Режисьорът Георги Балабанов за "Досието Петров", прехода и работата с Жан-Клод Кариер



Криминалната драма "Досието Петров", която пренася зрителя в граничните години преди и след падането на тоталитарния режим в България, откри тазгодишното издание на "София филм фест" на 5 март. Филмът на режисьора Георги Балабанов по сценарий на Жан-Клод Кариер, двукратен носител на "Оскар", дълбае в болезнени за обществото ни теми – досиетата, фалшивата фасада на политиката, връзките между стари и млади в творческия свят. "Дневник" препечатва интервюто от портал "Култура".

Как се роди историята на актьора Александър Петров, който се оказва внезапно изгонен от Народния театър в края на 80-те, за да бъде поканен 3-4 години по-късно да оглави политическа партия ?


Не се идентифицирам с героя си и зад сюжета няма реални събития, само реална действителност. Доколкото има мой личен опит, той идва от това, че за известно време, първите четири години от кариерата си, работех като театрален режисьор. В политиката аз никога не съм бил. Всичко друго, разказано в този филм, е фикция, която се е родила в моята работа със Жан-Клод Кариер. Всъщност реалната работа по сценария е негова.


Скелетът на историята са негови и мои спомени, неща които и на Запад, и на Изток са се случвали по един и същи начин. Политиката и социалната сфера, разбира се, имат голямо значение, но като че ли хората се движат от едни и същи страсти, мотиви и желания. Освен това Кариер има доста контакти с източния блок. Негов приятел, с когото заедно са работили и покрай когото е посещавал Полша преди събитията и след събитията, е Анджей Вайда. По време на съвместната работа по сценария на "Дантон" в Полша се обявява военното положение и нито Кариер може да иде при Вайда, нито Вайда при него, а от горе на всичко и телефоните са прекъснати. Тоест Кариер има доста образи от това време. А пък с Милош Форман започват да пишат сценария на "Излитане" в Ню Йорк, но хипиексплозията там им пречи да се съсредоточат. Годината е 1968. Пречат им постоянните изкушения на живота. Затова се връщат в Париж, където обаче точно тогава започват студентските бунтове. Форман казва: "Виж какво, за да можем да пишем, трябва да идем в Прага, това е най-тихият град в Европа". Пристигат, отиват в един хотел, но това се случва точно преди да навлязат войските на Варшавския договор. В хотела им по някаква случайност е настанен  вече Краснознаменният оркестър на Червената армия, който репетира военни маршове, преди да е дошла армията.




В "Досието Петров" участват Михаил Билалов, Христо Шопов, Ана Пападопулу, Малин Кръстев, Радина Кърджилова, Деян Донков, Валери Йорданов.

В "Досието Петров" участват Михаил Билалов, Христо Шопов, Ана Пападопулу, Малин Кръстев, Радина Кърджилова, Деян Донков, Валери Йорданов.


Та Жан-Клод Кариер има много такива спомени. За сценария на "Досието Петров" дълго си блъскахме главите какъв бунт на сцената можем да измислим. Аз му казах, че в България никога не е имало бунт на сцената, никаква подобна реакция срещу системата. Имало е само инциденти. Както веднъж Иван Кондов, който играел Ленин, след някакви лични проблеми излиза разстроен, забравил да си залепи брадата. Всички решават, че това е политическа провокация. Или пък някой се напил и започнал да фъфли в партийна пиеса. Но това не са осъзнати актове. Кариер ми разказа например как в Прага една чешка актриса, която не искала повече да участва в такива идеологически представления, излязла гола на сцената с нарисувани на гърдите сърп, чук и две петолъчки. Стигнахме до заключението, че това би било прекалено за България.


Кариер направи машината на сценария. В крайна сметка един сценарий за филм е просто машина, която трябва да движи сюжета и героите. В същото време основното, което той правеше, е да се грижи да не забравяме героите в нито един момент от действието. Кариер обича, като пише диалозите, да играе всяка от ролите. Той не пише, без да я изговаря, без да повтаря, без да чува.


От Жан-Клод Кариер научих едно важно нещо. Той каза, че човек, когато работи над един сценарий, трябва да обича героите си. Независимо дали те са най-големите мръсници, чудовищни персонажи или прекрасни хора. Защото ако тях ги няма, остава само сюжетът, а той, още от времето на Аристотел е просто една от известните няколко линии. Американците малко са ги разнообразили с комбинации помежду им. Единствено героите създават един филм. А да придобият тези герои плът и кръв, да станат реалност, да носят енергиите, които отвътре са подсказани, е вече работа на режисьора и актьорите. Когато видя филма, Кариер беше много приятно изненадан от актьорите. Даже ми каза, усмихвайки се, за един от тях, че ако  беше американски актьор, щеше да е там голяма звезда.


Целият актьорски състав е звезден.


Техният избор стана от моите срещи с тях. Някои даже предварително бях набелязал като незаменими. Освен това за двете централни мъжки роли беше необходимо да са на една възраст и да има нещо, което по невидим начин ги свързва. Иначе не съм имал идеята да търся звезди. Когато реших, че Мишо Билалов ще играе ролята на актьора, той още не беше влязъл в "Под прикритие". Току що дошъл от Париж, го бях гледал на сцената на Народния театър в "Козата".


В "Досието Петров" участват Михаил Билалов, Христо Шопов, Ана Пападопулу, Малин Кръстев, Радина Кърджилова, Деян Донков, Валери Йорданов.

© София филм фест

В "Досието Петров" участват Михаил Билалов, Христо Шопов, Ана Пападопулу, Малин Кръстев, Радина Кърджилова, Деян Донков, Валери Йорданов.


Може да се каже, че историята на Михаил Билалов е друг възможен сценарий за героя ви Александър Петров.


Даже в една по-ранна версия на сценария Петров беше избягал в чужбина. Дъщерята му, родена във Франция, идва да го търси и открива, че той всъщност е убит. Тя се опитва да разбере защо той се връща по времето на промените. После решихме, че този герой трябва да остане само в колебанията си, в решителните си нерешителности.


В България често виждаме звезди от театъра, телевизията и музиката да влизат в политиката. Какви са паралелите според вас между театъра и политиката?


Мисля, че истински политици в повечето страни по света вече няма. Има представители на различни лобита и големи финансови интереси, повече или по-малко на задкулисието. Политиката все повече се превръща в шоу, в спектакъл. Би трябвало в такъв случай спектакълът да се превърне в политика, за да има някакъв смисъл и от едното, и от другото. Те като че ли са двете страни на една монета. Защото и в двете има сцена, актьори, режисьори, предварително написани сценарии и публика. Разликата е, че театралната публика не мисли, че участва в пиесата, на нея не й се създава това впечатление, докато на тази публика, която участва в политическия театър, й се създава чувството, че тя определя пиесата. Другата разлика е, че макар да има и добри, и лоши актьори, те все пак служат на благородна кауза, на големи идеали. Не говоря само за България, разбира се, България е просто част от света, какъвто е. Не тя определя нещата, тя е просто свързана с всичките събития. То това важи за цялата ни история и старата, и съвсем новата й част, за големите световни промени, войните, налагането на комунизма в България, а после и неговото прекратяване по един чудодеен начин. Всички тези неща са част от събития или решения, промени, които идват отвън.


Стигнахме до чудодейното прекратяване. Успя ли 10 ноември да стане повратна точка за България. Как изглежда отвън?


Бих ви попитал, според вас промени ли се нещо? Да, промени се много. Промени се външно. Вътрешно нещата са същите, защото хората са същите. Не в смисъла, че същите партийни членове са се превърнали в демократи или някакви, да кажем, бивши партийни функционери са станали бизнесмени. Това вестниците достатъчно са го описали. Става дума за това, че човекът е винаги същият. С амбициите си, с алчността, със суетата си. Макар да няма москвичи по улиците, всичко си е същото. Няма лозунги по улиците, има реклами. Като сън е. Ако си представите София – как беше окичена с червени знамена и ликове на Ленин и останалите, а как изглеждат тези места днес. Разбира се, времето не е същото. Сега е времето на компютърните програми, генните манипулации, на всичко, което ни вкарва в един свят от научната фантастика, и в същото време все повече прилича на "1984", а Биг Брадър започва да се превръща в нашата социална действителност.



Образът на комунизма във филма е силно стилизиран. За кого го рисувате?


Първо, трябва да ви кажа, че това вече беше времето на застоя, така наречения. Нямаше го типът поведение като на севернокорейския комунизъм. Това беше времето на перестройката и другарят Живков беше казал, че трябва да се снишим, докато ни отмине тази буря, както той формулираше нещата по своя си незабравим начин. Това беше време на естетизирано безвремие. Беше време на безкрайно нижене на дните. Основното в пропагандата беше вечността на комунизма, а единственото вечно нещо е смъртта. Животът е кратък. Затова този филм е като едно състояние на потиснатост и на безвремие. Като вид психическо заболяване, депресия.


По какво работите в момента?


Завършвам един документален филм за "Арте". Остават ми само надписите, трябва да го завършим в следващите 10 дена, защото е включен в една от програмите на Cinema du Reel, най-големия френски фестивал за документално кино. Филмът е сниман в София, той разказва за хората на София и за времето, в което живеем. Филм за едно поствреме, поствремето на капитализма. България живее в две поствремена. Тя живее в посткомунизма, но другото, което дойде, е посткапитализмът. На българите ще им се наложи да преживеят две постепохи в много съкратен срок. Но пък по някакъв начин това ги е направило по-мъдри. По-безпардонно, безнадеждно откровени. Всички казват, че от този филм, който е смешен и тъжен едновременно, лъха някакво "откровение". Много странно е, че в България в момента имаме много по-голяма свобода на мисълта, отколкото във Франция. Така че, не губете надежда! И в никакъв случай не се оставяйте да ви манипулират. Не мислете, че нещата зависят от някой друг. Те са манипулирани от някой друг, но зависят от самите нас.



Георги Балабанов е роден в София през 1951 г. През 1974 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". От 1976 до 1980 г. е режисьор в театър "Константин Величков" в Пазарджик. През 1981 г. започва работа в СТФ "Екран". Там създава документални филми, които са показани и наградени на много международни фестивали. През 1988 г., след едногодишна специализация в Париж, започва работа в Театър дю Солей на Ариан Мнушкин. През 1990 г. се установява във Франция. Оттогава датира сътрудничеството му сARTE France, продуцент на следващите му филми. "Досието Петров" е дебютният му игрален филм.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на georgi nikolov
    georgi nikolov
    Рейтинг: 666 Неутрално

    Благодаря, Дневник!
    Изключително точни попадения на Георги Балабанов.
    Няма си на идея колко е прав за това, че в България има "много по-голяма свобода на мисълта, отколкото във Франция".
    Причини-милион. За мен, главната, основната е, че подреждайте страната си не отвчера, франсетата лека-полека са се отучили да мислят дълбочинно. Приемат нещата от живота като неизменно-неизбежни дадености.
    Примерно, ако се направи социологическо проучване, но тук и през ум не им минава на социолозите, в огромното мнозинство респондентите изцяло ще игнорират позорните факти свързани с двама от най-популярните политици. Става дума за "заема" от 9,2 милиона евро от чешко-руската банка за Мари льо Пен и баснословният хонорар за Карла Бруни-Саркози за певчевското й турне в раззия. И двамата, личи им от реакциите по анексирането на Крим и агресията в Източна Украйна защитават с всички сили действията на лилипут.ин. И това не предизвика никакви публични вълнения. Маха се "рабиращо" с ръка и дотам.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на Валери М.
    Валери М.
    Рейтинг: 184 Неутрално

    Добро интервю, но ужасно слаб филм! Чак не мога да повярвам, че толкова аналитичен човек не е усетил какво прави с камерата, губи се основната драма и нишка в живота на главните герои! Въобще не разбираме как и защо живеят тези хора! Жалко!

  4. 4 Профил на petergriffin
    petergriffin
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Отново мутри, ченгета и държавна сигурност.

    Вечния сюжет на новото българско кино.Сценаристи, има и други истории за щастие.Напънете се малко.

    The things you own end up owning you
  5. 5 Профил на huh
    huh
    Рейтинг: 479 Неутрално

    "Даже ми каза, усмихвайки се, за един от тях, че ако беше американски актьор, щеше да е там голяма звезда."

    бас държа че става въпрос за Билалов

  6. 6 Профил на Zed
    Zed
    Рейтинг: 182 Неутрално

    "доСЕтата излизат"... ако филмът е на нивото на реквизита, смятай!

  7. 7 Профил на Sylvia
    Sylvia
    Рейтинг: 426 Весело

    Тръпна в очакване! Филмът изглежда обещаващ и е с тримата ми любими актьори от "Четвърта власт"!! Като стана дума, няма ли скоро да има втори сезон??

  8. 8 Профил на pavaroti
    pavaroti
    Рейтинг: 208 Неутрално

    Както става ясно, отново изтъркан сюжет за ДС. Жалкото е, че децата на бившите номенклатури, какъвто в случая е Георги Балабанов, ни учат на демокрация и как да не се поддаваме на манипулации. Интересно е как отявлени комунисти се уредиха на топли местенца на Запад и ни поучават от разтояние.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK