Данис Танович, режисьор: На обществените телевизии като Би Би Си вече не им стиска да правят остри филми

Данис Танович, режисьор: На обществените телевизии като Би Би Си вече не им стиска да правят остри филми

© Анелия Николова



Две години след като представи "Епизод от живота на събирача на желязо", босненският режисьор и носител на "Оскар" за чуждоезичен филм Данис Танович отново гостува на "София филм фест" с филм с документален привкус - индийската копродукция "Тигри" с боливудската звезда Емраан Хашми.


Игралният филм по действителен случай засяга противоречивия начин по който големите корпорации - производители на бебешка храна рекламират адаптираните си млека за кърмачета в страни като Пакистан, където липсата на чиста вода и хигиенни условия за приготвянето им увеличава значително риска от детска смъртност. Филмът е правен в продължение на девет години, след като инициаторите му го изоставят заради риска от съдебни битки, разказва Танович.


Какво ви кара все да се връщате на "София филм фест"?




– Стефан. (Китанов, организаторът на фестивала - бел. ред.) Не умирам да представям филми, предпочитам да ги правя, но няма как. А и тук е приятно, има хубава храна, срещам приятни хора, стари приятели.


Аз мислех, че е от някакво балканско братство.


– Разбира се, не може да избягаш от него, огледай се (прави жест към кишата пред НДК). Дали си в Загреб, Прищина или дори в Гърция, е все тая. Има голямо кулинарно разнообразие, но е едно и също. Като в онзи документален филм "Чия е тази песен?", в който всички балкански народи твърдят, че е тяхна. Чувствам се много уютно, сякаш съм си у дома.


Киното от бивша Югославия сякаш създаде "балканското" като марка по света, в известен смисъл дори ни накара да си харесваме повече. Мислите ли обаче, че сме в капана на тази идентичност - включително че от режисьорите се очаква определен вид кино?


–  Да погледнем назад в историята на югославското кино. Определено не може да сравняваме Душан Макавеев с Костурица. Режисьорите са различни. Не мисля, че има такова нещо като балканско кино. Все едно кажеш, че има южноамериканско кино - то има, но когато се вгледаш, филмите са много различни. Киното в Бразилия не е същото като това в Мексико или Чили.


А защо решихте да отидете чак в Индия с "Тигри"?


– Филмът по принцип трябваше да се снима в Пакистан, защото там се развива дейстивето. Ное доста трудно да заснемеш подобно нещо в тази държава, така че избрахме Индия. И защо не? Аз обичам да пътувам, плюс това историята е от тази част на света. За мен историята е водеща, важно беше да я покажем.


Вярно ли е, че трудно сте намерили финансиране заради правни заплахи от страна на компанията, за която става дума във филма?


 Не, нямаше заплахи. Но Би Би Си се отказаха, защото казаха, че "Нестле" ще ни съди и ще ни съсипят. И дори да спечелим в съда - защото ние имаме доказателства за всичко - ще струва много пари и накрая ще убие филма. Така че те се отдръпнаха, умно от тяхна страна. Но за мен е абсурдно, защото те са обществена телевизия и това им е работата. На тях вече не им стиска, крият се зад адвокатите си. Целият свят се страхува, всичко е в сянка.


А съдят ли ви?


– Защо да ни съдят, само ще си докарат ненужна публичност. Те са умни, опитват да минат между капките. А и не могат да ни осъдят, защото имаме документи и свидетели за абсолютно всяко твърдение.


Повлия ли правната ситуация на на сценария - затова ли преплитате историята на главния герой с разговорите му с филмов екип, който се колебае дали да заснеме филм за него, нещо като застраховка?


– Не, включихме собствените си премеждия в сценария, защото искахме да покажем как Би Би Си се отказа от филма, как никой не иска да говори за това.


Предният ви филм "Епизод от живота на събирача на желязо" ("Сребърна мечка" от Берлин) също беше на ръба на документалистиката. В него едно ромско семейство, непрофесионални актьори, повтаря пред камера случка от истинския си живот - как бременната жена носи мъртъв плод, но може да умре, защото няма здравна застраховка. Взе много награди на запад, а различно ли се прие на Балканите, където подобна история е по-позната?


– Не, а и не мисля, че историята ни е чак толкова позната. Колко хора изобщо са попадали в ромски дом през живота си? Виждаме ги да просят, да ни мият прозорците, но изобщо не знаем как живеят. 99% от нас изобщо не биха говорили с човек от ромски произход. Има много предразсъдъци - и да не се лъжем, много от ромите ги подклаждат с определено поведение. Но ако имаха равни шансове за образование и работа, ако не бяха отритнати заради произхода си, мисля, че животът им щеше да бъде различен.


Данис Танович, режисьор: На обществените телевизии като Би Би Си вече не им стиска да правят остри филми

© Анелия Николова


"Събирачът на желязо..." промени ли живота на героите ви?


– И да, и не, за съжаление не само в положителен смисъл.  Разбрах, че хората от това село имат по-добър достъп до медицински услуги. Но това не е достатъчно.


Самите герои изкараха пари, от които живяха две години. Но ми се струва, че след като получи награда на "Берлинале", главният герой започна да мисли, че следващата му заплата трябва да е като на Джъд Лоу. Което нямаше как да стане, защото той не е актьор и нещата не тръгнаха на добре. Постоянно му казвах, помни, че това е само един друг епизод от живота ти, а не целият.


Имаше предложение за две други роли, но ги загуби. После реши, че ще емигрира в Германия, но това беше лоша идея, защото там разбра, че трябва да научи езика и да работи, а и му липсваше родината… Върна се в Босна, сега дори не знам къде е, защото си смени телефона и загубихме контакт. Мисля, че му беше трудно, защото когато станеш известен в моята страна, започваш да си мислиш, че си богат, но не си.


Чувствате ли се отговорен за съдбата му?


– Не, изобщо. Не мога да бъда отговорен за 40-годишен мъж. Нося отговорност за собствените си деца и за това, което аз съм снимал и направил.


Не беше ли странно да спечели награда за най-добра мъжка роля в Берлин, при положение, че играе себе си, тоест не играе?


– То беше странно дори за мен, а какво остава за него - сигурно се е чувствал като Нийл Армстронг на Луната.


Питали ли сте журито за мотивите им?


 Всъщност доколкото разбрах те са искали да наградят целия екип, но не е било възможно. Беше много смешно, защото президент на журито беше Уонг Карвай, режисьор, когото ужасно уважавам и харесвам и чието кино е адски естетско. Въобще не бих помислил, че този филм може да му хареса, защото той прави съвсем различни неща. Бях очарован, когато се запознахме на фестивала. Но режисьорите харесваме колегите си заради собствения им стил, а не защото приличат на нас.


– Смятате, че филмът е спечелил по естетически, а не политически причини?


– Ами Уонг Карвай не е много по политическите теми, а и между другото филмът ми не е политически, а хуманистки. Самият факт, че да се застъпваш за човещината вече е политическа позиция показва в колко прецакан свят живеем.



Вие също сте били част от журито в Кан, на няколко пъти сте били сред кандидатите за чуждоезичен "Оскар" с филми за войната в бивша Югославия. Смятате ли, че има активистки, политически елемент в присъждането на кинонаградите?


– Ако говорим за "Оскар", регламентът за чуждоезичен филм се промени. Преди имаше комисия, която номинираше, а членовете на академията трябваше да изгледат всичките пет филма, преди да гласуват. Ако "Ничия земя" се състезаваше сега, нямаше да спечели. Много хора щяха да гласуват автоматично за режисьорите, които са им познати.


Ако ме питате дали одобрявам тази нова система - не, защото преди гласуваха малкото хора в Щатите, които си падат по европейско кино, а сегашните правила просто избутват напред известните имена. Така че не виждам грам политика тук.


А на европейските фестивали като Кан и "Берлинале"?


– Не ме разбирайте погрешно, но кой беше председател на журито на "Берлинале"? Дарън Аронофски - той ли е политически ангажиран режисьор? Сериозно? Не съм сигурен, че различава републиканци от демократи.


Малко преувеличавам и ставам зъл, но не мисля, че има каквато и да е политика в тая работа. Ако аз бях в журито всичко щеше да е много, много по-политическо.


Кой е любимият ви американски режисьор?


– Любимият ми американски режисьор днес е... Алехандро Гонзалес Иняриту.


Значи сте доволен от Оскарите.


– Да, удовлетворен съм. Всъщност смешното е, че "Бърдмен" не е най-добрият му филм. Като Скорсезе, който взе "Оскар" за най-слабия си филм.


Amores Perros винаги ще бъде високо, високо в класацията ми. Но се радвам за Иняриту, защото той е много добър човек, познавам го от години. Истински приятел. Един от малкото режисьори, на които завиждам.


Следващата прожекция на "Тигри" е на 22 март от 18.45 ч. в Културен център "G8"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Защото ги е страх да не ядосат олигархията.

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  2. 2 Профил на Теодор Иванов
    Теодор Иванов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Западните медии все пак не искат да ядосат влиятелни хора като Мърдок и сие.

    ajjadahhdjk
  3. 3 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    "Събирачът на желязо..." ?! Той събира ли желязото или го краде?

    Когато не желаеш да спазваш правилата на обществото, добровлно приемаш риска да не можеш да се ползваш от придобивките на това общество. Валидно е за всички, не само за циганите.

    "Но ако имаха равни шансове за образование и работа, "
    Който не е образован, няма шанс за работа, но това е следствие от неговия личен избор. Отново, валидно е за всички, не само за циганите.
    А циганите определено имат РАВЕН шанс заедно с всички други да получат образование!

  4. 4 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 1702 Неутрално

    Г-н Танович, защо не постъпите на работа в някоя така наречена българска телевизия ? Такива остри и критични филми ще може да правите, че свят ще ви се завие.

  5. 5 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1369 Неутрално

    До коментар [#3] от "luda_krava":

    Кой туй "РАВЕН" шанс? Я се опитай да ни го обясниш, че и на тебе да ти стане ясно, че хич не ти е ясно...



    чи и с гулеми букви го написала

  6. 6 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    До коментар [#5] от "Хи-хи":

    Няма проблем, ще ти го обясня, предполагам, че и сам/а си го знаеш, ама се правиш на нерабрал/а - имат еднаква възможност заедно с всички останали етнически малцинства да ходят на училище.

    Някъде да си чул/а което и да е етническо малцинство да има затруднен достъп до училище на основанието, че е от това малцинство? Освен онази история със сирийчетата.

    Възможността да ходят на училище и да получат образование е съвършено равна с възможността на едно българче, турче, арменче и т.н.

  7. 7 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1369 Неутрално

    До коментар [#6] от "luda_krava":

    И според тебе къ'в е шанса на мърляво/немърляво цигане да оцелее в клас на добре облеченички белички дечица... които много лесно могат да се превърнат в озлобени детища, подбъзиквани от беличките си майчици, гнусящи се от мисълта, че ромите не са на друга планета, а дишат един въздух с тях...

    Т'ва за равния шанс го приказвай на кафенце с приятелки.

  8. 8 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    До коментар [#7] от "Хи-хи":

    Ти сам/а си отговори. Точно такъв му е шансът, какъвто е на всяко бедничко дете от какъвто и да е произход. Етносът тук няма значение. Виж, социалната среда - има. Ама нещата са свързани, не можеш да надраснеш социалната си среда, ако нямаш образование. Ако детето и неговите родители нямат за ценност и амбиция детето да се изучи и да се впише в обществото, каквъвто ще да е произхода - български, цигански, испански... нищо няма да излезе.

    Да дадеш равен шанс е само едната страна на решението, от другата страна трябва да го има желанието и да се оценява високо този шанс. Проблемът е социален, не етнически. Съответно решенията са в социалната сфера.

    Никой, (е, може би не чак никой, но не са много) не дискриминира циганите, само защото са се родили цигани, а съвсем поради други причини - защото не приемат и не спазват правилата на обществото.

    Ако до моето дете в училище седи мърляво, мързеливо, невъзпитано дете, което смята че само си губи времето там, изобщо няма да ме интересува дали е българче, циганче или китайче.

  9. 9 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 585 Неутрално

    До коментар [#3] от "luda_krava":

    Ще ми се нещата да са толкова прозаични колкото обясняваш, но за съжаление не са.

  10. 10 Профил на vanillaeyes
    vanillaeyes
    Рейтинг: 431 Неутрално

    добро интервю е станало, въпреки известната враждебност или досада, която усещам в отговорите на режисьора. Иначе точно това леке Иняриту - та той е другата страна на медала Аронофски... същите плитки филми и сюжети. Отделно - това кой е председател на журито и значи и нищо не значи в европейските фестивали, защото през 2013 Спилбърг го предвождаше спечели лесбийската драма от Франция "Синьо е най-топлият цвят", а не филмът на Содърбърг, примерно. Разбира се имаше и по-силни филми, но идеята ми е, че нивото остава високо ако ще и Дани ДеВито да сложат като председател...

  11. 11 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    Нещата са прозаични, но никак не са лесни.

    Имам един познат - инженер, познавам го от години обаче сравнително скоро научих за циганския му произход. Изключително свестен и културен човек. Знаеш ли кой бил най-тежкият проблем, който имал в училище? Липсата на подкрепа от страна на родителите и подмятанията на връстниците му от квартала. Ако не бил учителят от техникума, който му станал повече от роден баща, едва ли щял да издрапа до висшето.

    Номерът е да накараш децата да повярват в себе си и да поискат да постигнат повече, а не да повтарят модела на родителите си. Българската държава нищичко не прави по този въпрос. А циганите имат нужда някой да работи с тях. Не им е проблемът, че нямали равен шанс - имат го този шанс, но няма кой да им го покаже и да ги убеди, че могат и има смисъл да разкъсат порочния кръг на бедността и маргинализацията.

  12. 12 Профил на demos
    demos
    Рейтинг: 424 Неутрално

    Хората от бившите югославски републики,никак не могат да свикнат да живеят сами,особено сърбите.За тях,всичко което е сръбско е сръбско,а всичко,което е успешно и носи популярност и пари...е общо,"славянско","православно".В Ютюб,сръбските и "македонските" форумци,непрекъсното спорят,с недотам пристоен тон,"чия е тази песен",така например,песни,писани при социализма в България,чийто австори са известни-били-сръбски,или "македонски".Мистерията на българските грасове,били "славянски",дори Теодосий Спасов бил "сърбин"!?Да се чуди човек!?

  13. 13 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#11] от "luda_krava":

    Намесвам се в спора, щото е интересен, пък и важен.

    Хем съм съгласен с тебе, хем не съм

    Това дето го обясняваш е вярно, ама не е рецепта.

    Много прилича на "износа на демокрация" на Щатите, заради която толкова народ е пропищял от тях.

    Искам да кажа, че да покажеш надежда за израстване на социално ограничен субект не е достатъчно. Трябва да го издърпаш от средата му и култивираш достатъчно, че да може да взима самостоятелно решения.

    Ако му покажеш решение докато е в старата си среда няма шанс. Средата си го е завъртяла и си го върти. Единици излизат, резултат от сума различни фактори включително и ген.

    Ако пък го измъкнеш насила това вече е срещу правилата.

    Впрочем от гледна точка на демокрацията и правовите принципи средния българин е в абсолютно същата ситуация в очите на развитите европейски демокрации.

    Българите са свикнали, че "тука е така", че всичко се купува и продава и че западняците, като цяло, са смотани идиоти , които нямат право да дават акъл. Пари може.

    Типично "циганско" мислене, не забелязвате ли? -)

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  14. 14 Профил на conTXT
    conTXT
    Рейтинг: 726 Неутрално

    Коментирайки заглавието, на обществените телевизии не им е точно това функцията. Напротив, те трябва да балансират между всички интереси в обществото. За повече острота търсете младите и алтернативни творци. Тук вече, обществената ТВ може да помага чрез конкурси, спонсорства и т.н.

  15. 15 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    До коментар [#13] от "Боби Колев":

    Ми никой не е казал, че ще е лесно. Напротив, ужасно трудно ще е и, както казваш, няма универсална рецепта.

    Не бива децата да се издърпват от средата им с принуда - това ще направи повечето нещастни за цял живот. Пък и вече е опитвано в Австалия, САЩ, Нова Зеландия, Гренландия... този метод доказано не работи. Даже двойна грешка - лишаваш и следващите поколения млади цигани от положителен ролев модел.

    Ако ги оставиш в средата - пак зле, тя наистина ще ги дърпа надолу. Но според мен, това ще е до време. Постепенно тенденцията може да се обърне. Проблемът е, че този път е крайно бавен, влагат се много усилия, а резултатът вероятно ще е мижав...

    Но трябва да се започне, и то веднага, даже сме закъсняли много. Лошото е, че в обществото ще има много силни настроения "срещу" - защо да се помага на циганите, като има толкова онеправдани слоеве сред българите... Та, трябва първо обществото да бъде убедено, че има смисъл да се влагат средства и усилия... ама със сантиментални филми няма да стане.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK