Николай Нинов за дивните и мистични места в България

Николай Нинов

© Георги Кожухаров

Николай Нинов



През 2012 г. със снимките си от Родопите журналистът Николай Нинов спечели конкурса на "Дневник" "Спомен от лятото". Три години по-късно той е сглобил историите за пътуванията си в книгата "Повторени сънища", която предстои да излезе в близките дни. Издателство "Сиела" публикува разказите на Нинов за, както той сам казва, диви, дивни и мистични места, малко известни или съвсем неизвестни, малко посещавани, малко изследвани или изобщо неизследвани. Желанието на автора е повече хора да научат за тях, а дойде ли петък - да обуват маратонките и да поемат към тези чудесии. "Дневник" разговаря с писателя за откривателството, любопитството, за конкуренцията между окото и фотоокото и за срещите с хората. 

Как се пише книга за пътувания?

- Лесно и приятно. Правя го през зимата. Не обичам зимите, затварям се и  се връщам в пролетите, летата и есените, които съм преживял. Докато пишех, не излизах от стаята си. Тя обобщава три години пътувания из България, изминати 40 хил. километра и 400 часа извън пътеките, илюстрирани с около 100 снимки. Местата са уникални и не е нужно да си голям фотограф, снимката сама се получава. Гледката залива окото, но фотоапаратът се оказва по-удовлетворен от теб и снимката е картичка. Книгата ми не е пътеводител, няма да намерите сервизна информация къде да отседнете и какви заведения има, но съм събрал в показалец в края й списъка на всички обекти за удобство. 


А как стигнахте до идеята да откривате непознати места в България?


- Дължа го на жена си. Не познавах планината, бях далече от природата. Първо минах през градинарството и овощарството в къщата ни в Тетевенския Балкан, покрай съседи се запалих по гъбарството...Но откакто видях Родопите, поех инициативата да пътуваме още и още, да търсим  малко познати и дори неизследвани места, неуказани с табели, до които не водят пътеки. Обходили сме 240 обекта в България -  енергийни места с тракийски светилища и светилищни комплекси, скални феномени, пещери, манастири. 




От къде научавате за тях?


- Има цяло общество в интернет - блогове, фейсбук групи на археолози, астрономи, геолози, историци хора, за които търсенето на неизвестното е хоби. А като пообходиш страната и захапеш, идва моментът на личните открития. Прибираш се вкъщи замаян и установяваш, че фотоапаратът е уловил нещо, а ти - в емоцията, страстта и бързането - не. 


Николай Нинов за дивните и мистични места в България


Кои са Вашите открития?

- Едно от тях е на корицата на книгата. Глава на жаба или костенурка, снимана в светилищния комплекс "Сватбата" край село Осеново, на 30 км от Банско. Комплексът е известен - легендата около скалната група е, че сватбарите са били прокълнати от злата свекърва и застинали край пътя. Гледката отдолу е поразителна. Ние обаче се изкачихме горе на скалите и там започнаха изненадите - видяхме зверове с отворени пасти, жлебове и ниши, изсечени в скалите пътеки, камък на равновесието. На задната корица на книгата пък е снимката на няколко лица в скалите в светилищния комплекс Митровица, отново край Осеново. А най-интересни са ми живите светилища...


Живи светилища? 

- Това са места, свързани с лечебни практики от времето на траките, каквито се упражняват и до днес. Обикновено са край вода, закътани в гора, около процепи в скали - символ на прераждането, през които болният човек трябва да се промуши, за да се освободи от страданието си. В Скрибина  - скално светилище край село Крибул, община Сатовча, бях поразен от цяла гора, овързана в дрехи. Поверието е, че болният трябва да дойде на мястото изкъпан и облечен с два ката - новите дрехи отдолу, а старите - отгоре, които съблича и окача на някое от незаетите все още дървета. Трогва вярата в изцелението. Местните, които практикуват ритуала, не връщат никого - тук няма място за етноси, за борби, за политика. 


Трудно ли се стига до тези места?


- Напротив, не са непристъпни. Не е нужна специална екипировка, повечето са на 2-3 км от населени места и са чудесна възможност за разходка на чист въздух. Взимаш децата, слагаш по два сандвича в джоба и бутилка вода и тръгваш...В същото време повечето са недостъпни с автомобил и изискват усилието на пешеходния преход. 


Фотогалерия: Повторени сънища (победителят в "Спомен от лятото 2012") >


Не е ли опасно за съхранението на тези природни и културни феномени, ако станат популярни и тълпи туристи се впуснат към тях?  

- Както казах, все пак се изисква усилие, за да се стигне дотам.  А който полага това усилие, обикновено не е от замърсяващите. Освен това има места, които трябва да бъдат видяни докато ги има. Например, пясъчните пирамиди край софийското село Кътина. Сега хората, които живеят близо до тях, си изхвърлят там боклука. В гробищната църква край с. Беренде след Годеч стенописите са на възрастта на тези в Боянската църква, но очите на светците са избодени, църквата си отива. Докато някой реши да даде пари за реставрация, може и да я няма. 


Как се отнасяте към инициативата за т. нар. социализация на културно-историческите паметници? 


- Тя върши много злини. Криворазбран уклон да превръщаме такива дивни места във фуния за туристи. Ще дам пример с местността Градище край Долно Дряново. Преди година само една табела указваше светилищния комплекс, който омагьосваше с изсечените мъжки глави  и каменен зоопарк  с фигурите на змия, костенурка, рапани, глава на акула... Днес това е "ландшафтен парк" с беседки, бетонни плочи за палатки, ток, въжен мост. Убита е атмосферата на древния духовен център. Положителен пример пък е Скумсале край Стрелча - също има беседки, но са закътани в страни от светилищния комплекс, човешката намеса е незабележима и не дразни. 


Кои са най-вълнуващите Ви преживявания?


- Най-голямата тръпка са последните метри преди финала - страхотно, велико преживяване. Истинските пътешественици го знаят, и когато те водят, накрая отстъпват след теб, за да ги преминеш сам и сам да го видиш и да го откриеш за себе си. Но най-важното са срещите с хората, с които постоянно се запознаваш. Водачи са ми били от селския пъдар до кмета, възрастни жени, интересни характери, необичайни съдби. 


Как живеят тези хора?


- Аз казвам, че те се намират в зората на времето. Един 30 -годишен мъж ме попита дали е хубаво в Бургас и Пловдив, както бил чувал от съседа си, за да заведе булката си. След като чу, че цената на нощувката е 40 лв., почти се отказа - това е чувал брашно. В Село Сливарово, което е на 100 метра от турската граница, църквата мълчи, а гласът на имама от отвъд, се чува, но всяка къща е с българското знаме. Доскоро не са плащали ток, макар че са били електрифицирани, просто не е имало кой да им начисли сметките. Все още не плащат вода, защото я взимат от кладенци. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK