Петър Дундаков, композитор: Бъдещето е свободата на човек тук и сега, а не новият телефон, кола, телевизор

Петър Дундаков

© Юлия Лазарова

Петър Дундаков



Петър Дундаков е композитор. През 2005 г. завършва консерваторията в Ротердам в класа по композиция на Пол ван Брюхе, а българското му образование е "Философия" в Софийския университет. За него музиката и философията имат "някакво общо, да го кажем на старогръцки - архе, начало и принцип". Сега започва докторантура в БАН в областта на музикологията. От две години обмисля, а от есента на 2014 Петър Дундаков работи по проект, свързан с темата за бъдещето и възприятието на бъдещето, дори през спомените за него. "Дневник" хареса идеята му и я подкрепя медийно. Повече за проекта, за бъдещето и от гледна точка на настоящето, за намерението да композира опера, за музиката на Петър Дундаков и за шанса "Тибетски сърца" да се завърнат - четете в разговора с него.  


Умишлено ли пропускате във визитката си легендарните "Тибетски сърца" - цяло едно поколение ги помни и реагира въодушевено на спомените си за тях и може би онези години?  


- Аз съм един от основателите на групата  и участник от 1991 до 2001. Това е много пълноценно време от музикалната ми кариера и израстването като автор. И продължава да е вдъхновение и за нови проекти.




Какво се случи с електронната музика през годините - тя се комерсиализира, или?


- Като всяка модерна вълна електронната музика имаше своя пик и естествен след това момент на спад.  Тя беше много силна през 90-те с новостта на идеите си. Напълно нормално е  сега, когато идеята вече не е толкова нова,да я няма тази стихия на първата вълна. И за мен като човек, който е бил причастен към тази вълна, аз търся продължението на това вълнение, което сме имали от музиката, в нещо, което може и да не е електронна музика, но носи същата свежест, същата сила на стихиите.


Има ли такава друга музикална вълна след това?


- Не знам. Аз задълбочих разбиранията си за музика и възможността си да създавам музика и не го свързвам единствено с електронна музика или нещо, което да е модерно. По-скоро влязох във време, в което ме интересува моята музика, а не толкова трендът.


Каква е музиката на Петър Дундаков сега, каква е била през последните години, каква ще бъде?


- През последните години аз живях в Холандия до 2006 г., после много пътувах, участвувайки в различни проекти с концертна - камерна и оркестрова, музика в Холандия, Австрия, Литва, Испания, писах музика за  кино, театър, танц, медиа, разширих речника си като композитор и с включването си в най-различни форми, които не са само чисто музикални, но в които музиката участва в синтез с други изкуства.


За мен в момента музиката е една голяма библиотека, в която, четейки, се опитвам да намеря моята музика, музиката на Петър Дундаков.


Минала година през есента "Дневник" хареса ваша идея и проект, който е свързан с градската среда и бъдещето, която тепърва се опитвате да реализирате. Може ли да разкажете повече за нея? 


- Това е един проект, който се казва "Бъдеще сегашно" и има няколко етапа на развитие. От няколко месеца работя и в екип с журналиста Диана Иванова и видеоартиста Йост ван Веен от Холандия.


Проектът е базиран на възможността за рефлекция върху представите за бъдещето. Това, което в момента работим, е инсталация, която се "помества" в градска среда и чийто основен материал е представите на хората от края на миналия век за времето, в което живеем сега. Как хората от края 20-и век са си представяли бъдещето - всъщност времето, което за нас е настояще. От тази гледна точка да видим контекста на времето, в което са живели, в България това е социализмът, както и всички феномени, които са били свързани именно с възможността бъдещето да бъде някаква глътка свобода.


В това число списание "Космос" не само като разказ, което е носило за бъдещето.


Моето семейство, моят баща беше голям почитател на "Космос". Получавахме го всеки месец в пощенската кутия и го четяхме цялото семейство. И споменът за това време за мен е свързан със спомена как си представяхме бъдещето. Смятам, че представите за бъдещето по някакъв начин са определящи за съзнанието на едно общество, независимо дали то е тоталитарно, демократично и че много неща можеш да разбереш за едно общество именно от представите му за това как то проектира бъдещето, как вижда бъдещето.


Хората масово може би не мислят за бъдещето или не ги чуваме как мислят. Не минава ли това мислене и разказване основно през творците, политиците, хората, които имат публичен глас?


- Мисля, че да - може би се артикулира в работата на творците, но всеки човек има проект.


Това, което ни движи, в общи линии са проектите ни, как ние проектираме бъдещето си. Дали то се визуализира в нещо конкретно, или е по-скоро амбиция към нещо, или е ритъм на ежедневието, то винаги е насочено нанякъде. Дори и ние да не говорим, ние сме винаги насочени в настоящето към бъдещето си. В този смисъл бъдещето е нещо, което ние носим в настоящето си, и аз не съм първият, който говори за това.


Визирайки Свети Августин, това е рефлексия върху времето, в което винаги бъдещето минава през настоящето. А това, което на мен ми е интересно, е да мислим сегашното през бъдещето. Какво можем да разберем в сегашното, мислейки за бъдещето си.


Това е смисълът на целия проект, чийто първи етап представлява градска инсталация, която се случва през няколко поредни дни, движи се из града, провокира и събира опит от хората... Самата инсталация е синтез между музика и филм, звук и образ, които са базирани и на предварително проучване какви са били представите на хората от края на 20-и век за бъдещето, за 21-и век и времето, в което живеем сега. Тук освен глобалните митологии и образи влизат и статии от списание "Космос", филмови архиви, специално нещата, които са локални за България и въобще лични преживявания на хора, които са били тогава деца или младежи, за времето, в което живеем сега.


Тази инсталация минава през различни места из града и "заговаря" хората, които я срещат, за тяхното бъдеще и представите им за бъдещето. 


Колко далечно?


- Всяко нещо, което не сме сега, и всяко нещо, което ще бъдем. Някак си да конституираме сега-то през това, което си представяме, че ще бъде. За моето поколение, като човек минал през електронната музика и през това неспокойно жадуване на бъдещето от 80-те и 90-те, тази представа, че милениумът ще ни донесе нещо съвсем различно и ще бъде друго, и ние ще бъдем други, е утопична, но е и много красива и много смислена по отношение на активностите от това време.


И ако сложиш контраста на сега - време, в което хората по-скоро масово изпитват страх от бъдещето и оттам нежелание за визуализацията му. Страхът от бъдещето е това, което срещаме в сегашното, което в миналото си представяхме като ново и различно бъдеще.


Когато четяхте списание "Космос", как си представяхте бъдещето и къде беше разделителната линия за вас? За моето поколение 2000 г. изглеждаше такава.


- Аз съм бил дете и нямам толкова съзнателна рефлекция - по-скоро за някакво място, което може би нямаше и време. Не съм визирал определен момент, в който историята ще се промени - по-скоро някаква възможност за свобода и за пространство, което независимо от нас някъде съществува и ние сме му причастни. И най-вече бъдещето като въпрос на личната ни свобода и път да достигнем до него. И това според мен беше много красиво, защото то по някакъв начин, дори да е утопия, но е утопия, която има сила във времето си и която е оставила емоционални спомени и за мен, и за цяло поколение, което е свързано с това.

Петър Дундаков

© Юлия Лазарова

Петър Дундаков


А сега как си представяте бъдещето?


- Това, което ме интересува, е по-скоро свободата да мислиш за бъдещето, не толкова конкретността му.


Мисля, че това, което е важно, и това, което аз с тази си работа ще се опитам, е да възобновя възможността да жадуваме бъдещето. В следващия етап на проекта искам на базата на това проучване и на тази инсталация, която ще направим, да създам музикално-сценично произведение. Опера, чието либрето да се състои именно от опита на хората от края на 20-и век да си представят 21-и век и контраста с времето, в което живеем сега.


Мисля, че това е много, много във въздуха и много неща, които дори наричаме модерни технологии, могат да имат екзистенциална интерпретация в един такъв сюжет.


Понеже споменахте модерните технологии, кое от тях позволява едно подобно нещо да се случи много по-лесно сега, отколкото години назад? 


- Най-малко интернет е нещо, през което ние можем много по-лесно да сме заедно, много по-лесно да се чуваме, много по-лесно да общуваме.


Интернет ни дава бърза връзка по отношение на обмяна на опит и информация, но не променя качествено общуването ни. От тази гледна точка модерните технологии според мен не променят човешкото битие. Те работят в друга сфера. 


Ако успеем да ги превеждаме в чисто човешки контекст, те имат смисъл за нас, в противен случай като самоцелно достижение на техниката, ако не са интегрирани в определен човешки опит и в определена човешка емоционалност, те нямат никакъв смисъл.


Интересува ви бъдещето по-скоро от гледна точка на човешкото битие? За много хора бъдещето е свързано с очакванията какви са следващите поколения коли, които няма да имат нужда от шофьор, роботи, други технологии. Това е по-видимата част, която и компаниите, и рекламите показват, и сякаш те предопределят някаква представа какво хората да виждат за бъдещето.


- Да. По-скоро ме интересува носталгията по бъдещето, по свободата за бъдещето, а не конкретността, дали ще живеем в стоетажни сгради или в кутии, това според мен няма толкова значение, колкото свободата на човешкия дух да стига места, които дори не си представя сега.


Да запазим силата на въображението, да запазим способността да мечтаем, независимо от тая вероломна конкретизация на мечтите ни от модерните технологии. Това не са мечтите ни.  


Смятате ли, че само хора, които могат да освободят въображението си, са тези, които създават неща на бъдещето?


- Бъдещето е на креативния човек. Смисълът на креативността е да се впуснеш в пътешествие, което не знаеш къде свършва. Това е и силата на мечтите, че в момента, в който самата мечта се обективира, започва да губи статуса си на мечта, и си мисля, че не толкова мечтите, но способността да си представяме неща, които не се превръщат в граници за нас, а премахват границите. Неща, които ни дават възможността да пътуваме, дори със силата на въображението, това е бъдещето и това е и миналото.


Каква е ролята на вашата музика в цялото това мислене и концепция? Тя превежда, стимулира, отваря или...


- Музиката е свят и един не буквален разказ за свят, който има свободата да бъде разпознаван от всеки по различен начин. Музиката е език, за да разкажа нещо, което мисля, че не мога да разкажа по друг начин.


Каква ще бъде музиката в бъдещето?


- Технологиите се променят, но субстанциално светът е същият и в този смисъл, когато говоря за "Бъдеще сегашно" - и затова нарекох проекта по този начин, защото бъдещето не е някъде другаде. То е сега. То е сега, което значи, че е и било. Ние сме тези, които събират тези времена в едно, и именно свободата ни да бъдем неограничени ни дава възможността да търсим минало, бъдеще и настояще.


Смятате ли, че децата по-лесно мислят бъдещето?


– Силата на въображението може да бъде наблюдавана основно при децата. Някой ми разказваше наскоро пример за силата на детското въображение и до каква степен образованието е свързано с това. Мисля, че е много популярен - Едно дете рисува и учителят го пита:


- "Какво рисуваш?" 
- "Господ", отговаря детето.
- "Никой не е виждал Господ как изглежда."
- "След 3 минути ще го видите."


Това показва, че ние сме тези, които определят границите. Ако на едно дете му кажеш, аз също вкъщи общувам с човек на тези години всеки ден, че това не съществува, ти му отнемаш свободата да мисли, то да е креативно, то да създаде свой собствен свят и да го сподели с теб, а не да създаде света, който ти си му намислил, че трябва да създаде.


Затова си мисля, че този разговор за бъдещето в момента за мен е много важен, защото изземането на възможността да имаме бъдеще виждам като заплаха на съвременната цивилизация. Овеществяването на всичко и някак си овеществяването именно чрез идеята за научнотехнически прогрес на бъдещето, че това е бъдещето. 


Мисля, че бъдещето е екзистенциална категория, то е свобода на човека тук и сега, а не е новият телефон, новият модел кола, новият телевизор и точно чрез съвременните технологии ние може да разказваме за това, но не трябва да се превръщаме в техни жертви. Решенията ни не бива да бъдат продиктувани от решенията на технологията.


Водим този разговор в контекста на това, което се случи в Париж, и на цялото говорене за сблъсъка между религии, държави и т.н. Според вас как това би повлияло - можем ли да се освободим и да мислим за бъдещето, след като има толкова голяма несигурност за човешкия живот и за това, което се случва в отношенията между хората? 


– Трудно ми е да коментирам... Не бих дал оценка на това, което се случи. Но си мисля, че възможността да споделяме независимо от разликите си, да се чуваме независимо от различията си и да живеем в един свят става все по-трудна и по-трудна, и все повече трябва да полагаме време, усилие и дори изкуство и талант, за да държим баланса и да работим за тази кауза. Тя с времето се оказа голямата задача на съвременния свят, споделянето и възможността да чуваш другия и като култура, и като религия, и като жизнен свят.


Там някъде е и смисълът, и отвореността на съвременното изкуство, в неутолимата жажда за споделяне на различни гледани точки, без да има един голям режим, без да има тотална идея, възможността различностите да се срещат и да произвеждат свят и бъдеще.


 Има ли идея за възстановяване на "Тибетски сърца"? 


- Винаги витае. И до ден днешен - през миналата година често срещах хора, на които младите им години са минали през "Тибетски сърца", имат връзка с електронната музика. За мен е много вълнуващо да разбирам какво влияние е имала тази музика и е вдъхновяващо. Не бих казал, че сме толкова съществени като "Роулинг стоунс" за едно поколение, но разбираш, че тази музика е формирала дори вкус към съвременността.


Композиторът Петър Дундаков събира истории, свързани със спомени и представи от последните десетилетия на 20-и век, за 21-и век и времето, в което живеем сега, които ще станат част от проекта "Бъдеще сегашно". Може да ги изпращате на badeste.segashno@dnevnik.bg .

Може да чуете музиката на Петър Дундаков  в Музикалния театър - "Кармен Колекшън" - танцов спектакъл с балет Арабеск. 
В "Евридика" и "Дисни трилър" в Пловдивския театър.
В "Разбиване" в театър 199
На 23 април е премиерата на "Пандора" в Музикалния театър - съвместен проект с холандския композитор Пол ван Брюхе и балет Арабеск. Според Дундаков - "уникална колаборация между камерна опера и танц".  


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на terorio
    terorio
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Време разделно е, материалното и духовното се сблъскват, за да се опомнят хората и да се завърнат към истинските неща в живота. България както винаги заради своето разположение ще изиграе ключова роля. Българите са обречени да си вземат поука и да направят равносметка на последните 150 години. Обречени сме на ново Възраждане.

  2. 2 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4198 Неутрално

    Freedom's just another word for nothing left to lose...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  3. 3 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1997 Неутрално

    Свободата винаги се е оценявала само, когато човек я няма. Но щом я получи, забравя за новата си придобивка и иска повече. А истината е, че свободата може да се използва само с наличието на пари и придобивки. Навремето негрите в САЩ получили свободата си от робството, но били бедни, голи, бездомни. И отново се върнали на работа при старите си господари, за да не умрат от глад. Това е реалността.
    И нека си го кажем - свободен е този, който има пари, за да е независим, и право да си каже мнението. Ако нямаш пари и зависиш материално от някой друг, ти не си свободен, а финансов роб на господаря си. Свободата и независимостта, заедно с пълното равенство между хората, са трите велики утопии, в които всеки вярва, но никой не може реално да постигне.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  4. 4 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 880 Неутрално

    "Никой не е виждал Господ как изглежда."
    ==============================
    Виждали са го, специално християните - Исус Христос е Бог, затова има негови рисунки, наречени икони. И по нататък - свободата, свети Августин, списание Космос, електронна музика. Не става много ясно какво твърди музиканта освен че бил за свободата. Ама защо с толкова много думи.

  5. 5 Профил на severozapad
    severozapad
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Зависи дали ги разглежда като предмети за притежание, или като средства за забавление общуване и пътуване

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  6. 6 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2412 Неутрално

    "Аз съм бил дете и нямам толкова съзнателна рефлекция "
    Wow! Dude, това на какъв език е? Велик интервюиращ и велик композитор преливат от пусто в празно ... бъдещето е сегашното и в този смисъл миналото ... и мечтите за новите телефони и новите модели колите еснафски но свободата такава ... в мечтите ... и се опитваме но нямаме съзнателна рефлекция. Мила майчице българо-европейска получих ерекция от тази рефлекция.
    Вероятно затова и журналиста и композитора са световно известни само сред роднините си в БЪлгария.

    California Über Alles
  7. 7 Профил на terorio
    terorio
    Рейтинг: 475 Неутрално

    [quote#3:"Lou"]Но щом я получи, забравя за новата си придобивка и иска повече[/quote]

    Свободата не се получава, това е проблемът. Докато разглеждаш свободата като нещо материално, като нещо което можеш да получиш, като някакво право, няма как да я имаш. Свободата е дух, свободата е в твоя ум, никой не може да ти я даде или отнеме !

  8. 8 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 493 Неутрално


    До коментар [#7] от "terorio":

    Съгласен. Шандор Петьфи: "За свободата живота си бих дал, за любовта си свободата".
    Резервиран съм обаче, към първият Ви коментар - "Българите са обречени да си вземат поука и да направят равносметка на последните 150 години".
    Хората/българите/ се опомнят, но за кратко и бързо забравят. Очевидно е въпрос на генетика. Иначе за 1334г. история, поне веднъж, дори и случайно, трябваше да "сгрешим" във вярната посока.

  9. 9 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1370 Неутрално
  10. 10 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1910 Неутрално

    До коментар [#1] от "terorio":

    И вярно и не вярно е тезата за "разделното време".
    В смисъл, че винаги за всеки от нас по отделно или като общество или поне за групи в обществото, има моменти и периоди които са "време разделно", но не е задължително това да вярно, поне за всички едновременно.
    Иначе винаги е стоял въпроса, за избор между духовното и материалното, като само се мени опредметяването на имането и олицетворението на духа и вероятно така и ще бъде.
    И не за друго, защото аз или някой много велик го казва, а по много проста и естествена причина - старите идеи и предмети си изживяват времето, идват нови, дори и да не са кой знае колко по хубави, макар че понякога дори са такива и те си заемат мястото в живота. Така е с предметите, особено в нашите дни на бурно технологично развитие, няма начин да не надцениш предмети, които до преди няколко години можеше да срещнеш във фантастичните романи, така е и с идеите, които са поредното развитие на вече известните свобода, братсвто и прочее.
    На мен ми е приятно, че интервюирания, без да е някоя световно известна звезда, е достигнал до едно много приятно ниво на лична свобода, да се занимава с това, което харесва и обича, да се чувства като гражданин, ако не на света, поне на Европа и по този начин става поредното доказателство, че въпреки всички трудности и проблеми, света, а по край него и ние, нашата страна, ставаме едно по-добро място за живеене.
    Да, не веднага за всички, не по еднакъв начин за всички, но поне за тези, които имат идеи и възможности, са отпаднали една не малка част от съществуващите до скоро (почти) непреодолими ограничения.

  11. 11 Профил на dj x2805
    dj x2805
    Рейтинг: 525 Неутрално

    Тибетски сърца бяха голяма работа...
    Дано да е все по-продуктивен...

    До коментар [#3] от "Lou":

    Мне не винаги - ето пример: Аз не се осмлявам на големи промени /в това отношение на съм много свободен/ - а един ЗАПАДНОевропеец/Американец - може да се емне и да отиде накрая на света със 100 долара...

    www.soundcloud.com/x2805
  12. 12 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Господин Дундаков явно още от престоят си в Холандия е свикнал с веществата.В това няма нищо лошо разбира се,но
    явно проблема не е само в джойнта.Забелязал съм че мого от
    българите получили академично образование на Запад връщайки се в Бг,даже и на трезво ,когато започват да говорят по някакава тема обиновенно се изкават доста дълго и доста неясно и неказвйки нищо (както е случаят с по горното интервю на господин Дундаков) се опитват да бъдат много
    различни от читателите им или най малкото много интересни.
    За съжаление господин Дундаков спецялно на мен не казва нищо интересно .Загубих си времето с тази статия.Но ме подвете снимката на маестро Дундаков-един симпатичен млад
    човек.Нищо лично.

  13. 13 Профил на Ерих Хартман
    Ерих Хартман
    Рейтинг: 431 Неутрално

    До коментар [#4] от "Каишков - Гласът на Америка":

    Каишков, от Космоса е видно, че тази материя за Християнството и Вярата, не Ти е понятна.

    Поне не споменавай Бог ненужно !

    )



  14. 14 Профил на iazdakaja
    iazdakaja
    Рейтинг: 752 Неутрално

    До коментар [#3] от "Lou":


    [quote#3:"Lou"]Ако нямаш пари и зависиш материално от някой друг, ти не си свободен, а финансов роб на господаря си.[/quote]

    Много повърхностно. За танго са нужни двама, зависимостта е взаимна. Всеки дава каквото има и взима каквото му трябва - щом са си стиснали ръцете, няма значение кой е подал пръв ръка и кой я е поел.

    След голямата чумна епидемия 14 век населенито на Европа измира на 2/3 - остава хем малобройно селячество, хем най-здравите, находчивите и т.н. = цените на труда и стандартът се вдигат 10 пъти, за ужас на феодалите. После знаем: географските открития, ренесанса, индустриалната революция... Обяснено с твоя примитивен език: робите поробиха господарите си. Безсмислици.

  15. 15 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1997 Неутрално

    До коментар [#14] от "iazdakaja":

    Ей, един историк. Супер. Ти явно не знаеш, че аз съм силно запален по историята.
    Прочетох изложението ти. Известни са ми събитията, които описваш. Само не разбрах едно. Каква е връзката между селяните и последвалите географски открития, ренесанса, пък за индустриалната революция 500 години по-късно е дори смешно да се говори.
    Географските открития са били дело на богатите и образованите, както и на хора от благородническо потекло. Селяните дори през 16 век са били неграмотни земеделци. Най-много да станат общи моряци на кораб. Ренесансът започва първоначално в Италия и като един от неговите прощъпулници се счита Данте Алигиери. Той селянин земеделец ли е? Шекспир и той ще да е бил селянин предполагам.
    По всяко едно време развитието на културата е в ръцете на образованите и ерудираните, които в повечето случаи са били богати или благородници. Само те са били грамотни, за да четат, пишат, рисуват. До изобретяването на първата печатница от Гутенберг селячеството е било неуко и неграмотно, че дори до 19 век. Какъв ренесанс, каква чума?
    Сега аз да ти разкажа една история. През 1381 г. селяните в Англия вдигат бунт срещу крепостничеството. Кралят ги товари с данъци заради военните си разходи. Те стигат чак до Лондон и се срещат с краля, за да обявят исканията си. А те са много - намаляване на данъци, разрешение на всеки да работи където поиска, премахване на "крепостните селяни" и т.н. По това време крал било едно младо момче, тинейджър.
    Знаеш ли какъв бил резултатът от въстанието на селяните? Кралят ги обградил и избил лидерите им. Останалите натирил да копат нивята и да мълчат. И се останали крепостни селяни.
    Но боя се, че не си разбрал добре коментара ми. Прочети го пак, особено частта за чернокожите роби и размисли по темата - свободни ли са били след освобождаването си или останали финансови роби на бившите си господари? Ти свободен ли си, след като някой друг ти дава заплатата и ти слага ограничения? Ако шефът ти прави нещо нередно, ти директно в очите ли му казваш или си траеш, че да не изгубиш заплатката? Помисли по въпроса.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  16. 16 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1997 Неутрално

    До коментар [#7] от "terorio":

    Добре, приятелю, приемам аргументите, които излагаш. И като страна във философския спор съм длъжен да ги оборя. Срещу теб ще използвам похвата "Редукцио-ад-абсурдум".
    Та значи, ти казваш, че не било важно материалното, а свободния дух на човека. Т.е. ако човек има свободен дух, значи самият той е свободен да прави какво поиска.
    Но нека си представим, че днес не сме 2015, а 1955 г. На власт са БКП, а само допреди две години е царял жесток сталинизъм. Медиите са цензурирани, забранено е да се пише и говори срещу "народната власт". Който напише нещо - в Белене. Ти си свободен човек. Имаш свободен дух. Значи си свободен да пишеш и говориш спокойно срещу властите. Така ли е? Да, ама друг път. Траеш си, мълчиш. Щото същите власти ти дават заплатата и държат милицията. А гъкнеш, а си отишъл на кино.
    И къде остана твоят свободен дух? Къде остана твоята свобода? Нали уж имаш свободен дух, значи си свободен?
    Да погледнем и Георги Марков. Той не е бил финансово зависим от народната власт. Живял е в Лондон. Той е бил свободен, частично, защото е бил вербуван от американците да води предавания против БКП. Но независим от тази партия. И е говорил, писал. Той е бил, ти не, въпреки че имаш свободен дух. Надявам се ме разбра.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  17. 17 Профил на gilermos
    gilermos
    Рейтинг: 431 Неутрално

    Накъде сте се отплеснали, уважаеми коментатори?
    Върнете се, моля, към предмета на казаното от композитора! Нито е скучно, нито е безинтересно! При това - не е натрапчиво; дидактично - по никой начин. Разбира се, че духът на човека е свръхопределящ развитието му фактор. Останалото е ..маргарин

  18. 18 Профил на ramones79
    ramones79
    Рейтинг: 413 Неутрално

    До коментар [#10] от "tsvetko_51":

    Чудесно мнение. Дано повече хора го прочетат и разберат. Поздрави.

  19. 19 Профил на iazdakaja
    iazdakaja
    Рейтинг: 752 Неутрално

    До коментар [#15] от "Lou":

    Данте Алигиери не е селянин земеделец, но никне в почвата на повишената политическа и икономическа сила на масите - могат, създават, искат и получават повече, съотв. от там големия скок в развитието, последван от следващите - просто пример. Пример как черно-бялата представа за света а ла "господари и роби" не важи. Картите се мешат непрекъснато, всички борещи са контрагенти са ВЗАИМНОЗАВИСИМИ, еднакво победители и жертви.

    На същия прицип Бил Гейтс изникна в почвата на компютърджиите - даде им огромни ползи, а те го направиха милиардер - договор между РАВНОправни страни. Ако беше дал компютри на индианците от Амазония, щяха да се удрят по главите с клавиатурите, а той щеше да получи торба мидички. И Гейтс и Алигери са в комплект с времето си, малко по-рано нямаше да ги има.

    Така че остави черно-белите марксистки кръжоци от 19 век и влизай в 21 век по-скоро, да не изпуснеш влака.

  20. 20 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 704 Неутрално

    Не съм чел интервюто. Защото неговата основна идея е казана още в заглавието: Бъдещето е свободата на човек тук и сега, а не новият телефон, кола, телевизор. Но докато минавах набързо през коментарите, в погледа ми се наби коментар [#3] от "Lou": ≪Свободата винаги се е оценявала само, когато човек я няма≫. И затова ще коментирам само тях.

    Lou, това, което казваш, е вярно, но ти много си му стеснил границите. Защото не само свободата – човек обикновено не цени особено нещата, които притежава, независимо дали става дума за свобода, пари, здраве, сигурност или за нещо друго, каквото и да е то. И започва да го цени когато му е необходимо, но го няма.

    Представи си, например, че внезапно се окажеш сам, напълно свободен, но без храна и вода, в сърцето на Сахара. И си помисли, кое ще оцениш като най-ценно за теб при тази ситуация, като знаеш, че твоята свобода, там и тогава, не можеш да я използваш за нищо.

    Защото ако притежаваш нещо, което на практика е неизползваемо за теб, то престава да ти изглежда особено важно. Например, аз сега имам свободата да пътувам по света колкото си искам, за разлика от преди половин век. Но каква файда имам от нея и как да оценя тази свобода, след като не притежавам необходимите средства за това пътуване? И наистина ли аз съм свободен да пътувам по света, след като заедно с тази формална свобода нямам възможност да се възползвам от нея?

    Следователно, човек започва истински да цени дадено нещо обикновено когато то му липсва, независимо дали става въпрос за пари, здраве, свобода, сигурност или нещо друго. И затова богатите хора ценят формалната свобода, защото те парите и без това си ги имат, а бедните ценят не свободата, а парите, защото свобода имат, но нямат пари, за да се възползват от тази свобода и да си купят всички хубави неща, които без пари няма как да притежават.

    Така че интервюираният изобщо не е прав. Проблемът не е свобода или материални ценност. Проблемът е: И свобода, и сигурност, и стабилност, и материални ценности.

    á è ѝ ò „” –

  21. 21 Профил на dame
    dame
    Рейтинг: 416 Неутрално

    От името на общественоста, призовавам гн. Дундаков да насочи всичките си усилия в областта философията!

    dame
  22. 22 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1910 Неутрално

    До коментар [#18] от "ramones79":

    Благодаря.Удоволствието е мое.

  23. 23 Профил на Момчил Карабулев
    Момчил Карабулев
    Рейтинг: 1491 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK