Живко Желев, съдия: Ако след случая "Красьо" имаше прагматичен подход, част от проблемите вече щяха да са решени

Живко Желев, съдия: Ако след случая "Красьо" имаше прагматичен подход, част от проблемите вече щяха да са решени

© Личен архив



"Дневник" продължава поредицата разговори със съдии от страната по темите, свързани със съдебната реформа.


Живко Желев е съдия от Стара Загора. Завършил е  право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1999 г. От 2001 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От февруари 2004 г. е  съдия в Гражданската колегия на Районен съд - Стара Загора. Членува в Съюза на съдиите в България от 2001г., член е на Контролния съвет на ССБ.


На обсъжданията в парламентарните комисии актуализираният вариант на стратегията за съдебна реформа беше оценяван от едни депутати и магистрати като недостатъчно конкретен, от други - че съдържа оспорима конкретика?

- Мисля, че стратегията е добър документ, който дава възможност за извършване на промени.  Предвидените мерки за достатъчно всеобхватни и засягат дори сфери, които пряко не принадлежат към съдебната власт, но от които тя зависи. Такива са качеството на обучението по право и начинът, по който се придобива юридическа правоспособност.




Успехът на една промяна зависи от няколко неща. На първо място – от убедеността ни, че тя е необходима. Напоследък има все повече индикации, че както в професионалната общност, така и в обществото като цяло съществува съгласие, че реформа трябва да има. Това само по себе си е добре, защото отваря вратата към следващи стъпки. Необходима е воля, за да бъдат те направени. Воля както от страна на хората, пряко заети с правораздаването, така и от страна на политиците, защото трябва да се промени Законът за съдебната власт, а според някои и конституцията.


Какви според вас са шансовете и какви рисковете пред реформата в съдебната власт?


- Шансовете - ще повторя, са в наличието на воля промените да бъдат направени. А един от рисковете съзирам в това -  да се приеме, че сега не е времето да променяме конституцията в частта относно съдебната власт, тъй като няма възможност да се формира нужното мнозинство. Затова ми се струва, че разумният подход изисква да се работи за постигане на съгласие, което да осигури възможно най-широка подкрепа за промените. Тоест да се търси конституционно мнозинство още в рамките на настоящото Народно събрание. Давам си сметка, че това е по-трудният вариант, но иначе е възможно промените в закона да бъдат атакувани пред Конституционния съд и прилагането им да бъде отложено във времето.


Съществува и друга възможност - да се поиска от Конституционния съд ново тълкуване на онези разпоредби, които засягат устройството на съдебната власт, като въпросите се формулират така, че без да предпоставят непременно промяна на предходната му практика, да отразяват изменената обществена ситуация.


При всички положения обаче обстоятелствата са такива, че не бива да завещаваме тези проблеми на наследниците си. Необходимо е да се отърсим от разбирането, че реформите се налагат от "нашите евроатлантически патрьори", от "международното положение" или пък от друг външен фактор. Нуждата да станеш по-ефективен е присъща на всеки жив организъм – тя е в основата на еволюцията. Още по-присъща би трябвало да е тя за хората, след като са склонни да се приемат за венец на творението.


Във вашия съд имало ли е проблеми със случайното разпределение на делата или други знаци за зависимости?

- Старозагорският районен съд, в който аз работя, е един от големите и сравнително натоварените в страната. Проблеми с разпределението на делата, по начина по който бяха оповестени и описани в Софийския градски съд, при нас не са възниквали. Мисля, че ръководството си изпълнява задълженията с необходимото внимание към темата. Съществува и продължителна традиция на повече от три ръководства да се използва общото събрание на съдиите за обсъждане на повечето от проблемите, свързани с управлението на съда -  дори тогава, когато крайното решение е предоставено на председателя.


Тук е мястото да благодаря на колегите си за това, че в некраткото време, през което сме заедно /за мен това са вече повече от десет години/, успяваме да спазим необходимата мярка между професионални и лични отношения така, че да се създава добра атмосфера.


Работата на съдията предполага вглъбяване, поради което спокойствието при изпълнението й е от голямо значение за крайния резултат.


Вие имате ли впечатления за предрешеност на някои решения на ВСС за административни ръководители  и конкретно за предстоящия избор на председател на ВКС?

- За такова усещане са необходими ясни индиции. Предварителното изказване на конкретни предпочитания към определен кандидат би могло да бъде подобен признак, но дори да имат такива нагласи, членовете на съвета не ги оповестяват публично, а така и трябва. В едно обаче няма съмнение и то е, че през последните два мандата на ВСС изборите за административни ръководители често произвеждат публични скандали, което означава, че нещо в процеса куца, че системата за подбор на хората, които ще представляват отделните звена в съдебната власт, се нуждае от усъвършенстване.


Мисля, че доста време беше изгубено, защото ако още след печално известния случай "Красьо" беше приложен прагматичен подход, част от проблемите вече щяха да са решени.


Въпреки предприетите от тогавашния състав на ВСС и прокуратурата действия останаха без отговор основни въпроси. Като например кого представляваше определяния като лобист Красимир Георгиев и кой "подсказа" на част от кандидатите за административни ръководители да се свържат с него.


Но защо, след като съдебната власт е конституционно уредена като независима и самоуправляваща се, непрекъснато изборите за ръководители в нея са свързани с подозрения, че на кандидатите, особено на тези за високи позиции, е необходима предварителна политическа подкрепа?


- Моят отговор е, че проблемът се крие в начина, по който се формира съставът на ВСС. Съотношението на магистратската и парламентарната квота е такова, че дава възможност за твърде силно политическо влияние. Така тази квота не изпълнява основното си предназначение – да бъде гарант за обществен контрол върху управлението на съдебната власт, като лесно може да бъде превърната в механизъм за влияние. Затова мисля, че относителният дял на парламентарната квота следва да бъде редуциран за сметка на разширяване на професионалната. Дори това да е като цел, която не може да се постигне в най-близко бъдеще, нейното сериозно обсъждане трябва да започне още сега, при това не само в професионалните, но и в политическите среди.


Добре би било инициативата за такова обсъждане да дойде от тези, които упражняват властта, защото когато са в опозиция, всички партии /без изключение/ са много по склонни да симпатизират на тезата за независимост на съдебната власт, отколкото когато управляват.


 Какво да очакваме от разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска колегия?

- Повече спокойствие за избираните и избиращите и повече доверие от страна на избираните към избиращите.


Поне така разбирам аз идеята за разделяне на съвета на колегии, на които да се възложи решаването на кариерните и дисциплинарните въпроси. Когато се иска повишаване или пък се търси дисциплинарна отговорност от съдия, прокурор или следовател, да могат това да правят негови колеги, които добре познават спецификите на съответната длъжност. Мисля, че за момента около въпроса за разделянето има постигната висока степен на съгласие. Тоест стратегическата цел е ясна и ако има спорове, те са свързани по-скоро с начина, по който следва да се подходи за постигането й.


Има проблеми, които са засегнати в стратегията, но върху които не се акцентира толкова при коментирането й. Това са управлението на финансите на системата – тоест бюджетът, разпределението на съдилищата по райони –така наречената съдебна карта. И двата проблема не са от вчера, но и по двата досега не се предприети никакви ефективни мерки. Ако съотнесем броя на съдилищата и на съдиите /а и останалите магистрати/, става ясно, че България е сред държавите, членки на ЕС с най-голям относителен брой съдилища и магистрати. Това състояние обаче очевидно не се отразява на функционалността, което означава, че да се направи така, че с по-малко ресурс, включително и човешки, да се постигнат по-качествени резултати.


Доброто управление не се изчерпва само с това да назначиш много хора, но и да им осигуриш оптимална натовареност. Сегашното положение не е такова и това се дължи на обективни причини. Нуждата от правосъдие не е въпрос на лична приумица, нито пък може да е резултат от желанието на съдиите. Ако има съд в малко населено място, чието население постоянно намалява, то неговото съществуване не може да се оправдае само с осигуряване на достъп до правосъдие. Преди години, а и понастоящем сме свидетели, че в доста от местата, където понастоящем има районни съдилища, няма дори болнични заведения или те са пред преструктуриране или закриване. Нерешаването на въпросите, свързани с натовареността и т.нар.  съдебна, карта води до вътрешно напрежение и излишно противопоставяне между колегите, които работят в малки съдилища, и тези, които са в големите. Ето защо действията на ВСС, свързани с определяне на норма на натовареност, следва да се подкрепят и самата общност да съдействува ускоряването им.


Идеята за промяна на модела на ВСС от постоянно действащ към работещ на сесии орган събра несъгласия на обсъждането в парламентарните комисии - вашето мнение?


- Превръщането на ВСС в постоянно действащ орган, вероятно беше прието с цел да се повиши неговия капацитет предвид атестирането и въвеждането на конкурсното начало. Доколкото си спомням, такива бяха препоръките на нашите, а и на чуждите експерти.


Тази мярка обаче доведе до промяна в статута на онези измежду членовете на съвета, които до избирането си са били магистрати. При непостоянно действащия модел те продължаваха да правораздават в съответния орган на съдебната власт и в този смисъл запазваха по-непосредствена връзка с колегите си, а това значи и по-преки впечатления относно възникващите проблеми. Сегашният модел ги отдалечи от битието на магистрати, като ги превърна в администратори, заговори се дори за "правителство на съдебната власт".


Това обаче не отговаря на идеята на конституционния законодател. Според мен идеята на конституцията е  да гарантира независимостта на съдебната власт, като решенията във връзка с избирането, повишаването и освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите се предоставят на орган, чиито членове са  магистрати – тоест не са чужди на системата и имат вътрешен поглед за проблемите й.
Трябва да се отчита и това, че необходимостта да се откъснат от пряката си работа за срок от пет години се превърна в една от причините все по-малко колеги да имат желание да се кандидатират за подобна позиция. Затова ми се струва, че би било добре това положение да се преосмисли, независимо че мнозина биха възразили, че е връщане назад. Ако нещо е било грешно и не постига търсения резултат, по-добре е да се поправи колкото се може по-скоро.


Имате ли впечатления как работят етичните комисии - по какви критерии оценяват нравствените качества, каквито по закон трябва да притежават съдии, прокурори и следователи?


- Липсва обективно базиран начин, по който да се оценяват нравствените и етични качества на съдията. Това създава трудност пред работата на съществуващите етични комисии, защото те могат да се базират само на професионалните и личните си контакти с хората, за които дават становище, но не и на възприятията на ползвалите правосъдие хора. Точно тези възприятия обаче са съществени, защото могат да дадат информация за това как се възприема цялостният облик на конкретен съдия в обществото – достатъчно ли е учтив в съдебни заседания, демонстрира ли безпристрастност и т.н. До възприемането на подобна методика оценките на етичните комисии ще имат повече формален характер.


Има още една тема, за която не е прието да се говори много. Това е начинът, по който се определят възнагражденията на съдиите, а и на останалите магистрати. Сега съществуващата система не гарантира в пълна степен, че в първоинстанционните съдилища, където всъщност се извършва по-големият обем от работата по което и да е дело, правораздаването ще се осъществява от достатъчно опитни хора. Пред мен колеги са споделяли, че харесват работата си в районна инстанция, но им трябва по-добро материално обезпечаване. Всъщност въпросът засяга и качеството на правосъдието, защото всеки гражданин има право да получи правилното решение на своя казус. Нуждата от кариерно развитие не следва в никакъв случай да е обвързана с въпроса за възнаграждението, защото не в това е смисълът на повишаването.


Защо е толкова важна именно реформата на съдебната система?

- Правосъдието осигурява здравето на обществените отношения. То е имунната система на обществото. За хората е присъщо да живеят в общност. Това е не само исторически, но и биологически обусловено. Не е случайно, че в праисторическата епоха, едно от най-тежките наказания е било изгонването от племето. За отделния човек е било невъзможно да оцелее сам.


В днешните времена нещата не са се променили особено, само са станали по- усложнени. Азбучна истина е, че като предписва правилното поведение, правото регулира отношенията в общността. Всеки отделен човек обаче има собствена представа за неговите права и за задълженията на другите. Тази индивидуална представа, често се сблъсква с представата на друг човек и тогава възникват споровете, които правосъдието е призвано да разреши. Така правораздаването възстановява накърнените обществени отношения, по същия начин по който, чрез съответната терапия, лекарят възстановява нормалното състояние на организма.


Тази аналогия не е моя, тя е позната на всеки колега юрист,  с нея проф. Живко Сталев, започва курса си по Гражданско процесуално право.


Тази функция не може да бъде нормално изпълнявана, ако съдиите не са знаещи, независими и високо нравствени. Що се отнася до нравствеността – ясно е, че не можеш да осъждаш поведението на другите, ако твоето собствено не съответства на общоприетата представа за благоприличие. Ето защо е важно как се подбират хората, на които ще се възложи властта да съдят. Ако се направи компромис с който и да е от горните критерии, резултатът ще е натрапващо се чувство за липса на справедливост, както в обществото като цяло, така и сред съдиите.  Затова политиките на ВСС във връзка с подбора, назначаването, атестирането и повишаването на съдиите, следва да бъдат много последователни, обективни и прозрачни.


Много хора ще Ви възразят, че справедливостта е субективна категория...


- Но такава оценка няма да е точна. Справедливостта е общоприетият еталон за нормалност на човешките отношения. Затова ми се струва, че не везните са неин символ, а теглилката, която поставяме в едното от блюдата, за да оценим колко тежи определена човешка постъпка.


И именно защото нормите са писани от хора за хора, при тълкуването им не бива да се забравя, че намирането на духа на закона е процес, в който личният интерес се съвместява с обществения. И всичко това би следвало да бъде вършено от всички съдии в ежедневната им работа, без да позволяват същността на този толкова важен за обществото процес да се превърне в рутина. Тоест съществените въпроси на съдебната реформа се свеждат до това, как да бъде осигурен начин в съдебната власт да попадат хора, които да могат да приемат това предизвикателство.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK