Теди Москов, режисьор: Отношението между старата и новата "Улица" е като 3.14 към 007

Теди Москов, режисьор: Отношението между старата и новата "Улица" е като 3.14 към 007

© Красимир Юскеселиев



През февруари режисьорът Теди Москов обяви, че любимото на поколение българи телевизионно шоу "Улицата" ще се завърне, но като театрален спектакъл на сцената на Зала 1 в НДК. Той вече репетира за премиерните дати на 8 и 9 юни. Междувременно постановката му "Каквато ти ме искаш" по Луиджи Пирандело в Народния театър получи "Икар" за най-добър спектакъл и сценография и беше номинирана за "Аскеер" в шест категории. 


Пред "Дневник" режисьорът коментира това, социалния си "двигател", както и какво се случва с главния герой на "Улицата" от 90-те години - малкия човек с големите мечти, четвърт век по-късно.


Много пъти сте споменавали за възможността да възобновите "Улицата", но и за предизвикателството на зрителските очаквания и спомени от едно време. И за това, че новото поколение е различно и има нужда от различен подход. Защо решихте да продължите шоуто сега и защо - като спектакъл на сцена?




- Предложението дойде от НДК. Приех го веднага, защото на театрална сцена шоуто няма да се прероди, а ще се "новороди" от майка телевизия и баща театър. Зала 1 е огромна, позволява сценографско и хореографско развихряне, а и провокира към специфична форма на развлечение - няма да издавам всичко!


Колкото до младото поколение (Мая Новоселска ги нарича "младоците"), те ще усетят това, което ще усетят, а не това, което искам аз. Във всеки случай някакво усещане ще има - надявам се да е поне към артистичността.


Предполагам, че старите фенове ще дойдат не от носталгия към шоуто, а към първата глътка въздух, която поехме след изтощително гмуркане в комунизъм. По стечение на обстоятелствата това шоу се появи тогава. Вдъхнах от първата свобода! Нямах цензура, сюжет и опит. Имах великолепни съучастници. Изпитвах вълнуващата свободата на незнанието!


Какво прави Страхил Божикравов днес (герой от "Улицата" -  половин човек, който работи на половин заплата на половин работен ден в завода за полупроводници. В един от скечовете той иска да каже на шефа си, че е "голям гъз", но понеже заеква, стига само до половината - бел. ред. )? А научната сътрудничка от БАН? Промениха ли се грижите и мечтите на малкия човек вече повече от 20 години?


- Въпросът е за познавачи на шоуто, отговарям за познавачи: Половин човекът стана четвърт човек, а научната сътрудничка изтрезня и изпадна в депресия (визирам образите, не артистите). Колкото до малкият човек, той стана по-намръщен. Подозирам, че вече не иска той да се извисява, а да смалява останалите до своя ръст.



А вие как се променихте?


- А вие как ме намирате? Всеки самоанализ води или до скромност, или до хвалба. И двете са неверни. Човек постепенно свиква със "собствената си миризма" и невинаги я усеща. Това изключва обективността на самопреценката.


Има ли "малкият човек" свое представителство по сегашната телевизия? 


- Колкото и да е странно, има си представители. Това са различните разследващи журналисти, които търсят малки хора с малко шансове за оцеляване и апелират за помощ. Доста често се стига до нечие спасение. Никога досега "малкият човек" не е имал толкова голямо присъствие в телевизиите. Говоря за от 1976 г. насам (оттогава имаме телевизор).


Вие всъщност гледате ли нещо? Днес телевизията минава за абсолютния антипод на високата култура, чийто представител е театърът - съгласен ли сте и необходимо ли е да е така?


- Телевизията е като домашно животно - мърка, лае, чурулика, скимти, ръмжи, цапа. Предимство е, че няма нужда да го разхождаш, а ако го убиеш, можеш лесно да го съживиш, като го включиш в контакта. Друго предимство е MEZZO и HISTORY. Скучал съм в театър и съм се вълнувал пред телевизора на една и съща пиеса. Случвало се е и обратното.


С какво да мерим ръста на културата? По какви мерни единици тя е висока, ниска, лека или тежка? Къде го има тоя метър, за да си го купя? Без него не знам дали в археологическия музей не са изложени няколко евтини амфори, ползвани от  простаци и пияници! Сравнявам ги във въображението си с неподозирани, но вероятни шедьоври!  Но това е въпрос на друг разговор на 4, най-много на 6 очи.


Какво мислите за днешните хумористични предавания, като например "Комиците"?


- "Мисля, следователно съществувам". Обратното не е валидно. Все ме питат за "Комиците". Някои от тях започнаха кариерата си при мен. Жълтата преса направи доста, за да ни усложни отношенията. Вие не сте жълта преса.  


Един от първите и вечно зелени скечове на "Улицата" е за културата и бахура, тоест за колапса на финансирането в културата. Мислехте ли тогава, че ще бъде актуален и след 25 години? И въобще в онези времена, които мнозина определят като романтични, вие (лично) как и в какви срокове си представяхте промените?


- На първия митинг разбрах, че нищо няма да се случи. Осени ме мрачно предчувствие. Днес вече се надявам, че ще се случи, защото децата никак не приличат на родителите си, не ги слушат и не се интересуват от бабите си.


Скечът с бахура (може да се лъжа) има малко по-широко значение от споменатото от вас. Припомням си с удоволствие, че Росини е автор и на готварски книги и джобовете му често са били пълни с храна, че Балзак е ял с ръце, че Фелини по-скоро би изневерил на жена, отколкото на ресторант. Да не подценяваме "бахура"!


А ако окачите до днешния производител на бахур и култура портрета на Ленин, автоматически ще се пренесете в периода преди въпросния колапс на културата. Той по нищо не се различава от сегашния. Заговоря ли за това, винаги цитирам Андрей Слабаков: "Преди имаше пари за култура, но нямаше свобода. Сега има свобода, но няма пари." Измислили са го много хитро, мамицата им…  



Какво мислите за директни политически жестове от страна на артисти - като този на колегата ви Александър Морфов, който подаде оставка като главен режисьор на Народния театър (после пък се върна, за което си отнесе и критиките)? Много или малко са те? Вие защо рядко избирате да "излезете на улицата" в този смисъл? 


- Защото съм инвалид с пареза на левия крак и не мога да стоя прав повече от 3 минути. Аз бях достатъчно на улиците в началото, когато трябваше. Сега се питам за кого е трябвало, на кого е трябвало и какво е трябвало…


Днес предпочитам да се изразявам от сцената, не от площада. Със Сашо Морфов често си говорим. А когато приятели си говорят, те не викат журналисти и журналистите няма как да знаят какво са си казали. Няма и да узнаят.


Ще приобщите ли по някакъв начин това ново значение, което "улицата" придоби в последните години - на протестите - в новата "Улица"?


- По никакъв начин! Преди протестите "прохождаха", имаше тръпка. Сега се отракаха.


Има ли все пак шанс тя да се върне и в телевизията? 


- Няма да я връщам в телевизията, това изисква пълно себеотдаване, а в момента нямам възможност за такова. Освен това лицата на "Улицата" вече са лица на други предавания. Не е професионално и аз да ги ползвам. Публиката ще се обърка - първото полувреме нападателят играе в единия отбор, второто в другия. Колкото до някакви нови лица, прекалено съм свързан със старите, за да ги търся! Предлагам на БНТ обаче да излъчи повторения на епизодите и да припомни за лудата младост на артистите ми, а и за моята. Странно е, че артистите не помнят младостта си!


Какви ще са отношенията между нови и стари скечове в шоуто? И как мина кастингът за нови попълнения, можете ли да споделите имена? 


- Отношенията са 3.14 към 007. Всъщност прожектирам някои стари епизоди с ново значение. Добавям им на живо от сцената нови начала, финали или тълкувания. Пренасям действията на актьорите от сцената върху екрана и обратното.


Освен старите участници Мая Новоселска, Никола Додов, Тончо Токмакчиев, Георги Спасов, Валентин Танев, Борислав Стоилов и Адриана Найденова ще участват Герасим Георгиев и Малин Кръстев. Обсъждам с Влади Въргала евентуално негово участие. С Ути Бъчваров също съм говорил. Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов  и Камен Донев ще имат достатъчно екранно присъствие, така че няма да липсват на сцената.


Кастингът не е минал. Или е минал незабелязано. Или няма да мине. Или ще мине в началото на май. Не давайте телефона ми на артисти! Съставът тепърва ще се определя, до 9 юни има доста време.


Казвали сте в друго интервю "Влюбен съм в логиката на абсурда, но двигател в работата ми винаги е било социалното." С какво социално ви привлече Пирандело и "Каквато ти ме искаш"?


- Пирандело не ме привлече със социално. Привлече ме с… и с…, също и с… Колкото до социалния ми двигател, бензинът му свърши! 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK