-предишното правителство е направило, и гласуват нови. Кой ти проумява в Булгаристан, че не са криви законите, а неспособността на властите да ги прилагат, че Англия и Германия се нареждат хиляди пъти по-добре с много по-малко и по-стари закони от нашите. Месеци наред, които поглъщат на държавата огромни суми, те вършат все това и това: взаимно да се клеветят и позорят. В най-добрия случай, когато уж с дружни усилия решат да свършат някоя дребна работа, те я затрупват с толкова непотребни приказки, че тя бива осакатена, убита, смазана под дивия товар на глупостта. Много често един отделен най-обикновен човек за половин час може да свърши по-добре една работа, която тая сган нахални и порочни негодници за седмици не е в състояние да свърши. И на какво отгоре тя, непотребната паплач, която не чини и скъсаните опинци на един селски говедар, се смята, че представлява не само организационния гений на нещастния ни народ, но изобщо разума, пък и морала му? Едва няколко десетилетия са минали откак България има Народно събрание, а колко хиляди нахални маниаци са безумствали в него. Ако се събере на едно умът от всичките тия глави, плюс умът на няколкото стотин български министри (за такъв кратък период от време!), та, ако се събере наедно умът от всичките тия глави едър и дребен добитък, наистина няма да получим разума на една примитивна говедарска глава."

    /из "Бели дяволи" на Кирил Христов, 1926г/

    "ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ" в БГ - ПРЕСТЪПНИ ГРУПИРОВКИ, МАСКИРАНИ КАТО "ПАРТИИ"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK