Цветомира Велчева, съдия: ВСС се задейства под външен натиск, а бездейства по сигналите на магистрати

Цветомира Велчева, съдия от Районен съд Ловеч

© Личен архив

Цветомира Велчева, съдия от Районен съд Ловеч



Поради значението на темата за реформа на съдебната власт "Дневник" продължава да разговаря с магистрати от различни нива и райони в страната. Цветомира Велчева е родена в Плевен, завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Съдия е в Районния съд - Ловеч от 2007 г.


Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се превърна от орган за самоконтрол в рамките на съдебната система, в инструмент за разправа и една от причините е, че съдии са проверявани от прокурори, които нямат представа от принципите, на които функционира съдът - това е един от акцентите в разговора със съдия Велчева. Друг - отводът на съдии се превръща в механизъм за нарушаване на случайното разпределение на делата и намиране на удобен съдия.


Събитията преподредиха въпросите - изненадващо главният прокурор поиска, а ВСС веднага освободи председателката на Софийския градски съд Владимира Янева от поста, тя пък подаде оставка. Вашият прочит?




- Започвам по-отдалече. В рамките на мандата на действащия ВСС в състава му се формираха, условно казано, две ядра. Едното е насочило усилията си към запазване на статуквото, а другото – към неговата промяна. Това са видими от всички процеси и няма полза за съдебната система да се премълчават от криворазбрана коректност към върховния административен орган. Между двете ядра няма диалог, поради което не се стига до единомислие по повечето въпроси. Често част от членовете на ВСС са поставени в изолация и предложените от тях решения дори не се подлагат на обсъждане.


Отчетлив пример и пряка връзка с въпроса за Владимира Янева беше предложението на Калин Калпакчиев за образуване на дисциплинарно производство срещу Янева и заместник-председателя на СГС Богдана Желявска по повод констатираните нередности при случайното разпределение на делата. Но предложението не срещна подкрепата на членовете на съвета. 


За сметка на това, при обявяването на скандал под наименованието "Червеите", ВСС реагира мигновено. И дори въздаде правосъдие, като я отстрани, без да е установил фактите. Моят прочит е, че основната част от членовете на съвета не правят принципна оценка на конкретния проблем, а действат според повелята на "силните на деня".


И по казуса "Ченалова" гледахме бездействие на ВСС вместо действие по сигналите, и за случайното разпределение на делата, докато не дойде намесата на френския посланик и министъра на правосъдието.


Изводът е, че ВСС действа под натиск отвън и отвътре, включително политически. С две думи - съветът не е в състояние да отстоява независимостта на съдебната система.


Сега ВСС трябва да избере нов председател на СГС по старите правила?


-  В 7-дневен срок от подаване на оставката ВСС е длъжен да открие процедурата по избор на нов председател (чл. 167, ал. 2, вр. чл. 175, ал. 1 ЗСВ). Правилата, по които ще се проведе избора неведнъж са били обект на критика, но не считам, че проблемът се корени в тях или поне не само в тях. Правилото постига целта си не защото е добро, а защото правоприложителият е добросъвестен. Ако процедурата страда от несъвършенства, позволяващи постигане на лоши, неудачни за системата решения, юристите с високи професионални и нравствени качества, с не по-малко от 15 години юридически стаж, каквито дефинитивно са членовете на ВСС, ще трябва да я приложат така, че да не се стига до същите решения.


Кой и с какви качества ще бъде следващият председател на СГС зависи не толкова от процедурата, по която той ще бъде избран, а от действията на членовете на ВСС. Те трябва да проведат избора така, че за всички – магистрати и граждани – да стане ясно защо избраният е най–достоен, т. е. изборът трябва да е проведен прозрачно, ясно мотивирано и отговорно.


А как оценявате управлението на съдебната система от Висшия съдебен съвет?


- Сред това изявено от ВСС безсилие преди всичко да отстоява независимостта на съдебната власт, което описах, и което впрочем е незабележимо за обществото, а и за голяма част от магистратите, се развива цялата му дейност, която вие наричате управление на съдебната система.  Дейност, в чиито рамки се извършва  най-важното - оценка на качествата на магистратите.


Все още не са разработени адекватни правила за атестиране на магистратите, за тяхното повишаване и преместване. Оценъчната дейност се извършва въз основа на статистически данни, без събеседване и пряко наблюдение върху дейността на проверяваното лице. Събеседванията за повишаване и преместване наподобяват повече на държавни изпити в университета, отколкото на конкурси за избор на кандидат с най-добри правни знания и умения за тяхното прилагане. Така както у участниците в конкурса, така и у останалата част от магистратската общност, остава съмнение дали гласуваното доверие е дадено на най-достойните.


Как оценявам ВСС... Оценката за дейността на един орган не може да е позитивна, при условие че той е заченат по порочен начин. Още при избора на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт се постави въпросът за прекия избор. Идеята беше отхвърлена формално с аргумента за липса на възможност за провеждането му.


Резултатите от непрозрачност в избора не закъсняха. Първо избухна скандалът "Ситнилски", който доведе до предсрочно "прекратяване" мандата на един от членовете. В хода на производството по отстраняване някои членове четоха СРС-та, за което получиха допуск до класифицирана информация. Стигна се и до отстраняване на административни ръководители на прокуратурата, като им се приписа, че лобират в системата.


Липсата на прозрачност в избора не даде възможност да се разбере не само защо са избрани членове от съдебната квота, а и от парламентарната. В надпреварата се включиха и кандидати, представени от неправителствения сектор, чуха се изявления, дадоха се обещания, но така и не се разбра защо избраните бяха сметнати за най-достойните.


Ситуацията се повтори и при избора на главен прокурор и председател на ВКС. И при двата избора беше поставен въпросът за гласуване с бюлетини, която възможност беше отхвърлена. Преди гласуването обсъжданията на кандидатите бяха вяли и в повечето случаи не се изясняваха аргументите. 
Това са част от причините и за ниското обществено доверие в съдебната власт.


Членовете на ВСС се обсновават с тайната на вота...


- От незнание или от неразбиране членовете на ВСС не са в състояние да съобразят, че тайната на вота не изключва да заявиш по своя инициатива кого си подкрепил, след като изборният процес вече е приключил. Те угодно ползваха принципа в избирателното право за тайната на вота, за да прикрият липсата на мотиви или прокарване на определен интерес през конкретен кандидат.


Когато член на ВСС заяви ясно кого и защо е подкрепил, това е израз на поемане на отговорност към направения избор, от една страна, а от друга аргументите на всеки от членовете на съвета съставляват мотив на взетото решение, въз основа на който се оценява законосъобразността му. Ползването по аналогия на принципа за тайна на вота, присъщ на избирателното право на гражданите, е неприложимо при вземането на решения от ВСС.


Това е така, защото принципът за тайната на вота гарантира свободата на упражняване на едно политическо право от гражданите /право на пряк избор на органи на държавно управление/, а не упражняване на правомощие от държавен орган в лицето на ВСС.


Защо се стига дотам посланици и министърът на правосъдието да приканват ВСС да обърне внимание на съдиите от Софийския градски съд, които от години сигнализират за нередности в съда?


- Защото не се намери воля у кадровия орган. Наблюдава се парадокс – ние, магистратите, недоволстваме срещу политическите намеси в независимостта ни, но в някои случаи, както този с френския посланик, такива намеси дават резултати.


За да не се случва това, аз бих подкрепила всеки магистрат от страната - съдия, прокурор, следовател, който отстоява принципна позиция. Ето защо няма как да не споделя каузата на колегите от СГС. Страхът е най-лошия "съветник" на магистрата. Уплашеният човек, особено пък съдия, не е способен на трезва мисъл и изява на свободна воля. Дезинтересоваността от проблема на другия, защото той не е твой на този етап, е бягство от проблема. Пътят за решаването му е в единението на волята за промяна, а не в бездействието или противопоставянето. 


Какво е положението във вашия съд по отношение случайното разпределение на делата и отношенията с ръководството - мнението на съдиите чува ли се? 


- В малките съдилища, какъвто е нашият съд, проблемът със случайното разпределение на делата не идва от програмния продукт, а от отводите. Отводът е "удобно" средство за страните да намерят "точния" съдия, който да разгледа спора им. Той е средство страната да избяга от съдия, с който е имал предишен професионален спор, той е средство да избягаш от професионалната небрежност на съдията и да търсиш решение на спора си в по-оптимални срокове.


Натъквах се на какви ли не абсурдни основания за отстраняване на съдии – като се започне от познанства, които датират от преди години, и то с лице, което е покойник, родствени връзки с търговски дружества и се стигне до нежелание да се търпят негативите от вече забавени дела.


Отстраняването често се случва и на принципа "ти ми поискай /отвод/, а аз ще намеря начин да ти дам". Тази схема работи много успешно в малките съдилища и според мен съставлява нарушение на принципа за случайно разпределение. Ето как, зад едно добро законодателно решение, поставено в ръцете на безпринципни хора, може да се стигне до нарушаване на случайното разпределение.


Що се отнася до функционирането на самата програма за разпределение на делата в нашия съд, нямам основания да смятам, че е била обект на манипулация. За мен проблемът не е в програмата, а в морала и добросъвестността на хората, които ще я ползват.


Как си представяте реформата на съдебната система, каква трябва да бъде тя?


- Непосредствената цел на съдебната реформа следва да е осигуряване независимост на съдебната власт. Независимостта я разбирам както от външни въздействия – политически, икономически, идеологически и други, така и независимост вътре в системата.


За вътрешната независимост трябва да се създадат гаранции, че магистратът при формиране на вътрешното си убеждение да е воден единствено и само от фактите, установени на база на доказателствта. Това може да стане, като се прекъснат възможностите за въздействие от ръководството на звеното и от страните в процеса.


Разбира се, вътрешната независимост преминава и през ценностната система на всеки магистрат, което пак пренася въпроса към подбора на кадрите при влизането в системата и израстването им.


Трябва да се даде възможност на принципните хора да израстват, като по този начин се наложи нов модел в системата. Това на по-късен етап ще доведе до покачване на доверието в съдебната власт.


Но в този процес не бива да се пропуска и дейността по повишаване правната култура на българина. Съдът може да излиза с правилни и обосновани решения на споровете, но от неграмотно или малограмотно общество те няма да бъдат нито разбрани, нито изпълнени.


Кое от стратегията за реформа намирате за важно и полезно и към кое имате резерви?


- На този етап като добри предложения бих отчела тези, свързани с разделението на съвета. Така ще се даде възможност на съдиите, от една страна, и на прокурорите и следователите, от друга, да вземат решения без да остава неприятното усещане за намеса, без познаване на дейността отвътре.


Адмирирам и идеята за пряк избор на членовете от професионалната квота, още повече, че тя е заявена отдава и среща подкрепа сред магистратите.


Споделям идеята и за отчетност на изборните членове, която създава жива връзка между магистратите и членовете на съвета. Тази връзка е двупосочна – магистратите ще дават информация на членовете на ВСС за проблемите в системата, които трябва да се решат, като членовете няма забравят, че са излъчени да извършат даден обем дейности, след което да се върнат сред колегите, които са ги избрали.


Споделям мерките във връзка със съдийското самоуправление – участието в номинирането на председател, зам. председател и председатели на отделения; ефективно включване на съдиите в организационната дейност на председателя, като организацията се извършва по решение на общото събрание. Добри думи изказвам и по отношение мерките за постигане на другите две преки цели в стратегията – борба с корупцията и етика, както и на специфичните и стратегически цели.


Резерви в момента не мога да изложа, тъй като всичко зависи от пътя, по който ще тръгне реализацията на целите. Политиката следва да е последователна и разписаните цели не трябва да са на едно правителство. Трябва да се търсят средства за реализация в дългосрочен план, тъй като постигането им изисква дългогодишни и целенасочени усилия.


Какви препоръки бихте направили от гледната точка на вашата практическа работа?


- От скромния ми опит в системата смятам, че един от нейните вътрешни проблеми е неспособността ни да общуваме помежду си. Трябва да започне диалог между магистратите за проблемите в самата система, така че конкретните решения да дойдат от гилдиите, а не да бъдат наложени отвън.


Ние, като част от една система, сме най-добре запознати с болестите й и трябва да й дадем лечение с общи усилия.


А на политическия елит бих препоръчала да спре да политиканства, боравейки с пищни и в повече случаи  безсмислени фрази. Ако диалогът вътре в системата започне, достатъчно ще е политиците да извлекат казаното в есенция от него и да създадат ефективни механизми за реализиране на идеите.


Вярвате ли че политическите сили ще имат воля за законодателни промени, които да осигурят реална независимост на съда?


- За огромно съжаление моят личен отговор на този въпрос е отрицателен. Зависимата съдебна система е била винаги удобна на политическите сили в България. И през годините политиците успяваха да създадат все повече лостове за въздействие.


Например?


- Показателен пример - Инспекторатът към ВСС. Орган, създаден на конституционно ниво, във основа на препоръки по механизма на ЕК за сътрудничество и проверка. Създаден от принципно добри идеи, а постигна пагубни резултати.


Целта му явно не беше самоконтрол в рамките на самата съдебна система. Това си пролича от вяло разписаните правила, очертаващи статута му в Конституцията, малкото текстове, отделени му в ЗСВ, многократно преповторени под различна форма в правилника за дейността му. 


На какво се дължи провалът, както го нарекохте, на Инспектората?


- Беше неизбежен провалът, след като съдии се проверяват от прокурори, а констатациите показаха неразбирането от страна на  инспекторите на принципите, въз основа на които функционира съдът. Проверките на едни места се сведоха до констатации за просрочия на дела, без анализ на причините, а другаде се превърнаха в извънреден способ за проверка правилността на актовете. И в двата случая идеята за съществуването на Инспектората не мисля, че бе постигната.


Напротив, Инспекторатът се превърна в инструмент за репресия срещу магистратите, което е недопустимо, независимо от това дали има пропуски в дейността на проверяваните лица или не.


Извън казаното, дори при настоящия статут на Инспектората, три парламента нямат политическа воля да изберат Главен инспектор. Това допълнително дискредитира институцията, тъй като извършените по възлагане от настоящия Главен инспектор проверки са със съмнителна легитимност.


Всичко това създава правна несигурност в системата.


Щом политиците не правят тази стъпка, как да имам реалистични очаквания, че ще осъществят целите на стратегията?


На фона на всичко това се правят жалки опити за реформи в процесуалните ни закони, с обещание за качествено и бързо правораздаване. Много са примерите за такива неудачни законодателни решения, но аз ще се спра само на два. Зад привидно добри идеи да разтоварване на ВКС чрез ограничаване приложното поле на касацията, се жертва правната сигурност чрез въвеждане на нови основания за отмяна, които ще затлачат системата.


Вторият пример. За гарантиране участието на подсъдимите в наказателния процес и привеждането в изпълнение на влезлите в сила присъди с наложено наказание лишаване от свобода, се предложиха мерки, ограничаващи интензивно правата на граждани, по отношение на които действа презумпцията за невинност.
При видимата безпринципност и в повечето случаи интелектуална немощ на нормотвореца не мога да съм оптимист, че реформата ще се случи.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 914 Неутрално

    Ползването по аналогия на принципа за тайна на вота, присъщ на избирателното право на гражданите, е неприложимо при вземането на решения от ВСС.
    -------------------------------------------------
    Съгласен съм.
    Анонимно упражняване на власт=беззаконие.


    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  2. 2 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 914 Неутрално

    Едното е насочило усилията си към запазване на статуквото, а другото – към неговата промяна
    -----------------------------------------------
    За съжаление във ВСС няма добри-лоши.
    Статуквениците ясни.
    Другата групичка е интересна.
    Щото промяна, ама в каква посока.
    За съжаление не в тази, в която очакваме.

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  3. 3 Профил на today
    today
    Рейтинг: 824 Неутрално

    Крайно време е да се забрани тайния вот, нека обществото вижда КОЙ за какво гласува. И е крайно време тия да започнат да носят отговорност за действията и за бездействията си. Както и при колективни решения да се записва кой какво е предлагал, как е гласувал, и после да им се търси персонална отговорност.

    Борбата с корупцията в България е като риболова по Discovery. Хващат ги, показват ги, и ги пускат!
  4. 4 Профил на не на безразличието
    не на безразличието
    Рейтинг: 1180 Неутрално

    'При видимата безпринципност и в повечето случаи интелектуална немощ на нормотвореца не мога да съм оптимист, че реформата ще се случи.'
    Едва ли някой няма да се съгласи с това,след като парата пак е в свирката ....както винаги при баце....и 3.0 кабинет да има все ще е тая все искат да овладеят всички важни позиции и местата през които минават най много пари ..а хората кучета ги яли

    'Българите сме малък но много прост народ.' М Вешим
  5. 5 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1559 Неутрално

    Такава им е играта. Окопай се, оглеждай се непрекъснато за врагове щото приятели няма и си гледай внимателно интереса.

  6. 6 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 872 Неутрално

    Как така не може директен избор ?
    Ако гласуват съдии с над 3-годишен сатж, това са максимум 2 500 души ... няма къде да се съберат веднъж на 4 години ?
    Ето я зала 1, примерно.
    Така няма да има делегати и т.н. ...
    Прокурари, следователи, адвокати - нямат работа във ВСС !

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  7. 7 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    "Независимата" ни съдебна система си сменя мнението на 180 градуса, само ако някой посланник вдигне врява. (случая с Борилски)

    Сега ще направят ново "звено" за залавяне на престъпници във властта. Каквато беше и идеята на ДАНС уж.

    За политическия театър/цирк, който ни разиграха с гласуването на дълга, нямам думи.

    Даже Радан Кънев се чуди как да коментира във ФБ карикатурата на Комарнитски, която съсвсем реално показва ситуацията.
    Реформатори - грънци.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  8. 8 Профил на arnautsky
    arnautsky
    Рейтинг: 824 Любопитно

    Не се случва често човек познаващ системата на правораздаване, да се реши на точно такъв задълбочен анализ и следващ коментар.

    Браво!

    Keep it cool, keep it funny, keep on changing the world.
  9. 9 Профил на Veli
    Veli
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#8] от "arnautsky": Убедена съм, че има много честни и принципни съдии, но сигурно им е много трудно да работят и да бъдат управлявани от хора, в чиито морал и добросъвестност не са на висота.

  10. 10 Профил на gilermos
    gilermos
    Рейтинг: 511 Неутрално

    Прекрасен анализ на ситуацията. Казаното в поредицата от интервюта с различни съдии показва, че не само има почтени и принципни съдии, но и че има висока степен на единомислие сред магистратите по най-важните въпроси. Проблемът е, че политиците наистина нямат никакъв интерес те да бъдат разрешени. Защото им е удобна зависима съдебна власт, а не обратното. Нужен е силен обществен натиск. Иначе няма да допуснат реформиране на системата.

  11. 11 Профил на Безуспешно чакащ промяна
    Безуспешно чакащ промяна
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Интересно ми е, защо не се подходи по въпроса с българските съд и прокуратура, както се подхожда по въпроса със затъваща(затънала) фирма, която се опитваш да спасиш. България плаща едни(не малко) пари на правосъдни експерти от европейския съюз. Нека бъдат избрани от всички страни членки, без България, та милите ни псевдо политици да не мятат свои хора там. Имената им остават строго секретни, та да нямат спохождания от тъмни балкански субекти. Разглеждат всички дела, за последните, нека бъдат 15 години, които са с по-сериозна значимост (не говорим за бракоразводни дела или междусъседски схватки). Работят няколко години примерно(защото смятам, че ще имат доста работа) и в процеса преструкторират цялата съдебна система. Казано по друг начин, всичко изгнило влиза в затвора (или бива уволнено, за по леки нарушения), а доброто получава повишения. Гиганската липса на кадри, в следствие на тези действия, се запълва с нови, млади и мотивирани кадри, чиито бащи не са били партийни секретари или агенти със странни названия (да, тук и мечтата за лустрация)

    С други думи, да си немем съдии, които да осъдят съдиите ни и да ни изчистят калта от тази така затлачена система и да попълним дупките с нов материал.

    Така европейската общност ще заима доверие в новосъздадената правосъдна система, а разходите по допълнителни атестации на системата (защото не вярвам, че трябва да се спира контрола от независими институции) ще са напълно допустими и това ще даде сериозен тласък на хората, които не са инвестирали в България именно заради страха от липсата на правосъдие. Т.е ще си възвърнем парите в някакъв средно(дълго)срочен план, докато през това време ще разполагаме и с истинска правосъдна система.

    Размечтах се нещо, докато го писах това свое мнение, но малко утопизъм не е излишен на моменти.

    Ако за това бъде изтеглен дълг, с удоволствие бих го плащал. А предполагам и голяма част от българите.

    Леко обезчовечен...
  12. 12 Профил на damianrm1
    damianrm1
    Рейтинг: 221 Весело

    Бе давайте на концесия съд и прокуратура на гермаците, за 1/2 от сегашния бюджет и ще видите 10 пъти по-добър резултат! Знам че това ми се вика - отказ от суверинитет - ма - за какво ни е - като има такива резултати ?!? Скандал след скандал, 5-10% одобрение на съдебната система а за капак - искане за 12% увеличаване заплатите на магистратите щото закон за това имало /има - а да работят и имат резултат - НЯМА ... /

  13. 13 Профил на objective
    objective
    Рейтинг: 586 Гневно

    До къде сме я докарали ? Добре че френският посланник се осмели да назове имената на някои гнили ябълки от рода на Румяна Ченалова и Боряна Бецова, че ако се беше осмелил някой друг, то, подобно на Протестна мрежа, поръчковите и КОНСТИТУЦИОННО НЕЗАВИСИМИ прокуратура, съдебна система и медии щяха да му видят незабавно сметката ! Това какво означава ? Че би било илюзия да се надяваме, че може да се справим с корупцията само със Съдебна реформа. Корумпираните са определени хора и те имат имена. Нужна е поименна инвентаризация и яка кадрова метла в прокуратурата и съдебната система ! Без повече ПРАВНИ ПОСУКВАНИЯ ! Като в Румъния !!!

  14. 14 Профил на alexsilver
    alexsilver
    Рейтинг: 1163 Любопитно

    "....Напротив, Инспекторатът се превърна в инструмент за репресия срещу магистратите, което е недопустимо, независимо от това дали има пропуски в дейността на проверяваните лица или не...."

    Ами всеки ДЪРЖАВЕН орган в Държавата на мафията си върши работата като бухалка в ръцете на рекетьор. Така е в Бантустан. Свиквайте.

  15. 15 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1712 Неутрално

    "Как оценявам ВСС... Оценката за дейността на един орган не може да е позитивна, при условие че той е заченат по порочен начин. Още при избора на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт се постави въпросът за прекия избор."

    Няколко пъти съм писал и ще продължавам да пиша, че в това е истината - по-кратък поне в началото мандат и пряк избор, при това не само за съдийската квота и също така за председателите на градски и областни съдилища и прокурори, включително главния.
    Само тогава ще може макар и постепенно, по метода "проба-грешка" системата да се очисти.
    А да гледам мазната физиономия на Ясен Тодоров или Цацаров и да очаквам да се преродят е все едно да чакам да дойдат марсианците.

  16. 16 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7641 Неутрално

    "Изводът е, че ВСС действа под натиск отвън и отвътре, включително политически."
    Абе разпускайте най-сетне този ВСС.С него реформи няма да има.

  17. 17 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Прекрасен анализ на ситуацията в съдебната система от съдия Цветомира Велчева. Явно има и доста читави съдии....

  18. 18 Профил на Wellington
    Wellington
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Вън от всяко съмнение има много честни и добри съдии, но за съжаление системата ги натиква в ъгъла. Всеки път ме учудва и възхищава смелостта на тези от тях, които открито заявяват проблемите.

  19. 19 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Прокуратурата като страна в процеса да няма място във ВСС.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  20. 20 Профил на Венцеслав Йонков
    Венцеслав Йонков
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Министерския съвет трябва да накаже всички държавни структури, които правят такива "нарушения" всеки път с намаление с по 10% на парите, които им отделяме. Да видиш как бързо ще се научат да са нормални.

  21. 21 Профил на Yordan Damaskinov
    Yordan Damaskinov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Поздрав за съдия Велчева. Идеите в интервюто са предадени много ясно и въздействащо. Развълнуваха ме мислите за страха като лош съветник, за липсата на общуване помежду ни и игнориране на проблемите на другия. Оценката за дейността на инспектората е възможно най-кратката и точната, която съм срещал. Финалът звучи песимистично, но фактът, че има такива хора като съдия Велчева и те говорят открито, събужда надежда.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK