Михаил Груев, председател на агенция "Архиви": Получихме ценни документи за прехода от архива на Желю Желев

Михаил Груев

Михаил Груев



Доцент Михаил Груев беше назначен в началото на март за председател на Държавна агенция "Архиви". Той е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград. Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на "възродителния процес", колективизацията на българското село, комунистическия елит и пр. От 2011 г. ръководи Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".


Изненада ли Ви с нещо институцията, която оглавихте? Ще Ви се наложи ли да съкращавате специалисти, след като има изискване за намаляване на администрацията?


- Системата не е нова за мен, като изследовател доста години чета в архивите. Сравнително добре познавам и провинциалните архиви. Погледът ми е бил външен... А сега виждам документа от другата страна.




Когато човек се качи от читалнята в кабинета на председателя, нещата са различни. Положението не е никак розово. Бюджетът е намален с около милион лева в сравнение с миналата година. Сега е под 6 млн. Това налага големи рестрикции. Тече т.нар. процес на оптимизация. Той е свързан и със съкращения не само на щатни бройки, но и на хора в работоспособна възраст, което е най-неприятното. И тук е неизбежно. Ще се опитаме обаче да запазим ритъма на работа.


За какво няма да имате пари?


- Най-важното е, че няма да има достатъчно пари и за консервация и реставрация на документи. Ще трябва да направим подборка на най-застрашените документи. Щеше ми се и да засилим темповете на дигитализация, но това зависи преди всичко от техниката, за която също не стигат парите.


Издръжката на системата е скъпа. Имаме повече от 50 сгради в страната, те не са нови, някои са в недобро състояние, налагат се ремонти. Малко са хранилищата, които отговорят на изискванията - постоянна температура 19-20 градуса и ниска влажност. Ако спазим всички предписания, няма да стигнат парите за ток.


Опитваме се документи от 19 век да сложим в хранилища, в които е по-лесно да се спазват стандартите. И по-увредените да минат по-спешно за реставрация.


Има ли възможност за допълнително финансиране не само от бюджета?


- Сега архивът работи по два проекта на оперативната програма за административен капацитет. Бенефициент е и по т. нар. Норвежка програма на Министерството на културата. Това е проект за реставрация и популяризиране на произведения на българския експресионизъм. Свързан е с годишнина от рождението на Едвард Мунк. Има българска школа от началото на 20 век. Ще направим изложба за експресионистите, като се използват лични фондове, включително и произведения. Най-известният представител на течението е Бистра Винарова, съпругата на Симеон Радев. Вече беше направена нейна изложба.


Участвахте в среща на ръководители на архиви в Истанбул миналата седмица.


- Срещата беше по покана на турските архиви, по-точно на Османския архив в Истанбул. Посветена беше на стогодишнината от Първата световна война. При нас, както и навсякъде, ще бъде отбелязана годишнината, но през септември, тъй като тогава България влиза във войната.


Колегите от Турция проявиха желание за сътрудничество. Договорът ни е изтекъл преди три години. Ще започнем преговори за подновяване. Предстои посещение от турските архиви.


Ползата ще бъде двустранна. И двата архива могат да копират и микрофилмират документи. Османският архив съдържа изключително ценни сведения. Проблемът пред нашата историческата колегия е, че вече все по-малко хора разчитат арабица.


При нас, не само в Националната библиотека, но и в системата на държавните архиви, има османо-турски документи, постъпвали чрез държавни институции и лични фондове. За турците е по-интересно сътрудничество с библиотеката, защото там архивът е много богат.


Ние, благодарение на генералното консулство в Истанбул, можем да допълним колекцията на Българската екзархия. Екзарх Йосиф е пренесъл голяма част от архива в България, но доста книги и документи са останали в Истанбул. При ремонта на резиденцията на екзарха хора от българската общност в Истанбул са намерили кашони с документи. Имаме принципна договореност да изпратим двама експерти, които да ги огледат и микрофилмират. Най-застрашените документи ще бъдат донесени за реставрация.


Има ли някакво ново развитие по превърналия се във вечен въпрос за български документи в руските архиви, до които няма достъп?


- Това е болезнен въпрос за архивната система. Ние знаем, че са изнесени 130 чувала документи в края на 1944 г. от ломското пристанище. Проблемът е, че Русия не дава опис на документите. И попадаме в параграф 22...  През юли 2013 г. са поръчани копия на 69 хиляди страници. Копирани са към 13 хиляди, които не са платени. Казва се висока цена, но ние не знаем реалистична ли е. Не е ясно дали документите са достатъчно ценни и дали заслужават този разход. Това е малко като историята с газа.


В Истанбул се видях с председателя на руските архиви. Той обеща да проучи въпроса. Доколкото обаче съм проследил цялата сага, всички разговори завършват с обещание.


Все пак се надявам, че при добронамереност и повече умереност може да се постигне някакъв резултат.


Имате ли нови важни постъпления?


- Имаме обещание, че ще получим още документи от Симеон Сакскобургготски. През 2007 г. той предаде голям фонд на семейството с документи от цар Фердинанд и цар Борис. Те са свързани не само с монархическия институт, но с цялата история на Третото българско царство. Сега Симеон Сакскобургготски е готов да даде още документи. Сред тях са два униката – договорът между България и Австро-Унгария, с който страната се присъединява към Централните сили, и тайното приложение към него, с което се уговаря влизането във войната. Това е важно попълнение.


Другото е архивът на покойния президент Желю Желев. Дължим огромна благодарност на Станка Желева, неговата дъщеря. В началото на март тя предаде 7 кашона, сега още 15. Тя има готовност да помогне и при описването на документите. Става дума за голям масив много ценни документи за българския преход.


Историята на прехода няма да може да бъде писана без използването на този фонд -  архивът на Желю Желев е много ценен.


При моя пряк предшественик Иван Комитски е започнала обработката на много ценни фондове – единият е на поета Радой Ралин. Той вече е описан, има и неизвестни негови по-ранни работи. Има новопостъпил фонд на ген. Славчо Трънски – интересен за историята на комунистическото движение.


Особено ценен е личният фонд на българския историк акад. Михаил Димитров. През 20 - 40-те години на миналия век той е работил върху националноосвободителното движение. Фондът още не е описан, но се откриха неизвестни досега оригинали на писма на Любен Каравелов, Христо Ботев, Панайот Хитов и други знакови революционери.


Това със сигурност ще даде нов поглед върху този период.


Ще продължите ли дигитализирането на архивите?


- Да, процесът започна при Мартин Иванов, който направи много. В интернет са архивите на Политбюро на ЦК на БКП. Амбицията ми е да продължа и това ще бъде приоритет. Ще продължим с дигитализацията на архивите на Министерския съвет, Народното събрание, на отделите на ЦК на БКП.


Приоритетно по договор с института "Яд Вашем" се дигитализарат документи, свързани с еврейския въпрос през Втората световна война.


Тази година сме ангажирани и с две големи годишнини  - сто години от включването на България в Първата световна и 70 години от края на Втората световна война. Правят се пълни списъци на убитите през двете войни, съдържащи и други сведения за тях. Дължим им го. Те ще бъдат публикувани на два нови тематични сайта, подготвяни специално за годишнините.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2230 Неутрално

    Българската държава трябва да постави ясно въпроса с архивите ни в СССР. На първо време български изследователи трябва да получат неограничен достъп до тях. Да се оцени състоянието им, да се класифицират по важност и да се пристъпи към копиране. За целта трябва това копиране да се прави с българска техника, от български учени и изследователи. Проява на добра воля би било връщането им въобще, нещо, което не вярвам да се случи.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  2. 2 Профил на Само Левски
    Само Левски
    Рейтинг: 1008 Неутрално

    За глупости пари винаги ще се намерят, но са нашата памет и история парите са орязани с 1 милион.Браво.

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2285 Неутрално

    Най-важното е, че няма да има достатъчно пари и за консервация и реставрация на документи. Ще трябва да направим подборка на най-застрашените документи. Щеше ми се и да засилим темповете на дигитализация, но това зависи преди всичко от техниката, за която също не стигат парите."Като няма пари,умират и идеите.

  4. 4 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Руснаците увъртат въпроса с архивите, защото ще лъсне цялата подлост и мракобесие, което наложиха при окупирането и завладяването на България! Ето 70г. по-късно продължаваме да страдаме от техните комунистически марионетки, държащи властта и нямащи намерение да я изпускат...

  5. 5 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 753 Неутрално

    Би трябвало документите,които Президент Желев има и са предоставени на архива,да бъдат съхранени бързо,защото няма опавдание такива важни документи да бъдат унищожени поради немарливост.Пари за Архивния фонд трябва да се намерят.

    Tony
  6. 6 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    За МВР може да има над 1 милиард бюджет а за историята ни няма 1 милион.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  7. 7 Профил на turnika50
    turnika50
    Рейтинг: 238 Неутрално

    Архивите са много важни за бъдещето ни,защото няма бъдеще без да опознаеш миналото си!Да научим истината за миналото си,а не това което ни се предлагаше в зависимост от политическата конюнктура!Това ще ни помогне да вземаме правилни решения при избора си за каквото и да било занапред!Особено при избора на политиците ни.

  8. 8 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9134 Неутрално

    Защо важни архиви за държавата се намират в частни лица.
    И кога най-после руснаците ще ни върнат открадните архиви.Сидеров вместо да ходи да реве по площадите,колко обича Русия и как трябва тя да командва в България,да беше поставил въпроса за архивите.Все пак него най-много го привикват в Москва.

  9. 9 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1686 Неутрално

    Архивите осветляват миналото и дават основата, върху която да можем да градим бъдещето.
    Пари трябва да се намерят.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  10. 10 Профил на мАГариан
    мАГариан
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Мишка, дебни, батко, за архива на Т.Д.Д. от ДеПе-то, знаеш го колко е пунктуален и как събираше всеко документче .. пък и ако в крайна сметка се премести за няколко години където му е баш мястото, ще е жалко това документално наследство да пропадне!

  11. 11 Профил на Дамянов
    Дамянов
    Рейтинг: 557 Неутрално


    [quote#8:"rosiraycheva50._"]Защо важни архиви за държавата се намират в частни лица. [/quote]
    Хахаха! Много умен въпрос. За архивите на институциите си има закон. А личният архив е частна собственост и никой не може да те принуди да го предадеш на държавата. Наследниците ти го наследяват и само при добро желание го предават.

    ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН - Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK