ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Петър Диков, главен архитект на София: Най-големият проблем е разминаването между претенциите и поведението на хората

Главният архитект на София Петър Диков

© Велко Ангелов

Главният архитект на София Петър Диков



Петър Диков е главен архитект на Столичната община от 2006 г., назначен от тогавашния кмет на София Бойко Борисов. Към работата му има постоянни критики както от граждани, така и от опозицията в общинския съвет. "Дневник" разговаря с него за развитието на централната градска част, за транспорта - автомобилен, градски и вело, за все така замърсения въздух с фини прахови частици. Също така и за най-големия проблем на града според него и при каква грешка би подал оставка, която многократно му е искана през годините.


Докъде стигна конкурсът за четирите зони в центъра на София, с което се очакваше той да бъде изцяло преобразен? Конкурсът за едната, при който спечелилият проект предвиждаше тунел под "Цар Освободител", пропадна заради жалба на участници. На какъв етап са останалите - за пространството около "Граф Игнатиев", за Орлов мост и за катедралата  "Св. Александър Невски"?
- За трите зони с победители са подписани договори с проектантите. Миналата седмица гледахме предварително проектите и фирмите имат ангажимент до края на февруари да приключат ескизните документи. Доста се стараят колегите - направили са филмчета, презентации, които са доста впечатляващи. Ще ги пусна в сайта на направление "Архитектура и градоустройство", ще направя обществено обсъждане. След това през май ще има готови проекти.


Кога би могло да се намери финансиране за изпълнението на проектите?
- В момента, в който имаме готови проекти, ще подготвя апликационни форми за европейските програми. Идеята е до септември да са готови документите, догодина да сме провели конкурса за избор на изпълнители и започваме.




Получавате много критики за начина, по който се провеждат конкурси за архитектура в София, сред които за площада "Св. Неделя", за дизайн на метростанции, за центъра на града, за паметника пред Националния дворец на културата (НДК). Как според Вас трябва да се провежда един конкурс, за да не буди възражения, за да го приемат всички?
- Конкурсът е конкурс, за да се получи добра идея. И отрицателният резултат е резултат. Иначе трябва да направим нещо, което не струва.


Не казвам това. Питам как трябва да изглежда един конкурс, за да се приеме от всички страни?
- Няма такъв конкурс. Във всеки конкурс удовлетворен е само този, който печели. Всички останали са недоволни. Факт е, че се водят толкова съдебни дела по конкурса за обновлението на центъра, който беше един добър конкурс, за разлика от този за паметника пред НДК. Спокойно може да разгледате проектите да видите кои обжалваха резултатите, проектите да им видите и да прецените дали те основателно са обжалвали конкурса.


Жалваш конкурса, защото смяташ, че той е по-добър от този, който печели. Прегледайте им техните проекти за центъра - и на арх. Тодор Булев, и на Михаил Стойчев, и кажете вашето лично мнение дали техните проекти заслужават те да бъдат оценени най-високо. Аз имам моя отговор.


Какъв е вашият отговор?
- Защото смятат, че не са оценени. И това е логично според мен, защото смятат, че техният проект е най-добър. Ако не считат така, няма да играят в това състезание. Когато играеш в едно състезание, искаш да спечелиш. Не участваш за олимпийския принцип.


В старата, централната част на София бяха построени много нови сгради, които рязко контрастират с околните. Много от старите са оставени да се рушат. Какво може да се направи, за да може да се запази останалото и атмосферата на града? В Рим например преди години общината е изкупила рушащи се сгради в стар квартал в центъра и ги е продала изгодно на интелектуалци срещу ангажимент да ги възстановят и поддържат. Не е ли възможно и в София да има подобни програми?
- Откровено, не съм знаел за такава програма в Рим, но всичко е възможно, но по законов начин. Няма как по закон да се отнеме собственост, ако собственикът не желае. С изключение на процедурата по отчуждаване, която се провежда при важни обществени проекти. Тоест когато през имот ще минава улица, канал, метро... Иначе, за съжаление, една немалка част от собствениците на такива хубави сгради ги държат съвсем целенасочено в лошо състояние с идеята, че ако се самосрутят, на това място, което е много ценно, ще могат да построят пететажна бизнес сграда. Те вероятно очакват да спечелят много повече така, отколкото да възстановят красивата сграда от началото на миналия век.


А няма ли начин за контрол над такива собственици?
- Има начини. За съжаление, те не работят особено ефективно. Първо, има случаи, в които собствениците са далеч и са по смисъла на закона - труднодосегаеми. Голяма част от тези сгради имат собственици, които трайно живеят в чужбина. Нашите действия почти не ги стряскат. Обикновено сградите в най-лошо състояние имат по няколко собственици, които водят дела помежду си дълги години, понякога десетки. Така няма персонифициран собственик, към когото ние да се обърнем, да го накажем, да говорим с него. И сградите стоят в безобразно състояние. Най-щастливият случай е, когато има ясен собственик и по метода на принудата го караме да си ремонтира сградата.


За мен най-показателен е случаят със сградата, в която се помещаваше китайското посолство. Ние успяхме по метода на принудата да накараме собствениците да я ремонтират. Дълги години смятаха, че неподдържайки я, тя в един момент ще се самосрути и те ще направят един 15-етажен бизнес център. Като видяха, че това няма как да се случи, като ги наказахме неколкократно с едни сериозни глоби, и сега сградата краси центъра на София. Това е много сериозно усилие на администрацията.


Около Женския пазар има също такива сгради.
- Всички имат предписания. Или сме наложили глоби, или предстои да бъдат наложени. Глобите в интерес на истината са относително немотивиращи. Дори в закона за устройство на територията бях вкарал един член, който е за ипотека в полза на общината при неподдържани сгради. Идеята беше да се направи ремонт с пари на общината и след това се изискват средствата от собственика. Този член беше отменен. Законът се прие декември 2006 г. и лятото на 2007 г. изчезна този член. Даже не разбрах по чия инициатива е отменен, но така или иначе не проработи, а такъв член има в Закона за културното наследство и не е ползван.


Миналата година за първи път се проведоха културни събития в стара индустриална зона до Централната гара - в бившия хладилен завод. Дали е възможно това да стане практика, както е в историческата част на Белград, както и в много други европейски градове?
- При стария хладилен завод случаят е по-особен. Собственикът има намерения, за които няма пари. Така че според мен това е имиджова акция. Иначе въпросът със старите индустриални зони седи много тежко. В Белград добре са го решили, може би защото не са имали приватизация като нашата. При нас имаше масова и касова приватизация и разпарчетосване. Също има и имотни спорове.


Примерно в Захарна фабрика се руши всичко и не можем да направим нищо, защото там има спор за собствеността. Има две юридически лица, които претендират, че са собственици и водят дела помежду си. Имаше една идея преди няколко години "Америка за България" да го купи и да финансира създаването на културен и младежки център. Оказа се, че това е мисия невъзможна.


Руши се сградата. Имаше дори смъртен случай. Бяха загинали двама души, които режели метални колони от старата фабрика. Тогава наложихме максималната глоба 100 000 лева, мина през съдебни дела и беше отменена. И сега си стои в същото положение.


Има много предприятия, които са продадени на части. Има много тежка организация, защото по времето на социализма са правени с цялостна електромрежа, мрежа за отопление, пътна мрежа и това създава невероятни проблеми. И затова няма нови инвестиции в старите зони, защото всеки инвеститор като влезе и види такъв батак и се отказва на втория месец. И малкото инвеститори, които искат да строят някъде, търсят нови терени. Излиза им по-евтино.


Не може ли общината да използва Централната баня като баня? Ако се съди по опита в други държави, това би могло да буди туристически интерес. А и след като не се намира концесионер за спа-център...
- Може и да е можело да стане. Банята е строена в началото на миналия век с решение на Софийския общински съвет, защото Столичната община е трябвало да къпе софиянци. Сега Столичната община няма задължението да къпе софиянци, а пък, ако някой направи сметка как да се случи така да се налеят толкова много пари за възстановяването на една такава прекрасна сграда и кой ще е този инвеститор, който ще си връща парите с къпане на софиянци, може и да стане.


Има опит в много места по света...
- Знаете ли колко кв.м е банята - 9000, от които сега 5400 са музея, а останалите от повече от 10 години Столичната община се опитва да даде на концесия на някой за спа-център. И няма кандидат. Какво ви кара да мислите, че за цялата площ ще има, след като за една трета от нея няма? И в тази една трета се включват двата басейна - големият мъжки и малкият женски, и няма кандидат, който да извади 10 млн. лева да реконструира сградата, да извади 4-5 млн. да я обзаведе и след това да мисли как в течение на времето с какви клиенти да си върне парите.


А щом няма кандидати, не би ли могло общината да го направи?
- Тоест общината да влезе в губещо години наред предприятие за създаване на имидж. Не знам как ще стане. Много скъп имидж ще бъде това. Може би за имидж е по-добре такива пари да се дадат за друго нещо.


Какво?
- Музеят на София е имиджова за София структура, която от 50 години е бездомна, ходи, където може да се внесе - често в неудобни помещения. А музеят има повече от 40 хиляди експоната. Вместо да къпе софиянци, по-добре е общината да им покаже историята на София, която наистина заслужава внимание.


Как се стигна до сградата в градинката срещу Военния клуб, за която се твърди, че е собственост на бившия банкер Цветан Василев?
- Тя не е построена сега, тя си съществува от десетия конгрес на БКП. Мисля, че тогава се построи комплексът "Кристал" и там беше ресторант. Въпросният човек вероятно я е купил и я е преустроил. Нищо ново не е правено.


Достроеното изглежда като кръпка до градинката. Има доста интересен стил...
- Не е лошо да извадите снимки от предишното й състояние и да видите как изглеждаше и като кръпка и преди. И то доста по-зле изглеждаща.


Много нови сгради надвишават с по два-три етажа околните, като разликата се маскира като подпокривно пространство, а е мезонет, защо се позволява това?
- Това се случваше преди десетина година, когато се спазваше кота корниз и оттам се правеха три етажа. Аз ги наричам зикурати, приличат на сгради от Асировавилония. С изменения в закона от 2003 г. се даде ограничение до 4.5 м над кота корниз да може да се получи кота било. Има такива наследени от този период, когато се правеха такива подпокривни пространства, които наистина стоят безумно и грозно. Освен това те са и много некачествени като експлоатационни характеристики, защото нашите строители, за съжаление, не се научиха да направят добри покривни изолации. Хората, които се навряха в тези подпокривни помещения, страдат от течове, от строителни проблеми. Не виждам начин как да ги премахнем. Когато са строени, те са били законни.


Петър Диков, главен архитект на София: Най-големият проблем е разминаването между претенциите и поведението на хората

© Велко Ангелов


Каква е позицията ви за монументалния център на града със сградите - наследство от социализма?
- Не трябва да бъде променян. Сега съм пред внасянето в общинския съвет на плана за центъра на София, в който се допуска много малка намеса, и този план е по-скоро превенция, отколкото възможност за строителство. Центърът на града е с едни прекрасни озеленени пространства, с красива сгради, не виждам нужда да се правят строителни намеси. За съжаление, се направиха доста намеси в годините. Не считам, че те са били добри.


Кои?
- Вижте кои сгради са били построени в центъра. За кои е имало желание да бъдат построени, например сградата на ДСК на "Бенковски", хотел "Арена ди Сердика", големият комплекс до БНТ... Това са все обекти, които са влезли в центъра и съм убеден, че не са допринесли за подобряването на естетиката на центъра. Има и много други намерения за строежи. Имаше идея за царски конюшни, две 100-метрови кули, които спрях. Спорно беше и за разширението на сградата на Националната художествена галерия. Има проекти за "Московска" за едни сериозни сгради, които не бяха допуснати във вида, в който се правеха. Сега планът е с други решения. Трябва да мислим за запазването на центъра на София и обновяване на това, което го има.


Опасявате ли се, че ще бъде отменено решението на Столичния общински съвет за демонтаж на паметника пред НДК и възстановяването на негово място на мемориалните плочи на първи и шести пехотен полк?
- Не. Въпрос на време е.


Кога бул. "Витоша" ще стане изцяло обновен?
- Конкурсът се организира от друго звено. Моята работа съм си я свършил. Не се занимавам с контрола на строителството, а с проектирането. Като че ли повечето хора смятат, че аз съм отговорен за всичко, което от една страна ме ласкае, но от друга страна създава едни съвсем необосновани очаквания от мен да се грижа за всичко.


Състоянието на въздуха в София все така продължава да бъде лошо, като на места количеството на фини прахови частици е няколко пъти повече спрямо нормата. Сред мерките, които общината взима, е облекчаване на автомобилния трафик чрез кръстовища на две нива. Според неправителствени организации това обаче само стимулира потока на коли, а не го намалява. Наскоро казахте, че сме достигнали американците по среден брой коли. Какво може да бъде решението по този въпрос?
- Вашите впечатления от западните държави какви са? Къде са по-големи задръстванията? В София или в голям европейски град.


Зависи в кои?
- В които и да е.


В скандинавските държави не е така.
- Скандинавските държави са по-различни. Те нямат град, който да е по-голям от 700-800 хиляди души. Нямат такива градове като тези в Западна и Централна Европа и при нас. При тях системата на градския транспорт работи перфектно.


Кажете един град в Западна Европа, където няма задръствания - Мюнхен ли, Париж ли, Лондон ли, Мадрид ли... Кой? Оттам въпросът ми е защо смятаме, че въпросът с фините прахови частици е проблем на транспорта.


Проблемът е на две нива. Едното е не добре контролирано строителство, тоест от строителните обекти се допуска излизането на машини, които не са измити, не са почистени и те изкарват кал, която става на прах, автомобилите я мелят и основното там излизат фини прахови частици. Имаше една заповед на Бойко Борисов като кмет, която изискваше във всички строителни обекти да има мивки, където да се мие строителната техника. Минете и вижте дали се спазва. Между другото съм дал разпореждане на строителния контрол да се следи такива неща, но това е основно задача на надзорниците на обектите, които трябва да спазват правилата.


Втората причина за замърсения въздух е това, че 80% от автомобилите в София са над 10-годишни. Една кола, минавайки 150 хиляди км какви вредности емитира във въздуха спрямо един нов автомобил. Лаишка или манипулативна позиция е това, което ни обясняваха, че като направим кръстовището на Лъвов мост щели да се увеличат фините прахови частици, защото помагаме за по-голям трафик. Идете на Лъвов мост сега. Едно време не можеше да се минава на три-четири светофара и колите на празен ход димят и пушат и минете сега да видите чака ли се повече от 30 секунди. Не говоря за тези, които директно преминават през тунела и нямат никакво изчакване.


В това отношение много се вслушваме в хора, които нямат компетенции или преиначават фактите. Не знам в чия полза. Смятам, че е в полза на гражданите да се решават проблемите, а не да се отлагат за светлото бъдеще, когато видите ли някой друг ще ги реши по-качествено от нас.


През последните години в София се строят велоалеи, но те като че ли са все така недостатъчно. На някои места са построени неправилно, например с плочки и това не се харесва на велосипедистите. Какво предстои в тази сфера?
- Един от основните проблеми при велоалеите е техният сериозен конфликт с автомобилите. Мисля, че това е въпрос, който ще трябва да се постави на публична дискусия трябва ли да жертваме по една лента от градските булеварди, която да се отдели за велосипедисти и да изгоним колите и да ги оставим в една или две ленти. Как ще го възприемат гражданите и кои ще бъдат болшинството? Дали да заемаме пространства за велосипеда или да да се предпазваме от трафика. Това е и лично решение на всеки един.


Когато ми задаваха въпроси защо няма навсякъде бусленти, аз казах, че за да има в центъра, трябва от определени булеварди да се премахне паркирането. Дали тези, които живеят по тези булеварди и другите граждани, които искат да спрат, да отидат до магазина или искат да си свършат някаква работа в центъра на София, ще искат да се премахне паркирането, за да се направи буслента?


Не е ли въпрос на приоритети на общината. Ако има конфликт между паркиралите и хората в градския транспорт или дали да има с една лента по-малко за коли, за да има велоалея, не опира ли до това кое е по-важно за всички.
- Този приоритет нали трябва да се вземе по демократичен начин. Трябва мнозинството да бъде съгласно. Ако мнозинството е против, как ще се вземе решение.


Да се измисли стимул за използването на велосипед...
- Нещата се решават с вишегласие в демокрацията. Обществото определя приоритетите. Бих искал да няма съдебни дела при отчуждаване за публични нужди, защото съм убеден, че публичните нужди трябва да се решават с приоритет. Когато са засегнати собствени, демокрацията казва отивате в съда и съдът решава какво ще стане.


Защо за едни неща трябва да има съгласие на мнозинството, а при други - натиск на малцинството над мнозинството?


Може би, за да има развитие на обществото.
- Всяка тоталитарна власт твърди, че репресира мнозинството в името на развитието, нали.


В случая става дума за по-чист въздух.
- Всяка власт, която натиска мнозинството, смята, че нейното експертно и политическо мнение е по-важно. Това й е оправданието. Ама това добро сигурни ли сме, че е добро, когато мнозинството не смята така. Не защитавам нито едната, нито другата позиция, просто казвам, че когато всичко зависи от публичното мнение, от мнението на мнозинството, нещата се обръщат.


Петър Диков, главен архитект на София: Най-големият проблем е разминаването между претенциите и поведението на хората

© Велко Ангелов


Имахте идея климатиците да не капят по главите на пешеходците. Какво стана с нея?
- Там е същият случая с мнозинството и малцинството. Убеден съм, че климатиците трябва да се премахнат от фасадите на сградите. Като излезете от сградата на направлението, погледнете - това е единствената публична сграда, която няма нито един климатик на фасадата. Минете малко по-нататък, ще видите - Министерския съвет, всички министерства, Столичната община на "Московска" 33... Ще видите колко климатици висят по фасадите. Личният ми пример не го последва никой.


Бях дал пример на мой колега от Хамбург, който ми разказа, че е трябвало да сложи климатик на едно жилище и се оказало, че е невъзможно. По германските правила климатикът не трябва да се вижда и не трябва да шуми на съседите. Ей тези условия не можах да ги измисля. Помислете си, ако сега извадя една такава наредба, че климатиците не трябва да се виждат по фасадите, какво ще се случи?


Столичната община е обявила обществена поръчка за проектанти във връзка със санирането на блоковете по националната програма за енергийна ефективност, която започва тази година. Защо се налага да се провежда нов търг, след като местната управа вече имаше изготвени типови проекти в миналия програмен период?
- Новият търг е на практика възстановяване на проектите, по които са строени сградите. Сега обаче ще видите например, че на един жилищен блок 30% от собствениците са си остъклили балконите, една секция си е сменила щранговете за топлата вода, пет апартамента са си направили вътрешни преустройства. Когато живеех в гарсониера в "Люлин", бях си направил в антрето кухнята, а в кухнята - детска стая. Единствената стая е хол и спалня.


При санирането тези неща трябва да се заснемат и да влязат в проектите. Така ще се направи проект със съответните детайли и тяхното оценяване за всеки конкретен блок. Ако има конструктивни дефекти, трябва да се отстранят. Ако има желание за смята на щранговете, трябва да се направи допълнителен проект. Всичко това е за всяка отделна сграда. С тези типове проекти сме намалили цената на това, което трябва да се свърши.


Ще бъде ли успешна тази програма?
- Аз съм човек, който обикновено приема желаното за действително и ще ви кажа, че ще бъде успешна. Обаче това зависи главно от гражданите. Ако те искат да пречат, няма как да стане.


Защо имате такива подозрения?
- За съжаление, вижте политическите дискусии. Ако има и един собственик в сградата с политическа поръчка да пречи, какво ще го направиш. Той може да ти изнесе от десет кладенеца вода, че няма да стане. Моята любима фраза от доста време е, че човек насила можеш да му вземеш, но не можеш да му дадеш.


Подготвяте ли нови конкурси?
- Да. За подробен устройствен план на Борисовата градина. Трябва да го обявим до дни.


Какво се цели с него?
- Цели се да се реши Борисовата градина като една цяла структура. Не само за историческата част, а в територията от Орлов мост до Ловния парк. Борисовата градина много хора я възприемат само от Орлов мост до Алея "Яворов".


Цели се да се изгонят търговците максимално от парковата част, защото те 25 години са навлизали. Тези въпроси никой не ги поставя. Защо има автокъща там? Продават се автомобили на старо. И всички тези, които много се тревожат за фините прахови частици или за три дървета и това, че трамвай ще мине през Борисовата градина, не го поставят този въпрос.


Проектът за трамвай през Борисовата градина до Студентския град беше отложен...
- Не е към мен този въпрос. Когато се определяше програмата за интегриран градски транспорт, не ме питаха. Настоявах за друг трамвай - в "Модерно предградие", който така или иначе няма да се случи, защото мнението на Центъра за градски транспорт е, че там няма кой да се вози. Засега има индикации, че проектът ще бъде изваден от пакета, за да не пречи на останалите проекти.


Кой е най-големият проблем на града?
- Най-големият проблем за мен е, колкото и да звучи неприятно, е раздвоението у обитателите му, разминаването в поведението като граждани и като личности. Като граждани имаме големи претенции, а когато стане дума за нашия личен принос към града, поведението ни е съвсем различно. Като граждани имаме желание всичко да е чисто, като личности нищо не ни пречи да си хвърлим боклука на улицата или през балкона. Като граждани искаме тротоари, като шофьори паркираме колите си върху тротоара. Като граждани искаме транспортът да е подреден, а когато обаче седнем в собствената си кола паркираме на втори ред със светлини и влизаме в забранени улици, пречим на градския транспорт, където преминават тролейбуси и трамваи. Ако ние съединим нашите претенции като граждани и поведението ни като личности мисля, че градът ни ще изглежда по съвсем друг начин.


Много пъти ви е искана оставката. В какъв момент бихте си я подали? Кое бихте признали за грешка, за да си подадете оставката?
- Не знам какво имате предвид под това да си призная своя грешка. Работя в рамките на закона, в своите професионални убеждения. Споровете водя с хората, които ми опонират, винаги се опират на логика и факти. Не съм направил през живота си нещо, което да е против интереса на гражданите в позицията, която заемам. Ако някой ден направя нещо, което е против обществения интерес... Не съм женен за позицията главен архитект по католическия обичай, имам и професия, която би ми донесла по-голямо спокойствие и повече доходи и то добри.


Дошъл съм тук с идеята нещо да оправя града, поне по отношение на плановата му осигуреност. Мисля, че си свърших работата добре. В град, който от 1961 г. до 2006 г. нямаше общи устройствени планове, аз за 5 години прокарах два плана, като вторият категорично е по-добър от първия. Сега искат да правя актуализация, което ще ми дойде вповече, при положение, че всички знаят каква плетеница от интереси е София и как доброто за едни е лошо за други.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK