Лилия Александрова, съдия: За съдебна реформа един министър не стига

Лилия Александрова, съдия в Административен съд - Бургас

© Личевн архив

Лилия Александрова, съдия в Административен съд - Бургас



"Дневник" продължава да интервюира магистрати заради важността на темата за реформа на съдебната власт. Лилия Александрова е съдия е в Административен съд - Бургас, от създаването му през 2007 г., а в съдебната система - от 2006 г. Преди това е работила 8 години като адвокат. Завършила е право в Бургаския свободен университет.


В интервюто Александрова напомня и за писмото на колегите си съдии от Административен съд - Варна, до ВСС, в което те алармират за натиск от страна на председателя им, но вместо ВСС да го разгледа и извърши проверка, шефът на Върховния административен съд Георги Колев набързо изпратил посочен от него проверяващ екип, който веднага установил, че натиск няма, а във ВСС казаха, че не бива да се прави аналогия между случая в Административен съд - Варна, и проблемите в СГС.
"Такива изводи могат да се направят само ако е установено какво се е случило и какви са причините", казва съдия Александрова.


Висшият съдебен съвет извърши най-важния избор през мандата си - председателят на Върховния  касационен съд е вече известен за следващите 7 години, ако не бъде променена конституцията и не бъдат намалени мандатите на тримата големи в съдебната власт. Вашето мнение по тази тема?




- Изборът беше публичен, но остана неясно кои качества на избрания кандидат са надделели. Както много други избори дотук, публичността беше налице. Но публичността не открехна завесата пред мотивацията на мнозинството, а това прави избора непрозрачен - също както няколко предхождащи.


Тайният вот не освобождава ВСС от задължението да мотивира решението си, а мотивите на колективния орган се извличат именно от обсъжданията на членовете му - обратно на изявлението на президента при подписването на указа за назначаването на избрания. Мотивите са важни не само от административноправен аспект, но и защото тяхното съдържание в конкретния случай е индикатор за прозрачността на избора.


Поставям принципни въпроси и не бих обсъждала личността на всеки от кандидатите, не само защото нямам свои лични впечатления, а по отношение на професионализма – познавам само актовете на Л. Панов, и то от периода му, когато е съдия във ВАС, но най-вече затова, че всеки непредубеден, в това число и аз (нямах предварителна нагласа, основана на лични възприятия), не разбра кое осигури предимство на съдия Лозан Панов за избирането му, ако сме съгласни, че качества като любов към спорта, литературата и роднините не могат да се обсъждат през сериозна призма.


Според мен председателят (не само на ВКС) следва да бъде избиран сред съдиите от този съд при зачитане на мнението на Общото събрание относно преценката на качествата на кандидатите.


Безпрецедентно съдии започнаха да пишат отворени писма до ВСС и да говорят в публичното пространство за проблемите - защо се стигна дотук, какъв знак за съдебната система е това раздвижване?

- За мен прецедент е изслушването на тези съдии от ВСС. Досега не съм била свидетел на такова отношение към съдии, недоволни от начина, по който се управлява съдът, в който правораздават. Изслушаха ги, назначиха проверка, чакаме резултати, дано. Вероятно засега този случай ще си остане прецедент – събитията от последните дни го потвърдиха. Без да извършат проверка и дори без да считат, че има нужда от такава проверка (извършена от пратениците на Георги Колев проверка не е такава на ВСС и не може да я замести), членовете на ВСС държаха да подчертаят, че проблемите в Административен съд – Варна, нямат нищо общо с тези в СГС. Такива изводи обаче могат да се направят само ако е установено какво се е случило и какви са причините.


Как гражданите, които не четат НПК и ГПК, да разбират независимостта на съда и защо тя е толкова важна?


- Без независим съд няма върховенство на закона или поне то не е постижимо за всеки, както би следвало. Независим е съдът, който постановява актовете си само въз основа на доказаните по делото факти и приложимия закон, като извършва оценка на доказателствата по вътрешно убеждение.


Нищо друго и никой друг не бива да обуславят по какъвто и да е начин решението, което съдията ще вземе по спора.


Това означава, че върху неговия извод не могат да оказват влияние нито мнението на колеги, в това число и мнението на председателя на съда, на членове на ВСС, на политици, роднини или други хора, близки на сърцето на съдията, нито дори общественото мнение. Това е така, защото всички споменати групи формират своето мнение по казуса, водени от мотиви, които стоят извън върховенството на закона. Тези мотиви може да са користни или не користни, но емоционални или други, но не са мотивите на закона.


Съдът е независим, когато реши вашия казус по същия начин, както е решил друг идентичен казус, независимо че вие се възприемате като нормален средностатистически гражданин, а страната по другия казус счита себе си за важна брънка от някакъв "елит". За независимия съд вие ще сте равни, еднакви. Важни ще са само фактите (установени чрез доказателства) и законът. Ако тези факти са идентични и приложимата законова норма е една и съща, резултатът трябва да е еднакъв.


Точно при зависимите съдии това не се постига, именно при тях страна по делото може да получи недопустимо предимство и казусът да бъде разрешен под въздействието на фактори, които стоят извън върховенството на закона и далече от съдебната независимост.


Как се постига такава независимост на съда?


- Първо, чрез нормативно регламентирани законови механизми, които, функционирайки, ефективно да гарантират тази независимост – например разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, така ще се гарантира липсата на намеса на страна в процеса (каквато е прокуратурата) по отношение назначаването, повишаването, наказването или уволняването на съдии.


Или например по-големи правомощия на общите събрания за сметка на тези, които сега имат председателите. Така ще се игнорира възможността някой с нездрав интерес да използва председателя като лост за влияние върху съдиите и т.н.


Но независимостта има и друга страна – субективното отношение на всеки съдия, неговото усещане за независимост, което според мен се родее с усещането за свобода. Свободният дух със здрава ценностна система и морал, както и с добра професионална подготовка със сигурност ще бъде независим съдия. Това ще се постигне с ясни критерии на ВСС за преценка на моралните качества на всеки конкретен кандидат за магистрат, с обучения и с пример.


Трябва да ги има и двете страни – обективните лостове за гарантиране на съдийската независимост и субективното отношение на всеки съдия към тази независимост.


Как във вашия съд се осъществява връзката на съдиите с административния ръководител - провеждат ли се общи събрания, какъв е регламентът на отношенията на вашия съд с Върховния административен съд, респективно - с председателя на ВАС?


- Нашия съд е малък от гледна точка на броя на съдиите в него - в момента сме 12 съдии с председателя. Всички се познаваме добре, особено тези, които работим в АСБ от създаването му. При нас няма такива обективни прегради в общуването, каквито биха се създали в съд с над 100 съдии.


Считам, че всеки съдия има право да постави на вниманието на председателя проблемите, които среща в работата си, независимо от естеството им, стига да не се отнасят до решаването по същество на делата, които разглежда, а да засягат други аспекти на съдийските задължения – проблеми с натовареността, с разпределението на делата, със служителите, с графика, със заседателните зали или служебно-битови. А председателят, с оглед на функциите си, е длъжен да търси начини за разрешаване без оглед личността на съдията, като общуването следва да е между равни, защото председателят се различава от т.нар. редови съдии само по това, че има повече задължения от административен порядък, свързани с организацията в конкретния съд.


Не ми е известен някакъв специален регламент на отношения с ВАС. Има само опосредствано общуване – чрез инстанционния контрол на съдебните ни актове. Но и не мисля, че е уместен друг тип общуване, освен, разбира се, по време на обучения, когато съдии от ВАС са лектори.


Има ли проблеми със случайното разпределение на делата в Административен съд - Бургас, след скандала с предишния ви председател?


- Бившият председател на АСБ е осъден на първа инстанция по три от общо четирите повдигнати му обвинения за извършени престъпления, които на пръв поглед нямат общо със случайното разпределение. Но в хода на производството пред първата инстанция стана публично известно, че по едно от обвиненията релевантен факт е разпределението на конкретно административно дело, извършено от него. Установи се, че по нареждане на председателя системният администратор (разпитан по това дело като свидетел) периодично е изтривал паметта на програмата за случайно разпределение, за да не може при проверка да се констатира как е извършено разпределението. Тези факти бяха и медийно оповестени.


По това време касационните дела в нашия съд въобще не се разпределяха по докладчици чрез системата за случайно разпределение, а от председателите на съответните състави по нерегламентиран отнапред ред. Тоест от субективното отношение на всеки от председателите на съставите към принципа за случайно разпределение на делата зависеше дали съответните касационни дела в състава ще се разпределят случайно (макар и ръчно), или ще се разпределят по начин и мотиви, известни само на разпределящия. Последното се случваше винаги, когато председател на касационния състав е председателят на съда.


Първите няколко години по всички дела нямаше протоколи от извършеното разпределение, някъде около средата на 2009 г. започнаха да се появяват такива. По време на управлението на съда от този председател имаше неравномерно разпределение на делата между съдиите, и като абсолютно число, и по материя. Компютърът винаги "разпознаваше" (посочваше - бел. ред.) председателя като докладчик по дела с предмет оспорване на актове, с които се одобряват подробни устройствени планове, издадени от кметове на морските общини, серия от идентични дела между митницата и пристанището и др.


Някъде от 2011 г. касационните дела се разпределят чрез системата за случайно разпределение, която избира докладчика, а към момента административните дела се разпределят в 8 групи според сложността им. Последната промяна за обособяване на нови три групи приехме на общо събрание в края на 2014 г. Така вече немалка част от делата се разпределят според сложността им. Тези промени не се случиха изведнъж и се дължат на инициативата на част от съдиите.


Тъй че ситуацията, която колегите от СГС описаха в двукратното си обръщение към ВСС и при изслушването им, съвсем не ми е непозната.


Качеството на софтуера или моралът на разпределящия ръководител е решаващ, за да има наистина несъобразено с нечии интереси разпределяне на делата?


- Качеството и възможностите на софтуера, посредством който се осъществява разпределението, са съществени. Но всичко зависи от лицето, което разпределя. Ако е почтено, с непоклатима ценностна система и високи морални качества, няма да има значение качеството на софтуера, няма да има нужда дори от такъв софтуер.


Но това важи за един идеален свят, какъвто човешкото общество не е. А онези, които ръководят съдебната система и извършват случайното разпределение, още по-малко са. Ето защо действителната случайност на разпределението следва да се гарантира от софтуера. Той да не позволява режисирана и симулирана случайност независимо от моралните качества на разпределящия.


Кои добри страни на стратегията за съдебна реформа виждате, какви несъгласия имате и какви препоръки?


- Стратегията е минималният пакет от мерки, които трябва да се реализират, за да говорим за промяна.
Тяхното осъществяване за съжаление зависи изцяло от законодателната власт, защото изисква законодателни промени в ЗСВ и евентуално в конституцията. Това от своя страна означава, че промяната в съдебната система зависи от политиците.


Не съм оптимист, че политическата класа иска тези промени, а за да се случат заложените в актуализираната стратегия реформи в системата, само един министър не стига. Ако идеите, съдържащи се в стратегията, не намерят своето законодателно решение, и то в рамките най-много на година напред, стратегията ще си остане само едно намерение. Особена важна е следващата стъпка – приемане на норми, съответни на идеите в стратегията.


Възлагате ли надежда на един от основните акценти на стратегията - за преструктуриране на ВСС на две колегии - на съдии и на прокурори, и в каква насока?


- Тази промяна трябва да се осъществи, но реализирането само на тази мярка или на няколко от идеите, съдържащи се в актуализираната стратегия, според мен не би довело до смислена реформа, защото за реална промяна са необходими множество мерки, осъществени едновременно. Тази е само една от тях.


Опасявам се, че противниците на реформирането на системата, приплъзвайки редовно аргумента, че за разделянето на ВСС ще са нужни конституционни промени, ще превърнат всичко в говорене без действия. Времето за говорене обаче свърши, време е за действия. Ако са нужни конституционни промени – добре, да ги направим.


Възражения и на ВСС, и на политици събира идеята за промяна на модела на ВСС от постоянно действащ орган в работещ на сесии. Вашето мнение?


- Най-негативното, бих го нарекла опасното, последствие от постоянно действащ ВСС е това, което виждаме: превръщането на членовете на съвета в номенклатура, която се вълнува предимно от собственото си оцеляване и добруване. Затова мисля, че е по-добре да се върнем към предишния модел. И то с намален мандат от сегашните 5 на 3 години. Това може да се осъществи с промяна на конституцията.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK